Слушате ли Jin Monic? А опитахте ли им бирата?

Един блогър има свободата да пише пристрастно. Затова в случая ще се възползвам с пълна сила от това право, за да ви представя една нова бира. Бирата на Jin Monic – откровено най-любимата ми група в момента измежду българските. Млади, талантливи, отлични приятели помежду си и най-важното – свирещи музика, която е съотносима с някои от актуалните алтернатив рок имена на чуждата сцена. Повтарям актуалните групи, които събират десетки хиляди на открито и в зали в САЩ и Западна Европа. И има-няма 1000-2000 души у нас, максимум – просто защото не говорят много на масовия слушател, който е поне с 20-ина години назад в музикално отношение, уви. Тук обаче проблемът не е в слушателите, а в медиите и промоутърите, които им (ни) свеждат музиката, която слушаме и гледаме в България. Но това е друга, дълга и болна тема.
Сега думата е за Jin Monic – не е задължително да ви харесат, но пък за незапознатите – опитайте, прослушайте ги, може да ви допаднат. Дори може да се видим на следващия им концерт. Вече запознатите с групата пък знаят и друго – те си поддържат доста приличен мърчандайз. Със стилни тениски, дискове, а от съвсем скоро и бира. Jin Monic Indie Pale Ale носи заигравка в името си със стила инди рок (както знаете идва от independent) – този милият, световноизвестният, който все не може да пробие истински в България.

Бирата е с 5,5% алк, 12% плътност, носеща задължителните цитрусови аромати (повече портокалови и нюанс карамел), с лек грейпфрутов завършек. Същевременно ароматът и вкусът не са интензивни, което кара човек да не се ограничи само с единствена бутилка. Трябва да се отбележи заслугата на технолога на „Пивоварната“ в Бургас Петър Петров, който има основен принос за рецептата и направата на Jin Monic Indie Pale Ale. Логото на брюпъба стои в долния десен ъгъл на етикета, на който иначе доминира логото на групата. Интересно е в каква насока ще поемат следващите издания на бирата (защото от Jin Monic обещават такива, когато тази партида се изчерпи) – дали ще е е по-интензивно горчива бира или пък ще е в някой друг стил…
Jin Monic Indie Pale Ale може да бъде намерена по време на следващи концерти на групата, за които пък може да научите тук. В профила ще бъдат предлагани и кашончена с по 12 бутилки. Вече топката с пиенето на тази бира и слушането на Jin Monic е във вас.

 

De Molen наистина превзе (сърцата в) KANAAL

Първият български TAP Takeover се случи миналия петък в столичния бар KANAAL. Който е присъствал, вярвам не е съжалил. Цели 12 крана за наливна бира, единствено и само за красоти от холандската пивоварна De Molen. Едва с 13-годишна история, а вече една от водещите в света. Според Ratebeer най-добрата пивоварна в Холандия и №6 в глобален мащаб за 2016 г.
В заведението нямаше и мисъл за друга бира, разбираемо. „Абордажът за една вечер“ бе осъществен успешно. Той бе предвождан лично от Джон Брус, съсобственик на De Molen. Голяма чест е личност от подобен мащаб в света на крафт пивоварството да присъства на подобно мероприятие, което вече напълно припокри очакванията, че това всъщност ще е и едно от големите бирени събития за 2017 г. в България. В пълен унисон бе и желязната организация в KANAAL, откъдето успяха да бъдат готови навреме с всички детайли, въпреки големия обем предлагани бири.

Самият Брус пък се оказа човек, широкоскроен. Готов да обърне внимание на всеки, който го заговори. Готов да сподели детайли от ежедневието на De Molen. Готов да пусне премерена шега в подходящ момент. И в същото време семпло облечен, с къси панталони и риза, брандирана с логото на пивоварната.
Хората, които бяха там преди официалното начало на вечерта, имаха възможност да чуят импровизирана лекция (по-скоро разказ) на Джон за De Molen. Накратко той обясни за началото, поставено в стара мелница в градчето Бодегравен, за имената на различните им бири, съставени обикновено от две холандски думи, за преместването в нова сграда. Също и за ключовото решение етикетът да бъде класически – бял с черни букви и да не съдържа нищо друго, освен описание на съдържанието. Защото за хората в De Molen е много по-важно да опишат от какво са направили една бира и нейните параметри, отколкото да представят пореден дизайнерски етикет. В резултат бутилките на De Molen много бързо се набиват на очи във всеки един магазин или бар за бира, независимо от останалото изобилие.
Джон Брус дори разкри, че ферменторите им в момента са кръстени не със скучни цифри, а са именовани на герои от „Междузвездни войни“ – принцеса Леа, Хан Соло, Люк Скауйокър, Дарт Вейдър, Джар Джар Бинкс, Джаба Хътянина, като може би най-любимият му е R2-D2.
Съсобственикът на De Molen разказа също как в самата пивоварна работят едва 19 души, но имат допълнителен екип от хора, грижещи се най-вече за разпространението в Холандия и по света. Сравнението бе с един от близките заводи на „Хайнекен“, в който работели 300 служители.
Брус каза и своите три съвета към всеки, който иска да стане успешен крафт пивовар:
№ 1. (и най-важно): Да имаш страст към бирата.
№ 2. Да имаш опит във варенето
№ 3. Да можеш да покриваш всички спектри в бизнеса – от това да умееш да направиш добра рецепта, през това да я реализираш успешно при производството й, до максимално адекватно пласиране на пазара и добра обща организация на целия процес.

Джон Брус (вляво) заедно със съсобственика на KANAAL Любомир Чонос. Те са застанали до няколко редки и отлежавали с години бутилки на De Molen, които Брус донесе специално за събитието.

Снимки: KANAAL

 

 

 

За блога Джот Брус отговори и на още няколко бързи въпроса:
– Кои са най-трудният и най-сладкият ви моменти от създаването на пивоварната до този момент?
– Помня със сигурност най-трудният – когато веднъж ни се получи инфекция на една от варките. Приех го тежко, дори не спах няколко вечери. Това, за щастие не се повтори никога повече, достатъчно внимание полагаме. Най-сладкият може би беше първата ни варка, когато всъщност реализирахме за първи път нашите мечти и усилия, и реално започнахме.
– Кой пазар е най-труден за De Molen – холандският, европейският или глобалният (с акцент на американския)?
– Определено холандският. Трудно ни е още да успеем достатъчно на своя земя, за да сме доволни. Имаме сериозна конкуренция, а и още не ни познават толкова, колкото ни се иска. Отделно пазарът за крафт бира още е малък, на общия фон на продажбите на пиво. В Европа някак ни е по-лесно, сякаш повече сме известни. От много държави получаваме ласкави отзиви за нас. Колкото до САЩ, не ме интересува толкова дали ще успеем там. Просто изнасяме и нещата някак се получават – малко или много.
– Колко бързо успявате да промените нагласите на хората, навикнали да пият с години стандартни лагерни бири?
– Нагласите се променят бавно и бързо. Вече много хора знаят стилове като IPA, стаут, имперски стаут, портър и т.н. В същото време има много специфичен момент – всичко зависи от момента, от отделния човек. Може той за първи път да опита крафт бира и да попадне на хипергорчива, която да го откаже завинаги да опита друга. Или пък да няма около него човек, който да му обясни и в резултат да се разочарова. Но като цяло на повечето консуматори им харесва, бързо свикват, развива се все по-голяма общност, която има интерес към крафт бирите.
– Напоследък доста пивоварни имат принципни различия с RateBeer, вие сред тях ли сте?
– Уважавам RateBeer. Оценките там се формират от хора, които харесват бира. Но едновременно това е един сравнително малък кръг от 100, 200, до 300 души, които са опитали нещо и са го оценили. Те обаче далеч не са всичките, които пият тази бира. За мен по-важен от рейтинга е личният контакт, да видя реакциите на хората, които са тук сега в KANAAL, например. Или на друго място, като на фестивала, който организираме. И все пак – благодарим на RateBeer, че ни поставиха на 6-о място в света. Сложили сме това удостоверение в рамка в пивоварната ни.
– Какво е бъдещето на крафт пивоварните? Някои от тях вече са купени от големите компании, но същевременно не спират да излизат нови….
– Това е част от играта. Големите ще продължат да купуват малки. Големите също така вече опитват и тепърва ще се впуснат да правят по-различни стилове, те имат достатъчно квалифицирани хора, за да го сторят. Но техният IPA, например, никога няма да им се получи като нашия. И много други стилове, като имперски стаут и т.н. Защото първо ние го правим с много страст, а те го правят най-вече като бизнес. След това слагаме много, много хмел. А техните пивовари не смеят да сложат толкова, защото имат насреща си натиск от маркетинговите и търговските им отдели – от една страна ще им се оскъпи производството, а от друга би се повишила цената на бирата, което няма да им е изгодно.
– И все пак как ще убедите хората, че високата цена на крафт бирата е обоснована?
– Човек трябва да плати цената, ако иска да опита нещо различно. Ние сме 20 души, които правят 10 000 литра бира и всеки е вложил много усилия. Както също споменах слагаме суровини, които не са евтини, в количества, които надвишават значително тези в стандартните бири. Не на последно място хората получават шанса, купувайки си крафт бира, да опитат нещо ново, да натрупат един ценен опит, който ще им остане завинаги.

Дебютът на бира „Витошко лале“ е утре

На хоризонта се появи още една българска бира – „Витошко лале“. Тези, които искат да я опитат веднага, могат да го сторят още утре (16 юни) в столичния бар Flip-Flop от 16 ч. нататък.
Хората, които са осъществили идеята, искат да предадат своя позитивизъм на любителите на бирата и за целта като комплимент от тяхна страна първата бутилка за всеки ще е безплатна. След това всеки е свободен да си поръча още от същата, ако е останал доволен. А няма причини да е недоволен. Ако искате приятен и пивък лагер за лятото, „Витошко лале“ е един много удачен избор пред вас. Първото впечатление при отпиване е за чешките „дванайсетки“, което се обяснява и с плътността – 12% (при 5,5% алк.). Но не само плътността навежда на асоциацията. Приятно наситено малцово тяло, изчистен профил на самата бира, тъмно жълт цвят – още нужни характеристики са налице. И много важно – баланс с горчивината от благородните хмелове, която дава умерено сух и приятен финал. Като минус може да се отчете много бързо падащата пяна. Но цялостното впечатление е за хубав лагер – един от най-добрите в България, който да бъде пит с удоволствие, повторван и потретван. Оценка 7,5/10.

В тази връзка целта е тази бира да бъде на максимално достъпна цена в магазините и заведенията (тези, които се зареждат от „Пивотека“). Такава, че да останете приятно изненадани и да не се ограничите само с една бутилка.
Още малко за самата бира. Тя е сварена в „Ломско пиво“, с гаранциите за качество на суровините и преминат 45-дневен процес за зреене на едно пиво.
В основата на „Витошко лале“ стои любовта на двама души – Деян и Павел, към хубавата бира. Те искат да предадат на повече хора разбирането си какво искат да консумират. Ще го правят занапред и с други стилове. Началото обаче е за най-разпространеният. Този, на който ежедневно да разчитаме – лагерът.
С лалето в името и етикета те търсят едновременно да дръпнат една романтична струна, но и да маркират нещо родно, запомнящо се. Да върнат всичките позитивни мисли на хората, които свързват Витоша с нейните си лалета, със спомените от пистата „Витошко лале“, ако щете.
„За мечтата, която се ражда трудно, сбъдва се бавно и трае дълго!“, пише във фейсбук-профила на „Витошко лале“. Мечтата им е клиентите да се убедят, че тази бира е създадена от хора, които държат да стоят плътно зад това, което са направили и да се гордеят с него. В профила ще се появява редовно необходима информация, достатъчно дозирана, за да не е прекалена. Ще има съвсем скоро и сайт.

 

Papa Beer върна Camba в България

Спомняте ли си с лека нотка носталгия за бирите на пивоварна Camba Bavaria? Внесени у нас през късната есен на 2013 г. от „Пивотека“ и всъщност един от първите контакти на българската бирена публика с крафт бира, извън пионерската дейност на бар KANAAL. Оттогава се внесоха стотици бири на всевъзможни пивоварни, станахме свидетели и на бум в производството на българска занаятчийска бира. Но в началото мнозина съотнасяха дегустираните бири с първите си спомени от съответните стилове, натрупани именно чрез Camba.
Сега тази баварска пивоварна се завръща у нас. С нови предложения, малко по-различна визия на етикетите и продължаваща да отговаря на предизвикателството да прави по-различна бира в сърцето на родината на Закона за чистота на бирата. Тази повторна среща се осъществява, благодарение на Papa Beer – бургаския вече не магазин, а средище за интересна бира и „бирени хора“. Там се случват още доста любопитни неща, но за това – в следващите редове.

При Camba всичко е рамкирано до използването единствено на малц, хмел, мая и вода. Това ограничава пивоварната в експериментирането с други съставки, но пък развива въображението им да търсят различни решения. Така познатият на всички баварци Weisse, прави среща с новозеландския хмел Nelson Sauvin в неочаквано свежа и съвсем на мястото си през лятото охмелена пшенична бира. С оценка 90/100 в RateBeer). Изобщо по-охмелените бири са още повече застъпени от Camba, в сравнение с преди.

 

Като се започне с много лек сесиeн пейл ейл – 4sessions, с хмелове Columbus, Citra и Amarillo, през класически IPA, до познатият от преди пивък пейл ейл (82/100) с хмелове Centennial, Chinook, Simcoe. Та се стигне до имперски IPA (89/100) и прекрасен черен IPA – Black Shark (97/100). На тези, които им е харесала Camba Nelson, има и друга охмелена пшенична – Love Beer. Тук е и още един познайник – кафевият охмелен ейл Hop Gun. За любителите на тъмните стилове има Sweet Stout, а специално предложение е носещият странното заглавие Mastrobator допел бок. Camba все пак доказва и на традиционалистите, че е от Бавария с големите си бутилки от 0,5 l – Weissbier, светла Hell и октоберфест/мерцен Camba Marzen. Доста подходящи за летните месеци също.
Както споменах, изненадите от Papa Beer, не свършват дотук. Те внесоха по-рано през годината за първи път в страната ни бирите на холандската Uiltje. Вече разпространени и в други градове, и станали бързо известни не само с комиксовите си етикети, но и със сполучливите си продукти, почти всички с оценки над 90/100. Сега има още няколко нови бири от Uiltje и те идват изцяло в подкрепа на твърдението, че пивоварната от Хаарлем вече се налага като една от водещите и най-интересните на европейския пазар, при това за изключително кратко време. Little Black Dress е в редкия стил double black IPA (92/100) с много сух и горчив профил, повече носещ аромати на бор и окосена трева, в съчетание с кафе, отколкото на лимон и грейпфрут, които все пак се усещат във финала.

 

Доста необичайна е и Peat The Scotchman незабравим, силно опушен шотландски ейл с торф.

 

Redneck (87/100) пък е млечен стаут с ясно усещащи се вложени ягоди. Последните две споменати бири на Uiltje нямат в момента аналог на българския пазар, както и страхотният Rice Rice Baby (93/100), който е уникален и в световен план – имперски IPA, при който е правено сухо охмеляване с хмелове Tomahawk и Amarillo плюс 20% ориз. Нейната дегустация дава действително запомнящо се изживяване на плътна малцова сладост и горчива хмелова бомба с оризов нюанс на аромат.

Сред новостите от холандската пивоварна е и лагерът с лимон Bite Lime, също тъкмо за лятото, както и американският светъл ейл Dikke Lul 3 Bier (90/100).
Нова визия предлага и бирата на Papa Beer – Opasen char IPA. Етикетът е решен в много по-светли тонове, за да бъде също в тон с лятното настроение. Рецептата обаче е същата, с изобилие от хмел. Затова и от магазина отново са верни на замисъла си да правят само малки варки от своята бира, за да може тя да предлага максимално свеж хмел.

Все така в тон със сезона посетителите вече могат да се наслаждават на бирите в обособеното с вкус пространство пред Papa Beer.

 

И, ако всички тези новости по някаква странна причина още не могат да ви убедят да отидете там, ако сте от Бургас или сте гост на града, то имайте предвид, че това е единственото място, което в момента предлага извън Сливен бирите на пивоварна „Трима и двама“ наливни и в бутилки. Наскоро например в Бургас бе представена техният най-нов летен ейл с мед и лайка.

 

 

Жена надви всички на конкурса Golden Rhombus 2017

Организираният за втори път от пивоварна „Ромбус“ конкурс за домашна бира този път беше спечелен от жена домашен пивовар – Мая Трифонова, чието предложение успя да убеди журито с единодушие да я постави пред останалите участници.

 

През декември м.г. първият конкурс на пазарджишката крафт пивоварна бе за тъмна бира и вярвам доста от вас вече опитаха Star Anise Stout, който спечели тогава.
Сега предизвикателството на Golden Rhombus 2017 бе в насока светли бири. За съжаление това не бе разбрано от някои, които бяха изпратили бири, макар и доста хубави, но с ниво на цвят над изискваното до 20 SRM.

 

Направи впечатление и по-малкият брой участници. Явно „прегрели“ от правене на бири за конкурсите в България и околните държави, те решиха да пропуснат възможността тяхната бира да се пробва да спечели, а след това да бъде сварена и опитана от широк кръг ценители.
И така – очаквайте в следващите месеци „Ромбус“ да пусне спечелилата бира на Мая Трифонова, която успя наистина да изпъкне сред останалите с нужната за победител щипка нестандартност. Пивото е в стил белгийски ейл с доволно (но и балансирано) охмеляване. Не бива да се изненадвате също така, че дама пребори конкуренцията, защото хобито на домашния пивовар е достъпно за всеки, който обича бира и предпочита сам да си приготвя любимите храни и напитки. Освен това победителката има вече натрупан „стаж“ по подобни конкурси, включително и две първи места по категории в отминалия наскоро Пети международен конкурс за домашно пиво, организиран от Асоциацията на домашните пивовари.
Извън конкурсната програма (какво блестящо клише!) тези, които избраха съботния слънчев следобяд, за да посетят пивоварната „Ромбус“, не съжалиха, тъй като домакините се бяха погрижили да осигурят хубава сянка в своя двор и още по-приятни бирени занимавки. Като собствени наливни светъл ейл, червен ейл, английски портър, баварски вайцен, вайцен IPA, домашна лимонада и т.н. Ще се съгласите, че е рядко удоволствие. В добавка дойдоха доброто настроение на домакините, плюс поредният техен специалитет – бургери с бавно опушен, дърпан свински врат, гарниран със свежи мариновани зеленчуци, домашни пържени картофи, домашна майонеза и ръчно приготвена горчица с портер.
Ако вече отсъствалите съжаляват, „Ромбус“ ще правят нататък още подобни мързеливи бирени следобеди, а и в края на годината следва и новият им конкурс за тъмна домашна бира.

 

Бирените колекционери свикват среща в Blek Pine

И това няма да е просто събиране, а четвъртата им годишна среща. Тя ще се проведе на 17 юни (събота). Точно така – в горнобанската крафт пивоварна Blek Pine Brewery. За втори пореден път след 2016 г. Обществото на колекционерите на бирени артикули в България ще има гости от чужбина. За нарастването на популярността на организацията допринесе и нейното приемане преди около месец като член на световната асоциация на бирените колекционери, като това се случи на конгрес в Полша.

Нали се сещате, че почитателите на това хоби няма да се съберат просто да говорят и да приемат някакъв отчет? Не, те ще си организират борса, на която ще се предлагат и разменят чаши, капачки, подложки, етикети, отварачки, кенове и т.н. Забавната част ще бъде запълнена със състезания за най-дълго задържане на пълна еднолитрова халба, скоростно изпиване на чаша бира, а за само за дамите – за най-бързо изпиване със сламка. Ще има и томбола с награди.
За бирата, естествено са се погрижили домакините от Blek Pine. Те са подплатили предизвикателството да утолят жаждата на толкова колекционерски гърла като са направили пиво, специално за събитието. „Шопски пейл ейл“ е в стил IPA, като ще се предлага само на място и е съмнително, че ще остане нещо от него след 17 юни. Така де – за да бъде в тон с колекционерския дух на срещата.

 

По вече установена традиция, от горнобанската пивоварна ще се погрижат барбекюто да работи „под пара“ с подбрани вкуснотии.
Цените за участие са символични – 2 лв., както и за маса – също 2 лв., а гостите ще влизат срещу вход от 1 лв.

De Molen прави в KANAAL едно от бирените събития за 2017 г.

В България вече е често явление да се представя някоя чужда пивоварна. А и De Molen не са нови за пазара ни. Какво тогава превръща предстоящото събитие на 16 юни в столичния бар KANAAL в толкова специално?
На първо място това ще бъде първият TAP Takeover, който се случва в България. Иначе толкова любим момент за почитателите на хубавата бира по света. Когато някое заведение представя широк спектър от бири само на една-единствена пивоварна. В случая ще има цели 12 крана за наливните предложения от De Molen – нещо, което наистина досега не се е случвало.
На второ място посетителите ще имат възможност да видят и разговарят с Джон Брус, който е съсобственик на De Molen. А подобен случай, да си признаем, се удава доста, доста рядко.
И трето, може би най-важното. Все пак това е една от най-добрите пивоварни на планетата в момента. „Мелницата“, считана за №1 в Холандия и често слагана в Top 10 в световен мащаб. Бирите им често служат за еталон, рядко има някоя с оценка под 80/100 в Ratebeer, а дори и класическите им етикети са вдъхновение, включително и за домашни пивовари.
Затова и вечерта на 16 юни отсега трябва да бъде запазена в календара ви, като една, която обещава да бъде изпълнена с много настроение в разговорите и качество в чашите.

 

Съюзът на пивоварите ще следи Facebook и Youtube за реклами към непълнолетни

Съюзът на пивоварите в България (СПБ) актуализира принципите си за отговорни маркетингови комуникации в дигиталните медии. Новите саморегулаторни правила влизат в сила от 1 юни тази година. Те имат за цел да контролират съдържанието на съобщенията в интернет на бирените компании.

Сред платформите в дигиталната среда, които подлежат на самоконтрoл, са интернет страници на брандове, рекламни банери, предавания на видео, аудио или видео файлове, достъпни за автоматично сваляне. Включват се и рекламите по време на игри в интернет, маркетинг чрез блогове, съдържанието на които е генерирано от потребители и подкрепено от пивовари, използване на сайтове за изразяване на мнения и др. Регулират се и социални медии като YouTube и Фейсбук, а основен фокус е превенцията на децата. В този смисъл дигиталните маркетинг комуникации не може да са насочени към непълнолетни, нито да ги подтикват да консумират бира.

 С новите правила пивоварните компании в страната продължават ангажиментите си за социална отговорност и приноса си към действията за намаляване на злоупотребата с алкохол. В центъра на нашето внимание е предпазването на подрастващите, които не само са най-податливи на влиянието на интернет комуникациите, но са и най-уязвими по отношение на своята безопасност в „нета“. Ето защо отговорността ни е съсредоточена най-вече върху правилата за превенция на деца при рекламирането на бира“, обясни изпълнителният директор на СПБ Ивана Радомирова.

Част от нормите, които членовете на СПБ доброволно ще следват във Фейсбук и You Tube, са да се прилага филтър за ограничаване достъпа на фенове под 18 г. и забрана в рекламите да участват лица под 25 г. Създадените от бирените компании Фейсбук групи трябва да са затворени, така че само одобрени пълнолетни членове да могат да се присъединяват и да четат съдържанието, да изпращат съобщения или да споделят видеоматериалите. Сходни указания има за Instagram, Tumblr и Vine.

Във връзка с утвърдените политики на Съюза на пивоварите в тази насока шеста година продължава социалната кампания на СПБ „Спортът е по-добрият начин децата да пораснат“. Целта на инициативата е да се организират спортни и консултативни дейности за подрастващите и техните родители, като алтернатива децата да не пият алкохол, а да се ангажират с полезни занимания.

Само за последните 3 години Съюзът на пивоварите е инвестирал в кампанията близо 100 000 лева, а преките участници са над 20 000 деца, родители, педагози и доброволци. Тазгодишното издание на инициативата стартира през м. април със спортни празници и обучения за ученици и родители в общинския център на Великотърновска област „Спорт и превенция“ в с. Балван, който е единствен в страната. Програмата тази година включва още мероприятия в Добрич и София, а партньори са Министерството на младежта и спорта, Главна дирекция „Национална полиция“ и др.

 

Могъщ полет на Kormoran го докара и в България

„Бира, сварена със страст“ е посланието на полската пивоварна Kormoran. Една от най-изявените там и уважавана далеч, извън границите на Полша със своите успешни и разнообразни бири. Отлична новина е, че те вече ще бъдат съвсем достъпни и в България.
За пивоварната от град Олщин разбрах през пролетта на 2013 г. – че е стартирала преди 20-ина години като малка регионална занаятчийска фабрика за бира, за да пробие бързо с качествените си и категорични продукти. Месеци по-късно вече държах в ръката си техният балтийски портър в дегустационната за бира в Гдиня. Препоръчан от бармана като една от най-добрите бири в Полша. Страхотно удоволствие от този „красавец“ в категорията си с оценка 99/100 в RateBeer. Плътен (21%), силен (9% алк), наситено черен, с аромат на карамел, шоколад и синя слива („Ако не ухае на слива, не е балтийски портър“, казват поляците, които са законодатели на стила). Сладък, но същевременно с горчив сух завършек. В Топ 50 в света за стила си, според RateBeer.
Сега спомените нахлуха с пълна сила, когато отново попадна в ръцете ми Porter Warminski, в бутилка от 0,5 l (поляците също така обичат големите размери що се отнася до бира).

В България той пристига, благодарение на Brewforia, които с всяка нововнесена бира печелят все по-голямо уважение заради демонстрирания вкус и селекцията, която правят.
Заедно с балтийския портър „долитат“ и още няколко „Корморан“-а, чиято премиера ще бъде на 1 юни от 18.30 ч. в столичния „Къш бар“, в „Дома на киното“. Там, а постепенно и в други барове ще може да намерите тези бири, които в следващите дни ще бъдат заредени и по специализираните магазини.
Всяка от тях заслужава своето внимание и се откроява по някакъв начин от останалите на пазара. Наистина. Например „1 na 100“ е много успешен опит да се покаже как една нискоалкохолна бира (1% алк.) може да бъде привлекателна за всички. „Успешен, успешен, колко да е успешен?“, би бил скептичният въпрос. Ами тя е с оценка 92/100 и е на второ място в света, според RateBeer, в класацията на нискоалкохолните бири. „1 na 100“ е в стил лек ръжен светъл ейл, с ниска плътност (6%), но доволно охмелена – така че да пиеш и да се наслаждаваш на цитрусовите аромати, без да ти прави впечатление, че бирата е „шофьорска“. Смело мога да я препоръчам на всеки, комуто предстои да седне зад волана и има съвестта да се притеснява за промилите. Или пък иска следобедна освежаваща бира.


Задължително трябва да се спомене и техният Witbier (98/100), който също ще е наличен в България. Той е на трето място в света в своя стил, което вече говори достатъчно красноречиво за качествата на Kormoran. Не само съдържа пшеница, но и овес, спелта, свежи портокалови кори, кюрасао, кориандър. И всичко това перфектно балансирано, за да може тази бира с 4,6% едновременно да е лека и пивка, но и да задоволява максимално сетивата.


Бирата им в стил американски IPA не е в някои „Топ“, но пък има рейтинг 98/100, като това е достатъчно да привлече внимание. И да го задържи със своята „горчива плетеница“ от хмелове Cascade, Chinook, Citra, Centennial и Mosaic. Горчивината обаче е балансирана добре с малцовото тяло, за да не „натежат“ тези 85 IBU (единици горчивина). Класическо изпълнение и още една гордост за пивоварната.
Забележителен е и охмеленият лагер Warminskie Rewolucje (76/100), който се отличава с т.нар. обратно охмеляване. При нормалното първо се слага сорт хмел, който е за горчивина, а след това се добавят такива сортове, които осигуряват аромата. Тук картината е коренно различна – ароматният Sybilla служи за вгорчаване, а горчивият Marynka – за аромат (и двата хмела са полски). Резултатът ли? Ами Warminskie Rewolucje е в Топ 50 за чешки светъл пилзнер…
Между другото Kormoran е отличен и за приноса си в развитието на полските хмелове и има собствена плантация, но това вече е допълнителен щрих, ако още не сте убедени, че тази пивоварна не е случайна. Поздравления отново за избора тя да бъде представена в България и пожелания за много приятни моменти на всички, които ще опитат тези бири.

 

Dorst иска бъдещето да е розово (с бира в ръка)

Спомняте ли си как към края на февруари на пазара дебютира зимният бок на Dorst? Тогава Деан и Ървин, които дадоха начало на проекта, загатнаха как вече работят по следващата бира. Е, тя вече е готова и мнозина от вас вече са я опитали.
Няколко думи и от мен за Pink Future, сварена отново от момчетата от Blek Pine. Ървин, като един холандец, научил дългогодишните традиции в пивоваренето на страната си и съседна Белгия, знае отлично популярността на стила сезон. Бирата, която става популярна в областта Валония, където през топлите месеци сезонните работници са утолявали жаждата си с това пиво, достатъчно плътно, но и пивко, същевременно малко по-горчиво от останалите светли белгийски ейлове.
И така „летният избор“ на Dorst е именно въпросният стил. Алкохолното съдържание е 6%, горе-долу по средата на долна и горна граница за сезон. Екстрактът пък е 13%, за да бъде пивото едновременно пивко, но и да пази плътност. От Dorst уточняват, че са замислили концепция, според която във всяка следваща бира ще бъде използван различен хмел.


Като начало тук изборът е върху Mosaic, популярен американски сорт хмел, разпознаваем с ароматите на боровинки (най-вече), манго, папая, бор, трева, подправки. Изобщо мозайка от аромати и вкусове, откъдето е и името му.
При наливане се усещат сякаш повече землистите и иглолистни нотки, пипер и зелени подправки. Дори има моментно усещане, че това е Gruit бира (едновремешен стил пиво, в което горчивината се дължи изключително на растения и поправки, без никакъв хмел). Но всъщност Pink Future си е бира с хмел, дори добре охмелена, с остатъчна горчивина, която е добре осезаема веднага след наливане и постепенно намалява своя интензитет. Сякаш по-трайни са пиперените нотки, но те не настояват да бъдат доминант в тази бира. При наливане се образува обилна пяна, която остава на тънък траен слой. Усеща се и белгийската мая. Пшеничният малц пък добавя една лека стипчивост на вкуса. Цветът е светложълт и леко мътен, а при доливане утайката добавя още мътност. Цялостното усещане е за ежедневна бира, освежаваща и едновременно с това леко пикантна. Оценка 7/10.


Радващо е обещанието от Dorst, че ще има следващи бири (дори точният израз е „серия от бири“), посветени на различните хмелове. Това едновременно ще допринесе за разнообразието на бирения пазар, а и ще даде възможност на почитателите на пивото да оценят и сравнят качествата на отделните сортове хмел. Което винаги би било от полза при следващи дегустации.