„Казан Артизан“ стигна до центъра на София

Вчерашният ден беше много специален за една от най-младите крафт пивоварни в България – „Казан Артизан“. Всъщност дори нано пивоварна, предвид лимитираните количества бира, които произвежда. Затова и всяка подобна стъпка е много важна за подобни малки компании.
Новината ли? Намиращата се в Бистрица пивоварна „Казан Артизан“ вече има дегустационно помещение в центъра на София. Нарича се Tap Local и се намира а ул. „Георги Бенковски“ №6 и се намира изключително лесно – на минути път от основните централни отправни точки в столицата. На метри от градската градина на Народния театър „Иван Вазов“, от жълтите павета, наблизо е Руската църква, а буквално на метри е зала „България“…

1
Всъщност жадните за бира и още повече – ценителите, ще намерят помещението и без тези ориентири. То беше готово за откриване още през март, но извънредното положение и съпътстващите рестрикции спънаха това добро начинание.
Сега вторият опит за старт е успешен, за щастие. Макар, че не може да се ползва пълният капацитет на Tap Local, а само външният бар. Надеждите са, както и при всички останали заведения – че забраната за допускане на клиенти в закрити помещения ще отпадне най-късно през юли. Тогава ще може да се ползва вътрешната част, която включва и втори етаж.

3
Tap Local не е голямо, но няма и нужда – убеден съм, че за всеки дошъл ще се намери място. Има и кухня, която засега предлага ръчно приготвен чипс, но съвсем скоро ще има и по-голямо меню, което ще е направено специално да се съчетава с бирата…
Да, бирата… Оставих я за десерт. Подобно на името си, заведението предлага наливна бира на локална пивоварна. Гаранцията е същата, под която се подписва Христо Цочев – пивоварят, собственик и човекът-оркестър зад „Казан Артизан“. А именно – бирата винаги да е прясна и всяка варка да е по-различна от предната, дори и да става въпрос за една и съща бира. Един от шестте крана ще е запазен за гостуваща пивоварна.

2

И така – за живеещите, работещите или минаващите наоколо има перспектива за качествено пиво от малка българска пивоварна „зад ъгъла“. А съвсем скоро може там да се отскача не само за обедна или следработна халба, ами и да се взема за вкъщи. Работното време е от 12.00 ч. до 22.00 ч.
И в добавка – лесно е да се открие и да се отиде до Tap Local, но е трудничко човек да си наложи воля да си тръгне оттам…

4

 

Бира като за фестивал от Metalhead

С голямо съжаление научих вчера, че второто издание на Metalhead Beer Fest, планирано за началото на август, е отменено за 2021 г. И така става поредното бирено събитие, което няма да се състои заради мерките за предотвратяване на разпространението на COVID-19. Както преди това бяха отменени Balkan Beer Bash, пролетния празник на Hills и Бириманджаро. Една по една отпадат предвидени бирени цели… Това лято явно нещата ще се случват в по-тесен кръг.
Но… организаторите на тези фестивали не смятат да „пускат кепенците“ с обявяването на отмяната, а да продължат напред – с пренасрочването и всичко останало дотогава.
Ние, от своя страна, може да пием в тяхна подкрепа.
Ето, Metalhead например извадиха една чудесна нова бира, която щеше да бъде голям хит на феста. Но сега, когато такъв няма да има, се надявам поне да стигне до повече от вас.
Lady Lust е Milkshake IPA (6% алк, 14% плътност), която спазва традицията от пивоварната да бъде кръщавана на някоя песен. В случая на парче на траш-блек метъл ветераните „Венъм“ от далечната 1984 г.
В тази бира има много вложен хмел и от Metalhead го подчертават, с описателното сравнение, че този Milkshake IPA e сухо охмелен „с камион и половина Citra и Mosaic“.
Вярваме им, личи си щедростта в тази насока. Но бирата не е някой хмелен чук, а си е в стила… благодарение на вложените овес и лактоза. Те първо омекотяват горчивината и, благодарение на постигнатия удачен баланс, спомагат да се създаде впечатление за шейк при отпиване. Все пак хмелът си казва думата и ароматът, и финалът са с усещане за бор, портокал, мандарини, грейпфурт. При наливане бирата прави пухкава, сравнително трайна пяна. Газировката е средна, цветът е тъмномеден, леко мътен. Тялото е съвсем задоволително.
Lady Lust като цяло е много приятна изненада. Поздравления и за впечатляващия дизайн на етикета. Вярвам, че ще има още следващи варки от нея, т.е. още камиони с хмел трябва да се отправят незабавно за Ветрен, образно казано. Бирата има само един голям недостатък, поне установен от мен – свършва много бързо. Оценка 8/10.
Тази бира е доказателството, че след отварянето на собствена пивоварна, бургаските бирени агенти от Metalhead вървят във възходяща посока. И с доизкусуряването на рецепти, и в технологично отношение.
Знам, че в тази пивоварна имат повече идеи, отколкото им стига времето и капацитетът за момента. Затова пожелавам да успеят да реализират (успешно при това) възможно по-голяма част от замисленото.

IMG_2738

 

Реверанс към Пловдив от „Пелта“

Многолик и изненадващ – такъв вероятно трябва да бъде в замисъла си биреният проект „Пелта“. Също като своя основател Атанас Божков –  домашен пивовар, меломан и какво ли още не, изобщо… широко скроена личност.
И към момента идеята се осъществява. Всяка следваща бира е различна от предходната. Най-новата – Anthipa, например е New England IPA (NEIPA), първа в кен и малко по-различна като стил от предишната – Mango With Me (Hazy Pale Ale). И същевременно еднаква в усещането за… манго. Този „крал на джунглата“ или е пътеводна светлина за Божков или е избран да бъде нещо като свързваща линия между отделните му бири.
И тази бира е сварена в Германия, но всъщност има разлика. И тя е, че тук, в Anthipa няма вложен плод. Манго-усещането се дължи единствено на хмеловете при сухо охмеляване – Mosaic, Callista и Centennial.
А пък чувството за Пловдив (апропо, именно там резидира Божков), за което стана въпрос в заглавието не се дължи нито на стила, нито на хмеловете, нито дори изцяло на името (което може да препраща към много други неща). Ами се дължи на етикета. На него е изразен един от най-ярките символи на Пловдив – Античният театър. Синият и белият цвят навяват мисли за Гърция, но те са си официалните цветове на града под тепетата. Е, подсъзнателно се създава асоциация за древногръцка трагедия, щом надписът на етикета е точно върху сцената на театъра.
Но… да оставим древните времена. Акцентът все пак е Пловдив и NEIPA, която се е получила доста приятна. Силен начален аромат на тропически плодове, по-късно постепенно намаляващ. Мътен тъмножълт, към меден цвят. Сочна и вкусна, тази бира (6,6% алк.) не може да се задържи много дълго в чашата. Може би, защото тялото е една идея по-леко от очакваното, което помага за пивкостта. Добре направена, нито анти-IPA, нито пък антична, каквито асоциации могат да възникнат от името й. Съвсем в стила. Оценка 7/10.
А, да – Anthipa е и съвсем свежа, току що появила се на бирения пазар у нас. Вече е по специализираните магазини, а в следващите дни и в заведенията, които постепенно (най-сетне) отварят. Едно такова заведение е тъкмо в Пловдив – Hopium Taproom, което трябваше да отвори на един злощастен петък, 13 март, но официалното откриване се отложи с два месеца заради извънредното положение. Нищо – по-добре късно, отколкото още по-късно, както се казва. Нещо друго – в Hopium Taproom може да имате и бонус – лично Божков да ви налее някоя „Пелта“ от някой от крановете.

IMG_2722

 

„Диво пиво“ навършва 6 години насред кризата

Не мога да повярвам колко бързо се изниза времето от онзи 30 април 2014 г., когато с голямо вълнение обявих, че „Пивоварна 359“ официално стартира със своята флагманска бира „Диво пиво“.
Последваха години на утвърждаване, поемане на критики, коригиране, но най-вече създаване на много нови приятели. Имаше много трудности, особено кошмарният момент, когато изгоря пивоварната им в село Мрамор. Тогава Александър Герджев и Николай Димитров започнаха наново, буквално от нулата. Последваха нови предизвикателства, но и нови бири. И доста силни последни месеци с техните „Портър“ и „Диво пиво DDH“.
Но… превратностите доведоха дотам, че „Пивоварна 359“ посреща утре (1 май) шестия си рожден ден насред бурно море, образно казано. В тежката криза, обхванала не само пивоварството, но и целия бизнес у нас.
„Ще се справим! Преминали сме през къде по-тежки моменти“, отвърна с оптимизъм Герджев на пожеланията за рождения ден на пивоварната.
И дори рождения им ден ще бъде отбелязан с пускането на съвсем нова бира – Blanche de Sofia (много приятен белгийски бланш, с портокалови корички и лайка). Той ще направи премиера и ще може да бъде закупен от КАНААL, който вече има отворен щанд за наливни (и не само) бири. Извън това в 100beers ще се предлага ексклузивно „Диво пиво Double IPA“, сварен специално за фестивала Balkan Beer Bash, който трябваше да се състои миналия уикенд, но засега е отложен за 26-27 юни. И на още бирени места в София ще „намине“ мечокът от „Диво пиво“. В „Носферату“ ще се предлага също наливен за вкъщи класическият IPA. А в „Бира бар“ ще има ейл „Диво пиво“ – същият този флагман, с който започна историята на „Пивоварна 359“. А реално и на българското крафт пивоварство, защото това беше и първата бира, излязла от лицензирана малка независима пивоварна.
Всички тези бири ще се продават и наобновения сайт на „Пивоварна 359“, като това е и може би една от големите новини сега около тях. Има и още една любопитна вест – че пивоварната си има вече парагвайски консултант по производство. Спирам дотук, само бих добавил, че очакванията ми са това попълнение да даде видими резултати в следващите месеци. Резултати, които ще ви харесат, вярвам.
А в по-близка перспектива, в следващите дни, на сайта на пивоварната ще бъдат качени още техни бири, като уверенията са, че има много нови, които чакат… вас, след като заведенията сега са затворени. И няма по-подходящ начин да честитим шестия рождения ден като изпием една-две-три „Диво пиво“. И съвсем целенасочено бих се повторил от предишни публикации в блога – купувайте техните бири (а и на другите малки български пивоварни)! Купувайте, колкото имате възможност. Така помагате да има „Диво пиво“ и всички останали след кризата!

divopivo1

 

Дистанционна „EDIPA“ от „Трима и двама“

Този двоен IPA от „Трима и двама“ трябваше да бъде една от изненадите за третия рожден ден на сливенската крафт пивоварна. Трябваше, но купонът през март така и не се състоя, ставайки едно от десетките отложени събития заради въвеждането на извънредното положение. И така си останаха тогава големи количества приготвена бира, включително и изненади. За едната – виена лагерът „Sliwien“, мога само да гадая, тъй като се предлага само наливен в сливенския „Бирариум“ – местенцето на „Трима и двама“, което по време на пандемията предлага бира за вкъщи.

Но една от новите идеи на главния технолог и пивовар Йордан Ченков беше бутилирана и пое из магазините в страната… доколкото и докъдето може. Това е двойният индийски светъл ейл (или Double IPA, съкратено DIPA), наречен находчиво „EDIPA„.

Това е бирата с най-високо алкохолно съдържание от „Трима и двама“, която съм опитвал – 8,5%, но това съвпада с изискванията на стила. Също така е и първата в бутилки от 0,33 l, които са така подходящи и за заведения… Но заведенията ще почакат, докато Националният оперативен щаб (НОЩ) не даде своята зелена светлина.

И така – „EDIPAне можа да се представи на рождения ден, няма за момента шанс и да обиколи бирените заведения. Тогава остава да ни дойде на гости в домовете. Май това е единствената възможност към момента да се уверим дали цар Едип е бил прав, като казва от етикета „Тая бира си е Е*#//? майката“.

Извън заигравките с прочутата трагедия на Софокъл, тази бира си е типичен олдскуул DIPA (т.е. не спада към модерните мътни DIPA). При наливане прави гъста пяна на ситни мехурчета, която спада бавно. Ароматът е подчинен на използваните американски сортове хмел – цитрусови и тропически плодове. Усещат се най-вече манго, ананас, портокали. Цветът е тъмномеден, съвсем леко мътен. Тялото е доста плътно и при отпиване се усеща типичната за стила лека сладост. Финалът дава повече вкус на плодове, отколкото горчивина и накрая идва един много приятен сгряващ ефект. Оценка 7/10.

Оставяйки настрана терзанията на лирическия герой цар Едип, „EDIPA“ негласно има и друго послание – тя е бирата, подаръкът, който „Трима и двама“ биха искали да споделят с вас за рождения ден. Дайте им по едно наздраве с нея. Убеден съм, че ще го оценят.

IMG_2716

 

Спомен за зимата от „Metalhead“

Вярвате или не, но най-новата бира на бургаската пивоварна „Metalhead“ е… зимен ейл. Странно, но различни причини са допринесли за забавянето на премиерата на „Cinn City“. Няма смисъл да ги споменаваме, подвластни сме на основните от над месец насам.
Но какво? Да игнорираме тази бира? Да я отречем с познатото двуполюсно мислене (тъмна бира за зимата, светла – за топлото време)? Да й се чудим? Безсмислено! По-добре да й подадем ръка. Защото този зимен ейл си е интересен и приятен за пиене. Примерно аз го дегустирах на 15 градуса температура навън и ярко пролетно слънце. Ами, добре ми влезе, да си призная.
Бирата не прави голяма пяна. Добре е да не е много студена при консумиране, около 12 градуса е чудесно за нея, за да отвори ароматите. А те са повлияни от вложените карамфил, анасон и канела. Именно последната подправка (англ. – Cinnamon) повлиява и за името на бирата – видоизменено от Sin city. Да, този път изненадата е, че името не е инспирирано от някой рок албум или песен.
Връщаме се обратно към пикантните допълнителни съставки. Канелата и анасонът се долавят ясно на помирисване, докато карамфилът е повече във вкуса. Също така в аромата има карамел, стафиди, бисквита.
Не очаквайте обаче от канелата и карамфила вкусът да е като на сладкиши. Или пък от анасона – на узо или мастика. Съставките са в умерено количество и дават интересен развой на вкуса, без да властват над него. Още повече, че той не е силен и толкова плътен, че да се усеща в добавка и алкохол. По този начин сладки и по-пикантни нотки се съчетават, за да очертаят характера на този зимен ейл. Накрая може би превес взима анасонът, но по начин, който щипва приятно небцето. Любопитна бира, на която не пречи дори да се дегустира през лятото, да не говорим за настоящия сезон. Оценка 7/10.
Отделно с купуването й помагаме на още една българска крафт пивоварна да преодолее този труден етап. А междувременно от „Metalhead“ също предприемат стъпки, за да достигат до повече хора. Извън специализираните магазини и щандове в страната, те радват почитателите си в Бургас, Ветрен и Банево с 25% намаление на всичките си бири (наливни и бутилирани) и безплатна доставка.

IMG_2714

 

 

Черна колаборация на „Блек пайн“

Черна – заради мрачните нюанси на етикета, цвета на котката на логото на Snobcats Brewing и най-вече заради цвета на този сухо охмелен портър. Натам отвежда един експеримент и плод на приятелство между горнобанската пивоварна „Блек пайн“ и проектът „Snobcats Brewing“, който (засега) се простира между домашното пивоварство и блогърството.
Техният избор е интересен – стилът портър не е толкова наситен на тъмни малцове, които иначе изпълват сетивата с вкус на кафе и черен шоколад. Не, че тук липсват – има ги, още на мирис. Но има и поле за изява на вложения обилно хмел. Той наистина е доста, усеща се на аромат и на вкус. С цитрусови и леко тревисти нотки. Дава и нетипичен за портъра хмелов аромат във финала, съчетан с горчивината от споменатите препечени малцове. Иначе алкохолът (7,5% алк, 18% плътност) се усеща на аромат, но на вкус отстъпва на хмела.
Тази бира намира своето място между добре охмелените американски стаутове или пък черните IPA. А в България, по спомени, няма аналог в този стил до момента. Оценка 7/10.

IMG_2701
По едно време с нея от „Блек пайн“ пуснаха и свой нов светъл ейл – „Epimeno“ (4,4% алк, 10.5% плътност). Намигване (включително със синьо-белия етикет и шрифта) към южната ни съседка, която изглежда толкова далече в този момент на изолираност на целия свят. Бирата е изненадващо пивка и може да свърши на две-три глътки (зависи колко е жаден човек). Интересното е, че тук е използван хмел Hallertau Blanc. Постигнатата изчистеност на профила и бистротата на бирата, която се запазва почти докрай при наливане, дават възможност да се усетят ароматните и вкусови характеристики на този хмел – касис, бъз, грозде, грейпфрут. „Epimeno“ има сух и леко горчив завършек, помагащ за споменатото бързо изпиване. Оценка 6.5/10.

IMG_2705

 

Голяма изненада от „Бял щърк“

„Бял щърк“ има цяла нова линия бири. Лагери. Направени в България. Ето това е новина! Няма две мнения по въпроса, че тази бирена компания през последните години подбираше много внимателно с кого си партнира и какви колаборации прави, за да осигури качество в бутилките. Затова бе и любопитно коя е избраната българска пивоварна, с която сега работи „Бял щърк“. Отговорът е изненадващ – „Ломско пиво“.
Но не и лишен от логика. Ако говорим за лагерни бири по класическа технология, то в Лом имат много добри примери в това отношение. Към тази класика се прибавят и модерните идеи, които има „Щърк“. Плюс някои нови за „Ломско пиво“ технологични решения. И в добавка – осигурени специално за тези бири висококачествени суровини, включително и свежи хмелове от 2019 г., с което картината става интригуваща.
И така от днес, най-късно утре, на пазара ще се появят три съвсем нови бири. Три лагера, с еднакви параметри – 4,2% алк, 10% плътност и 25 IBU. Но и трите с различен характер.
Реших да започна с „Just a Pilsner“, може би заради името. Той е много добре направен базисен пилзнер. Прави средна и краткотрайна пяна, има много приятен малцов аромат, в който се усещат и свежи тревисти нотки (от пресен хмел Saaz). Бирата е много добре балансирана, като не се усеща, че плътността е само 10%. За това спомага и вложеният овес, както е и при останалите две бири. Умерена към средна горчивина от този благороден хмел и неочаквано сух финал. Изпива се светкавично.

IMG_2706
Продължих с „Into the Galaxy“, която с името и етикета препраща към космическата класика „Дюн“. Очаквано от името вътре е вложен хмел Galaxy, както и Citra BBC. Силен цитрусов аромат (портокал, маракуя) и праскова се усещат при наливане. Цветът е една идея по-меден от предишната. При тази бира повече е заложено много повече на аромат, в сравнение с „Just a Pilsner“ и резултатът от сухото охмеляване се усеща. Не толкова, колкото „Kinky Afro Pilsner“, например (който е със същите параметри), но и при трите нови „Щърк“-а идеята е да допадне на по-широк кръг хора. Които по-трудно приемат по-силен аромат, а какво да говорим за хипергорчива бира.

IMG_2709
Лек и ароматен е и „Hop Along“. В него има повече използвани хмелове – Mosaic BBC, Citra BBC, Cascade, Saaz. Ароматът е по-широкоспектърен – флорални, тропически и цитрусови нюанси. Извън това самата бира е с нормална горчивина, също много пивка. Цветът е светложълт, подобно на „Just a Pilsner“.

IMG_2711
И трите нови предложения са с идеална бистрота. Тук не се правят hazy експерименти, защото целта е по-масовата аудитория, както споменах. И трите са в бутилки от 0.33 l. И трите са много приятни и свежи пилзове. И трите дават още една възможност почитателите на лагерните бири да открият ново разнообразие от аромати и вкусове, без да напускат любимия си стил.
Ще се предлагат за купуване от местата, които продават и останалите бири на „Бял щърк“. Могат да бъдат поръчани и онлайн от обновения сайт на „Пивотека“, където ще бъдат качени всеки момент, с възможност за кашони с различни комбинации на трите.

„Пивотека“ настъпва онлайн

От вчера бе въведен в употреба новият сайт на „Пивотека“. Той си бе активен от години, но обновяването му сега кореспондира с желанието на компанията да бъде още по-достъпна онлайн. Първите впечатления от сайта са, че е доста функционален и всеки може лесно да се ориентира в него, включително и в различните филтри – за стилове, цветове бира, пивоварни, държави, промоции и т.н.
Интересното е, че всяка от предложените бири е придружена с интерактивен рейтинг от untappd, което е интересна новост.
Друг плюс е, че всяка от бирите е придружена и с кратко описание на съответния стил и подстил. В съпътстващия блог ще има и по-подробни детайли за стиловете и историята на различните бири.
Мобилната версия на сайта също така е направен да бъде функционална, така че поръчките лесно да бъдат направени през телефон.
„Една от задачите ни беше да предложим още по-достъпни цени, затова ще имаме специални „кашон Пивотека“, който ще е с намаление. Освен това ще имаме сезонни продукти на промоция. Разработваме и програма за лоялни клиенти, които ще се възползват от възможността първи да опитат новите бири и да получават по-големи отстъпки след регистрация. До няколко дни ще обявим и доставки в цялата страна, така че да достигнем до всички любители на бирата в България“, разказа управителят на „Пивотека“ Деян Христакиев. Иначе доставките за София, които са на стойност над 15 лв., са безплатни.
От „Пивотека“ смятат до няколко седмици да предложат и бири на съвсем нови на страната ни чужестранни пивоварни, като и при тях обещанията са за максимално достъпно съотношение цена-качество.
Бих завършил и с друго голямо предимство на сайта – че той дава достъп до толкова много български крафт пивоварни или бирени компании. Общо 18 на брой. И това осигурява още по-голяма възможност на любителите на бира у нас да помогнат, поръчвайки, в този много труден момент за бирения бранш в България.

pivoteka

 

The Chief вече е готов за лятото

Спомняте си как в края на февруари се появи „червенокожият“ Red Lager на The Chief. Още тогава имаше намек, че нещата няма да спрат дотук. И ето – при всички съпътстващи трудности в обществото, излезе и продължението. А то е отново лагерно и много лятно.
Tomahawk Lager (5,2% алк, 12% плътност) ще направи своята неофициална премиера утре (сряда). А официална – да си пожелаем възможно най-скоро след разхлабването на ограничаващите мерки заради извънредното положение у нас. При това представянето непременно трябва да бъде гарнирано с изпълнение на прекрасните „Джин Моник“ – просто традицията повелява!
И така, „Вождът“ се завърна, а заглавието отново е на индиански честоти. Етикетът този път обаче е зелен, асоцииращ с по-голямото количество хмел от обичаен лагер (без да става въпрос за сухо охмелен вариант).
Но не очаквайте охмелена бомба. Не, в чашата има един приятен и балансиран лагер с много примамлив горчив финал. При наливане прави хубава, кратка пяна. Ароматът е на малц и леки флорални и пикантни нотки от благородния хмел. Трябва да се отбележи, че тук е използван само ечемичен малц и бирата е отлежавала по правилата за един лагер. Това допринася неминуемо за един положителен резултат.
Вкусът дава първоначална малцова сладост при отпиване с лек нюанс на хлебни нотки. При преглъщане вече се усеща по-настойчива горчивина, а финалът след това е сух, леко пикантен и горчивината остава около половин минута в устата.
Пак повтарям, че тук преценката е като за класически лагер. И за такъв Tomahawk Lager се представя много добре. Ако трябва да използвам две думи, които да го харектеризират, то те ще са – пивък и свеж. И, според мен, любителите на т.нар. светло пиво, т.е. лагерните маниаци, няма да останат разочаровани и биха си угаждали не само с една от новия The Chief при задаващото се покачване на температурите. Оценка 7/10.
Следва и по-сложният въпрос – къде към момента може да бъде намерен Tomahawk Lager при сегашните обстоятелства. Засега от утре в бар Flip-Flop, където се продава бира за вкъщи. Скоро и на други места. Но също скоро и ние се надяваме да бъдем на тези места.

IMG_2697