За мнозина пътуващи Нови сад е просто поредният град по магистралата на път към унгарската граница. Вторият по големина град в Сърбия не е непременна туристическа дестинация за туристите, които предпочитат Белград и отскачат до административния център на провинция Войводина за по един ден, тъй като е наблизо, на по-малко от час път от столицата.
Нови сад всъщност е посещаван целенасочено най-вече в началото на юли, когато там се провежда EXIT – най-големият музикален фестивал на Балканите. С над 20 сцени, разположени на всевъзможни места из Петроварадинската крепост, издигаща се над града и над Дунав.
Признавам си, че съм посещавал Нови сад именно заради EXIT, който тази година предложи също доста добри концерти, сред които The Killers, Лиъм Галахър, The Jesus and Mary Chain и Джейк Бъг, Rag`n`Bone Man.
Но да си дойдем на бирената дума. Предишният път, преди 5 години, беше поредният, в който местните флагмани Jelen и Lav се точиха на воля навсякъде по барове и заведения. Заедно с още две-три световни марки лагери. Казах си, че този път тази скука трябва да се разкъса и бърза проверка в интернет ми даде надежда, че картината е променена.
Така беше. Дори и отгоре. Защото още с пристигането мернах плакат на състоял се наскоро там крафт бирен фестивал, само на местни пивоварни. Имаше изброени някъде към десетина. Всъщност в Сърбия те в момента са 17 – по-големи като познатата у нас Kabinet и Dogma, няколко по-малки, включително и нанопивоварни с много малък производствен капацитет, както и джипси, варящи при по-големите.
17 срещу 15 малки у нас, като повечето от нашите също не варят на собствени мощности. Не отстъпваме на сърбите, поне като бройка, помислих си. Всъщност статистиката научих от Драган Павлович. С когото се запознах по една бирена (не)случайност. Той се оказа един от тримата собственици на новосадската 3bir. Засега джипси пивоварна, варяща в Dogma. И предлагаща вече 8 различни бири. В началото на юли обаче на разположение бяха пет – Sleeper (сесийен IPA), Deserter (крийм ейл), Walker (IPA), Slager (лагер) и Kaskader (черен IPA). Подредени в реда, в който ми допаднаха, като при Kaskader, за съжаление усетих инфекция с осезаем аромат на масло.
С Драган говорим в дегустационната на 3bir, в която ме заведе. Приятно местенце, предлагащо живителен климатик в убийствената новисадска жега. Десетина маси, няколко крана, за цвят един рафт със сръбски и чужди бирени бутилки като декорация. Толкова. За един любител на пивото май повече не е нужно. „Вече имаме 100 членове на нашия бирен клуб в града“, разказва съсобственикът на 3bir. Събират се почти всеки ден, дегустират, дават оценки на бирите. Сред тях и двама-трима, които си варят вкъщи. Домашното пивоварство не е толкова развито все още в Сърбия. И повечето крафт пивовари, не са бивши домашни, за разлика от преобладаващата тенденция в България. Правят си фестивали често, почти всеки месец, като този в Белград – Vrteska, който е посещаван и от доста българи, е само един от многото. „Толкова станаха, че не смогваме да сварим достатъчно бира, за да се явим на всички“, признава Драган.
Друга „Мека“ на крафт бирата в Нови сад е Beerstore, в безистена на №18 на пазарния площад Trg Republike. „Наистина никъде не може да намерите по-ниски цени от нашите“, вметва собственикът. „И такова разнообразие“, допълвам наум аз, радвайки се на трите стелажа с бири. Наистина в България има далеч по-заредени специализирани магазини, но пък в Нови сад няма другаде така събрани накуп всички сръбски пивоварни. Стиловото разнообразие обаче е леко скучно – основно американски светли ейлове и IPA. Това е второто място, където ми хвалят Hoptopod IPA на Dogma (в интерес на истината с оценка 89/100 в RateBeer). Купувам я в бутилка, заедно с още доста други, с които да се опитам да обхвана целия спектър пивоварни. Решавам обаче да не опитам Hoptopod там, а наливна на трето място, което отначало не бе в плановете ми, но ми бе препоръчано и от Драган, и в Beerstore. И което никак не съжалявам, че посетих. Става въпрос за Mazut Pub, на метри от главната улица. Там има около 100-ина бири – сръбски, разбира се. А останалите – познати и у нас (английски, белгийски, германски). Ами добър е Hoptopod-ът в наливен вариант. Вярвам ще постигна съгласие с тези от вас, които са го опитвали, включително и инцидентно внесен и у нас през миналата година. Интензивен цитрусово-боров аромат, подплатен с добро малцово тяло, пивото е бистро, без утайки, а финалът е достатъчно горчив (на усет – към 60 IBU). На кран имаше възможност и за Salto Pale Ale на едноименната белградска Salto Pivo – приятна, с по-наситено малцов профил.
На метри от Mazut Pub е още един специализиран магазин – Lager&Wine, където не е същото разнообразие като в Beerstore, но все пак има и достатъчно други предложения – сръбски, белгийски, немски, далеч не само лагери, както подвежда името.
Ако ви трябват още в същия дух – Tehnolog`s, Skripa pub и Local. Има и брюпъб – Brauhaus, също надлежно набелязан още преди заминаване.
Средна хубост, но с много приятен лагер и пшенично. Оказа се обаче, че въпросните две бири не се правят там, но от персонала не споделиха кой им е майсторът. Там се варят другите две. Тъмното (Crno) си е тъмен лагер, с по-изразен вкус на препечен малц. Има и ейл, който търпи критики, честно казано и като неубедителен аромат, и като губещ се вкус, но все пак е без дефекти и може спокойно да мине като съпровод на добрата кухня там.
Мястото, където се прави бирата е в единия ъгъл, видим от всички клиенти. Има възможност и да се вземат PET бутилки за вкъщи.
Ако вече ви е станало интересно, то не чакайте следващия EXIT, чак след година е, а и не е сигурно, че музикалната програма през 2018-а ще е точно по-вашия вкус, всеки път е различно. Но пък може на отиване или връщане от по-нормалната част от Европа, да си направите кратка отбивка до Нови сад. Там австро-унгарското влияние като архитектура е видимо, сръбското гостоприемство – също е незабравимо. А откъм бири, както е видно, вече също са в Европа.