„Faster Bastard“ порасна до IPA

Бургаските бирени агенти от „Beer Bastards“ решиха да не се задоволяват с летните си удари „Bikini Island“, „Dirty Flamingo“, „1 време“ и по-късния „Bone Chance“. Тази седмица се появи тяхната ъпгрейдната версия на „Faster Bastard“. Отново в кен от 0,33 l, пак сварен при холандците от Uiltje, същият алкохолен процент (5,8%), но вече IPA.
Каква е разликата? Обикновено като основни различия между APA (в какъвто стил досега се водеше „Faster Bastard“) и IPA е в по-голямото количество светли малцове при pale ale и по-балансираното отношение между малцове и хмел. Също така не е задължително сухото охмеляване. Докато при IPA има едно по-смело, често и разюздано използване на хмелове и балансът остава на заден план. Американските стилове IPA, стил West Coast, какъвто е и новият „Faster Bastard“, трябва да са хипергорчиви. Докато East Coast IPA е с по-изразен малцов характер. А dry hopping (сухо охмеляване) трябва да се приложи непременно и при западния, и при източния вариант.
Тази бира отговаря на условията за IPA напълно. От пухкавата пяна се носи хмелов аромат на талази – трева, цитрус, борова гора. При отпиване се създава впечатление, че тялото на бирата е по-леко отколкото трябва, но по-късно с поемане на следващи глътки, респективно засилване на горчивината в устата, вече има усещане за нормална плътност. За това помага и вложеният овес. Финалът е очаквано сух, а горчивината остава дълго като послевкус. Бирата е светложълта и мътна, може би една идея по-мътна от предишната версия.

IMG_2129
„Най-добрият български IPA (Според Баба Ни)“, написаха от „Beer Bastards“ за своя IPA. Твърдението, разбира се, е субективно и повод за дискусии. За мен обаче това е много, много добър IPA. Който си заслужава оценка от 8/10. Важното при него е, че не е пестен хмел, за да се хареса на почитателите на IPA. И ще се хареса, убеден съм. Още повече, че в момента, както е още прясна, тази бира е в топ форма.

IMG_2132

 

Две важни бирени събития за България

В изминалите дни бяха обявени две много важни новини за любителите на крафт бирата в България, макар на пръв поглед да засягат само тези в София. Четири малки столични пивоварни се обединиха в сдружение Craft Brewers Sofia. То включва две по-стари – „Пивоварна 359“, произвеждаща „Диво пиво“ и „Блек пайн“, както и две от най-новите – „Кохонес“ и „Казан Артизан“.
Тук не става въпрос за организация с административни цели, а с идея да приобщава все повече хора с възможно по-чести събития към идеята за крафт бира. Това ще е един от начините да се запознават и неизкушени до момента с факта, че в София има малки пивоварни, а техните собственици и технолози застават с лицата си пред клиентите.
Ето и как самите те определят целите си: „Oт Craft Brewers Sofia може да очаквате само скандални бирени събития, фестивали, tap-takeovers, tap-takedowns… Фестивал без нас е като бира без хубав хмел – става, ако не си пил друго. Ще ви запознаем не само с предпочитаните от нас бирени стилове, но и с музикалните ни вкусове, всички цветущи изрази и безброй забавни случки от пивоварните.“
А в добавка Михаил Дурчев от „Кохонес“ казва: „Craft Brewers Sofia е началото на революцията в българския крафт и доказателството, че приятелството бие конкуренцията!“.

Аз мога да добавя своите поздравления към идеята, защото в София има недостиг на бирени събития, на които български (а и конкретно столични) пивоварни да излизат заедно пред бирената публика. А има глад за подобни фестове. Наскоро, например, се състоя един такъв в „Маймунарника“ и интересът към него бе голям. Имам обаче и очаквания към тази група да се присъединяват още столични крафт пивоварни. Защото поне още две са съвсем близо до своята премиера.

CBS (1)

Учредителите на Craft Brewers Sofia (от ляво на дясно): Христо Цочев („Казан Артизан“), Михаил Дурчев („Кохонес“), Александър Герджев („Пивоварна 359“ – „Диво пиво“), Димитър Георгиев и Божидар Александров („Блек Пайн“).

 
Паралелно с новината за Craft Brewers Sofia, бе анонсирано и едно много значимо бирено събитие, при това значимо не само в национален, но и регионален мащаб – Balkan Beer Bash, който ще се състои на 24 и 25 април 2020 г. Мястото на провеждане още не е обявено, но организаторите – в лицето на 100beers и KANAAL, изразиха смели амбиции: „Поставяме за цел да направим най-големия крафт бирен фестивал на Балканския полуостров…  Очакваме едни от най-добрите пивоварни в света да дойдат лично в София с едни от най-интересните си бири, които са правили някога.“
Без да издавам подробности, мога да загатна, че представители на най-добрите крафт пивоварни (не само в европейски, но и световен мащаб) вече са обещали присъствие на събитието в София. То ще спази практиките на големите фестивали в крафт бира, не само с предварителна продажба на билети. Но… търпение за останалите детайли, ще бъдат разкрити скоро.
Наскоро в София се състоя вече едно подобно бирено събитие, което бе голяма крачка в посока налагане на културата на истински бирени фестивали – 1st Plenary Council of Independent Breweries, в чиято основа бе Карел Роел от „Бял Щърк“. Там бе потвърдено, че подобни инициативи в България имат голяма перспектива, а посетителите имат силен интерес да се срещнат и запознаят с хора от наши и чужди пивоварни. Тогава, като по останалите фестивали за крафт пиво, имаше ексклузивни бири и те светкавично привлякоха вниманието. Подобни изненади са част от концепцията и на Balkan Beer Bash. И нещо последно – масовото присъствие на такова събитие, каквото не е правено в такъв мащаб в България, е предпоставка за успешното му провеждане и най-вече ще е база за следващи издания. Така че – на 24 и 25 април няма извинителни отсъствия!

bbb

 

Пурпурният „Г-н Хопс“ всъщност е черен (портър)

…Макар, ако бъда пунктуален, цветът на надписа на етикета е по-скоро цикламен, но някак не стои добре „цикламен“ в заглавие. В кръга на шегата.
Извън шегата, ловешката пивоварна „Мелтум“ продължава да развива своя бранд „Г-н Хопс“, като влезе в есенно-зимния сезон със Coconut Milk Porter (6,5% алк, 15% плътност). Изборът явно е бил да бъде достатъчно интересна бира, т.е да не е обикновен портър и едновременно с това приемлива за по-широк кръг хора, отколкото един имперски стаут, може да е, например – понеже в последните години те са сред най-впечатляващите сред тъмните стилове. Трябва да се отбележи също, че е избран като стил портърът, за да може да се забелязват използваните лактоза и кокосови стърготини, които иначе биха се леко обезсмислили, ако ставаше въпрос за стаут, където има повече препечени малцове.
При наливане бирата прави средна, но твърде кратка пяна. Като цяло този портър се отличава с доста ниска газировка, но това е в рамките на стила. Ароматът доказва защо е подбран този стил – по-малко препечени малцове, усещане за млечен шоколад, нюанси на кокос. Тялото притежава достатъчно плътност, за да не избледнеят съставките, а да се усетят и на вкус. Специално кокосът се долавя най-добре при по-хубаво затопляне на бирата – над 10-12 градуса. Финалът е мек, за което спомага и лактозата. Отново асоциация с млечен шоколад, тъмни сушени плодове, леко карамел.
Цялостното усещане е за един приятен портър, който за по-напредналите с крафт бирите не е смайващ, но е едно интересно допълнително разнообразие, при това от българска пивоварна. А за тепърва навлизащите може да е пример, че една тъмна бира може да е далеч по-богата на вкус и аромат от тъмните лагери. И, че кокосът може да се ползва и извън сладкарството, също така. Оценка 7/10.
Купих новият „Г-н Хопс“ на цена 4,70 лв., която е съвсем приемлива спрямо качеството и количеството – бутилка 0,5 l.

 

„Г-н Хопс“, версия 2.0 – надграждане

Когато някоя пивоварна работи упорито за отстраняване на свои пропуски, това неминуемо се забелязва от почитателите на бирата и съответно си струва да се коментира. Ловешката „Мелтум“ стартира по-рано тази година с два вида бира „Г-н Хопс“ – първо светъл ейл, а сетне и New England IPA (NEIPA), които събраха разнопосочни коментари.
От пивоварната обаче си взеха поуки и започнаха работа по отстраняването на забележките. И може да се каже, че успяха. Преди дни на се появи нова партида  „Г-н Хопс“. Дори бе отбелязана със специален мини-етикет на гърлото с надпис „нова v 2.0“.
Да, това са нови варки, респективно – нови версии на същите бири.  И по-добре направени. Светлият ейл например е с много по-изчистен профил, което позволява по-доброто възприемане на аромат и вкус. И тук направих опит – пренасяйки дълго бирата, а след това я дегустирах веднага, без изчакване от ден-два, например, за успокояване на пивото. Целта ми бе да проверя как се отразява това на бистротата и пяната. Резултатът бе напълно задоволителен – пяната си стои стабилно на ситен обръч в бутилката, а при наливане е нормална и сравнително трайно задържаща се. Бистротата също се запазва. Прави впечатление, че с подобряването на бирата се е променил и леко цветът към по-тъмен, дори светъл амбър. Навикналите на светли ейлове от US тип биха поискали по-щедро американски хмелове, но все пак трябва да се припомни, че ловешката пивоварна се старае да приобщи и фенове, които са били с по-консервативни вкусове до момента.

IMG_2087
Качествен напредък бележи и NEIPA. Тази бира вече отговаря на условията за стила – наситен аромат на цитруси – манго, маракуя, мандарини, лайм. На вкус вече се усеща нектарено тяло, което води към един плодов финал със задължителната минимална горчивина, без никакво прекаляване. Според различни предпочитания, тази NEIPA може да се стори или добра за стила, или пък леко „сдържана“ и подканяща за още и още хмел, съответно аромат. Но най-важното – направена е добре, сегашният вкус е балансиран, бирата е изключително пивка и няма да подведе някой все още незапознат, който не се е докосвал до момента до NEIPA.

IMG_2088
Купих двете бири за общо 7,80 лв., което е съвсем разумна цена, предвид факта, че са в бутилки от 0,5 l.

И така – отново поздрави към „Мелтум“, че наваксват. И очакваме от тях следващата, тъмна, бира, която научих, че подготвят.

Нов вид стаут от „Ромбус“

Нов вид за „Ромбус“ и сравнително непознат в България. Export Stout до момента не бе правен от българска пивоварна. Разбира се, спомняте си, че „Айляк“ през 2016 г представи своя Orgy Of The Dead, сварен в Гърция, но по българска рецепта.

Стилът е познат още като Foreign Stout и Foreign Export Stout, той води началото си от XVIII и XIX век, когато е бил правен специално за износ извън Великобритания, по-точно в колониите. Подобно на India Pale Ale – с повече хмел, за да издържи на пътуването и високите температури. В наши дни е най-популярна версията Guinness Foreign Extra Stout. Продължава да се прави най-често в по-топли райони като Африка, Азия, Карибите – заради по-голямата си издържливост, благодарение на хмела.
Използваният хмел обаче е за горчивина, но от английски сортове, затова и не може да се усети като аромат. А и на вкус трябва да надделяват препечените малцове.
Всъщност за останалите характеристики на стила ще стане дума паралелно с разглеждането на BlackJack – първата нова бутилирана бира от два-три месеца насам от иначе доста продуктивната и разнообразна пивоварна „Ромбус“. Паузата лесно може да се обясни с летния период, в който познатите им светли видове бира бяха доста по-търсени.
Сега обаче вече дойде време и за нови неща. Тези, които посетиха партито за рождения ден се запознаха с нов амбър, нова алт бира и т.н. Както и с BlackJack, но понеже той е в бутилка, реално стига до много повече хора в страната. Той е поредният вид стаут от „Ромбус“ и смятам, че спазва изискванията на стила.
Ароматът, който е допустимо да е сладък, тук дава нюанси на сметана и сушени тъмни плодове, редом с препечени малцове, от които пък се усеща кафе и шоколад. Без последните обаче да преобладават на мирис, както при някои други стаутове или портъри. На вкус шоколадът и кафето се развиват повече, а общото усещане се допълва от лека към средна хмелова горчивина и сух финал. BlackJack е с 6,3% алкохолно съдържание. В стила е допустим и по-висок процент, при който алкохолът се усеща отчетливо, но в случая бирата има мек характер.
Направих си експеримент да отворя бутилката само няколко часа след дълго носене от мястото на закупуване. Издържа съвсем нормално теста. Направи хубава, кремава и сравнително кратка пяна. При повторно наливане нарочно изсипах от по-голяма височина, като така пяната става доста голяма и се създава алюзия дори с характерната пяна на „Гинес“, като тук само балончетата не са толкова ситни. Оценка 7.5/10.
Намерих BlackJack на цена 4,60 лв. за бутилка 0,33 l, като това е съотносимо спрямо качеството.
Междувременно от „Ромбус“ могат да се похвалят с участието си на Athens Craft Beer Festival, който се провежда от днес до неделя. Там пазарджишката пивоварна е единственият представител на България. BlackJack ще е една от бирите, които могат да бъдат опитани, заедно с English Porter, Aloha IPA, Brett IPA и Lacto IPA. Поздравления за оказаната чест! Дано българските пивоварни показват все по-високо качество, за да получават по-често подобни покани.

IMG_2083

 

„Бон шанс“ за един портър

„Бон шанс, инспекторе“ е поредният класически български филм, вдъхновил бирените агенти от Beer Bastards да дадат име на своята нова бира след „Опасен чар“, „Дами канят“ и „Баш майстора“. Макар, че за тази бира и „Инспекторът и нощта“ също би отивало като заглавие – заради тъмният цвят.
Да, на хоризонта има нова тъмна бира, още преди есента да си е показала напълно студеното лице. Става въпрос за портър. И по-точно шоколадов портокалов портър. Интересна комбинация, която е забъркана и сварена в холандската пивоварна Troost, а в България е от края на миналата седмица.
Нека първо погледнем как отговаря „Бон шанс“ на указания на етикета стил. Като алкохолен процент (7%) е леко над горната граница за американски портър, която е 6,5%. Аз лично слагам именно към точно този вид портъри – заради богатия малцов характер, лекото усещане за препечени малцове и финалът, който нагарча леко заради хмел, а не заради вложените тъмни малцове.
Предвид употребените в рецептата допълнителни съставки – какао и портокалови кори, от Beer Bastards са подбрали удачно да заложат на портър, а не на стаут, където препечените малцове са в по-голям процент. При портъра процентът не е толкова висок и вкусът на препечено не е толкова силен, както стана дума. Съответно и какаото се усеща ясно и няма опасност да остане „скрито“. То се хваща още при наливане и поднасяне към носа, заедно с усещане за карамел и леко хлебен нюанс. Поне аз не долових на мирис портокалови кори. Но ако се отпие глътка и се остави в устата за около 20-ина секунди, тогава започва да се усеща и плодът. Също така на аромат се долавя и алкохол, предвид процента, като при отпиване от това идва и затоплящ ефект в устата. Към финала вкусът става шоколадов, а горчивината от хмела, без да е ярко изразена, дава усещане за приятно пощипване по небцето.
Цялостното впечатление е за един доста интересен, силен (но в разумни мерки) портър, който при още малко отлежаване може да придобие и още по-наситен вкус. Оценка 7.5/10. Закупих „Бон шанс“ на цена 4.70 лв., която е адекватна спрямо качеството.
А от Beer Bastards не смятат да залагат единствено на тази бира през по-студените месеци. Задава се трето издание на „Дами канят“ – едно от първите им „филмови“ заглавия. Сега с нова рецепта, за да затвърди тенденцията всяка година тази бира да добавя по нещо различно към вкуса си.

IMG_2074

 

„Национална бирена академия“ мина и през „Пивоварница Каменица“

„Пивоварница Каменица“ стана поредната спирка от инициативата „Национална бирена академия“ на Съюза на пивоварите в България.

Микропивоварната, която бе открита преди около половин година на мястото на старата бирена фабрика в Пловдив, произвежда на място 5 различни по вид и стилове бира. Именно с тях бяха запознати присъстващите журналисти, както и с експериментите с различни съставки в тях, използваните типове дрожди – за горна и долна ферментация. Така присъстващите научиха, че с долна ферментация се правят там пилзен и тъмен лагер. С горна пък са вайс бирата, светлият ейл и NEIPA.

Лекцията бе водена от технолога Иван Карагьозов, който е и главен майстор-пивовар на „Пивоварница Каменица“. Той показа и всички процеси, през които се минава, за да се получи пиво като краен продукт.

„Произвежданите в Пивоварница бири могат да бъдат възприети и като образователно-еталонни продукти. Идеята е посетителите да се запознаят на място не само с процеса на производство, но и да се информират и дегустират основните типове бира. По този начин всеки любител на пивото може да избере кой стил в най-голяма степен му допада като вкус, аромат и характер на напитката“, заяви Карагьозов.

Според статистиката, за изминалите 6 месеца „Пивоварница Каменица“ е посетена от 20 000 души, като над 2000 от тях са участвали в образователни курсове.

„Пивоварница Каменица има новаторска роля за развитието на бирената култура в страната. Колегите имат съществен принос за цялостния облик на сектора, разширявайки категорията и предоставяйки база, ресурси, експертиза и опит в създаването на нови вкусове и видове бира. В голяма степен това се стреми да покаже и Националната бирена академия. В Пивоварница са разработили и иновативно меню, което да хармонира на различните стилове пиво и същевременно – да е подходящо за балансираното хранене“, каза и Ивана Радомирова – изпълнителен директор на Съюза на пивоварите.

ivkarr

Иван Карагьозов (в средата, в дъното) разказва за процесите по направа на бира в „Пивоварница Каменица“.

Завръщането на Blek Pine

Около горнобанската пивоварна Blek Pine дълго време не се шумеше. Нямаше нови бири, нямаше събития… Симпатичните на всички ни Митко и Боби влязоха в дълъг процес на смяна на оборудване, преценяне на грешки и подготвяне на нови бири, в които да не се повтарят някои проблеми, които предизвикваха критики към тях.
Сега Blek Pine отново е тук, като завръщането бе ударно – с четири бири наведнъж. За да е символично новото начало, бе сменена и цялостната визия на етикетите.
За да се ознаменува поводът, бе организирано и специално събитие в бар Vitamin B, което мина в събота. За съжаление, нямах възможност да присъствам и затова не мога да коментирам бирите им в наливен вариант. Затова ще споделя само своите впечатления за бутилираните версии.
Да, действително част от старите проблеми вече са отметнати, но пък има други и те не бива да бъдат подминати. Би било лоша услуга за момчетата от Blek Pine, които си мисля, че не искат да слушат излишни хвалби, а обоснована критика, която да им помогне да подобрят пивото си. Защото в интерес на всички ни е всяка пивоварна да пуска продукт, с който да се повишава конкуренцията и разнообразието сред крафт бирите и да се търси достигане до нивата на любими европейски брандове.
Накратко, за да не отегчавам с дълги ревюта за всяка бира. Първата дегустирана бира бе India Pale Lager (4,5% алк, 11% плътност). Първото, което ми направи впечатление е, че пяната започна да излиза от бутилката преди наливане (гашинг), който трябва да се отрегулира. В бирата е вложено стабилно количество хмел и си горчи порядъчно. Но е доста мътна като за лагер, с утайка, която би било добре да липсва в следващите варки. Най-малкото от естетическа гледна точка за един лагер, а и да не пречи на пълноценното дегустиране.

IMG_2066
Sour Session IPA (заб. – трябва да се отбележи, че вече е загърбена традицията да се допускат умишлени грешки в имената на бирите) е с параметри 4,3% алк, 11% плътност. При нея трябва най-вече да се овладее процеса на ферментация с млечно-кисели бактерии. И тук има гашинг при отваряне на бутилката. Образува се и свръхголяма пяна. Ароматът е очаквано леко кисел, напомнящ кисело мляко (използван е лактобацилус). Но проблемът е, че и на вкус не се усеща друго, освен киселото. Камо ли хмеловете, които трябва да доловим при един IPA. Просто sour вкусът заглушава всичко друго и има нужда да се обуздае.

IMG_2070

 

Следващата поред бе IPA (6,7%, 15% плътност). Това е и флагманът на Blek Pine, който те са се научили да правят добре през изминалите 4 години. Сега може да се отбележи, че бирата е с минимална утайка, чудесна бистрота, хубава пяна, интензивна цитрусова горчивина, която остава дълго като послевкус. Тя ме спечели и най-много от четирите бири. Долових обаче леко окисление, вероятно получено при бутилирането.

IMG_2068

 
За финал оставих тяхната NEIPA (7% алк, 15.5% плътност). Със съжаление и тук трябва да се коментира бира, която не съвпада със стила. Липсва типичното нектарено тяло. Използван е много хмел, личи си. Но той придава силна горчивина, а ароматът не е така ярък. В началото изпъква карамел, а след това идва хипергорчивина, като няма и помен от сладостта и аромата на познатите ни примери в този стил. Липсата на баланс във вкуса и изпъкването на горчивината вярвам, че ще бъдат променени занапред.

IMG_2071
И изобщо – упоритостта и непрестанното търсене на верните пътища от страна на Митко и Боби би трябвало да ги изведе до успех в начинанието им да представят новото лице на Blek Pine. Към момента обаче то още не задоволява.
Бирите ги закупих на цена 4,80 лв., която е твърде висока, според мен. И близка до много добри бири на сходна цена. Пожелавам още със следващите варки, не само цените, но и качеството на горнобанската бира също да ги доближи. Успех!

Блогъри се запознаха с разнообразието от бирени стилове

Колко разнолика може да бъде бирата научиха блогъри от най-различни сфери (кулинарни, травъл и др.) по време на вечер от иницианивата „Национална бирена академия“ на Съюза на пивоварите в България.
За да не бъде това поредно събиране, в което да се изнесат различни данни и факти, които по-късно да се излеят в стандартни публикации, се постара лекторът – преподавателят по технология на пивото от Университета по хранителни технологии (УХТ) – Пловдив, д-р Петър Недялков. Голям комплимент за начина, по който синтезира за три часа голяма по обем, но полезна и любопитна информация.
Вместо обстойно да изрецитира как се произвежда бира, той маркира базисните ферментации – долна, горна и спонтанна. След което увлекателно разказа за основните бирени стилове – лагер, пшенично, IPA, NEIPA, портър, стаут. Убеден съм, че за тези стилове вече ще се говори и разпространява все повече не само из бирените блогове.
Особено внимание привлякоха приведените нагледно (и наливно) примери, поради факта, че в голямата си част тези бири са направени експериментално от студенти от университета. Техните умения се оказаха доста обещаващи. А уверението на Недялков бе, че сред неговите студенти има достатъчно ентусиасти, които искат да правят интересни бири след завършването си. Което пък дава оптимизъм за бъдещето на пивоварството у нас.

beer

Петър Недялков по време на увлекателната си лекция пред блогъри

 

Разходка из Бохемия с Beer Bastards

Трябва да се отчете на бургаските агенти от Beer Bastards, че в последните месеци бяха доста активни. Дори може да се каже и най-активните на бирения пазар у нас по отношения на нови предложения. Достатъчно е да се споменат „Баш майстора“, „Bikini Island“, „Dirty Flamingo“, а и колаборацията с „Пелта“ – „Густо Майна“.
Преди няколко дни Beer Bastards излязоха със съвсем ново предложение. Бирата е кръстена „1 време“, а стилово е определена като модерен пилзнер. За пълна автентичност е сварена в Чехия – първата бира на бургазлии, която се прави там. Избраната пивоварна е Axiom.
Търсено и направено е „пиво за пиене“. И погледът в случая е обърнат към настанилия се трайно в последните години тренд за продукти „като едно време“. Оттам до голяма степен идва и името.
На вкус действително това е един много приятен пилзнер, който да се консумира щедро и с удоволствие, без особено да се замисля човек на качествата му.
И все пак – малко за тях. Тази бира е направена по метода на двойна декокция, използван нерядко от германски и чешки пивовари. Характерното при него е, че скокообразно се вдига температурата на майша при озахаряването. Гъстата част се изважда, кипва се и се връща обратно в майша, при което общата температура се повишава бързо. Целта е по този начин да се придаде допълнителна плътност на бирата, а тя също така получава и по-изразен малцов вкус.
Именно това се забелязва в „1 време“. Бирата има средна пяна, със сравнителна трайност. Нейният аромат е типична за чешките бири хармонична смес от малц и благородни хмелове с техните флорални нотки. Тъкмо такива хмелове са използвани в случая. Така де, да се спази традиционния бохемски дух.

Къде е в случая модерното на този пилзнер? Ами най-вече финалът, който е сух и (актуално) доста горчив – нещо, което по-рядко се среща сред познатите ни чешки примери. Разбира се, далеч е от хипергорчивите примери с американски хмелове, но все пак е достатъчно, за да погъделичка сетивата при преглъщане, а не просто бирата да се излее в очакване на следващата глътка. Цялостното впечатление е за добра, пивка, приятна бира, която да се хареса на почитателите на крафт бирата, но и на хората, падащи си основно по масовите лагери. Оценка 7,5/10.
Продуктивността на Beer Bastards действително е за отбелязване. Защото те паралелно с „1 време“ са работили и по две-три други бири. Като едната от тях (стаут) ще има своята премиера до няколко дни.

IMG_2034