Импровизация със Saxo в петък

Саксофонът – един от най-импровизаторските музикални инструменти, присъства на етикета на Saxo, друга от отскоро вкарвана в България бира. Тук малко отклонение – любимият, особено на американските джазмени инструмент, е изобретен в средата на XIX век от Адолф Сакс, който е… белгиец. И пивоварната Caracole е белгийска, от градчето Фалминул. У нас е представена още със сполучливия брюн ейл Nostradamus.

Така – няма музикално-белгийска връзка при Saxo. Или има?! Въпрос на импровизация. А в тази бира (7,5% алк) импровизацията определено налице. И е сполучлива. След като човек се наслади на хубавата пяна, започва да интерпретира богатия букет от аромати – кое му харесва повече вътре, кое да изкара на преден план: усещането за лимон, за грозде, за банан, за мед или за хляб (много сполучливо използване на малц и мая, комплимент за пивоварите от Caracole). А дали пък няма кориандър? Доста пространство за отговори…  Които обаче се обединяват в един дълъг, тръпчив, но балансиран послевкус. И още нещо – алкохолът е добре прикрит и не се усеща. Моето лично желание бе за още една. С която да преценя дали пък да не пренаредя импровизирания си пъзел за тази бира.  Защо пък с нея да не започне петъшната вечер?!

За момента Saxo е наличен в бирения щанд срещу „Карфур“ в The Mall и, предполагам все още, в Best Belgian Beer в Перник.

Оценка 8/10

Реклами

Обратно броене до трапистката вечер в Канаал

Вечер на трапистката бира. Понеделник, 3 февруари, 18 ч. Канаал.

Краткото съобщение всъщност крие в себе си многопластов емоционален заряд. Защото:

– за първи път в България накуп ще се предлагат продукти на всичките трапистки пивоварни (поне 9-те, защото още няма информация, дали и най-новите членове на ценното малко семейство – холандската Zundert и американската от абатство „Свети Йосиф“ в Спенсър, Масачузетс, ще са сред „гостите“). Простете, но това си е направо събитие в бирения живот в България!

– защото вечерта обещава да събере на едно място ценители на бирата, което все още не се случва толкова често, колкото трябва.

– и не на последно място – защото в крайна сметка това са трапистки бири. Произведени или лично от монаси от траписткия орден, или пивоварният процес е под техен контрол. Което само по себе си е гаранция за високо качество на материалите и внимание в детайлите на производствения процес.

Говорим за вече познатите в България белгийски „Шиме“, „Орвал“, „Рошфор“, „Вестмале“, „Ла Трап“ (от пивоварна „Конингсхувен“) и „Ахел“. Списъкът се очаква да бъде допълнен от „Мон де ка“, „Енгелсцел“ (с „Бено“ и „Грегориус“) и (дано) „Вестфлетерен“.

И да… обратното броене до понеделник върви.

 

P.S. Междувременно стана ясен пълният списък на трапистките бири, които ще се предлагат в Канаал от понеделник до сряда. Ето го:

Westvleteren 12
Engelszell (Gregorius, Bennо)
Westmalle (Tripel, Dubbel)
Chimay (Tripel, Blue, Red)
Rochefort (6, 8, 10)
La Trappe (Blond, Bock, Isid’or, Quadrupel)
Achel (Blond & Bruin)
Orval

Отдръпването на бирите от българския спорт

Пивоварните в България вече регистрират значително по-малко присъствие в българския спорт. Причините за това са поне две – свитите рекламни бюджети заради кризата в глобален мащаб и липсата на значими успехи и постижения. Което от своя страна води до отлив на публика, спадане на интереса, а оттам вреди на имиджа на спорта, не само футбола.

„Загорка“ например реши да прекрати партньорството си с националния отбор по футбол и от март м.г. като такъв се върна „Каменица“. Двете компании решиха да насочат основните рекламни ресурси към любителския футбол, като организират мащабни турнири – „Каменица Фен Купа“ и „Ариана аматьорска лига“. Този избор е удачен за тях, тъй като популярността на въпросните надпревари расте, по време на самите състезания консумацията на пиво е подобаваща, а инвестициите не са грандиозни – наем на стадиони, разходи за екипировка, такси за съдии и награден фонд.

„Загорка“ също така съвсем мимолетно подпомогна преди 2 години с реклама футболния клуб на града, в който е пивоварната – Стара Загора. Партньорството с „Берое“ обаче бе кратко и няма изгледи да бъде подновявано.

На регионален принцип доскоро „Карлсберг“ бе рекламодател на благоевградския „Пирин“ (чрез „Пиринско пиво“), а  по-рано и на „Шумен“. Сега обаче на екипите на „Пирин“ стои надпис „Булгартабак“.

Вече не съществува и спонсорираният от „Ломско пиво“ отбор „Алмус Биър“ (Сталийска Махала), който стигна и до В група, но сега има данни, че тренират само юношески формации.

Картинката във футбола можем за допълним с едно „Браво“ за това, което се прави във Велико Търново за местния „Етър“.  Там доста време спонсор бе „Болярка“, а от миналата година отборът, който понастоящем е в трета дивизия е подпомаган от другата градска пивоварна – „Бритос“. Впрочем, „Болярка“ даваше пари и на женския хандбален тим, но сега няма данни дали сътрудничеството продължава.

В историята остана и партньорството на „Леденика“ и ММ с баскетбола, което се осъществяваше, благодарение на покойния вече Михаил Михов. Като цяло подобни обвързаности на пивоварни със спортни клубове и федерации са били през последните години плод на лични пристрастия или познанства на някой от шефовете, а не корпоративна стратегия. Което е още една причина да сме свидетели на настоящото отстъпване на позиции на бирената индустрия от спорта.

Ако тръгнем да разплитаме кълбото, ще стигнем още до отсъствието на инсталации за наливна бира по стадиони и зали. Или ако ги има са тук-там, което е в пълен контраст със спортните мероприятия в Германия и Австрия, например, където опашките пред крановете са по-дълги от тези за билети и футболни артикули.  Отделно и дума не може да става за възраждане на идеята за пиво, свързано с футболни клубове като ЦСКА и „Левски“. Те имаха подобни опити в миналото, които бяха похвални, заради самата инициатива, макар бирите да бяха в най-ниския вкусов сегмент.

Светлите лъчи? Освен турнирите на „Каменица“ и „Загорка“ и партньорството на пловдивската компания с футболния държавен тим, както и случаят с „Бритос“, за който също стана въпрос, тази година ще има раздвижване. То се очаква най-вече около световното първенство по футбол – събитие, което традиционно „поглъща“ хиляди литри бира и влияе доста благоприятно върху пивоварите. През месец май се очаква повторение на добрата хрумка в Борисовата градина – бирен фест за феновете на ЦСКА. През есента той дори се назова гръмко „Октобърфест“ (б.а. – запазвам автентичния правопис), но пък чрез него светлият „Алмус“ доби популярност и в София. Своето присъствие на него имаха още „Каменица“, „Радебергер“ и „Шоферхофер“.

 

ГИНЕС, Гинес или гинес?

Най-сигурният знак, че пиеш истински „Гинес“, е като го правиш в Gravity Bar, намиращ се в пивоварната St. James’s Gate в Дъблин. Там, където се вари „Гинес“. Или в някой друг произволен пъб в ирланската столица. Но наливен. Това наистина е ГИНЕС. Сух стаут, 4,2% алк, с пълноценна кремообразна пяна, разнасяща специфичния аромат на кафе, вкус на тъмен шоколад, сух и горчив завършек… И ниска киселинност и газировка, като второто се дължи на наличието на нитроген, който не се разтваря във вода, а така пивото може да бъде поставено под налягане без да се газира.

Именно него търсят ирландци и англичани, идвайки в България. Наливния вариант. Не и останалите. А те навлязоха в страната ни в последните години.

Като бутилковия вариант – Extra Stout, за който можем само да се надяваме, че идва от пивоварната-майка. Защото може и да е просто екстракт, изпратен от Дъблин до пивоварна в някоя друга държава, където довършват пълния процес с местни суровини, макар и по рецепта. Някак не се получава, най-малкото я няма водата, добивана от планините Уиклоу. И не само. Тази бира от бутилка (0,33 l) има добра горчивина, но пяната е далечен роднина на истинската. Макар като цяло с Extra Stout да не е търсен наливният ефект. И все пак, един вид – просто Гинес…

Още по-далечен братовчед, направо гинес, пък е вариантът в кутийки с надпис Draught (0,44 l). Популярни като „кенче с топче“ и намиращи се най-лесно в магазинната мрежа у нас. Топчето, популярно като Widget, съдържа азот и при отваряне разпенва пивото, опитвайки се да достигне ефекта на наливната бира. Успява само до пяната, включително и за ефекта със специфичното „надигане“. Но дотам, защото на пивото липсва останалата плътност и завършек. Затова е и компромис за желаещите да се насладят на тази наистина уникална бира.

По-малък компромис е да се вземе кутийка Original, която обаче не може да се открие в България. Тя е без топче, но с по-добра пяна и осезаемо по-горчив финал.

За да се избегне разочарованието, отскоро (и в България) се предлага и т.нар. революционен мини апарат Guinness Surger, създаващ условия на пивото да достигне качества на наливно.

Забелязвате ли? Всички горни пътища водят към… наливната ГИНЕС – такава, за щастие, я има не само в Дъблин, но и в пъбовете и отделни други барове из България. Остава само барманите наистина да я наливат, както го изисква „етикетът“ – първо приблизително 3/4 от чашата, а останалото – след малко изчакване за слягане и задължително до ръба. Е, не е нужен хронометър за засичане на „идеалния период“ за наливане от 119,6 секунди. Но мярката е препоръчителна.

Пъб над перона на Хари Потър

В преливащия от пъбове и заведения Лондон винаги има такива, които се открояват. Един от тях е The Parcel Yard, намиращ се на гарата King`s Cross. Тук моментално трябва да пренебрегнем първосигналната нагласа, че щом едно заведение е на жп гара, то е със съмнителни качества. King`s Cross и съседната St.Pancras са ремонтирани основно и в момента са изненадващо приветливи, свежи и отоплени места. Дотам може да се стигне лесно и с метро, тъй като станцията е сред основните и е пресечна на няколко линии.

Тръгваме из King`s Cross и попадаме на… Платформа 9 3/4. Която има култов статут за феновете на Хари Потър. Именно от този перон тръгваше влакът за училището за магьосници Хогуортс. Няма как да се обърка – пред надписа на платформата през деня има опашка от желаещи да се докоснат до вълшебната количка за багаж на Хари Потър.

От това място погледът продължава по-нататък и се спира до табелата на The Parcel Yard. Този автентичен лондонски пъб предлага основно бири на пивоварна Fuller`s. Налични са тези, които са познати вече и в България – London Pride, ESB, Honey Dew. С уточнението, че вкусът им е още по-грабващ в наливен вариант.

Щедрият на кранове бар предлага лекият ейл Front Row, Bengal Lancer – IPA, Chiswick – битър, премиумната HSB, Golden Pride, както и очарователно горчивият амбър ейл Seafarers, за чийто вкус така удачно спомага и британският хмел Адмирал.

Тази, която лично ме спечели най-много, обаче е непастьоризираният златен ейл Frontier (4,5% алк), за който от Fuller`s уверяват, че целият процес по направата му е ръчен, с период на отлежаване от 42 дни. Тази бира гарантира среща на сетивата с вкус на цитруси и леко пикантни нотки, аромат на свежа ливада, притежава завидна горчивина, разливаща се из устата, добър баланс и траен послевкус.

В The Parcel Yard задължително има и по една сезонна бира, както и една от гостуваща пивоварна. В случая имаше на забележителната микропивоварна Meantime, за която скоро ще стане дума отделно. Ако сред този малък рай се случат и хора, на които английските бири не са по вкуса, предлагат се и такива за любителите на немска и белгийска бира – съответно Veltins и Chimay Gold.

Менюто включва традиционни британски ястия, като услужливо е препоръчано към коя храна каква от наличните бири е подходяща.

А ако решите да се разходите смело по крановете, то на тръгване, освен доброто настроение, може и да чуете сигнала на влака, тръгващ към Хогуортс, с Хари Потър и остананалите малки магьосници на борда.

Аромат на френска Фландрия се носи от 3 monts

Разнообразяването на асортимента на бирения пазар у нас даде възможност да се опознаят бири и от страни, които досега не бяха така добре застъпени в България. Като например от Франция, известна най-вече с виното си. И с няколко масови и доста компромисни марки пиво в „Карфур“.

Нека не създаваме големи очаквания към 3 monts, продукт на пивоварната Saint-Sylvestre в областа Фландрия. Само така можем да я оценим по същество, иначе би ни разочаровала леко.

Този златен ейл е кръстен на трите околни планини – Мон дес Катс, Мон Касел и Мон Ноар. И успешно носи духа на Фландрия. Пивоварите са се представили достатъчно добре, за да се създаде усещане, че все едно пиеш бирата в някоя околна ферма. Може би за това допринасят използваният местен хмел, а може би и ароматът на френска овощна градина, който се носи при отварянето на бутилката (0,7 l) и от последвалата хубава пяна. Това усещане продължава и по-нататък, с отпиването, тъй като нахлува вкус на ябълки, круши и пресен препечен хляб.

Пивото (8,5% алк) се отличава с добра плътност, висока карбонизация, но алкохолът почти не се усеща. Създава се известна илюзия за сайдер, вероятно защото към финала има намек за шампанско. Но това си е съвсем прилична бира. Пивка и освежаваща. Както стана по-горе дума – не се настройвайте за чудеса от френското село и така ще оцените, че това действително е един достоен посланик, описващ с вкусове уютната област между трите планини.

3 monts се предлага в магазина на Best Belgium Beer в Перник.

Оценка 8/10

Ударна доза в студа с Karpackie 9%

Застудяването и падналият сняг са идеален повод да погледнем към някоя по-екстремна бира. Една такава, предлагана отскоро в България е Karpackie Super Mocne 9%.

Първо да се опитаме да се абстрахираме от факта, че марката е определена да бъде масова от пивоварна Van Pur, нагледен пример, за което е масовият пилз Karpackie, предлаган и в българските супермаркети (примерно Карфур). Super Mocne, както се предполага от името, е в зоната на високоалкохолните бири, а там поляците определено са сред водещите в Европа. Първо. И второ – продуктът е от малко по-висок клас в асортимента на Van Pur.

Вари се в една от петте пивоварни, обединени под общата шапка – в Ракжава. Както става ясно още от наименованието, тази бира е с 9% алк. Изненадващо обаче алкохолът не се усеща толкова, за сметка на ясното присъствие на малц, придаващ доминираща обща сладост. Пяната се задържа кратко и има лек дъх на ябълки, забелязва се и намек на алкохол. Ябълка се долавя и на вкус, а също  сурово зърно и царевица. Горчивината е съвсем лека, във финала. Втора бутилка (или кутия, както се предлага в България) обаче определено ще си даде ефекта от високия алкохол.

Karpackie Super Mocne 9% може да се намери в полските магазини в София (в Младост) и във Варна. Цената е 2,50. И може би сега е точният момент за консумация, защото се вписва точно при настоящите температури.

Оценка – 6/10

Нещо хубаво се вари в Горна Баня

За себе си знам, че ако подхождаш с голямо внимание към една бира – дали ще я вариш или просто ще я консумираш, тя ще ти отвърне с качество и вкус. А ако прибавим и амбицията на двама млади ентусиасти от Горна Баня (която може да акумулира енергия за задвижването на АЕЦ), то в техния случай смело може да се натоварим с очаквания.

При Боби и Митко идеята за направа на домашна бира възниква сравнително скоро, преди няколко месеца. Но се развива лавинообразно. Първият пейл ейл им се получава толкова удачно, че самите те се изненадват. Следват още опити, експерименти, доизкусуряване на рецепти – неща, така познати за всички домашни пивовари. Помагат им малко, но верни приятели и роднини.

Сега те наистина могат да се похвалят с чудесен амбър (6% алк), с пълноценно тяло, разливащ се аромат първо на малц, последван от хмел и запомняща се остатъчна горчивина.

Стаутът им (6,3%) пък в смелостта си е стигнал до завидни нива. Първият вариант е с доминиращ аромат и вкус на кафе и плътно, черно тяло. Вторият (правен седмица по-късно) – притежава също така отлична пенливост, но с повече присъствие на хмела в завършека.

Началото е много обнадеждаващо. А двамата обещават и още бирени изненади, като съвсем скоро всичко да стане достъпно за всички, желаещи да дегустират стореното от тях. Когато това се случи, разбира се, ще бъде съобщено и тук. Засега – очакване, с убеденост, че има защо.

И още нещо – колкото повече хора у нас имат подобна устременост и целенасоченост, толкова по-бързо ще се случват нещата в България към по-добро! А поне в средите на домашните пивовари и повечето вносители на ценителски бири виждам този ентусиазъм и желание за промяна. Като се започне от промяна и сверяване на часовниците по отношение на нагласите за пиене и разбирания за бирата, та се стигне до… Но засега – наздраве!

Седемзвездна микропивоварна във Виена

„7stern Brau е една от малкото истински пивоварни във Виена“, започват изложението за себе си в сайта на тази микропивоварна (http://www.7stern.at). В случая саморекламата не е прекалена, а си е направо плод на обективност, към която австрийците по начало се стараят да се придържат. За нея са дадени редица положителни коментари в специализирани чуждестранни издания и сайтове, има и специално отделен пасаж в „Езика на бирата“ на Людмил Фотев.

За тези, които по някакъв повод са във Виена, няма да представлява голямо усилие да се открие това „седемзвездно“ заведение. Намира се на улица Siebensterngasse 19, която започва от задната страна на Museumsquarter. Приблизително на 10-ина минути пеш от едноименната метростанция.

Вътре обстановката е като истинска бирария, без нищо да е прекалено или спестено. Но по-важното е какво се предлага, нали? Пивото e,  както си му е ред – нефилтрирано, само с естествени съставки. Не се разочаровайте от това, че 7stern декларират в менюто, че ползват при варенето виенската вода. В австрийската столица са вложили изключително много средства в пречиствателните си системи, за да тече в канализацията вода с отлични качества.

Светлата Wiener Helles (4,7% алк, 11,8% сух.в-во) е може би най-популярната от бирите там, лека, освежаваща и приятно горчива. Добър начален старт към следващите.

Които са типичната за Виена Marzen (5,1% алк, 13,5% сух.в-во), много пивката тъмна (направо черна) Prager Dunkles (4,5% алк, 12,1% сух.в-во), в която препеченият малц дава усещане за карамел, а самото пиво леко нагарча във финала.

Само тук може да се опита Chilli (4,7% алк, 11.8% сух.в-во), която определено е доста, доста пикантна и не е за всеки, тъй като „разпалва огъня“. И трябва да е последна при дегустацията, защото след нея сетивата вече няма да понесат друго. Характерна за тук е и Hanf (4,7% алк, 11.8% сух.в-во), в която са вложени пресни листа от коноп, марихуана (разбирайте го, както искате). Вкусът е любопитен, но и от самата пивоварна уточняват, че не бива да се очаква никакъв по-голям ефект при консумация, освен да се насладиш на бирата.

В зависимост от сезона се предлагат майски бок, летен бок, коледен бок, зимен бок и др.

Но моите любими в 7stern станаха хипергорчивата IPA (5% алк, 13,2% сух.в-во) и Bamberger Rauchbier (5,1% алк, 13,5% сух-в.во), в която пушеният малц създава доминиращо усещане за опушеност, тютюн. По-скоро трябва да се пие след ядене, което тук е на поносими за Виена цени и порциите си струват. От персонала твърдят, че опушената бира е любима на собственика Зигмунд Флитер. Кой знае, може да стане и на вас…

Цените? Между 3 и 3,20 евро за чаша 0,3 l, а тази от 0,5 l е от 3,60 до 4,00 евро. Най-приятната изненада обаче е на самия вход – там стои автомат за продажба на бира, като се предлагат в бутилки от 0,5 l почти всички, които са налични и в наливен вариант. Трайността им е до 1 месец. Удоволствието да вземеш със себе си бутилка (и), се удвоява докато гледаш как автоматът избира и ти доставя бутилката.

 

Регионалната Greizer също стъпи в България

Една от най-новите марки, внесени на българския пазар, е Greizer. Появи се преди около месец в новия бирен щанд, точно срещу касите на хипермаркет „Карфур“ на ниво -1 в The Mall (бул. „Цариградско шосе“).

Малко за пивоварната. Тя е една от емблемите на малкото градче Грайц (около 22 000 жители), провинция Тюрингия, близо до границата с Чехия. Малко отклонение – името на селището е от славянски произход, в миналото се е казвало Градец, а в настоящето е побратимен със… Стара Загора.

Самата пивоварна е основана преди 140 години, а от 2002 г. притежава IFS Food Certificate за качество на продукта. Традициите и Законът за чистота на пивото от 1516 г. не позволяват особени експерименти, а и в Greizer не ги търсят, с изключение на радлер. Който обаче не присъства сред бирите, вкарани у нас. Те всъщност са три – Pils, Urbrau Spezial и Furstengold. На стандартно ниво – приятни, без да изпъкват, но и не са пропуснато време. И за трите – оценка 6/10.

Първата – Pils (4,9% алк, 11.5% екстракт), е и най-популярната в Грайц и района.  Отличава се с чудесна фина пяна, леко тяло, приятен постоянен хмелов вкус и приятно нагарчащ завършек.

Urbrau Spezial (5% алк, 12,5% екстракт), е съпоставима, според производителите, с вкуса на пивото, произвеждано още през 70-те години на XIX век, когато хмелът не е присъствал толкова, както в днешните пилзове. Действително първоначалното усещане е за малц, лека сладникавост, а едва след това се забелязват и нюанси на хмел.

Furstengold (5,5% алк, 12,8% екстракт), е сред новите продукти на пивоварната. За мен е и най-интересната от трите. Варена от 2009 г., тогава в чест на 800-годишнината на Грайц. Предлага се само в бутилка 0,33 l. Отличава се с тъмнокехлибарен цвят, добра пяна, в началото се долавят малцът, карамел и леки плодови нотки, а финалът е умерено горчив.

Цената на бирите е  по 2,50 лв. за бутилка, а в момента още е валидно предложение – 4 бутилки за 6 лв. (по избор – Pils и Spezial).