„Трима и двама“ – животът като игра на табла или като хубава бира. От Сливен

Най-хубавата бирена новина до момента от началото на годината дойде преди дни от Сливен. Където стартира официално най-новата българска пивоварна „Трима и двама“. Вестта обаче „ферментираше“ дълго време. От около 2 години и половина.
Всъщност ето какво казват самите те за времето преди старта: „Идеята се зароди края на 2014 година, когато двама бирени ентусиасти решиха да се впуснат в приключение. След безбройни варки в домашни условия нашият главен пивовар – Йордан Ченков реши да мине на следващото ниво и да се превърне в професионален пивовар. Вторият от „Трима и двама“ Пеньо Георгиев, потегли заедно с него, че да не се мъчи самичък.“

Йордан Ченков (вляво, лесно забележим с брадата си) и Пеньо Георгиев
Усещате ли тяхното чувство за хумор. То е възхитително и се лее щедро като от цистерна (с бира, естествено). Ще се уверите по-нататък. Духовитостта, при това съвсем уместна и свежа, започва още от името на пивоварната. Табладжиите не се съмняват и за миг, че терминът е от тяхната любима игра. Хрумването за наименованието дошло тъкмо по време на игра на табла между Данчо и Пеньо, в съчетание с две бири. С времето те си имат и още помощници – Тошко, Иван и още верни приятели от Сливен.
За Йордан Ченков бе някак очаквано, че ще се впусне в подобна авантюра. Тези от вас, които следят блога от началото, са срещали името му като призьор от международни състезания за домашна бира – в Словакия, Румъния, Хърватия, в България още се помни експерименталната му бира с вложено при направата шкембе… Той е сред първите домашни пивовари у нас, един от учредителите на Асоциацията на домашните пивовари в България през март 2013 г. Има дарба на пивовар и може да се утвърди с успех навсякъде по света, но избра родния Сливен. За което спечели моето дълбоко уважение завинаги!
Мястото на пивоварната е избрано преди около две години, а преди година и половина започват и реалните следващи стъпки. За да се увенчаят с успех под формата на официален лиценз през февруари т.г. А иначе купонът за началото бе миналата събота. В бившия бар „Тангра“ в Сливен, който вече е преименуван от тях на „Н’дей Бара Тангра“ (бул. „Цар Симеон“ 37). Защо така ли? Заради пошлия и неуспешен опит това популярно рок заведение да бъде превърнато в попфолк кръчма. Данчо и Пеньо изтръгват мястото от пропадането и това ще бъде техният своеобразен тап бар, където ще предлагат съвсем свежа и прясна бира на жителите и гостите на Сливен. Всъщност „Н’дей Бара Тангра“ е и единственото място, към момента, където може да бъдат опитани бирите на „Трима и двама“. Те ще се появят в бутилки из цялата страна през следващия месец, като тогава очаквайте и ревю за бирите. Предвижда се и закупуването на система за продажба на наливна бира за вкъщи.
„Целта ни е да създадем един продукт, който да носи наслада, благоденствие и щастие на народа“, скромно обясняват Данчо и Пеньо. И стартираха със стаут Black Head, и червен ейл Bloody Muddy. Вторият е поредното доказателство за хитроумните им наименования. Скоро се очаква и техният светъл ейл („Чисто и просто“), както и прословутият тиквен ейл на Ченков, най-добрият правен в България до момента, без никакви уговорки – Mashing Pumpkins. Ще кажете, че сега не е сезонът на тиквите. „Още се намират“, ще се подсмихне Данчо. Ще има и еднократни варки, и експериментални. Ще видим дали ще се появи и друг от международните му призьори – неговата сполучлива като вкус и многократно повече като име I Seek TIR, в стил Biere de Garde. Чакаме и убийственият му руски имперски стаут вече да не е само домашен, ами и крафт.
Пожелавам си жителите на Сливен да разпространят новината, че градът може да се гордее със собствена пивоварна и тя да бъде подкрепена с усилена консумация. Пожелавам си и скоро „Трима и двама“ да се разпространят из страната, защото тази бира си струва. Ако имате нужда от още реклама за тях, нека да им дадем отново думата: „Защо да пиете нашата бира?“ Че що да не? К’во й е? Хич нищо й няма даже. Разбира се с удоволствие и мярка, да не стават панаири.“

 

Какво искат жените (от бирата)?

Отговорът на този въпрос вероятно е по-сложен и от най-модерна изчислителна машина. Аз лично бих предположил: 42. Но от Института за наука и технология на храните на Великобритания са решили да не се ограничат с универсалния отговор на Дългас Адамс от „Пътеводител на галактическия стопаджия“ и са направили свое амбициозно проучване, което да даде отговор на щекотливия въпрос. То е проведено сред жени на възраст между 19 и 50 г.
Според него, балансираният горчиво-сладък привкус на пивото е най-решаващ при избора за закупуване на бира. Най-харесван от дамите е светлият тип пиво, в което слабо горчивият и балансиран вкус се съчетава с фин хмелов аромат. Авторите на публикацията сочат, че този избор се определя от доказаният факт, че нежният пол в по-голямата си част предпочита по-леки и по-сладки питиета.
Силно охмелените бири, от типа на IPA и американски светъл ейл, все още не допадат на мнозинството от жените, въпреки прогреса в това отношение през последните години, включително и в България. Същото важи, според изследването, също и за стаутовете, мътните нефилтрирани бири и високоалкохолните бири като цяло.
В същото време по данни на Съюза на пивоварите в България (СПБ) през 2016 г. у нас жените са пили бира средно пет пъти месечно, а мъжете – 12 пъти. Всяка пета българка пък счита, че бирата е подходящото за нея питие, а всяка четвърта – че при умерена консумация пивото е част от здравословния стил на живот.

 

Големият ден на домашните пивовари ще е на 1 април в клуб „Терминал 1“

Без шега и измама – на 1 април (събота) наистина ще се проведе най-голямото годишно събитие на домашните пивовари в България. Това е Международният конкурс за домашно пиво, който е организиран от Асоциацията на домашните пивовари в България и ще се случи вече за пета поредна година. А за втора поредна любезен домакин ще е столичният клуб „Терминал 1“.

 

Очертава се това да бъде и най-голямото събитие в сравнение с четирите предшестващи. До момента има регистрирани 153 мостри на 116 участници от общо 12 държави. Сред тях има домашни бири от Хърватия, Чехия, Словакия, Румъния, Словения, Молдова, САЩ, Германия, Унгария, Великобритания, Италия. Толкова много чуждестранни участници до момента не е имало!

В допълнение се очакват домашни пивовари от Хърватия, Словакия, Румъния, които ще присъстват на купона в „Терминал 1”, а и ще участват в журирането и определянето на победителите по категории. Специален гост ще бъде видният италиански бирен блогър и познавач Лоренцо „Каска” Дабове, който в дните преди конкурса ще изнесе и тематична лекция в София.

За купона ще има подробности в дните преди събитието, но е гарантирано, че ще има много и разнообразна домашна бира, както и крафт пиво, предоставено от спонсорите на конкурса.

И така – запазете си следобеда на 1 април, след 12 ч. нататък. За да си подплатите с домашна бира и веселба Деня на шегата.

 

Опасно примамливо включване от Papa Beer

Поредните бирени новини идват от изненадващо място – бургаският бар и магазин за бира Papa Beer. Само 3 месеца и половина след откриването си, това място изживява бурно развитие, като вече всяка наша крафт пивоварна е отлично запозната, че мястото й в Бургас е там. Потвърждение бе събитието от преди дни, в което участваха най-важните хора от „Бял щърк“, сръбската Kabinet и хърватската Visibaba.
Но това се стори недостатъчно на хората в Papa Beer и те запретнаха ръкави да направят още нещо запомнящо се. И то е факт от началото на седмицата – тяхната първа бира. В стил IPA, носеща името „Опасен чар“.

 

Тя е сварена в амстердамската пивоварна Troost и има всички качества да бъде представително лице на Papa Beer и бранда Beer Bastards. Последният е представен на етикета на бирата с характерния стилизиран череп (за колекционерите има и чаша в същия дух, напълно подходяща за стила IPA). При прочитане научаваме, че бирата е с 6,6% алк. и ниво на горчивина 66 IBU. Горчивината е обсебваща в този класически представител на стила. Няма и как да е – с щедро използвани хмелове Cascade, Centennial, Simcoe и Citra, която е водеща и при сухото охмеляване. Наситен цитрусов аромат, съчетан с нотки карамел, които се усещат и при отпиване. „Опасен чар IPA“ (иначе надписът е на латиница) се отличава с хубава, плътна пяна. Тялото е премерено, за да бъде бирата едновременно пивка и плътна. Финалът и послевкусът са къс от рая за любителите на хипергорчиви бири. Горчивината и усещането за грейпфрут остават трайно след отпиване. Цветът е тъмнобакърен и приятно бистър за окото, чак до последната капка. Оценка 8/10.
Следващата хубава вест е, че бирата няма да се предлага единствено в Papa Beer. Той вече е в 100beers, от следващата седмица ще бъде при варненските „Авери“, ще я има още в Русе, а и вероятно в други градове.
Но… Както е известно, една бира води след себе си втора бира. От Papa Beer вече работят по направата на следващото си предложение. То трябва да е готово до лятото и ще се нарича… „Дами канят“. Това намигване трябва да поднесе допълнително позитивно усещане у хората, които ще се докоснат до бирата.
Ревюто би трябвало да приключи дотук, но от Papa Beer не мислят така. Те се впускат и в още едно начинание, като стават официален вносител за България на бирите на друга холандска пивоварна – харлемската Uiltje. Насочете вниманието си към нея, защото компанията е млада, а едва от 2016-а има собствена пивоварна и бар, но оттам излизат действително прекрасни неща. Първото, което ме грабна, са етикетите. Удар в десетката с различен комикс на всяка от бирите. Художник е собственикът на пивоварната, като от представените у нас бири изключение прави единствено етикетът на The Big Fat 5 – страхотен Double IPA, посветена на петата годишнина на популярния бар Beer Temple в Амстердам. С оценка 99/100 в RateBeer.


И така – комиксовите етикети едновременно разказват история, но и въвличат в съответната бира. Разглеждаш дълго и пиеш нещо, което си струва. Споменатият висок рейтинг не е случаен. Останалите бири от Uiltje не правят изключение. Охмеленият с Nelson Sauvin и Amarillo пшеничен ейл Miss Hooter е с оценка 94/100. Същата кота е достигнал и Bird of Prey IPA, който е също „класик“ в стила си. Горчивият амбър ейл Mr Feathers (93/100) пък е в световния Топ 50 от вида си. С богати нюанси на мандарина, бор, портокал, грейпфрут. А пък „тъмното“ предложение е възможно най-категоричен завършек на цялата серия. Наречен Sgt. Night Vision (88/100) той е имперски/дабъл стаут с 10.5% алк. съдържание. Носи аромат на препечено зърно, натурален шоколад. Алкохолът се долавя ненатрапчиво във вкуса, тялото е много плътно, а екстремно сухият финал му държи в себе си едновременно сгряващ ефект, усещане за бадеми и горчивина от кафе и тъмен шоколад.
Официалното представяне на серията на Uiltje ще се случи тази неделя (12 март) от 16 ч. нататък в Papa Beer, но бирите вече могат да се намерят и там, и в 100beers, а до дни и на останалите места. Единствено в бара към магазина в Бургас обаче те се предлагат и наливни. И да не пропусна – тези бири само проправят пъртината на Uiltje в България. Ще има и още.

 

Смелият Tropikalia IPA на „Бял щърк“

Не може да се отрече, че предложенията на пазара за крафт бира у нас стават все по-интересни. Стъпка в тази насока е и Tropikalia IPA на „Бял щърк“, която излиза след няколко дни на пазара и има няколко причини, заради които ще бъде запомнена.
Това е първата бира, носеща новата корпоративна визия на базираната в София компания. Анонсът във „Фейсбук“ профила на „Бял щърк“ показа само един от вариантите на бранда (снимката долу), но бутилката изненадва с друг етикет, който коренно се различава от досега познатите.


И в двата обаче тропическото настроение е насложено на щедри пластове. Но то е само прелюдия към бирата. Смел опит, сварен в световноизвестната холандска пивоварна De Molen. Добри думи заслужават интересната рецепта и похвалният баланс на съставките. Сред тях основната, която отличава Tropikalia IPA е хибискусът. Той се усеща на аромат, вкус, присъства във финала, а остава и на траен послевкус. Допринася и за рубинения цвят.


При наливане пивото прави кратка пяна. При отпиване впечатлението е, че пиеш охмелен нектар, заради плътността (17.5%). Тя пък е подсигурена с над 20% овесен малц. За разлика от обичайния вкус грейпфрут, с който се отличават повечето бири в стил IPA, тук се усещат манго, авокадо, папая, ягода. Все пак основното впечатление е интересният „танц“ между хибискуса и използваните хмелове – Cascade при варене, Citra и Mosaic при сухо охмеляване. Рецептата и комбинациите са смели и заслужават адмирации. Алкохолът (7%) не се усеща, а горчивината (50 IBU) е успешно маскирана от тропическите вкусове. Този IPA определено е много по-различен от появявалите се до момента на пазара. Оценка 8.5/10.
От „Бял щърк“ подготвят представяне на 11 март, за което всеки момент ще бъдат обявени подробности. По барове и магазини Tropikalia IPA ще бъде наличен от понеделник (13 март). С тази бира „Бял щърк“ дава добро начало на своята бирена 2017 г., а също така обещаващо и перспективно изглежда и сътрудничеството с De Molen, като в тази насока се очакват още новини.

 

Аmber-ни отблясъци от „Столично“

„Успя ли да пробваш новото „Столично“ вече?“, е въпрос, който получих вече от няколко места, а и лично се убедих как обикаля и сред останалите почитатели на бирата. Вече мога да отговоря утвърдително: „Да, опитах го и ми допадна“.
„Хайнекен България“, в чието портфолио е „Столично“ (или Stolichno, според предпочитанието на пивоварната), продължава тенденцията да вкарва под тази шапка малко по-различни стилове за нашия пазар, макар и почти всички да се все така от типа лагерни бири (без Weiss).
Поредният ход е в стила Vienna Lager, който е първи братовчед на Октоберфест/Мерцен бирите. Отличават се с добро малцово тяло, цвят от кехлибар до тъмен бакър, който се дължи на вложения карамелен малц. Подобно нещо намираме и в Amber Pils на „Столично“, който има приятна кремава пяна, носеща лек малцов аромат, както трябва и да е за стила. Цветът отговаря напълно на името на бирата – амбърен, бакърен, бистър. Използваният малц не бива да носи очаквания за подчертан карамелен вкус, той се усеща минимално, както също е според изискванията. Плътността е на доста прилично ниво (14,2), а алкохолното съдържание е 6%. Стилът предполага още малцова сладост и тук я има, макар и не натрапваща. Вкусът също ми създаде асоциация с печена ябълка. В европейския вариант на този стил благородните хмелове присъстват съвсем леко или отсъстват като усещане – тук е по-скоро първото, с нотка на тръпчивост. Финалът е сух, за да не допусне малцовата сладост да е водеща и накрая. Оценка 6.5/10.

img_6976
От пивоварната препоръчват Amber Pils да се комбинира с барбекю, хамбургер, чили, сирена като бял чедър, монтерей джак и брик. Или десерти като панирани в допелбок круши и пудинг с маракуя. Дори и да нямате възможност да се развихрите дотам кулинарно, бирата е достатъчно пивка, за да не се комбинира с нищо или със семпли фъстъци, филе или по-масови жълти сирена. Така тя ще бъде една приятна следобедна прелюдия към по-сериозни (а – занимания; б – теми на разговор; в – бири). Вече може да се намери в доста магазини, а до седмица трябва да я има навсякъде – в познатата бутилка от 0,4 l и в кен. При всички случаи Amber Pils е една добра новина сред големите пивоварни в началото на годината. От останалите очакваме да видим дали могат да намерят подобаващ отговор.

img_6979

 

На вашето внимание – Юрий от „Пивоварната“ в Бургас

Ще продължа обиколката из малките български пивоварни и представянето на най-важните фигури в тях с един човек, с когото предвид разстоянието се виждаме по-рядко, но тези срещи ми доставят изключително удоволствие от проведения разговор. Юрий Сидоренко реши, че Бургас има нужда от свой брюпъб и напрегна сили да създаде и легализира „Пивоварната“ с нейната бира Veritas. В началото той заложи на класическите стилове за подобно заведение, но постепенно започна да се ориентира към типични крафт стилове като IPA, Амбър и др., с които наистина даде една много прилична бирена идентичност на „Пивоварната“. Ето и неговите споделени мисли пред Bforbeer:

veritas

 

– Успявате ли да убедите бургазлии в качествата на нефилтрираното и непастьоризирано пиво?
– Да, лесно е. Тук действа принципът „Дойдох, Видях, Опитах и станах фен“.
– Усеща ли се вече някакво чувство за радост сред жителите на града, че си имат локална пивоварна в Бургас?
– Преди година и половина, когато отваряхме беше екзотика, после дойде чувството на радост. Сега редовните ни клиенти го приемат за даденост, но винаги се радват на новите предложения. Все още, обаче има хора, които не знаят за „Пивоварната“ и като научават има вълнения, възклицания и гордост.
– Лесно или трудно е да правиш крафт бира в България?
– Да правя крафт бира е лесно, защото го правя с любов. Ако имаш подходящото оборудване и мерак страната няма значение. Бюрокрация и регламенти има навсякъде и всеки друг бизнес изисква съобразяване със съответната специфика. Трудно е с реализацията.
– Какво мислите за пазара на бира у нас?
– Статистиките са обнадеждаващи – потреблението на бира расте и то за сметка на по-скъпите бири. Все повече бири (и стилове) се внасят в България. Хората обаче, още на са крафт-бирено просветени, но крафт – будителите ставаме все повече. В ХоРеКа (хотели-ресторанти-кафенета) сектора цари монополизъм – заведенията са сключили с големите пивоварни обвързващи договори, включващи ограничителни клаузи – това е проблем пред крафт пивоварите. Но 70% от бирата в България се пие в къщи и смятам, че крафтърите трябва там да се целим. Оптимист съм.
– Времето от първият задвижен документ до първата бира ви отне…
– От „първа копка“ до „първа глътка“ ми отне около около 8 месеца. После 2 месеца си чаках разрешителните, за да отворя официално.
– Най-голямото предизвикателство до този момент?
– Купуваме суровини по европейски цени, а продаваме бирата по български. Въпреки оптимизма това все още не е печелившо занимание. Предизвикателство е да го изкарам на печалба.
– Не много хора знаят, че произведената бира може да се вземе и бутилирана при вас. Разкажи повече…
– Искам да припомня термина „прясна“ бира – това е бирата, който има най-бърз и къс път от производството до чашата. Всеки знае, че светлината, температурата и времето са врагове на бирата. Идеалната бира е от крана в „Пивоварната“. Но не на всеки му се ходи на заведение или има време. При нас бутилираме бирата в момента на заявката и клиентите си я отнасят прясна в къщи, а от скоро предлагаме разнос. Може да се вземе в ПЕТ бутилка и в стъклена. И в двата случая ги разливаме със специална система (Пегас) за елиминираме разгазирането и окислението. Обръщам внимание, че колкото по-дълго бирата се намира в бутилката, толкова е по-малко прясна, толкова повече се губи вкусът.
– Колко души екип стои зад „Пивоварната“?
– Пивоварната е заведение, в което се готви храна и се вари бира. Хората с „мокри“ ръце сме четирима – Петър, Емил, аз и Илиян, който отговаря и за хранителната част.
– Колко варки успяхте да направите от началото досега?
– Не съм ги броил, нямаме седмица без варка, а в сезон са по 3 седмично. Досега сме направили над 12 вида бири.
– Какви бири предлагате в момента?
– Към днешен ден на крана имаме 6 вида, убеден съм, че в момента никой в България няма толкова видове жива бира наведнъж. Сега са Амбър, Специален лагер, Вайцен, Червена, Черна и IPA. Това обаче е много, ангажира съдове, кегове, кранове. Лятото ще са 3-4, което пак е доста!
– Коя ще е следващата бира?
– Още не сме решили. Може би ще изпратим зимата с нещо по-тежко. Но можем да посрещнем пролетта с Grеat Fruit. Петър го вари миналата година – това е Вайцен с повече ароматни и цитрусови хмелове в него – много свеж букет се получава. За свети Патрик (17 март) ще пуснем лимитирана партида (80 литра) зелена бира.
– А с кои бири много искате, но още не сте ни изненадали?
– Въртят ни се разни идеи, но решението ще е изненада и за нас.

Телеграфно от… Юрий:
Най-ценният съвет, който си получил до момента във връзка с пивоварната… От баща ми, който стои в сянка. Каза ми „Хайде да го правим!“
Любим момент по време на работа… Обожавам аромата на топла пивна мъст. Надвесвам се на казана и вдишвам мноооого дълбоко.
А извън работа… Извън работа е пак свързан с работа – синът ми (на 10 години) ме разпитва каква нова бира съм сварил. Интересът му е искрен, това е вълнуващо и обещаващо!
Любимо място в пивоварната… Първо сепаре – от там се вижда пивоварната, барът и цялото заведение, а и крановете са на една ръка разстояние.
А извън нея… С маунтин-байка в коя да е планина.
В пивоварната още ти е трудно… Да се концентрирам върху едно нещо – мисля си за много аспекти и някой път губя фокуса.
Твоят стил бира… Всички ги обичам – въпрос на настроение.
А предпочитана комбинация с храна… Мога да пия бира без храна, но не мога да се храня без бира.
Любимата ти бирена история… Нека да е виц – „Бирата премахва стреса, напрежението, скуката, блузката, сутиена и сума други проблеми!“

veritas2

 

Две призови места за наши домашни бири в Словакия

Чудесно започна състезателната година за българските домашни бири. На силния традиционен международен конкурс Biela Vrana в словашкия град Кошице Асоциацията на домашните пивовари в България (АДПБ) отчете едно второ и едно трето място.
Мартин Марчев, който само преди около два месеца и половина спечели и конкурса Black Rhombus на пазарджишката пивоварна „Ромбус“, сега завърши на второ място сред 15 участници в категория „Експериментална бира“. Той бе кръстил своето предложение многозначително – 42.
Михаил Илиев, чийто прогрес в последната година вече е забележим и с други отличия, пък завърши на трето място в категория Standard American Beer (с общо 18 претенденти) с американска пшенична бира, която бе сварил съвместно с Благой Йорданов.
В тазгодишното издание на Biela Vrana участваха общо 130 домашни бири от Словакия, Чехия, Полша, Унгария, България и др. Представител на страната ни в журито пък бе председателят на АДПБ Темелко Пампов.
Съвсем скоро предстои и най-големият подобен форум у нас – Петият международен конкурс за домашна бира, който ще се състои на 1 април. Подробности за него ще бъдат обявени съвсем скоро в блога, а желаещите да участват вече могат да се регистрират тук.

kosice

Михаил Илиев (в средата) позира със своя асистент за призьорската бира – Благой Йорданов и председателя на Асоциацията на домашните пивовари в България Темелко Пампов (вляво) при награждаването в Кошице.

 

Българо-холандско приятелство роди Зимен бок от Dorst

Някои от вас вече са успели да опитат премиерната бира Зимен бок, пусната от джипси-пивоварна Dorst. На други тепърва им предстои да го сторят. Пивото е сварено в горнобанската Blek Pine и е дебют на проекта на Деан Безлов и холандеца Ървин Хавекоте. Двамата се запознават инцидентно в Оксфорд, по време на типичен английски проливен дъжд, като ситуацията е гарнирана с липсата на чадър у Ървин и наличието на такъв у Деан. Впоследствие се оказва, че бирата е търсената обща допирна точка между двамата, а Ървин в добавка е и домашен пивовар. Спонтанно, в течение на времето, възниква идеята и за бира, която да правят двамата.

Като място е избрано България, като пивоварна, чийто мощности се ползват – Blek Pine, а като стил – зимен бок. Който е традиционен за Холандия и Белгия, но нетипичен за схващането за бок бирите – че са продукт на долна ферментация. В случая той е резултат от горна ферментация, сред малцовете са ръжен, овесен, пшеничен. И има повече допирни точки с белгийските силни ейлове. Малцовият аромат е първото впечатление при наливане, плътността е средна към висока на усещане (на етикет е 16% при 7% алк), цветът е на тъмен махагон, а финалът е различен – сух и носещ лека горчивина, която не е типична за бок стила. Макар в случая да са използвани благородни хмелове – Magnum за вгорчаване и Styrian Goilding за аромат.

Тук съветът, който си позволявам обикновено – да се вземат поне две бири (една за незабавна дегустация, а втората за отлежаване), важи с пълна сила. Много е любопитно как ще се развие този Зимен бок към май, дори юни. Защото в момента е още доста „млад“.

След премиерата в „Трите трола” тя може да се намери там, в бирарии „Халбите“, бар „Габа”, а до няколко дни и в 100beers. До две седмици във Фейсбук- профила на компанията ще има и интерактивна карта с още заведения, където може да бъде опитан този бок.

От Dorst (хол. – жаден или жаргон за „Наздраве“) имат готовност и със следващи бири, като за пролетта се загатва за леко, пролетно и достатъчно пивко предложение. „Ако хората ни харесат, ще има и още”, обещават Деан и Ървин. С интерес ще следим тяхното развитие.

wbok

 

Българската крафт бира се чувства комфортно в Aubergine

За мнозина този столичен ресторант заема важно място в културата на хранене. Знаете го – Aubergine е основната причина да сте наясно къде е мъничката уличка „Карнеги“, започваща зад автобусната спирка на бул. „Фритьоф Нансен“, веднага след бул. „България“. Изискващ от себе си стил и даващ на клиентите действително качествена храна, той преживя успехи, но и трудни времена. Така бе преди да бъде поет преди малко повече от година от Иво и Деян, чиято все още младост носи порока на голямата амбиция да върнат славата на ресторанта. И същевременно да покажат, че все още има места без претенции за гурме, където храната е качествена, подходящо комбинирана и приготвена, а менюто не бива да страда от излишна дължина.

restor
Да, такива места, за щастие, все още има, а това, което ни интересува е, че в Aubergine биреното меню е изключително приятелски настроено към малките български пивоварни. Като обещанието е, че ще бъде все така. А, ако бъдат прибавени нови бири, то те ще бъдат отново на наши крафт пивоварни. Защото, по думите на Иво, в ресторанта са стигнали до убеждението, че в България вече има достатъчно разнообразие на стилове бири, че да си струва да се търсят различни предложения от чужбина. Все пак – за най-консервативните има един световен бранд, има и една испанска гурме бира.
Но симпатията към родните крафт бири е с тушираща преднина. Тук вече е организирано събитие с успех, на бира Evoe, чийто автори са дълбоко убедени, че качествата на едно пиво се разкриват най-пълно с хармонично подбрана храна. Така мислят и в Aubergine. Иначе не биха вкарали бира в процеса на приготвяне на ястията. В резултат може да се види в менюто печен свински джолан, приготвен с „Гларус Портър“, гарниран с дижонска горчица, пюре от кестени и домашна царска туршия. А в салатата с айсберг и гриловани мариновани пилешки филета сосът „Цезар“ е направен също с такъв „Портър“. Има и успешни експерименти за чийзкейк с тъмен стил бира.

restor2

Дори една от профилните снимки на ресторанта е с българска крафт бира

 

 
Извън това Aubergine, който през седмицата работи от 12 до 23 ч., а в почивните дни предлага и закуска от 10 ч., печели още с липса на телевизори, с прекрасен джаз от колоните, а и с голям двор, чието главно предимство са толерантните съседи. Тук тепърва ще се случват още събития, в които български бири ще срещат подходящата си храна. Както и трябва.

restor1

В Aubergine също така са добре разположени към котките, както е видно. Тази специално е от един съседен двор, но е приятел на ресторанта и често наминава да нагледа менюто.