Есента, според „Sofia Electric Brewing“

Половин месец след премиерата си в наливен вид, една от новите бири на „Sofia Electric Brewing“ излезе и в кен. Става 
въпрос за „Autumn“ („Есен“), IPA (6.2% алк, 12% плътност). Използвани хмелове – Chinook и Centennial.
Този West Coast IPA е с наситен тъмномеден цвят, с минимална замътненост. При наливане прави обилна пяна със ситни 
мехурчета, от която се носи приятен, ненатрапчив аромат на портокал, грейпфрут, ананас и карамел (от специалните 
малцове). Карамелът се усеща ясно и на вкус. Финалът е умерено горчив, със сух остатъчен послевкус на грейпфрут.
Като цяло ароматите и вкусът на „Autumn“ са приятно приглушени, някак неагресивни, в унисон с есенната картина от 
етикета и съответното настроение. И в същото време тази бира си има ясен характер.
Лично аз, дегустирайки я, бях обзет от вълна на меланхолия, свързана с доста по-охмелените IPA, които се лееха през 
лятото. И сега „Sofia Electric Brewing“ успява да направи своеобразен преход, чрез „Autumn“, от това безгрижно време към 
есенно-зимния сезон. Поне така приех аз тази бира. За която, в крайна сметка, мога да споделя, че е поредното добро 
предложение от младата столична пивоварна. Оценка 7.5/10.

Охмелени целувки от „Пелта“

Ако хвана бика за рогата и започна без предисловия, то направо бих искал да споделя, че „Hoppy Lips“ е една от най-
приятните бири, в частност български, които съм пил в последно време.
Това е и едно от двете нови предложения на бирените агенти от „Пелта“. Доста успешно, при това, и радващо се вече на широко 
одобрение сред бирените ценители. Този Hazy IPA (6% алк.) започна да набира популярност най-вече чрез приятелски 
препоръки и социалните мрежи. Защото премиерите на бири в сегашната обстановка вече не са това, което бяха.
Тук хмеловете не са щадени – Azacca, Vic secret и Sabro. Усеща се ясно още при наливането. Силен и едновременно с това 
мек аромат на ананас, мандарина, кокос и съвсем леко на манго. Тялото е средно към леко и това допълнително 
предразполага тази бира да бъде изпита на няколко бързи глътки, а погледът да търси перспектива за следващия кен. Тази 
бира осигурява една мека наслада на сетивата. И името й идва точно на място – усещането е като целувка с обилна доза 
хмел (без това да придава горчивина). Тази бира е чудесно балансирана и сякаш единствената ми забележка е, че кенът не е 
от 0.5 l. Оценка 8/10.


Едновременно с „Hoppy Lips“ от „Пелта“ пуснаха и Double IPA, кръстен „Bassline“, който е претърпял двойно сухо охмеляване с 
крио хмелове Citra и Ekuanot. Тк може би изненадата е, че това е класически DIPA, защото вероятно мнозина очакват отново 
hazy изпълнение в духа на предишни бири на „Пелта“. Не – плътен аромат, също и плътно тяло, има го леко сладникавият вкус, 
както е в базисния стил. А финалът е може би даже по-горчив от очакваното. Хмеловете дават много приятни аромат и вкус 
на портокал, мандарина и билки. Оценка 7/10.


Етикетът на „Bassline“ навява на мисълта, че този DDH Cryo DIPA е замислен като бира за вечерни партита по барове. Уви, нощният 
живот вече не е това, което беше. Заведенията от петък ще бъдат в триседмичен локдаун. Сиреч, шансът за парти и „басът да дъни“ е… вкъщи. Но малко по-тихо, заради съседите…
И двете бири отново са сварени в берлинския Craftzentrum. А предвид завидните темпове, демонстрирани от „Пелта“, то са 
сериозни очакванията „Hoppy Lips“ и „Bassline“ да не бъдат последни за годината.

Дочакахме да пием и „Rocket Science“

Дълго, дори много дълго беше очакването да тръгне официално пивоварна „Sofia Brew“, за която немалко от бирените любители 
знаеха, че е завършена и само чака зелена светлина. Най-сетне първите бири с марката „Rocket Science“ вече достигнаха до 
пазара. Трябваше да минат близо 3 години, но дано вече проблемите са останали зад гърба на тази пивоварна, която става и 
най-новата на бирената карта в България.
Сякаш символично, след въпросните 3 години, стартът е с три вида „Rocket Science“ накуп. Това ще бъдат и трите флагмански 
бири на „Sofia Brew“. За да няма свръхочаквания и съответно разочарования – основните (core) бири ще търсят максимално 
широка публика. Затова и не е прекалявано с горчивина, по-висок алкохолен процент или плътност. Тук е мястото да спомена 
и за пивоваря – Николай Илов, когото имам удоволствието да познавам още от първите ни съвместни стъпки като домашни пивовари. 
Вярвам в качествата му и вярвам, че ще успее да пресътвори идеите си. Очаквам също и специалните лимитирани серии, които 
тепърва предстои да забърка. В тях той ще предлага различни рецепти, които (евентуално) да задоволят и по-напредналите с крафт бирите. В добавка идва и фактът, че Ники работи с качествени английски малцове и отглеждани в Словения американски сортове хмел.
Пейл ейлът (къде без него) ще е най-масовата бира на „Sofia Brew“. С алкохолно съдържание 5.4%, плътност 12.7 и IBU 27. 
Добре избистрен, без неестетична утайка, тази бира прави хубава пухкава пяна. Ароматът е по-умерен, на цитрусови плодове 
– грейпфрут, мандарина, ананас, обусловен от изполваните хмелове Cascade и Azacca. Има и хлебни нотки. Бирата влиза 
бързо и приятно. Тялото й е средно, а завършекът е леко към умерено горчив, с грейпфрутов финал. Добра и за освежаване, 
и за съчетаване с храна.


Амбър ейлът е има доста допирни точки с ирландския червен ейл. Алкохолното му съдържание е 5.%, плътността е 12.5%, 
нивото на горчивина – 22 IBU. Цветът е тъмночервен. Бирата прави също хубава пяна. Ароматът е най-вече на карамел, има 
още нотки на стафиди, бисквити. Прави впечатление добрата плътност и средно интензивния карамелен финал. Като цяло е много приятна.


Robust Porter бързо ми се очерта като фаворит. Алкохолно съдържание 4.9%, плътност 13.4, IBU – 31. Наситен аромат на 
препечени малцове (вътре има и препечен ечемик), на кафе и натурален шоколад. Същото се усеща и на вкус. А плътността се усеща дори доста повече от посочения параметър.


Сега остава да очакваме „Rocket Science“ постепенно да залеее пазара. Почти буквално. Защото капацитетът на ферменторите на „Sofia Brew“ от 7000 литра е по-голям от всички останали софийски крафт пивоварни, взети заедно. Следователно тепърва предстои 
експанзия.
В момента в София бирите могат да се намерят в „100 бири“, а до ден-два – и да се поръчат от сайта на магазина. Ще ги има постоянно в 
бирарии „Ale House“. Но се работи по зазреждането на останалите основни бирени места в столицата, както и в големите 
градове.
Винаги с удоволствие представям всяка нова българска крафт пивоварна и пожелавам успех. Сега радостта е още по-голяма, 
защото даже и през трудната в много отношения 2020 г. има толкова дебюти. Успех!

Да повдигнем завесата за „River Craft Beer“

Не крия, че ми стана любопитно, когато за пръв път видях снимка на бира с марката „River Craft Beer“ в профила на един от 
бирените ми приятели – Иво Николов. Постепенно се появиха и нови видове от същия бранд. Но някак оставаха все още 
далечни, на снимка. 
От известно време обаче те вече се предлагат на сайта на „Пивотека“, като така са достъпни не само за София, но и за 
поръчки от цялата страна.
Историята на тази пивоварна, която се появи някак тихомълком, всъщност е доста завладяваща. Както, впрочем, и на 
повечето малки независими пивоварни, не само в България. Първите (и най-важни неща), които научих около „River Craft Beer“ 
разбиха няколко мита за тях. Най-вече – това не е псевдо крафт компания, която е излязла на пазара и си е лепнала Craft 
в името, за да се възползва от модата. Не, това е малко семейно начинание. Също така – става въпрос за реална пивоварна, 
която си има собствени мощности, а не е „джипси“, т.е. да ползва под наем чужди. И трето – асоциацията с Дунав не е 
случайна. Пивоварната е базирана в Русе, край самата река.
Историята на „River Craft Beer“ започва преди около две години, когато Венцислав Иванов се запознава с белгийски пивовари. 
Запалва се бързо (и безвъзвратно) от идеята да прави собствена бира. Заминава да черпи опит в Белгия, а след това и в 
Германия. След връщането си той вече е решил, че няма път назад – ще се прави пивоварна. Помага му обстоятелството, че 
семейството му има собствено помещение, което може да бъде преоборудвано в пивоварна. На брега на Дунав, както стана 
дума.
Следва успешно справяне със задължителната бюрокрация. И същевременно Венцислав преминава обучение за пивовар. За да 
започне официално от 2019 г. да прави това, което му става мечта – своя марка бира. „River Craft Beer“ доскоро бе 
популярна основно в Русе. Там има и собствен магазин – на улица „Солун“ в квартал „Възраждане“. Но, ясно е – границите 
на града в един момент стават тесни и се търси популяризиране.
Престоят в Германия и черпенето на опит там явно остават трайни впечатления у Венцислав, тъй като всичките бири на „River 
Craft Beer“ са в немски стил. Те са лесни за пиене и явно идеята е да стигнат до по-широк кръг хора, които вече добре 
познават въпросните стилове.
„Светло пиво“ е нефилтриран пилз (4.7% алк, 11.5% плътност), съответно леко мътен. Доста пивък и идеален за съчетаване с 
храна, с лека горчивина в края.


„Тъмно пиво“ е черен лагер (шварцбиер) с 5.4% алк, 14% плътност. Притежава типичен аромат на препечен малц и приятна 
плътност, с лек карамелен привкус за финал.


„Пшенично пиво“ (отново семпло и ретро заглавие) е вайцен (4.6% алк, 11% плътност). С класическите аромати на банан и 
дъвка. Също и с типичната по-висока газировка. Тялото е една идея по-леко и това помага бързо да се изпие.


С малко по-различно име е дункелвайценът – „Мътни времена“. Този тъмен вайс е с 5.5% алк, 13% плътност. Към типичните 
характеристики на пшеничната бира се добавят аромат и вкус на карамел и препечен малц.


Убеден съм, че с развитието си „River Craft Beer“ ще добие не само повече популярност, но и ще има почва за самочувствие 
да експериментира с различни вкусове и стилове.
И, да – това си е крафт пивоварна. Въпреки строго класическите стилове, които тя произвежда в момента. В крайна сметка 
това е независима, семейна компания, произвеждаща в лимитирани количества бира с изцяло естествени съставки. Крафт 
пивоварството е разнообразно и е хубаво в България да се развият възможно повече негови лица. Успех!

Катерица в „Гларус“-а

Съвсем прясна е новата бира от лимитираната серия Signature на „Гларус“, която носи името Squirrel Hop. Описана като лешников кафяв ейл, тя отговаря на зададения стил.
Целта явно е била да се направи brown ale от британски тип – пивък, с ненатрапчиви вкусове. И за „панделка“ е добавен лешников екстракт.
Получила се е приятна бира (5,5% алк, 13% плътност, 20 IBU). Лешникът се усеща отчетливо на аромат, а по-умерено и на вкус. Очакван интензитет, предвид факта, че е вложен екстракт, а не ядки. Дори така се набива на сетивата, че човек подсъзнателно прави асоциация с катериците, които толкова обичат да си събират и хапват лешници.
При наливане Squirrel Hop образува добра и краткотрайна пяна. Цветът е кафяв, плътността – средна. Може би газировката е една идея по-силна, отколкото предполага стила. И финалът е по-горчив от желаното за кафяв ейл. Вероятно едно намаляване на препечения малц би се отразило добре на следващите варки.
Като цяло – една бира, направена в стила, без някакъв „уау“ ефект. Но не бива да се забравя и това, че „Гларус“ основно пуска бири, които да стигат до възможно по-широк кръг бирени любители и да се възприемат благоприятно от тях.

Плодов обрат в NEIPA на „Блек пайн“

През есента на м.г., при завръщането си след известна творческа пауза, от пивоварна „Блек пайн“ пуснаха и NEIPA. Тогава в нея бяха обърнати стиловите характеристики и бирата бе подчертано горчива. Сега, година по-късно, в новото си предложение – DDH NEIPA, те правят чувствителна промяна. И всичко си идва на мястото.
Новата им бира (6% алк, 14.7% плътност) отговаря на изискванията за стила. С подчертан аромат на тропически плодове (ананас, манго), плодов вкус, в който има лек нектарен ефект, а газировката е търсено ниска. На вкус сладка, въпреки видимо голямото количество вложен хмел. Накратко – новата бира има малко общо с предишния NEIPA, което си е стъпка в правилната посока.
За отбелязване е, че етикетът се придържа към старата стилистика. Какво пък – крафт пивоварните са с развързани ръце и имат възможност да се върнат назад – стилово или визуално, при желание. Това е и привилегията на всички крафт пивовари – свободата.

Класика – Русе и Komar (IPA)

Бирената компания „Dunav Craft Brewery“ продължава целеустремено да следва правилото си всяка следваща бира да носи заглавие, свързано с Русе или реката. Така е и с Komar IPA.
Признавам си, не съм имал срещи с русенски комари. И имах спомен, че общоприетият пример за нахални и големи комари е два от тях да вдигнат одеалото, а третият да атакува. Явно съм бил в заблуда, не знаейки за русенските им „събратя“. За тях на етикета на бирата пише: „Мълвата твърди, че Русенският комар е като по-малък брат на Индийския: отвива те, докато спиш, хваща те и те отнася надалеко, за да… Те изпие!“ Достойни за описване и за наименование насекоми, явно!
А сега за бирата, която е удостоена с името на Русенския комар… След като говорим за класически герой, то и тази IPA е такава. Замислена като West Coast IPA, леко hazy и сварена отново в Солун – в Standard Microbrewery. Останалите й характеристики – 6.5% алк, 15.5% плътност, 36.8% IBU.

При наливане прави един пръст пяна, която се задържа за кратко в чашата. Ароматът е обусловен от използваните сортове хмел – Cascade и Columbus. Основен мирис на лимон и грейпфрут. На вкус грейпфрутът изпъква повече и допринася за сухия и горчив финал. Бирата е с добра плътност, но е много лесна за пиене. Хубаво е да се дегустира – и за добиване на впечатление как се развива „Dunav Craft Brewery“, а и за да ви бъде максимално пълна картинката на българския пазар за крафт бира. Оценка 7/10.

Приятна пшенична изненада от „Гларус“

Най-сетне успях да дегустирам новата бира на „Гларус“ – Hefe Weiss Dry Hopped, която е поредната в серията Signature.
Към нея не подходих с някакви предварителни големи очаквания и това явно допринесе за приятната ми изненада. Първият хефевайс от варненската пивоварна е с 6,2% алкохолно съдържание, 13% плътност и сравнително високо ниво на горчивина за този стил – 20 IBU. Това е обяснимо, предвид факта, че е използвано сухо охмеляване при направата на тази бира, както е указано и в името.
При наливане тя прави обилна приятна пяна на ситни мехурчета. Ароматът комбинира типичните за стила банан и дъвка, но се появяват и тревисти нотки от хмела. Тялото е приятно плътно, а финалът – леко горчив, в противовес със умерено сладкия и мек завършек на стандартните пшенични бири. Първосигнално асоциирах с моя неписан стандарт за охмелена пшенична от германски тип – „Meine Hopfenweisse“, известна и като TAP 5 на Schneider Weisse (макар тя да не е хефе вайс, а вайсбок, т.е. по-силна).
Разлики, разбира се има, в полза на германския еталон. Но това не пречи „Гларус“ да получи поощрение за Hefe Weiss Dry Hopped. Без да изпъква особено, тази бира може да допадне и на любителите на пшенични бири, и на тези, които си падат по охмелените. Аз лично бих я повторил.
Този Hefe Weiss вече се е появил тук-там из страната. В София го няма все още навсякъде по бирените магазини и заведения и за най-сигурно може да бъде поръчан през сайта на „Пивотека“.

„Пивотека“ пусна нова версия на своята „Хала“

След миналогодишния дебют, който бирената компания „Пивотека“ направи на своята марка „Хала“, дойде време да се появи на пазара ново издание на тази бира. Съвсем, съвсем прясна, тя ще може да бъде опитана утре на събитие в столичния бар „Ателието“.
А от следващата седмица постепенно ще бъде налична из познатите бирени места, както и в търговската верига „Фантастико“.
Наглед параметрите не са променени – 4% алк, само нивото на горчивина е леко по-високо 32 IBU срещу 30 IBU от 2019 г. Но има някои подобрения, за които от „Пивотека“ сами разкриват. Бирата е отлежала още повече, но най-вече е претърпяла филтрация. Така пивото става изключително бистро, а тялото е една идея по-леко и това допълнително допринася за пивкостта. Горчивината е малко по-висока, както стана дума, но се очаква да се добалансира до седмица-две. Все пак „Хала“ (издание 2020) е действително много прясна и ще „слегне“. Използваният благороден сорт хмел дава един приятен флорален аромат и вкус.
В крайна сметка, теглейки чертата, „Пивотека“ представя отново приятна бира за ежедневна и многократна консумация. В която все пак ще откриете разлика от масовите лагери. А след тази „Хала“ вече се работи по следващата идея, която предстои да бъде реализирана от „Пивотека“. Позволявам си да издам – IPA. Подробности следват през идните месеци, живот и здраве.

Още две от амбицията на Sofia Electric Brewing

Желанието и амбицията на най-младата българска крафт пивоварна – Sofia Electric Brewing, е явно да покаже възможно 
повече и различни бири за кратък период от време. И докато още разучаваме и се наслаждаваме/преценяме/критикуваме на
предишните им, вече се появиха още две. Така Sofia Electric Brewing може да се похвали с шест различни предложения за 
по-малко от два месеца. От това по-ударно начало, здраве му кажи.
Fix und fertig (гер. – съвършен) е пилз (5% алк, 11.5% плътност). Бих добавил, класически пилз. В него не търсим 
допълнително или дори екстра охмеляване, не търсим други скрити козове. Не, пилз – отлежал по класическа технология 
(минимум 45 дни), а май и всъщност доста повече, тъй като излизането му се поотложи. С благородни хмелове, придаващи мек и 
флорален завършек. Ароматът е по-малцов. Долавя се и диацетил, но в съвсем умерени граници, което е напълно нормално в 
подобни нива, най-вече при чешките лагерни бири. Една съвсем обикновена бира, идваща на фона на предишните нестандартни 
от Sofia Electric Brewing. Но това го споделям с най-добри чувства – защото никога не бива да се забравят подобни 
„ежедневни“ бири в морето от нови бирени идеи.


Втората им нова бира е „42“ – hazy pale ale (4,2% алк, 11% плътност). Лек като тяло, но много мощно охмелен светъл ейл. 
Личното ми мнение е, че хмелът дори е дошъл в повече. Или пък може би бирата е съвсем прясна и има нужда от леко слягане 
за 2-3 седмици. В аромата и вкуса доминира лимонът, а и цветът е светложълт (почти лимонен), макар и мътен. Във финала 
усещането за хмела още е толкова интензивно, че дори леко люти. Действително, лично аз очаквам, „42“ да се балансира, за 
което й трябва още време. И тогава да даде отговор на всички въпроси… Ако приемем, че авторите на бирата са се 
вдъхновили от Ултимативния въпрос за смисъла на живота, Вселената и всичко останало, чийто отговор, както знаете 
отлично, според Дъглас Адамс, е именно 42.