Нов летен светъл ейл от „Гларус“

Пивоварна „Гларус“ продължава да следва своята си стратегия и да вкарва регулярно нови предложения през лимитираната си серия Signature. Включително и в началото на всяко лято.
Сега, на прага на лято 2019, се появи Jester. Това е светъл ейл, който носи името на основния от четирите хмела, които са използвани при направата му.

IMG_0801
Става въпрос за не много популярен английски сорт хмел, представен като част от експерименталната програма на „Чарлс Фарам“. Той веднага се усеща от специфичния аромат на бирата след наливане и е доста разпознаваем със своя профил – цитрусов (с уклон към грейпфрут) и с нотки на черна боровинка. Дори изглежда учудващо, че е английски, тъй като притежава характеристиките на американските сортове хмел. От етикета разбираме, че са използвани и още три вида хмел, без да са упоменати, но Jester определено надделява.
Той дава една интензивност в аромата и вкуса на иначе доста леката бира – алкохолно съдържание 4.2%, плътност 10%. На фона на това леко тяло, нивото на горчивина – IBU, е доста високо – 31 единици. И това определя характера на Jester Pale Ale – типичен летен светъл ейл, доста приятен за пиене, с подчертан сух и горчив финал и удивително дълъг послевкус, в които също се усещат отново грейпфрут и боровинки. Бирата е нефилтрирана, като това обяснява нейната лека мътност. Впечатлява и чудесната начална пяна.
Дори мога да кажа, че за цената си (купих я за 3.20 лв., в бутилка от 0.5 l), е доста добро предложение. Било за парка, плажа или просто за бързо утоляване на „бирена абстиненция“ след работа. Оценка 7/10.

glarus

 

Реклами

Пивоварна „Мелтум“ тръгна из България

Това е и най-новата българска крафт пивоварна. Базирана е в Ловеч и от официалния й старт мина по-малко от месец. Преди няколко дни беше и премиерата в София. Столицата всъщност е първият голям град, в който „Мелтум“ търси пробив и популяризиране.
Да започнем с най-хубавото около нея. А именно – Ловеч вече има своята първа крафт пивоварна! Голям успех и нова надежда за прогрес на бирената култура по места. Не още от първите дни, но постепенно в града ще научат, че имат своя си локална пивоварна. Ще започнат също да опознават нейните бири и разликите с познатите до момента светли лагерни пива. Ще следват въпроси, преценки. Но за „Мелтум“ ще чуват все повече техни съграждани, убеден съм. Най-напред, покрай предстоящия там след месец бирен фестивал
Може би именно от тази призма не трябва да съдим твърде тежко първата им бира, която ще е и флагманската им – „Г-н Хопс“. Светъл ейл с обещания за солидно охмеляване, но същевременно издържан в светлина, която трябва да допадне на масовия консуматор, който не бива да изпада в шок, ако реши да измени на традицията и посегне към тази бира.
Затова и самото пиво (4.5% алк, 11% плътност, 37 IBU) не прекалява със свръхочаквания към себе си. Хора, които са дегустирали десетки, стотици видове светъл ейл, веднага ще усетят – хмелът на аромат и вкус тук не дава усещане, което е генерирано от нагласата, свързана с името на бирата. Някак си идва желание за още и още хмел, повече от наличния в момента в бутилката. Има и някакви странични аромат и вкус от маята, които се преплитат с хмела.
Тази бира е една отправка, над която предстои да бъде надграждано (надявам се) – по отношение на ошлайфане на вкусовете, изчистване на ароматния профил, работа по оформянето на по-сух и хмелов финал, и траен послевкус.
Трябва да се отчетат и плюсове – че бирата е доста бистра, с добре залепнала утайка на дъното. А и цената (намерих я на 3.30 лв.) е съвсем прилична, още повече, че се предлага в разфасовка от 0.5 l. Оценка 5.5/10.
Отново адмирации за „Мелтум“ за усилията, довели до получаване на лиценз и официален старт – нещо, което е съпътствано в България с доста трудности и ходене по мъките (и държавните институции). Вярвам, че от Ловеч ще излизат следващи интересни бири. И най-важното – сигурен съм също, че жителите на града ще имат много поводи да се гордеят със своята локална пивоварна, която ще им показва разнообразието от стилове.

IMG_0785

 

Страхотна нова английска пивоварна стъпва в България

Казва се Northern Monk, а представянето й ще е утре (четвъртък) след 17 ч. в столичния бар Crafter (ул. „Княз Борис I“ 65).
Защо трябва да се обърне такова внимание на тази пивоварна? Тя е сравнително нова, поне е от това десетилетие. Стартира през 2013 г. като джипси пивоварна (cuckoo brew – от кукувица, както те самите се определят), но само година по-късно успяват да съберат средства и да станат наистина независима пивоварна – със свои собствени мощности за варене. Избират за място Лийдс – един от силните индустриални центрове на Великобритания в близкото минало. Сега с позападаща слава, но именно като момчета от този град основателите му решават да стартират тъкмо в родното си място. И избират една стара фабрика за лен за своя крепост.
Името им също е свързано с района – северна Англия и монасите, които са варели пиво там още от VI век. Сега Northern Monk им отдава почит и един вид продължава тяхното дело. Но това е само емоционална връзка с традициите. Самите им бири са новаторски, вдъхновени от крафт бирената революция от другата страна на Океана. Неслучайно преобладаваща част от портфолиото им е подчинена на американския прочит на светли ейлове и IPA, както ще се уверите и сами от бирите на „монасите“, които ще се предлагат вече и в България.
Общо 8 предложения ще бъдат пътеводителите към първата среща (е, за някои и не първа) с Northern Monk. Бих искал да се спра на част от тях, като подчертано това не са единствените най-добри, защото всички налични са достатъчно добри.
Но няма как да подмина Eternal Session IPA (4.1% алк.), която осъществява уникален пробив като през 2016 г. заема трето място в категория сесийни IPA на World Beer Cup. И така Northern Monk стават първата британска пивоварна, която взема отличие на може би най-престижната световна бирена надпревара. Бирата носи типичните качества на West Coast IPA, макар на външен вид със своята мътност да напомня NEIPA. С наситен аромат на манго, ананас, бор от хмела, бисквитени и карамелени нотки от малца. Усещане и за овес, който е използван за плътност. Много лесна за пиене и с чудесно премерен сух и горчив завършек, в който надделява боровият вкус. Оценка 90/100 в Ratebeer.

monk

 
Шумният успех на World Beer Cup е само една от добрите новини за пивоварната от този период. Те отварят бар в Лийдс, дегустационна и… втора пивоварна – отново в своя си град. Изобщо буквално всичко – представяне на бири, слогани, дизайн, послания – е свързано със Севера в Англия. Повече от видно е, че момчетата от Northern Monk си обичат края и искат да накарат повече хора да оценят тези земи. Чрез техните бири например. Сега, с втората пивоварна, която функционира от 2017 г. те могат да варят едновременно до 18 бири.
Heathen IPA (7.2% алк.) е сред най-добрите им примери. С оценка 95/100 в RateBeer. Това е всъщност New England IPA, подчинен на хмел Citra. Мътна, с подчертана нектарена текстура, това е добре охмелена бира, в която алкохолът е асимилиран и не се усеща, за сметка на цитрусовите аромати и вкусове – портокал, папая, грейпфрут плюс пъпеш. С приятно горчив, но ненатрапчив финал.

monk2
Развитието на Northern Monk води създателите си до идеята за преминаване на друго ниво. През март 2018 г. стартира кампания за публично набиране на средства, която осигурява още 1.5 млн. паунда към капитала на пивоварната. Това им помага за ребрандиране, купуване на нова линия за кенове, отваряне на двуетажна дегустационна в Манчестър, а и разширяване на капацитета за производство.
Развиват се и колаборации с различни артисти. Такава например е Patrons Project 13.03/Tankpetrol: Seismic Shift, която също ще се предлага в България. Тя е в рядко срещан все още стил у нас – New England Double IPA (8,5% алк.), а етикетът е двупластов, като горният слой може да се отлепи лесно от кена, за да се разгледа и обратната му страна, където е разказано за полския автор Tankpetrol. Това е много вдъхновяващ синтез между хмелове Amarillo, Citra, Mosaic и Loral, даващ комплексни аромат и вкус – грейпфрут, мандарина, маракуя, бор. Мощното охмеляване обаче дава не толкова шокова горчивина, колкото богати усещания за сетивата. Оценката й в Ratebeer е също толкова впечатляваща – 97/100.

monk3

А пък различната от останалите добре охмелени бири е Death (96/100). Нефтено черен имперски стаут (12%), катранен на цвят като самия етикет, с едва различими букви. Носещ дълбоко удовлетворение за всички, които обичат този стил – силно малцово, дори лепкаво тяло, аромат и вкус на шоколад и кафе, леко пикантен финал, а алкохолът не се усеща за този висок процент. Въпреки силата й, ти се иска да отпиваш още с огромна наслада.

monk4
Не знам дали ще усетите духа на Северна Англия наистина – макар, че там е чудесно, смея да твърдя от лични впечатления. Но вярвам, че оцените наистина подобаващо Northern Monk, която си заслужава силно внимание. От края на тази седмица бирите на тази английска пивоварна ще са достъпни и за поръчки за цялата страна през Brewforia.bg.

„Наздраве“ с по „Диво пиво“ за 5-ия рожден ден на „Пивоварна 359“

Утре, 1 май, се навършват точно 5 години, откакто беше даден официалният старт на „Пивоварна 359“, първата българска крафт пивоварна. Спомняте ли си онова препредаване от уста на уста как и къде може да бъде намерено „Диво пиво“?! Действително романтичен период и за пивоварната и за прохождащата бирена култура тогава.

divopivo1
Последваха доста експерименти и идеи от компанията, зад която продължават неизменно да си стоят Александър Герджев и Николай Димитров, сега вече с още няколко души в екипа. Но и имаше сблъсък със суровата реалност. „Пивоварна 359“ премина през перипетии, каквито не бе срещал никой от колегите им до момента.

Но в крайна сметка те отново имат пивоварен цех, в който си варят. Изминалите месеци между 4-ия и 5-ия рожден ден си бяха буквално месеци на оцеляване, сетне – на постепенно стъпване на крака. Затова сега няма да има специално „Диво пиво“ за скромния им, но много важен празник. Такава е обещана съвсем скоро.
От „Пивоварна 359“ обаче отчетоха пред блога с друго – че след тези премеждия те отново могат да предлагат бира, с която могат да се похвалят, че те самите биха пили без никакво колебание. И точка №1 в политиката им продължава да бъде да не се прави никакъв компромис с качеството.

В момента на пазара се предлагат „Диво пиво“, „Диво пиво HD“, „Диво пиво IPA“ и „Диво пиво Weiss“. Възобновени са добрите им партньорства с „Капана“, „Котка и мишка“, „На пейката“ и др.
Правят се разни експерименти, включително и с бира, отлежала в бурета за уиски, които вероятно ще видят свят също скоро. А „Диво пиво“ стига до все по-широк кръг консуматори. Изобщо не е зле, на фона на преодолените кризи. Знам също, че се стремят към усъвършенстване с всяка следваща бира, затова – само безпроблемни варки занапред!

divopivo

Александър (вдясно) и Николай продължават вече пет години да бъдат основните хора, стоящи зад „Пивоварна 359“

„Металика“ случи на пивоварна

Не съм срещал статистика за музикалните предпочитания на пивоварите по света, но съм убеден, че преобладаващият процент, дори доминантен, е в полза на тези, които слушат рок.
Не знам също така дали членовете на „Металика“ и мениджмънтът им са търсили с кого да направят колаборация за своя бира по този критерий или просто по приятелска линия (тя е пак рокаджийска, де), но да изберат берлинската Stone е пример за точен удар.
Говорено е много за маркетинговите проекти, свързващи музиката и пивоварството. И в блога е засягана темата. Но Enter Night е едно от най-добрите попадения изобщо в тази посока, според мен.
Ще си обясня мотивите, вие си преценете. Защото на пръв поглед един пилзнер не би трябвало да е нещо особено, все пак свои лагери имаха AC/DC и „Мотърхед“, продавани и у нас, които бяха приети от феновете на групите най-вече заради името, не толкова съдържанието.
Докато при Enter Night се получава добра съвкупност от маркетингов ефект и добра работа на пивоварите. Не е търсен някакъв друг стил, защото сякаш най-естественото, ако си на концерт или в рок клуб да надигнеш един пилзнер и, вдъхновен от музиката, да го пресушиш на минимален брой глътки. Но все пак, като става въпрос за колоси от ранга на „Металика“, с които много от вас (включително и аз) са правили първите стъпки в сериозната музика, то все пак не трябва да си е обикновен пилзнер. А със сухо охмеляване, да речем. Както и в случая. Стил, добре познат вече в България покрай добри примери от Mikkeler, To Ol, Pohjala и др.
Бирата не е водниста, тип „за наливане“. С алкохолно съдържание от 5,7% и доста прилично тяло. При наливане прави отлична пяна, която се задържа сравнително трайно. Тя носи аромат на малц и ясно доловими тревисти и цитрусови аромати от хмела. На цвят жълта и бистра, бирата има средно тяло и сух завършек, без да е твърде горчива. Може би умереното ниво на горчивина се дължи най-вече на факта, че Enter Night ще достигне до много фенове на групата, които не са толкова залитнали по крафт бирите и си падат просто по класическия пилзер. Такива има достатъчно много, да вземем дори самата Германия.
В крайна сметка има постигнат някакъв баланс, който да удовлетвори едновременно привържениците на крафт бирата и тези на класическите стилове. Enter Night вече е налична на повечето бирени места в България и всеки може да си прецени. Аз лично я намерих на цена 5 лв. Цената е адекватна спрямо качеството, а то пък формира, заедно със силното маркетингово представяне една комплексна оценка от 7/10, според мен.
Oстатъчното впечатление за тази бира е, че по начинът, по който е направена, с удоволствие бих изпил няколко за вечер. Без да съм непременно на концерт на „Металика“, които така и не дочакахме това лято в България, въпреки упоритите слухове и преговори.

 

Стартът на Cohones е даден – с топките напред

Рядко се случва така в блога, да излезе втори пост в рамките на един ден. Но си има повод, при това сериозен.
Снощи бе даден стартът на най-новата крафт пивоварна в България. Съвсем от плът и кръв, както се казва – с лиценз, изкаран по трудния начин и собствени пивоварни мощности.
Името й е Cohones и е пряко свързано с испанската дума Cojones – в превод „тестиси“. Да, действително си трябват топки, за да се стартира подобно начинание в страната ни, чието население все още не може да се похвали с достатъчна покупателна способност и тепърва натрупва бирена култура за различните от светъл лагер стилове. И не – грешката в заглавието на бирата не е неволна.
Като цяло всичко около старта на тази пивоварна е премислено, не само името й. Внимателно е преценена и първата им бира – First Fuck Pale Ale. Това е светъл ейл, с 5% алкохолно съдържание, охмелен с Amarillo и Simcoe, но до умерено ниво на горчивина – 31 IBU. Направен така, че да се пият по поне две бири на сядане. Че и три – без проблем. За утоляване на жажда, за компания, за партниране на храна или на книга в парка… В общи линии – за навсякъде. Това ще е тяхната не само стартова, а и базисна, флагманска бира. Около която тепърва вече ще се появяват по-силни, по-експериментални и др.
„Тяхната“, „им“… Време е да се спомене и за хората, стоящи зад Cohones. Те не са малко, но основно идеята тръгва от братя Дурчеви, който пък решават да покажат, че имат смелостта да си заложат топките в това начинание. Единият от тях – Михаил, е домашен пивовар. С което е направена и, според мен, непременната крачка към крафтърството, започваща именно от домашното пивоварство. Той, заедно с Александър, започват да работят по идеята преди около 3 години, за да придобие тя завършен вид сега. По дългия път към тях се включват колеги с тяхната креативност. Намират си и подходящ технолог – Мая Трифонова е също домашен пивовар, вече с няколко награди от наши и международни състезания (именно нейна е рецептата за нашумелия и бързо изкупен Fail Ale). Има и още хора, които с ентусиазъм помагат в начинанието Cohones.

Но вече и за самата бира – добър и лесен за възприемане американски светъл ейл със сухо охмеляване. При наливане прави солидна пяна, която остава на тънък слой. Ароматът съчетава нюанси на портокал, ананас, грейпфрут, карамел. Те се пренасят и във вкуса, без да обсебват съвсем сетивата, така че бирата да се възприема от хора, несвикнали със зашеметяващите хипергорчиви завършеци на силно охмелените бири. Тук е търсена умереност и е намерена. Цветът е тъмножълт, леко мътен. При престояване за няколко дни в хладилника обаче се избистря. Финалът е сух, цитрусов, с леки землисти нотки. Оценка 7.5/10.
First Fuck Pale Ale е съвсем пресен и от днес вече ще се появява поетапно по специализирани магазини и барове. Целта е до седмица-две да бъде достъпен на почти всички места, откъдето хората са свикнали да си купуват крафт бира.

Вече попаднала в ръцете на всеки от вас, може да забележите, че бутилката е нетипична, без аналог сред останалите български пивоварни, което я прави добре разпознаваема. Капачката пък е брандирана – нещо също рядко срещано сред крафт пивоварните ни. Етикетът, който е от най-високо качество, е издържан в черно и бяло, сякаш да каже, че по-важно е съдържанието. Акцентът е върху петела, като символ на мъжественост.
Още много може да се каже за Cohones, но съм сигурен, че от пивоварната ще създадат достатъчно събития и поводи, за да не се събере всичко за тях само в един текст. Замислили са свои следващи бири, които ще се появяват поетапно –втората им най-вероятно ще излезе насред лятото. Ще имат и колаборации, но за тях ще се търсят конкретни личности или идеи, не пивоварни. Марката ще се появява на интересни мероприятия, не само бирени. И още доста „ще“. Освен че имат топки, в Cohones генерират и доста идеи. Затова съм убеден, че около тази софийска крафт пивоварна ще се вдига доста шум не само покрай нейното начало. Но засега – на добър час и късмет!

IMG_0756

 

 

„Каменица“ го направи… за аплодисменти

Около година и седем месеца изминаха от деня, в който бе представен красив проект за бъдещата сграда на „Пивоварница Каменица“, която ще бъде изградена на мястото на съборената бирена фабрика в Пловдив.
Тогава бе оставен единствено коминът, като символичен преход към новото място. А сега то вече отвори врати и приема клиенти. И може да се каже, че те няма да съжаляват, ако посетят „Пивоварницата“.

230420193843 (1)

Така изглежда „Пивоварница“-та отвън

 

kamenica

А такъв бе първоначалният проект

 

Ако около една от трите големи бирени компании в България бе сравнително тихо в последно време, то явно причината е била, че значителна част от усилията и средствата са били съсредоточени към завършването на този проект.
Вчера, по време на официалното откриване, гостите (сред които кметът на Пловдив Иван Тотев, посланикът на САЩ Ерик Рубин и др.) бяха определено впечатлени. С основание – комплиментите са и за работата на архитектите, и за вътрешните дизайнери, които са акцентирали върху бирата във всеки детайл. Ако щете, и умивалниците са направени от кегове.

230420193845

Барът е с 8 крана и място за гостуващи бири

 

Из цялото вътрешно помещение има препратки към историята на най-старата действаща пивоварна в България, като това е само прелюдия, към подготвяното откриване на музея на „Каменица“.
По традиция като при повечето останали брюпъбове, и тук значителна част от оборудването за направа на бира е пред погледите на гостите на заведението.

230420193844

 

Да… стигаме до същината – бирата. А тя няма много общо с останалата продукция на „Каменица“. Освен съставките, естествено – вода, малц, хмел, дрожди. И тук трябва да се спомене едно много важно кадрово решение, което взеха от „Каменица“ преди около 2 години – да назначат за главен технолог на „Пивоварница“-та Иван Карагьозов – познат на доста от любителите на пивото първо с работата си от затворилото вече заведение „При кмета“, а след това и в „Диво пиво“. Лично според мен, а и немалко мои бирени приятели споделят мнението, че това е възможно най-точният човек за подобна позиция, способен да направи бири, заради които човек да посети отново „Пивоварница Каменица“.
При откриването бяха представени цели пет от плодовете на неговата дейност – амбициозна продуктивност като за начало. Това са нефилтрираният пилзен „Чилзен“, вайсът с чубрица и сминдух „Спайс“, тъмният лагер „Brew-нетка“, пейл ейлът „Тепейл“, както и „Хоп-троп“ в стил NEIPA. Всички от тях добре направени, вайсът – доста интересен, а „Хоп-троп“ май стана бързо любима на посетителите. А с цена 4 лв. за 0,5 l окончателно дообра точките.
Като стана въпрос за цените, които са си съвсем приемливи – „Пивоварницата“ не е направена толкова с цел печалба, колкото да запознава посетителите с различни стилове, да ги привлича с разнообразие от бири, да представи едно различно лице, което се чакаше доста време от „Каменица“. Това място също така е направено с амбицията да бъде домакин на много бирени, а и култулни събития. За някои активности през летните месеци е предвидена и малка трибуна отвън, удобно направена да могат зрителите да сложат бирата до себе си.
Интересно за отбелязване е също, че при крановете има оставено място и за гостуваща бира, която може да бъде българска или чужда.
Май се събраха доста комплименти наведнъж, но впечатленията ми от мястото са добри, а и смятам, че всяка подобна новост, внасяща допълнително разнообразие в бирения живот у нас, заслужава похвала.

В „Ромбус“ си спомнят с любов виолетките

Дали подсъзнателно при споменаване на теменужки мнозина от вас не само ще се сетят за тези цветя, но и за вкуса на „виолетките“ от „онези години“, отдалечаващи се във времето?
В „Ромбус“ явно си спомнят за тези бонбони-класика и са решили да ги почетат, използвайки вкуса на теменужки в най-новата си бира Violet.
Това е берлинер вайс (3,9%) с вложени теменужки. Случайно или не, излиза в навечерието на Цветница. Не, по-скоро неслучайно, предвид цветният венец на етикета, опасващ титулните букви.
Ароматът потвърждава очакванията – приятно съчетание на пшеница и теменужки – второто директно препраща мислите към споменатите вече бонбони. На вкус се усещат ненатрапчивата стипчавост и отново нюансираният пшеничен малц, характерни за този стил, а присъствието на теменужки е още по-осезателно от аромата. Леко тяло, много лесна и приятна за пиене бира, добър баланс между съставките – това са основните впечатления от Violet. Цветът обаче си е жълт, мътен, а не виолетов, каквито очаквания може да имат някои – все пак е бира за пиене, не занимавка за смучене. В кръга на шегата.
Изненадващ и интересен избор на съставки, потвърждаващ стремежа към постоянно разнообразие, налаган от „Ромбус“. Оценка 7,5/10. Може да се намери вече в бирени магазини и барове. Аз лично го закупих на цена 4 лв.

IMG_0753

 

„Загорка“ представи своя IPA

Да, действително си е новина – първа голяма пивоварна в България се реши да заложи в портфолиото си на може би най-популярния стил сред крафт бирите – Индия пейл ейл (IPA). В „Загорка“, откъдето системно проявяват  иновативност на фона на останалите в последните години чрез бранда си „Столично“, се решиха на голяма стъпка и се очаква отговорът на бирения ни пазар. И като интерес от страна на почитателите на пивото, и като реакция на конкурентите.
По „Загорка IPA“ се е работило целенасочено в последната поне една година, за да бъде представен на стилна церемония снощи в музейното пространство „Квадрат 500“.
Няколко неща направиха впечатление още преди дегустирането. Този път подобна иновативна за масовия консуматор бира е представена направо през бранда „Загорка“, т.е. търси се максимална масовост, за разлика от нишово позиционираните бири на „Столично“. Също така се залага на бутилка от 0.33 l – максимално удобна за разпространение в заведенията, а също така създаваща допълнително усещане за специална бира по рафтовете в магазините. Още повече, че шишето е брандирано, включително и с релефно изображение на пивоварната в Стара Загора. Освен това „Загорка IPA“ излиза на пазара в средата на пролетта, явно за да бъде максимално разпространена из страната до началото на лятото.
И сега към най-важното – вкусът. Тук темата има много нюанси. Любителите на крафт бирата, особено на стила IPA, с голяма доза вероятност ще бъдат разочаровани, сравнявайки със свои любими примери. Но… от „Загорка“ всъщност се целят към по-масовия консуматор. Този, който до момента повече е слушал за IPA, чувал е, но не е опитвал или пък и хабер си няма що е това.
Първите – почитателите на IPA, биха възразили, че това е по-скоро сесиен IPA, тъй като алкохолното съдържание е под 5% (в случая 4,8%, при 12.7% плътност). Няма да харесат и липсата на ясно изразен хмелов профил и ниската степен на горчивина, така типични за стила. Дори биха възразили на типа чаша, в който е представена „Загорка IPA“, която е по принцип по-подходяща за по-тъмни стилове ейл.
Но… какво би станало, ако един човек, който прави първи стъпки на територията на IPA, пие една хипергорчива бира, която на всичко отгоре е с около 6% алкохолно съдържание, да речем… Просто ще бъде стъписан, възможно е сетивата му да бъдат стресирани от горчивината и е по-вероятно той да се разочарова, отколкото да се привърже към стила. Немаловажна е крайната цена, а при по-щедри дози охмеляване, тя би скочила допълнително.
Затова всички фактори са балансирани в следния вариант – при наливане бирата прави средна пяна, която остава на сравнително траен тънък слой. Тя носи лек цитрусов и флорален аромат. Цветът е меден и мътен, което се дължи на факта, че бирата е нефилтрирана. Тя е преминала през иновативното за големите пивоварни у нас сухо охмеляване, като са използвани два вида хмел – произвежданият в България Cascade и вносен Citra. Те са вложени в нива, даващи леко горчив (според възприятията за IPA) и сух завършек. Финалът и послевкусът са ефирно цитрусови.
Цялостното впечатление е за лек, сесиен IPA, целящ да не откаже, а да заинтригува масовата публика. Която, веднъж опитала тази бира, би била по-склонна да приеме и по-горчиви. Стига да има желание да се експериментира с такива. Като за цената (очаквана в диапазона 1.15 -1.30 лв.) „Загорка IPA“ в крайна сметка е една съвсем приемлива бира. И е важно, че се появи. Защо сега? В България понякога световният тренд идва със закъснение, но примерно сега е преценено, че хората вече са готови за IPA. Оценка 7/10, в която се включва и решението да се пробва в подобен сегмент, при положение, че процентовото отношение на почитателите на лагерните бири е убийствено високо в сравнение на тези, които предпочитат бири от ейлов тип.
При всички случаи за „Загорка IPA“ тепърва ще се говори и коментира много. А лоша реклама няма, както е известно. Аз лично си пожелавам да се задържи трайно на пазара и да предизвика реакция на останалите пивоварни, както и развитие на поетата линия от страна на „Загорка“.

 

Един (не) нов отличник от „Ромбус“

The Crow е най-новата бира от пазарджишката пивоварна „Ромбус“, излязла на бирения пазар у нас. Нова и същевременно – не. Защото по своята същност това е техният отлежал имперски портър, имал вече своите предишни издания, че и преиздавания от „Ромбус“. Дори гарванът, който е леко второстепенен елемент в етикета на Imperial Porter, сега е с главна роля. И дори е дал името си на пивото.
Разликата обаче не е само в етикета. Тази бира е отлежала в съвсем нови дъбови бурета. Алкохолният процент е малко по-нисък – 8% срещу 8.9% от преди, виненият ефект върху вкуса не е толкова изразен.
Бирата сега има някак по-мек вкус, в аромата присъстват леко кафе, натурален шоколад и сини сливи заедно със завладяващия мирис на бурето. Лично аз бих одобрил малко повече плътност на този имперски портър, но пък силно ме грабна ваниловият вкус, който във финала присъства заедно с дължащото се на препечения малц усещане за кафе. Затоплящият ефект не е толкова силен както при Imperial Porter, но е достатъчно осезаем и върви с леки тръпчиви нотки. Оценка 8/10.
При представянето на The Crow в последните дни от пивоварната неизменно правят асоциации с „Игра на тронове“, чийто финален сезон приковава вниманието на цял свят. Аз без колебание бих оставил една бутилка да изчака последната серия, че и няколко месеца отгоре, след което да проследя развитието на вкуса. Обзалагам се, че ще е интересно.