„Beer Bastards“ даде път на „Пелта“ с бирата „Густо Майна“

Пловдивският жаргон за безмерно щастливо нищонеправене „айляк“ от няколко години е уважен с крафт бира, а вече има и още една, която също е именувана с типичен местен израз. При това не кой да е, а възгласът на удоволствие „Густо Майна“. Който в разглеждания случай си е тъкмо на място, понеже пиенето на това гозе с малини си е… кеф.
А и бирата има тесни пловдовски връзки в лицето на домашния пивовар Атанас Божков, който е в основата на „Густо Майна“. И на „Пелта“ – все още не пивоварна, а към момента пивоварен проект. Подкрепен от бургаските агенти от „Beer Bastards“, които протягат ръка на Божков, за да представят на по-широка бирена аудитория това приятно гозе. То вече е познато на домашните пивовари и гостите на VII международен конкурс за домашна бира под името „Тути Фрути“, където спечели първо място в категория „Специални бири“. Познат на мнозина е и самият Наско Божков – общителен, активен, един от най-големите меломани сред домашните пивовари.
Сега рецептата му е използвана за „Густо Майна“. Отново с малини, хималайска сол (къде без сол в едно хубаво гозе?), както и кориандър. „Рецептата ми е спазена на 90%, липсват само къпини. Смятам, че се получи дори по-добре от оригинала. Предложението дойде изненадващо от „Beer Bastards“, които ми протегнаха ръка с идеята за колаборация, а след това поеха основната логистична тежест“, коментира Божков пред блога. Запитан за избраното име – „Пелта“, той обясни, че така са наричали щитовете с изобразени отпред животни, носени най-вече от древните траки. Изборът е целял да олицетвори тракийските корени на неговия край.
Обратно към бирата… Малините са употребени в „Густо Майна“ без пестене. Така и трябва в крафт пивоварството – когато се влагат продукти, все едно правиш бирата за себе си, това се оценя подобаващо. Малините придават и цвят, и грабващ аромат, който просто подканва за пиене, заедно с хубавата пяна. Плътността (11%) е на премерено ниво – бирата не се усеща лека или водниста, което не и пречи да влиза бързо. Кориандърът се долавя съвсем леко, няма и нужда от повече – би компрометирал малиновия вкус. Не е прекалено и със солта, но и тя се усеща на върха на езика. Все пак едно гозе трябва да си е соленичко. Оценка 7,5/10. И палец нагоре за решението на „Beer Bastards“ да дадат път на една рецепта за домашна бира. Това печели симпатии, заедно със симпатиите, които обичайно буди авторът на въпросната рецепта.

IMG_1958
Впрочем, качеството на продукта не подлежи на съмнение и по причина, че е сварена в холандска пивоварна. Единствено има основателни подозрения, че след изчерпването й може да се чака цяла година, тъй като малините презряха и свършиха. Но към момента си я има из тези бирени магазини и барове, които работят с „Beer Bastards“. Намира се на цена около 4.70-4.80 лв. А и кой знае – има и други плодове, които могат да родят следващата част от тази колаборация.
В допълнение, като стана въпрос за бургаските „бастърди“, те са пуснали на пазара нова варка на „Баш майстора“. Има промяна в рецептата на този India Pale Lager. Цветът му е станал още по-светъл, благодарение на завишен процент светли малцове. Ароматът пък е още по-наситен, заради по-голямото количество хмел за сухо охмеляване. За горчив хмел сега е използван Cascade. Резултатът е една идея по-горчива и, както стана въпрос, още по-ароматна бира. Тя, заедно с „Густо Майна“, са си тъкмо навреме за последните топли дни, на които е направо задължително да се радваме с бира в ръка.

 

IMG_1962

 

Реклами

Ловешката пивоварна „Мелтум“ пусна свой NEIPA

Дори го стори преди около месец, но количествата бързо бяха изпити в Ловеч и на Metalhead Beer Fest и едва сега се появиха в някои бирени магазини в София.
И така – ловешката пивоварна амбициозно реши втората бира, която пуска да е именно в нашумелия в последните няколко години стил New England IPA (или NEIPA). Поздравления за ентусиазма и куража да опитат сили в това доста сложно предизвикателство.
Но, отново с уважение към труда, който полагат от „Мелтум“, споделям лично мнение, че малко избързаха с „Г-н Хопс New England IPA“. Най-важното за толкова млада пивоварна е на първо време да усъвършенства рецептите си и технологията. Да, в следващата варка на техния стартов светъл ейл има очевидно подобрение в бистротата и поизчистване на ароматния и вкусов профил. Но има и какво още да се желае. Включително и при бутилирането. Реших да пробвам въпросната следваща варка и попаднах (може би малшанс) на окислена бира. Вярвам, че и това ще се подобри с времето, при това скоро.
Да си призная, очакването ми за следваща бира от „Мелтум“ бе за някой по-базисен стил – разновидност на пшенична бира, IPA… Нещо, което по-лесно ще спечели нова аудитория. А що се отнася до NEIPA – тази разновидност на IPA си има своята немалка фенска маса в България, но тя е доста критична и си е предизвикателство да й се представиш.
Да видим как от „Мелтум“ са се справили с въпросното предизвикателство… Опитът ми в този стил, който не твърдя, че е огромен, а база на дегустирани само около 35-40 различни бири в стил NEIPA, смея да твърдя, че в случая се е получил по-скоро мътен IPA от сесиен тип, също популярен напоследък. Липсват характерните за NEIPA обилна и трайна пяна, от която се носят на талази цитрусови аромати, а също нектарената текстура и относително сладкият, плодов завършек. Тук се долавя силен хмелов аромат – пъпеш, манго, грейпфрут. Но липсва споменатата типична за NEIPA текстура и леко сладникав вкус, а за сметка на това финалът е доста горчив. Също така се долавя и мая, какъвто вкус не би трябвало да присъства в NEIPA. Плътността би могла да е по-голяма от въпросните 11%, както и хмелът би било добре да е повечко. Един хубав NEIPA се прави с много и свеж хмел, без да се щадят количества и без да е водеща мисълта за крайната цена. Тук в случая я купих за 4,20 лв., което за бутилка от 0,5 l е добре, но по-скоро откъм цена, а не краен резултат. И все пак – още хмел, изпипване на рецептата, щипка допълнителна смелост… и ще се получи исканият NEIPA. Оценка 5,5/10.
Ревюто вероятно ще прозвучи критично, но пък това си е блог, в който се изказва лично мнение. И похвалните думи биха били подвеждащи. Още повече, че чувствително се е увеличил броят на бирените почитатели, които са си разширили вече кръгозора и културата на пиене – те трудно могат да бъдат подведени. Оставам с надежда за следващи добри включвания от „Мелтум“ и отново изказвам респект към смелостта им да започнат своето начинание в малък град и регион, който все още е чужд на крафт бирите. Но пък особено на такива места се помнят пионерите с дела, а не само ентусиасти с приказки, нали така?!

meltum

 

На гости на „Казан Артизан“

„Казан Артизан“ вече не е най-новата българска крафт пивоварна. Но със сигурност е най-малката. Тя напрактика е нанопивоварна, единствена по рода си в България. И в следващите редове ми се иска да разкажа за нея, при това с огромни симпатии.
Не само заради това, че всичко там лежи върху плещите на един човек. А и заради романтичната идея на тази пивоварна – да бъде нещо напъло различно с познатото, поне у нас. Да произвежда в малки количества, като пласира веднага продукцията си. И така да има гаранция, че в чашата си имаш бира с максимално свежи съставки. Неслучайно мотото на „Казан Артизан“ е „Прясно сварена бира от Бистрица“.

kazan

 

Именно там, в малко помещение в Бистрица, се помещава раят и сбъднатата мечта на Христо Цочев. За тези, които не знаят, той е един от първите в България изобщо, който решава с много четене и още повече ентусиазъм да свари домашна бира. Преди още да има електронни сайтове, когато базисни съставки като ечемичен малц, хмел и мая се намираха трудно, понякога и благодарение на находчиви хрумвания на хоби пивоварите. Той е и сред учредителите на Асоциацията на домашните пивовари в България през на 3 март 2013 г. и оттогава винаги е помагал за развитието на тази организация и привличането на още ентусиасти към идеята.
Зад „Казан Артизан“ стои от самото начало единствено Христо. Той си извоюва лиценз, с цената на огромни усилия и търпение – над 2 години му е струвала битката с всякакви институции, които у нас съвсем не са така отворени и съдействащи на малкия бизнес, ще ме прощават тези, които убеждават в обратното. След това идва и друг момент – без някакъв крупен капитал зад гърба си, той бавно, но методично си сглобява пивоварната, стяга и ремонтира помещението, за да получи необходимите одобрения.
Реалният старт на пивоварната – с бира, която достига до крайната си цел: любителите на пивото, е преди няколко месеца. Тя вече е позната от няколко събития, бирени фестове, а и барове в София. Появявала се е също емблематични бирени заведения в Бургас и Варна, но това е било епизодично – просто да бъде представена пивоварната пред местна публика. Но идеята на „Казан Артизан“ е да бъде локална, без претенции за национално покритие. Неслучайно и капацитетът е ограничен. Малка вметка – заради идеята да е винаги прясна, продукцията от „Казан Артизан“ е само в наливен вид, няма да я видите бутилирана и с етикет. Затова и няма смисъл да я търсите по бирените щандове. Тук не се търсят грандиозни печалби, а постепенно набиране на почитатели. Не, по-скоро на приятели. Защото личният контакт, така характерен при крафт пивоварните, тук важи с пълна сила – Христо Цочев освен, че вари бирата, я и налива собственоръчно на клиентите и им разказва за нея.

kazan3

Христо, както винаги е лично зад щанда на „Казан Артизан“ (тук със съпругата си), готов да налива и разказва за бирата си.
Така може да се запознаете с него всяка събота – от 10 до 14 ч. на фермерския пазар на Римската стена, както и всяка последна неделя на месеца от 10 до 18 ч. на още по-големия пазар на площада около храм-паметника „Св. Александър Невски“. Освен в чаши, може да си вземете и наливна бира за вкъщи, в бутилки от 1 литър. Тя действително е съвсем скоро излязла от ферменторите и пази своите оптимални качества в продължение на две-три седмици, до месец.
Но кой ли би чакал, като има такава свежа и наситена с аромат и вкус бира. Също така и уникална – до момента Христо не е повтарял варка и във всяка следваща има промяна на рецептата. За да бъдат изненадани с нещо хората. Винаги се предлагат по два вида пиво – основно светъл ейл, IPA или пшенично през лятото. През зимата се очакват не само и „тъмните“ стилове, но и светъл лагер – запазената марка на Цочев.

„Искам да правя бира за пиене“, казва той. Като уточнява, че не го интересува толкова да му се оценя пяната, цвета и външния вид на бирата, а тя просто да се харесва и кеговете да се изпразват бързо. До момента му се получава с успех, а отзивите за „Казан Артизан“ са много добри. Не си мислете обаче, че под „бира за пиене“ насреща ще получите нещо компромисно. Христо е популярен и преди сред домашните пивовари като перфекционионист. Напротив – вътре се усещат щедри количества хмел, като насищането на съставките не е толкова скъпо именно благодарение на факта, че се вари в малки количества.

Разбира се, предстоят тепърва и събития в малката уютна дегустационна в Бистрица.

kazan4

Барът на дегустационната на „Казан Артизан“

 

„Всеки, който иска ще си носи месо за скара, ще си го пече на място“, буди още повече симпатии с идеите си Христо Цочев. Грандиозни планове той няма, освен да свари следващата си бира. Няма и смисъл от такива – една локална пивоварна би загубила от чара си, ако промени концепцията си. Но пък понякога може да откриеш голямото (и хубавата бира) в най-малкото наглед.

kazan2

Изглед към самата дегустационна, която е отделена само с една витрина от пивоварната.

„Пустиняк“, лансиран от „Ломско пиво“

Ако сте попадали скоро на снимки на бутилка с етикет „Пустиняк“ или направо на самата бира, то сигурно сте разбрали вече, че това е продукт на пивоварната в Лом. Там явно са решили да пуснат нова линия бира с няколко разновидности. А с името са търсили начин да отдадат дължимото на жителите от своя регион – Северозападна България. Даже по случая на една от бирите се чете на задния етикет и поговорка,  свързана с този местен жаргонен израз: „Див човек и силен ветар ниш`то немоо ги запре“.
Това по-точно пише на гърба на „Баш пустиняк“, която е и най-силната бира от линията – 7% алк. и 14% плътност. Тя обаче е и най-разочароващата. Не само заради определението Craft, което се мъдри по средата. Ако се подхожда пунктуално, то сигурно ще се намерят причини „Ломско пиво“ да се счита за крафт пивоварна – тя е независима, сравнително малка (по-скоро средна за мащабите на българското пивоварство), като немалка част от процеса на производство се извършва на ръка, а технологията е класическа, която се спазва от десетки години насам.
Но от друга страна много консуматори биха били подведени какво точно е крафт бира. Защото „Баш пустиняк“ не е най-добрият пример определено. На първо място почти никоя занаятчийска пивоварна не използва зелени бутилки, които биха компрометирали бирата вътре, ако тя се съхранява неправилно на склад или дори в магазинната мрежа е изложена на пряка слънчева светлина. Примери за това – бол. След това и самото пиво… Ясно е, че от „Ломско пиво“ са опитали да направят по-различна, силна бира. Но резултатът е спорен. При наливане бирата не дава категоричен, удовлетворяващ аромат, а леки и бързо отлитащи флорални и карамелени нюанси. Самият вкус кореспондира доста небалансирано спрямо аромата – бирата е твърде сладка и също с незавладяващ сладникав финал. Трудно бих определил кой точно чуждестранен пример е ползван за образец. Отново – жалко за използвания термин „Крафт“, просто е ненужен и не на място в случая. Оценка 4/10.

IMG_1606
Интересното е, че доста по-удачна е бирата, към която има най-малко очаквания. „Пустиняк светло пиво“. Предвид нейните скромни параметри – 4% алк., 9% плътност. Веднага предположенията се насочват към някаква блудкава бира, но се оказва, че тя си е доста пивка. Дори много подходяща за лятото – лека, освежаваща. При нея е използван само ечемичен малц, не и немалцуван ечемик, което също оказва положително въздействие на вкуса. Все пак бирата не е нещо забележително, но достатъчно удовлетворяваща като за масова лагерна. А на етикета има и примерен анимиран образ на пустиняк-пивоопустошител. Впрочем, има нужда от изчистване на проблемите с лепенето на етикетите, тъй като лепилото остава върху бутилката (която също е зелена). Оценка 6/10.

IMG_1603
Що се отнася до третата бира, която намерих – „Як пустиняк“, то тя може да се причисли към чешките 11-ки, т.е. с 11% плътност (в случая 11,5%). Образува завидна и сравнително трайна пяна, с аромат на малц (отново е използван само ечемичен малц) и леки нотки на цветя. Усещането за плътност отговаря на указаното на етикета и прави бирата доста приятна за пиене. Улових и леки диацетилни нотки, в рамките на нормалното. Както и леко окисление, което имаше отражение и под формата на незначителна ръжда от капачката, останала върху гърлото на бутилката. И тук за предпочитане би било шишето да е от кафяво стъкло. Все пак – това е един от добрите примери за пилз, излязъл от ломската пивоварна. Оценка 6/10. А на задния етикет има друга северозападна „сентенция“- „Ако ша`а само за една бира, по-добре да не почвам…“ В случая могат да се изпият повече от една от тази.

IMG_1607
Бирите от линията „Пустиняк“ могат вече да се намерят и в София, примерно в магазини от веригата CBA и изобщо повечето търговски обекти, които зареждат от „Ломско пиво“. Цените са между 1.20 и 1.40 лв. на бутилка – приемливо за масова бира.

Плодовите пътувания на Beer Bastards

Две различни колаборации с участието на бургаските бирени агенти от Beer Bastards се появиха това лято на бирените рафтове и барове. И двете имат един общ знаменател – вложените в тях различни плодове. Много като количество и разнообразие.
Едното пътуване на Beer Bastard е до Германия, където пивоварна Freigeist Bierkultur изготвя Dirty Flamingo. Описана като „луда розова бира“, тя съдържа плодове и дори цветя в този или близък цветови диапазон. Цветове от роза, шипка, хибискус и семена от нар. Цялото това съчетание си е предизвикателство за една пивоварна.
Резултатът е интересен, но със сигурност се приема нееднозначно. Личното ми мнение е, че тази бира има нужда от още баланс на аромат и вкус. В момента надделява на мирис хибискус и донякъде нар. При вкуса хибискусът е още по-осезаем. Нарът също се усеща отчетливо, а шипката дава една стипчавост на финала. Разбира се, не може да се очаква мирис и вкус на розова вода, а и не бива. Но може би хибискусът не бива да е чак толкова доминиращ. При наливане бирата прави минимална пяна. Тя си е с бледорозов цвят, което е очаквано предвид съставките. Употребените вътре пшеничен малц и овес спомагат за по-плътно усещане на тялото на тази бира, сякаш повече от указаните 11% плътност. Алкохолното съдържание е 4,7%. Цялостното възприех Dirty Flamingo като интересен експеримент, който се нуждае от леки корекции, за да се превърне не само в експериментална, но и освежаваща бира. Намерих я на цена от около 4.80 лв. Оценка 6.5/10.

IMG_1596
Beer Bastards са се разходили и до Полша. За да направят съвместно с местните майстори от Pinta (любими и у нас) мътен IPA, кръстен Bikini Island. Още при отваряне на бутилката се разнася аромат, който връща спомените за нектарите. При наливане даже се засилва усещането за тази любима напитка на деца и възрастни по време на соца. На фона на сдържаните 5% алк, плътността е внушителна – 14%. Спомагат също пшеничен малц и овес, но и пюрето от манго, както и добавени плодове гуава. Хмеловете – Simcoe, Citra и Cashmere, само надграждат тропическите впечатления. Освен очаквания аромат и вкус на манго се долавят още кайсии, пъпеш, портокал и лимон, благодарение на въпросните хмелове. Горчивина при отпиване не се усеща, но при преглъщане вече се появява като приятен гъдел. Същевременно бирата като цяло не е сладка. Образува дебела и пухкава пяна, цветът е наситеножълт и действително много мътен. Общото усещане за Bikini Island е за освежаваща и увличаща бира с категоричен плодов характер. Да му се не види – искам на този остров! Оценка 8,5/10. Намерих я на цена 5.60 лв., което е доста добро съчетание на качество и количество – бутилката е от 0,5 l.

IMG_1597

IMG_1598

На долната снимка си личи не само логото на Beer Bastards, но и българското знаме на етикета на Bikini Island.

 

Crafter порасна още по към центъра

Не, че досега бар Crafter беше много далеч. Той си е там – на ул. „Княз Борис I“ 65 и идеята е да си остане там още дълго – за всички верни клиенти. Но вече „има по-голямо братче“, както сами обявиха от бирената компания Brewforia.
Официалното откриване на новия бар Crafter бе снощи (13 август) и се запомни с интензивно присъствие на бирени ценители. Необичайно много като за средата на отпускарския август.
Те бяха заредени с любопитство какво ще представлява това ново място, намиращо се на още по-комуникативно място –  ул. „Христо Белчев“ 6. И смятам, че дошлите не останаха разочаровани. Входът може малко да заблуждава, но всъщност барът е доста просторен и разчупен като вътрешно пространство. И е за поне 40-ина седящи. И още поне толкова правостоящи. Има и приличен за толкова централно място вътрешен двор с няколко маси. Плюс външния бар на улицата. Наистина добре!

crafter2

Част от вътрешния двор на новия бар Crafter.

 
Локацията и квадратурата обаче съвсем не са достатъчни. Трябва и качествена бира. За последното имат грижата 10-те крана за наливно пиво.

crafter1

 

Таблото със списъка с наливни бири

 

На откриването имаше само един кран, отделен за българска пивоварна – пилзнер от „Ромбус“. Но ще има още доста наши бири, които ще бъдат представяни. От чуждите Crafter има грижата да представи Nortern Monk, Bevog, Lervig, Brewfist и още няколко пивоварни, с които поддържа работни отношения.
Прави впечатление още, че бирата тук се предлага в три варианта – чаши по 0.3, 0.4 и 0.5 l. Също интересна хрумка, защото при крафт бирите 0.3 понякога е твърде малко, а 0.5 прекалено много.

crafter3

Част от интериора на бара. Между другото музиката бе подбрана с вкус и би допаднала на любителите на рока.

 

Приятна изненада идва от менюто, което е минималистично. Само три предложения за ядене – включително и бургер, който май вече е задължителен за заведение с претенции. А Crafter има подобни – най-малкото в стремежа да осигурява винаги пълна заетост на крановете и бирено разнообразие в идеалния център на столицата. Лист посочва синтезирано и наличните вина, уиски и джин, които също са надлежно подбрани.

Обещаващо начало. Успех!

Metalhead вече бутилира в България, а утре открива и свой фест

Аплаузи, при това много силни, заслужават отдадените на метъл музиката и бирата приятели, стоящи зад проекта Metalhead. Те започнаха през ранната пролет на 2018 г. с варки в Холандия. И амбицията това да е само временно и те да започнат да си правят бирата в България. И по-точно в любимия си Бургас.
Малко повече от година и мечтата им се сбъдна. Е, не точно в центъра на Бургас, по-скоро в покрайнините – квартал Ветрен. Там от доста време течаха усилени подготвителни дейности по довършване на пивоварната. Лицензът бе получен (Браво за усилията!) и започнаха варки, отначало само на наливно пиво от тяхното вече прилично портфолио.
А ето, че вече от пивоварната им излизат и бутилирани бири. Първата от тях е съвсем нова – Pleasure and pain (4,2% алк, 10% плътност). Това е пшеничен ейл с малини. Последното обяснява нетипично розовия за коравите метъли от Metalhead етикет.
Преди отварянето на бирата, прави впечатление, че капачката е брандирана – нещо, все още рядко срещано при българските крафт пивоварни и още една червена точка за Metalhead.
При наливане тази бира образува хубава, краткотрайна пяна. Ароматът на малини е осезаем, пшеничният малц също се усеща, макар и по-леко. Има и лек хмелов мирис – цитрусов, а при отпиване се оказва, че хмелът има още по-изразено присъствие на вкус, отколкото на аромат.
Така се получава една битка за сетивата между малината и горчивината от хмела. Сякаш, за да оправдае името – Pleasure and pain (анг. – Удоволствие и болка).
Лично според мен, би било добре хмелът да е малко по-дискретен, за да се даде простор на тези чудесни малини, но мнението ми е субективно, все пак. Иначе плодът освен с вкус, дава на бирата и бледорозов цвят. Прави впечатление усещането за прилична плътност, предвид тези 10%, но това е благодарение на пшеницата. Цялостното усещане е за освежаваща, лека бира с плодови нюанси, без видими дефекти. Оценка 7/10.
Излизането на Pleasure and Pain, при това в бутилка, не е единствената новина и активност от Metalhead тези дни.
Утре – 3 август, в парк Минерални бани, Ветрен се открива първото издание на Metalhead Beer Fest, в което освен домакините ще участват още „Трима и двама“, „Ромбус“, „Beer Bastards“, „Айляк“, „Бял щърк“, „Hills“, „Meltum“ и „Brothers brew team“. Бирената забава ще продължи и в неделя, като ще бъде гарнирана с много рок и метъл. Без никакви компромиси. Все още имате време за размисъл и спонтанно решение да отскочите до Бургас. Такива новини да се чуват!

 

20 крана с крафт бира чакат в Koncept

Развитието на пазара за крафт бира доведе до момента, в който се появи място с 20 крана за наливно пиво. При това по всички от тях тече бира, произведена само от малки до средни независими пивоварни – български или чужди.
Koncept имаше вече своя прощъпулник в средата на юли, когато имаше Tap Take Over с италиански бири. Най-нетърпеливите почитатели на любимата ни напитка, ловците на нови интересни места или просто любопитните вече са отскочили до бул. „Никола Вапцаров“ №6, където се намира Koncept.
До този момент не говоря за „бирен бар“, „заведение“ и т.н. Няма и да го сторя, защото цялостната идея на Koncept е да не е само място за бира. Тук има достатъчно пространство да се случват много събития – концерти, арт инициативи. И едновременно да е място за почивка (или пък работа, но с наливна бира под ръка). Въпрос на необходимост. И понеже е действително добре направено, ще си позволя да споделя няколко добри думи.
С влизането веднага се набива на очи солиден пулт за диджеи. Такива вече пускат там, а от септември нататък ще се случва всеки петък и събота вечер – единият ден ще е запазен за български, а другият – за чуждестранни гости зад пулта. Озвучаването, но и звукоизолацията са на много добро ниво, лично се уверих. Погледът среща по-нататък, в дъното приятен кът, в който се предлагат изделия на български творци – дрехи, ръчно изработени аксесоари и т.н.
Между тях обаче има едно специално място – White Stork Republic. Това е въпросната стена, от която се подават внушителните 20 крана.

konc3

Снимка: Фейсбук

 

 

От името се разбира, че пръст, дори цяла ръка, има вътре „Бял щърк“. И по-точно човекът, с който от около 5 години свързваме тази бирена компания – Карел Роел. Той има основен принос не само за биреното, но и за цялото пространство в Koncept. Идеята му е възникнала преди около 3 години, от около година са започнали изборът на подходящо място и придвижването на документите, а от около 6 месеца – същинската дейност по вдъхването на живот на това голямо (и доста разчупено) помещение. А защо биреният кът е Republic? За да се покаже, че там крафт бирата си има нещо като собствена територия, държава.
Когато посетих Koncept, от екраните над крановете стана ясно, че там се предлагат 5 бири на „Бял щърк“. Други български марки нямаше, но веднага получих уверение, че това е само временно, защото са свършили два или три български кега. Идеята е от около половината от крановете да се лее бира на родни производители. И въобще Koncept да помага за развиването на наши пивоварни, както и за крафт бирената култура като цяло. Във връзка с второто, се планират вече гостувания на представители на няколко популярни европейски крафт пивоварни, които да разкажат и представят своите бири.
Има и 5-6 вида бутилирани бири, но няма да се набляга толкова върху тях, щом човек има възможност да пие пиво от крана. Предвижда се и предлагане на бира за вкъщи.
До 1 септември повечето от идеите ще бъдат реализирани, входът (за по-лесно намиране – под нивото на земята) ще бъде брандиран (сега ориентирът е, че точно над Koncept се намира “Ранчеро стекхаус бай Бодега“). Но и сега е отворено за всеки, който е търси нова и интересна бира. Или просто хубава крафт-бира. Всеки ден от 17 ч. нататък до полунощ. След месец ще е достъпно и за широк набор други занимания. Към момента сигурното е, че и през целия август веднага ще се закача нов и различен кег, щом някои свърши. Има доста подготвени в „чакалнята“.
Koncept не е близо до центъра, но трудно може да се намери по-централно подобно голямо място. До там може да се стигне по няколко начина – метрото до спирка „Джеймс Баучер“ и след това около 5 минути пеш, наблизо спира трамвай 10, а още по-близо – автобуси 88 и 120. Спирката на въпросните рейсове са на метри от Koncept.
Има и още идеи, които ще се осъществяват там, но дори само погледът, спрян отново върху 20-те крана е достатъчен, за да се зарадва човек, че има все по-богат набор от места, където да се дегустира крафт бира. А тук специално изборът е направо сложен с цялото разнообразие. Впрочем – предлага се възможност и за опитване на повече видове бира, с чаши по 100 ml – т.нар. beer flights.

konc2

 

Холандска пивоварна „за всеки ден“ навлезе в България

Разнообразието на вносни крафт бири в България става все по-голямо. Пазарът е достатъчно заситен. И въпреки това, се появява някоя следваща пивоварна, която да „отнесе главите“. Да обере рейтингите и да сме доволни, че вече пием нейни бири и у нас, че ги имаме подръка.
Следващата пивоварна не е от въпросните. Холандската Kompaan е вече на пазара ни от началото на юни. Тя няма претенции да ни накара на онемеем от нейните бири. Но пък е доста подходяща за тези, които търсят баланса между разумна цена и качество.
Специално бирите на Kompaan, които ми попаднаха, ги възприех като идеални за следобяд/привечер, с интензитет „ежедневна употреба“.
Spring Break (4,5% алк.) например е светъл ейл в английски стил. Без да е с изразена горчивина, той предлага добър и траен аромат на цитруси, разцъфтели цветя и карамел. Бирата се пие лесно, за това помага и умерено горчивият финал, който те накара да разпиваш до следваща и следваща глътка.

IMG_1569
Още по-лека е Orange is the New Blonde Ale (3% алк.), която е направена в стил белгийски блонд, но с обилно количество вложен портокалов и грейпфрутов дзест. С кратка пяна, тази бира е много освежаваща и лека, и създава усещане дори, че си сипал портокалов сок. Можеш да изпиеш с размах три-четири от нея, без да се замаеш. И все пак си е бира, макар и плод на интересен експеримент.

IMG_1558
Badgast (5,7% алк.) пък е в стил американска пшенична бира. С дрожди за US ейл и повече хмел от обичайното за пшеничните бири. В аромата се усеща доста повече карамел от обичайното за американска пшенична, но и плодове – мандарина, лайм, ябълки. Очаквано се долавя и кориандър. Не е мътна, което е също лека изненада, като има приятен тъмнобакърен цвят.

IMG_1571
Последната от дегустираните бири е Levensgenieter, сесиен NEIPA (4,5% алк). При нея не се забелязва на външен вид характерната за този стил нектарена текстура. Но на вкус се усеща, макар и не толкова изразено. Както и доброто охмеляване, което допринася за приятния комплексен аромат на пъпеш, праскова, манго. Levensgenieter, подобно на повечето NEIPA не е толкова горчива, колкото ароматна. Има добро за процента си тяло, което се дължи и на употребените при направата пшеница и овес. Определено си заслужава вниманието.

IMG_1572
В Холандия Kompaan се възприема все по-масово и положително, не само в Хага, където е базирана пивоварната. Затова и плановете са за допълнително разширяване на капацитета, което да поеме увеличаващия се интерес. И след като е добре приемана там, в Холандия, вярвам, че тези бири ще намерят своята ниша и у нас.

След бира с мента, сега и с лавандула от „Ромбус“

Признавам си, че липсата на ревюта за нови бири в блога се дължи основно на два фактора – принудителните ми „бирени пости“ за над половин месец и липсата на смислени нови предложения на пазара. Първото не пожелавам и на враговете си, честно – в разгара на лятото да се лишиш от живително биропреливане си е мъка. Голяма! Второто пък се дължи на комплексни причини – опразването на големите градове през отпуските (а именно там е най-голямото потребление на крафт бира в България), игра на сигурно – залагане на изпитаните до момента марки през лятото, недобре развита дистрибуционна мрежа по Черноморието и т.н.
Та така – това лято новите бири са кът, но все пак излизат тук-там. От „Ромбус“, които са най-плодотворни откъм нови предложения и експерименти, естествено не пропуснаха да се разпишат и през „скучните“ месеци. От няколко дни при тях в Пазарджик, а и в специализираните магазини и барове е техният Lavender Night Porter (4,2% алк.). Аз лично го намерих на цена 4 лв.
Името на тази бира показва три неща – че този портър от английски тип е с вложена лавандула (тя е и нарисувана на етикета), че е продължение на „Night“ – серията от 2018-а, която тогава стартира със стаут с мента Mint Nights, а също така, че с този нисък алкохолен процент цели да не натоварва излишно сетивата през летните горещини.
Може би не случих на бутилка, но обещаната от етикета плътна кафява пяна при мен бе минимална и много краткотрайна, газировката бе на много ниско ниво. Лавандулата по описанието на етикета не би трябвало да присъства прекалено натрапчиво, а фино, като нюанс. Но усещането за лавандула в чашата след наливане бе действително мимолетно – съвсем бегло в началото и почти нулево по-нататък. Надделява ароматът на шоколад и по-леко на сушени тъмни плодове, включително и на вкус, във финала. Евентуално малко по-голяма доза от лавандулата би показала действително първоначално искания ефект.
Личното ми мнение е, че Mint Nights бе по-удачно изпълнение, но отново повтарям – възможно е и просто в част от бутилките на Lavender Night Porter ароматът и вкусът да не са на желаните нива (което пък говори за някакъв проблем). Но от друга страна си стоят комплиментите към „Ромбус“ за непрестанния им стремеж към експерименти, включително и с типични за България маслодайни растения – роза, лавандула… Оценка 5.5/10.

IMG_1563