„Averi Beers“ провокират бирени дискусии

Наред с многото хубави идеи, с които развиват своя магазин във Варна, приятелите от „Averi Beers“ решиха да помогнат по интересен начин за доразвиване на бирената култура. На своя профил във „Фейсбук“ те замислят да проведат серия от дискусии, задължително на бирена тематика. Целта е от една страна хората, които обичат и пият качествена бира да си кажат мнението. А от друга мнозина биха си дообогатили познанията, дори и само четейки.
Началото е поставено с темата „Saison или Session“, с която да се обясни какъв стил е „сезон“ и каква е разликата му със „сесийните“ бири. И също така всеки да сподели кой от двата стила предпочита.
Всеки е поканен да участва или поне да проследи възникналите разговори. Подобни идеи заслужават единствено адмирации, защото именно те спомагат допълнително да бъде намален процентът на разграничаване на бирите само на „светли и тъмни“. Или пък занаятчийските бири да бъдат определяни просто като „бутикови“, независимо от стила си.

 

Следващите български крафт бири

Лятото е в разгара си, а това означава и осезаемо увеличаване на желанието за бира, съответно и потреблението. В този период пивоварните като цяло са съсредоточени да удовлетворяват изискванията на клиентите си и количествата им на рафтовете, и в баровете да не се изчерпват.
Но… всеки винаги има едно наум, тъй като се задава есента. Което пък е повод за нови бирени премиери, а очакванията на любителите на пивото постоянно се повишават. В тази връзка няколко от крафт пивоварните ни споделиха пред Bforbeer своите планове.
„Пивоварна 359“, която не е толкова популярна като име, колкото нейното „Диво пиво“, ще поднесат изненада с първата си бира със сухо охмеляване. Някои вече са опитали този сесиен IPA и споделят своите определено положителни отзиви. Оттам се очаква и ейл с портокалови кори.
В „Бял щърк“ пък са обзети от амбицията да поддържат отличните впечатления, оставени от Tropikalia IPA. Наскоро се появи загадъчен пост във „Фейсбук“ профила на компанията, от който стана ясно, че се подготвят не една, а две нови бири. Те вече са сварени в именитата холандска пивоварна De Molen, художествената работа по етикетите им е готово и трябва да дебютират в България към средата на септември. Едната е сесиен IPA, наречен Rai (3.5% алк), който ще е като по-малък брат на Tropikalia. Тази своеобразна бирена серия трябва да бъде приемана и като музика (отлично знаем, че музиката и бирата са неразривно свързани). „Ако Tropicalia е сайкъделик самба, то Rai е музика от Северна Африка“, обясняват от „Бял щърк“. И в същото време признават, че името е свързано и с българската дума „рай“. Дали ще се доближим до небесата с този сесиен IPA, предстои да проверим лично.

А втората изненада е необичайният бял стаут (9% алк), замислен и направен така в чест на белия щъркел. С вложени кафеени зърна, клечки какао и ванилия, които са киснати в дюлева ракия. Това вече как ви звучи?!

Съвсем класически стаут пък ще се появи от „Гларус“. С него се цели максимално широк кръг хора да се запознаят с този стил, който още е популярен сред сравнително тесен кръг българи. Паралелно с това пивоварната във варненското село Слънчево планира да разшири и своя капацитет.
Нова бира се очаква и от „Айляк“, но някъде към октомври, затова и засега подробностите следват. В очакване сме и на колаборацията между „Сервежариа контемпоръня“ (авторите на Evoe) и португалската Maldita.
Що се отнася до горнобанците от Blek Pine, те в момента са съсредоточени да правят още и още от своя IPA. Но същевременно работят по нова версия на миналогодишния прасковен ейл, а на предстоящия Wrong Fest на 9 и 10 септември край софийското село Войнеговци не се съмнявайте, че ще има отново тяхна фестивална бира.
Сензацията на пазара от последните месеци „Витошко лале“ пък вече не само реализира три успешни преиздавания на този пивък лагер, но и нейните автори замислят продължение във вайс (пшеничен) вариант.
Няколко думи и за „Ромбус“. Пазарджишката микропивоварна спазва линията си да съчетава изобилие с разнообразие и подготвя много нови изненади. В идните седмици се задават нови версии на Aloha IPA, Weizen IPA и Английски портър, както и следващо издание на разкошният Имперски портър, отлежал в буре. Освен това в бутилка ще излезе новата Berliner Weisse с вишни. А съвсем нов и изненадващ ще бъде техният Американски барли уайн, първи за България в този стил!

На лов за бири в Нови сад

За мнозина пътуващи Нови сад е просто поредният град по магистралата на път към унгарската граница. Вторият по големина град в Сърбия не е непременна туристическа дестинация за туристите, които предпочитат Белград и отскачат до административния център на провинция Войводина за по един ден, тъй като е наблизо, на по-малко от час път от столицата.
Нови сад всъщност е посещаван целенасочено най-вече в началото на юли, когато там се провежда EXIT – най-големият музикален фестивал на Балканите. С над 20 сцени, разположени на всевъзможни места из Петроварадинската крепост, издигаща се над града и над Дунав.
Признавам си, че съм посещавал Нови сад именно заради EXIT, който тази година предложи също доста добри концерти, сред които The Killers, Лиъм Галахър, The Jesus and Mary Chain и Джейк Бъг, Rag`n`Bone Man.
Но да си дойдем на бирената дума. Предишният път, преди 5 години, беше поредният, в който местните флагмани Jelen и Lav се точиха на воля навсякъде по барове и заведения. Заедно с още две-три световни марки лагери. Казах си, че този път тази скука трябва да се разкъса и бърза проверка в интернет ми даде надежда, че картината е променена.
Така беше. Дори и отгоре. Защото още с пристигането мернах плакат на състоял се наскоро там крафт бирен фестивал, само на местни пивоварни. Имаше изброени някъде към десетина. Всъщност в Сърбия те в момента са 17 – по-големи като познатата у нас Kabinet и Dogma, няколко по-малки, включително и нанопивоварни с много малък производствен капацитет, както и джипси, варящи при по-големите.
17 срещу 15 малки у нас, като повечето от нашите също не варят на собствени мощности. Не отстъпваме на сърбите, поне като бройка, помислих си. Всъщност статистиката научих от Драган Павлович. С когото се запознах по една бирена (не)случайност. Той се оказа един от тримата собственици на новосадската 3bir. Засега джипси пивоварна, варяща в Dogma. И предлагаща вече 8 различни бири. В началото на юли обаче на разположение бяха пет – Sleeper (сесийен IPA), Deserter (крийм ейл), Walker (IPA), Slager (лагер) и Kaskader (черен IPA). Подредени в реда, в който ми допаднаха, като при Kaskader, за съжаление усетих инфекция с осезаем аромат на масло.

С Драган говорим в дегустационната на 3bir, в която ме заведе. Приятно местенце, предлагащо живителен климатик в убийствената новисадска жега. Десетина маси, няколко крана, за цвят един рафт със сръбски и чужди бирени бутилки като декорация. Толкова. За един любител на пивото май повече не е нужно. „Вече имаме 100 членове на нашия бирен клуб в града“, разказва съсобственикът на 3bir. Събират се почти всеки ден, дегустират, дават оценки на бирите. Сред тях и двама-трима, които си варят вкъщи. Домашното пивоварство не е толкова развито все още в Сърбия. И повечето крафт пивовари, не са бивши домашни, за разлика от преобладаващата тенденция в България. Правят си фестивали често, почти всеки месец, като този в Белград – Vrteska, който е посещаван и от доста българи, е само един от многото. „Толкова станаха, че не смогваме да сварим достатъчно бира, за да се явим на всички“, признава Драган.
Друга „Мека“ на крафт бирата в Нови сад е Beerstore, в безистена на №18 на пазарния площад Trg Republike. „Наистина никъде не може да намерите по-ниски цени от нашите“, вметва собственикът. „И такова разнообразие“, допълвам наум аз, радвайки се на трите стелажа с бири. Наистина в България има далеч по-заредени специализирани магазини, но пък в Нови сад няма другаде така събрани накуп всички сръбски пивоварни. Стиловото разнообразие обаче е леко скучно – основно американски светли ейлове и IPA. Това е второто място, където ми хвалят Hoptopod IPA на Dogma (в интерес на истината с оценка 89/100 в RateBeer). Купувам я в бутилка, заедно с още доста други, с които да се опитам да обхвана целия спектър пивоварни. Решавам обаче да не опитам Hoptopod там, а наливна на трето място, което отначало не бе в плановете ми, но ми бе препоръчано и от Драган, и в Beerstore. И което никак не съжалявам, че посетих. Става въпрос за Mazut Pub, на метри от главната улица. Там има около 100-ина бири – сръбски, разбира се. А останалите – познати и у нас (английски, белгийски, германски). Ами добър е Hoptopod-ът в наливен вариант. Вярвам ще постигна съгласие с тези от вас, които са го опитвали, включително и инцидентно внесен и у нас през миналата година. Интензивен цитрусово-боров аромат, подплатен с добро малцово тяло, пивото е бистро, без утайки, а финалът е достатъчно горчив (на усет – към 60 IBU). На кран имаше възможност и за Salto Pale Ale на едноименната белградска Salto Pivo – приятна, с по-наситено малцов профил.

 

На метри от Mazut Pub е още един специализиран магазин – Lager&Wine, където не е същото разнообразие като в Beerstore, но все пак има и достатъчно други предложения – сръбски, белгийски, немски, далеч не само лагери, както подвежда името.
Ако ви трябват още в същия дух – Tehnolog`s, Skripa pub и Local. Има и брюпъб – Brauhaus, също надлежно набелязан още преди заминаване.

 

Средна хубост, но с много приятен лагер и пшенично. Оказа се обаче, че въпросните две бири не се правят там, но от персонала не споделиха кой им е майсторът. Там се варят другите две. Тъмното (Crno) си е тъмен лагер, с по-изразен вкус на препечен малц. Има и ейл, който търпи критики, честно казано и като неубедителен аромат, и като губещ се вкус, но все пак е без дефекти и може спокойно да мине като съпровод на добрата кухня там.

 

Мястото, където се прави бирата е в единия ъгъл, видим от всички клиенти. Има възможност и да се вземат PET бутилки за вкъщи.
Ако вече ви е станало интересно, то не чакайте следващия EXIT, чак след година е, а и не е сигурно, че музикалната програма през 2018-а ще е точно по-вашия вкус, всеки път е различно. Но пък може на отиване или връщане от по-нормалната част от Европа, да си направите кратка отбивка до Нови сад. Там австро-унгарското влияние като архитектура е видимо, сръбското гостоприемство – също е незабравимо. А откъм бири, както е видно, вече също са в Европа.

Историята на пивоварството ни събрана на едно място

Винаги е добре, когато човек познава историята – на своя род, на своя народ. Същото важи и за пивоварството, което не е само сегашно и бъдеще време – най-новата бира на някоя пивоварна или нейната следваща. В тази посока особено полезна винаги е била „История и развитие на пивоварната промишленост в България“ на инж. Петър Паунков.
Но тази чудесна книга вече не може да се намери на книжния пазар. Затова тук на помощ идва и Фейсбук-страницата „Българска бирена история“.
Тук периодично се появяват материали за историята на различни български пивоварни, бирарии, има и добър набор от архивни снимки. Включително и на бири от не толкова далечното минало. От текстовете могат да се научат достатъчно интересни факти за началото, годините, в които пивоварната индустрия у нас се опитва с бързи стъпки да настигне тази от Германия и Чехия. И до голяма степен успява да го стори. При това трябва да се отчете, че българските пивовари работят в трудна среда – те трябва да се преборят с навиците на българина, който от векове предпочита вино или ракия, а на бирата гледа като на „чужда мода“ от края на XIX век.
„Всеки оставил отпечатък в бирената ни история има правото да бъде запомнен“, казва Иво Николов, който е причината за появата и съществуването на „Българска бирена история“. Познавате го като съосновател и на групата „Бирена религия“, страстен колекционер на бирени артикули, един от най-добрите бирени ловци у нас.
Не е случайно, че профилната снимка на страницата е на пивоварна „Св. Петка“. От една страна тя е първата в България, създадена през 1876 г., а от друга е от Русе, откъдето е и Иво. Приятно четене!

 

Треска за „Трима и двама“ в София

Стартът на сливенската пивоварна „Трима и двама“ бе през март, но оттогава бирите им можеха да бъдат намерени само на място в Сливен или в бургаският Papa Beer. Съответно се генерираха силни очаквания в останалите градове. София не направи изключение, а чаканата новина дойде към края на миналата седмица – вече има бири на „Трима и двама“. В магазина на 100beers. В ограничено количество.
Което се оказа наистина ограничено, защото светлият ейл „Чисто и просто“ привърши за по-малко от 24 часа. Не се задържа много по рафтовете и червеният ейл „Bloody Muddy“, както и експерименталната „Чай малко“ с мед и лайка. В момента има налични само стаутът „Black Head“ и джинджифиловият ейл Ginger Sucker, които са и онлайн – съответно могат да се поръчат. Но и те не са в изобилие, така че е добре да побързате, ако искате да ги опитате сега. Иначе трябва да се отбивате до Сливен на път за или от морето (в което няма нищо лошо, защото всъщност ще дегустирате бирите от извора).
Сега съответно започват да се появяват и първите впечатления от „Трима и двама“. Накратко и моите, както винаги – без претенции за крайна инстанция, само лично мнение.
„Чисто и просто“ има чудесни параметри за светъл ейл (5% алк), но е бирата, по която трябва най-много да се работи, защото й липсва достатъчно изразен характер и основните параметри като аромат, тяло завършек имат нужда от подобряване. Но, познавайки перфекционизма на главния пивовар Йордан Ченков, вярвам че още следващата варка ще ни даде осезаема разлика.
Bloody Muddy е един приятен ред ейл (5% алк, 12% плътност), в който американските хмелове (долавям Amarillo) се съчетават добре с малцовете, от които се усеща достатъчно ясно карамеленият. Бирата създава настроение и с името си, многозначно в няколко насоки, за което – отново адмирации. Също така палец горе и за етикетите. Интересни, наситени, свежарски. В допълнение – дело на сливенски автори. Не от прочутите майстори от сливенския еснаф, а млади творци. Част от онази вълна млади хора, които са си харесали града, подобно на нашите приятели от „Трима и двама“, и не го заменят за нищо на света.

Сред етикетите лично на мен най-много ми допадна този на „Чай малко“, чийто съставки – мед и лайка, са олицетворени с кучето-космонавт Лайка, недоволно гледащо представител на малцинствата, който й е откраднал медна тел. „Чай малко“ вече е хит сред почитателите, а е и може би най-интересната на пивоварната до момента.
Макар фаворит всъщност да ми е Ginger Sucker. Най-силната от всички (7% алк, 15.5% плътност). С много добре изразен аромат и вкус на джинджифил, който е и добре премерен. Така че да привлича, а не да отблъсква тези, които не са опитвали до момента бири с тази подправка. Медът се усеща леко на аромат, а на вкуса дава една нотка сладост на иначе охмеления финал.
„Black Head“ пък е „греховно вкусна, с дъх на кафе и шоколад“, според описанието на самите приятели от „Трима и двама“.

 

Там пише още: „Извираща от най-мрачните дълбини, черна като душата на главния пивовар“. Внимавайте много – това е заблуждаваща реклама! Душата на въпросния пивовар е далеч от греховете или поне ги опрощава ежедневно с варки, доставящи радост на стотици биролюбци. Стаутът е от ежедневен тип, който можеш да си позволиш, без да мислиш дали ще те боли глава на сутринта. Също с 5% алк. и 12% плътност и наситено черен цвят. С аромат на препечен малц (най-вече) и на шоколад, а кафето е повече във вкуса, макар че може би има нужда от една идея по-сух, кафеен завършек. Него обаче се надяваме да го получим, при това в много по-големи измерения от имперския стаут, евентуално в края на годината. Ако г-н главният технолог реши да направи такъв, какъвто майстореше за чудо и приказ като домашен пивовар. Приемете шегата, моля! И дерзайте напред със следващи бири. Че никак не се задържат!

 

Ако една крафт бира 0,75 l ви е много или ви е скъпа…

Инициативата Bottle Sharing Sunday ще има своя дебют този неделен следобяд – 23 юли, с начало от 14 ч., условно до 16 ч. в магазина на 100beers в София, на ул. „Юрий Венелин“ №1. Подобно нещо се случва реално за първи път организирано в България, затова си заслужава да бъде споменато.
Често се е случвало двама или трима души, почитатели на крафт бирата, да си споделят голяма бутилка в заведение. Което поражда допълнителни интересни нюанси в разговора им и вмъква нови теми, като вкус, аромат и качества на съответното пиво.
Сега същото ще се случи съвсем целенасочено. 100beers вкараха нови предложения от канадската пивоварна Flying Monkeys. Онази същата, с готините бири от миналата година и находчивите надписи на капачките си. Новите бири също са страхотни – Paranormal (имперски тиквен ейл с подправки – оценка 94/100 в RateBeer), Deep Tracks (американски кафяв ейл – 86/100), Manifesto (тройно шоколадов млечен стаут – 99/100), Shoulders Of Giants (имперски IPA – 94/100) и Aurora Heart (шоколадов стаут с малини – 79/100).
Въпросът е, че са в големи бутилки от 0,75 l и цената им също така е чук за почти всички от нас, които искаме да ги опитаме всичките. Една от тях варира от 25 до 30 лв. Тук идва предимството на Bottle Sharing Sunday, който очевидно ще се случва в неделни дни, отскоро работни за магазина на 100beers.

Грубо казано – плащаш си една бутилка и опитваш всичките. Желаещите могат да се запишат във фейсбук страницата на магазина или на мейл info@100beers.bg. Нужна е група от пет души, като на всеки ще се падне по 150 мл от бутилката, която е с обем 750 мл. Затова шансът е за първите петима записани, които си платят и таксата от 30 лв. И… нека дегустацията започне! Тя ще включи и петте бутилки, което ще е повод за участниците след това със задоволство да отчетат нови пет бири в списъка си. Освен това се предоставя и чудесната възможност да споделиш усещанията си с останалите. Защото, признайте си, понякога ти се приисква да си кажеш „рецензията“ и вкъщи, но кучето, котката или рибките не биха те разбрали така добре. Все пак, ако сте с късмет, то половинката ви може също да си пада по крафт бира. А тук още четирима ще ви изслушат и вие на свой ред ще чуете мненията им. През август ще има следващи издания на Bottle Sharing Sunday, със следващи също така интересни пивоварни.
Тук е мястото да споделя и за още една хубава идея от 100beers, която ще се случи на 26 юли (сряда) между 19 и 22.30 ч. в бара на магазин Photosynthesis на бул. „Васил Левски“ 57. Там ще бъде представен AnimAle – летен сесиен IPA, single hop, охмелен само с Citra. Той е произведен в 500 бройки от горнобанската пивоварна Blek Pine.
На етикета на всяка бутилка е снимка на някой от обитателите на приюта за бездомни кучета „Фермата“. Тези тъжни до дълбочината на кучешката душа очи могат да бъдат зарадвани от вас, ако освен бирата ви хареса и милата муцуна на бутилката, и си ги осиновите. Ако пък вкъщи вече си имате достатъчен брой лапи или нямате възможност, то вие все пак може да помогнете някак на тези кучета. Защото по 1 лев от всеки закупен AnimAle отива като дарение за приют „Фермата“.

 

Снимка: 100beers

 

Български учени разработват безглутенова бира

Хората, страдащи от чувствителност към глутен или глутенова ентеропатия (цьолиакия), са твърде ограничени във възможностите си да консумират бира, заради малцовете, съдържащи глутен. За да не се чувстват ощетени те, на световния пазар все по-често се пускат безглутенови бири. В тях обичайния ечемичен или пшеничен малц е заменен почти изцяло от просо, елда, киноа, сорго, ориз и др.
Интересното е, че е напълно реално да се появи и такава българска бира. На проведената наскоро VIII Национална конференция по хранене стана ясно, че учени от Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) разработват именно безглутеново пиво. Целта на проучването е да се получи бира с ниско съдържание на глутен, като се използва пивна мъст от ечемичен малц с добавени просо, царевичен грис и ориз в различни съотношения и два щама пивни дрожди от колекцията на ИКХТ.
„Постигането на икономическа ефективност на процесите и производството на приемлив за потребителите продукт е предизвикателство за учените и българските изследователи не могат да стоят настрана от тези процеси“, коментира директорът на института проф. д-р Габриела Маринова.
Вече е получена задоволителна проба с ниско съдържание на глутен – под 20 ppm (mg/l). В същото време бирата е с нормални показатели и подходящ за консуматорите вкус и аромат. След като премине всички одобрения, то вече може да бъде предложено на пивоварните у нас, с очакване да предизвика вниманието им.
В интерес на истината, безглутенови бири и в момента могат да бъдат намерени в България. В магазина на 100beers например има три предложения – Mikkeller I Wish Gluten Free IPA (с оценка 87/100 в RateBeer), както и две на друга датска пивоварна To Ol – Totem Pale и Totem Passion, в стил американски светъл ейл. Последните два са и в Топ 50 на RateBeer за нискоалкохолни бири.
Иновативно мислене в тази насока показват и домашните пивовари. Вече има опитни варки на домашна безглутенова бира с елда, ориз, просо, ръж…

 

„Пиринско“ е бира №1 в България за първото полугодие

„Пиринско“ е марка №1 по обем и стойност сред бирите в България за първата половина на 2017 г., като държи 18,3% пазарен дял по обем. Това съобщиха от „Карлсберг България“, позовавайки се на данни на агенция Nielsen A/S. Според постъпилата преди дни оттам информация, самата бирена компания излиза на водеща позиция у нас по обем производство с 30,3%, превръщайки се в най-бързо развиващата се в пивоварната индустрия в страната. Очакванията са темповете да се запазят до края на годината.

Пред представители на медии от „Карлсберг България“ посочиха още, че са успели да изведат „Шуменско“ до четвърта позиция сред българските бири с 31% ръст в обем спрямо първите шест месеца за миналата година. „Самърсби“ пък е №1 при сайдерите с 55% дял по обем и 64% по стойност.
Глобалните тенденции на пазара обаче не са особено променени. Има минимален ръст в обем и спад от 0,5% в стойност, което се обяснява с липсата на някакъв съществен ръст в доходите на населението, с което да се развие пазара като цяло и този на бира в частност. Ниската покупателна способност води и до продължаващ спад на консумацията на бира в заведения, вече 12%. Съответно проблемите на заведенията причиняват и спад в потреблението на пиво в стъклен амбалаж – още 8%.
Извън тези резултати, от „Карлсберг“ информираха, че вече са част от т.нар. коалиция на 100-те глобални компании, които са предприели колективни усилия за устойчиво развитие и опазване на околната среда. Целта пред дъщерната компания в България е до 2022 г. да сведе до 0% въглеродните емисии в производството и да има до 30% намаление на въглеродните отпечатъци до 2030 г. До 2022 г. пък електроенергията да бъде от възобновяеми източници. До 2030 г. също така трябва да има създадени условия на труд, които да сведат до 0% инцидентите на работното място. На 100% от рекламите и опаковките пък вече има призиви за отговорна консумация.
Изпълнителният директор на „Карлсберг България“ Деян Беко пък поема съответен пост в Гърция след 4,5 г. работа в страната ни. Мястото му тук ще заеме руснакът Денис Шерстенников.

 

Силно плодово-горчиво предложение от Brewforia

Бирената компания Brewforia продължава да прецизира предложенията, с които да изненада любителите на бирата у нас. Поредните два „удара“ са също така силни и ще имат своята премиера този четвъртък (29 юни) от 18.30 ч. в бара на Photosynthesis, на столичния булевард „Васил Левски“ №57.
Става въпрос за нови неща от австрийско-словенската пивоварна Bevog, достатъчно добре позната вече у нас с качествените си бири. Едната от двете „дебютантки“ – Passion Beer, е забележителна в няколко отношения. А като я опитате, ще се убедите, че ще остане за дълго в паметта ви. От една страна, тя е първата, която се предлага от Bevog в големи бутилки от 0,66 l. Освен това е първата колаборация на Bevog, в случая с италианската Birrificio Lambrate, като дори е сварена на мощностните на миланската крафт пивоварна. Но пък етикетът носи стилистиката на Bevog.

На трето (и най-важно място)… вкусът. Незабравим е! Името и рисунката на етикета насочват вярно към догадката, че в тази бира има маракуя (анг. – Passion fruit), която е 1% от общото съдържание. По-нататък обаче е същинска „плодова салата“ – 2% манго, 0.5% грейпфрут и 0,4% лайм. Истински плодове са призовани да дадат на вкуса това, което обикновено се постига в резултат от комбинация от хмелове. Получила се е разкошна бира на аромат и вкус. В Ratebeer има рейтинг 88/100, но оценката ще расте нагоре, според мен, тъй като е формирана само от 10 човека към момента. При това от май месец насам. Да, Passion Beer е съвсем нова и прясна, а съставките все още са достатъчно свежи и сега е точният момент да се пие. Маракуята със своя специфичен аромат се усеща най-отчетливо на аромат, макар да е в по-малък процент от мангото, което също се долавя, на втори план. Грейпфрутът и лаймът пък поздравяват нашите вкусови рецептори, тъй като се усещат при отпиване. Бирата е със силно малцово тяло, има цвят на светъл мед и сравнително добра бистрота. Тя се води в стил Double IPA и донякъде се покрива, тъй като е с 8% алк. Но типичната за „двойния IPA“ малцова сладост тук е изместена от плодовия „взрив“ и по-скоро бих приел, че това е силен американски експериментален ейл. Но при всички случаи категорично си заслужава оценка 8,5/10.
Втората бира, която ще бъде представена от Brewforia в четвъртък във Photosynthesis, е Lumberjack IPA от серията Who Cares. Тя е и формалният повод събитието да бъде наречено Who Cares Beer Party (vol. 2), продължение на първото, на което също бяха представени бири на Bevog. Това е също съвсем нова бира, която е успяла вече да формира оценка 97/100. Тя, също така, е отличен пример за ежедневен IPA, без да бъде твърде лека (сесийна), защото е точно с 6,03% алк. Предлага се в кен от 0,33 l, решен графично в духа на останалите от серията Who Cares. Заигравката с рисунката, а и с името е с дървосекачите – намигваща препратка към т.нар. лъмбъри, хипстърското крило, залагащо на първичния стил и подчертано дългите бради. При наливане Lumberjack IPA прави обилна и доста трайна пяна. Ароматът е комплексен, включващ манго, ананас, борови иглички. При отпиване може да се отчете чудесното малцово тяло и добрата пивкост. Финалът е повече на борова гора и може да се отбележи дългия сух и горчив послевкус. Оценка 8,5/10.

„И този път няма да минем без подаръци“, обещават организаторите за тези, които ще посетят партито. Останалите, които вече са заинтригувани да опитат тези бири – ще ги има от петък по специализираните магазини, в които сте срещали досега Bevog. Могат също така да бъдат поръчани и тук.

Слушате ли Jin Monic? А опитахте ли им бирата?

Един блогър има свободата да пише пристрастно. Затова в случая ще се възползвам с пълна сила от това право, за да ви представя една нова бира. Бирата на Jin Monic – откровено най-любимата ми група в момента измежду българските. Млади, талантливи, отлични приятели помежду си и най-важното – свирещи музика, която е съотносима с някои от актуалните алтернатив рок имена на чуждата сцена. Повтарям актуалните групи, които събират десетки хиляди на открито и в зали в САЩ и Западна Европа. И има-няма 1000-2000 души у нас, максимум – просто защото не говорят много на масовия слушател, който е поне с 20-ина години назад в музикално отношение, уви. Тук обаче проблемът не е в слушателите, а в медиите и промоутърите, които им (ни) свеждат музиката, която слушаме и гледаме в България. Но това е друга, дълга и болна тема.
Сега думата е за Jin Monic – не е задължително да ви харесат, но пък за незапознатите – опитайте, прослушайте ги, може да ви допаднат. Дори може да се видим на следващия им концерт. Вече запознатите с групата пък знаят и друго – те си поддържат доста приличен мърчандайз. Със стилни тениски, дискове, а от съвсем скоро и бира. Jin Monic Indie Pale Ale носи заигравка в името си със стила инди рок (както знаете идва от independent) – този милият, световноизвестният, който все не може да пробие истински в България.

Бирата е с 5,5% алк, 12% плътност, носеща задължителните цитрусови аромати (повече портокалови и нюанс карамел), с лек грейпфрутов завършек. Същевременно ароматът и вкусът не са интензивни, което кара човек да не се ограничи само с единствена бутилка. Трябва да се отбележи заслугата на технолога на „Пивоварната“ в Бургас Петър Петров, който има основен принос за рецептата и направата на Jin Monic Indie Pale Ale. Логото на брюпъба стои в долния десен ъгъл на етикета, на който иначе доминира логото на групата. Интересно е в каква насока ще поемат следващите издания на бирата (защото от Jin Monic обещават такива, когато тази партида се изчерпи) – дали ще е е по-интензивно горчива бира или пък ще е в някой друг стил…
Jin Monic Indie Pale Ale може да бъде намерена по време на следващи концерти на групата, за които пък може да научите тук. В профила ще бъдат предлагани и кашончена с по 12 бутилки. Вече топката с пиенето на тази бира и слушането на Jin Monic е във вас.