Българо-холандско приятелство роди Зимен бок от Dorst

Някои от вас вече са успели да опитат премиерната бира Зимен бок, пусната от джипси-пивоварна Dorst. На други тепърва им предстои да го сторят. Пивото е сварено в горнобанската Blek Pine и е дебют на проекта на Деан Безлов и холандеца Ървин Хавекоте. Двамата се запознават инцидентно в Оксфорд, по време на типичен английски проливен дъжд, като ситуацията е гарнирана с липсата на чадър у Ървин и наличието на такъв у Деан. Впоследствие се оказва, че бирата е търсената обща допирна точка между двамата, а Ървин в добавка е и домашен пивовар. Спонтанно, в течение на времето, възниква идеята и за бира, която да правят двамата.

Като място е избрано България, като пивоварна, чийто мощности се ползват – Blek Pine, а като стил – зимен бок. Който е традиционен за Холандия и Белгия, но нетипичен за схващането за бок бирите – че са продукт на долна ферментация. В случая той е резултат от горна ферментация, сред малцовете са ръжен, овесен, пшеничен. И има повече допирни точки с белгийските силни ейлове. Малцовият аромат е първото впечатление при наливане, плътността е средна към висока на усещане (на етикет е 16% при 7% алк), цветът е на тъмен махагон, а финалът е различен – сух и носещ лека горчивина, която не е типична за бок стила. Макар в случая да са използвани благородни хмелове – Magnum за вгорчаване и Styrian Goilding за аромат.

Тук съветът, който си позволявам обикновено – да се вземат поне две бири (една за незабавна дегустация, а втората за отлежаване), важи с пълна сила. Много е любопитно как ще се развие този Зимен бок към май, дори юни. Защото в момента е още доста „млад“.

След премиерата в „Трите трола” тя може да се намери там, в бирарии „Халбите“, бар „Габа”, а до няколко дни и в 100beers. До две седмици във Фейсбук- профила на компанията ще има и интерактивна карта с още заведения, където може да бъде опитан този бок.

От Dorst (хол. – жаден или жаргон за „Наздраве“) имат готовност и със следващи бири, като за пролетта се загатва за леко, пролетно и достатъчно пивко предложение. „Ако хората ни харесат, ще има и още”, обещават Деан и Ървин. С интерес ще следим тяхното развитие.

wbok

 

Българската крафт бира се чувства комфортно в Aubergine

За мнозина този столичен ресторант заема важно място в културата на хранене. Знаете го – Aubergine е основната причина да сте наясно къде е мъничката уличка „Карнеги“, започваща зад автобусната спирка на бул. „Фритьоф Нансен“, веднага след бул. „България“. Изискващ от себе си стил и даващ на клиентите действително качествена храна, той преживя успехи, но и трудни времена. Така бе преди да бъде поет преди малко повече от година от Иво и Деян, чиято все още младост носи порока на голямата амбиция да върнат славата на ресторанта. И същевременно да покажат, че все още има места без претенции за гурме, където храната е качествена, подходящо комбинирана и приготвена, а менюто не бива да страда от излишна дължина.

restor
Да, такива места, за щастие, все още има, а това, което ни интересува е, че в Aubergine биреното меню е изключително приятелски настроено към малките български пивоварни. Като обещанието е, че ще бъде все така. А, ако бъдат прибавени нови бири, то те ще бъдат отново на наши крафт пивоварни. Защото, по думите на Иво, в ресторанта са стигнали до убеждението, че в България вече има достатъчно разнообразие на стилове бири, че да си струва да се търсят различни предложения от чужбина. Все пак – за най-консервативните има един световен бранд, има и една испанска гурме бира.
Но симпатията към родните крафт бири е с тушираща преднина. Тук вече е организирано събитие с успех, на бира Evoe, чийто автори са дълбоко убедени, че качествата на едно пиво се разкриват най-пълно с хармонично подбрана храна. Така мислят и в Aubergine. Иначе не биха вкарали бира в процеса на приготвяне на ястията. В резултат може да се види в менюто печен свински джолан, приготвен с „Гларус Портър“, гарниран с дижонска горчица, пюре от кестени и домашна царска туршия. А в салатата с айсберг и гриловани мариновани пилешки филета сосът „Цезар“ е направен също с такъв „Портър“. Има и успешни експерименти за чийзкейк с тъмен стил бира.

restor2

Дори една от профилните снимки на ресторанта е с българска крафт бира

 

 
Извън това Aubergine, който през седмицата работи от 12 до 23 ч., а в почивните дни предлага и закуска от 10 ч., печели още с липса на телевизори, с прекрасен джаз от колоните, а и с голям двор, чието главно предимство са толерантните съседи. Тук тепърва ще се случват още събития, в които български бири ще срещат подходящата си храна. Както и трябва.

restor1

В Aubergine също така са добре разположени към котките, както е видно. Тази специално е от един съседен двор, но е приятел на ресторанта и често наминава да нагледа менюто.

На вашето внимание – Сашо и Ники от „Диво пиво“

Следващите, които ще бъдат представени, са Александър Герджев и Николай Димитров – двамата съсобственици на „Пивоварна 359“. Иначе казано – хората, които стоят зад първата официално произведена крафт бира в България „Диво пиво“. Винаги емоционални и раздаващи се за своите клиенти, Сашо и Ники са постоянно в движение, защото целта им е на местата, където се предлага бирата им, тя винаги да е в наличност. Те станаха и съинициатори с Blek Pine за първата българска колаборация между две пивоварни. Ето още от тях…

divopivo

Николай (вляво) и Александър

 

 

– Какво е чувството да си доайен сред крафт пивоварите в България?
– Не се смятаме за доайен в сектора. Доволни сме от свършената до сега работа, но има още много да се желае. Средата стана доста по-конкурентна и интересна.

– Лесно или трудно е да правиш крафт бира в България?
– Отговорът е някъде по средата. Понатрупахме малко опит за някои неща. Поставили сме си високи цели и времето често не ни стига за всичко.

– Какво мислите за пазара на бира у нас?
– Пазарът у нас се развива много интересно. Появяват се все повече нови малки пивоварни с интересни предложения. Всяка нова бира е крачка напред в развитието на бирената култура в България, а тук има какво да наваксваме.

– Кой от двама ви беше по-горещият поддръжник и кой трябваше да бъде убеждаван, че трябва да се захванете с това?
– Изобщо нямахме нужда от убеждаване. И двамата сме големи фенове на бирата. Най-хубавото е, че всеки път, когато си отваряме бутилка от нашата бира, знаем точно какво е вложено вътре.

– Как си разделяте задълженията?
– Това до известна степен се получава от само себе си. Познаваме се от много време и си знаем добре силните и слабите страни.

– Времето от първият задвижен документ до първата бутилирана бира ви отне…
– Цяла вечност!

– Каква беше емоцията около излизането на първата ви бира на 1 май 2014 г.?
– Страхотен спомен. На 30 април срещу 1 май през нощта с огромна усмивка карахме бири от цеха към офиса ми в центъра, за да можем да заредим сутринта първите си клиенти. Трудно беше да повярваме, че това изобщо е факт. Бяхме много щастливи.

– Най-голямото предизвикателство до този момент?
– Да организираме и легализираме процеса на производство не беше никак лесно.

– Колко души екип стоят зад „Диво пиво“?
– Много. Хората в цеха, нашите дистрибутори и търговски партньори, нашите семейства и приятели, персоналът на заведенията, които ни продават, хората, които ни пият. Според мен всички те са част от екипа на „Диво пиво“.

– Ще се върне ли мечокът в следващите ви етикети?
– Засега не планираме нови етикети, но мечокът си ни е на сърцето.

– Колко варки успяхте да направите от началото досега?
– Нямам никаква идея, но не са малко.

– Коя ще е следващата?
– Планираме да повторим миналогодишната ни бира за Трети март с лайка, индрише и шипки, но с малка промяна в пропорциите. Също така през март ще пуснем и малко зелена бира, за цвят.

– А с кои бири много искате, но още не сте ни изненадали?
– Бира с бъз и рози, но първо имаме почти готови други изненади.

Телеграфно от…Александър:
Най-ценният съвет, който си получил до момента във връзка с пивоварната… да гледам по-реалистично, че понякога оптимизмът ми се разминавам доста с реалността.
Любим момент по време на работа… дегустациите, или органолептичния контрол по научному, и разработването на нови рецепти.
А извън работа… да се събудя наспан.
Любимо място в пивоварната… масата до прозореца с гледка към Витоша. Жалко, че напоследък смогът над София ми я скрива.
А извън нея… хамакът ми между една круша и един бор в къщата на родителите ми.
В пивоварната още ти е трудно… да си плащам фактурите навреме.
Твоят стил бира… пивка, с гарантиран произход.
А предпочитана комбинация с храна… с печени бадеми
Любимата ти бирена история… много са, почти всеки ден става нещо интересно и забавно

Телеграфно от…Николай:
В пивоварната все още ти е трудно… да не изпивам бирата.
Любим момент по време на работа… да контролирам качеството на готовия продукт.
А извън работа… лятото.
Любимо място в пивоварната… около варката.
А извън нея… Витоша
Твоят стил бира… светла
А предпочитана комбинация с храна… обичам да ям почти всичко, не съм много придирчив.
Любимата ти бирена история… предстои ми

divopivo1

 

Тази неделя в KANAAL ще ви чакат домашни бири

Някак неусетно дойде времето за третото издание на „Ден на домашната бира в KANAAL“, който тази година ще се състои на 19 февруари (неделя) между 13 и 19 ч. Първият път през зимата на 2015 г. бе сякаш за запознанство на аудиторията с факта, че в България се вари домашна бира от хора, които търсят автентичния вкус и искат да се върнат към корените на пивоварството. Второто, през 2016-а, бе да покаже, че пивоваренето в домашни условия позволява да се разпростреш на всевъзможни стилове. Докато сега, третият път идва, за да демонстрира израстването на тези хоби пивовари, които си варят за удоволствие вече 3-4 години и през това време са се усъвършенствали.
Забележете само какво ще се предлага тази неделя и ще се съгласите с горното (а като ги опитате тези бири ще потвърдите и израстването)… Най-масовият стил – IPA ще бъде представен с два вида американска IPA, черен IPA, имперски IPA. Ще има също така тъмен сезон, toast ale (бира с хляб, стафиди, ванилия, канела), два вида стаут, амбър, виенски лагер, ейл с розов пипер, ейл с мушмули, американски овесен светъл ейл.  Ще се предлага и второто издание на наръчника за варене на домашна бира, издаден от Асоциацията на домашните пивовари в България – за всички, които се изкушават от идеята да си правят собствена бира за споделяне с близки и приятели.
Повече подробности ще намерите в страницата на събитието във Фейсбук, както и в тази на KANAAL, където домашната бира винаги се е чувствала добре приета. Доста от предложенията ще бъдат наливни, но ще има и някои бутилирани в ограничени количества, затова елате по-отрано за по-пълно удоволствие.

kanaal-homebrew

 

На вашето внимание… Деян Иванов от „Гларус“

Продължавам напред с представянето на хората, стоящи зад крафт пивоварните у нас. С Деян Иванов мога да говоря с часове за бира и винаги ми е приятно да имам такъв събеседник срещу себе си. Затова считам, че ще е интересно и на вас да видите неговата гледна точка. Като основател, главен пивовар и изобщо движещият мотор на пивоварна „Гларус“. Като един от щастливците, който поиска да има свобода да споделя различна бира и си я извоюва преди около две години и половина. От което любителите на пивото спечелиха! Убеден съм, че следващите думи от него ще отговорят на много ваши въпроси за „Гларус“.

dido-glarus

 

– „Гларус“ е най-голямата крафт пивоварна у нас. Ласкае ли те това или е предизвикателство?
– Определено не ме ласкае. Що се отнася до предизвикателството, определено е. То обаче идва не от това, че сме най-големите от малките, а от обема. Може да не сме най-големите и пак щяхме да сме изправени пред същите предизвикателства. Обемът, в комбинация с пазарната реалност, определят какво можеш да произвеждаш и какво не. С нашите бири можем да стигнем до по-широк кръг от хора. Да им покажем, че има нещо различно. След това преходът към тежките и екстремни стилове е по-лесен. И тогава на сцената излизат най-малките с техните страхотни, но доста по-скъпи продукти.
– Дразниш ли се от някои критики, че „Гларус“ не е крафт и как отвръщаш?
– Вече не. Който може да мисли, ще разбере какво говоря. Много пъти съм казвал, че ако дам „Гларус“ в ръцете на повечето „крафтъри“ ще фалират красиво за около 6 месеца. Ако си представите крафт индустрията като пирамида, то ние сме фундаментът – класическите стилове. Над нас са малките с техните тежки и специални бири. Крафт е философия на производство и всеки, който я спазва може да се нарече крафтър. По правило сериите са ограничени, но не е задължително. Големите също може да произвеждат такива бири стига да могат да ги продадат. Има много хора, които не са толкова силно изкушени от крафт бирата като цяло, но искат качествен продукт. През лятото искат изпият няколко бири. Тогава неменуемо опират до нас. Сред тези хора може да създадем лоялни на марката клиенти. При крайните крафтъри обвързването с една марка го няма. Затова на по-малките пивоварни им е по-трудно. Виждате ли отново опряхме до обема.
– Лесно или трудно е да правиш крафт бира в България?
– Както се изрази мажоритарният собственик на „Гларус“ пазара у нас е прощаващ. Той живее в Англия. Това е по-лесната страна. Всичко друго, обаче е подтискващо до предела на търпимост. Безмислената война, която институциите водят с малкия и политически незащитен бизнес е убийствена. Натискът е отвсякъде – лобистки закони, корупция, а в голяма част от случаите и откровена некомпетентност. Пазарът е малък и това е допълнителна трудност.
– Какво мислиш всъщност за пазара на бира у нас?
– Пазарът не е по-различен от този, на която и да е друга стока. Проблемът е в медиатора, звеното, което стои между производителя и клиента. Хората са готови за нашата продукция, но как да стигнем до тях?! Собствениците на заведения обикновено са със средновековно мислене. Дистрибуторите слагат големи надценки, за големите вериги изобщо не ми се говори. По цялата верига се наслагва толкова много шум, разбирай себестойност, че накрая продуктът става доста по-трудно продаваем. Мога да говоря с часове. Добрата новина е, че пазарът расте и натискът идва откъм клиентите. Какъв е изходът? Собствени места за пласмент! Това не е никак евтино, разбира се.
– Колко домашна бира направи, докато излезе първата варка на „Гларус“ през май 2014 г.
– Около 50 варки! Това бяха най-добрите ми години. Една година само четене и варене. Това е лукс, който сега не мога да си разреша.
– Времето от първият задвижен документ до първата бутилирана бира ви отне…
– 6 месеца и 14 дена. Това е реалността. Тъжно!
– Най-голямото предизвикателство до този момент?
– Иванов и Петрова от институцията Х и Y. Иванов и Петрова са събирателни образи. Да уточня. За всеки случай.
– А споменът, който искаш да забравиш?
– Всяка среща с институциите.
– Колко души екип стоят зад „Гларус“?
– Единадесет, в това число и трима пазачи.
– Колко варки успяхте да направите от началото досега?
– Около 250.
– Коя ще е следващата?
– Сешън ИПА.
– А с кои бири много искаш, но още не сте ни изненадал?
– Белгийски квадрупел.

Телеграфно от… Деян Иванов
– Най-ценният съвет, който си получил до момента във връзка с пивоварната… няма такъв, всичко съм откривал сам.
– Любим момент по време на работа… миризмата на майша.
– А извън работа… когато звукът от китарата издухва мислите ми. Heavy metal forever!!!
– Любимо място в пивоварната… около шпунд апаратите по време на ферментация.
– А извън нея… навсякъде където мога да усетя България – от природата и храната до историята и хората.
– В пивоварната още ти е трудно да… се занимавам с бумащина.
– Твоят стил бира… пейл ейл – от обикновен през ИПА до Империъл.
– А предпочитана комбинация с храна… отлежали сирена и кашкавали.
– Любимата ти бирена история… историята на „Гларус“

glarus

 

На вашето внимание – Габи и Стойчо от „Ромбус“

При първия си материал за „Ромбус“ в блога, бях дал обещание да ви разкажа малко повече за Стойчо Пампов и Габриела Стайкова, които са ангажирани почти денонощно с тази пивоварна още преди нейния официален старт. Двама от „красивите и умните“, че и можещи, които се доказват от години с успех в различни сфери, а от няколко месеца и като крафт пивовари. И всичко това – в България. След като напоследък така усилено се заговори за „Ромбус“, ето и обещаният портрет на двамата, щрихован с въпроси. С което поемам и друго обещание пред вас – да ви представям в следващите месеци и останалите крафт пивовари, които застават с лицата си зад своите бири. Но за начало – пред вас са Габи и Стойчо, който първо отговаря сам на няколко въпроса, преди последващия блиц към двамата.

rhombus

 

– Кога идеята за „Ромбус“ престана да бъде само мечта?
– През 2014 година започнахме активно да работим по промяна на проектите за строителство на сградата, в която се помещава семейната ни пивоварна. Променихме предназначението на сградата по време на строеж.
– Колко домашна бира мина през ръцете ви, докато станете крафт пивовари?
– Заедно с изпитата такава – над 2 тона, без ни най-малко съмнение.
– Кой от двама ви беше по-горещият поддръжник и кой трябваше да бъде убеждаван?
– Сякаш идеята беше посята толкова дълбоко, че нямаше нужда от убеждаване.
– Как след това си разделихте задълженията?
– Всеки прави това, в което е добър. Аз се занимавам с с производството и продажбите. Габи се е заела с визуалната идентичност и бранд мениджмънта като цяло. Не трябва да се забравя ролята на останалите членове на семейството, без които нямаше да можем се справим. Ние сме семейна пивоварна и всеки има своя безценен принос, в противен случай трябваше да помислим за клониране.
– Времето от първият задвижен документ до първата бутилирана бира ви отне…
– Първият задвижен документ беше на 25 май 2016, лиценза взехме на 28 август 2016, а първата бира бутилирахме на 12 октомври 2016. Да кажем 5 месеца без малко.
– Всъщност кой стил точно бе първата бира с етикет „Ромбус“?
– Пшеничен IPA беше първата ни бутилка с етикет, като както е известно голяма част от оборудването сами си правихме в това число и етикетиращата машина. Първата бутилка е с етикет на обратно (на снимката). Ценен спомен и част от колекцията.

img_3262
– „Ромбус“ или „Rhombus“?
– Зависи от това какъв език говори човек. Ние сме българи и живеем в България, така че „Ромбус“ изписано на кирилица, все пак легендата за името ни има дълбоко български корен.
– Най-голямото предизвикателство до този момент?
– „Това от оная живата бира ли е?“, „Не, не е точно от онази жива бира“. Опитваме се ежедневно да обясним какво отличава нашата бира. Да обясним, че всяко нефилтрирано и непастьоризирано пиво, пази в себе си най-ценното и полезно от малца, маята и хмела, да повишим бирената култура. Стремим се да информираме клиентите си и да възпитаме вкус към по-доброто. Защото виждането идва със знанието. Когато си опитал, тогава можеш да оцениш.
– Как ви се струва пазарът за бира в България – погледнат първо отстрани, а след това и като активни участници в него?
– Доста по-динамичен е отколкото изглежда. Преди да се впуснем в пазара, очаквахме да се развива, но не толкова бързо. От самото начало се опитваме да представяме различни и много стилове пиво на клиентите си, като понякога и ние не успяваме да смогнем.
– Носят се вече истории как пазарджиклии идват редовно след работа да си купят наливен „Ромбус“. И как хората се отклоняват от магистралата, за да се отбият при вас. Слухове или истина?
– Истина. Дори има хора, които пропътуват над 100 км само, за да си вземат бира от пивоварната. Това много ни радва и ни кара да се гордеем с това, което правим.
– А може би се вече се задава на хоризонта времето, когато клиентите ще остават за по-дълго при вас – на обяд или вечеря. Или пък дори да преспят?
– Задава се. Все по-близо е, но за съжаление все още не можем конкретно да маркираме дата за отваряне на вратите на ресторантската и хотелска част.
– Помним чудесните етикети за домашните ви бири, а сега изведнъж промяна към строг минимализъм. Каква е концепцията?
– Искахме преходът от домашна към крафт пивоварна да бъде видим. А и никои не очакваше тази промяна от нас.
– Колко варки успяхте да направите за три месеца?
– Включително приключилата тази вечер – 63.
– А с кои бири много искате, но още не сте ни изненадали?
– Нали за това са изненадите…

Телеграфно от… Габи:
Ти колекционираш… капачки от бирени бутилки.
Да си жена – пивовар в България е… приключение.
Любим момент по време на работа… уханието, което се носи в пивоварната по време на озахаряване.
А извън работа… откраднати моменти в планината.
– Любимо място в пивоварната… близо до съдовете за ферментация, отново заради аромата.
– А извън нея… Родопите
– Твоят стил бира – stout – oatmeal, dry, milk, Russian imperial stout с цялото богатство от вкусове, които предлага.
– А предпочитана комбинация с храна – шоколад.
– Любимата ти бирена история – През Средовековието голяма част от бирата била опушена, поради изсушаването на малца на открит огън. Но съществува легенда, че появата на раух (пушена) бирата, като повечето добри неща, се дължи на случайността. В семейна пивоварна в Бамберг избухнал пожар и съхранявания в нея малц се пропил с миризмата на дим. Семействто било бедно и пивоварят бил принуден да продава опушената бирата. Вкусът и силния димен аромат, обаче се харесал на клиентите му и така раух бирата се превърнала в исторически специалитет на град Бамберг, Германия. Всяко зло за добро.

Телеграфно от… Стойчо:
– Най-ценният съвет, който получи преди отварянето на „Ромбус“… „Преследвай мечтите си“
– Най-важното, което научи по време на следването в Siebel Institute в Чикаго… разликата между домашна и промишлена пивоварна.
– В пивоварната все още ти е трудно да… управлявам правилно времето си.
– Любим момент по време на работа… експедицията на готова продукция.
– А извън работа… насладата от консумация на готовата продукция
– Любимо място в пивоварната… залата за бутилиране.
– А извън нея… на някоя скала в планината.
– Твоят стил бира… добрата бира, независимо какъв стил е тя.
– А предпочитана комбинация с храна… имперският ни ейл с пушените ребра, които приготвям. Малко самохвално, но невероятна комбинация!
– Любимата ти бирена история… Любимата ми бирена история се повтаря многократно. Поне веднъж през седмицата при нас идва човек, който твърди че не харесва бира, или че не е запален по тъмните бири. След като опита произведената от казва, че сме създали любител на бирата.
И нека бирата бъде с нас!

rhombus1

 

Крафт бира в бъчви през призмата на „Ромбус“

При откриването на пазарджишката пивоварна „Ромбус“ за мен и останалите посетители не останаха скрити няколко бъчви, чието съдържание тогава бе гъделичкаща загадка, а от няколко дни е изключително приятна изненада. Защото са факт първите произведени в България Barrel aged бири, при това в серия от три предложения.

barrel
Те не само загатват размаха на въображението на малкия, но изключително продуктивен на идеи и бири семеен колектив в „Ромбус“, но и майсторството на този колектив.
Защото да извадиш Barrel aged бира си е сложен тест за уменията на един пивовар, който трябва да покаже и знания като енолог. Точен избор на рецепта за бира, съчетание с подходящ тип бъчва, срок на отлежаване и т.н. Мога да кажа, че комплексът от тези фактори е изпълнен изключително успешно в трите нови бири на „Ромбус“, които могат с право да бъдат оценени високо и на европейската крафт бирена сцена. И съответно извикаха у мен оценки от по 9/10. Специално отлежаването тук е 5 месеца, макар че често Barrel aged предложенията са набирали аромати и вкусове в бъчвите между 9 месеца и година, че и повече. Но в случая времето си е напълно, напълно достатъчно, за да добият тези бири исканите качества.
Да, този път оценката ми предхожда описанието на „Златната серия“ на пивоварната от Пазарджик, но е разбираемо. Занаятчийско пиво се прави у нас от пролетта на 2014 г., но до момента точно такива бири не са излизали. Те същевременно са и истинско предизвикателство за хора, които не са пили често или за първи път ще дегустират бири, отлежали в бъчви. И такива, които още не могат да свикнат с киселите бири.

brown
Brown ale (6,7% алк.) е бил в буре от вино „Енира“ от винарната „Беса валей“ край пазарджишкото село Огняново. Съответно има своя подчертан винен аромат, но след това носът долавя шоколад, типичните за браун ейл нюанси на ядки (в случая лешници и фъстъци). Пяната тук, както и при останалите две бири почти няма или много бързо изчезва, но това е характерно за Barrel aged стиловете. Във вкуса бирата дава изразено малцово тяло, шоколадови, ванилени и леки кафеени нотки, а бъчвата е дала своя принос с характерна винена стипчавост. Във малките финални глътки има и ликьорен затоплящ ефект.

flanders
Flanders Brown Ale (5,7% алк) пък към момента е уникален за България бленд и, не съжалявам за смелостта – най-добрата бира, произведена у нас до момента! В нея се сливат червен ейл, отлежал в дъбово буре от розе, съчетан с вишнев крик, който пък е бил в буре от червено вино, а третата бира от бленда е тъмен ейл, кротувал в чисто ново дъбово буре. Забележителната комплексност на тази бира се допълва и от добавените плодове касис. Тази е и най-киселата бира от трите, но това е очаквано и характерно за стила, известен още и като Oud Bruin. Всяка от бирите в този бленд дава своя отпечатък. Усещат се и вишните, и касисът, и розето, очакваната винена стипчивост. Има и вкус на ванилия, както и при Brown ale, която е с много нежен характер и според мен може да се усети точно сега, преди отлежаването да навърши половин година, защото с изминаването на още месеци ще започне да се губи за сметка на останалите по-доминиращи вкусове. Тази бира наистина впечатлява!

imp-porter
Imperial porter от своя страна респектира със своите 9,3% алк., а типичното за него е, че е бил в бурета от френски дъб. Те (буретата) му дават една допълнителна дълбочина и многопластовост на вкуса. И освен това ванилов аромат и вкус (най-наситен в сравнение с другите две бири), но и ефект на опушеност (от дъбовите дъски). Разбира се, има го и плътният вкус на имперския портър със съпътствашите вкусове и аромати най-вече на шоколад, и в по-малка степен на кафе, сушени плодове (предимно сини сливи и нюанс на смокиня). Тук алкохолният процент допринася за изразен сгряващ ефект, който елегантно се балансира с типичната за този стил суха горчивина и кафеени нотки от препечения малц във финала.
Непременно се съобразете с препоръката за температурата на консумация, указана на етикетите (отново в познатата стилистика, но тук златистият цвят замества белия заради името на серията). Тези бири, поднесени под 10 градуса няма да се представят пред вас с нужния ефект, докато обратно – ако ги оставите да се стоплят до 12-14 градуса, ще разкрият пълния си вкусов букет. Ако решите пък да търсите съчетаване с храна, то може да заложите на шоколадов десерт, синьо сирене, сухи сушени колбаси или крем карамел, да речем.
Прекрасно е, че красотата и многообразиието на крафт бирите се разкриват във все повече и интересни български предложения. А най-хубавото е, че тази „Златна серия“ може да провокира останалите пивоварни да направят нещо, също така интересно, дори да не е лежало в бъчви. Защото възможностите са изключително големи, потенциалните комбинации са много, всичко е въпрос на въображение на пивоварите.

Brewforia представя чудесната италианска Brewfist и още над 50 бири

Всъщност, ако бъда точен, то в момента на сайта на Brewforia има 8 различни бири на Brewfist и 56 други. Като от сряда италианската крафт пивоварна ще бъде представена с още 4 много силни предложения. Но за това – малко по-нататък.
Връщам малко лентата, около месец назад. Именно тогава стартира платформата Brewforia, която е насочена директно към любителите на крафт бира и цели да им представи марки и бири, които до сега не са опитвали. Но портфолиото не им е ограничено само до там, ами са застъпени повечето български пивоварни – „Айляк“, „Блек пайн“, „Бял щърк“, Гларус, Евое, Диво пиво и Ах!, като амбицията на Brewforia е да включи постепенно всичките. От популярните у нас чужди крафт пивоварни пък са налични словенската Bevog, белгийската Brussels Beer Project, британската Buxton, холандската De Molen, американските Evil Twin и Magic Rock, както и естонската Pohjala. Селекцията е направена с вкус – едновременно и от към марки, и от към техните бири.
Това важи и за Brewfirst – пивоварната, базирана в северноиталианското градче Кодоньо (15 000 души), област Ломбардия. Една от определено добрите крафт пивоварни на Апенините, сред нароилите се стотици такива там. Всъщност бумът на интереса и предлагането на занаятчийско пиво в Италия, и нереципрочната информираност за това в България е една от причините Brewforia да решат да потърсят своята първоначална идентичност именно в тази посока.
Изборът е определено добър. Първите ми няколко „запознанства“ с бири на Brewfist доведоха до един извод – няма слабо изпълнение сред тях. Такова е мнението и на RateBeer, като не смятам, че е проява на бирен снобизъм да се цитират подобни рейтинги, защото те в крайна сметка са формирани на базата на ревюта на консуматори, т.е. правени са в „реална бойна обстановка“.
Наситеният имперски портър X-ray (8,5% алк), с оценка 95/10, изпълва сетивата с усещането за препечен малц и шоколад, при него алкохолът се усеща, макар и ненатрапчиво, а финалната горчивина е като от двойна доза кафе.

brewf4
IPA Spaceman (7% алк, оценка 95/100) е всичко, което може да искате от един IPA, като тук отличителните черти са отличният баланс и добре обузданата горчивина, която се усеща едва най-накрая.
Прави впечатление и, че други пивоварни са оценили способностите на Brewfist, решавайки се на колаборации с тях. Така се „ражда“ друг, наистина отличен IPA – носещият тревисти и борови аромати Space Frontier, съвместен проект с датската To Ol (оценка 85/100).

brewf3

Spaghetti Western, който пък е съвместно дело с американската Prairie Artisan Ales (оценка 98/100) – шоколадово-кафеен имперски стаут. С много, много дълбок вкус на шоколад и остатъчен на кафе, както и нюанс от овесения малц.

brewf1
Този Spaghetti Western има и своя страхотна версия, отлежала 6 месеца в бъчва от грапа 97/100, която ще бъде една от четирите нови бири на Brewfist, имащи своя дебют на българска земя в сряда – 25 януари.

brewf5

 

Това представяне ще е след 18.30 ч. в столичния бар Gabbа на ул; Шести септември 44, зад хотел „Даунтаун“.
Ще спестя останалите три, за да бъдете изненадани, но бих споменал само отлежаване в бъчви от шардоне, от порто и от белия винен сорт Педро Хименес. И понеже говорим не само за качествени, но и за силни бири, стигащи до 13.8% алк, то се предлага възможността за дегустационен сет от 4 по 165 ml.
Уверенията от Brewforia са в три насоки – ако се следи редовно сайтът или Фейсбук профилът, ще можете да откривате различни промоции. Постоянната е точна и ясна – доставката в рамките на София е с фиксирана цена 5 лв., а за поръчка над 100 лв. – безплатна. При възможност за минаване край базата на компанията на ул. „Овче поле“ 136, с уговаряне по телефона, също не се плаща доставка. За страната е по таксите на куриерската фирма.
Втората насока е, че предстои да бъдат представени още няколко много любопитни пивоварни, като първата от тях ще е на ваше внимание от първата половина на февруари.
А третата насока се крие в логото на компанията – еднорогът. Знаете, че той носи силата на вълшебство и е символ на приятни изненади. Затова и се настройте да очаквате още доста такива от Brewforia.

brewf

 

Beer Box навърши 1 г. и извади своя бира

Има ли живот в един стар корабен контейнер? От 16 декември 2015 г. Beer Box доказва това в столичния квартал „Младост“, а и немалко от читателите на блога са се убедили в простата и ефективна идея на това заведение.
Създателите му – арх. Румен Първанов и Звезделин Минчев се занимават с изграждане на сгради тъкмо от морски контейнери и идеята им се ражда спонтанно, макар дотогава нито един от тях да не е имал опит с барове или ресторанти. Всъщност те решават да покажат колко функционален може да бъде един такъв контейнер.
Първото му предимство – практичност, заради сглобяемите елементи, се доказва с изграждането на Beer Box, което се случва само за около един месец. Без да има нужда да се копаят основи, без зависимост от климатичните условия при строежа. Арх. Първанов успява да вдъхне на контейнера такава функционалност, че вътре има 60 места, бар, кухня и пак се чувстваш достатъчно комфортно, без да е тясно. Навън местата са 80 в топлите месеци. Всеки един от столовете пък е брандиран, изработен специално за Beer Box.

beerbox1

Гледайки Beer Box отвън човек не предполага, колко функционален може да е всъщност един корабен контейнер.

 
Мобилността е друг плюс. Винаги има възможност, при необходимост, да се премести заведението другаде, отново в рамките на месец-два. Без да се правят тежки и скъпи ремонти на новото място. Просто разглобяваш тук и сглобяваш там.
Толкова за контейнерите… Следващата изненада идва с влизането, когато посетителят установява, че на масите има грилове за печене на месо. По-точно биогрилове, които са популярни в азиатската кухня и са особено подходящи за бързащи клиенти, които не могат да чакат дълго да им дойде поръчката. С един такъв грил човек може да си приготви храната тъкмо по свой вкус. Все пак предлаганото месо е нарязано на тънко, за да бъде изпечено по-хубаво и бързо. Предлагат се тънък бекон, свински врат и плешка, които са една прекрасна компания на бирата, ще се съгласите. Работено е и върху избягването на неприятния ефект от омирисване на дрехите със специално пригодени лампи-аспиратори.

beerbox3

От кадъра се вижда, че всяка от масите е с био грил, а отгоре има мощен аспиратор, който едновременно служи и за осветление

 

 
Прави впечатление, че менюто с храна е късо, като при питане за това, обяснението бе обвързано с желанието на собствениците да осигуряват винаги прясна и качествена храна. Така месото е от месокомбинат „Бай Течо“ в Ямбол, който има и собствена ферма. Туршията пък наистина е домашна. Също и лютеницата, защото отворените буркани от нея могат да се използват само в рамките на деня, иначе вече губят от качествата си. Ръчният хляб е на четвъртинки комати. И още малко за храната – останалата, която не се приготвя от самия клиент, се прави на специална фурна на дървени въглища. А към всяко ястие, съдържащо алергени, има съответното обозначение в менюто. То пък е под формата на ежемесечен вестник и освен ценоразпис има и увлекателно четиво – за бира, разбира се.
Продължавам да разглеждам Beer Box и менюто, за да установя, че наистина основната част от него е заета от бирата. Разбирам също, че от началото на тази година барът на бул. „Александър Малинов“ 38 предлага и собствено наливно пиво. Стаут – Dark Box. Доста пивък, между другото със своите 5,5% алк и 12% плътност, наситен с вкус на кафе. От пролетта пък заведението ще предлага и своя светла бира.
Останалият бирен лист е предоволен – с над 100 предложения – американски, белгийски, германски, чешки, испански, шотландски, английски, датски… Разбирам още, че списъкът постоянно се обновява – някои бири отпадат, заменят ги други. „Отворени сме към всяка една бира, но селекцията зависи изцяло от избора на клиентите. Стараем все все пак да има бира за всякакъв вкус“, обясняват ми от Beer Box.
Оттам се полагат усилия наистина да оставят клиентите доволни, защото това е и най-добрата реклама на заведението. Дори за първия рожден ден – на 16 декември м.г., всеки от посетителите е получил някакъв личен подарък. Така е – никога не знаеш каква изненада може да изскочи от една кутия. Особено за бира.

beerbox2

 

Blek Pine експериментира с пушен малц и пипер в студените дни

В последните дни на 2016 г. и Blek Pine излезе със свое коледно/новогодишно/зимно предложение, което се нарежда и сред най-интересните експерименти на горнобанската пивоварна. Rauchbier with cocoa&blek pepper не крие нищо още от името си. Пушен малц, какао и черен пипер са допълнителните съставки на тази бира, различни от обичайните.
Комбинацията действително е необикновена, но се е получила. В аромата опушените нотки се забелязват, но не са твърде доминиращи. Повече се откроява пиперът, който е наложил своята пикантност над останалите съставки и във вкуса. Без това обаче да е неприятно. Какаото се усеща повече при затопляне. Бирата е с 6,7% алк и 15% плътност, като последната е съвсем достатъчна за такъв тип коледно пиво и осигурява едно добро тяло. Приятно впечатление прави кремавата пяна, която се задържа сравнително дълго като една кафява „шапчица“ в чашата. Цветът на самата бира е тъмен махагон, леко мътна.
Раухбирите по традиция са лагерен тип, но пушеният малц нерядко се ползва и в ейлов тип пиво, както в случая. Какаото от своя страна изпъква повече в края, когато в сетивата остава усещане за комбинация между стаут и коледна леко пикантна бира. В крайна сметка Rauchbier with cocoa&blek pepper е тъкмо такава – леко пощипваща, леко опушена и приятна за пиене по празниците. Бих поставил оценка 7/10.
Заедно с нея от Blek Pine пуснаха и нова версия на кокосовия си портър Kokonut Porter с по-засилен акцент върху кокоса. Дотук с бирите от Горна Баня за 2016 г. По думите им обаче вече се работи по няколко нови бири наведнъж. Очакваме продължение.

bp_rp