Треска за „Трима и двама“ в София

Стартът на сливенската пивоварна „Трима и двама“ бе през март, но оттогава бирите им можеха да бъдат намерени само на място в Сливен или в бургаският Papa Beer. Съответно се генерираха силни очаквания в останалите градове. София не направи изключение, а чаканата новина дойде към края на миналата седмица – вече има бири на „Трима и двама“. В магазина на 100beers. В ограничено количество.
Което се оказа наистина ограничено, защото светлият ейл „Чисто и просто“ привърши за по-малко от 24 часа. Не се задържа много по рафтовете и червеният ейл „Bloody Muddy“, както и експерименталната „Чай малко“ с мед и лайка. В момента има налични само стаутът „Black Head“ и джинджифиловият ейл Ginger Sucker, които са и онлайн – съответно могат да се поръчат. Но и те не са в изобилие, така че е добре да побързате, ако искате да ги опитате сега. Иначе трябва да се отбивате до Сливен на път за или от морето (в което няма нищо лошо, защото всъщност ще дегустирате бирите от извора).
Сега съответно започват да се появяват и първите впечатления от „Трима и двама“. Накратко и моите, както винаги – без претенции за крайна инстанция, само лично мнение.
„Чисто и просто“ има чудесни параметри за светъл ейл (5% алк), но е бирата, по която трябва най-много да се работи, защото й липсва достатъчно изразен характер и основните параметри като аромат, тяло завършек имат нужда от подобряване. Но, познавайки перфекционизма на главния пивовар Йордан Ченков, вярвам че още следващата варка ще ни даде осезаема разлика.
Bloody Muddy е един приятен ред ейл (5% алк, 12% плътност), в който американските хмелове (долавям Amarillo) се съчетават добре с малцовете, от които се усеща достатъчно ясно карамеленият. Бирата създава настроение и с името си, многозначно в няколко насоки, за което – отново адмирации. Също така палец горе и за етикетите. Интересни, наситени, свежарски. В допълнение – дело на сливенски автори. Не от прочутите майстори от сливенския еснаф, а млади творци. Част от онази вълна млади хора, които са си харесали града, подобно на нашите приятели от „Трима и двама“, и не го заменят за нищо на света.

Сред етикетите лично на мен най-много ми допадна този на „Чай малко“, чийто съставки – мед и лайка, са олицетворени с кучето-космонавт Лайка, недоволно гледащо представител на малцинствата, който й е откраднал медна тел. „Чай малко“ вече е хит сред почитателите, а е и може би най-интересната на пивоварната до момента.
Макар фаворит всъщност да ми е Ginger Sucker. Най-силната от всички (7% алк, 15.5% плътност). С много добре изразен аромат и вкус на джинджифил, който е и добре премерен. Така че да привлича, а не да отблъсква тези, които не са опитвали до момента бири с тази подправка. Медът се усеща леко на аромат, а на вкуса дава една нотка сладост на иначе охмеления финал.
„Black Head“ пък е „греховно вкусна, с дъх на кафе и шоколад“, според описанието на самите приятели от „Трима и двама“.

 

Там пише още: „Извираща от най-мрачните дълбини, черна като душата на главния пивовар“. Внимавайте много – това е заблуждаваща реклама! Душата на въпросния пивовар е далеч от греховете или поне ги опрощава ежедневно с варки, доставящи радост на стотици биролюбци. Стаутът е от ежедневен тип, който можеш да си позволиш, без да мислиш дали ще те боли глава на сутринта. Също с 5% алк. и 12% плътност и наситено черен цвят. С аромат на препечен малц (най-вече) и на шоколад, а кафето е повече във вкуса, макар че може би има нужда от една идея по-сух, кафеен завършек. Него обаче се надяваме да го получим, при това в много по-големи измерения от имперския стаут, евентуално в края на годината. Ако г-н главният технолог реши да направи такъв, какъвто майстореше за чудо и приказ като домашен пивовар. Приемете шегата, моля! И дерзайте напред със следващи бири. Че никак не се задържат!

 

Ако една крафт бира 0,75 l ви е много или ви е скъпа…

Инициативата Bottle Sharing Sunday ще има своя дебют този неделен следобяд – 23 юли, с начало от 14 ч., условно до 16 ч. в магазина на 100beers в София, на ул. „Юрий Венелин“ №1. Подобно нещо се случва реално за първи път организирано в България, затова си заслужава да бъде споменато.
Често се е случвало двама или трима души, почитатели на крафт бирата, да си споделят голяма бутилка в заведение. Което поражда допълнителни интересни нюанси в разговора им и вмъква нови теми, като вкус, аромат и качества на съответното пиво.
Сега същото ще се случи съвсем целенасочено. 100beers вкараха нови предложения от канадската пивоварна Flying Monkeys. Онази същата, с готините бири от миналата година и находчивите надписи на капачките си. Новите бири също са страхотни – Paranormal (имперски тиквен ейл с подправки – оценка 94/100 в RateBeer), Deep Tracks (американски кафяв ейл – 86/100), Manifesto (тройно шоколадов млечен стаут – 99/100), Shoulders Of Giants (имперски IPA – 94/100) и Aurora Heart (шоколадов стаут с малини – 79/100).
Въпросът е, че са в големи бутилки от 0,75 l и цената им също така е чук за почти всички от нас, които искаме да ги опитаме всичките. Една от тях варира от 25 до 30 лв. Тук идва предимството на Bottle Sharing Sunday, който очевидно ще се случва в неделни дни, отскоро работни за магазина на 100beers.

Грубо казано – плащаш си една бутилка и опитваш всичките. Желаещите могат да се запишат във фейсбук страницата на магазина или на мейл info@100beers.bg. Нужна е група от пет души, като на всеки ще се падне по 150 мл от бутилката, която е с обем 750 мл. Затова шансът е за първите петима записани, които си платят и таксата от 30 лв. И… нека дегустацията започне! Тя ще включи и петте бутилки, което ще е повод за участниците след това със задоволство да отчетат нови пет бири в списъка си. Освен това се предоставя и чудесната възможност да споделиш усещанията си с останалите. Защото, признайте си, понякога ти се приисква да си кажеш „рецензията“ и вкъщи, но кучето, котката или рибките не биха те разбрали така добре. Все пак, ако сте с късмет, то половинката ви може също да си пада по крафт бира. А тук още четирима ще ви изслушат и вие на свой ред ще чуете мненията им. През август ще има следващи издания на Bottle Sharing Sunday, със следващи също така интересни пивоварни.
Тук е мястото да споделя и за още една хубава идея от 100beers, която ще се случи на 26 юли (сряда) между 19 и 22.30 ч. в бара на магазин Photosynthesis на бул. „Васил Левски“ 57. Там ще бъде представен AnimAle – летен сесиен IPA, single hop, охмелен само с Citra. Той е произведен в 500 бройки от горнобанската пивоварна Blek Pine.
На етикета на всяка бутилка е снимка на някой от обитателите на приюта за бездомни кучета „Фермата“. Тези тъжни до дълбочината на кучешката душа очи могат да бъдат зарадвани от вас, ако освен бирата ви хареса и милата муцуна на бутилката, и си ги осиновите. Ако пък вкъщи вече си имате достатъчен брой лапи или нямате възможност, то вие все пак може да помогнете някак на тези кучета. Защото по 1 лев от всеки закупен AnimAle отива като дарение за приют „Фермата“.

 

Снимка: 100beers

 

Български учени разработват безглутенова бира

Хората, страдащи от чувствителност към глутен или глутенова ентеропатия (цьолиакия), са твърде ограничени във възможностите си да консумират бира, заради малцовете, съдържащи глутен. За да не се чувстват ощетени те, на световния пазар все по-често се пускат безглутенови бири. В тях обичайния ечемичен или пшеничен малц е заменен почти изцяло от просо, елда, киноа, сорго, ориз и др.
Интересното е, че е напълно реално да се появи и такава българска бира. На проведената наскоро VIII Национална конференция по хранене стана ясно, че учени от Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) разработват именно безглутеново пиво. Целта на проучването е да се получи бира с ниско съдържание на глутен, като се използва пивна мъст от ечемичен малц с добавени просо, царевичен грис и ориз в различни съотношения и два щама пивни дрожди от колекцията на ИКХТ.
„Постигането на икономическа ефективност на процесите и производството на приемлив за потребителите продукт е предизвикателство за учените и българските изследователи не могат да стоят настрана от тези процеси“, коментира директорът на института проф. д-р Габриела Маринова.
Вече е получена задоволителна проба с ниско съдържание на глутен – под 20 ppm (mg/l). В същото време бирата е с нормални показатели и подходящ за консуматорите вкус и аромат. След като премине всички одобрения, то вече може да бъде предложено на пивоварните у нас, с очакване да предизвика вниманието им.
В интерес на истината, безглутенови бири и в момента могат да бъдат намерени в България. В магазина на 100beers например има три предложения – Mikkeller I Wish Gluten Free IPA (с оценка 87/100 в RateBeer), както и две на друга датска пивоварна To Ol – Totem Pale и Totem Passion, в стил американски светъл ейл. Последните два са и в Топ 50 на RateBeer за нискоалкохолни бири.
Иновативно мислене в тази насока показват и домашните пивовари. Вече има опитни варки на домашна безглутенова бира с елда, ориз, просо, ръж…

 

„Пиринско“ е бира №1 в България за първото полугодие

„Пиринско“ е марка №1 по обем и стойност сред бирите в България за първата половина на 2017 г., като държи 18,3% пазарен дял по обем. Това съобщиха от „Карлсберг България“, позовавайки се на данни на агенция Nielsen A/S. Според постъпилата преди дни оттам информация, самата бирена компания излиза на водеща позиция у нас по обем производство с 30,3%, превръщайки се в най-бързо развиващата се в пивоварната индустрия в страната. Очакванията са темповете да се запазят до края на годината.

Пред представители на медии от „Карлсберг България“ посочиха още, че са успели да изведат „Шуменско“ до четвърта позиция сред българските бири с 31% ръст в обем спрямо първите шест месеца за миналата година. „Самърсби“ пък е №1 при сайдерите с 55% дял по обем и 64% по стойност.
Глобалните тенденции на пазара обаче не са особено променени. Има минимален ръст в обем и спад от 0,5% в стойност, което се обяснява с липсата на някакъв съществен ръст в доходите на населението, с което да се развие пазара като цяло и този на бира в частност. Ниската покупателна способност води и до продължаващ спад на консумацията на бира в заведения, вече 12%. Съответно проблемите на заведенията причиняват и спад в потреблението на пиво в стъклен амбалаж – още 8%.
Извън тези резултати, от „Карлсберг“ информираха, че вече са част от т.нар. коалиция на 100-те глобални компании, които са предприели колективни усилия за устойчиво развитие и опазване на околната среда. Целта пред дъщерната компания в България е до 2022 г. да сведе до 0% въглеродните емисии в производството и да има до 30% намаление на въглеродните отпечатъци до 2030 г. До 2022 г. пък електроенергията да бъде от възобновяеми източници. До 2030 г. също така трябва да има създадени условия на труд, които да сведат до 0% инцидентите на работното място. На 100% от рекламите и опаковките пък вече има призиви за отговорна консумация.
Изпълнителният директор на „Карлсберг България“ Деян Беко пък поема съответен пост в Гърция след 4,5 г. работа в страната ни. Мястото му тук ще заеме руснакът Денис Шерстенников.

 

Силно плодово-горчиво предложение от Brewforia

Бирената компания Brewforia продължава да прецизира предложенията, с които да изненада любителите на бирата у нас. Поредните два „удара“ са също така силни и ще имат своята премиера този четвъртък (29 юни) от 18.30 ч. в бара на Photosynthesis, на столичния булевард „Васил Левски“ №57.
Става въпрос за нови неща от австрийско-словенската пивоварна Bevog, достатъчно добре позната вече у нас с качествените си бири. Едната от двете „дебютантки“ – Passion Beer, е забележителна в няколко отношения. А като я опитате, ще се убедите, че ще остане за дълго в паметта ви. От една страна, тя е първата, която се предлага от Bevog в големи бутилки от 0,66 l. Освен това е първата колаборация на Bevog, в случая с италианската Birrificio Lambrate, като дори е сварена на мощностните на миланската крафт пивоварна. Но пък етикетът носи стилистиката на Bevog.

На трето (и най-важно място)… вкусът. Незабравим е! Името и рисунката на етикета насочват вярно към догадката, че в тази бира има маракуя (анг. – Passion fruit), която е 1% от общото съдържание. По-нататък обаче е същинска „плодова салата“ – 2% манго, 0.5% грейпфрут и 0,4% лайм. Истински плодове са призовани да дадат на вкуса това, което обикновено се постига в резултат от комбинация от хмелове. Получила се е разкошна бира на аромат и вкус. В Ratebeer има рейтинг 88/100, но оценката ще расте нагоре, според мен, тъй като е формирана само от 10 човека към момента. При това от май месец насам. Да, Passion Beer е съвсем нова и прясна, а съставките все още са достатъчно свежи и сега е точният момент да се пие. Маракуята със своя специфичен аромат се усеща най-отчетливо на аромат, макар да е в по-малък процент от мангото, което също се долавя, на втори план. Грейпфрутът и лаймът пък поздравяват нашите вкусови рецептори, тъй като се усещат при отпиване. Бирата е със силно малцово тяло, има цвят на светъл мед и сравнително добра бистрота. Тя се води в стил Double IPA и донякъде се покрива, тъй като е с 8% алк. Но типичната за „двойния IPA“ малцова сладост тук е изместена от плодовия „взрив“ и по-скоро бих приел, че това е силен американски експериментален ейл. Но при всички случаи категорично си заслужава оценка 8,5/10.
Втората бира, която ще бъде представена от Brewforia в четвъртък във Photosynthesis, е Lumberjack IPA от серията Who Cares. Тя е и формалният повод събитието да бъде наречено Who Cares Beer Party (vol. 2), продължение на първото, на което също бяха представени бири на Bevog. Това е също съвсем нова бира, която е успяла вече да формира оценка 97/100. Тя, също така, е отличен пример за ежедневен IPA, без да бъде твърде лека (сесийна), защото е точно с 6,03% алк. Предлага се в кен от 0,33 l, решен графично в духа на останалите от серията Who Cares. Заигравката с рисунката, а и с името е с дървосекачите – намигваща препратка към т.нар. лъмбъри, хипстърското крило, залагащо на първичния стил и подчертано дългите бради. При наливане Lumberjack IPA прави обилна и доста трайна пяна. Ароматът е комплексен, включващ манго, ананас, борови иглички. При отпиване може да се отчете чудесното малцово тяло и добрата пивкост. Финалът е повече на борова гора и може да се отбележи дългия сух и горчив послевкус. Оценка 8,5/10.

„И този път няма да минем без подаръци“, обещават организаторите за тези, които ще посетят партито. Останалите, които вече са заинтригувани да опитат тези бири – ще ги има от петък по специализираните магазини, в които сте срещали досега Bevog. Могат също така да бъдат поръчани и тук.

Слушате ли Jin Monic? А опитахте ли им бирата?

Един блогър има свободата да пише пристрастно. Затова в случая ще се възползвам с пълна сила от това право, за да ви представя една нова бира. Бирата на Jin Monic – откровено най-любимата ми група в момента измежду българските. Млади, талантливи, отлични приятели помежду си и най-важното – свирещи музика, която е съотносима с някои от актуалните алтернатив рок имена на чуждата сцена. Повтарям актуалните групи, които събират десетки хиляди на открито и в зали в САЩ и Западна Европа. И има-няма 1000-2000 души у нас, максимум – просто защото не говорят много на масовия слушател, който е поне с 20-ина години назад в музикално отношение, уви. Тук обаче проблемът не е в слушателите, а в медиите и промоутърите, които им (ни) свеждат музиката, която слушаме и гледаме в България. Но това е друга, дълга и болна тема.
Сега думата е за Jin Monic – не е задължително да ви харесат, но пък за незапознатите – опитайте, прослушайте ги, може да ви допаднат. Дори може да се видим на следващия им концерт. Вече запознатите с групата пък знаят и друго – те си поддържат доста приличен мърчандайз. Със стилни тениски, дискове, а от съвсем скоро и бира. Jin Monic Indie Pale Ale носи заигравка в името си със стила инди рок (както знаете идва от independent) – този милият, световноизвестният, който все не може да пробие истински в България.

Бирата е с 5,5% алк, 12% плътност, носеща задължителните цитрусови аромати (повече портокалови и нюанс карамел), с лек грейпфрутов завършек. Същевременно ароматът и вкусът не са интензивни, което кара човек да не се ограничи само с единствена бутилка. Трябва да се отбележи заслугата на технолога на „Пивоварната“ в Бургас Петър Петров, който има основен принос за рецептата и направата на Jin Monic Indie Pale Ale. Логото на брюпъба стои в долния десен ъгъл на етикета, на който иначе доминира логото на групата. Интересно е в каква насока ще поемат следващите издания на бирата (защото от Jin Monic обещават такива, когато тази партида се изчерпи) – дали ще е е по-интензивно горчива бира или пък ще е в някой друг стил…
Jin Monic Indie Pale Ale може да бъде намерена по време на следващи концерти на групата, за които пък може да научите тук. В профила ще бъдат предлагани и кашончена с по 12 бутилки. Вече топката с пиенето на тази бира и слушането на Jin Monic е във вас.

 

De Molen наистина превзе (сърцата в) KANAAL

Първият български TAP Takeover се случи миналия петък в столичния бар KANAAL. Който е присъствал, вярвам не е съжалил. Цели 12 крана за наливна бира, единствено и само за красоти от холандската пивоварна De Molen. Едва с 13-годишна история, а вече една от водещите в света. Според Ratebeer най-добрата пивоварна в Холандия и №6 в глобален мащаб за 2016 г.
В заведението нямаше и мисъл за друга бира, разбираемо. „Абордажът за една вечер“ бе осъществен успешно. Той бе предвождан лично от Джон Брус, съсобственик на De Molen. Голяма чест е личност от подобен мащаб в света на крафт пивоварството да присъства на подобно мероприятие, което вече напълно припокри очакванията, че това всъщност ще е и едно от големите бирени събития за 2017 г. в България. В пълен унисон бе и желязната организация в KANAAL, откъдето успяха да бъдат готови навреме с всички детайли, въпреки големия обем предлагани бири.

Самият Брус пък се оказа човек, широкоскроен. Готов да обърне внимание на всеки, който го заговори. Готов да сподели детайли от ежедневието на De Molen. Готов да пусне премерена шега в подходящ момент. И в същото време семпло облечен, с къси панталони и риза, брандирана с логото на пивоварната.
Хората, които бяха там преди официалното начало на вечерта, имаха възможност да чуят импровизирана лекция (по-скоро разказ) на Джон за De Molen. Накратко той обясни за началото, поставено в стара мелница в градчето Бодегравен, за имената на различните им бири, съставени обикновено от две холандски думи, за преместването в нова сграда. Също и за ключовото решение етикетът да бъде класически – бял с черни букви и да не съдържа нищо друго, освен описание на съдържанието. Защото за хората в De Molen е много по-важно да опишат от какво са направили една бира и нейните параметри, отколкото да представят пореден дизайнерски етикет. В резултат бутилките на De Molen много бързо се набиват на очи във всеки един магазин или бар за бира, независимо от останалото изобилие.
Джон Брус дори разкри, че ферменторите им в момента са кръстени не със скучни цифри, а са именовани на герои от „Междузвездни войни“ – принцеса Леа, Хан Соло, Люк Скауйокър, Дарт Вейдър, Джар Джар Бинкс, Джаба Хътянина, като може би най-любимият му е R2-D2.
Съсобственикът на De Molen разказа също как в самата пивоварна работят едва 19 души, но имат допълнителен екип от хора, грижещи се най-вече за разпространението в Холандия и по света. Сравнението бе с един от близките заводи на „Хайнекен“, в който работели 300 служители.
Брус каза и своите три съвета към всеки, който иска да стане успешен крафт пивовар:
№ 1. (и най-важно): Да имаш страст към бирата.
№ 2. Да имаш опит във варенето
№ 3. Да можеш да покриваш всички спектри в бизнеса – от това да умееш да направиш добра рецепта, през това да я реализираш успешно при производството й, до максимално адекватно пласиране на пазара и добра обща организация на целия процес.

Джон Брус (вляво) заедно със съсобственика на KANAAL Любомир Чонос. Те са застанали до няколко редки и отлежавали с години бутилки на De Molen, които Брус донесе специално за събитието.

Снимки: KANAAL

 

 

 

За блога Джот Брус отговори и на още няколко бързи въпроса:
– Кои са най-трудният и най-сладкият ви моменти от създаването на пивоварната до този момент?
– Помня със сигурност най-трудният – когато веднъж ни се получи инфекция на една от варките. Приех го тежко, дори не спах няколко вечери. Това, за щастие не се повтори никога повече, достатъчно внимание полагаме. Най-сладкият може би беше първата ни варка, когато всъщност реализирахме за първи път нашите мечти и усилия, и реално започнахме.
– Кой пазар е най-труден за De Molen – холандският, европейският или глобалният (с акцент на американския)?
– Определено холандският. Трудно ни е още да успеем достатъчно на своя земя, за да сме доволни. Имаме сериозна конкуренция, а и още не ни познават толкова, колкото ни се иска. Отделно пазарът за крафт бира още е малък, на общия фон на продажбите на пиво. В Европа някак ни е по-лесно, сякаш повече сме известни. От много държави получаваме ласкави отзиви за нас. Колкото до САЩ, не ме интересува толкова дали ще успеем там. Просто изнасяме и нещата някак се получават – малко или много.
– Колко бързо успявате да промените нагласите на хората, навикнали да пият с години стандартни лагерни бири?
– Нагласите се променят бавно и бързо. Вече много хора знаят стилове като IPA, стаут, имперски стаут, портър и т.н. В същото време има много специфичен момент – всичко зависи от момента, от отделния човек. Може той за първи път да опита крафт бира и да попадне на хипергорчива, която да го откаже завинаги да опита друга. Или пък да няма около него човек, който да му обясни и в резултат да се разочарова. Но като цяло на повечето консуматори им харесва, бързо свикват, развива се все по-голяма общност, която има интерес към крафт бирите.
– Напоследък доста пивоварни имат принципни различия с RateBeer, вие сред тях ли сте?
– Уважавам RateBeer. Оценките там се формират от хора, които харесват бира. Но едновременно това е един сравнително малък кръг от 100, 200, до 300 души, които са опитали нещо и са го оценили. Те обаче далеч не са всичките, които пият тази бира. За мен по-важен от рейтинга е личният контакт, да видя реакциите на хората, които са тук сега в KANAAL, например. Или на друго място, като на фестивала, който организираме. И все пак – благодарим на RateBeer, че ни поставиха на 6-о място в света. Сложили сме това удостоверение в рамка в пивоварната ни.
– Какво е бъдещето на крафт пивоварните? Някои от тях вече са купени от големите компании, но същевременно не спират да излизат нови….
– Това е част от играта. Големите ще продължат да купуват малки. Големите също така вече опитват и тепърва ще се впуснат да правят по-различни стилове, те имат достатъчно квалифицирани хора, за да го сторят. Но техният IPA, например, никога няма да им се получи като нашия. И много други стилове, като имперски стаут и т.н. Защото първо ние го правим с много страст, а те го правят най-вече като бизнес. След това слагаме много, много хмел. А техните пивовари не смеят да сложат толкова, защото имат насреща си натиск от маркетинговите и търговските им отдели – от една страна ще им се оскъпи производството, а от друга би се повишила цената на бирата, което няма да им е изгодно.
– И все пак как ще убедите хората, че високата цена на крафт бирата е обоснована?
– Човек трябва да плати цената, ако иска да опита нещо различно. Ние сме 20 души, които правят 10 000 литра бира и всеки е вложил много усилия. Както също споменах слагаме суровини, които не са евтини, в количества, които надвишават значително тези в стандартните бири. Не на последно място хората получават шанса, купувайки си крафт бира, да опитат нещо ново, да натрупат един ценен опит, който ще им остане завинаги.

Дебютът на бира „Витошко лале“ е утре

На хоризонта се появи още една българска бира – „Витошко лале“. Тези, които искат да я опитат веднага, могат да го сторят още утре (16 юни) в столичния бар Flip-Flop от 16 ч. нататък.
Хората, които са осъществили идеята, искат да предадат своя позитивизъм на любителите на бирата и за целта като комплимент от тяхна страна първата бутилка за всеки ще е безплатна. След това всеки е свободен да си поръча още от същата, ако е останал доволен. А няма причини да е недоволен. Ако искате приятен и пивък лагер за лятото, „Витошко лале“ е един много удачен избор пред вас. Първото впечатление при отпиване е за чешките „дванайсетки“, което се обяснява и с плътността – 12% (при 5,5% алк.). Но не само плътността навежда на асоциацията. Приятно наситено малцово тяло, изчистен профил на самата бира, тъмно жълт цвят – още нужни характеристики са налице. И много важно – баланс с горчивината от благородните хмелове, която дава умерено сух и приятен финал. Като минус може да се отчете много бързо падащата пяна. Но цялостното впечатление е за хубав лагер – един от най-добрите в България, който да бъде пит с удоволствие, повторван и потретван. Оценка 7,5/10.

В тази връзка целта е тази бира да бъде на максимално достъпна цена в магазините и заведенията (тези, които се зареждат от „Пивотека“). Такава, че да останете приятно изненадани и да не се ограничите само с една бутилка.
Още малко за самата бира. Тя е сварена в „Ломско пиво“, с гаранциите за качество на суровините и преминат 45-дневен процес за зреене на едно пиво.
В основата на „Витошко лале“ стои любовта на двама души – Деян и Павел, към хубавата бира. Те искат да предадат на повече хора разбирането си какво искат да консумират. Ще го правят занапред и с други стилове. Началото обаче е за най-разпространеният. Този, на който ежедневно да разчитаме – лагерът.
С лалето в името и етикета те търсят едновременно да дръпнат една романтична струна, но и да маркират нещо родно, запомнящо се. Да върнат всичките позитивни мисли на хората, които свързват Витоша с нейните си лалета, със спомените от пистата „Витошко лале“, ако щете.
„За мечтата, която се ражда трудно, сбъдва се бавно и трае дълго!“, пише във фейсбук-профила на „Витошко лале“. Мечтата им е клиентите да се убедят, че тази бира е създадена от хора, които държат да стоят плътно зад това, което са направили и да се гордеят с него. В профила ще се появява редовно необходима информация, достатъчно дозирана, за да не е прекалена. Ще има съвсем скоро и сайт.

 

Papa Beer върна Camba в България

Спомняте ли си с лека нотка носталгия за бирите на пивоварна Camba Bavaria? Внесени у нас през късната есен на 2013 г. от „Пивотека“ и всъщност един от първите контакти на българската бирена публика с крафт бира, извън пионерската дейност на бар KANAAL. Оттогава се внесоха стотици бири на всевъзможни пивоварни, станахме свидетели и на бум в производството на българска занаятчийска бира. Но в началото мнозина съотнасяха дегустираните бири с първите си спомени от съответните стилове, натрупани именно чрез Camba.
Сега тази баварска пивоварна се завръща у нас. С нови предложения, малко по-различна визия на етикетите и продължаваща да отговаря на предизвикателството да прави по-различна бира в сърцето на родината на Закона за чистота на бирата. Тази повторна среща се осъществява, благодарение на Papa Beer – бургаския вече не магазин, а средище за интересна бира и „бирени хора“. Там се случват още доста любопитни неща, но за това – в следващите редове.

При Camba всичко е рамкирано до използването единствено на малц, хмел, мая и вода. Това ограничава пивоварната в експериментирането с други съставки, но пък развива въображението им да търсят различни решения. Така познатият на всички баварци Weisse, прави среща с новозеландския хмел Nelson Sauvin в неочаквано свежа и съвсем на мястото си през лятото охмелена пшенична бира. С оценка 90/100 в RateBeer). Изобщо по-охмелените бири са още повече застъпени от Camba, в сравнение с преди.

 

Като се започне с много лек сесиeн пейл ейл – 4sessions, с хмелове Columbus, Citra и Amarillo, през класически IPA, до познатият от преди пивък пейл ейл (82/100) с хмелове Centennial, Chinook, Simcoe. Та се стигне до имперски IPA (89/100) и прекрасен черен IPA – Black Shark (97/100). На тези, които им е харесала Camba Nelson, има и друга охмелена пшенична – Love Beer. Тук е и още един познайник – кафевият охмелен ейл Hop Gun. За любителите на тъмните стилове има Sweet Stout, а специално предложение е носещият странното заглавие Mastrobator допел бок. Camba все пак доказва и на традиционалистите, че е от Бавария с големите си бутилки от 0,5 l – Weissbier, светла Hell и октоберфест/мерцен Camba Marzen. Доста подходящи за летните месеци също.
Както споменах, изненадите от Papa Beer, не свършват дотук. Те внесоха по-рано през годината за първи път в страната ни бирите на холандската Uiltje. Вече разпространени и в други градове, и станали бързо известни не само с комиксовите си етикети, но и със сполучливите си продукти, почти всички с оценки над 90/100. Сега има още няколко нови бири от Uiltje и те идват изцяло в подкрепа на твърдението, че пивоварната от Хаарлем вече се налага като една от водещите и най-интересните на европейския пазар, при това за изключително кратко време. Little Black Dress е в редкия стил double black IPA (92/100) с много сух и горчив профил, повече носещ аромати на бор и окосена трева, в съчетание с кафе, отколкото на лимон и грейпфрут, които все пак се усещат във финала.

 

Доста необичайна е и Peat The Scotchman незабравим, силно опушен шотландски ейл с торф.

 

Redneck (87/100) пък е млечен стаут с ясно усещащи се вложени ягоди. Последните две споменати бири на Uiltje нямат в момента аналог на българския пазар, както и страхотният Rice Rice Baby (93/100), който е уникален и в световен план – имперски IPA, при който е правено сухо охмеляване с хмелове Tomahawk и Amarillo плюс 20% ориз. Нейната дегустация дава действително запомнящо се изживяване на плътна малцова сладост и горчива хмелова бомба с оризов нюанс на аромат.

Сред новостите от холандската пивоварна е и лагерът с лимон Bite Lime, също тъкмо за лятото, както и американският светъл ейл Dikke Lul 3 Bier (90/100).
Нова визия предлага и бирата на Papa Beer – Opasen char IPA. Етикетът е решен в много по-светли тонове, за да бъде също в тон с лятното настроение. Рецептата обаче е същата, с изобилие от хмел. Затова и от магазина отново са верни на замисъла си да правят само малки варки от своята бира, за да може тя да предлага максимално свеж хмел.

Все така в тон със сезона посетителите вече могат да се наслаждават на бирите в обособеното с вкус пространство пред Papa Beer.

 

И, ако всички тези новости по някаква странна причина още не могат да ви убедят да отидете там, ако сте от Бургас или сте гост на града, то имайте предвид, че това е единственото място, което в момента предлага извън Сливен бирите на пивоварна „Трима и двама“ наливни и в бутилки. Наскоро например в Бургас бе представена техният най-нов летен ейл с мед и лайка.

 

 

Жена надви всички на конкурса Golden Rhombus 2017

Организираният за втори път от пивоварна „Ромбус“ конкурс за домашна бира този път беше спечелен от жена домашен пивовар – Мая Трифонова, чието предложение успя да убеди журито с единодушие да я постави пред останалите участници.

 

През декември м.г. първият конкурс на пазарджишката крафт пивоварна бе за тъмна бира и вярвам доста от вас вече опитаха Star Anise Stout, който спечели тогава.
Сега предизвикателството на Golden Rhombus 2017 бе в насока светли бири. За съжаление това не бе разбрано от някои, които бяха изпратили бири, макар и доста хубави, но с ниво на цвят над изискваното до 20 SRM.

 

Направи впечатление и по-малкият брой участници. Явно „прегрели“ от правене на бири за конкурсите в България и околните държави, те решиха да пропуснат възможността тяхната бира да се пробва да спечели, а след това да бъде сварена и опитана от широк кръг ценители.
И така – очаквайте в следващите месеци „Ромбус“ да пусне спечелилата бира на Мая Трифонова, която успя наистина да изпъкне сред останалите с нужната за победител щипка нестандартност. Пивото е в стил белгийски ейл с доволно (но и балансирано) охмеляване. Не бива да се изненадвате също така, че дама пребори конкуренцията, защото хобито на домашния пивовар е достъпно за всеки, който обича бира и предпочита сам да си приготвя любимите храни и напитки. Освен това победителката има вече натрупан „стаж“ по подобни конкурси, включително и две първи места по категории в отминалия наскоро Пети международен конкурс за домашно пиво, организиран от Асоциацията на домашните пивовари.
Извън конкурсната програма (какво блестящо клише!) тези, които избраха съботния слънчев следобяд, за да посетят пивоварната „Ромбус“, не съжалиха, тъй като домакините се бяха погрижили да осигурят хубава сянка в своя двор и още по-приятни бирени занимавки. Като собствени наливни светъл ейл, червен ейл, английски портър, баварски вайцен, вайцен IPA, домашна лимонада и т.н. Ще се съгласите, че е рядко удоволствие. В добавка дойдоха доброто настроение на домакините, плюс поредният техен специалитет – бургери с бавно опушен, дърпан свински врат, гарниран със свежи мариновани зеленчуци, домашни пържени картофи, домашна майонеза и ръчно приготвена горчица с портер.
Ако вече отсъствалите съжаляват, „Ромбус“ ще правят нататък още подобни мързеливи бирени следобеди, а и в края на годината следва и новият им конкурс за тъмна домашна бира.