Домашните ни пивовари започнаха с наградите за 2018 г.

Първият значим конкурс за домашна бира в Централна и Източна Европа тази година бе белязан с успешно българско участие. Традиционият Biela Vrana, който се провежда в Кошице, Словакия, събра тази година 202 участващи бири от 9 държави. Българските домашни пивовари се представиха с 13 състезателни бири. Те донесоха и пет награди – четири „Сребърни шишарки“ (за Мартин Марчев с White IPA, наречен „Еxtra Pale Ale“, Петър Караилиев с Oatmeal-Cream Stand Out Stout, Петър Бояджиев със стаута BreakfastOfChampions и за Стоян Стоянов с балтийския портър „Pitch Black“). Има и бронзови шишарка – за Виктор Коджабашев за овесения стаут „Cuttlefish Stout“). Останалите наши бири също се представиха доволно добре.

 

Това определено е една добра загрявка преди състезанията през март в Будапеща (17.III) и Прага (24.III). И най-вече преди Шестия международен конкурс за домашно пиво в България, който ще се проведе на 21 април отново в клуб „Терминал 1“ в София.

 

 

Advertisements

Лимитиран IPA от „Гларус“ с портокалови корички

Пивоварна „Гларус“ продължава своята серия Signature, включваща бири в лимитирани количества. След чудесния коледен Spised Milk Stout следва нова експериментална варка на IPA, в която акцентът пада върху не толкова популярен хмел.
Сега наред е Mandarina Bavaria, като пивото е в стил сесиен IPA, т.е. очаква се олекотено тяло и по-нисък алкохолен процент, които са компенсирани от по-изразени аромати и вкусове.

Нещата обаче не са съвсем така. Тази бира е 5% алк, т.е. на горната граница, която се слага на сесийните бири. Тя е с 12,5% плътност и притежава добра пивкост. При наливане образува пяна, която бързо изчезва, а газировката е ниска. Ароматите обаче не са така изразени. Усещат се леко карамел и портокал – не толкова от хмела, а от вложените портокалови корички. На задната страна на етикета – там, където е информацията за тази бира (доста подробни данни, между другото), се препоръчва температура на консумация около 7-8 градуса. Аз лично дегустирах и на 8, и на 10-11 градуса, като останах с по-добри впечатления при затоплянето. Тогава се отключват най-вече вкусовите качества на хмела Mandarina Bavaria, който дава аромат и вкус на цитруси и основно на мандарина, разбира се. При по-висока температура се забелязва и по-отчетливо горчивината, която е осезаема най-вече на послевкус. Като цяло бирата е балансирана, но не дава горчивина и вкусове с такава интензивност, каквато очакваме от един IPA, бил той и сесиен. Това е обяснимо, предвид сравнително ниското за този стил ниво на горчивина – 30 IBU.
На цвят Mandarina Bavaria Session IPA е светложълта и мътна, което е очаквано, предвид че всички IPA от поредицата на „Гларус“ са нефилтрирани. Бирата дава добра представа за качествата на хмел Mandarina Bavaria, но сякаш той не е така подходящ за подобен стил и не допринася за създаването на някакъв впечатляващ характер на бирата. Оценка 6,5/10.

В същото време е интересно как ще се получат следващите лимитирани бири – едната с британския хмел Sovereign, а другата с новозеландски такива.

„Метро“ заложи на био бири

На рафтовете на магазините „Метро Кеш енд Кери България“ от години има прилично зареждане на крафт бири – най-вече на популярни белгийски, английски и немски марки. Но сега веригата за търговия на едро реши да изненада бирения пазар със свое предложение. То е в един сегмент, който не е достатъчно разработен в България – био бирите. Тези, които са със сертифициран екологичен произход на основните си суровини – малц, хмел.
И до момента можеше да се намерят тук-там подобни бири, най-вече в магазини за био храни, но почти без изключение ставаше дума за стандартни или премиумни лагери. Сега от „Метро“ избраха да покажат, че био пивото може да е далеч по-интересно от един обикновен пилз, та бил той и с еко съставки. И затова избраха да внесат продукцията на австрийската пивоварна Gusswerk, която не само е специализирана в производството само на био бири, но и има доста разчупено портфолио – неочаквано разнообразно, предвид консервативните вкусове в Австрия, насочени към лагерното пиво.
Все пак част от бирите са сравнително традиционни. Weizenguss (5,4% алк) е класически вайцен, носещ при наливане аромат на банан и карамфил. Нищо изненадващо като стил. Но пък добре изпълнен. Дотолкова добре, че печели златно отличие на European Beer Star 2016. Ще се хареса определено на любителите на вайцен пивото.

В духа на традициите е и Urban-Keller’s Steinbier (5,6% алк.). Това е стил, популярен от векове, при това най-вече в Австрия. Но срещан също в Югозападна Германия и скандинавските държави. При него е характерно, че пивната мъст кипва, благодарение на поставени в нея нагорещени камъни. Това се е правило в миналото, тъй като в миналото при производство на бира нерядко да се използвали дървени съдове, които е било невъзможно да бъдат загрети на огън. От своя страна горещите камъни дават на мъстта допълнителен карамелен вкус. А след това са се използвали и по време на ферментацията, тъй като по тях се отлагат захари от мъстта. И именно те се преработват от пивните дрожди при ферментацията. В резултат щайн бирите се отличават и с ненатрапчив опушен аромат. Не прави изключение и Urban-Keller’s Steinbier, която съгласно традициите също така не е филтрирана. Характеризира се с наситен малцов вкус и съответно сладникав финал.

Масово варена през средновековието, но още по-рядко срещана в наши дни е и грют бирата. В която хмелът е заменен от горчиви билки, тъй като в ранните етапи на пивоваренето не е бил разпространен. Green Betty (5,4% алк.) е именно грют, в който са използвани био пелин, самобайка, седмолист и блатен тъжник. Те дават един много приятен, дори леко замайващ аромат. Бирата е с тъмен махагонов цвят, но прави впечатление, че билките й придават най-вече аромат, не и горчивина.

Gusswerk имат и своя имперски стаут. Die Schwarze Kuh („Черната крава“) е с 9,2% алк. Богата на аромат – какао, карамел, препечен малц, сушени плодове и опушен торф. С малка и нетрайна пяна. При отпиване препечения малц също се долавя, но сетивата усещат също ядки, кафе, черен шоколад и дори горски плодове. Алкохолът дава и един приятен сгряващ ефект. Финалът е приятно горчив и отново с това усещане за опушен торф. Доста подходяща за финал на вечерта.

 

 

Розов лагер от „Веритас“

Признавам си, че винаги ме обзема позитивно усещане, когато се видя с Юри, собственикът на „Пивоварната“ в Бургас. Усмивката му и отдадеността на него и екипа му към идеята за този брюпъб, дават резултат – бургазлии вече научиха това заведение, което предлага местна крафт бира „Веритас“, направена на място. А и любителите на бира от други градове си го включат в програмата, когато са в Бургас.

Последният ни разговор с Юри бе съпроводен с две новини. По случай 14 февруари от „Пивоварната“ решиха с намигване да пуснат розов лагер. Или розова  Валентинска бира, както я определят самите те. Налична е само наливна и това обяснява пластмасовата бутилка. Към лагерната бира са добавени каркаде и ройбос, които осигуряват търсения розов цвят. Признавам си, че тази бира ме спечели. Един добре направен лагер дава своя изчистен малцов аромат и тяло със средна плътност – точно толкова, че да осигури пивкост. Що се отнася до допълнителните съставки – те допринасят за приятния леко стипчав финал. И… от тази бира преспокойно можеш да отметнеш няколко. И без да е Свети Валентин.

 

Втората новина си носи името – Veritas Single & Single. То разкрива и замисъла – пейл ейл, направен с един вид малц (пилзенски) и само с един вид хмел – Cascade.

Може би сме разглезени в търсенето на „уау“ ефект от всяка следваща бира и на мнозина тази няма да им се стори толкова интересна. Аз  лично обаче поглеждам от друга гледна точка – че клиентите на „Пивоварната“ търсят бира, която добре да се съчетава с храната. И леко биха се стъписали от експериментални, хипергорчиви, кисели и т.н. бири. На тази база вече Veritas Single & Single се оказва добро попадение. С приятна плътност (13.6%) и не много силна (6,2% алк) тя също не е за еднократно пиене, а позволява няколко за вечер. Характеризира се със сдържана горчивина (30 IBU), която се разкрива към финала и остава леко усещане на послевкус, без да натежава на сетивата. Вярвам, че тази бира е като опипване на почвата сред клиентите в Бургас. И начинът, по който ще бъде приета, ще позволи следващ опит с друг сингъл хмел.

 

Всъщност има и трета новина. Veritas Single & Single вече може да се намери и извън Бургас. И по точно – в София, в Nosferatu craft beer shop. Така де – ако нямате път скоро към Бургас.

Най-силната бира на Blek Pine

Имам предвид като алкохолен процент, тъй като не си спомням до момента от горнобанската пивоварна да са вадили друга бира с 9,1% алкохолно съдържание или отгоре. Става въпрос за тяхната номинално първа бира за 2018 г. – Rъм, Ръм, Ръм (в стил Double IPA, но с добавка на сок от портокал и сок от мандарини). И портокалови корички също, макар че ми стоят малко необичайно на този вид бира, тъй като сме свикнали да ги виждаме основно в белгийски стилове пиво. А и коричките добре се комбинират вкусово с лекото накиселяване, идващо от пшеничен малц, какъвто тук липсва. Но все пак това си е решение на пивоварите от Blek Pine, които не се страхуват да експериментират, както е известно вече.
Иначе този алкохолен процент не се усеща на вкус. При наливане ярко се очертават цитрусовите аромати, което не е учудващо, предвид вложените количества хмел, а и допълнителните съставки в лицето на портокалите и мандарините. Пяната стои трайно и е сравнително консистентна. При отпиване се усеща доста плътното тяло (19%), но стилът предполага именно завишен малцов профил, който да компенсира със сладост високото IBU (ниво на горчивина на бирата). Все пак в Rъм, Ръм, Ръм малцовата сладост не е така изразена, за сметка на хипергорчивият финал. Вероятно след още няколко седмици бирата би постигнала по-добър баланс в това отношение. Все пак интересен опит, като цяло.
Това е едната страна на Rъм, Ръм, Ръм. Другата е нейната бистрота. Проблемът със смесването на утайката с бирата при Blek Pine не е нов. И се зарадвах леко, когато при доста дълго пренасяне от магазина за бира до вкъщи, утайката (която стои на доста дебел пласт на дъното) не се размеси. Сякаш този недостатък бе решен… Това усещане обаче бе до момента с отварянето на бирата на следващия ден (обикновено е препоръчително след пренасяне бирата да се „успокои“ поне за ден на хладно). Ако си наливаш този Double IPA в една чаша, ще получиш бира с добра бистрота, стига да се сипва внимателно и да престанеш, когато се отива вече към утайката. Ако обаче си решил да я споделиш с още един човек, например, е нужна джедайска сръчност, за да не попадне утайката във втората чаша. Аз лично такива умения не притежавам и във втората се получи една доста солидна мътност. А подобно смесване, както е известно, влошава чувствително профила на бирата и влияе върху нейните вкусови качества. Утайката може да се счита за плюс единствено при пшеничните бири.
Към момента изходът е една бутилка да си се пие от един човек. А с още по-голяма вероятност Rъм, Ръм, Ръм би била оценена най-добре, ако се предлага наливно, тъй като при принудителна газировка подобен „мътен“ проблем се елиминира автоматично. Но към момента нямам възможност да я дегустирам от кран, затова и оценката ми е 6/10.

 

 

Международният конкурс за домашна бира ще е на 21 април

Някак неусетно се изтъркули и годината от предишния международен конкурс за домашна бира. За да дойде моментът да бъде обявен новият, шести пореден. Той ще се състои на 21 април (събота) между 12 и 17 ч. на традиционното от 2015 г. насам място – столичният клуб „Терминал 1“ (ул. „Ангел Кънчев“ №1), където в лицето на управата и персонала на заведението, Асоциацията на домашните пивовари в България (АДПБ) откри приятели, партньори и заедно с това почитатели на домашната бира.
Събитието е обявено официално днес от АДПБ, а от 15 февруари до 15 март ще протече регистрация на участници и съдии на събитието, което е най-голямото в календара на АДПБ и събира не само най-добрите домашни бири в България, но и от чужбина. Очакват се домашни пивовари от Словакия, Хърватия, Полша, Румъния, вероятно Унгария, а има индикация, че за първи път ще бъдат представени и домашни бири от Македония. По този начин конкурсът затвърждава реномето си на един от най-големите в Централна и Източна Европа.
Домашна бира ще има и извън конкурсната програма, естествено. Посетителите на Терминал 1 от сега могат да се настройват за много и различни видове пиво. Забавата ще включва още различни конкурси и игри, а всеки желаещ да се впусне в хобито на домашното пивоварене, може да се чувства също поканен. Защото не само ще види разнообразието от стилове, но ще може да научи и подробности как се прави домашна бира, какво е нужно, за да започнеш (освен ентусиазма, разБИРА се). Тези и всички останали въпроси ще намерят своя отговор от всеки от участниците и доброволците в конкурса. Защото поне членовете на АДПБ, но и останалите приятели на асоциацията, си спазват принципа да помагат на начинаещите колеги със съвети, опит, рецепти.
Допълнителни подробности за конкурса ще следват, като ще бъдат споделени и тук, в блога. Но отсега се гответе за събитието, което се очертава като най-мащабното от старта през 2013 г. насам.