Да пием отново благотворително със 100 beers

За втора поредна година 100 beers прави съвместна инициатива с Animal Rescue Sofia, в резултат на което човек не само пие бира с удоволствие, но и със съзнанието, че така помага на бездомни животни. Схемата е позната – купуваш си AnimAle, а 1 лев от всяка бутилка (или наливна бира) отива за организацията за защита на животни в беда. Официалният старт е утре (17 ноември) следобяд в бар Vitamin B, но уверенията са, че още днес по-късно би трябвало да могат да се поръчат тези бири от платформата на 100beers.
И така – инициативата е същата, но бирата е различна спрямо миналата година, когато бе сварена в Blek Pine. Сега изборът е паднал върху Rhombus, за която вече смело може да се каже, че е най-креативната и търсеща българска крафт пивоварна, базирайки се на ежеседмични доказателства.
Разликата също така бе, че през м.г. имахме pale ale, а сега – India Style Lager. Или нашумелият в световен план лагер, преминал през сухо охмеляване. Първо на първо – бирата се пие с лекота (4,8% алк), та нали това е идеята, да пиеш повече, за да даряваш повече… Второ на второ – тя е действително хубаво охмелена. Без да е прекомерно.
При наливане прави добра пяна на ситни балончета. Прави впечатление, че бирата е добре отлежала, както се полага на един пълноценен лагер. Ароматът веднага избутва напред хмела. С усещания за окосена трева, тропически плодове. Тялото е средно, бирата притежава много добра пивкост, както стана въпрос. Отличава се със светложълт, бистър цвят. Има съвсем лека замътеност, но я отдавам на сухото охмеляване. Финалът е доста сух и горчив (грейпфрут), като усещането остава дълго в устата. Оценка 8/10.
Отново комплименти за 100beers за чудесната идея и на Rhombus за направата. А вие си припомнете как миналата година бирата за няколко дни беше изчерпана. Е, и сега количествата са ограничени, така че побързайте да си доставите удоволствие за сетивата и вътрешно удовлетворение за полезно дело.

 

Advertisements

Пълни с вкус 5% за 5 години на „Бял щърк“

Това, с което „Бял щърк“ винаги ме е печелил, са целенасоченият стремеж за асоцииране на всяка тяхна бира в последните години с някоя песен. Най-новата – O.D.A.A.L., носи името на дуото, основано от бившия вокалист на Rage Against The Machine. Името на бирата е всъщност абревиатура на групата – One Day As a Lion. А нейното мото е „По-добре да живееш един ден като лъв, отколкото 1000 години като овца“.
Това е поредната колаборация на „Бял щърк“, този път с полската пивоварна Browar Golem, но е сварена в друга полска пивна фабрика – Czarnkow. Ключовото число за бирата е 5. Тя е направена по случай петата годишнина на бирената компания. И е петата колаборация на „Щърка“ за 2018 г. По случая и алкохолното съдържание на този сесиен IPA е символично – 5%.
И в нея има иновации, типични за „Бял щърк“ в последно време. Този път е използвана специална мая Kveik – прочутият микс от дрожди, селектиран от началото на XIX век насам от поколения норвежки пивовари. Освен това използваните сортове хмел Centennial, Ekuanot и Mosaic са обработени по технологията BBC Pure Hop Pellet, която се използва за сухо охмеляване.
Резултатът е интересен. Като цяло бирата не е сърцеспираща – лек IPA, пивък, силно мътен, със средна пяна и тяло, което ми се стори дори малко по-леко като за обявената плътност от 12.5%. Характерното за O.D.A.A.L. обаче е, че тя е щедра на аромат и на вкус, но не и на горчивина. Именно това дава една различна възможност да се насладите на хмеловете – при това силно охмеляване, вместо да очаквате силна горчивина, я срещате съвсем лека. За сметка на това носът усеща наситеност на цитрусови плодове. Всеки от тези хмелове допринася – Centennial с усещането за грейпфрут, нашумелият Ekuanot – с пъпеш, лайм, портокал, ананас и комплексният Mosaic. Този цитрусов мирис се пренася с пълна сила и във вкуса, който е плодово-сладък микс (или взрив, както навежда етикетът) и съчетава букета от всичките споменати цитруси. Оценка 7.5/10.
Това е първата бира на „Бял щърк“, която е в бутилка от 0,5 l. Това е обяснимо, тъй като това е предпочитаният амбалаж в Полша. Без особени предисловия и премиери, O.D.A.A.L. от тази седмица постепенно навлиза по специализирани магазини и барове. Предвижда се да я има и наливна. „На места“, както казват синоптиците:)

 

Националната бирена академия завърши годината в Благоевград

Последната за 2018 г. спирка на Национална бирена академия бе в пивоварната на „Карлсберг България“ в Благоевград. Това е част от инициативата на Съюза на пивоварите в България (СПБ), който организира посещения на пивоварните в страната, за да бъдат показани спецификите на пивоварната технология, системите за качествен контрол и чистотата на продуктите в реални условия.

Специално в Благоевград бе демонстрирана иновативната пречиствателна станция, в която са инвестирани 5 млн лв. Анаеробният биологичен реактор на инсталацията осигурява биологичното третиране на 100% от отпадните води на завода. Споделено бе също, че с направените инвестиции разходът на „Карлсберг България“ в последните години е намален с 4kWh енергия на хектолитър произведено пиво. Това означава, че консумацията на природен газ е намаляла с над 15% на база произведена продукция.

Иновативен е и проектът за „short neck“ капачки на пластмасови бутилки, които са с по-къса гърловина и така разходът на материал за получаване на преформата е намалял с 1,3 грама.
През следващата година Националната бирена академия продължава с нови инициативи и участници.

 

Шумен отново има място за крафт бира, но и за рок

Спомняте си, вярвам, как с удоволствие споделих през април м.г. новината за отварянето на първия магазин за крафт бира в Шумен – „Пристанището“. За съжаление той не успя да устои на двата може би основни негативни фактора в бранша – ниската покупателна способност на преобладаващия процент от населението и недостатъчната бирена култура. И се стигна до затваряне на това място, за съжаление на създаденото малко, но вярно общество от почитатели на крафт пивото в Шумен.
Но… състоянието на бирена безтегловност не продължи дълго. Вече има ново място, където могат да си дават среща почитателите на занаятчийското пиво. Това е бар Merock & Blues Club на ул. „Димитър Благоев“ 7 (бившото бистро „Комбина“). То отвори преди дни след основен ремонт с концерт на група „Стокхолм“.
Резултатът от ремонта е виден на снимките – това е място, където ръка си подават качествената бира и рокът. Тук могат да се намери продукция на почти всички български крафт пивоварни. Ще има възможност да се взима и бира за вкъщи.

Постепенно ще навлязат в менюто и чуждестранни бирени предложения. Заедно с това от тази седмица ще заработи и кухнята. Идеята е менюто да бъде кратко, но с качествена храна от пресни продукти.
Merock & Blues Club ще е удобна възможност да бъдат представяни там нови бири на нашите пивоварни. С навлизането на чуждите пък се обмислят и тематични вечери, в които отделни държави да бъдат почитани със своите бири, традиционна кухня и музика. Което би било голям плюс по въпроса с развитието на бирената култура.
Накратко – шуменци отново ще си имат място, където да консумират нови, различни и интересни бири. А и гостите на града ще знаят къде да отскочат, за да съчетаят храна, бира. И рок, то се знае!

 

Pandora`s box е една от най-силните бири на „Ромбус“ за 2018-а

Този IPA не е съвсем непознат. Тези, които посетиха през миналия месец пазарджишката пивоварна по повод нейния втори рожден ден имаха възможността да опитат Pandora`s box на нейната премиера. А след това тя бе на разположение в наливен вариант за всички, които минават през дегустационната в самата пивоварна.
Сега бирата вече е бутилирана. Това е и новината, защото така става вече достъпна на повече места. И така може да се оцени една от най-добрите бири на „Ромбус“ за годината. По мое, неангажиращо, мнение.
Преди отварянето, малко поглед върху етикета, който отново дава достатъчно изчерпателна информация – за съдържанието, алкохолното съдържание (6,6%), температурата на сервиране, комбинацията с храни, както ароматите и вкуса. Дизайнът на етикета също е в познатата стилистчната линия, наложена при почти всички останали бири от „Ромбус“. Впрочем, човекът с главна заслуга за това – Габриела Стайкова (тя е и единият движещ фактор на пивоварната), получи признание за своята работа по тези етикети, защото попадна сред едно от едва 30-те предложения на изложението „Преглед на българския дизайн 2018“. Поздравления, за което.
Сега и за самата бира. При наливане от нея се разнася аромат, който недвусмислено сочи, че тук има вложено щедро количество хмел. Мирисът е на подчертано тропическа палитра – различавам манго, папая, портокал, мандарини, леко грейпфрут. И нюанс на карамел, който вече е от съответния тип малц. Впрочем, карамелът се усеща ясно на вкус при отпиване, основно в началото. Газировката на тази бира е средна, пяната е добра, краткотрайна. Цветът – меден и с добра бистрота, която се запазва съвсем докрая при наливане. Тялото би могло да е една идея по-плътно, но това е по-скоро субективно мнение, въпрос на лично предпочитание. Завършекът е интензивно горчив – грейпфрутът от аромата вече е доминиращ тук. Финалът е сух, а горчивината остава трайно като послевкус и сензорно усещане. Сполучлив баланс на хмеловете! Цялостното възприятие е за IPA, който разгръща достойнствата на хмеловете и вярвам ще даде много приятни емоции на почитателите на горчивите бири. Оценка 8/10.

В началото стана въпрос за дегустационната на „Ромбус“. И там има новина, която е от около две-три седмици, но някак отиде на заден план покрай рождения ден. В „Ромбус“ вече се предлага и храна, приготвена на място. От отличната домашна кухня, позната вече по техни събития. Менюто е толкова кратко, че си струва да бъде цитирано изцяло. Лаконичността е обяснима, тъй като така е сигурно, че може да се поддържат всички суровини максимално свежи и пресни. Ето го и него:
– Бавно приготвяно на тексаски смоукър месо, мариновано в бира и подправки
– Поркета по оригинална италианска рецепта
– Три вида наденички, приготвени на място от прясно свинско месо, овкусени със свежи подправки
– Бургер с прясно изпечена питка
– Пресни пържени картофки
– Сезонни предложения за деня
– Сосове, приготвени на място – горчица с портер, лют сос, тартар

 

Със своята кухня дегустационната придобива вече завършен вид. Очакванията са през 2019-а „Ромбус“ да предлага вече и хотелска част, което ще е голям плюс за почитателите на „Ромбус“ и на бирения туризъм, отскочили специално до това място. Всичко това говори за комплексно развитие, започвайки от бирите и преминавайки през останалите компоненти. И заслужава адмирации.

Системите за филтриране са новият приоритет за пивоварите

Няколко тенденции в пивоварството бяха изведени по време на есенното издание на Национална бирена академия, която се организира от Съюза на пивоварите в България (СПБ). За 2019 г. е възможно да се създаде българско безглутеново пиво, след като подобни са хит на световните пазари. Изпълнителният директор на СПБ Ивана Радомирова посочи, че в асортимента у нас вероятно ще бъде включено и пиво с повишени антиоксидантни характеристики. Това идва като следствие от новината, че българските учени наскоро представиха технологични решения за получаване на пиво с подобрени антиоксидантни и функционални характеристики, постигайки по-високо ниво на антиоксидантите в крайния продукт в диапазона 34- 50%. Радомирова очаква още да нарасне делът и разнообразието сред безалкохолните и нискоалкохолните бири.
Друга много важна тенденция е фокусирането на пивоварите не само в България върху филтрирането на бирата. Това потвърди и гостът на Националната бирена академия – изпълнителният директор на Европейската пивоварна конвенция Джон Брауер. Той посочи, че дори по-малките пивовари отделят огромни инвестиции в системи за филтриране, защото са се убедили, че така си оправдават вложените средства, а техните бири се търсят. Освен това все повече се налага тенденцията при ферментацията да се използват не само класически щамове пивоварни дрожди.
Брауер изтъкна още, че осезателното увеличаване на броя на пивоварните в Европа е голям плюс, тъй като осигурява по-голям избор за потребителите. Представляваната от него организация е най-престижната научна организация на континента, която разработва методите и процедурите за качествен контрол във всички етапи на производството на бира – от суровините до опаковките.
На събитието Радомирова сподели също, че България запазва 13-та позиция по обем на продажби на бира в Европа спрямо миналата година. Тук лидер е Германия. По отношение на производство, страната ни заема 15-о място, а води отново Германия.
Предстои и излизане на специализираното издание „Аналитика“, в което ще бъдат включени над 400 актуализирани и нови физико-химични, микробиологични, сензорни и т.н. методи, които се използват в съвременното производство на бира. Те обхващат всички аспекти и етапи на технологичния процес и са приложими включително при разработването на нови продукти.

На снимката: Председателят на Съюза на пивоварите в България Владимир Иванов, заедно с изпълнителния директор на организацията Ивана Радомирова и нейният колега от Европейската пивоварна конвенция Джон Брауер (от ляво на дясно) по време на есенното издание на Национална бирена академия.

 

Този път приятна сесийна изненада от „Гларус“

Да си призная, подходих скептично щом научих, че „Гларус“ пусна нов сесиен IPA от серията Signature Session IPA. Сесиен?! В края на октомври, а не през лятото?! Звучеше ми не на място.
А и предишните опити от тази поредица – с хмелове Оликана и Мандарина, не оправдаха очакванията, според мен. И така – щом са налице подобни предварителни резерви, една бира трябва да е доста впечатляваща, за да ги промени. Но смея да твърдя, че Trans Pacific се оказа точно такава. Смея да твърдя дори, че това е най-добрата нова бира, излизала от „Гларус“ през 2018-а. Така явно смятате и вие, почитателите на хубавата бира, защото забелязах, че бе бързо приключила на рафтовете в „Носферату“, откъдето я взех. А подобно добро търсене явно има и по останалите места в София само дни след пристигането на Trans Pacific.
Тази бира е направена с два сорта новозеландски хмелове – Pacific Jade и доста хваленият Motueka. И за двата характеристиките са, че дават като резултат чудесни тропически аромати. Последното веднага направи впечатление при наливане, тъй като от чашата се разнесе много приятен микс, от който долових авокадо, мандарина, лайм и киви.
Бирата образува много добра и сравнително трайна пяна на ситни балончета. За отбелязване също така е мътността на това пиво. Със своя светложълт цвят, дори буди асоциации с актуалния стил NEIPA, но не е такъв. Това си е сесиен IPA. Добър. С алкохолно съдържание от 4,5% и 10% плътност. За похвала е решението на „Гларус“ в своя блог да пусне и кратко описание на този стил.
Другото усещане, което приковава внимание е за добра плътност за своите 10%. При това в етикета е упоменато, че е използван само малц, без обичайните пшеница и овес, които помагат за оформянето на стабилно тяло на едно пиво. Следващото, след плътността, което се забелязва при отпиване, е една много добра горчивина – дълга, лека (35 IBU) и грабваща. Тя остава като усещане в устата поне минута след отпиване, което също е плюс за тази бира. Вкусът отново е тропически, по-скоро на лимон. Но на послевкус остава ясно отчетлив червен грейпфрут. Финалът също така е сух. Смятам, че бирата заслужава оценка 8/10.
При първото поглеждане на етикета на Trans Pacific, спонтанно ми зазвуча тоталната класика (или вечнозелен евъргрийн, както биха казали някои) от 1977 г. Trans-Europe Express на колосите „Крафтверк“. Но това не е точната музика за тази бира, а по-скоро подсъзнателна асоциация. Повече приляга нещо новозеландско. Като инди-рок групата Unknown Mortal Orchestra, да речем.

 

 

„Трима и двама“ направо ще ви подпалят със „Smoking Hot“

Напоследък един от трендовете на крафт бирения пазар у нас явно се очертават бирите с люти чушки. Най-често в добавка с опушен малц.“Трима и двама“ се включиха във вълната със своята гледна точка. Тя си има и име – „Smoking Hot“, като започна поетапно да се настанява по рафтовете на специализираните магазини от тази седмица. И си е доста люта. За любителите на пикантното – направо идеална.
Стилизираната мустаката люта чушка на етикета олицетворява нагледно какво ни очаква, в добавка с дима, който се вие от оръжието след явно произведен изстрел. Пушката пукна – бутилката е отворена и бирата – налята в чашата.
Първото впечатление е, че прави доста добра и сравнително трайна пяна на равномерни балончета, която остава на тънък слой. В аромата ясно се долавя опушеният малц (все пак 18% от малцовия състав, според етикета), усещат се и леки карамелени нотки. Алкохолното съдържание е 5,6%, плътността е на ниво (13%), цветът е тъмно меден, със запазена бистрота, въпреки пренасянето на ръка на дълго разстояние няколко часа преди дегустацията. Утайката се е слегнала съвсем на дъното и се смесва с бирата чак накрая. Ако решите да я избегнете и не я сипете, ще се лишите само от минимално количество пиво.
И вече идва ред на лютото. Ах, това люто! 0,08% съдържание на люти чушлета, но пък какво присъствие за този процент! Явно тези „бонбончета“ са доста пламенни. Очакваш да усетиш люто на върха на езика при преглъщане, но получаваш доста повече. Направо се разгаря огън, който гори все по-силно с всяка следваща глътка – нещо, типично за лютите бири. Като джакпот с натрупване. Става все по-голям и притегателен. За който харесва люто, както стана въпрос. И не за слаби стомаси. Е, не е като хард образци като Habanero и Chipotle предложенията на Mikkeller.
Бих споделил мнение, че „Smoking Hot“ е задължителен със съпътстваща храна. Например сирена, прошуто, брускети. Иначе „на голо“, може така да насъберете огън в устата, че да си направите състезание по далекобойност със Смог от „Хобит“.
Това е може би най-нишовото предложение до момента от „Трима и двама“, но и едно от най-интересните. Заслужава оценка 7,5/10. Заедно с него се появи и тазгодишната „реколта“ от тиквения ейл на сливенската пивоварна. Който си е разкошен, вече по традиция.

 

„Hills“ навлезе в тъмното

Тези от вас, които успяха да посетят пивоварна „Hills“ по случай втория й рожден ден имаха възможността да опитат и най-новата бира – Single Stout. Тя е и първата в тъмния спектър стилове, която излиза от бирената фабрика в Перущица. Оттам често са получавали въпроси кога ще пуснат и тъмни бири. И дали единствено Smooth Bock ще е „зимното“ предложение.

Отговорът вече е налице. Действително Single Stout ще е сезонна бира. Въпреки опитите в последните години да се разшири периода от време за консумация на тъмни стилове, все още голямата част от бирените консуматори ги предпочитат между октомври и март, най-общо очертано.

Стаутът на „Hills“ (5,2% алк, 13.24% плътност) идва като продължение на тяхната практика да правят бирите си в коректно съответствие на самия стил. По начин, който да не разочарова. Бирата притежава всичко, което би се търсило в един стаут. Аромат на препечено зърно, кафе и млечен шоколад, които преливат и във вкуса. Тялото на бирата е средно и това осигурява добра пивкост. Финалът носи приятната горчивина, която се дължи не толкова на хмела, колкото на препечените малцове. Без да е тежка като един имперски стаут, примерно, Single Stout ти дава избор – може да е бирата за след работа, а може спокойно и да поведе настроението за още една след себе си, без да натежи. Също така е подходяща за консумация без храна, но и в съчетание със сирена, ядки или леки, бели меса. Оценка 7.5/10.

Етикетът има място и за логото на предаването на актьора Китодар Тодоров „Петък точно в пет“. От „Hills“ се решават на това партньорство, за да популяризират допълнително това онлайн шоу, а в допълнение за каузата отделят и процент от продажбата. В момента може да се намери на няколко места в Пловдив (отразени на фейсбук профила на компанията), във Варна („Щайгата“ и „БарЪТ“), а в София вече е в KANAAL, „Crafter“, „Skaptobara“ и „Автентично“, като списъкът ще се удължава още съвсем скоро.

Това не е единствената новина от „Hills“. Пивоварната се разширява с купуването на нови мощности и бутилираща линия. Така ще се осиури регулярно зареждане с всички предложения от портфолиото. Съвсем малко остана до откриването и на ресторанта, който е планиран още от началото на изграждането на цялата пивоварна. Част от асортимента вече бе споделен на последния Hills Banquet и получи добър прием. Мисли се много сериозно и за осигуряване на места за спане в пивоварна „Hills“, за да могат шофьорите да се отпуснат и насладят на престоя си там, а и да бъде напълно завършена идеята за бирен туризъм на това място, в съчетание с природата и страхотната панорама.

 

„Киселочос Булгарикус“ и други премиери на празника на „Ромбус“

Иска ми се да започна с няколко думи за изминалия втори рожден ден на „Ромбус“. Страхотна атмосфера, която може да се усети само при събирането на толкова приятели на едно място. Двойно по-голям наплив от гости в сравнение с миналата година, което също е чудесна новина – пазарджишката семейна пивоварна се утвърди вече като име и това е видно вече с невъоръжено око. Домакините бяха усихнати, както винаги, от сцената звучеше рок… Освен това бяха подсигурени ненадминатите към момента в България 13 крана различни видове собствена бира, както и отлична домашна кухня. А хората попиха от позитивността в „Ромбус“ и спокойно, с настроение изчакваха реда си на опашките. Рядка картина!
И вече за бирите… Обещани бяха две премиери, имаше с една повече. Насладихме се на нов мерцен, сякаш една идея по-тъмен, но много пивък. Както и на нов IPA, който смятам, че обра овациите – 6,6% алк, охмелен щедро, със сух завършек и дълго горчиво сбогуване за финал. Съвсем скоро предстои да бъде пуснат и в бутилки.
Друга нова бира, която пък бе само в бутилки, бе дългоочакваната „Киселочос Булгарикус“. Вярвам помните как преди пет месеца едноименният берлинер вайс с къпини, дело на Стоян Нинов превзе първото място на конкурса „Златен Ромбус 2018“ за светли стилове домашна бира. С което заслужи и правото да бъде сварен в „Ромбус“. Сега бирата вече е факт – 3,5%, лека, освежаваща и подходяща, както за предястия, така и за десерти. Да – и в никакъв случай толкова кисела, колкото подвежда заглавието. Използваните закваски от Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus Thermophilus осигуряват леко и приятно накиселяване, което никак не дразни сетивата. Допълва го леката стипчавост на къпините, които дават и своята захарност като плод. Те са причина и за розовия цвят, но не се усещат толкова ярко на вкус, както в оригиналната домашна варка. Оценка 7/10.
А след приключването на рождения ден, от тази седмица, започва отново усилена работа в „Ромбус“. По второ издание на позната хитова колаборация, по още няколко нови бири, вече за предстоящите по-студени дни. Така третата година на „Ромбус“ се очертава да е още по-интересна…