„Диво пиво“ остави зад себе си катастрофална 2018 г. и гледа напред

Със сигурност 2018 г. е най-тежката до момента в кратката история на „Пивоварна 359“ – първата, излязла официално на българския пазар и наложила се със своето „Диво пиво“.
След около 3 седмици ще се навърши точно 1 година от инцидента, който можеше да сложи и край на пивоварната. На 25 януари 2018 г. изгаря напълно сградата, която бе ползвана едновременно за варене и отлежаване на бирата, за съхранение на малц и склад за готовата продукция. След два дни упорита битка с огъня, пожарникарите успяват да погасят пожара, но е спасено единствено малко количество бутилирана бира. Нищо друго!

Непубликувана до момента снимка от пожара на пивоварната, която нагледно показва размера на щетите.

 

 

Още докато пламъците горят обаче собствениците на „Пивоварна 359“ Александър Герджев и Николай Димитров започват да търсят варианти как да продължат и къде временно да варят бирата си. „Нито за миг не си помислих да се отказвам, макар и да не подозирах какво ходене по мъките предстои“, споделя Александър.
Пред Bforbeer той всъщност за първи път споделя пространно какво са преживели заедно с партньора си и останалите служители покрай пожара и след него. До момента инцидентът бе донякъде неглижиран за обществеността. Защото нямаше много време за приказки, а трябваха спешни действия.
Пръв, без никакви уговорки, ръка подава Деян Иванов, главният пивовар на „Гларус“. Именно там „Диво пиво“ намира своя спасителен подслон за няколко месеца. В началото се случват някои неловки ситуации, като капачки на „Гларус“ върху бутилки „Диво пиво“, но у потребителите се търси повече разбиране. Защото е било въпрос на оцеляване.
Помагат и още – роднини, приятели… Ръка подават и други хора от бранша – Здравко Беджев от „Икар Беджев и сие“, Михаил от най-новата крафт пивоварна Cohones. От „Райфайзен банк“ пък съдействат с важен кредит.
През следващите месеци сънят е най-рядкото нещо, което спохожда нашите приятели от „Пивоварна 359“. Започва търсене на ново помещение, а след като то е намерено, стартира трескава подготовка на документи. Респективно – и нов сблъсък с държавните институции. Където се среща отново лоша комуникация между отделните агенции, а някъде и продължаващо неразбиране. Но в крайна сметка документацията е изготвена и одобрена за направо рекордните 4 месеца. Срещу предишните 2 години, които бяха нужни за събиране на почти същата бумащина, необходима за първоначалното (и вече изгоряло) помещение, в което се помещаваше пивоварната.
„Това бе година на оцеляване. Загубихме доста клиенти, разочаровахме други, загубихме пазар, имидж…“, признава Александър Герджев. След новото начало на съвсем прясно изграденото и оборудвано място идват и други проблеми в движение, като гашинг (изкипяване) на бутилки. Следва изтегляне на партиди от пазара, компенсиране на клиенти. Съответно нови загуби, които се натрупват към вече гигантските задължения… Но основният принцип в пивоварната е да се държи на качеството и не се прави компромис с това.
По случая се инвестира в още техника – нови системи за охлаждане, за контролиране на температурата. И сега вече от „Пивоварна 359“ могат да се похвалят, че след толкова усилия вече е възвърнат предишният капацитет на производство, а технологичните гафове са преодоляни, за да могат сега почитателите на „Диво пиво“ да му се наслаждават отново. Дори с по-изчистен профил, включително на маята и преборване с окислението в бутилките.

 

Част от помещението в новата пивоварна.

 

На пазара отново са „Диво пиво“, „Диво пиво HD“, IPA, червеният ейл, бирата „Самец“, която е по идея на главния технолог… И най-важното – екипът е запазен напълно, независимо от тегленето по мъките през тези месеци. „Диво пиво“ междувременно се завръща по щандовете във „Фантастико“ и CBA, и се появява в друга голяма верига – „Кауфланд“, като така стига до още по-голям кръг потребители.

Започват и нови планове – за връщането на вайс, например. И още изнедади. Първата от тях е символична – бира „Феникс“. Бирата на възкръсването от пепелта. На етикета личат пламъците зад гърба на мечока (с пожарникарска шапка). Като намигване към всички теглила през 2018-а. „Като не можем да върнем събитията назад, по-добре да се учим от тях. А това бе един много голям урок за нас“, споделя Александър.

Символично „Феникс“ (който следва стъпките на ирландския червен ейл и е с цветове от слънчоглед), ще се появи след около 3 седмици в един дълъг уикенд (от 25 до 27 януари) в над 10-ина заведения, които са били и продължават да бъдат добри партньори на пивоварната.

Това е новата бира „Феникс“, която предстои да се появи до 3 седмици. На нейния етикет има симпатична грешка, сякаш по поръчка за бирените колекционери.

 

За Александър и Николай следват нови битки. Като например отвоюване на доверието на клиентите с доказване, че качеството на „Диво пиво“ е по-високо от всякога. А и битка с тенденциите на пазара на крафт бири, на който се лансират основно чужди пивоварни, а българските остават някак неглижирани. Въпреки усилията и вложенията, които правят във всяка от намиращите се в България лицензирани крафт пивоварни. При това без да имат държавна или административна подкрепа, при утежнени изисквания, сравними с тези на доста по-големите наши пивоварни. И при продължаващо свиване на потребителските възможности на българина. Но… след като тежкият удар с пожара е преодолян, то хората, стоящи зад „Диво пиво“ явно трудно могат да бъдат уплашени. Очакваме техните бири в още по-голямо разнообразие и все по-често около нас.

 

Реклами

„Народен“ IPA от „Витошко лале“

В края на годината „Витошко лале“ пусна на пазара две бири – една нова и една вече известна, но променена.

Втората е всъщност „тъмното“ на „Витошко лале“, с което се запознахме тъкмо в края на миналата година.

Сега обаче малцовете са му сменени и е засилен карамеленият вкус. Струва ми се твърде много се долавя сладост, дори граничеща с усещането за глюкозен сироп вътре в бирата. Твърде високата степен на газираност допълнително накланя везните в полза на рецептата от края на 2017 г.

 

Но от „Витошко лале“ са доказали, че си учат уроците, особено в частта за грешките си. Така след неособено успешния експеримент от лятото с техния пейл ейл, следва поправка с първия им IPA – „Тъмна Индия“. Тя е и най-силната им до момента (7% алк.) и най-плътна (14%). Името не отговаря на съдържанието. Първоначалната асоциация е за черен IPA, но тъмен е най-вече етикетът, на който е изобразен събирателен образ на „бабините деветини“, свързани с индийците и техните обичаи. Иначе това е светъл IPA, доста мътен. Ароматът не е твърде ярко изразен, усещат се леко цитрусови и флорални аромати. В тялото е постигнат баланс между плътност и пивкост. Дори усещането е за доста лека бира като за въпросната плътност. Цялостното впечатление пък е за IPA, който да пробва своя късмет да запознае по-широк кръг хора със стила. Затова не е и в горните граници на IBU (степен на охмеляване). Не е дори и в средните граници. Горчивината е изразена при отпиване, но за хора, които вече са преборили чувствителността на сетивата си към горчивото, би се сторила твърде „софт“. Въпреки това – лека за пиене, освежаваща и напомняща за сесийните представители на стила, въпреки своите параметри. Основният минус на „Тъмна Индия“ е светлата… бутилка. Дори съвсем бяла и прозрачна, с големина 0,33 l. Това създава висок риск за запазване на качеството на една бира, както е известно. Още повече, че добре охмелените бири са допълнително податливи по този начин на слънчева светлина, което създава предпоставки за „оскунксване“ на пивото. Дори вече срещам отзиви за налични нежелани аромати. В случая с тази светла бутилка единственото спасение е правилно и стриктно съхранение – нещо, което тепърва навлиза, при това много бавно, в културата на дистрибуторите и персонала на магазини.

И все пак – „Тъмна Индия“ е стъпка напред и не бива да се забравя, че изключително голям процент от бирените консуматори все още се шокират от горчивите бири и една подобна би трябвало да им помогне по-леко да направят прехода от стандартните лагери към по-различните стиилове.

 

И бирените изненади в България за 2018 г. са….

За четвърта поредна година хората, които пишат с удоволствие и разбиране за бирата, се включват в своеобразна класация. В нея няма първо, второ и трето място. Но всеки се е постарал да отсее петте новоизлезли бири през годината, които са му направили най-силно впечатление. Без ограничения за стил или дали бирата е сварена в България, или зад граница. Както и преди е писано – не бива да има сърдити сред тези, които не са попаднали вътре. Нека да е водеща амбицията следващата година тяхната пивоварна или новата им бира да бъде спомената, защо не от всички. Ето и мненията на всички:

Людмил Фотев („Езикът на бирата“): Годината за биролюбивото народонаселение бе определено добра. Отвориха се нови крафт пивоварни, създадоха се безброй крафти марки около най-малката промишлена, местата за дегустации също. Големите производители и вериги общо взето не изостават значително от европейската тенденция и отношението качество-цена задоволява beer geeks, както и beer snobs. Те нямат основание да са недоволни, в сравнение със себеподобните си в страни с изграждаща се бирена култура.

Разбира се, количествени натрупвания не са достатъчни за качествени изменения нито тук, нито на големите конкурси, където журирам от години. Имат ли шанс родните бири там? И да, и не. Да, ако производителите все пак се решат да участват в точната категория с оптимално състояние на продукта си. Не, ако залагат на стандартните изпълнения без добавената стойност на местни добавки и неизпълнени заявки в описанието. За съжаление, дори и в добри в концепцията си продукти като блек енд тан колаборацията на щърка с португалските гарвани, една от най- интересните за годината, такива грешки не липсват. Като начало, те определено са по-добри от микса стаут-лагер, наречен в Щатите с това име, което не е стил. Но при заявка на имперски портър, същият да не е равностоен на дабъл ипата и то месец преди указания срок за оптимален вкус е недопустимо за бира в горния ценови клас. Вторият ми коментар е за имперски портър на ромбус, в същия клас, отлежал в буре. Да, за България е най-добрият засега, но пред вид опитът на консултанта и дегустираните от него в Римини представители на категорията съм сигурен, че следващото ще е на конкурентно ниво, ако бурето не е ново.

Добра изненада дойде от варненските братя, както в сесийната им ипа, така и в ред ейла, за съжаление също извън съответната категория поради щедрото охмеляване. Сесийната мания изигра лоша шега на иначе последователните гларуси, като гъшингът е най-малкото. Едновременно позициониране в сешън и в сайнъчър е малко като дървено желязо, не че няма желязно дърво. Добри баланс, пивкост и общо впечатление оставя кранбери портър на блек пайн, но мястото им все още не е нито в плодови бири, нито в портър, а в широката експериментална категория.

От индустриалната продукция столично не разочарова с пейл ейла си, макар и ценово да се доближава до добри чешки предложения.

За финал остава да пожелая успех и на новите магазини-дегустационни на Княз Борис, Кракра и Шести септември, които са и облагодетелствани от ефекта райънер, и част от устойчивостта на този ефект. Защото, като перифразираме Франк Дзапа, за да е един град европейски, трябва да има лоукост и микропивоварна. Поне пет са българските такива, дори шест, ако приемем, че сто км са никакво разстояние.

 

Николай Дочев и Иво Николов („Бирена религия“):

– Ailyak CRYO IPA („Айляк“) – Тя ни е категоричният фаворит за бира излязла през 2018 година. Грабна ни с богат аромат и вкус.

– DR. BRETTISH („Ромбус“) – не само за това, че е първата такава бира произведена от българска пивоварна, но и за това, че като изпълнение е от доста висок клас.

– DARK STEEL („Ромбус“/Владислав Тодоров, Пламен Костадинов) – една от бирите която ни беше фаворит още през 2017 година, но не можехме да номинираме тогава поради простата причина, че беше още само печеливша в конкурса на „Ромбус“ за домашна бира и тепърва щеше да влиза в производство.

– BORDERLESS („Бял щърк“) – Първо ни грабна с идеята си, а после и като продукт. Изключителен баланс, всеки от заложените вкусове е доловим, като по никакъв начин не се натрапва и взема превес спрямо другите. Много интерсен експеримент.

– HOPPY BLOND („Бритос“) – поощрителна номинация за доброто изпълнение и за това, че тази бира би тласнала обикновения потребител да опита по-висок клас бири.

 

Beer2beer.org: Single Stout („Hills“), Stolichno Pale Ale, Хот Такова („Beer Bastard“/“Ромбус“), ЧРД IPA („Айляк“), Burghday Sex („Скаптобара“)

 

Емил Иванов („Hoppy Friday Brewing“) – пропуска по собствено желание заради реорганизация на блога си

 

Радослав Пенчев („In Hops We Trust“) (неговото изрично желание бе да посочи 6 бири): Като цяло през 2018-та се усети забавяне от към нови бири и пивоварни на българската крафт сцена. За сметка на това, тези които продължиха да творят и да се налагат, създадоха много добри бири. Наблюдава се тенденция към повече и по-смели експериментални бири. Факт, които си обяснявам с наблюдаващото се налагане на утвърдени бири от вече утвърдените пивоварни. Тяхното налагане и продължително търсене позволява на пивоварите да опитат по-смели експерименти в търсене на нови върхове. Пожелевам на всички български крафт пивовоари да бъдат още по-смели и старателни през идната 2019-та!

– Little Princess („Brothers Brew Team“) – Страхотен стаут, направен с истински, локално отгледани малини и цели какови зърна. Получената бира е с много деликатно балансиран вкус преливащ от какао към малини. Специална я прави и фактът, че се вари само веднъж в годината, навръх рожденният ден на дъщерята на един от пивоварите.

– Mint Nights („Ромбус“) – Пак стаут, но няма как да се подмине доброто. Тази бира ме грабна със своята лекота която не компроментира плътността на тялото и наситеността на вкуса. Очарова ме и леко ментовият завършек, който като нищо можеше да е прекалено ментов, което щеше да провали бирата. Добрият бленд предоставя вкусове които не си съперничат а се допълват. Тук, както и при Little Princess, различните вкусове се проявяват един след друг.

– БАСИ КЕФА („Beer Bastard“) – Може би най-често избираната от мен бира през лятото на 2018 г.! Трябва да си много уверен в бирата която вариш за да я наречеш „БАСИ КЕФА“. Бургазлиите поеха риск, който недвусмислено им се отплати. Бирата е много сочна, преливаща от плодово-хмелени нотки и безкрайно свежа.

– Cryo DDH NEIPA („Айляк“) – Друга бира попадаща в категория „най-предпочитана от мен за 2018-та“. Едновременно свежа, вкусна, но и традиционно горчива, тази бира е IPA от класа съперничаща си с добрите европейски крафт бири.

– Mashin Pumpkins 2018 („Трима и двама“) – Една от малкото тиквени бири тази година и с право – да направиш добра бира в този стил не е лесно, но сливенските майстори са се справили чудесно.

– Boys Don’t Cry-o („Бял щърк“ в колаборация с Bakunin Brewing Co.) – Все по-рядко ми се случва да пия бири с вкус, който срещам за пръв път и това е една от причините да включа тази колаборация между „Бял Щърк“ и „Бакунин“. Стилът е пилзнер, но външният вид е на New England Pale Ale. Ароматът също не е обичйният за пилзнер, а експлозия от хмел. Едва при отпиване тялото ти напомня, че все пак произлиза от пилзнер. Въпреки това, вкусът е тропически хмелен на първо място и едва след това малцов.

 

Свилен Кириловски („Bforbeer“) (мненията за тях са в линковете): Pandora`s Box IPA („Ромбус“), Imperial Porter Barrel Agged 2018″ („Ромбус“), Little Princess („Brothers Brewing Team“), Баси Кефа („Beer Bastards“), Mutants („Бял щърк“/Dois Corvos)

 

Всички се съгласяват също така да бъде отличена специално пивоварна „Диво пиво“, заради проявения кураж в изключително трудната за тях 2018 г.

 

Огнено-пикантнтата Коледа на „Ромбус“

В последния месец бирите с всякаква форма на люти чушки наспориха. А след като дегустирах и Carolina Reaper от „Ромбус“, вече започнах да съм съпричастен със Смог, огнедишащият герой на Дж. Р. Р. Толкин.
Този IPA (6,5% алк.) с люти чушки от Chilli Hills може да докара до възторг любителите на лютото и да разтърси из основи всички останали. И идва тъкмо навреме за студените зимни дни, като повече от успешно разпалва пещта вътре в пиещия. Разковничето е, че са използвани два сорта люти чушлета – добре познатият Habanero и най-вече Carolina Reaper, сочена като най-лютата чушка в света. Е, лично аз вече знам защо има Reaper (1 – жътвар, 2 – символ на смъртта) в името. Тази чушка е нечовешки люта! И коварна – как само този бистър меден цвят на пивото подмамва погледа.
И, ако в началото усетите карамелени нотки, заедно с тропически аромати, то сте голям късметлия. Защото след това идва Carolina Reaper и помита всякакви други усещания. А като се има предвид и натрупването на лютото с всяка следваща глътка, накрая лично не бих препоръчал експерименти с палене на запалка и духане срещу нея.
Първосигналната ми асоциация за този IPA е, че повлича със себе си от раз цяла порция от популярното вече печено месо на домашния смоукър на пивоварна „Ромбус“, което вече се предлага и ежедневно в дегустационната. Защото тази бира е крайно препоръчително да се консумира с храна – печено месо, бургер, по-мазен сорт сирене… Така апетитът дори би се удвоил и утроил. Ако сте любител на лютото най-вероятно бихте адмирирали Carolina Reaper. Аз обаче съвсем субективно поставям оценка 6,5/10.

С последните дни на годината дойде и още една (далеч по-малко) пикантна бира от „Ромбус“. Christmas Fever (5,1% алк.) е вече позната от края на 2017-а, а сега има ново издание, с нов етикет. Отново с 6 вида пипер, джинджифил, индийско орехче, канела. Сега обаче се настанява някакво усещане за недостатъчна плътност на този стаут. Което сякаш размива усещането от вложените подправки. Все пак пикантната нотка щипва върха на езика във финала. Оценка 6,5/10.

 

Лютата дружба между бургера и бирата

Бирата на „Скаптобара“ дойде някак естествено с развитието на веригата заведения, поднасящи едни от най-вкусните бургери по тези ширини. Така те запълниха липсващото звено на тяхното мото „burgers&beers&buddies“, след като бургерите и приятелите ги имаха в изобилие. Не, че нямаха бири в тяхното меню, но друго си е да си е произведена за тях, по техни изисквания.
Тук помощ за осъществяването оказват Foodpanda и пивоварна „Ромбус“, където е и сварен Burghday Sex. Този американски светъл ейл (5,2% алк) сочи още с името си, че е направен за рождения ден на „Скаптобара“. Предупреждението Hot върху стилизирания бургер обаче не е да очакваме люто в храната, а в бутилката. Поредната люта бира отново е с есенциална продукция на Chilli Hills – специално в случая чушлета Нага и Хабанеро.
При наливане бирата прави твърде голяма пяна, която спада сравнително бавно. Но при отпиване се установява все пак, че не е прегазирана. Лютива – виж, да. На аромат все още се усещат леко цитруси – най-вече манго, както и леко карамел и бисквитени нотки. Но по-нататък те постепенно се губят пред мощта на лютото. То обгръща, обсебва и повлича. Глътка след глътка. А и като добавим свойството да се натрупва люто с всяка изминала глътка, то любителите на пикантното просто не би трябвало да останат разочаровани. Оценка 6.5/10.
Burghday Sex трудно би се дегустирала без храна. Просто си изисква. Не само заради указанието на етикета, че това е бира за бургери. В „Скаптобара“ имате богат избор, като на етикета са дадени някои примерни комбинации. Опитайте ги, с това „огънче“ в чашата отварянето на апетит е неизбежно.
Тази бира бързо бе оценена и взе да привършва. Все още единични бройки има в „Скаптобара“ на ул. „Искър“. Може евентуално да се намери наливно и в бара в Пловдив. Окрилени от очевидния успех, идеолозите на тази бира вече са намислили следващите предложения, които да вървят към вашия бургер. Ново включване се очаква съвсем скоро.

 

Две нови бири за третата годишнина на „Айляк“

Бирената компания за „a-do-not-give-a-fuck state of mind“ – „Айляк“, започна от днес тежки празненства за третата си годишнина, през които ще се опита да въвлече максимален брой приятели и бирени почитатели от София, Пловдив и Варна.

По случай случката излизат почти по едно и също време две нови бири, сварени отново в гръцката пивоварна Siris. Хронологично първата от тях е ЧРД IPA. Класическият Индийски светъл ейл, с класическия етикет на „Айляк“ е надграден с леко променена цветово визия на етикета и комбинация от три хмела с преобладаващ среден, пардон – преобладаващ Ekuanot. Останалите са традиционните и вече усилено използвани от „Айляк“ Citra и Mosaic.

 

Като за рожден ден хмелът не е пестен, усеща се и в аромата. Сякаш е насипван с кофите. Щедър многопластов мирис на окосена трева, праскови, киви, манго, ананас, пъпеш… Комбинацията дава една бира не толкова пивка, но пък от друга страна по-бавното й пиене трябва да помогне за по-добро оценяне на хмеловете. Силен цитрусов завършек – грейпфрут, бор. Сега хмеловете са още съвсем свежи и е моментът да честитите рождения ден на „Айляк“ с тази бира или просто да си я отворите без повод. Тъмножълта с почти бистър цвят. Оценка 7.5/10.

Orgy of the dead е другата бира, която на практика може да се счита за нова. Етикетът подлъгва, тъй като е същият от миналата година, когато приятно ни изненада със съдържащия се вътре експорт кафе стаут. Но всъщност сега имаме една доста по-различна бира по своя характер. Това е имперски стаут. Алкохолното му съдържание е около 9.6%, така че не се подлъгвайте по написаните 6.9% от м.г. – това е за заблуда на врага. Плътността също не е 18, а 24% и това се усеща – бирата се точи мазна като катран, а и на цвят се доближава. Разликата е и в съставките. Сега имаме цял „букет“ – зърна тонка, ванилия от Мадагаскар, канела от Цейлон, кардамон. Подправките се усещат много ясно при поднасяне към носа. Най-вече ванилията и кардамона. Може би фактът, че Orgy of the dead 2018 тъкмо излиза от пивоварната е причина вкусовете да не са се насложили и балансирали напълно. Все пак при бавното пиене достатъчно добре се отличават съставките, с превес на горчивината от кафе и препечени малцове във финала, но и в добавка отново на кардамона. Лично бих си оставил тази бира за добро отлежаване, както му се полага на един имперски стаут, за да видя как ще ме изненада след около два месеца, да речем. Оценка 7/10.

 

Тържествената програма на „Айляк“ вече започна от тази сутрин. И ще продължи утре в барове KANAAL, „Петък“ и Cush.BAR. Паралелно по време на събитието във Варна в бар „Диагонал“ „Айляк“ ще се включи с кегове Cryo Mosaic IPA и ЧРД IPA към останалите 13 български пивоварни и бирени компании, които ще бъдат представени там. За най-бързите и жадните ще има и безплатен кег – утре следобяд в магазина на 100beers. А точката ще бъде сложена в неделя в бар Crafter по подобаващ начин с единствения кег от имперския стаут – което също е доста любопитно: как ще ви се стори той наливен.

Да не пропусна и престижната оценка от британското списание Ferment, което включи „Айляк“ сред няколкото балкански крафт бири в тяхната селекция и дори му постави най-висока оценка, заедно с Hoptopod на сръбската Dogma.

Браво! И отново – честит рожден ден!

Пак браво за имперския портър на „Ромбус“

Краят на годината е и времето за специалните изненади на пивоварните. Коледните бири и други ударни предложения. В момента липсват много такива в България, но пък от „Ромбус“ сякаш се опитват да компенсират тази цялостна празнина и пускат регулярно, при това доста силни бири (и като алкохол, и като качество).
Една такава е новата версия на Imperial Porter Barrel Aged, която веднага ми се наби на очи при минаване през магазина на 100beers. Първа за сезона бира, отлежала в бъчви, като така получава шанса да бъде вероятно и най-запомнящата се.

За нея вече е ставало дума в блога през есента на м.г. Сега бих добавил още няколко щрихи. Сериозното отлежаване (6 месеца, според етикета), е дало своето отражение – дъбовото буре има ясен отпечатък на аромат и вкус. Танините се усещат много отчетливо и във финала, като алкохолът дава един приятен затоплящ ефект. На етикета е указана 12 градуса като най-подходяща температура за консумация. Бих си позволил да препоръчам да е дори 15 градуса. Тогава вече се отключват и останали до момента скрити вкусове – на ванилия, кафе, шоколад, леко на препечено зърно, лешниците също могат да се доловят при по-голямо затопляне. Разликата с първите версии от 2017 г. е по-ниският алкохолен процент – 8.9% сега, срещу 9,3% преди.
Цялостно погледнато Imperial Porter Barrel Aged е една комплексна и многопластова бира, заслужаваща оценка 8.5/10. Не е изненада, че от „Ромбус“ подготвят в следващите дни до края на годината и още бири, включително и коледна. Тази специално е едно много добро начало.

 

Още една благина от буретата на „Ромбус“

Когато настъпят по-студените месеци, от пивоварна „Ромбус“ започват да наизваждат разни работи, отлежавали досега в техните бурета. Има такава тенденция, да. Сега първата бира от реколта „зима 2018/19“ е Cherry Kriek. Или kriek с череши и вишни, отлежавал в дъбово буре.
Действително доста добро предложение, но не е за всеки вкус. Ще допадне повече на любителите на кисели бири.
Етикетът спазва линията на най-високия клас бири на „Ромбус“, с вкарания златист цвят. От него се информираме, че алкохолното съдържание е 6%, а също така, че тази бира се съчетава удачно едновременно с червени меса, сирена, но и десерти.
При наливане прави кратка пяна, а при отпиване се усеща, че газировката е сравнително висока, като роля за това вероятно са оказали остатъчните захари от плодовете. Цветът е тъмнорубинен. Що се отнася до вложените плодове, то на аромат и вкус надделяват вишните пред черешите. Познатите вече на любителите на бирата вишни на „Ромбус“… И докато от една страна вишните надделяват, то от друга над плодовете като цяло доминира ароматът и вкусът на десертно вино. В началото носът долавя дъбовото буре, но за кратко. При отпиване надделява киселият вкус, а усещането за плодове бързо прелива към винен ефект. Да, този kriek е по-кисел. В добавка тази бира е отлежавала почти две години! Оценка 8/10.
При всички случаи Cherry Kriek потвърждава очакванията за силен финал на „Робмус“ за 2018-а. Там готвят още няколко специални бири, включително коледни. До няколко дни вероятно ще се появи и втората версия на колаборацията с Papa Beer „Дами канят“ – стаут с печени кестени.

 

Berlin Beer Weekend дойде в България с бирите си

… и реши да остане. Поне с бирите си. Събитието в бар KANAAL бе в отминалата събота и неделя и представи 26 наливни и бутилирани бири от германски крафт пивоварни. Това бе само по себе си много мащабно и трудоемко начинание, както стана ясно и с големи бюрократични главоболия, предшествали го. Но резултатът бе хепиенд.
Огромното разнообразие от германски бири осигури доста коментари, всеки хареса нещо за себе си или пък не, но пък даде шанс на следваща бира… Разковничето на събитието всъщност бе присъствието на двама от основателите на Berlin Beer Weekend – Дирк Хопличек и Щефан Крюгер. Което действително придаде още по-голяма добавена стойност на уикенда в KANAAL.
Имах щастието да срещна Дирк и да се поразходим по бирените теми – нещо, за което той признава, че би могъл да говори 25 часа в денонощието. Ако се чудите какъв вятър го е довял дотук и точно в KANAAL, то си припомнете, че бирените пътища винаги се пресичат. В случая пресечната точка е била по време на „Две-три бири фест“ в Пловдив, където Дирк среща Любомир Чонос – съосновател и едната носеща колона на KANAAL, заедно със съпругата си Антония. Подхвърлени идеи, приети впоследствие и… събитието стана факт. Нещо повече – толкова много бири трудно се изпиват за два дни. В бара като начало ще има още от тях, за неприсъствалите или желаещите да повторят. А вероятно и в някой от специализираните магазини ще се появят също.
Заговорваме се с Дирк Хопличек за началото на Berlin Beer Weekend (BBW) през 2015-а. За идеята, възникнала от хората от пивоварна Stone, че подобен фест, какъвто организират те, могат да си направят и самите германци. Дирк – иначе бирен журналист и блогър, се оказва правилният човек на правилното място и приема присърце идеята да организира този, хм… уикенд. Който продължава всъщност 10 дни и не събира N на брой пивоварни под една шатра или в едно помещение, както обикновено се случва на бирените фестове. Подбират се места из цял Берлин. Свързани с бирата или готови за нова роля, покрай BBW. Инициативата набира много бързо популярност. Идеите се раждат в движение. Основните са – да няма централизираност, а любителите на бирата да обикалят от място на място, като същевременно така опознават и Берлин с неговата култура. Също така всяка от точките, в които се случва нещо по време на BBW има своя програма за 10-те дни, която не е наложена от организаторите. Така се дава една допълнителна свобода, която се харесва и на собствениците на барове, и на посетителите. Изненади има постоянно, няма точен брояч на посетителите, освен окомерът, тип „снощното събитие беше тотална лудост, всичко бе пълно“. Все пак по сметки на Дирк на тазгодишният BBW са преминали над 10 000 души.
Паралелно с разговора дегустираме и част от бирите. Началото символично е Berliner Weisse на бирения проект Berliner Berg, зад който стоят 11 съоснователи. Бирите се варят на различни места, като киселите задължително се правят в различна пивоварна от техните IPA, например. „Това е истински Берлинер Вайсе, класиката, която рядко се среща днес“, споделя Дирк Хопличек. Опитвам и споделям мнение. Такъв Берлинер Вайсе точно не съм дегустирал от скромния ми опит, включващ над 35-40 бири в подобен стил – невероятна нежна киселост, почти неусетна, лека бира с разгърнати плодови аромати, която неусетно те увлича със себе си и със забележителен солен финал.
BBW представя не само чужди бири, но и германските – освен познатите комерсиални марки. Дирк е бил свидетел на зараждането на крафт бирената култура в Берлин, прохождането на първите пивоварни. Някои от тях са основани от американци, някои от напредничави домашни пивовари, други – от енсутиасти, останали възхители от бирената революция в други държави. Тяхната битка е позната, тъй като и българските крафт пивоварни я водят – с многовековната привързеност към лагерния тип бири, с обяснението пред резервираните клиенти защо тези крафт бири са по-скъпи от познатите от супермаркетите, както и с преодоляването на шока, че една бира може да бъде толкова горчива или кисела, или твърде силна…
Резултатите обаче са доста добри за пивоварите. Видно е в техните продажби, в увеличаването на броя на посетителите на BBW. И в това, че дори колосите на германското пивоварство започват да се усещат и пускат на пазара свои псевдо-крафт предложения, например Becks. Които се оказват бири с доста спорен характер. Дори има теория на конспирациите, че големите правят така, за да отблъснат аудиторията от крафт бирите и да ги върнат към традиционните стилове.
Но пък и германските крафтъри се пробват на утъпкани територии. Например познатият стил Helles е разработен от Braukunst Wiestner по интересен начин, при който играта с малцовете дава един плътен и леко пикантен ефект на светлия лагер. Тази бира може да се намери в KANAAL, както и Lucky Lup (IPA), който е направен за прохождащите в територията на охмелените бири – с повече аромат, леко тяло и малко IBU, т.е. ниски нива на горчивина.
Продължаваме разговора с много приятният IPA Ariana Grande на ️BRLO, при който технологията Wet Hop е дала разкошен ефект, подсилващ аромата и вкуса на прясно окосена трева и цитруси. Добър начин да се представи местният хмел Ariana. ️BRLO между другото предлага и Double IPA с марихуана, която не дава някакъв ефект върху съзнанието, но пък атакува по много любопитен начин сетивата, след като премине познатата ни горчивина.
Какво да очакваме по-нататък от Berlin Beer Weekend. „Със сигурност няма да търсим разширяване върху още и още заведения, това би било много трудна задача, организацията ще е кошмарна, а ефектът не е гарантиран“, споделя Дирк Хопличек. „Целта ни е да има повече креативност на познатите места, да се правят нови и нови събития там. Да развиваме нашето събитие и като туристическа дестинация“, допълва той. И разкрива една от идеите си – да използва огромен празен плувен басейн за следващо събитие. Като един от големите си удари пък той счита осигуреният с много преговори Tap Takeover на култовата белгийска пивоварна Cantillon. Получава се дотолкова успешно, че влизайки в съответния бар той едва се добира до бармана и в опит да получи бира получава отрицателен отговор: „Съжалявам, всичко свърши отдавна!“
Дирк продължава да говори и да описва плановете си. Сигурно тези от вас, които са го заговорили, са се уверили. Визията му се разпростира не само върху BBW, но дори засяга и България. Със страната ни го свързват сантименти, включително и, че приятелката му е българка. Сигурен съм, че скоро ще се разчуе за негов следващ реализиран проект тук. За начало можем наистина да опитаме и да се уверим, че германските бири не са само добре направени (но и скучни) пилзове, но територията отвъд тях е прелюбопитна.

Дирк Хопличек

Да пием отново благотворително със 100 beers

За втора поредна година 100 beers прави съвместна инициатива с Animal Rescue Sofia, в резултат на което човек не само пие бира с удоволствие, но и със съзнанието, че така помага на бездомни животни. Схемата е позната – купуваш си AnimAle, а 1 лев от всяка бутилка (или наливна бира) отива за организацията за защита на животни в беда. Официалният старт е утре (17 ноември) следобяд в бар Vitamin B, но уверенията са, че още днес по-късно би трябвало да могат да се поръчат тези бири от платформата на 100beers.
И така – инициативата е същата, но бирата е различна спрямо миналата година, когато бе сварена в Blek Pine. Сега изборът е паднал върху Rhombus, за която вече смело може да се каже, че е най-креативната и търсеща българска крафт пивоварна, базирайки се на ежеседмични доказателства.
Разликата също така бе, че през м.г. имахме pale ale, а сега – India Style Lager. Или нашумелият в световен план лагер, преминал през сухо охмеляване. Първо на първо – бирата се пие с лекота (4,8% алк), та нали това е идеята, да пиеш повече, за да даряваш повече… Второ на второ – тя е действително хубаво охмелена. Без да е прекомерно.
При наливане прави добра пяна на ситни балончета. Прави впечатление, че бирата е добре отлежала, както се полага на един пълноценен лагер. Ароматът веднага избутва напред хмела. С усещания за окосена трева, тропически плодове. Тялото е средно, бирата притежава много добра пивкост, както стана въпрос. Отличава се със светложълт, бистър цвят. Има съвсем лека замътеност, но я отдавам на сухото охмеляване. Финалът е доста сух и горчив (грейпфрут), като усещането остава дълго в устата. Оценка 8/10.
Отново комплименти за 100beers за чудесната идея и на Rhombus за направата. А вие си припомнете как миналата година бирата за няколко дни беше изчерпана. Е, и сега количествата са ограничени, така че побързайте да си доставите удоволствие за сетивата и вътрешно удовлетворение за полезно дело.