„Киселочос Булгарикус“ и други премиери на празника на „Ромбус“

Иска ми се да започна с няколко думи за изминалия втори рожден ден на „Ромбус“. Страхотна атмосфера, която може да се усети само при събирането на толкова приятели на едно място. Двойно по-голям наплив от гости в сравнение с миналата година, което също е чудесна новина – пазарджишката семейна пивоварна се утвърди вече като име и това е видно вече с невъоръжено око. Домакините бяха усихнати, както винаги, от сцената звучеше рок… Освен това бяха подсигурени ненадминатите към момента в България 13 крана различни видове собствена бира, както и отлична домашна кухня. А хората попиха от позитивността в „Ромбус“ и спокойно, с настроение изчакваха реда си на опашките. Рядка картина!
И вече за бирите… Обещани бяха две премиери, имаше с една повече. Насладихме се на нов мерцен, сякаш една идея по-тъмен, но много пивък. Както и на нов IPA, който смятам, че обра овациите – 6,6% алк, охмелен щедро, със сух завършек и дълго горчиво сбогуване за финал. Съвсем скоро предстои да бъде пуснат и в бутилки.
Друга нова бира, която пък бе само в бутилки, бе дългоочакваната „Киселочос Булгарикус“. Вярвам помните как преди пет месеца едноименният берлинер вайс с къпини, дело на Стоян Нинов превзе първото място на конкурса „Златен Ромбус 2018“ за светли стилове домашна бира. С което заслужи и правото да бъде сварен в „Ромбус“. Сега бирата вече е факт – 3,5%, лека, освежаваща и подходяща, както за предястия, така и за десерти. Да – и в никакъв случай толкова кисела, колкото подвежда заглавието. Използваните закваски от Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus Thermophilus осигуряват леко и приятно накиселяване, което никак не дразни сетивата. Допълва го леката стипчавост на къпините, които дават и своята захарност като плод. Те са причина и за розовия цвят, но не се усещат толкова ярко на вкус, както в оригиналната домашна варка. Оценка 7/10.
А след приключването на рождения ден, от тази седмица, започва отново усилена работа в „Ромбус“. По второ издание на позната хитова колаборация, по още няколко нови бири, вече за предстоящите по-студени дни. Така третата година на „Ромбус“ се очертава да е още по-интересна…

IMG_0108

 

Advertisements

Горските търсения на „Блек пайн“

Горнобанската пивоварна „Блек Пайн“ не е много активна с нови предложения в последно време по причини, за които те си знаят най-добре. Затова и стаутът им с малини и къпини Blek&Red провокира интерес.
Той всъщност не е съвсем нов. Имах възможността да го опитам наливен при откриването на тяхната дегустационна на бул. „Васил Левски“ 50. Тя, впрочем, ще отвори отново врати този петък след двумесечна лятна пауза.
Сегашният бутилиран стаут обаче отстъпва от онзи през юни. Тъмните стилове бири обикновено са по-успешните на „Блек пайн“, но с Blek&Red не се е получило съвсем. При наливане от бутилката тази бира не образува никаква пяна и карбонизацията е на много ниско ниво, макар стилът да не изисква тя да е много висока. Все пак подобна бира се нуждае от пяна, с която да се насладиш по-пълно на аромата от малцовете и вложените горски плодове. Сега се усеща силно препеченият малц и много слабо плодовете. И също така доста осезателно алкохол, което на описания в етикета 6,6% алк. е изненадващо и би трябвало да не се усеща така. Плътността на бирата е висока – 17.5%, също според етикета, който иначе е отново в стилистиката на „Блек пайн“. Цветът е катранено черен. Плодовете обаче не се долавят толкова добре, колкото в споменатия вече наливен вариант от лятото. Сега те по-скоро дават леко кисел вкус, който тогава бе и по-тръпчив. И двата пъти обаче прави впечатление високото съдържание на захари, което може да докара и главоболие на по-чувствителните след изпиване. Личната ми оценка е 6.5/10.
А надеждата ми е, че от „Блек пайн“ ще зачестят с новите си бири. Защото в търсенията често има грешки, но и попадения.

 

 

Нек`ъв гот с „Хот Такова“

Позволявам си да вляза с жаргон в ревюто на колаборацията между пазарджишката пивоварна „Ромбус“ и бургаските агенти от Beer Bastards. Някак си естествено продължение на разговорното заглавие. Както и простичко обрисуване на състоянието на духа след дегустация на „Хот такова“.
Това всъщност е второ подобно сътрудничество между двете страни след чудесния (и светкавично разпродаден) експеримент със стаута с кестени „Дами канят“.
Сега цветът отново е в тъмния спектър, но стилът се мести към портър. За да не е просто поредният такъв, са добавени опушен малц от домашния смоукър на „Ромбус“ и люти чушки от флагманите в жанра у нас Chilli Hills. И се е получил един пушен и лют портър, според етикета. Даже илюстративно въглените (като източници на дима) преливат в огъня (като резултат от лютият блицкриг на сетивата от чушлетата).
Все така по етикета разбираме съдържанието на алкохол – 5,5%, наличието на добавен овес (за повече плътност и мекота на вкуса), както и лактоза. Последната се улавя при аромата, заедно с усещането за препечено зърно от тъмните малцове и нюанса от чушките. Лично аз намирам опушения мирис за доста по-слаб. На вкус той се долавя по-добре, но остава почти маргинален на фона на лютото. Замислени като допълващ вкус, чушките от Chilli Hills вземат на абордаж главната роля в „Хот такова“ и на тях се дължи доминиращият лют финал и траен послевкус, оставящ да „гори“ по гърлото. Бирата е със средна към ниска газировка и средно по плътност тяло, но това е напълно очаквано като за стила портър.
Като цяло „Хот такова“ не изоставя добрите практики на сътрудничество между „Ромбус“ и Beer bastards. Интересна бира. Бира с потенциал. Такъв тепърва би се развил. Стига да дадете шанс на този необичаен за България портър да поотлежи. Тогава мисля, че ще стане още по-гот с „Хот такова“. Бирата ще се пооглади, защото към момента, лично по моя вкус, лютото е с по-голямо присъствие, отколкото трябва. И все пак – една от най-интригуващите български бири до момента през годината. Оценка 7.5/10.

 

Отстъпление ли е сесийният IPA на Brothers Brewing Team?

Чух някои критични мнения относно Mosaic – най-новата бира на варненската пивоварна Brothers Brewing Team. Това обикновено създава риск от субективно първо впечатление. Опитах се да игнорирам всичко и… открих нещо различно – един съвсем приличен американски сесиен IPA, какъвто, предполагам, е и била целта да бъде направен.
Иска ми се да обясня защо това си е бира, напълно в стила. За начало ще припомня що е сесиен IPA, тъй като напоследък има известно размиване. Накратко казано това е Индийски светъл ейл (IPA) с ниско алкохолно съдържание и обикновено за сметка на това щедро охмелено. Именно охмеляването, включително и сухо, идват да донесат допълнителен аромат и горчивина, с която да компесират лекото тяло и ниският алкохолен процент. Още детайли – алкохолното съдържание трябва да е до 4.9%, охмеляването (включая сухото) да е по-интензивно в сравнение със светлите ейлове и финалът да е чувствително по-сух, отново в сравнение с тях.
Е, всичко това го имаме налице в Mosaic Session IPA. Иначе казано, от Brothers Brewing Team са си „чели домашното“ внимателно.
Като характеристики бирата е с 4% алк. и плътност от 10.7%. При наливане веднага се усеща специфичния аромат на хмела Mosaic. Той е характерен с комплексност, носеща част от характеристиките на няколко други сорта хмел. Оттам произлиза и името му. Тук се усещат бор, манго, окосена трева, боровинки, грейпфрут.
Предвид ниската плътност, има очаквания, че Mosaic Session IPA ще е твърде лека. За да се избегне това усещане са добавени овесени флейки, които подобряват тялото и правят бирата да не се приема като „лекичка“.
Може би като минус е краткотрайният аромат и донякъде „изтъняването“ на вкусовите характеристики след отваряне. Финалът е очаквано сух и доста горчив. Плюс е доброто утаяване на маята за дъното (флокулация), което дава възможност за запазване на добра бистрота до самия край при наливане. А това спомага за по-добро възприемане на вкуса.
Общото впечатление е, че Mosaic Session IPA е лека и доста пивка, без да е твърде водниста. Дава приятен освежаващ ефект, като за него спомага и ниското алкохолно съдържание. Доста подходяща за сподвижниците на идеята „поне две бири“. Оценка 7/10.
Като цяло с нея Brothers Brewing Team дават своето лятно предложение, макар и в неговия край.

 

Brunch разшири портфолиото си до 4 вида бири

Познати на някои от вас, неизвестни все още за други, откривани основно в кварталните магазини и в супермаркети „Фреш“, бирите „Brunch“ се появиха през лятото на миналата година и постепенно започнаха да навлизат на пазара. И, тъй като мисията на блога е да ви запознава с възможно повече български бирени компании, ми се иска да споделя няколко думи и за тази.
Brunch Family всъщност не се занимава само с производство на бира, но и на кафе, минерална вода, младо видо, тестени и захарни изделия.
Самите те се представят така: „С екип създаден само от млади хора, които искат да се развиват на родна почва, ние от Brunch Family стартирахме този бизнес проект. Идеята да работим с продукти създадени от нас, с подкрепата на няколко световни бранда ни дава реална възможноста да стъпим стабилно на българския пазар. За да докажем, че не винаги цената е водеща, сътрудниците и екипът на Brunch Family създадоха продукти традиционни за пазара, но създадени и представени от малко по-различна гледна точка, с една стъпка напред в иновацията.“
Вниманието ни, разбира се, ще бъде насочено към бирите им. А те вече станаха няколко вида. По-точно четири. Тези, които вече са опитвали Brunch beer знаят, че в началото бе техният светъл лагер. Той не тръгна с повече претенции от това, че е създаден по класическа чешка технология, при открита ферментация и естествена газировка. Резултатът е една пивка бира (4,5% алк, 10% плътност), отлежала 55 дни, което не е толкова често срещато сред българските бири, но е голям плюс. Тя също така се вмества удачно в понятието Brunch (късна закуска или ранен обяд) – може да бъде пита още от обедно време, като действа освежаващо и от нея клепачите не натежават коварно следобяд.
В началото тя бе в стъклена бутилка, а в следващите месеци излезе и в кен – тук адмирации, че изборът е върху класически опаковки, а не върху незаслужено разпространените PET бутилки.

 

Приятен за пиене е и червеният Brunch, чийто цвят е постигнат с допълнителното влагане на германски малцове караред и меланоидинов. Те дават карамелен аромат и вкус на бирата. Въпреки сезонната насоченост на огромна част от консуматорите към червените и тъмни бири, е взето решение червеният лагер да се предлага целогодишно.

Последва и включването на Brunch Lux, също дълго отлежала, направена само с германски малц и нареждаща се сред добрите примери за български премиумни лагерни бири. Тя се предлага в малки бутилки от 0,33 l, което в перспектива може да я направи достъпна и за заведения.

Най-новото предложение пък е от няколко седмици – Brunch Craft. Тя е и най-силната – 6% алк, 13% плътност. При нея са добавени три сорта немски хмелове.

Веднага биха се появили хора, които биха възразили от етикета Craft. Но формално погледнато тази бира си отговаря на изискванията – създадена е от семейна компания, варена е в независима българска пивоварна, като значителна част от работата в пивоварния процес се извършва на ръка. А и са спазени традиционните технологии, в случая съвсем стриктно.

 

Та това е Brunch – бирата в близкото магазинче. Същата тази от радиорекламата, с която се опровергават думите на Васко Кръпката в парчето „Няма бира“.

Новите версии на „По-полека“ и „Баси кефа“ са тук

Тези бири не са нови и са отлично познати на мнозинството от вас. Нови обаче са поредните им варки, които излизат от пивоварната Troost, сварени по замисъл и рецепта на бургаските агенти от Beer Bastards, стоящи зад Papa Beer и още няколко ключови бирени места в града.
Дори може да се каже, че варките са съвсем, съвсем пресни. И това си личи по вкуса и на двете бири. Които са си добре охмелени, както е известно и затова свежестта е от голям плюс за тях.
Сега ще си позволя по няколко думи за тези бири. Новото при „Баси кефа“ са всъщност хмеловете. Сега те са възможно най-свежи и това прави този White IPA да е в чудесна форма. Спокойно може да се твърди, че това е и най-удачната варка на „Баси кефа“ до момента. При условие, че предишните бяха приети повече от добре. Направо възторжено. Което позволи „Баси кефа“ да се превърне в най-продаваната бира на Beer Bastards изобщо. Със силен хмелов аромат на цитруси, примесен с нюанс на пшеница от вложения пшеничен малц, бирата е изключително приятна за пиене, особено през летните месеци, като създава освежаващо ефект. И в предните варианти „Баси кефа“ предлагаше една лека стипчивост от пшеницата и наситен финал на грейпфрут. Сега всичко това е подсилено, като резултатът е – подчертан сух финал и горчив послевкус. Същевременно се запазва тази сладка жилка, която би привлякла и не само „охмелените глави“.
Маркетинговият успех на „Баси кефа“ не е свързан единствено със съдържанието, а и с удачно подбраното име на пивото. Тук трябва да се признае, че от Beer Bastards улучват добре с имената си, със заглавия предизвикващи обикновено топло носталгично чувство (като „Опасен чар“). Или пасват на моментното настроение.

Не прави изключение и „По-полека“. Сесиен IPA с по-нисък алкохолен процент – 5,2 % алк, срещу 6.7% при „Баси кефа“. Сега при него е използвана центрофуга, която спомага чувствително за избистряне на пивото. „По-полека“ е със сравнително леко тяло, за сметка на още по-силни тропически аромат и вкус, благодарение на хмеловете. Чрез тях не усещаш как бирата изпълнва мисията си да подтикне към изпиването на още една от същата. И двете нови версии заслужават оценки 8/10.

Най-новите варки не са единствената вест от Beer Bastards. Там до няколко дни предстои да пуснат на пазара колаборация с „Ромбус“, изразяваща се в опушен и леко лют портър, който ще бъде отразен и в блога. Преди това, както е известно – тази събота (22.IX) от обяд в Papa Beer предстои да се случи Есенният празник на домашното пиво. Осигурената за събитието бира, домашно производство, надхвърля вече 350 литра. Пространството пред Papa Beer е предразполагащо също толкова, колкото и топлото време. Така, че предпоставките за бирен празник са налице.

Инициатива на Съюза на пивоварите събра 11 000 деца да спортуват

Над 11 000 деца от София, Пловдив и Великотърновско се включиха в тазгодишната кампания „Спортът е по-добрият начин децата да пораснат“, организирана от Съюза на пивоварите в България (СПБ).

Целта и тази година бе чрез спорт и занимания на открито на децата и техните родители да бъде осигурен здравословен начин на живот и превенция срещу употреба на алкохол в непълнолетна възраст.

В тази връзка бе и новата инициатива на СПБ – програмата „Устойчиви партньорства и инициативи“, чрез която по идея на дарителско сдружение „Св. Иван Рилски“ на конкурсен принцип са финансирани 13 проекта на центровете за работа с деца и младежи в  малките населени места на община Велико Търново. Партньори на инициативата са Общината, сдружението на кметовете „Янтра 2001“, Военният университет „Васил Левски“, Регионалната дирекция за пожарна безопасност и Областната дирекция на МВР.

Така днес, по случай  Професионалния празник на огнеборците, в с. Балван е откриването и на две специални площадки за пожарна и пътна безопасност. Те са изградени от Общината с партньорството на Регионалната дирекция за пожарна безопасност и защита на населението, Областната дирекция на МВР, дарителското сдружение „Св. Иван Рилски“ и Съюза на пивоварите.

„Всяка година, благодарение на партньорствата с ГДНП, общините и неправителствените организации, Съюзът на пивоварите все повече разширява социалните си инициативи по кампанията „Спортът е по-добрият начин децата да пораснат“. За последните две години ние инвестирахме  над 62 000 лева в подкрепа на местните общности и организиране на различни превантивни и спортни прояви в София, община Велико Търново, Пловдив, Пазарджик, Добрич, Рибарица. Тази година заедно с ГДНП ще организираме събития в още две областни дирекции на МВР. За нас най-голямото удовлетворение е, че кампанията има все повече участници, все по-голям териториален обхват и се превърна действително в програма за спорт, превенция и здраве, което показва, че сме избрали верния път за въздействие.“, коментира изпълнителният директор на Съюза на пивоварите Ивана Радомирова.

Партньори в инициативите са Столична  община, Главна дирекция „Национална полиция”, Oбщина Велико Търново, Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите (ПИЦ по ПН) – София, сдруженията „Св. Иван Рилски” и „Янтра 2001”, асоциация “Родители“, училища и младежки центрове.

 

Над 250 литра домашна бира вече са събрани за празника в Papa Beer

Домашните пивовари в България ще спазят две свой традиции – да направят голям есенен празник и да го подсигурят стабилно с бира. Домашна, естествено. Както вече бе съобщено в блога, събитието тази година ще се състои на 22 септември в Бургас, пред емблематичния за града магазин за крафт бира Papa Beer (ул. „Милин Камък“ 1). Началото е по обяд. Краят обаче не може да бъде обозначен с очакваното „когато свърши бирата“. Понеже домашните пивовари са се подсигурили, както стана въпрос, а и пълните стелажи на Papa Beer са в очакване.

До момента има събрани около 250 литра домашна бира, а стиловата палитра е обичайно разнообразна – от класически IPA и американски светъл ейл, през английски светъл ейл, два вида амбър ейл, стаут с подправки, белгийски блонд, раух (пушена) и изненади като ейл с пъпеш, както и все още малко познатия у нас стил Raw ale (суров ейл). Последният е популярен от векове в северните държави на Европа – Норвегия, Швеция, Дания, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Беларус и Русия. Подобно на германските щайн бири, тук за загряване на пивната мъст се използват обикновено горещи камъни. При това изброените до момента бири са само наливни. А ще има и други изненади в бутилки…
В добавка вече има и прогноза за тогава (всъщност събитието съвсем е наближило, в края на следващата седмица). За Бургас тя е за безоблачен слънчев ден и приятна температура от 24 градуса. Идеална предпоставка за безобразно приятен бирен следобяд, като начало на една 3-дневна почивка. Накратко – гответе се!

 

 

 

 

Бирените метъли от Metalhead нагазиха в ръжта

Кратката принудителна пауза в блога приключи по естествен начин – с влизане в магазин за бира. Бърз преглед на рафтовете с български бутилки спря погледа ми на най-новото предложение на Metalhead – джипси пивоварната от Бургас, която не спира да прави ярки препратки към метъл музиката със своите бири.
Въпросният ръжен IPA (или RIPA), наречен от създателите си Metal RIPA, също не бяга от предшествениците си. Също е силно охмелен, също е направен в холандската пивоварна Oproer, с която явно са изградени вече отлични отношения. И също пренасочва със заглавието си – Hop Suey, към някой хит. В случая към Chop Suey! – първият сингъл в славната кариера на едни от най-популярните арменци в света System of a Down. А и етикетът не прави рязък завой в тенденцията да има „грешни“ момичета на преден план.
Бърз преглед на основните данни показва, че бирата е с 6,5% алк и 14.7% плътност. Използван е и богат набор от хмелове – Amarillo, Cascade, Chinook, Mosaic, Tettnang.
При наливане това пиво прави средна пяна, която бързо спада. Ръженият малц се усеща в аромата, въпреки наличието на толкова хмелове. Те всъщност не се долавят толкова ясно, колкото може да се очаква. Все пак се усещат мандарина, манго, бор… Бирата е със бакърен цвят и е мътна, което е обяснимо от ръжта. Именно заради тази си ключова съставка обаче от Hop Suey се очаква повече мекота. Вместо това обаче имаме твърдо хмелово влизане, явно страст на хората в Metalhead. Дори мога да кажа, че тази горчивина е небалансирана. Оценка 6,5/10.
Бих изказал лично мнение (както е ставало въпрос – все пак това е блог), че Liberation на варненската Brothers Brew Team е по-удачен ръжен IPA. Но при тях добрият резултат е обясним, тъй като домашни пивовари те се бяха буквално специализирали в производство на бира в този стил.
А що се отнася до Metalhead – след по-слабата (за мен) тяхна Hop Suey (в сравнение с предишните им бири) чакаме следващия охмелен метъл хит от тях.

 

Стара Загора прие обиколката на Националната бирена академия

Третата спирка на обиколката на Националната бирена академия бе в завода на „Загорка“ в Стара Загора. Академията е инициатива на Съюза на пивоварите в България (СПБ), чиято цел е да разкрие в реална производствена среда през какви специфични процеси преминава пивото.
Подобно на бирените турове, които старозагорската пивоварна организира всеки уикенд за желаещи, и пред медиите бяха показани основните суровини, които се влагат в бирата – вода, малц, хмел и дрожди. Посочено, че всяка една от партидите на въпросните суровини е придружена от сертификат за качество за произход, чистота и съответствие със световни стандарти. Разгледани бяха и единственият в България „Зелен склад“ за готова продукция, музеят „Светът на Загорка“, който също няма аналог у нас.
„С посещенията по пивоварните, Съюзът на пивоварите иска прозрачно и на популярен език да покаже не само традициите в производството, но и значението на иновациите, знанията и уменията, които са ключови да произвеждаме в България бира с отлични качества. За първите 6 месеца на тази година капиталовите инвестиции на членовете на Съюза на пивоварите вече са 26 милиона лева. Интересно е да се знае, че всяка година български марки пиво са носители на медали на Монд Селексион – най-престижната европейска организация за качество. Безупречният професионализъм на родните пивовари, съчетан с добрите технологични и производствени практики, са причина в страната да се произвеждат под лиценз и 9 от световно известните брандове бира – израз на доверието на глобалните производители към нашите колеги“, заяви изпълнителният директор на СПБ Ивана Радомирова.