9 изречения за „KANAAL 9“

Деветият рожден ден на KANAAL е зад гърба и само хубавите спомени останаха. Но и не само. Наливните бири, сварени за повода, вече са изпити, но остана още една, която да поддържа усещането и добрия вкус в устата – „KANAAL 9“. Ще си позволя да огранича символично мнението си за нея в 9 изречения. Дано се получи:
1. Този Double NEIPA e своеобразен мост между ветерана сред бирените барове и една от най-младите, но може би и най-бързо прогресираща крафт пивоварни у нас.
2. Доказателство е също така, че Sofia Electric Brewing продължават да удържат на думата си да бъдат отворени за възможно повече колаборации, но без да правят компромис с качеството.
3. „Kanaal 9“ е и като ретроспекция за изминалите години на бара, с различните снимки на етикетите.
4. Традицията и новаторството са символично показани и чрез използваните хмелове – популярните от години Citra и Mosaic, но и нашумелият напоследък Idaho 7, предпочитан за стила NEIPA.
5. Символика и в параметрите – 9% алкохолно съдържание, 19% плътност.
6. Резултатът е плътна, но и същевременно сочна бира, с изразен аромат на ананас, портокал, леко праскови, без да сладни и без да се усеща горчивина.
7. Резултатът е и на европейско ниво.
8. С четири думи – балансирана красота и удоволствие в кен.
9. Любо, Тони – пожелавам ви (айде нещо в по-обозримо бъдеще) – да ни посрещнете за 15-ия рожден ден с 15%-ов имперски стаут, който маха глави.
Май се вместих. Наздраве за „KANAAL“!

Нов IPA на „Бял щърк“, зареден с неизвестни

От известно време липсваше нова бира от „Бял щърк“ и сега тази празнина е запълнена. Новото предложение е „Mars Azzacks!“, като името кореспондира с филма на Тим Бъртън „Mars Attacks“ (1996), с участието на Джак Никълсън, Глен Клоуз, Пиърс Броснън и др.
В бирата на „Бял щърк“ няма марсианци, но пък има доста изненади, заради хмеловете, предоставени от Yakima Chief. Най-вече експерименталният CRYO блендиран TR2304CR, от който са произведени само два тона. Той е специално разработен, за да претърпи такава биотрансформация по време на процеса на сухо охмеляване, че даде оптимално най-добър аромат. Именно той крие загадката и ключа към вкуса. Останалите хмелове са Azacca на пелети (който наднича още от името на бирата) и CRYO Idaho 7.
Резултатът от съчетанието им е наистина богат аромат на горски плодове, цитруси, праскови, мандарина, ананас. Тялото е плътно и това помага за по-пълноценното усвояване на бирата. Цитрусите и прасковата надделяват на вкус, финалът носи класическата горчивина на West Coast IPA, но и изненадващ лек сгряващ ефект.
Като цяло интересен и добре изпълнен IPA, за който от „Бял щърк“ твърдят, че е естествен наследник на „Cosmic Debris“. Вече го има в повечето специализирани магазини. Аз успях да го намеря чрез сайта на „Пивотека“. Оценка 8/10.

Разбиващите латвийци от Ārpus Brewing стъпват и в България

Влизането в България на всяка една нова пивоварна, още повече и качествена, си е събитие. Такова безусловно се очертава да е стъпването на латвийците от Ārpus Brewing. За първи път техните бири могат да бъдат опитани в четвъртък от 17:00 ч. нататък в столичния бирен магазин на Crafter на ул. „Княз Борис I“ 65.
Скептиците веднага биха запитали – с какво тази пивоварна е по-различна от всичките други, които навлизат у нас… Това, че за първи път можем да опитаме качествен латвийски крафт е най-малкото. Пивоварната е създадена сравнително наскоро, през 2017 г., в покрайнините на Рига. За този кратък отрязък от време Ārpus Brewing успява да стане №1, според Untappd, не само в Латвия, но и в останалите прибалтийски републики – Литва и Естония. Това е отчетено и на техния сайт. Масар да не е отбелязано, че рейтингът им преборва и полските крафт пивоварни, което си е респектиращо.
Името на пивоварната (Ārpus) означава на латвийски „навън“. „Значението на тази дума отразява видовете бири, които варим – извън кутията, извън масово направените лагери, бири с неповторими вкусове и аромати за хора, достатъчно смели да излязат от зоната си на комфорт“, коментират от пивоварната.
Мен лично ме спечели типичният прибалтийски минимализъм, който е като мироглед по тамошните ширини. Бирите имат прекрасни кинематографични етикети и не носят специални имена. Те са кръстени на стиловете, които представляват и вложените хмелове. 
Ārpus Brewing също така няма флагмански бири (т.нар. core range), а бълва постоянно нови и нови. Основно в две насоки – силно охмелени и sour.
Такива ще присъстват и на премиерата след два дни в Crafter. Няколко бири ще бъдат представени,  като прави впечатление, че на сайта на пивоварната част от тях вече се водят Sold Out. Нищо случайно няма – интересът към тях е толкова голям, че те свършват за дни, след като бъдат предложени. Това прави още по-ценно присъствието им в България.
Бирите са сериозни, няма сесийни. Най-леките са Blood Orange Milkshake IPA (6,5%) и DDH Citra Cryo IPA (6,5%). Започнах дегустацията именно от втората. В нея превърналият се вече в класика хмел Citra (тук Cryo) може да бъде усетен по най-добър начин. Наситен, плътен вкус, много хмел на аромат, почти се доближава като ефект на изтискан портокал, бирата е много сочна и е прекрасен представител на Hazy IPA стила. Оценка 4.22, според Untappd.

DDH Eclipse DIPA (8%) пък ме спечели, че е Double IPA без излишна сладост, без добавена лактоза (последното важи за почти всички бири на пивоварната, извън изрично упоменатите Milkshake). Респектиращо количество вложен хмел. Аромат и вкус на праскова, ананас, мандарина, горчивината е редуцирана до минимум. Също много висока оценка – 4.25.

Що се отнася до тройният IPA, подложен на тройно сухо охмеляване с Citra, Mosaic и Simcoe Cryo (10%), то той е нещо зашеметяващо. Убийствен, тежък аромат на билки, цитруси, бор. Много плътна, пие се бавно и с голямо удоволствие. Високият процент алкохол се усеща най-накрая, след изпиването на бирата, като дотогава човек се наслаждава на баланса и интензитета на хмеловете. Убийствена. И също с впечатляваща оценка – 4.28.

А Sour бирите на Ārpus Brewing са си отделна вселена. Специално тези, които ще могат да бъдат намерени в България, са Imperial Sour на една обща база – 8% алк. Разликата е във вложените плодове. В три от четирите присъства маракуя, в две от тях – и манго. Комбинациите са личи-манго-маракуя, кайсия-маракуя-гуава, папая-манго-маракуя-розово гуава и боровинка-малина-кокос-ванилия. Първите три успяват да представят вкусов баланс, в които да се усетят едновременно вложените плодове, заедно с високото ниво на киселост. Любителите на sour бири трябва да останат доволни.

Едновременно силният и освежаващ Papaya x Mango x Guava x Passionfruit Imperial Sour Ale (оценка 3.96)

Apricot x Guava x Passionfruit Imperial Sour Ale – отново много добра работа (оценка 4.02)

Що се отнася до Blueberry x Raspberry x Coconut x Vanilla Imperial Sour Ale, то това си е на практика смути, особено като се разклати кенът. И отново ефектът е постигнат без вложена лактоза. Насладих му се на всяка една капка. Неговата оценка пък е 4.18. Според мен това е и фаворитът за бързо изчерпване.

От Crafter ще предложат бирите на Ārpus Brewing единствено в кенове. Но трябва да се отчете, че това е вече нещо съвсем разбираемо. В сегашната обстановка, която вече свикнахме да приемаме като новото нормално. Трудно и рисковано е пивоварните да изпращат кегове, предвид честото затваряне на заведения по заповеди на местните власти. В такъв случай кенът е идеално решение.
И още нещо – месеци след Брекзит започва да се усеща липсата на британски пивоварни, чийто внос в ЕС изведнъж рязко се оскъпи. Това налага търсене на алтернативни качествени пивоварни и Ārpus Brewing е много, много сполучливо предложение в тази насока (поздравления за избора и усилията на Crafter да осигури тази латвийска пивоварна). Според мен, почитателите на крафт бирата ще бъдат приятно изненадани също от постигнатия баланс между високо качество и адекватна цена. Наздраве!

Закуска и десерт от „Sofia Electric Brewing“

Пролетните предложения на „Sofia Electric Brewing“ излязоха в рамките на 1-2 седмици и са доста необичайни.
Имперският стаут „Bulgarian Breakfast“ е поредната колаборация на софийската пивоварна, този път с хърватите от Lepi Decki. И е прелюбопитна версия за това какво закусва българинът. Е, не се има предвид точно поглъщане на имперски стаут на разсъмване, защото подобна респектираща закуска би била еквивалент на регулярните 100-150 грама на гладно сутрин, типични за Северозападна България. По-скоро се има предвид кафе и цигара (затова и на етикета има автомати за кафе). По случая при направата на тази бира (от пивоварната твърдят, че майшуването е протекло 12 часа, в рамките на два дни!) е вложено колд брю кафе. Ефектът от цигарите пък е постигнат с опушен малц, който се вписва много добре.
В резултат действително от тази високоалкохолна бира (12%) се носи аромат на кафе и цигарен дим. Влиза бавно, но сигурно (всъщност както цигарите и кафето сутрин), високата плътност е очевидна дори и при наливане. Финалът е приятно горчив и носи сгряващ ефект. Оценка 8/10.

И, ако това се приеме за „закуска“ (аз лично бих си сложил „Bulgarian Breakfast“ на последно място в бирената листа за деня), то „Pineapple Milkshake DIPA“ може да се нарече „десертът“. Още при отваряне на кена се разнася аромат на ананас (има вътре 15% ананасово пюре). В началото дори плодът засенчва вложените хмелове при двойното сухо охмеляване (Citra и BRU-1), но при престояване в чашата те се усещат по-ясно. За Milkshake ефект има добавена лактоза. Дори в повече, според мен. В резултат бирата се е получила по-сладка, по мое мнение, дори и за DIPA. Но това е въпрос на лични вкусови предпочитания, все пак. Оценка 7/10.
При всички случаи – нови две интересни и различни бири от „Sofia Electric Brewing“. А следващите вече чукат на вратата…

„Йегермайстер“-ът на „Ромбус“

Спомняте ли си за груита, сварен от „Ромбус“ в колаборация с германската пивоварна „Lahnsteiner Brauerei“? „Orheus Gruit“ се появи в началото на 2019 г., за да популяризира у нас този древен стил, който предхожда използването на хмел в пивоварството. Тогава „Ромбус“ направи груита с мента, маточина, салвия, мащерка и хвойна.
Сега, малко повече от две години по-късно, колаборацията е повторена. За бира с по-малко билки, но значително по-силна.
Тя продава от близо месец в Германия под името „Maya“, а от няколко дни ограничено количество се предлага и в България. Тук бирата си се води „Мая“, тъй като е кръстена на маята – тази малка магия, която помага за превръщането на пивната мъст в истинско пиво.
Споменах, че това е по-силна бира от „Орфей“ – 6,2% алкохолно съдържание преди срещу 10,5% сега. Честно казано, това е първият имперски груит, който съм дегустирал изобщо. И съм доста впечатлен.
Сега са използвани само три билки (босилек, чубрица и канела). Те обаче придават достатъчно ярък аромат, вкус и изобщо характер на „Мая“, за да бъде запомнена. Всъщност, букетът от подправки, дава асоциативно усещане още при помирисване за „Йегермайстер“, „Бехеровка“ и други подобни. Това чувство за билков ликьор се подсилва с отпиването, за което допринася и сладостта на бирата. Но приликата с тази напитка не се дължи само на високата плътност и сладост на груита, не само на трите допълнителни съставки, но и на специалната мая, която допринася много за пикантния и билков характер на бирата. Неслучайно и името е тъкмо „Мая“. А допълнителен щрих носи и използваният хмел Магнум, който додава една лека и приятна допълнителна горчивина.
Да, действително – „Мая“ е предизвикателство за любителите на по-класическите стилове бира. Но аз лично намирам това предизвикателство за доста успешно изпълнено. Оценка 8,5/10.
И, да – „Мая“ си разкрива добрите черти при затопляне, без да има нужда от изстудяване до -18 градуса…

„Карлсберг България“ направи жест към крафт пивоварството с „Авторско пиво“

Излизането на „Авторско пиво“ заслужава да се отбележи, заради безпрецедентния до момента жест, при който една от трите големи български пивоварни се колаборира с представител на сцената за крафт бири у нас. Така човекът-оркестър зад „Айляк“ – Георги Христов, получи възможността да направи съвместна варка с пивоваря на „Шуменско“ Диана Георгиева.
Защо това събитие е толкова съществено? До момента трите големи у нас – „Загорка“, „Каменица“ и „Карлсберг България“, не бяха давали никакви публични признаци, че знаят и следят за развитието на крафт пивоварните. Делът на последните беше и остава нищожен на фона на произведените и пласирани количества от страна на гигантите.
Но с „Авторско пиво“ реално от „Карлсберг България“ демонстрират не само, че са запознати с лицата на крафт сцената в България, но и показват уважение към един от тези представители.
Самата бира не е нещо изключително – стандартен лагер. Дори е с вложен царевичен грис и немалцуван ечемик – две от съставките, които често са повод за ехидни коментари сред крафт пивоварите. Диана Георгиева и Георги Христов в случая са имали възможност да подбират хмеловете. Изборът е паднал върху три – Hercules, Magnum и Hersbrucker, германски благородни сортове. Дават флорални и леко цитрусови нотки. Не е нещо революционно, усеща се все пак една по-интензивна горчивина, в сравнение със стандартното „Шуменско“.

И отново – не толкова е важен резултатът. Ясно е, че колаборацията нямаше да е West Coast IPA, DDH NEIPA или имперски стаут, да речем. Смислен е жестът. И надеждата, че това няма да е инцидентна изява или просто маркетингов ход, а стъпка към създаването на добра атмосфера между големите и малките пивовари. В крайна сметка те не са и поне в следващите десетина години няма да бъдат никакви конкуренти помежду си. И нищо няма да делят. Поне в България. Затова и добрият тон е така важен.

Българо-хърватският хмелов купон „Balkan Can“

Бургаските бирени агенти от „Beer Bastards“ просто не се спират. Вече свикнахме, че най-новите им бири още не са изчерпани, а на пазара се появяват следващи и следващи. Като междувременно се пускат пресни и подобрени варки на „Баси Кефа“ и „Опасен чар“, както и сега.
Но, внимание – това не се прави за спорта. Напротив – излизат качествени и запомнящи се бири. Като „Balkan Can“,  колаборация с хърватите от „Nova Runda“. Това е двойно сухо охмелен New England IPA (иначе казано – DDH NEIPA), 6.2% алк, 15.6% плътност и много ниско ниво на горчивина – 10 IBU. Последното идва да покаже, че хмелът е слаган в съвсем минимални количества по време на варенето и с голяма щедрост при сухото охмеляване. И по-точно – внушителните 26 грама хмел на литър. Това дава един ударен аромат, който се усеща при отваряне на кена. А на вкус дори има леко лютене, тъкмо от изобилието от хмелове. Вложени са сортове Talus, Simcoe, Mosaic и Cashmere. Те оформят комплексен мирис на грейпфрут, лимон, манго, пъпеш и бор. Освен напоена обилно с аромати, тази бира е и сочна, изключително пивка за алкохолния си процент. Добър пример що е то DDH NEIPA. Още един коз за „Balkan Can“ е фактът, че кенът е 0.5 l.
В общи линии балканското (извън „виновниците“ за тази колаборация) се съдържа само в типичния за ширините ни сюжет върху етикета, макар и по-характерен за нравите от преди 15-20 години. Извън това бирата може успешно да се лансира по на запад от Балканите. Оценка 8/10.

Остава месец до избора на №1 в „HomeBrewStar“

Всяка инициатива на крафт пивоварна, поощряваща домашното пивоварство, е повече от добре приета в блога. Така бе с конкурсите на „Ромбус“, така е и сега с инициативата „HomeBrewStar“ на „Мелтум“. 
В края на миналата година ловешката пивоварна обяви надпревара за домашни бири с две поощрения. Първите три най-добри бири, избрани от журито, вече бяха сварени от „Мелтум“ и пуснати на пазара. Следва гласуване от страна на почитателите на крафт бирата в Untappd, като изборът е именно между тези три бири. Накрая ще се определи и големият победител, след комбинирано отчитане на точките от журито и оценката в бирената социална мрежа. За последното остана около месец, тъй като сборуването ще се извърши в края на април, малко преди Великден.
И така – остана около месец дотогава, а вече в местата, където предлагат бири на „Мелтум“, може да се намерят и трите финалиста в „HomeBrewStar“.
Много интересни, необичайни, донякъде експериментални са бирите в тази тройка. Гозе с ягоди (по рецепта на Володя Пачев) дава доста добро усещане за този плод, известен на ботаниката като лъжлив плод. При 
мен се случи малко по-газирана бира.

Правя уточнение, че все пак има малко или много разлика между бирите, сварени от хоби пивоварите и тези, произведени в крафт пивоварна. Ако ще рецептата и пропорциите да са спазени изрично. Така например, предполагам, че и на „Cherry Milk Stout“ (по рецепта на Илчо Узунов) се усеща в оригинал повече череша и 
коняк. Последният тук се долавя много фино при затопляне. Черешите са изразени в аромат и на вкус. Също много приятна.

А що се отнася до третия финалист – Гозе с пресни краставици и копър (на Цветан Колев), то тази бира има най-висока планина за изкачване, докато спечели доверието на консуматорите. И все пак – много любопитно решение за съставките, а и не се е получило никак зле, според мен. Ако избягате от стереотипите като „таратор в бирена бутилка“, то ще видите един интересен експеримент. В него копърът се налага, краставицата не се усеща толкова (тя и по принцип си е доста фина съставка като за бира). Но те, в комбинация със соления вкус, типичен за гозе, осигуряват едно доста експериментално и определено не лошо преживяване в обем 0.33 l. Браво за смелостта!

Накратко – опитвайте бирите на „HomeBrewStar“, за да видите, че домашните пивовари в България се развиват и експериментират все по-смело. И давайте гласовете си в Untappd. Не е толкова съществено кой ще спечели и, че победителят ще получи минисистема за варене на бира в домашни условия. Важно е поощрението за хоби пивоварите. Те по този начин достигат до повече хора и за тях вашето мнение е важно.
Гласувайте – този вот поне е безкористен, за разлика от онзи, който ни чака на 4 април.

Едно охмелено биле от „Beer Bastards“ и „Ромбус“

Ежеседмичната доставка (която горещо препоръчвам) до София от пивоварна „Ромбус“ ми даде възможност да бъда сред първите, които дегустират новата бира на пазара – „Щ+Щ IPA“ (6%). Това е нова колаборация след повторената и потретена „Дами канят“ между пазарджишката пивоварна и бургаските бирени агенти от „Beer Bastards“.
Една снимка от началото на януари се яви като подсказка (или спойлер, ако щете), че нещо интересно се вари. „Мощна отвара от най-мъжката българска билка“, бе загатнато тогава.

Снимката по време на варката на „Щ+Щ IPA“

Отговорът дойде през изминалите дни – съвсев пресен Hazy IPA с добавени мурсалски чай и билката бабини зъби. Да, един от най-полезните плодове на Родопите, какъвто е чаят от местността Мурсалица и билка с доказани свойства в помощ на мъжката потентност. Или нещо като имуностимулатор в бира по средата на третата вълна от пандемията. А може би и с друго допълнително предназначение, защото авторите на „Щ и Щ“ допълниха: „Против уроки се пие сутрин, обед и вечер“.
Прави са – подходяща за пиене по всяко време на деня, стига да имате желание и възможност.

Тази бира се предлага засега само наливна, но до дни предстои да излезе и в бутилки. Прави добра и сравнително трайна пяна. Още при аромата се усещат билките. Те надделяват над усещането за хмела и във вкуса. Типично за приличен IPA добро тяло, доста горчив финал и сух завършек. Но хмелът отстъпва на мурсалския чай. Няма как да го сбъркаш във вкуса.
Дегустирали сте и други бири с мурсалски чай, сварени в България. При „Щ и Щ IPA“ сякаш билката не е така обсебващо натрапчива, но си я има по такъв начин, че ясно оформя визитката на това пиво. Хубава е, запомняща се бира. Оценка 7,5/10.
Ако търсите обаче да си набавите очакваните лечебни свойства на мурсалския чай и бабини зъби, то по-добре си сварете чай. Но аз лично бих предпочел да ги усетя в още една чаша бира.

Първият ейл на „The Chief“

„Amber Pony Ale“ е третото предложение на бирения проект „The Chief“ и също така първи ейл. Той бе предхождан от едноименния червен лагер „The Chief“ и охмеления светъл „Tomahawk Lager“. Сега ейлът имаше малшанса, както и много други бири, да излезе в началото на втория локдаун в България. И затова все още не е достатъчно достъпен, тъй като „Вождът“ се разпространява основно по заведения. Това бе и основната причина до момента да се намира доста трудно. Може да се купи само в София – в бар „Флип Флоп“ и в магазин „Паприка“ на пазар „Ситняково“.
Верни на индианския дух, с който започнаха, авторите на бирата казват за този ейл: „Pony“ е балансирана, щадяща и укрепваща силите бира, подходяща за дълъг преход през прерията“. Далеч от споменатите ширини, ние можем да й се насладим като семпло, но пивко средство за възстановяване след работа или физически упражнения, както и като спътник на вкусно ястие (печено месо, сурово-сушено филе, риба, плато със сирена). 
Прави средна и сравнително кратка пяна. Има амбърен цвят и е бистра, без излишна утайка, която да влиза в чашата. Ароматът е деликатен и комплексен – малц, карамел, портокал, кайсия. Финалът е лек до умерено горчив, с цитрусови и смолисти нотки. Използван е хмел Azacca.
Ако обстоятелствата (и правителството) позволят, то с отварянето на заведенията „Amber Pony Ale“ ще може да се намери на местата, които предлагаха „The Chief“ през пролетта и лятото.
Дотогава – дегустация само в домашна обстановка. С музика на чудесните „Jin Monic“ като фон. Защото тази група и „The Chief“ са неразривно свързани.