Dorst продължава да въвежда в тайните на хмеловете

Съвсем прясно предложение на бирения пазар идва от Dorst. Българо-холандският проект между Деан Безлов и Ървинг Хавекоте вече видно се е сработил и продължава да реализира своите идеи. Сега те имат своето материално отражение във втората бира от поредицата Pink Future („Розово бъдеще“), чиято цел най-общо казано е да покажат какви лица може да има белгийският стил сезон с различни видове хмел.
След като любителите на крафт бирата се запознаха с първия опит (с хмел Mosaic), дойде време и за Citra – един от най-популярните хмелове в света.
За направата на тази бира отново са ползвани мощностите на пивоварна Blek Pine, а друга обща черта е алкохолният процент (6%). Разликата я дава Citra. С наситен аромат на грейпфрут, лайм, донякъде манго и маракуя, както и малко по-леко – на праскова.
Положителното в сравнение с предишната бира, а и с другите предходни излезли от Blek Pine е фактът, че дрождите на дъното са в по-малко количество. Съответно те не пречат толкова при наличаване, което дава по-изчистен профил на бирата. Характерният леко пикантен завършек го има и в Citra вариантът, заедно с ясния финал на грейпфрут.
Pink Future Citra може да бъде намерен в няколко специализирани магазини в София – 100beers, Beera, Nosferatu, 1001 beers, „Антиквариат“, както и един в Пловдив (на ул.“Отец Паисий“ 17-19). А тук има списък и със заведенията, където се предлага Dorst.
За финал мога да похваля Деан и Ървинг за концепцията им, с която не само осигуряват допълнително стилово и вкусово разнообразие, но и успяват нагледно да представят качествата на различните видове хмел. Което също идва като принос към разширяването на бирената култура в България. В тази връзка вече е ясно, че се работи по Pink Future с трети сорт хмел. В очакване сме…

 

Advertisements

Още нови хубости в Papa Beer

В бургаския Papa Beer не престава да е интересно. След като миналата седмица именно там бе премиерата за България на разкошния барли уайн от „Ромбус“, ставаме свидетели на още нови и нови бири в този магазин. Всъщност те станаха доста, затова ще се огранича да спомена част от тях, а останалите могат да бъдат видени на място или пък поръчани през фейсбук профила. А и няколко приятелски специализирани магазини из страната също вече предлагат новите (а и добрите стари) неща от Papa Beer.

Както е известно, магазинът внася за България бири на германската пивоварна Camba Bavaria и Uiltje. От първата може да се отбележи техният IPA в германски стил, т.е. направен с благородни хмелове (Tradition, Northern Brewer, Saphir, Herkules). Не толкова типичен IPA, с по-слаба горчивина, но интересен аромат и вкус на мандарина, лимон и ананас. При всички случаи е интересно да се дегустира, за да се види как една германска пивоварна прави този опит в посока на един от най-разпространените крафт стилове в света, при това въздържайки се от американските сортове хмел.

 

Холандската Uiltje е добре позната на любителите на крафт бирата у нас, благодарение на Papa Beer. По лично мнение, почти нямат неуспешни предложения. Поредните не правят изключение. Ако искате една бърза следобедна или първа за вечерта бира, то Tettnang може да помогне в тази насока. Освежаващ, лек (4,6% алк.) лагер, с малцово тяло и лека флорална горчивина, благодарение на този също благороден хмел Tettnang.

 

Подобен приятен ефект оставя и колаборацията с английската North Brewing Company, която е светъл ейл с мандарини и червен грейпфрут. Още по-лека (3,7% алк.), с повече усещания за цитрусите, отколкото за алкохола. Отлично попадение е и Commissaris Rex, която е в световния Топ 50 на RateBeer (оценка 84/100) в стила Алтбиер, типичен за Германия и в частност Дюселдорф, и района. Той се отличава от останалите традиционни за страната, тъй като е продукт на горна ферментация, подобен на ейловете. Бирата, именувана на прочутото куче от едноименния тв сериал е силна (8,5% алк), но това не се забелязва толкова. Изпъква обаче силното малцово тяло и плътният, леко карамелен вкус, с балансиран и леко нагарчащ финал.

 

Извън това Papa Beer започна да внася и холандската Kees, която епизодично се бе появявала и преди на пазара. Доста приличен сесиен и не така горчив IPA (92/100) с удачна комбинация от хмелове Summit, Mosaic и Cascade. Но с доста повече карамелен профил от Pale Ale Citra (90/100) на същата пивоварна, който пък е по-горчив от IPA-та. Тъкмо за хмелените фенове, дори с останали частички Citra вътре.

Не е нова и t`iJ, с вече наложилият се щраус на етикета. Птицата е дала името и на Struis, още един малък празник за любителите на стила барли уайн, сред които съм и аз. Оценка 93/100. С характерен леко сладък, леко алкохолен, силно малцов аромат (включително и на сушени плодове), с плътно тяло и сух послевкус, за бавно пиене с наслада.
И последната нова пивоварна, на която ще се спра е Oedipus. От нея мога да отлича две, също доста добри, бири. Къде е една крафт пивоварна, без да има IPA в портфолиото си?! В случая това е Gaia (86/100), с доста отчетлив аромат на бор, карамел и манго, и интересно съчетание от хмелове Cascade, Columbus, Chinook, Centennial и Amarillo. Без обаче да е твърде горчива. Пивка за своите 7% алк.

 

А що се отнася до Offline, който е в стил вит, то горещо препоръчвам за всички, които обичат едновременно пшенични и добре охмелени бири, с леко пикантен финал. Вярвам, че няма да ви разочарова, като също става за многократни повторения.

От новите на Uiltje обаче сякаш най-много лично ми допадна RE:RE:CC Porter (оценка 90/100), която ви „поднасям“ нарочно накрая. Да, той притежава всичко, което може да се иска от един портър – силен аромат на препечено зърно и кафе (има вложено), плътен вкус и горчив финал с привкус на кафе и натурален шоколад – от хмела и печения малц. Но нещо в етикета (под формата на „Писмо от мама“) на тази ме грабна. И по-точно финалът – „Щастието, Робърт, е да гледаш напред и да не поглеждаш назад“. Колко вярно, наистина. Наздраве!

 

„Бирник“ вече има второ издание

„Бирник“ навярно вече ви е попадал в ръцете или поне сте чували за него. Първият български джобен наръчник за дегустиране на бира. За него бързо се разчу и то с хубаво. Като за опростено, компактно и полезно издание за начинаещи, а и за „ловци на бира“. Резултатът бе, че първите 500 бройки бяха набързо изчерпани. Сега има новина от Михаил Люлев, домашен пивовар и половинката от проекта Fox & Bear, който стои зад проекта. А тя е, че излиза втори тираж на „Бирник“, като екземплярите могат да бъдат намерени по книжарниците. Ако пък фактът, че в книжарниците не се продава бира ви тормози, то има и други места, които предлагат наръчник/дневника – специално в София това са магазини 100beers и „В света на бирата“. Ще го има и в подбрани бирени барове. Като в Beer box в „Младост 1“ (бул. „Александър Малинов“ 38) вече има налични бройки от „Бирник“.
Ако пък не сте запознати в детайли с тази книжка, то малко и за нея. Направена е така, че по най-бърз начин в 20-ина малки страници всеки начинаещ да се ориентира и да свикне как пълноценно да дегустира една бира, какви са основните видове бира (и каква е кръстопътната разлика между лагер и ейл), какви чаши са най-подходящи за пивото пред вас и как да се налее то правилно от бутилка. След това са описани основни понятия като алкохол в обемни проценти, горчивина, цвят, прозрачност, пяна и нейното задържане, карбонизация. Има и напътствие как се попълва Flavor Wheel (Колело на вкусовете). Последното е полезно за останалите страници от „Бирник“, защото е основна част от попълването за всяка дегустирана бира. Това е дневник, подходящ за всеки, който дегустира нова бира, независимо дали на път и у дома. Попълвайки първите две-три бири, човек набързо се ориентира какво да гледа в следващите, които му попаднат. С което „Бирник“ става особено полезен за повишавана на индивидуалната бирена култура. А е много подходящ и за подарък, ако познавате някой, за когото търсенето на нови и нови бири е любимо занимание. Освен това го има и интимния момент да си напишеш нещо по старомодния начин – с молив или химикал, което го превръща в още по-мил спомен от дигиталните записки.
От Fox & Bear също така планират да пуснат подобни пътеводители за вино и уиски. Но и „Бирник“ е добро доказателство, че креативните идеи не само изтичат от България, но ги виждаме реализирани и тук.

 

Съюзът на пивоварите в България почете Октоберфест

Представители на пивоварите от малки и големи европейски държави, които членуват в организацията „Пивоварите на Европа“ имаха работна среща в Мюнхен, по време на която успяха да посетят и най-големия празник на бирата – Октоберфест.
„Мащабът на фестивала е повече от впечатляващ, а цялостната организация – до най-малкия детайл – безупречна“, коментира Ивана Радомирова – изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България (СПБ), която беше и българският представител на „Пивоварите на Европа“.
Любопитно е, че, че сред 29-те члена на международното сдружение над една трета от лидерите на националните пивоварни асоциации са жени – 10. Освен в България дами ръководят асоциациите още в Чехия, Австрия, Словения, Хърватия, България, Румъния, Словакия, Финландия, Швеция и Англия.
По данни на организаторите на Октоберфест над 6.2 милиона души са посетили фестивала, което е с 600 000 души повече от миналата година. По време на събитието бяха изпити около 7.5 милиона литра бира.

Изпълнителният директор на СПБ Ивана Радомирова (вдясно) заедно с още няколко ръководителки на пивоварни асоциации от Европа по време на тазгодишния Октоберфест

Бургас е все по-интересен за любителите на бира

В Бургас вече никак не е скучно за любителите на бира. Както е известно, градът си има своя локална пивоварна – „Веритас“, а от близо година и страхотно бирено пространство – Papa Beer, където непрестанно изненадват с интересни събития и различни представяния. От снощи пък в града отвори и още един магазин. „Мокро куче“ се намира на централно място – ул. „Цар Симеон“ 26 и накратко може да се опише като сравнително малък на площ, но с доволно голям асортимент.

 

Името изглежда доста необичайно, но този мирис е един от емблематичните при нежеланите аромати, включително в пивоварството. Това обаче е само намигване, а асортиментът е подбран така, че да се наслаждавате на всякакви други прекрасни аромати, но не и на „мокро куче“.

На откриването снощи се събраха част от най-запалените бирени ентусиасти в Бургас

 

Разнообразието откъм бирени места в Бургас се допълва отскоро и от Buddy (ул. „Копривщица“ 11), в който не само може да намерите някоя интересна бира, но и да я дегустирате на място с вкусна храна по домашни рецепти. За този бар-магазин вече се разчу сред бургазлии, които могат само да се гордеят, че градът им с бързи крачки наваксва пътя към своята „бирена диверсификация“. Гостите на Бургас (не само през лятото) пък вече имат добре подплатен избор къде да пият бира по техен вкус.

В Buddy освен, че показват своята любов към хубавата бира и храна, отдават своя респект и към непреходните Бъд Спенсър и Терънс Хил

Още два пъти адмирации за „Ромбус“

За по-малко от година „Ромбус“ пуснаха толкова нови бири, успяха да задоволят и жадни, и претенциозни. Последните две включвания от пазарджишката пивоварна обаче са от екстра категория. Такива, които отново да оборят скептиците, който твърдят, че в България „се правят лоши крафт бири“. Не, в България всъщност се правят бири за всякакъв вкус.
В събота в бургаския Papa Beer бе официалната премиера на едната от тях. Специално този барли уайн (предпочитан от мен стил) надхвърли очакванията. Признавам си, мен ме грабна още с името – Bitter Sweet Symphony. Удар в десетката с любима песен на една любима група, която вече не съществува, за съжаление. Но заглавието на бирата много точно пасва на бирата. Използваният американски сорт хмел дава именно тази горчивина в края, която за мен се явява като чудесен баланс. Защото барли уайн (ечемичено вино) се отличава обикновено с много силна сладост, която е има и тук – с нотки на карамел и мед.
За стила вече е ставало дума в блога. Неписана сентенция е, че барли уайн е като последният изпит за майсторство на един домашен пивовар. Всъщност и на крафт пивовар. Тук „Ромбус“ са си взели изпита с отличие. Разбира се, любопитен съм как ще изглежда Bitter Sweet Symphony след около година отлежаване и съм убеден, че тогава ще разкрие други свои черти. Но и сега тя печели убедително оценка 9,5/10 от мен – със своя примамлив сладък аромат, в който се долавя и алкохолът (Внимание! 13,3%), със своята могъща плътност, печелеща точки бистрота и многопластовост във вкуса. Това е повече от достойно попълнение в „Златната серия“ на „Ромбус“. Беше въпрос на време в България да се направи барли уайн и първият опит хвърля ръкавица към всички останали.

За любопитните приятели на бирата от София, Bitter Sweet Symphony е наличен вече и в магазина на 100beers. Там а и в останалите специализирани магазини пък от около седмица насам може да се намери и второто издание на имперския портър на „Ромбус“ (9,3% алк.). Сега той е отлежал 5 месеца в бурета от френски дъб, което му придава интересни винени и ванилени нотки. Всъщност ванилията леко се налага над останалите аромати и вкусове на препечен малц, шоколад, кафе, лешник. Това обаче – към момента. Много е възможно това да се промени при отлежаване и да изпъкне повече виненият ефект. Определено една от най-интересните бири за годината у нас.

Тези бири могат да бъдат опитани и на място тази събота (14 октомври), когато от „Ромбус“ ще имат голямо тържество за своя първи рожден ден. Ще ги има и тези бири, и други познати, но и поне една напълно нова и доста любопитна за публиката.

 

Какво се крие в „Къщата на бирата“ на „Карлсберг“?

House of Beer е бранд на „Карлсберг“, чрез който в различни страни стават по-достъпни бири, които са различни от стандартните масови лагери. E, трудно е те да се определят като „крафт“, най-малкото заради определението за крафт пивоварна – независима, малка по обем производство и традиционна. Но това по никакъв начин не пречи в House of Beer да са включени едни прилични бири.
От няколко месеца House of Beer е и в нашата страна. Първоначалната идея на „Карлсберг България“ бе да лансира това портфолио основно в заведения, но вече има немалко магазини, които предлагат тези 7 бири.
Част от тях вече са познати – като германският флагман за пшенична бира Erdinger Hefe Wiess и Erdinger Dunkel Weiss, както и белгийският блонд (светъл) ейл Grimbergen Blonde. Вече срещана е и испанската San Miguel, като само нова е „олекотената“ версия Fresca.
Дебютираща на българския пазар обаче е италианската пивоварна Angelo Poretti, основана през 1877 г., която от 1982 г. е част от семейството на „Карлсберг“. Пристрастените към крафт бирата може да отрекат с лека ръка предлаганите у нас Poretti 4 (премиум лагер) и Poretti 5 (светъл бок). Но в крайна сметка се забравя нещо – ако ги дегустира, човек има възможност да ги сравни с останалите на пазара, на който има и изобилие от премиумни лагери, а вече и светли бок бири. Това е голямото предимство на страстта към бирата – да опитваш различни неща, да ги харесваш или не, да ги сравняваш, като същевременно по този начин неусетно да повишаваш бирената си култура.

Част от „обитателите“ на House of Beer, без двата Erdinger-а и San Miguel Fresca

 

Иска ми се обаче да отделя малко място на седмата обитателка на „Къщата на бирата“. А именно Brooklyn lager, която е една от референтните бири в световен мащаб, когато стане дума за хубав лагер, оценена е и от прочутия бирен експерт Майкъл Джексън, а и от RateBeer, където й е поставена оценка 81/100, а и е поставена в световния Топ 50 за стила си. Произведен от американската Brooklyn Brewery, това е виена (амбър) лагер, който е типичен с по-малцово тяло, съответно и по-плътен вкус, с карамелени и флорални нотки. Същевременно горчивината (от хмелове Ahtanum, Cascade, Saphir, Vanguarda и Hallertauer Mittelfrueh) е приятно пикантна и малко по-интензивна от обичайните лагери. „Балансирана“ е точната дума за Brooklyn lager, по мое мнение. Перфектна е за ежедневно пиене, а и е достъпна със своята цена. Достъпна за претенциозните към бирата в чашата си ценители, достъпна и за тези, които още навлизат във вселената на различните бирени стилове.

Именно затова е полезна и идеята за House of Beer. Защото чрез тези предложения някои ще направят първите си крачки към новото. А тези първи крачки са най-важни, за да се отворят занапред възприятията на хората вече към стилове, като светли ейлове, IPA, портъри, Barrel Aged, а защо не и кисели бири…
В тази връзка House of Beer ще се попълва с периодично с нови попълнения, за жадните за нови марки и непознати до момента за тях вкусове.

Още едни домашни пивовари направиха занаятчийска бира

Това е естественият път по цял свят – хобито домашно пивоварство да увлече така човек, че да се опита да сподели с максимално повече хора своята бира, като стане крафт пивовар. В България също се забелязва, че зад почти всичките малки независими пивоварни стоят хора, които са започнали първоначално с тенджерите в домашни условия.
Така е и при най-новата бира, която се появи на пазара у нас – Mad Panda, която е плод на усилията на домашни пивовари. Те към момента не започват със своя собствена пивоварна, а залагат на доста разпространеното вече и в България „джипси пивоварство“, т.е. ползват чужди мощности за направата на бирата. В случая – на горнобанската Blek Pine. В крайна сметка в България има две по-малки (Blek Pine и „Пивоварна 359“, откъдето излиза „Диво пиво“) и една средна по големина („Ломско пиво“), които предлагат възможност на желаещи да сварят при тях. Всяка от тези три пивоварни имат обаче своите специфики, чрез които след това излезли оттам бири лесно могат да бъдат разпознати.
Така е и с Mad Panda Psyhop Therapy. В своята същност това е добре охмелен американски светъл ейл (5,5% алк.) с отчетлив цитрусов и леко карамелен аромат, средно силна газировка и ясна горчивина във финала. Тази горчивина (получена от хмелове Citra, Cascade, Magnum) обаче е доста притъпена от мътността на пивото, макар да не е търсен ефект на New England IPA, т.нар. NEIPA – стилът, който все по-бурно навлиза на мода и за който ще стане дума скоро в блога. Иначе при преглъщане остава познатият послевкус на грейпфрут, макар и не много ярък, заради въпросната мътност. Оценка 6,5/10.
Mad Panda имаше своята премиера през миналата седмица в KANAAL, а вече може да бъде открита и на познатите специализирани магазини в страната. Има също така предварителна информация, че се очакват и следващи „панди“.

 

Brewforia се сбогува с лятото с „плодово“ бирено парти

Астрономическото лято вече свърши, а от Brewforia са решили да се сбогуват с него с тематично парти. Този четвъртък (28 септември) в познатата територия на Cush.BAR (в Дома на киното, на ул „Екзарх Йосиф“ 37) от 18.30 ч. ще бъдат представени бири, в чието производство са вложени плодове. При това най-често екзотични. Които са пореден нагледен пример за разнообразието, което може да роди свободния полет на фантазията и смелостта на крафт пивоварните.
Стилът Берлинер вайс, който вече се наложи достатъчно сред ценителите на интересните бири, може да бъде дегустиран в два варианта в четвъртък. Единият е на италианската пивоварна Brewfist с нейната False Flat (оценка 80/100 в RateBeer), която е сварена с малини и босилек. Подправката се усеща основно в аромата, но при вкуса отстъпва на малините, които също така придават на бирата розов цвят. Освен това те помагат на False Flat да бъде леко тръпчива, но не и твърде кисела, като донякъде дори навяват асоциации с пенливо плодово вино. Приятна, лека (4% алк), тази бира със своите премерени кисели и солени нотка във финала правят от тази бира един чудесен освежаващ спътник за през деня или началото на вечерта.

Берлинер вайс ще има и от добре познатата ви пивоварна Bevog. Версията ще е Frida (с френско грозде и маракуя). За справка има и Lolita (с малини и ревен). Специално Frida, която ще може да опитате, е още по-лека – 3,5% алк, със страхотен наситен аромат на маракуя, но киселите бактерии спомагат да има усещане и за други цитрусови плодове като грейпфрут и лимон. Пшеницата дава едни допълнителни хлебни нотки, а френското грозде оставя своята следа на върха на езика при отпиване. Също много удачен избор за тонизиране.

Още по-екзотичен пък изглежда охмеленият лагер Punk Rock Holiday – Yuzu Mexican Lager, отново от Bevog (4,4% алк). Името му казва основното за тази бира. Сварена е с далекоизточния плод юзу (отглеждан основно в Япония и Китай), който е хибрид между лимон и мандарина. Бирата е направена специално за един от големите европейски фестове Punk Rock Holiday, който се провежда в Томлин (Словения). В тазгодишното издание, за което е и произведена и тази бира, са участвали The Offspring, Toy Dolls, Madball, Pennywise и др. Юзуто се долавя отчетливо на аромат и вкус. Лагерът е достатъчно горчив, но в него е вложен и овес, който балансира тази горчивина и я „омекотява“.

Също така в Cush.BAR ще има налична Beautiful and Strange, която е колаборация между Brewfist и холандската De Molen. Това е гьозе, 3.7% алк, с вложени кори от бергамот. С лимонова свежест в аромата и леко солен, горчив финал. Както и друга чудесна колаборация на Brewfist – с датчаните от To Ol, която е Space Frontier (IPA, 6.5% алк, с вложена гроздова мъст).
Само два дни след това събитие, в събота (30 септември), Brewforia ще имат още едно участие. То ще е на очертаващия се като изключително интересен StrEAT Fest, организиран от списание „Бакхус“ на Женския пазар в София. Там Brewforia ще се представи с над 15 бири на Bevog, Brewfist и Kormoran.

 

От Берлин до „Ромбус“ – с любов и вишни

Покрай наизлезлите напоследък бири има известна опасност, според мен, незаслужено да се подмине или подцени една от най-добрите крафт бири излизали от българска пивоварна изобщо. А именно гледната точка на „Ромбус“ за стила Berliner Weisse.

Този стил вече не е непознат за почитателите на интересните бири у нас. Както е известно, той датира още от XVI век, а през XIX век се превръща в най-популярната бира в Берлин и околностите. Стилът е възроден преди 10-15 години, покрай бума на занаятчийските пивоварни и техните опити да разширят хоризонта пред германските консуматори, който през втората половина на ХХ век е сведен основно до тъмни и светли лагери, пшенични и евентуално раух бири. Berliner Weisse се отличава с нисък алкохолен процент, вложен пшеничен малц (между 25 и 50%) и прибавяне на млечно-кисела бактерия при ферментацията. Това е пивка и освежаваща бира.

Такава е и бирата на „Ромбус“, която преди около месец и половина се появи наливна, а от 10-ина дни вече е и по специализираните магазини.

Графичният стил на етикетите на пазарджишката пивоварна е спазен и тук – единствените цветове са черно и бяло. Надписът Berliner Weisse е с готически шрифт, като препратка към германските корени на този стил. С най-големи букви обаче се чете Kirschtorte (гер. – „Черешова торта“),  с изображение на вишна, кацнала на второто Т. Това е и авторската намеса от „Ромбус“, откъдето са решили да добавят вишни (съвсем истински, никакви ароматизанти или концентрати) след края на ферментационния процес.

Това не се е отразило на цвета, който не е вишнево червен,а е наситено жълт, към меден и мътен, което е нормално заради използвания пшеничен малц. Последният се усеща леко в аромат, както леко присъстват и вишните. Плодът обаче се настанява много по-осезаемо в сетивата при отпиване и дава една приятна тръпчивост. В „Ромбус“ обичат кисели бири и проявяват похвална упоритост да наложат този нетипичен вкус, за да свикнат консуматорите с него. В случая Berliner Weisse не е толкова кисела, по-скоро е леко стипчава. Това спомага за търсения освежаващ ефект. С 4,5% алк, това пиво надскача леко горния край на рамката за алкохолен процент (обикновено между 2.8 и 3.8%), но това не се усеща особено, защото се пие леко и не натежава на сетивата. Дори вишните дават един простор на въображението при дегустация. На етикета е препоръчано още, че тази бира е подходяща за свежи салати, морски дарове и пилешко. Оценка 8/10.

 

Berliner Weisse може да е последната бутилирана бира от „Ромбус“ за момента, но не е и най-новата. На място в пазарджишката пивоварна се предлагат още няколко бири, като „Орфейл“, амбър, класически немски вайцен и лагер „десетка“, който е един пример как може да изглежда хубавата лагерна бира.

Тях, а и доста други, ще имате възможност да опитате, ако след около 3 седмици посетите и празненството за първия рожден ден на „Ромбус“. Празненство, както се полага за една семейна пивоварна – с много бира, домашно приготвена храна, музика. Лично аз си го отмятам в графа „задължителни“ в календара.