Бирата е спасението в извънредното положение

Ако някой не се е убедил, че бирата може да направи много по-приемливо ежедневието в условия на социална изолация, има достатъчно време да се доубеди. Защото, по всичко личи, мерките в България срещу разпространението на коронавируса ще се затягат още, а извънредното положение може да се удължи и след 13 април.
В тази ситуация е хубаво да вземем собствени мерки. Случи се така, че за няколко дни в условие на home office, запасите ми от бира рязко приключиха. Бърз преглед обаче показа, че положението не е трагично. И винаги има някой, който да мисли за теб в такава ситуация.
Ако приемем, че София в момента е най-пострадалият град от COVID-19, то принудително стоящите си вкъщи жители на столицата са и най-облагодетелствани, ако им се припие крафт бира. От 100beers обявиха, че магазинът им продължава да работи, но при специални условия. Още по-лесно е да се поръча до вкъщи – все пак не всички живеят в района, а и придвижването из града не е препоръчително, дори и целта да е купуване на бира. Голямо разнообразие предлага и „Пивотека“, където също имат под ръка богат набор от български крафт бири (и не само), а и ги доставят до дома. А пък Crafter  има под ръка не само всички бири от сайта на Brewforia (които са внушителна бройка), но и дава достъп до наливните красоти, които има в двата си бара – има възможност за поръчки за вкъщи. Доставки от днес предлага и микропивоварната „Казан Артизан“.
Също така свои доставки ще прави и „Ромбус“, като от анонса става ясно, че поръчки се изпълняват не само за Пазарджик, но и за други градове.
Няма да останат жадни и пловдивчани. Hopium Taproom имаше малшанса да не бъде открит на 13 март, тъй като точно същия ден бяха обявени строгите мерки от Националния кризисен щаб. Да, премиерата на това ново място се отлага, но дотогава хората там са решили да запълват чакането с доставки за всички желаещи – и на наливна, и на бутилирана бира.
В Бургас Beer Bastardsот няколко дни апелират към „БИРИкадиране“ и също осигуряват зареждане с наличните си количества. А варненци си знаят отдавна, че и без извънредно положение „Averi Beers“ винаги са насреща да ти донесат бирата.
Разбира се, този списък не е изчерпателен, извинявам се, ако пропускам някого. Просто за 10-ина минути ми попадна това. Сетете се за любимото ви място, откъдето си набавяте бира и бъдете сигурни, че там ще откликнат на желанията ви.
Та така… убеден съм, че това кризисно положение ще бъде преодоляно. Бира има, много е. Чака ви. Не й се чудете. Вече дори е късно за първата бира за деня.

bira

За IP Lager-а на „Гларус“

Трябва да си призная, че най-новите предложения от лимитираната Signature серия на пивоварна „Гларус“ ми допадат. Най-вече пейл ейлът Jester, а сега и IP Lager. Последната бира от около седмица-две е вече и в София, след като дебютира преди около месец и половина във Варна и близки населени места.
Преди да я разгледаме, ще отворя няколко думи за стила. India Pale Lager, набрал популярност в последните години, предполага една напрактика хибридна бира – едновременно лагер, но със сухо охмеляване, типично за ейловите бири и най-вече за India Pale Ale.
От „Гларус“ не представят често лагери, даже доста рядко, но тук им се е получило сравнително добре – бистър, пивък, макар да не е съвсем лек (6% алкохолно съдържание, 12.5% плътност). Бирата прави много добра и сравнително трайна пяна. На мирис хмелът не се усеща толкова ясно, по-скоро леки флорални нотки си кореспондират с аромата на малц.
Бирата е с много добра бистрота, предвид факта, че не е преминала филтриране и пастьоризиране. Дотук доста добре като за крафт лагер.
Охмеляването се усеща повече на горчивина. Вкусът е подчертано флорален с леки нотки на смола и гъби. Финалът е сух и горчив. За дегустираните от мен други India Pale Lager-и, тази горчивина ми идва леко недостатъчна. Но пък е съвсем приемлива от други два аспекта – че тази бира ще се пие и от по-неизкушени към силно охмелени бири и, че си е съвсем OK като за цената, на която я купих от магазин „Фантастико“ – 2.70 лв., при това за бутилка от 0.5 l.
Смесени са и общите ми впечатления – от една страна в една такава лимитирана серия като Signature се предполага, че може и по-щедро със съставките, в случая с хмела. Но пък си се е получил нелош и горчив лагер като за стойността си, който може да се повтаря и потретя на сядане. Затова бих дал оценка 6.5/10.

 

Танго с манго от „Пелта“

Точно преди 3 седмици, на 5 февруари, си зададох въпрос какъв ще е следващият плод, който ще бъде използван от „Пелта“. Още тогава безусловно симпатичният и свръхактивен основател на този бирен проект Атанас Божков ми даде отговора – отново манго. Сега разбирам, че не е бил съвсем прав. Точният отговор е много, ама много манго. Да се разбере, че явно е сред любимите плодове на автора на тези бири.
Точно това откриваме в „Mango With Me“, от тази седмица вече на повечето познати бирени места. Няма две мнения по въпроса. На манго лъхва още с отварянето на бутилката. При наливане ароматът се усилва, а вече при поднасяне към носа мангото така доминира, че те обсебва. Бирата прави добра, но леко кратка пяна, която вероятно се дължи именно на вложения плод. В нея има и много хмел, включително и на сухо охмеляване, но той се усеща вече при преглъщане. Няма как да го пропуснеш – стабилна горчивина, дори леко налютява. Додава към мангото вкус на грейпфрут, портокал, ананас и лек боров нюанс. Горчивината остава като послевкус, но не пречи на това да се усеща приятно плодово тяло. Дори при отпиване може да не се доловят тези 5,5% алкохолно съдържание и да се създаде илюзия за фреш от манго. Ефектът от лактозата, която също е вложена, не се усеща толкова.
За мен „Mango With Me“ леко излиза от зададения на етикета си стил Hazy Pale Ale и отива към плодов Hazy IPA. Но определено е бира, която ще се запомни. Оценка 8/10.
Трябва да се отбележи и друго. Този път биреният проект „Пелта“ излиза от рамките на България, тъй като бирата е сварена в Германия – по-точно в Craftzentrum Berlin, според етикета. Така са подсигурени по-големи количества, за да не свърши толкова бързо, както King Of The Jungle или Prune de Noël. Не, че вече не е планирана следващата варка. Такава със сигурност ще има. Ще има и други бири от „Пелта“. Ще има до 10-ина дни и друга изненада. За нея – своевременно. Важното е, че „Пелта“, респективно Атанас Божков, има някаква визия за нещата, и тя се следва.

IMG_2462

 

Кой е The Chief?

Съвсем прясна, само от няколко дни вниманието привлича още една нова бира – The Chief. Появи се внезапно, сякаш от нищото и повлече доста въпроси около себе си – що за бира е, кой стои зад нея.

Повечето въпроси намериха своето обяснение в събота вечер, когато в столичния бар „Флип Флоп“ се състоя представянето на The Chief. Събитието беше съпроводено от едночасов акустичен концерт на Jin Monic – моя много любима група и една от най-модерно звучащите в момента алтернатив/инди формации у нас.
Предполагам, че и на следващи концерти на Jin Monic ще се появява The Chief. От групата са съпричастни в процеса на направата на пивото. Това не е новост. Спомняте си, предполагам, за Candy Coated IPA, който пък бе посветен на едноименния миниалбум на петорката. Онази бира бързо се изпи. Сега е ред на The Chief (5% алк, 11% плътност). Сварен и бутилиран с помощта на „Веритас“.
Изборът на Петър Петров – главен технонолог и пивовар, стоящ зад The Chief (ненапразно на етикета си пише – (композирана, изпълнена и сварена от самия шеф), е паднал първоначално върху червен лагер. Без допълнителни съставки, освен вода, малц, хмел и мая. Без някакъв вихрен хипергорчив ефект. Чист червен лагер в своята същност.
И като такъв той си върви с ясен профил, изчистен от нежелани мириси и т.н. Всъщност носът улавя основно малцов аромат, с превес на карамеления малц, като същото е и на вкус. Лесна за пиене, без извънредни претенции, но с добър баланс на вкусовете, включващ леко горчив завършек. И още нещо – червен, защото The Chief (Вождът) е индианец, затова е и провокативното уточнение Red Skin Lager. Иначе The Chief се предлага и наливен. Засега във „Флип Флоп“, а съвсем скоро и в клуб K.E.B.A. В бутилки пък вече може да се намери отново във „Флип Флоп“, както и в бар СОЛ  (на ул. Врабча 26), магазин „Паприка“ на пазар „Ситняково“, магазин „Bread&Wine“ в Младост, както и в ресторант „Приятели“ на язовир „Искър“, по пътя за Боровец.

IMG_2460

 

Големи бирени фестове запълват пролет – лято 2020 у нас

Да, вече може да се каже, че България се оформя като бирена дестинация. Или, че има приличен бирен календар. Или, че има достатъчно пивоварни, които да участват в бирени фестове от западен тип. А и доста уважавани чужди крафт компании вече знаят страната ни и се съгласяват да участват в подобни събития.
Което и да си харесате като вариант, а и дори и всичките – все ще е вярно. Кратък поглед към календара показва, че в почти всеки от следващите месеци има по някой бирен магнит, който с основание да погълне вниманието ви.
Вече стана въпрос за дебютното издание на Balkan Beer Bash в края на април (24-25.IV), който изкара едновременно спиращ дъха и стоплящ сърцата на всеки любител на крафт бирата списък с участници. Там ще е незабравимо, убеден съм и го пожелавам.
А що се отнася до следващите фестове, три от тях през 2019 г. имаха своите дебюти, а сега всички те ще направят още по-трудната, но и още по-похвална втора крачка. Крачка, с която да убедят, че израстват като фестивали, че са взели поука от някои свои дребни пропуски и сега ще представят още по-добър продукт на посетителите си.
Хронологично започваме с Бириманджаро в Пазарджик в началото на юни (5-7.VI). Анонсът засега гласи, че в парк „Стадиона“ ще се съберат „над 25 малки бутикови компании, производители на крафт бира, висококачествени храни, люти сосове, шоколади, джелато и др.“ Без конкретни имена на участници до момента, но с обещание за пълен кеф на сетивата. И с ясна концепция за безплатен вход, включително и за концертите. Следващата седмица (12-13.VI) в Пловдив ще дебютира пък чисто нов бирен фест, с обещанието да е най-качественият правен до момента там. Подробности за него се очакват съвсем скоро.
Продължаваме с Metalhead Beer Fest 2020 (1-2.VIII) – и тук много крафт пивоварни (със сигурност доста от чужбина, като вече има потвърждение от няколко сериозни имена). И тук много рок музика. Слънце, удобно за почиващите на морето…Или пък повод за бирен уикенд на Черноморието.
Следва Plovdiv BeerFest 2020 (3-7.IX) на Младежкия хълм, при вход свободен. Тук повече информация следва, но миналата година доста почитатели на бирата се изсипаха там.
Последен засега, но в никакъв случай не и по важност е Вторият пленарен съвет на независимите пивоварни (2nd Plenary Council of Independent Breweries). Той ще е еднодневен – на 26.IХ, отново в Koncept Space, с домакин White Stork Republic at Koncept. Но с още по-сериозно участие от миналата година. До момента има потвърдени 15 участници от 12 държави, освен „Бял щърк“. Доста сериозни имена, които ще имат свои представители, включително и пивовари. И, не – не се подлъгвайте отново по името – това няма да бъде семинар на независими пивовари, а чиста проба фест, като всеки от участниците ще представи по два кега със свои екслузивни бири. И там също ще имате възможност да комуникирате директно с хора от пивоварните.
Да, това е горе-долу картината, но само до момента. Тепърва ще има още анонси от различни места. Но ще се съгласите – става все по-разнообразно и интересно за почитателите на крафт бирите у нас. И има все повече предпоставки за бирен туризъм. Аз лично нямам търпение.

metalhead

Момент от миналогодишната забава на Metalhead Beer Fest. Дано всички бирени събития през 2020 бъдат многолюдни и съдържателни.

Снимка: Facebook/Metalhead

Бял IPA от „Ромбус“

Белият IPA е доста нашумял напоследък стил, съчетаващ Индийски светъл ейл от американски тип с белгийски (пшеничен) вит. В тази насока е и първата самостоятелна бутилирана бира за 2020 г., излязла от пивоварна „Ромбус“.
Първа самостоятелна, защото са ви пресни още спомените заколаборацията с „Пелта“ – „King of the Jungle“. При излизането на въпросната бира си зададох въпроса колко трябва да се чака за следваща бира от „Ромбус“. Е, отговорът не закъсня и бе доста бърз – нямаше и две седмици.
„Alba“ (бяла) направи доста хубава пяна при наливане, макар и кратка. Ароматът е наистина смес от двата стила – IPA и вит, но с превес към първия. Повече цитрусови аромати (манго, ананас, портокал и мандарина), по-малко (но осезаеми, все пак) на банани, портокалови кори, карамфил – типични за вит. На вкус обаче сякаш има повече превес белгийския стил – тук хмелът не се усеща толкова, колкото плодовите естери. Във финала все пак я има тази горчивина от IPA и съпътстващият вкусов ефект от вложените хмелове (Mosaic, Citra и Azacca). Специално Citra се съчетава доста успешно с вкусовете от вит – споменатите портокалови кори и банан. Цветът е светложълт, мътен.
Лично аз бих харесал още малко по-наситени вкусове и по-траен послевкус, но това предпочитание си е чисто индивидуално и мнозина ще харесат точно по-деликатното представяне на „Alba“. Бирата е пивка и освежаваща. И много подходяща за задаващите се по-топли дни. Оценка 7/10.

IMG_2435

 

Мощно в десетката от Metalhead (и Hop Hooligans)

„Страшна бира сте направили!“, „Невероятна бира“, „Браво!Много е добра!“. И още няколко мнения в този дух получи съсобственикът на Metalhead Митко Митев за краткото време, в което бях в негово присъствие. А съм убеден, че преди и след това е чул още доста от същото.
Знаете ли – с пълно основание. Новата бира на бургаската пивоварна – Night`s Blood, е тяхна колаборация с Hop Hooligans и се е получила жестока. Действително. Просто вдига доста високо летвата за останалите през 2020 г.
Този Chocolate Cherry Stout (8% алк, 22% плътност) е сварен в Румъния. Но тук вече не говорим за джипси пивоварство, а за чиста проба колаборация. Metalhead си имат собствените мощности, подобряват си бирите с всяка следваща варка… В случая те просто са искали да почерпят опит, да видят как го правят по-напредналите, за да внесат наученото и при себе си.
Вън от съмнение е, че са успели. Резултатът го доказва. Night`s Blood си заслужава всяка капка. Успях да го дегустирам и наливен, и в кен – очарователна бира. Която ти дава по много от всичките си основни съставки – какаови зърна, череши и вишни. Действително ще ги усетите всичките, при това в много добър баланс, като за прясна високоалкохолна бира, каквато обикновено изисква известен период за сързяване и „донареждане“ на вкусовете. Бирата образува кремава и кратка пяна. Ароматът, който дава е първо на череши и леко на вишни. При затопляне започва да изпъква и какаото. На вкус черешата продължава да се усеща, а вишната пък дава един приятен киселеещ нюанс. И тук с всяка следваща глътка какаото все повече се усеща. Цветът е наситено тъмно кафяв, към черен. Газировката е средна към ниска. Към финала и трите ключови съставки се срещат отново, като се напластяват, доставяйки удоволствие на рецепторите. Има на заден план леко, но все пак забележимо включване и от хмела Simcoe. За добалансиране на вкуса спомага и лактозата, която явно тушира горчивината на шоколадовия и препечения малцове.
Цялостното впечатление е за успешно замислен и реализиран стаут с плодове и какао, който за мен е най-доброто до момента, излизало с марката Metalhead, без да подценявам останалите им бири. Оценка 8.5/10.
Убеден съм, че Night`s Blood набързо ще стане дефицитна бира. Със сигурност обаче ще има от нея и на Balkan Beer Bash, като тогава ще е интересно как ще евоюлира тази бира, в сравнение със сега.

 

Големи новини за VIII международен конкурс за домашна бира

Не знам дали ще се съгласите, но много неусетно мина времето от VII международен конкурс за домашна бира. И вече започна отброяването до следващия, който има амбицията да бъде и най-авторитетния до момента, организиран от Асоциацията на домашните пивовари в България (АДПБ).
Ще има много разлики, като част от тях вече са известни на някои от вас. За начало – датата. За първи път конкурсът ще се проведе през май. И по-точно – 30 май. След това мястото – и то ще е различно. Също за пръв път домакин на конкурса ще бъде пространството за бира, култура, музика и иновативни идеи – Koncept Space (бул. „Никола Вапцаров“ 6). Известно и като столицата на White Stork Republic. Там има достатъчно място за бира навън при хубаво време и евентуално вътре – при пролетни климатични несгоди.
Вън от съмнение е, че ще има много домашна бира за гостите. Ще има също подобаващ кетъринг за всички огладнели след утоляването на жажда. Ще има и доста гости от чужбина. Впрочем, за чужди и наши домашни пивовари записването за предоставяне на мостри започва от 1 март тук
За всички подробности и следващи новини ще има своевременна информация в блога. А за финал оставих и най-голямата новина, според мен, свързана с VIII международен конкурс за домашна бира. А именно – че той за първи път ще бъде признат от BJCP (Beer Judge Certification Program) – организацията, която дефинира ясно бирените стилове, зададе правила за провеждане на бирени конкурси, а и излъчва съдии, които да журират въпросните конкурси. Сега всичко ще се проведе стриктно според правилата на BJCP, като ще има и трима чуждестранни сертифицирани рефери, които ще бъдат част от журито, оценяващо участващите бири. Ето тази новост не само ще утвърди българския конкурс окончателно на картата на домашните пивовари в Централна и Източна Европа, но и допълнително ще привлече участници и гости от чужбина, тъй като вече ще се приравнява с доста подобни авторитетни форуми.

ADPB

 

 

„Пелта“ направи бира и с „Ромбус“

Проектът на домашния пивовар Атанас Божков „Пелта Брюинг“ определено се развива с бързи темпове. За по-малко от половин година бяха осъществени (при това успешно) колаборации с „Beer Bastards“ („Густо Майна“), „Казан Артизан“(Prune de Noël), а сега и с „Ромбус“ – „King of the jungle“.
Последната от тях излезе тази седмица от пивоварната в Пазарджик. И едва ли ще изненадам с прогнозата, че най-много до десетина дни ще е рядкост, ако изобщо може да се намери. Просто е произведено доста ограничено количество от нея. А и бирата си е интересна.
С нея се затвърждава тенденцията „Пелта Брюинг“ да използва неизменно плодове при колаборациите си. Сега, след малините и сливите, при „King of the jungle“ наред е мангото. Именно той е кралят на джунглата, както става ясно и от рядко шарения за „Ромбус“ (но и доста съдържателен) етикет.
Напоследък, с настъпилото насищане на пазара, а и на сетивата, се очертава като тренд доста от новите бири да имат нещо изненадващо (или дори крещящо) различно, за да бъдат забелязани/харесани/запомнени. „King of the jungle“ не прави изключение. Това не е просто берлинер вайс, а имперски берлинер вайс – с около два пъти по-висок алкохолен процент от обичайното, по-точно 6.7%. И освен това с добавен опушен малц. За мангото вече стана дума… А, да – и Лактобацилус Плантарум….
Как си съжителстват всички тези съставни части? Отговорът е във всеки един от вас. Тази бира или ще ви допадне, или пък не, по начина, по който е направена. На мен, да речем, ми дойде твърде газирана за моя вкус. Но други биха одобрили това. Харесват ми обаче други неща в нея.
При наливане прави изобилна пяна. Ароматът е комплексен – леко кисел (с напомняне дори за кисело мляко) от използвания Лактобацилус, същевременно плодът се усеща, има нежно пшеница, а и накрая носът улавя този търсен опушен нюанс. Наистина необичайно за този стил. Не и за комбинацията с плод. В Германия при сервирането на берлинер вайс се добавя обикновено малинов сироп. Доста крафт пивоварни експериментират с други плодове и затова изборът на манго не е сюрприз. Тук плодът отдава своя аромат и вкус, но е вложен в премерени дози (вероятно от съображения за осигуряване на контрол при вторичната ферментация), затова не придава излишно от своята сладост. Всъщност надделява киселият вкус (не прекален), който в настоящото съчетание дава в устата усет за лимон. Личното ми мнение е, че бирата е твърде прясна и има нужда от седмица-две, да се „наместят“ и балансират вкусовете.
При всички случаи предполагам, че ще ви е интересно най-малко да опитате „King of the jungle“. Но – побързайте, както стана дума. Оценка 7/10.
Ще завърша с въпроси – дали при следващата си колаборация „Пелта“ отново ще заложи на плодове? И какви точно? А и каква ще бъде първата собствена бутилирана бира на „Ромбус“ за 2020? Готов съм да се обзаложа, че на последния въпрос отговор ще има в следващите седмици, а на първите два – до ранна пролет.

IMG_2412

 

Брагот фентъзи от „Beer Bastards“

Древният стил брагот не е много популярен сред любителите на бира у нас. Макар, че (леко отклонение) все още помня отличния брагот на един от първите домашни пивовари у нас.
Действително, в последните години се лансира все по-често медовина в няколко подбрани бирени бара.
Брагот обаче не е точно медовина, а е разновидност. Правен е с 30 до 50% ечемичен малц, мед и мая, обикновено без хмел (макар да се срещат доста често вариации като медовина блендирана с ейл). Популярна напитка още преди Новата ера, браготът е бил широко разпространен до Средновековието. След което постепенно е позабравен. В последното две десетилетия обаче този античен стил се възражда. И мнозина пивовари се възползват от дадената свобода да експериментират смело със стила (дори и Beer Judge Certification Program указва широки възможности за направа на брагот).
Подобен експеримент са решили да направят и бургаските бирени агенти от „Beer Bastards“, съвместно с популярната и у нас унгарска крафт пивоварна „Mad Scientist“. При това може спокойно да се каже, че в „Braggot Bastards“ те са решили да стъпят върху брагот като основа и след това да включат на скорост въображението си. Получило се е нещо, което първосигнално оприличих на фентъзи – едновременно пренасящо в древни времена, нереално, наситено с контрастни впечатления…
Първо съставките са много, а някои от тях на пръв поглед звучат странно заедно. Към ечемичения малц са добавени малцирани пшеница и овес, както и овесени флейки. Дотук – нищо чак толкова очебийно. По-нататък обаче на етикета (и в бирата) съжителстват мед (естествено!), студено варено кафе, портокали и люти чушки (ама от онези, огнените – Caroline Reaper. Хмел липсва.
Е, получила се е една еклектична напитка. На цвят и вид все едно си наливаш портокалов сок. Вкусът обаче е като маса, на която си съжителстват всичките посочени съставки. Те са вложени в доволно големи количества, че да се усещат още при наливане – и медът, и кафето, и портокалът, дори и лютото някак ти стига до носа. На вкус първо сякаш се усеща портокалът, който е толкова щедро вложен, за да неутрализира последиците от лютото. То, лютото, от своя страна се възползва от свойството си да се натрупва и постепенно все повече да възпламенява рецепторите. А и, както стана въпрос, тук насреща е Caroline Reaper, който ти осигурява един дълъг ултрапикантен послевкус. На фона на това при преглъщане те удря и кафе, все едно дъвчеш зърна. Много нестандартни усещания, събрани накуп. Алкохолният процент не е толкова висок -7%, но има и един сгряващ ефект. Заради смелостта да се тръгне по непознати у нас територии, заради фантазията, а и заради получения резултат, си позволявам да сложа оценка 8.5/10 на този брагот.

IMG_2408
Паралелно с „Braggot Bastards“ се зададе и 10-ата варка на „Баси кефа“. И понеже е специална, кръгла бройка и т.н. в нея не е пестено откъм хмел. При наливане в чашата се усеща от поне половин метър. По-ароматна (манго и маракуя най-вече, плюс тревисти нюанси), по-горчива, плътна. Присъединявам се към (обосновано) нескромното мнение на „Beer Bastards“, че този „Баси кефа“ е най-добрият, който им се е получил досега. Какво значи това – да си помним 10-ата варка дълго, или да чакаме 11-ата да я надскочи. Нека да заложим на второто.

IMG_2405