Vitamin B се връща с гръм, трясък и много бира

Днес е хубав ден за любителите на бира. След около час ще отвори официално врати отново бар Vitamin B, който по ред субективни причини (характерни най-вече за тези географски ширини) бе принуден да затвори на 29 април м.г. своето чудесно оформено пространство на столичната улица „Ангел Кънчев“. Още тогава, след грандиозното изпиване на количествата бира на бара, бе дадено обещание, че барът ще се завърне. На друго място, но все така притегателен за любителите на крафт пивото.
И така – отново благодарение на вездесъщият Ростислав от 100beers и верни приятели, Vitamin B отваря. На ул. „Врабча“ 24, непосредствено до паметника на Васил Левски, зад Музикалния театър. Мястото е с потенциал, тъй като има обещание и за лятна градина. Дори и за кухня, когато решите, че хубавата бира има нужда и от подходяща храна.
За най-нетърпеливите началото на партито за откриването е от 13 ч. Ще ви чакат новозаредени кегове и обичайното щедро разнообразие. Местата в София, където може да се пие качествена бира, според мен, се броят на пръстите на двете ръце, затова е хубаво да оценим подобно събитие. А в началото не уточних, че денят е хубав само за любителите на бира в София, защото всъщност всеки, който има път към столицата, вече ще има още една алтернатива за добър бирен бар.
Грандиозното напиване, пардон, откриване днес ще е последвано още утре вечер от нов повод за отбиване във Vitamin B. Там ще бъде представена сръбската пивоварна Dogma. Лично от двама от хората, които са причина за бума на тази белградска бирена компания в последните години – пивоварят Горян Дуковски и маркетинговият директор Зоран Стойкович. Те не само ще представят пивоварната си, но ще споделят и своята гледна точка за крафт бирената революция, как се прави хубава бира и т.н. За да не ви пресъхне устата, докато говорите, ще има наливен Dogma Albino White IPA, както и бутилирани техни бири, сред които, разбира се, и флагманът Hoptopod IPA, страхотен хмелов звяр.

И, да – първите знаци са категорични, че скуката ще страни надалеч от Vitamin B.

 

 

Advertisements

Норвежката Nogne O влезе по-масирано в България

Nogne O на норвежки означава „Гол остров“. Така най-прочутият норвежки автор Хенрик Ибсен описва неплодородните, голи земи по южния бряг на страната, видими от морето. Именно така са решили да кръстят и своята пивоварна през 2002 г. нейните основатели Гунар Вилг и Киетил Йикюн. Те успяват да я превърнат за кратко не само в най-популярната норвежка компания за крафт пиво, но и най-разпознаваемата по света, когато стане въпрос за бира от тази скандинавска държава.
Преди няколко години бири на Nogne O се появиха в столичния бар KANAAL, а от декември м.г. техен официален вносител стана Beer Bastards – бургаската компания, на която се дължат барът Papa Beer, биреният магазин „Мокро куче“ и заведението Buddy.
Те стартираха през миналия месец ударно с близо 40-ина бири от норвежката пивоварна. Част от тях могат да се намерят не само в Бургас, но вече и в София, в Nosferatu Craft Beer Shop.
Изборът определено е богат, като има и доста ценителски предложения, има и по-леки – за щедра ежедневна консумация. На няколко от тях ще се спра, без замисъл за изчерпателност, но с идея да се проследят търсенията на една определено интересна пивоварна.
Сред сесийните им бири определено точките обра Global Pale Ale (оценка 90/100 в RateBeer). Зад наглед стандартните й „мерки“ – 4,5% алк, 12% плътност и горчивина 40 IBU се крие всъщност една хмелова „бомба“. В нея са използвани 13 вида хмел – и американски сортове, и новозеландски, и австралийски, както и благородни – чешки и немски. Това дава един щедър комплексен аромат на тропически плодове (манго, ананас, грейпфрут), а също борова гора, има и флорални нотки. При преглъщане естерите дават усещане буквално, че пиеш хмелово масло. Следва мощен финал грейпфрут плюс бор, след който ти се иска тази бира просто да не свършва. Лично за мен – един много добър избор за любителите на горчиви бири.

Не толкова горчива, колкото освежаваща е Asian Pale Ale (оценка 74/100), в която има вложени лимонена трева, бергамот, портокалови кори. Бирата носи приятна киселост, за която спомага и пшеничения малц. Тялото е слабо, за да подчертае ободряващия характер на този сесиен ейл.

 

Плодове, по-точно череши, надничат от Kriek of Telemark (оценка 90/100). С алкохолно съдържание, сравнително високо за стила – 6,5%, и отличаващ се с добра плътност, както и ниски нива на киселост, този крик е една идеална бира за съчетание с десерт, сирена или просто като аперитив.

Чудесни думи заслужава и портърът (оценка 98/100). Използваните препечен, карамелен и шоколадов малцове дават аромат на препечено зърно, кафе и черен шоколад. Със 7% алк. и 17% плътност този портър е за по-бавна дегустация и задължително да бъде на температура над 8-9 градуса, за да изпъкнат вкусовите му качества. Включително да се усетят и ароматите на хмеловете (Centennial and Northern Brewer), които и така са по-прикрити от горчивината на препечените малцове.

Още по-висока температура – 14-16 градуса, пък е препоръчителна за убийствения барли уайн #100 (оценка 99/100). Историята на това ечемичено вино е нестандартна – сварена като юбилейна стотна варка само за вътрешно ползване и удоволствие на хората от Nogne O, тя им е допаднала дотолкова, че те са решили да я споделят и с по-широк кръг почитатели на пивоварната. Благодарим, за което…
С чудесна плътност (23,5%) и не толкова силна (10% алк.), този барли уайн приятно съчетава вкусове на вино, карамел и горски плодове. Съпътствящият сгряващ ефект само спомага #100 да се нареди сред добрите примери в този стил. Но това, което му придава вече същинска класа е балансът с хмеловата горчивина, която не винаги е водеща за стила, но тук съчетанието на хмелове Columbus, Chinook и Centennial са улучили в десетката.

В допълненение на качествата на различните бири от Nogne O идва и тяхната лична референция, че за цялата им продукция е използвана вода от собствен водоизточник в Гримстад – 20-хилядното пристанищно градче, в което е базирана пивоварната.

Чаено парти с… NEIPA от „Ромбус“

Boston Tea Party от пивоварна „Ромбус“ препраща с името си към едно от събитията, определящи създаването на САЩ. На 16 декември 1773 г. колонистите от Бостън унищожават голямо количество британски чай на местното пристанището, като протест срещу икономическата политика на Великобритания (в случая отказ да бъдат върнати обратно на Албиона три кораба, натоварени с чай). Счита се, че „Бостънското чаено парти“ дава тласък на лавината, която води до Войната за независимост на САЩ.
Сега, 244 години по-късно, в края на декември 2017 г., пазарджишката пивоварна „Ромбус“ реши да нарече своята последна бира за годината именно на това историческо събитие. Като така да препрати към друг важен момент, вече отнасящ се само за любителите на бира – развитието на стила New England IPA, водещ корените си тъкмо от този район на Щатите. Неслучайно на етикета има и ивиците от американския флаг (макар не в червено и бяло), има и звездичките на щатите, има и корабче… Символичната препратка е налице.
Правенето на такава бира обаче си е предизвикателство, защото любителите на въпросния стил стават все повече у нас, а поради липса на достатъчно наши аналози (в България е правена само веднъж преди това подобна бира), те правят сравнение с образци от чужбина, най-често от екстра класа.
Но от „Ромбус“ са се справили много добре с тази висока летва, според мен. Boston Tea Party (6,2% алк) е внимателно правена, за да отговори на очакванията. С прибавени към ечемичения малц също овес и пшеничен малц, придаващи допълнителна плътност, каквато е нужна на този стил бира. С вложени значителни количества хмел за третичното, сухо охмеляване. Толкова много, че стоят на утайка на дъното на бутилката – нещо нетипично иначе за „Ромбус“.
Въпреки това ароматът не блъска в носа, а дава премерени нотки на цитруси (манго, маракуя), както и карамел, и градински овощни плодове, съчетани с усещане за малц. Който пък е в такава мярка, че да даде една сладост при отпиване, която да е „противооръжие“ на горчивината. При наливане може да се забележи как частичките хмел се настаняват в бирата като пелена, без да я правят твърде мътна. На вкус се е получил търсеният „бирен нектар“, какъвто се иска от една NEIPA – Boston Tea Party дори е вероятно да ви се стори вкусна, подобно на плодовите сокове. Финалът не може да мине без цитруси и грейпфрут на вкус, усеща се и приятна една тревиста жилка, като през цялото време горчивината продължава да не се натрапва. Оценка 8,5/10.

След този подобаващ завършек на бирената 2017-а за „Ромбус“ (с изумяващите над 20 нови предложения) лично аз вече съм в очакване какво ще ни поднесат те за 2018 г. А и всички останали наши пивоварни (и бъдещи такива, които са вече почти на старта). Очертава са интересна година!

Лютото завръщане на Blek Pine

Сравнително затишие имаше около горнобанската пивоварна Blek Pine през последните месеци. Оттам излизаха най-вече различни проекти с партньорски бирени компании, познатите бири Blek Pine пък имаха нови рецепти. И така в края на 2017-а се очертаваше от Горна баня да излезе само една съвсем нова бира – Blanche de citron.
Но ето, че изненадата дойде по Коледа. С охмеления и подлютен стаут Chilli in the Hills. В него са вложени люти чушлета чипотле, отгледани във фермата Чили Хилс в Кокаляне, както става ясно от етикета, който следва визуалната концепция на предишните бири от Blek Pine. Разбираме и параметрите на бирата – 6,6% алк, 18% плътност.
При отваряне на бутилката следва може би единствената неприятна изненада при тази бира – бурно излизане на пяната от бутилката (гашинг). Което би причинило доста поразии в кухнята (или в бара), ако нямаш празна чаша под ръка. Съответно и пяната не е консистентна, а на неравномерни балончета. Проблем, по който си струва да поработят в Blek Pine. Но те същевременно са работили по някои други свои предишни слабости, защото извън това Chilli in the Hills е една добра бира. Плътен стаут с доста лют характер. Решено е да няма загатнато наличие на чипотле, а директно огнедишащият змей да бъде скрит в бутилката. Чушките на Чили Хилс са си екстра, спор няма. В тази бира лютостта отнема идеята за охмеления стаут, но пък ако сте любители на лютото и в частност на лютите бири, то няма да бъдете разочаровани. Извън това стаутът е черен като нощта, с плътно тяло и лек кафеен вкус, прокрадващ се във финала между две вълни люто. Но трябва да има и такива бири през студените месеци, за да ти раздвижат добре кръвообращението. Оценка 6,5/10, най-вече заради проблема с пяната.
Радостното е, че Blek Pine отново се показват като експериментатори. Дано 2018 г. им донесе повече добри и смели рецепти.

 

„Гларус“ и „Ромбус“ се качиха на влака с коледните бири

Истински отдадените на бирата почитатели отдавна са загърбили архаичното клише, че тъмни бири се пият само през зимата и дегустират любимите си стилове целогодишно, независимо какви са те. Има обаче някои сезонни, за които с нетърпение очакваш да дойде моментът да излязат на пазара. Като т.нар. коледни бири, появяващи се в началото на декември и държащи ни чувството за празник чак докато привършат по рафтовете, някъде през януари. Най-често те са гарнирани с различни подправки, навяващи асоциация с коледните сладки, като всяка година извират нови и нови предложения.
В България преди няколко години бе направен опит за коледен „Туборг“ – тъмночервен лагер в специални сини бутилки. Но той просъществува кратко на нашия пазар. След това тази ниша дълго време стоеше празна. До изминалия декември, когато се появиха цели две коледни предложения от наши занаятчийски пивоварни. Като и за двете може да се каже, че наистина носят празниците в себе си. Интересни, специфични, овкусени – така, че и ние да кажем „имаме си български коледни бири, при това хубави“.
Идеята на „Гларус“ за подобно празнично предложение зрееше отдавна. И сега се превъплъти в бутилка от поредицата Glarus Signature, която представя различни стилове или експериментални варки, най-често еднократни. Изборът на главния пивовар на „Гларус“ Деян Иванов за празнична бира падна върху пикантен млечен стаут Holy Night (5% алк., 13% плътност). Втората част на заданието си е изпълнено с прецизност. Вложената лактоза дава усещане за мляко на аромат, а в голяма степен и във вкуса. Препечените малцове пък са причината във финала да се чувства вкусът на кафе. Тъмнокафяв към черен на цвят и с добро тяло – ето ви един добър млечен стаут. Сега и за първата част – импровизацията с подправки. Тук не са използвани никакви есенции и аромати, а само естествени продукти – канела, ванилия и бахар. От тях канелата, тази вековна кралска подправка, сякаш най-много изпъква, доминира над останалите. По този начин обаче се получава тъкмо празничният ефект, защото ванилията и бахара са повече ежедневни. Докато канелата не е толкова обичайна, с изключение на коледните празници, когато се слага под път и над път в сладки от всякакъв тип.
Holy Night съвсем заслужи името си, тъй като се появи буквално в последните дни преди Бъдни вечер. Интересно е как ще се възприеме от по-масовия потребител, който вече е запознат с другите бири на „Гларус“. Оценка 7/10.

 

 

Също дни преди Коледа, буквално с последния влак, се появи и коледният стаут на „Ромбус“ Christmas Fever (5,1% алк.). Той е още по-разнообразен откъм подправки. Дори смея да твърдя, че в България до момента не е правена бира с толкова подправки – 6 вида пипер, индийско орехче, джинджифил, канела. Първоначалното очакване след изчитането на етикета (в задължителната стилистика на „Ромбус“, но с елхичка и сняг – празник е, все пак) е за нещо като къри с бира, примерно. Нищо подобно, никакви ексцесии. Съставките са вложени в балансирани пропорции, така че да не се натрапват прекалено, а по-скоро да загатват, да гъделичкат сетивата.
Сигурен съм, че от „Ромбус“ са имали възможност да „натъртят“ повече с наличните подправки, да я направят тази бира още по-силна и пикантна. Но приемаме, че сетивата ни са отворени към подобни коледни вкусове най-вече в отрязъка от около две седмици преди Коледа и около Нова година. След това ни грабва отново ежедневието и вечер имаме повече нужда от по-пивка бира. Именно такава е Christmas Fever, която вероятно може да намерите още и в наливен вариант на място в пазарджишката пивоварна.
И тук канелата е тази, която се откроява в аромата и вкуса. Носът долавя още сушени тъмни плодове и шоколад, пиперите леко „подръпват“ езика към края, но приятно, а джинджифилът спомага за сгряващия ефект. Чудесен заместител на греяно вино, ако не ви се занимава да си приготвяте такова, ако нямате вино под ръка или просто, ако предпочитате повече бирата. Оценка 8/10, най-вече заради баланса.

 

 

Тиква за вечеря от „Трима и двама“

Зимна вечер е сякаш най-подходящото време за дегустация на тиквения ейл на „Трима и двама“. Е, или Хелоуин, ако сте страстни любители на тиквата. Но тази бира при всички случаи е един нагледен пример, че българското занаятчийско пивоварство се развива и дава все повече интересни предложения.
Самият ейл не е непознат в средите на домашните пивовари, включително и с изключително находчивото си и остроумно име – Mashing Pumkins. Защото бе една от запазените марки на Йордан Ченков, доскорошен изявен домашен пивовар, един от първите в България, а сега главен технолог на „Трима и двама“.
Сега той го прави достояние на по-широк кръг бирена публика чрез сливенската крафт пивоварна. Съвсем естествено е да има известни разлики между първоначалния вариант на тази бира и вторият, масовият. Тук, за разлика от оригинала, тиквата не се усеща толкова силно, но все пак сетивата я улавят – и на аромат, и във вкуса. Сега на по-преден план излизат подправките към тази бира. А те са много, като същинска коледна курабия – канела, джинджифил, карамфил, индийско орехче, бахар. Съотношението в цялата тази кулинарийна палитра обаче е добре балансирано, за да не изпъква прекалено някоя от съставките. Резултатът е една ароматна и леко пикантна бира, съвсем подходяща за слагане на точка на деня, без да е прекалено силна (5,5 % алк.) или пък да е прекалено плътна (13,5% плътност).
При наливане бирата образува добра и краткотрайна пяна, в която подправките и тиквата се съчетават на аромат. На цвят бирата е тъмномедена, като прави впечатление, че е постигната добра бистрота, а маята е твърдо залепнала за дъното и не размътва пивото. Съответно и не нарушава вкусовите качества. Финалът е сгряващ и приятно гъделичкащ гърлото, благодарение на всичките си компоненти. Тиквата, както стана въпрос се усеща не толкова явно, но пък придава една кадифеност на бирата. Оценка 8/10.
И сякаш най-приятната изненада на Mashing Pumkins е, че се предлага в бутилки от 0,5 l, така че удоволствието да бъде удължено. Може да се отбележи също, че срокът на годност е отпечатан върху капачките – нещо, което отличава „Трима и двама“ в сравнение с останалите български крафт пивоварни.
След джинджифиловия ейл Ginger Sucker и този тиквен ейл, сливенската компания от приятели категорично заслужава поздравления заради експериментаторския дух и насърчения да го развива и през 2018 г. в още по-смели и интересни бири.

 

Покана за бира с кестени

„Дами канят“ е сред задължителните за отбелязване бирите, излезли в края на миналата година. Първа по рода си в България, тя следва линията на екипа на Beer Bastards, който стои зад бургаските Papa Beer, „Мокро куче“ и Buddy. А тя е да прави в партньорски пивоварни свои определено интересни бири, на които избира имена от легендарни български филми.
След „Опасен чар IPA“, който имаше първа и втора серия, т.е. версия, дойде ред и на „нещо тъмно“. По-точно стаут. Още по-точно – стаут с кестени, носещ името „Дами канят“. Сварен при винаги отворената за експерименти пазарджишка пивоварна „Ромбус“.
С провокативен етикет и още по-стряскащ надпис „Една мъртва бира“. Това обаче е линията на мъртвешкия имидж от логото на Beer Bastards. Самата бира изобщо не е мъртва, нито пък провокира или атакува агресивно сетивата, а напротив – гали ги. Чудесен стаут, в който овесът дава нужния омекотяващ баланс, така че изобщо да не се усеща алкохолният процент, който иначе е 7,4%.

Кестените се долавят деликатно на аромат, но усещането за тях е много по-плътно при отпиване, заедно с вкусовете на кафе и млечен шоколад, които са нормални за един хубав стаут. В този специално балансът е водещ и добре постигнат. Мекотата и плътността дават наслада при преглъщане, за да остане накрая вкусът на кафето и кестените. За направата на „Дами канят“ са използвани цели 14 кг. био кестени, което дава още един щрих към качеството на тази бира.

Част от био кестените, използвани при направата на „Дами канят“

 

Съпътстващ отличителен белег за нея е, че е в бутилки от 0,33 l, които не са с обичайната за „Ромбус“ форма, но пък са вече типични за Beer Bastards. Лична оценка – 8/10.

По всичко личи и доста други бирени любители са оценили стаута с кестени, защото той привърши за по-малко от месец. И, ако го мернете още тук-там, то се чувствайте късметлии и не се колебайте да си го вземете. Защото едва ли ще има повторение. Или поне не скоро. Защото от Beer Bastards работят по друга нова бира, чиято премиера трябва да е напролет.
Междувременно бургаската бирена компания може да се похвали и с други чудесни новини. Като например, че вече е представител за България на норвежката пивоварна Nogne, а от дни и на американската Stone brewing, които вече са познати у нас с изключително качествените си изпълнения. Като вече портфолиото от бири на Nogne вече е още по-разширено от досега известното у нас, общо с 40-ина нови предложения. Към края на януари пък ще има и луди неща от Stone brewing, все в Топ 50 за стиловете си.

Mad Panda стъпи напред със свой стаут

За много години, приятели! Благодаря ви, че вече 4 години продължаваме заедно да откриваме новите бири – хубави, интересни и различни… или не толкова. Бъдете здрави и през 2018 г., за да я завършим с още повече открития. А най-хубавото е, че разнообразието от нови български бири дава плодородие от теми, които в началото на съществуването на този скромен блог бяха просто мечта. Все пак тогава големите пивоварни не бълваха толкова често нови продукти, а алтернативите бяха малко. Официалният старт на първата българска крафт бира – „Диво пиво“, например, бе на 1 май 2014 г., т.е. близо половин година след началото на Bforbeer. Та – тогава бе трудно с намирането на новини, а сега – с отсяването им.
Като края на 2017-а, да речем… През последните седмици имаше буквално гъмжило от нови български бири, за които ще се опитам да споделя впечатленията си с вас. Сред тях е и второто предложение от бирения проект Mad Panda. Стаутът Powder Mafia бележи действително израстване на проекта. Сварен отново в горнобанската пивоварна Blek Pine, той по дефиниция е предназначен за любителите на екстремните преживявания на ски пистите. Но ще се хареса и на почитателите на стаутовете, по-конкретно на американските стаутове. Бирата е с три вида хмел – Magnum, Chinook и Centennial, които придават чудесна, сдържана горчивина във финала (55 IBU). Притежава необходима плътност (15,1%), за да се усеща приятно в устата, а алкохолното съдържание е 6,6%. Характеристиките на стаута – най-вече аромат на препечено зърно и кафе, се съчетават с тези на хмеловете, които донасят на завършека симбиоза от цитрусов и боров вкус. Оценка 7/10.
Powder Mafia може вече да се намери в три столични магазина за бира – 100 Beers, Nosferatu Craft Beer Shop и BEERA, а скоро и на познатите ви други места из страната.
Вече стана дума, че зад Mad Panda стоят страстни почитатели на бирата. Те са също така и домашни пивовари (все пак домашното пивоварство е пожелателната първа стъпка за всеки крафтър). А за домашните пивовари е характерно, че винаги търсят доизкусуряване и усъвършенстване на рецептите си. В тази връзка може да се отбележи, че има и подобрение в светлия ейл на Mad Panda. Той е вече с по-изчистен профил на хмела и нежеланото в началото наличие на мая във вкуса е отстъпило назад.
Стаутът завишава очакванията към Mad Panda за следващите им бири. А се знае, че вече е планирана поне една такава и процесът по нейното създаване е започнал с хоризонт за осъществяване – напролет.

 

И бирените изненади за 2017 г. са…

Дойде моментът за трета поредна година да представим на вашето внимание гласуването за бирените изненади, направено между хората, които най-често четете, когато се интересувате от бира. Радвам се, че вече се превърна в традиция преди Коледа да споделим с вас какво ни е впечатлило през изминалатна година.
Задължителното условие отново е, че участват само бири, излезли на пазара само през календарната година, от януари 2017 г. насам. Уточнението е, че този път няма разделение по стилове, но пък изборът е сведен до пет бири на вот, за да може всеки да сподели какво найстина най-много го е впечатлило.
Своя глас отново дадоха Людмил Фотев („Езикът на бирата“), Николай Дочев и Иво Николов („Бирена религия“), beer2beer.org, Емил Иванов („Hoppy Friday Brewing“), Радослав Пенчев („In Hops We Trust“) и Свилен Кириловски („Bforbeer“).

Ето и самия вот, даден в същия ред, както и миналата година:
Людмил Фотев („Beer language“) – Brown ale Barrel Aged („Ромбус“), Flanders Brown Ale Barrel Aged („Ромбус“), Fail ale („Ромбус“/Мая Трифонова), Golden stout Arribba („Ромбус“), Black IPA Black widow („Ромбус“)
Свилен Кириловски („Bforbeer“) – Imperial Porter Barrel Aged II („Ромбус“), Barley Wine Bitter Swеet Symphony („Ромбус“), Fail ale („Ромбус“/Мая Трифонова), Tropikalia IPA („Бял щърк“), Smooth Bock („Хилс“)
Радослав Пенчев („In Hops We Trust“) – Tropikalia IPA („Бял щърк“), Fail Ale („Ромбус“/Мая Трифонова), White Stout („Бял щърк“), Pink Future Citra („Дорст“), Smooth Bock („Хилс“)
Николай Дочев и Иво Николов („Бирена религия“) – Дами канят Chestnut Stout („Beer Bastards“/“Ромбус“), Ailyak Citra IPA („Айляк“), Mashing Pumpkins Pumpkin Ale („Трима и двама“), White Stout („Бял щърк“), Imperial Porter Barrel Aged II („Ромбус“)
Емил Иванов („Hoppy Friday Brewing“) – Fail Ale („Ромбус“/Мая Трифонова), Rai („Бял щърк“), Ailyak Mein – India Pale Lager („Айляк“), White Stout („Бял щърк“)
Beer2beer.org – Tropikalia IPA („Бял щърк“), White Stout („Бял щърк“), Stolichno Amber Pils („Загорка“), Hills Summer Blanche („Хилс“), Blache de citron Lemon sky & Oranje dream („Блек пайн“).

„Бритос“ изненада с пушена бира

Вън от съмнение е, че биреното разнообразие настъпва и разширява кръгозора на масовия потребител на бира, благодарение на бума на крафт бирите в световен мащаб в последните 20-ина години. Радващо е, че и по-големите български пивоварни започнаха да се ориентират в този тренд, къде с успех, къде с несполучливи имитационни опити за представяне на някакъв стил.
Краят на 2017 г. се оказа моментът, в който и „Бритос“ реши да представи своя първи по-различен продукт от стандартния лагер. Направи го с „Опушен Бритос“, който ще представи на един наистина сериозен кръг от потребители непознат за тях стил като раух (опушена) бира.
Малко за самия стил. Той се отнася към бири от лагерен тип, при които се влага опушен малц. В исторически план подобен малц е бил честно използван в Средновековието, най-малкото понеже малцът често се е сушал на букова жар, заради климатични особености, като липса на достатъчно слънце. В един момент тази технология е изместена, но в германския град с дълбоки пивоварни традиции Бамберг продължават да развиват изкуството за правене на раух бира. Тя е богата на специфични аромати като на опушено дърво, бекон, даже тютюн и пепел, които се дължат именно на опушения малц.
Та именно към този стил решават да се насочан и „Бритос“. И заслужават адмирации за това, тъй като раух бирите, които не крия, че са ми сред фаворитите, не са толкова лесно смилаеми.
Специално за „Опушен Бритос“ съм убеден, че се появява на пазара след множество тестове, които да нагодят рецептата към предпочитанията на масовия българин. Защото, съгласете се, всеки би искал една бира да е интензивно наситена откъм аромати и вкусове, но това крие и риск да бъде отхвърлена моментално от хора, които са свикнали до този момент единствено на светли лагерни бири.
Затова и в тази бира е потърсен баланс между специфичните особености на раух бирата и нагласите на клиентите. Те ще усетят, че се задава нещо по-различно още от външния вид. Това е първата бира от „Бритос“, която тръгва масово в стъклен амбалаж (0,33 l), за еднократна употреба. Етикетът е интересен, а акцентът на О от думата опушена, навява първосигнални препратки към норвежката Nogne O. Надписът е ситуиран лявата страна на етикета, а в дясната има изобразен дим. Има и етикет на гърлото, от който научаваме и детайлите на „Опушен Бритос“ – 5,5% алк, 13% плътност. Капачката е червена и брандирана, което несъмнено ще зарадва колекционерите.
Ароматът е обран и изчистен, като опушеният малц се усеща съвсем деликатно. На вкус обаче той се усеща, ненатрапчиво. Като дава един лек и приятен финал с опушен характер, асоцииращ с дим и дори пушен бекон, който отшумява сравнително бавно при послевкуса. Комбинацията от малцове осигурява тъмномеден бистър цвят. Балансът се е получил дотолкова, че непредубеденият и незапознат човек, който за пръв път дегустира подобна бира да бъде спечелен с интересен вкус.
Останалите, които са пили и далеч по-опушени бири, могат да погледнат на „Опушен Бритос“ като на един добър опит, който може да доведе след себе си и други положителни примери от по-големите пивовари. Специално от „Бритос“ смятат да продължат с подобни интересни предложения и през 2018 г.
Тази бира постепенно навлиза в магазинната мрежа, за начало в по-малките търговски обекти, като най-късно до началото на януари трябва да се появи в магазите „Била“, а в София – и във веригата „Фантастико“.