Чудесен IPA. От Сливен!

За рождения си ден през миналия месец от сливенската пивоварна „Трима и двама“ наливаха на гостите си съвсем нова бира – в стил Индия пейл ейл. Сега тя вече е бутилирана и може да бъде опитана и извън града под Сините камъни.
Чувството за хумор струи от тази пивоварна наравно с количествата излязла оттам бира, като това е видно и от етикета. На него с големи букви пише India Pale Ale и е изобразен индийски йога, който медитира с хмел в двете ръце на фона на Тадж Махал. На килимчето на йогата пък пише CH IPA – (не)официалното име на това пиво. CHIPA – нова разновидност в стила, подобен на NEIPA??? Не, просто е IPA със сливенска регистрация. Един чудесен IPA, бих добавил.
При наливане бирата (7% алк, 16.5% плътност) образува пухкава и трайна пяна, от която се носи ненатрапчив аромат на бор, портокал, дори пъпеш. Това е и основната характеристика на CH IPA – с цитрусов профил и балансирана. Без да се прекалява с горчивината. Алкохолният процент не се усеща и бирата е много приятна за пиене, като неусетно човек започва да вижда дъното на чашата. Образно казано. Защото го вижда (дъното) още при наливане – CH IPA е тъмномедена на цвят, но притежава много добра бистрота, като маята е добре залепнала за бутилката и не се смесва при сипване докрай. Все пак я има типичният вкус на грейпфрут във финала, който е премерено горчив, а тази горчивина се запазва дълго като послевкус. С една леко пикантна нотка, като черешка към тортата. Рецептата, изпълнението й, както и полученият баланс заслужено донасят за CH IPA лична оценка 8/10. С удоволствие ще повторя и потретя от нея с най-добри мисли към главния пивовар на „Трима и двама“ – да пребъде талантът му, до последния косъм на брадата му!

 

Advertisements

Великденската изненада от „Ромбус“

Три дни след Великден ми се иска да споделя няколко думи и за празничната бира от пивоварна „Ромбус“, пусната по повода. Easter е кафяв ейл, но с добавени стафиди и фурми, които да пресъздадат в това пиво великденската атмосфера (освен тематичният етикет). Заедно с това към бутилката е прикрепен и подарък – различни лепенки, които да се слагат на боядисаните яйца. Или където ви хареса след това. Защото никой не се съмнява, че бутилки от Easter ще останат и след празниците. Но пък бирата си струва да се пие не само на Великден.

Интересното е, че това не е типичен британски кафяв ейл, а е доста по-плътен и с по-високо алкохолно съдържание – 7,1% (при обичайни за стила 4,2-5,4%). При наливане бирата образува добра, кремообразна пяна. Ароматът е достатъчно богат – на сушени тъмни плодове, препечена захар, смокини, както и стафиди, разбира се. За да се подчертае алюзията с козунак, Easter не е горчива, а напротив – доста сладка, без да е натрапчиво. По случая във финала има усещане за мед, карамел, горена захар, но и фини горчиви нотки от тъмните малцове.
Като цяло стафидите и фурмите не се усещат толкова изразено, освен на аромат. Но не би и следвало, тъй като те нямат толкова агресивни вкусови качества и по-скоро спомагат за допълнително усещане за плътност, а и за Великденски козунак, в крайна сметка.
Опитът на „Ромбус“, по мое мнение, е интересен и заслужава оценка 7,5/10. Заслужени са и адмирациите за постоянството, с което от пазарджишката пивоварна изкарват специални бири за почти всички големи празници.

 

Историческата Weihenstephan Braupakt вече е в България

Без преувеличение историческа, защото тази бира е наслоена със символика. От една страна тя е колаборация между доказано най-старата действаща пивоварна в света – Weihenstephan (1040 г.) и един от пионерите от новата вълна независими пивоварни в САЩ – Sierra Nevada, част от първите, които промениха възгледите на американците и отвориха широко врати за хиляди крафтъри след себе си.

От друга страна консервативните възгледи на баварската пивоварна за пръв път се разчупват дотолкова, че да погледнат на един от големите в света на крафт бирите като на партньор. Нещо повече – в Braupakt дори са използвани за първи път в историята на Weihenstephan и американски хмелове – елегантен начин да спазваш Законът за чистотата на бирата и едновременно с това да направиш интересна и различна бира.

Този проект среща стария свят с новия свят, среща два крайъгълни камъка в света на бирата“, споделя експорт директорът на Weihenstephan Маркус Енглет.

И така първата колаборация на неговата пивоварна и изобщо първата бира, излязла от Weihenstephan след толкова векове, която не е в някой от традиционните германски стилове, от няколко дни е на българския пазар. От вносителя „Юродринкс“ уверяват, че веднага след предстоящите почивни дни Braupakt ще бъде зареден в специализираните магазини и барове.

И вече по същество за бирата. Тя е в бутилки от 0,33 l и на етикета веднага проличава, че става въпрос за колаборация, благодарение на бъчвите с логата на двете пивоварни, които се носят от мечок. В надписите е указано, че това е Hefe Weissbier, но при наливането веднага се усеща, че това не е точно така. От образувалата се добра, макар и не толкова трайна пяна се долавя пшеничния малц, но не и типичните за вайс бирите аромати на банан, дъвка. Вместо това изненадата е под формата на праскови (от вложения хмел Amarillo) и цитруси (благодарение на друг американски сорт хмел – Chinook). За да има и от германската традиция е заложено и на типичния за стила хмел Hallertauer Tradition. При малцовете не присъстват само ечемичен и пшеничен, а и карамелен. Основните характеристики на бирата са 6% алк., 14,5% плътност, 35 IBU. Точно по-високото ниво на горчивина в сравнение с останалите бири на Weihenstephan прави веднага впечатление и навява мисли за бира в стил американска пшенична. Особено с цитрусовия завършек. От друга страна обаче при затопляне все пак се усещат типичните бананови нотки, характерни за вайс бирите на най-старата пивоварна в света. А също и приятна тръпчивост от пшеничния малц.

Като цяло Braupakt е пивка и освежаваща, нещо наистина различно изпод шапката на Weihenstephan. Оценка 8/10.

Буди любопитство и още един въпрос – дали Braupakt няма да повлече крак за още интересни експерименти от баварската пивоварна.

 

„Гларус“ не лети над Родопите

Дори и на утвърдени пивоварни като „Гларус“ се случва да пускат несполучливи бири. Впечатленията от поредното предложение от лимитираната поредица Glarus Signature не са блестящи и се създава убеденост, че тази бира тепърва може единствено да се подобрява.
Става въпрос за „Родопска мечта“ (Rhodopi Dream), която е съвместна разработка с гръцката пивоварна „Вергина“ и марката гръцки студени чайове „Тувулу“, както е указано на етикета. В своята същност това е лагер (първата лагерна бира на „Гларус“), който е подправен със Sideritis (Мурсалски чай).
На българската крафт бирена сцена експериментите с този чай не са новост, все още го има ейлът на Ах! с мурсалски чай и мента. Билката обаче е специфична, с много силен аромат и е леко рисковано да се използва в пивоварството, защото е нужна много прецизна рецепта, която да намери баланс на всички съставки.
В „Родопска мечта“ балансът липсва, а и не само той. Първият минус идва от етикета, който иначе е издържан в стилистиката на Glarus Signature. След дълго преглеждане си взех бутилка, на която етикетът бе горе-долу залепен, макар и с големи забележки. Докато на останалите положението бе по-критично, а имаше и леко скъсана хартия на част от партидата. Иначе предоставената информация бе достатъчно изчерпателна – 5% алкохолно съдържание, 12% плътност, горчивината е 18 IBU. Указаната температура за консумация е общоприета за лагерите – 4-5 градуса.
При наливане обаче тази бира не прави добра пяна – тя образува много тънък и нетраен слой. Освен това газировката е критично ниска, типична за някои ейлове. При вглеждане, се виждат на дъното на бутилката ситни парченца, които после преминават и в чашата – най-вероятно от вложения чай. Въпреки, че очакваме идеална бистрота от лагера, трябва да се припомни, че всички бири от тази серия на „Гларус“ са нефилтрирани.
А мурсалският чай в „Родопска мечта“ е тотален доминант и избутва всичко останало на заден план. Като се започне от наситения аромат на чай (малц се усеща слабо) и се премине през сладникаво-горчивият вкус на билката, който „държи“ сетивата в плен чак до финала, благодарение на етеричните си масла. Вероятно при „обуздаване“ на чая и по-силна газировка, тази бира би изглеждала доста по-добре. Оценка 5,5/10.
Но това е рискът на експерименталните варки. Убеден съм, че от „Гларус“ съвсем скоро ще защитят реномето си – независимо дали с подобрение на тази или пък някоя съвсем нова бира.

 

Българският конкурс за домашно пиво става един от най-големите в Европа

…И това изобщо не е преувеличено, а подплатено с факти. Националният конкурс за домашна бира бе проведен за първи път през 2013 г., от следващата година стана международен и с всяко следващо участие се разрастваше. За да стигне до своето шесто издание на 21 април в столичния клуб „Терминал 1“, което вече официално може да се нареди сред най-значимите в Европа за 2018 г.

Цифрите са категорични – тази година броят на участващите домашни бири е значително по-голям от 2016 г. Записани за участие са 235 мостри, които стилово и в някои случаи логически са обединени в 9 групи. Ръстът е близо 50% в сравнение с предишния конкурс и това може да се обясни с два фактора – увеличаващият се брой на домашните пивовари в България, както и нарасналия авторитет на събитието.
Този път ще има внушителен брой участващи мостри от чужбина – 133! Увеличен чувствително е броят на участниците от Хърватия (65 бири), Румъния (22 бири), Словакия (15) и Унгария (12), която е традиционно много силна в подобни надпревари. Мостри има, както обикновено, от Полша и Чехия. За първи път пък ще участват домашни бири от Македония, Естония, Сърбия, Босна и Херцеговина, дори и от Турция.

Карта на участващите държави в Шестия международен конкурс за домашно пиво

 

В журирането, което се осъществява с любезното съдействие на Q-Ftetaria, ще участват 18 съдии, като близо половината от тях ще са чужденци – също атестат за уважението, което Асоциацията на домашните пивовари си е извоювала на международната сцена.
И тъй като журирането си е процес, който остава встрани от гостите за партито и те виждат само крайния резултат, т.е. призьорите, ще има достатъчно други забавления в „Терминал 1“ през целия ден, независимо от времето навън – игри, конкурс за бирени етикети и най-вече много бира. По точно българско домашно и крафт пиво, както и изненади от гостите от чужбина под формата на пълни кегове. Ще е мащабно!

Здравей, Brothers Brew Team!

Hello, World! (анг. – Здравей, свят!) е една от трите бири, с които стартира най-новата българска крафт пивоварна. Така нейните основатели – братята Николай и Александър Балачеви решават да поздравят бирения свят от свое име. Ние пък ги поздравяваме със „Здравей, Brothers Brew Team!“. Това е 13-ата крафт пивоварна със собствени мощности в България. Реално обаче е седмата, тъй като шест са брюпъбове (от тях „Йегерхоф“ и „Веритас“ също така бутилират).
Запознах се с братята от Варна преди около 3 години, когато те директно ми връчиха в ръцете бутилка от техния ръжен IPA, един от специалитетите им като домашни пивовари. Не само бяха ентусиазирани, но си бяха и улучили рецептата, въпреки че от скромност нещо ми обясняваха, че имало още да изпипат по газировката.
Е, ентусиазмът им не се изпари бързо, а напротив – генерира се до степен, че решават да направят следващата логична стъпка, която следва пред един домашен пивовар – да стане крафтър. За щастие – с трудности, но и с упоритост, те стигнаха до своето официално представяне. Премиерата на Brothers Brew Team ще е тази събота във Варна, естествено. В най-разпознаваемото място за крафт бира там – „Авери Биърс“, от 14 ч. нататък. Най-нетърпеливите ще бъдат изненадани с три наливни бири – пейл ейлът Hello, World!, за който стана въпрос в началото, малинов шоколадов стаут Little Princess и… разбира се червен ръжен IPA – Liberation. Втората и третата бири ще ги има и в бутилки, а съвсем скоро същото се очаква и за Hello, World!

Четири години – толкова минават от запалването им по домашното пивоварство до прощъпулника им като крафтъри. Запалват се, гледайки клипове на домашни пивовари от САЩ. Започват да търсят информация, а такава има в изобилие в интернет. По видеозаписи сглобяват сами и оборудването си, помагат и по-опитни домашни пивовари у нас.
„Някъде през 2016 година започнахме да се замисляме сериозно да направим хобито си бизнес. Бирите ни се получаваха добре, получавахме окуражителни отзиви. Въпреки, че съм адвокат по професия, винаги съм смятал, че производството, а не услугите, следва да движат икономиката. А и ни се стори добра идея за семеен бизнес – щяхме да правим нещо, което обичаме, и което прави и другите щастливи. И така започнахме пътя си към крафтърството. Започнахме да проучваме възможностите за доставка на оборудване и да търсим подходящо помещение през 2016 година, в началото 2017 година вече имахме помещение за пивоварната и започнахме процедурата по получаване на регистрация на обект за производство за храни, а след това и за получаването на лиценз за управление на данъчен склад, които получихме в края на октомври 2017 г.“, разказва Николай Балачев. Юридическата му практика е от голяма помощ при боравенето с необходимите за лицензирането нормативни актове и комуникацията с държавните институции. Своята помощ с опита си оказва и друг варненец – главният пивовар на „Гларус“ Деан Иванов. Последната подробност е за невярващите, че между крафтърите в България доминират приятелските и колегиални отношения.
Какви са първите им уроци от кариерата им на крафтъри? Споделят сами те: „Че трябва непрекъснато да четеш и да се усъвършенстваш. Че вниманието към детайла е изключително важно. Че грешки, които можеш да си позволиш да допуснеш като домашен пивовар струват много скъпо, когато имаш пивоварна. Че трябва да запазиш любовта, която си имал към хобито, за да можеш да създаваш добър и различен продукт като професионалист. А и че е много важно да са ти попълнени дневниците (държавните институции обичат дневници)“ (Николай).
„Че в България е трудно да се прави бизнес. Законите не правят разлика между малки и големи производители, изискванията са прекомерни и разходите за спазването им са големи. Човек си мисли, че ще вари бира, а всъщност непрекъснато трябва да попълва дневници, декларации и прочие и прочие – нямат край изискванията на законите, наредбите и правилниците“ (Александър).
Реших да ги помоля също така да представят съвсем лаконично своите първи бири. „Презентацията“ се падна на Александър Балачев:
– „Hello, World“ е светъл ейл, скромен откъм алкохол, но щедър откъм вкусове и аромати.
– Liberation e червен ръжен IPA, съчетаващ комплексни вкусове и аромати.
– Little Princess e стаут с малини и какао. Прекрасен е като малката принцеса, на която е посветен. Ще го варим веднъж в годината.

Идва и другият важен въпрос – къде могат да бъдат дегустирани бирите на Brothers Brew Team? В „Авери“ ще ги има и след премиерата, то се знае. Но и на още няколко знакови места за любителите на крафт бирата във Варна – като „Щайгата“ и „Барът“. А скоро предстои и тяхното представяне в София.
Успех, братя!!! Запазете ентусиазма си още много варки напред!

 

Братята Александър (вляво) и Николай Балачеви са в еуфория след успешна тяхна варка като домашни пивовари. Дано имат още много подобни моменти и като крафтъри.

Имаме си и български метъл IPA

Домашните пивовари и крафтърите у нас почти без изключение в кръвта си освен малц и хмел, носят и рок. Но Metalhead е може би „най-тежкият“ бирен проект у нас. В основата му стоят и домашен пивовар, и страстен любител на бирата, но основателите също така са набъркани в организирането на Sea Of Black, най-екстремният метъл фест у нас, който се прави всяко лято с много желание в морската градина на Бургас, като се радва на голям интерес от метъл феновете у нас.
Metalhead нямат собствена пивоварна и решават да сварят първата си бира в една от най-качествените европейски пивоварни – Oproer, която е позната и у нас, благодарение на KANAAL. Избират и подобаващо име – Your Girlfriend’s Girlfriend, препратка към непреходният химн на Tipe О Negative – My Girlfriend’s Girlfriend.
Те правят прочит на нашумелия стил New England IPA (NEIPA), като към провокативния си етикет с гола жена са прибавили и достатъчно информация. От нея разбираме, че бирата е с 6,9% алк и 15% плътност. За по-голяма плътност са добавени пшеница и овес, а използваните хмелове са американски – Citra, Amarillo и Mosaic.
Your Girlfriend’s Girlfriend обаче не се припокрива съвсем със стила NEIPA, заради липсата най-вече на типичната мътна и наситена текстура. Има намек за специфичния „нектарен“ характер на тялото, както е обичайно за NEIPA. Но само намек. Иначе тялото си е плътно, но бирата е доста бистра, с бакърен цвят, като я няма мътността на NEIPA, както стана дума. Също така горчивината не е приглушена. За сметка на това имаме един добър IPA, с увличащ и свеж аромат на манго, маракуя, карамел, благодарение на качествените хмелове. Абстрахирайки се, че не намираме мекия финал на NEIPA, имаме страхотен сух завършек с вкус на червен грейпфрут, който остава дълго на послевкус. Оценка 7/10, като тя е формирана като за IPA.
Като цяло Your Girlfriend’s Girlfriend е едно интересно начало и вероятно може да я очакваме също на предстоящия Sea Of Black 2018. А интересно би било дали ще има продължение от Metalhead и какво ще бъде то.

 

Пазарът на бира у нас се насища

Такива са прогнозите на Съюза на пивоварите в България (СПБ) за 2018 г. Според изпълнителния директор на организацията – Ивана Радомирова, производството, реализацията и консумацията на бира на глава от населението са достигнали едни от най-високите си нива от последните 30 години. „Това дава индикации, че пазарът все повече се насища и прогнозите за 2018 г. трябва да са умерени“, коментира Радомирова. Съответно се създават очакване за засилване на конкуренцията между отделните играчи на бирения пазар.
Членовете на СПБ са реализирали за 2017 г. общо 5 130 000 хектолитра бира, което е с 50 820 хектолитра по-малко от 2016 г. Продължава положителната тенденция за намаляване на дела на продажбите на бира в РЕТ бутилки, който спада на 56%. Делът на стъклените бутилки е 23%, на кеновете – 15% и на кеговете – 6%.
Интересно е също, че членовете на СПБ („Болярка ВТ“, „Бритос“, „Загорка“, „Каменица“, „Карлсберг България“, „Ломско пиво“ и новото попълнение – „Доровски инвест“) заемат около 93% от пазара на бира в страната и имат 98-99% производствен дял от произвежданото у нас пиво.
По данни на Агенция „Митници“ постъпленията от акциз за бира през 2017 г. са 79 376 485 лв., от които приносът на членовете на СПБ е 95%. Освен това през м.г. капиталовите инвестиции на членовете на СПБ са в размер на 41,1 млн. лв.
Съюзът на пивоварите в България ще организира през годината събития под мотото „Бирата на фокус“, за да популяризира качествата на бирата, да се запознаят повече хора с технологията на пивоварене и спецификата на стиловете.

 

„Ромбус“ почете Деня на Свети Патрик с червен ейл

17 март – Денят на Свети Патрик, е повод да се лее бира в цял свят в чест на ирландците – далечните наши братовчеди по забава и веселие. И всеки почита този жизнерадостен народ по различен начин. Два дни след празника партитата са отшумели, главите вече са избистрени, но пък в „Ромбус“ все още може да се открие с какво пивоварната в Пазарджик е отбелязала повода.
Това е ирландски червен (ред) ейл. Един от символите на тази страна, редом с почти митичния, но доста комерсиализиран днес „Гинес“.
Научавайки, че „Ромбус“ пускат такава бира (първа за тях в този стил), бе просто задължително да отбия от магистралата и да си я набавя. В момента тя се предлага само наливна, затова най-нетърпеливите просто трябва да отидат до пивоварната.
Стилът е в семейството на шотландските и ирландските ейлове и се отличава в общи линии с малцов характер, пивкост и съответно неособено висок алкохолен процент.
Червеният ейл на „Ромбус“ (4,8% алк.) притежава всички необходими характеристики на този вид бира. При наливане образува сравнително малка и кратка пяна, с кремообразна текстура и вкус, а газировката като цяло е ниска. Ароматът е подчертано малцов, с карамелени нотки и лек хлебен нюанс – също напълно в стила. Цветът е тъмночервен и бистър, отново без забележки.
При тази бира се търси най-вече малцово тяло и пивкост, като ги има и двете. Много приятна за пиене, с мек вкус, а чашата неусетно привършва. Нивото на горчивина е също ниско, както се и очаква, а вместо хмелов финал, тази бира ни предлага нотки на хляб, леко на препечено зърно и карамел. Оценка 8,5/10.
Припокриването на този червен ейл с характеристиките на стила е дотолкова успешно, че преспокойно може да надигнете тази бира и да кажете с усмивка и позитивност „Слонча“, като всеки редови ирландец.

 

„Пиринско пиво“ остава бирен бранд №1 в България

Това показват данни на агенция „Нилсен“ за изминалата година. Според тях, „Карлсберг България“ е лидер на пазара на бира за 2017 г. с 31,6%. А флагманът на компанията – „Пиринско“, е лидер по дял в обем – 19.8%. Това означава, че марката е №1 у нас вече близо 2 години.

Не само заради това от „Карлсберг България“ отчетоха, че 2017 г. е била добра година. Като цяло биреният пазар е отчел 2,4% ръст, като продължава тенденцията за стабилност с лек растеж. През 2018 г. обаче се очаква запазване на сегашните нива, а прогнозите за нов ръст са доста сдържани. По-важно ще бъде дали времето ще е хубаво, не толкова предстоящото световно първенство по футбол, тъй като в него България няма да участва, съответно не се очаква извънредна консумация на пиво.
Годишната консумацията на бира на глава от населението е 74 литра, което е средно за Европа и прогнозите са, че едва ли ще бъде увеличена.
Интересното е, че през м.г. има чувствителен ръст на продажбата на бира в кенове – те формират вече над 16% от продадената бира в България.
Добри показатели бележи и най-традиционната марка в портфолиото на „Карлсберг България“ – „Шуменско пиво“, както и „Съмърсби“, който е лидер при сайдерите. От дни на пазара е и новият сайдер от тази марка – с диня.
Ново попълнение има и в портфолиото на House of Beer, под чиято шапка се представя на нашия пазар различни чужди марки и стилове. Това е Kronenbourg 1664 Blanc – вит с портокалови и лимонови корички, и кориандър, който ще се предлажа в синя стъклена бутилка от 0,33 l.
„Карлсберг България“ има и свой нов проект – „Бирена академия“, който реално стартира в началото на годината. В рамките на него ще се обучават служители на компанията, а след това постепенно и други партньори – основно собственици на заведения и персонал. Те ще бъдат запознати с основните стилове бира, разликите между тях, как те да бъдат правилно съхранявани и предлагани на клиентите, а и с каква храна е най-подходящо да се съчетават.