Тази година изкарах кратката си отпуска в едно селце в дълбините на България (не обичам израза провинция, защото ми навява мисли за класово разделение). По тази причина реших да съчетая пиенето на скромната ми домашна бира с преговор на това, което има в местния магазин. Т.е. на масовите български бири.
Реших да не подхождам към тях скептично, един вид да им дам шанс. И въпреки това разочарованието беше голямо. Много голямо. Съжалалям да го кажа, защото винаги съм искал да си купя хубава българска бира пред такава от чужбина. Но от големите пивоварни не правят нищо в посока да ме убедят, че си струва. Напротив.
И понеже Bforbeer е напълно независим блог, ще си позволя да споделя с вас накратко мнението си. Което няма да се хареса със сигурност на тези пивоварни, но пък дано разберат, че освен преследване на търговски печалби, все пак трябва да се погрижат и за самия продукт.
За начало – царевичният грис все повече се налага в бирите и разваля категорично вкуса им. Царевицата (твърде вероятно да е ГМО) се влага като заместител на ечемичния малц, за да паднат производствените разходи. И се прави масово в световен мащаб от пивоварните корпорации. За съжаление, тази практика се утвърди нашироко и в България. Няма как да объркате този сладникав вкус, ако сте познавали бирите „от преди“. Онази наслада от малца при отпиване отива някъде в приятните спомени. „Шуменско“, „Пиринско“, „Болярка“… Нищо общо с това до преди няколко години. „Шуменско“ даже имаха до преди две години вариант „100% малц“, но и той е в архивите. Дори с неприятна изненада открих, че царевица има и в „Туборг“ (в резултат славната марка с големи традиции и прочие става тъжно куха реклама)! Не бих повторил, докато не видя пак познатите изначални простички съставки „вода, малц, хмел, мая“.
Германците са дълбоко уважавани от мен заради своята отдаденост на традициите. Те си спазват своя си закон за чистотата на бирата от 1516 г. Наистина, имат прекалена праволинейност – залага се най-вече на пилзове и пшенични бири, но пък там не си и помислят за подобни издевателства над бирата. Защото тази царевица е именно издевателство с вкуса за мен. Надявам се и за много други от вас.
По-нататък „разходката“ ми из масовите българските бири не бе по-обнадеждаваща. „Леденика“ и „Бритос“ бележат отстъпление в сравнение с това, което предлагаха при старта си, не толкова отдавна. Причината – част от ечемичния малц е заместен с пивоварен ечемик, също с цел поевтиняване на разходите. Това, което го има като практика и в „Каменица“ също. Така качеството също пада. Ако някой тръгне да убеждава в противното, може да го заковете с неоспоримия въпрос – а същата ли е тази бира в сравнение с преди 10 години? Не е!
Впрочем, по време на тази въпросна отпуска ми попадна съвсем случайно брошура от началото на 2006 г. В нея „Каменица“ в разфасовка PET – бутилка от 2 l, струваше около 1,50 лв. без ДДС. С ДДС около 1,80 лв. Е, сега вижте колко струва тази бира – по-скъпа е, за сметка на това вкусът е влошен. И при другите компании е горе-долу така. Защо ставаме съучастници в този неприятен филм?! Да, България сигурно предлага най-евтината бира в ЕС. Но цената, която понасят консуматорите за това е висока, образно казано!
Наистина, по финансови причини хората масово купуват евтина бира. И се залъгват, че пият бира. В компании често съм чувал разкази за това как беше бирата преди. Беше! Но и може да бъде пак така хубава. Ако все пак се припомнят основните правила на пивоварството – „вода, малц, хмел, мая“ (банално, нали?). А също така – първо се грижете за продукта, а след това за марката. Тя сама ще се налага посредством хорската социална мрежа. Така, както вече започва да се разчува от уста на уста за „Гларус“, „Диво пиво“, „Бял щърк“, МЧ (ейлът с мурсалски чай и мента). Новата вълна български бири. Ейловете.
Не исках да акцентирам върху българската крафт бира, защото тук темата е върху масовите. И сравнения не могат и не бива да се правят. В тези малки компании хората си работят целенасочено с една цел – да представят на хората възможно по-добра бира. Там от първа ръка знам, че нямат рекламни бюджети или са символични. За тези пивоварни е важна хорската реклама, за която стана дума.
И все пак няма да се стърпя от едно сравнение. „Каменица Cold Edge“ се препоръчва за пиене ледено студена. Благодаря, но без мен. Най-много да хвана някой ларингит, нищо повече. Камо ли удоволствие. Пиеш една ледена бира и не усещаш никакъв запомнящ се вкус. Оставете такава бира да се постопли, до около 8-10 градуса. Уверявам ви, резултатът няма да е впечатляващ. Докато вкусът на българските крафт бири е най-добре подчертан именно при тези по-високи температури. Да, едното е лагерна бира и тя се пие студена, а другото е ейл. И все пак… Любимият ми лагер изобщо – Samuel Adams Boston Lager, се чувства много добре и на 10 градуса. Значи може!
За „Астика“, „Ариана“, „Бургаско“ и прочие не смятам да отварям дума. Сърдете ми се. Аз пък си оставам с недалечния (все още) спомен за тях и това колко приятни бяха. Също така да си добър пивовар и добър мениджър е възможно едновременно. Но в България към момента не е така.
Малко светли краски в тази мрачна картинка – „Ломско пиво“ като малка регионална пивоварна продължава да ме печели със своя стремеж да правят приличен светъл лагер. Макар, че могат и още по-добре. Тяхното „Алмус Специално“ беше наистина забележително за българския пазар. Жалко, че не се наложи. Най-вече заради цената си от около 1.20-1.50 лв. за стъклена бутилка. Смешна сума, но факт. Хората искат да пият бира под 1 лев. И в резултат получават „бира“.
Мислите ли си вече, че умишлено подминавам „Загорка“? Ами и там има разочарование. Уви! Най-вече със „Загорка Ретро“, този така нашумял маркетингов хит. Бирата отбеляза национален бум покрай рекламната кампания и желанието на хората да си припомнят автентичния вкус. Тц! Ако наистина беше като онази „Загорка“, която помня от 90-те години, щях да изцвиля от радост. Но твърде малко са допирателните. Както и да е – все пак беше направен някакъв опит от „Загорка“. Но след като пих „Ретро“ преди две-три седмици се зарекох да ми е последно. Така бе заболя глава, а само една бира беше. Уж е непастьоризирана и не трябваше да има стабилизатори и прочие. Защо тогава се случи така??? Ами и това си има своя отговор. Накратко – търсенето на „Ретро“ е дотолкова голямо, че от пивоварната трудно смогват да наваксат. И затова съкръщават с различни прийоми технологичния процес. И ето този главобол като следствие. От класическата „Загорка Специално“ също ми стана тежко. Там подозирам и намеса на стабилизатори. Ще се извиня, ако греша. Старозагорската пивоварна действително е най-мощната на пазара и като такава има силата да дирижира останалия пазар. Така може да пусне и по-скъпа, но по-качествена бира. С което да се съобразят и останалите и да си вземат бележка в приятна за потребителите посока. С интерес и надежда очаквам от „Загорка“ и какво ще се появи през следващия месец под шапката на „Столично“. Дано да е за добро.
Защото в момента всички ТЕЗИ бири имат много за наваксване. Меко казано. Ще се съгласите ли?