„Гларус“ и британската Orbit се обединиха за бира с мед и кайсии

Ненадейна, но престижна колаборация даде в резултат най-новата бира от пивоварна „Гларус“. Партньор за Fruity&Hazy е британската Orbit, която е позната от около 9 месеца на българския пазар. Като интересното е, че инициативата за сътрудничеството идва от Orbit, което е комплимент за варненската пивоварна.
Самата бира е интересен експеримент. Първият за пазара ни български кьолш, който освен всичко е с добавени мед и кайсии. Стилът, който е характерен в исторически план за германския град Кьолн и областта, се отличава като бира, която ферментира с дрожди за ейл, но отлежава като лагерна.
От етикета с изчерпателна информация стават ясни данните на Fruity&Hazy – 4,8% алк, 11.5% плътност, 18 IBU горчивина. Те се покриват или доближават до определените граници от наръчника за стилове BJCP (Beer Judge Certification Program). Там алкохолното съдържание е указано между 4.4 и 5.2%, но има леко по-ниско ниво на горчивина – 18 IBU, при зададени рамки от 20 до 30 IBU. Последното е обяснимо, предвид вложените допълнителни съставки, които дават специфична, но ненатрапчива сладост, като същевременно избутват назад хмеловата горчивина.
Кайсиите се усещат в аромата, като любопитното е, че според BJCP те са допустими като ефект от маята. Тук обаче ефектът е подсилен от използваните плодове. Леко се долавя и медът, който дава един заоблен, леко сладък вкус на бирата. При отпиване също се усещат леко кайсии, но цялостното впечатление не е за бира с насители плодови-медени аромати и вкусове, а пивък и леко сладък кьолш. С действително сух финал, но балансиран с леката сладост. Избегнати са силните аромати и вкусове, търсена е умереност. И се е получило. Тъмножълтата бира с цвят, съпоставим с мед и кехлибар, е пивка, а плодът и медът дават интересен вкус, без да пречат допълнително на сетивата. Етикетът, по-специално името, говорят за бира с характерна лека мътност. Но насреща всъщност имаме доста добре избистрена бира, без остатъчна утайка.
Fruity&Hazy не е бира, която да помниш с месеци. Заслужава си обаче оценка 7/10 на фона на предишни неуспешни експерименти на „Глларус“. В случая колаборацията работи! И дава надежди за следващите варки.

 

Advertisements

Домашна бира ще се лее в Papa Beer на 22 септември

Хубаво е бирените традиции да се спазват. Една от тях, вече утвърдена в последните години, е всяка есен домашните пивовари в България да си организират свой празник. Нещо повече – след няколко подобни пивки издания в София, от Асоциацията на домашните пивовари в България решиха да изнесат това събитие извън столицата. За да се запознаят още повече хора с това хоби, за да има повече места, където да бъде опитана такава бира.
Така през миналата година дъждът не уплаши пивовари и гости, които се събраха в Капана в Пловдив, където любезен домакин бе „Котка и мишка“. Но през 2018-а се надяваме на слънце, което да помогне за пресушаването на пълните чаши. А самият празник ще се мести в Бургас. Там на 22 септември, с помощта на Papa Beer, ще си направят среща домашни пивовари и любители на бирата, които живеят край морето или са на ваканция. Датата е избрана неслучайно – едновременно да отбележи смяната на сезоните и да стане истински Есенен празник на домашното пиво, а и да сложи началото на първия от три почивни дни. Така всеки може да си съчетае събитието с кратка, но приятна морска почивка.
Домашните пивовари вече подготвят бири, които да представят на вниманието ви. Papa Beer са на първа линия, както винаги… До веселбата остава близо месец, направо си я отбелязвайте в бирения календар.

 

 

„Айляк“ и Hills се масовизираха чрез Lidl

Големите вериги магазини започнаха все по-често да се обръщат към крафт пивоварните, което е логично и отразява развитието на пазара. В София от години вече „Фантастико“ предлага няколко малки бирени бранда, отскоро и CBA се включи с „Гларус“ и „Бял щърк“. Billa и Lidl пък решиха за постоянно да прибавят към асортимента си „Гларус“, при това за цялата страна. „Метро“ също така направи страхотен щанд за крафт бири, макар и само в столицата, към момента.

Всичко това е похвално. За адмирации е и настоящата акция на Lidl, която припомня на клиентите лимитиран IPA и сезон на „Гларус“, но и разкрива пред тях още Hills и „Айляк“. За всички вас това не е някаква новост, но ще се учудите за колко много хора тези бири не бяха познати или звучат даже абстрактно. А настоящата промоция е един чудесен повод да бъде запълнена тази празнина у въпросните почитатели на бирата. Голям плюс е още, че нито една от шестте предлагани български крафт бири не се припокрива с останалите като стил.

Всички тези бири малко или много са били застъпени вече по специализираните магазини и барове у нас. С изключение на „Айляк Cryo DDH NEIPA“, затова ще се спра накратко на него.

Доста странно би звучала въпросната абревиатура за начинаещите в крафт бирената вселена. Позволявам си да припомня – Cryo е иновация, която позволява да се постигне почти двойно по-силен ефект на горчивина и аромат срещу доста по-малко количество хмел от обикновено. DDH пък е съкращение от английски на Double Dry Hopped (двойно сухо охмеляване, което засилва ароматите, но не влияе на горчивината), а NEIPA е навлизащ с гръм и трясък стил. Стил, който представя силно охмелени бири в различната светлина на почти нектарена субстанция.

„Айляк Cryo DDH NEIPA“ може да се стори необичайна на големия процент консуматори. Но е добър представител на стила. С алкохолно съдържание 6% и 14% плътност. За по-солидно тяло е използван и пшеничен малц. Нектарената субстанция на бирата се е получила. Ароматът, дължащ се единствено на хмел Citra, понася разкошни талази, от които се долавят праскова, лайм, портокал. Cryo и DDH похватите са свършили чудесна работа. Субстанцията в чашата наистина напомня на един светложълт цитрусов нектар. Плътността също е премерена, а при преглъщане се усеща първоначална горчивина от хмела, която постепенно отстъпва на вкусовете – най-вече грейпфурт, портокал. Чудесна за лятото (а и не само), „Айляк Cryo DDH NEIPA“ оставя общо впечатление на освежаващ и добре направен NEIPA, като заслужава оценка 8/10.

 

Две еклектики от „Бял щърк“

Две много интересни бири бяха пуснати от „Бял щърк“ само в рамките на няколко дни и смятам, че и двете заслужават своето внимание. Сварени в различни точки на Европа, общото между тях е, че определено не са еднозначни в това лято, доминирано от дъжда и всевъзможните вариации на IPA.
Хронологически първата, която имаше своята премиера е Borderless. Замислена наистина като бира без граници. Тя е произведена в Холандия, от пивоварна Nevel, която се отличава в Ниската земя с произведените си с диви дрожди бири. Нейният главен пивовар Матиас дори бе в България преди дни, за да представи съвместната разработка с „Бял щърк“.
Оттук нататък границите продължават да се преминават и да не значат нищо за Borderless, заради нейната същност. В този „див ейл“ (5.7% алк, 11.3% плътност) също са използвани диви дрожди, но също и цяла палитра от познати или по-екзотични съставки, начело с лимец със своята хилядолетна история и характерният за Мексико „тепаче“ (нискоалкохолно питие от ферментирал ананас, подправено с кафява захар и канела). В допълнение, при дегустирането на тази бира съзнанието трябва да се освободи допълнително, тъй като в него има още джинджифил и люти чушлета Хабанеро, които са ферментирали с квас. Чушлетата са мексикански по дух и български по произход. От „Чили хилс“, познахте. Действително – граници няма.
На подобни трансгранични мисли навява и етикетът на бутилката, която е в по-нестандартен обем от 0.375 l. Смятам, че Borderless ще допадне на любителите на кисели бири. Тя е богата на съставки, но след над 3-месечно отлежаване е постигнат баланс в цялото това разнообразие. От sour аромата, в който обаче ясно се долавя и ананас, до вкуса, където киселото се съчетава с на пръв поглед незабелижими нотки на джинджифил и люто. Люто, което при затопляне на бирата направо разпалва огън за сетивата. Хабанерото остава и като финална нотка, надвивайки киселото. Бих дал оценка 8.5/10 на тази бира, заради разкрепостеното мислене при експериментирането. Това, мисля, е и най-смелият продукт на „Бял щърк“ до момента.

 

Mutants пък е друга бира, както се казва. Блендираните бири не са много популярни у нас, но и преди е ставало въпрос, че те дават една широка възможност за комбинации между различни стилове бири или пък от различни варки от един и същи стил, примерно. В случая тази колаборация между „Щърк“-а и португалската Dois Corvos (порт. – два гарвана) е смес между подложения на двойно сухо охмеляване Intergalactic IPA от българска страна и имперския портър Finisterra от португалска. Сътрудничеството между двете пивоварни е илюстрирано иносказателно и на етикета, на който са маските на гарвана и щърка.
Какво обаче става, когато „маските паднат“? Резултатът е еклектичен. Първото, което се набива на очи е трайната пяна, която стои на пухкав слой дълго време след наливане. Тя носи първия белег от блендирането – от нея се носят съчетание от характерните черти на имперския портър (кафе, препечено зърно, млечен шоколад) и тропически аромати от IPA (с използвани по-непуполярни хмелове като Motueka, Galaxy и Ekuanot). Цветът е мътен светъл махагон. Смесените усещания за двата стила продължават и при отпиване. Рецепторите долавят добри черти и от наситения имперски портър, и от Индийския светъл ейл. Мощните данни на тази бира – 9% алк, 20% плътност някак не се набиват, алкохолът не се усеща. Интересното е, че във финала Mutants става с чувствително високо ниво на горчивина – и от препечените малцове от портъра, и от силно охмеленият IPA.
Накрая човек има избор да определи какво му е харесало – охмелеността или качествата на портъра, или пък и двете. Такъв избор е предоставен и относно името на бирата – всеки да си определи кое е предпочитаното от него вдъхновение – дали бразилската сайкъледик група от 60-те и 70-те Os Mutantes (порт. – мутантите) или емблематичната пънк рок и ню уейв банда от Сан Франциско The Mutants.
Цялостното впечатление от този бленд е за многопосочна бира, която оставя след себе си отворени врати как би изглеждала при евентуална следваща варка, ако се изберат различни пропорции от настоящите. Оценката ми от 7/10 е обусловена от окислението – със следи на гърлото на бутилката, а и леко на вкус.

 

За съжаление, „Бял щърк“ към момента не смята да пуска в продажба Intergalactic IPA. Той е бил направен специално заради колаборацията с Dois Corvos и последният останал кег бе отворен във вторник вечер в бар Vitamin B. Там има и други бири на интересната млада португалска пивоварна.

 

С Birell на път

Здравейте след кратка пауза. Ще се зачудите защо следващите редове, последвали малкото затишие са посветени точно на безалкохолна бира…Причината е в лятото и отпуските. Ни повече, ни по-малко.
Няколко ситуации по време на пътуванията през изминалите дни ме увериха, че колкото и да обичам бирата, като всички вас, ще продължавам да си спазвам правилото, че не е редно тя да се съчетава с шофиране. А въпросните ситуации бяха такива, каквито са ви се случвали и на мнозина от вас. При които основно фактът, че не бях употребил алкохол, помогнаха за бързи реакции и спокойно продължение на пътуването.
В такива моменти безалкохолните бири са „необходимото зло“ и трябва да си ги причиним, ако държим на близките, които возим и на непознатите в насрещното платно. Звучи малко като цитат от брошура на КАТ, но замислете се – така е, колкото и клиширано да е.
Хубавото е, че основните ни пивоварни компании мислят и за съвестните шофьори. Най-новите предложения в тази насока са от „Карлсберг-България“. Оттам излязоха с не една, а две безалкохолни бири, обединени под марката Birell – пилзнер и белгийски вит. Те се предлагат в кенове от 0,5 l – разфасовка, която е удобна за шофьорите, дори и на път, ако щете. Произведени са във Франция и направо си стават като за безалкохолни. Birell Pilsner си има приятен малцов мирис, наситеножълт към меден цвят и лек нюанс на горски плодове, като е доста пивка, което също е ОК за лятото. Използваният като допълнение пшеничен малц подхранва усещането за плътност. Birell Belgian Wit е с по-мътен, бял цвят, повече феноли, даващи плодови аромат и вкус.
Алкохолното съдържание и на двете е 0,5%. За сравнение, със същата вероятност бозата би привлякла вниманието на дрегера, При всички случаи Birell си е достатъчно удачен избор за шофьорите, които питат първо съвестта си, а след това сърцето си дали да пият бира. Двата вида бири са рекламирани и като изотонични, което би трябвало да ги обогати и с ободряващи свойства.

Паралелно с това от „Карлсберг-България“ представиха и новата визия на голямата си бутилка от 0,5 l на „Шуменско“. Дизайнът на етикета е променен, като това важи и за кеновете, както и PET бутилките. Най-съществената разлика е в новата форма на бутилката, която е класическа, с гладко, небрандирано стъкло. От компанията съобщиха, че дизайнът е разработен от базираната в Амстердам агенция Design Bridge и е одобрен от над 50% от участниците в анкета, където са били предложени общо три варианта.

 

Най-накрая – не стреляйте по пианиста, а мислете, преди да тръгнете на път. И… без паника – съвсем скоро следват ревюта и за алкохолни бири.

Бира с еко малц от „Трима и двама“

Новата бира на сливенската пивоварна „Трима и двама“ – Anciant Meridian (с умишлена или не грешка в името), се пие много бързо и лесно. Толкова бързо, че тъкмо има време да изчетеш етикета, преди вече да поръчаш втора от нея.
Този етикет ни носи информация за стила на бирата – лек ейл, но в него е и разказана древна легенда за река Селемнос, наречена на пастир с разбито от любов сърце, който е превърнат в река. „Съществува поверие, че ако нещастен любовник пие вода от реката, той ще забрави скръбта на любовта си“, се казва в текста.
Нищо чудно в бирата да е използвана вода от тази древна река, тъй като с отпиването на първите глътки се забравят и труден работен ден, и дъждовното време навън. А неприятностите рязко намаляват с чаша в ръка.
И най-добре – поръчайте още една бутилка, преди да сте пресушили тази, защото ще ви свърши бързо. Но нали това е лек ейл, целта му е да влиза бързичко. Изпълнена е. С леко тяло и 5% алк., – Anciant Meridian влиза като току що получена заплата в портфейл.
Древният дух на земите край Сливен не е потърсен само с написаната легенда. В бирата е вложен еко/органичен ечемик, някак като мост към древността, когато всичко на масата е било органично чисто.
Умереното боравене с хмелове от „Трима и двама“ дава един приятен малцов аромат и вкус на бирата, все пак с фин горчив завършек. На мирис се усещат круши, дюли, флорални и хлебни нотки. На вкус картината не е по-различна. Цветът е светложълт, бирата е с минимална утайка, която остава на дъното и не влияе на бистротата. Оценка 7/10.
Това пиво няма претенции за безценна рецепта, но има такива за утоляване на жаждата, както стана дума. Може да е по идея с древен дух, но с много по-голяма категоричност е с лек и летен характер.

 

Нови две изненади от „Ромбус“

Пресни, пресни се появявиха преди дни две нови бири от пивоварна „Ромбус“. И двете са нетрадиционни, и двете са доказателство, че крафт пивоварството дава свободата да експериментираш.
Catch the Wave е сесийен NEIPA, на пръв поглед насочен към отпускарите, плажуващите, любителите на сърфа и т.н. Но е за всички, които са в лятно настроение и търсят приятни тропически аромати и вкусове в своята бира. „Ромбус“ вече направиха първа стъпка в стила NEIPA (New England IPA) – един съвсем нелош опит, към който обаче забележката бе, че липсва характерната нектарена текстура, изисквана от налагания в последните години стил. Сега тази текстура я има. Имаме и една съвсем лека (3.9% алк) и лишена от горчивина (12 IBU), но за сметка на това наситена на аромат и вкус бира с нектарен, светложълт цвят. С добавена пшеница за плътност и лактоза. Богат набор от аромати се разнася при наливане в чашата, най-вече тропически – манго, папая, пъпеш, авокадо. Те присъстват и във вкуса, в който може да се долови и портокал. Лека и много приятна за пиене, Catch the Wave позволява да яхнете вълната още от следобеда. Или дори от обяд, с подходяща лека храна – салата, риба. Като минус може да се отчете, че бирата е твърде газирана, но след наливане и престояване за около 5-10 минути този проблем изчезва, а ароматите все така си се запазват. Оценка 7/10.

Dr. Brettish пък е… познахте – за любителите на киселите бири. При това тя е блендирана (смес от поне два вида бира) и отлежала в буре. Висока топка за лятото, когато всеки се е настроил за леки бири, но в крайна сметка киселите бири са всесезонни! И техните почитатели не бива да чакат да захладнее. От пивоварната споделят, че използваните дрожди са Brettanomyces bruxellensis Trois от района на река Сена.
Те дават един наситен кисел вкус на този кисел ейл. Своя отпечатък е дал и престоят в буре. Бирата почти не прави пяна. Ароматът е комплексен. Извън киселото се усещат ясно добавените череши и вишни, както и винени нотки. Те допринасят за наситеночервения цвят. При отпиване усещането остава, плодовете добре се съчетават с брет-вкуса. Танинът заинтригува сетивата, особено на любителите на вино. Дори буди любопитство как ли ще се развие Dr. Brettish с още отлежаване. Оценка 8/10.

 

Германия среща САЩ във варненски IPA

Deutcheamerikaner е най-новата бира от дебютиралата по-рано през годината варненска пивоварна Brothers Brew Team. Доста експериментална, но същевременно лека и приятна за пиене.
Ключът към името на този Индийски светъл ейл (IPA) се крие в използваните хмелове. Целта си е било направо предизвикателство – да се направи IPA в американски стил, но с германски сортове хмел. Те са експериментални – Mandarina Bavaria Hull Mellon. Първият е познат от IPA на друга варненска пивоварна – „Гларус“, но е интересно тук съчетанието й с другия хмел.
Етикетът на Deutcheamerikaner е подчинен на хмела, като освен логото на пивоварната има и четири огромни хмелови шишарки на зелен фон (какъв ли може да е друг?!). Спецификацията на бирата е указана на централно място – 5,9% алк, 13.3% плътност. А мотото под името насочва конкретно върху идеята на този IPA – „Хмелове от стария свят, вкусове от новия свят“.
Благородните хмелове са осезаеми най-вече в приятния аромат – цветя, пъпеш, карамел, мандарина… Но иначе в бирата те се губят на фона на средна към интензивна горчивина, която от всички изброени запазва основно вкуса на мандарина, съчетана с леки тревисти и грейпфрутови нюанси. Цветът е меден, почти бистър. Плътността е средна, бирата се пие бързо и не оставя траен горчив послевкус. Добро впечатление прави високата степен на коагулация – утаяване на дрождите на дъното. Пивото запази почти напълно своята бистрота дори и след щедро разтръскване при носене пеш на дълго разстояние. Все пак има минимално смесване на утаените дрожди с бирата при сипване в чаша, което леко дискредитира вкуса, но само в края на наливането. Оценка 7/10.

 

 

„Витошко лале“ се пусна по пистата на пейл ейловете

Да, от вчера новината е, че „Витошко лале“ вече има и пейл ейл в портфолиото си. От днес започва зареждане на магазини и барове, за да може през следващата седмица тази нова бира  да започне да стига до хората. До възможно по-широк кръг хора. Така е направена.

Ако сте любител на пейл ейловете на Mikkeller, To Ol, Pohjala, например, то сигурно новото „Лале“ няма да ви хареса. Ще ви се стори водниста бира, недостатъчно охмелена и т.н.

Но… ще ви заинтригува, ако търсите бира за освежаване, за пиене и повтаряне два-три-четири-N пъти. Може да приемете още, че Pale Ale на „Витошко лале“ е една от тези бири, които помагат за логичния преход от лагерни към ейлови бири.

Зелената бутилка и формата на етикета – преден и заден, показват ясно, че бирата е сварена в „Ломско пиво“. Което я прави революционна за тази пивоварна, която досега не е пускала ейлове на пазара. От етикета се вижда също, че ни предстои да дегустираме един сесиен пейл (светъл) ейл. С 4,5% алк и 10% плътност бирата не би трябвало много да се задържа в чашата след сипване. И още едно впечатление от първоначалния „оглед“ – стилово бирата отива на Запад, включително и с надписа на латиница Pale Ale, но шевиците около лалето хвърлят моста към родните ни традиции. На задния етикет пък може да се открие енергийното съдържание на това пиво – информация, която действително е полезна. Зелената бутилка обаче е минус, както е ставало дума и преди в блога.

При наливане бирата прави добра и сравнително трайна пухкава пяна. Ароматът потвърждава етикета, че за направата е използван само ечемичен малц, без добавен за поевтиняване на продукта пивоварен ечемик. Усещат се ясно и флорални нотки, което пък насочва, че са използвани немски благородни хмелове. Интересно решение на авторите на „Витошко лале“, но всеки има свободата да експериментира при крафт бирите. Освен това пак стигаме до момента, че това пиво трябва да представлява плавен преход от познатите лагерни бири към ейловете за масовия клиент. Затова не е търсена дълбока горчивина. Тук тя е фина и остава на небцето във финала на глътката. Влияние оказва и филтрацията, която е отнела още от горчивината, но пък спомага за по-голямата трайност. Тялото на ейла е леко, а на вкус в началото е малцовото присъствие, а за финал е оставено усещането за цветна градина.

При всички случаи хората, които решат да направят сравнение с лагерните бири,  ще усетят в пейл ейла повече аромати и по-богат вкус. И вече нататък са следващите стъпки – повече горчивина, по-различни хмелове. Стига да се има за цел да бъдат извървени тези стъпки. Засега обаче вече се задават горещи дни (най-накрая), жаждата се увеличава и „Витошко лале Pale Ale“ е един от начините тя да бъде утолена.

 

„Айляк Cryo IPA“ е за отдадените на хмела

Лятното предложение на „Айляк“ се е получило доста успешно. И вярвам, че хората с афинитет към силно охмелените бири вече са оценили Cryo IPA, или ще я оценят. От името лесно се разбира, че тук е използвана иновативната технология с крио хмел – в случая Mosaic. Както вече е ставало дума в блога, този способ, помага да не се смесват и да се запазят максимално свежи всички основни отличителни качества на хмеловете. Също така крио методът е използван, за да може с редуцирано количество хмел да се постигнат с исканите горчивина, аромат и вкус.
Следващото, което се вижда е, че етикетът е по-различен от предишните, използвани от „Айляк“ – гланциран и с цвят сив металик. Изобразено е дървото на живота, пресъздадено с характерната и за предишните етикети алюзия за шевица. Плодовете на това дърво тук съвсем обяснимо са хмелови шишарки. При вглеждане в надписите се вижда достатъчно пълна информация – че алкохолното съдържание е 6,6%, плътността е висока – 16%, а нивото на горчивина (IBU) е 44 – достатъчно високо, без да е прекалено.
Такова е и усещането за „Айляк Cryo IPA“ – наситена с аромати, с хубаво плътно тяло, с палитра от вкусове и същевременно сравнително умерена горчивина. Но все пак достатъчно горчива, за да може веднага да пасне на любителите на охмелените бири, както стана вече дума.
В този IPA, благодарение и на крио хмела, се усещат прекрасно характеристиките на Mosaic. Това е един доста комплексен хмел, който няма еднозначни аромат и вкус. Затова при наливане от чашата се носи мирис на мандарина, папая, манго, бор, окосена трева. Сякаш са използвани няколко сорта хмел. При отпиване може да се забележи карамелен вкус (от един от видовете вложен малц) и да направи впечатление добрата плътност. Последното обаче не пречи на пивкостта. На цвят бирата е тъмножълта и сравнително бистра, като само при доливане съвсем леко помътнява, но това е пренебрежимо и не ощетява вкусовите качества на бирата. Интензивната горчивина на финала е съчетана с вкус на цитруси, бор и зелена трева.
Комплексно погледнато „Айляк Cryo IPA“ e много свежа и приятна, например следработна бира. Вложеният хмел е в количества, които предвещават приятно отпускане след втората изпита бира. Оценка 8/10.