„Beer Bastards“ даде път на „Пелта“ с бирата „Густо Майна“

Пловдивският жаргон за безмерно щастливо нищонеправене „айляк“ от няколко години е уважен с крафт бира, а вече има и още една, която също е именувана с типичен местен израз. При това не кой да е, а възгласът на удоволствие „Густо Майна“. Който в разглеждания случай си е тъкмо на място, понеже пиенето на това гозе с малини си е… кеф.
А и бирата има тесни пловдовски връзки в лицето на домашния пивовар Атанас Божков, който е в основата на „Густо Майна“. И на „Пелта“ – все още не пивоварна, а към момента пивоварен проект. Подкрепен от бургаските агенти от „Beer Bastards“, които протягат ръка на Божков, за да представят на по-широка бирена аудитория това приятно гозе. То вече е познато на домашните пивовари и гостите на VII международен конкурс за домашна бира под името „Тути Фрути“, където спечели първо място в категория „Специални бири“. Познат на мнозина е и самият Наско Божков – общителен, активен, един от най-големите меломани сред домашните пивовари.
Сега рецептата му е използвана за „Густо Майна“. Отново с малини, хималайска сол (къде без сол в едно хубаво гозе?), както и кориандър. „Рецептата ми е спазена на 90%, липсват само къпини. Смятам, че се получи дори по-добре от оригинала. Предложението дойде изненадващо от „Beer Bastards“, които ми протегнаха ръка с идеята за колаборация, а след това поеха основната логистична тежест“, коментира Божков пред блога. Запитан за избраното име – „Пелта“, той обясни, че така са наричали щитовете с изобразени отпред животни, носени най-вече от древните траки. Изборът е целял да олицетвори тракийските корени на неговия край.
Обратно към бирата… Малините са употребени в „Густо Майна“ без пестене. Така и трябва в крафт пивоварството – когато се влагат продукти, все едно правиш бирата за себе си, това се оценя подобаващо. Малините придават и цвят, и грабващ аромат, който просто подканва за пиене, заедно с хубавата пяна. Плътността (11%) е на премерено ниво – бирата не се усеща лека или водниста, което не и пречи да влиза бързо. Кориандърът се долавя съвсем леко, няма и нужда от повече – би компрометирал малиновия вкус. Не е прекалено и със солта, но и тя се усеща на върха на езика. Все пак едно гозе трябва да си е соленичко. Оценка 7,5/10. И палец нагоре за решението на „Beer Bastards“ да дадат път на една рецепта за домашна бира. Това печели симпатии, заедно със симпатиите, които обичайно буди авторът на въпросната рецепта.

Впрочем, качеството на продукта не подлежи на съмнение и по причина, че е сварена в холандска пивоварна. Единствено има основателни подозрения, че след изчерпването й може да се чака цяла година, тъй като малините презряха и свършиха. Но към момента си я има из тези бирени магазини и барове, които работят с „Beer Bastards“. Намира се на цена около 4.70-4.80 лв. А и кой знае – има и други плодове, които могат да родят следващата част от тази колаборация.
В допълнение, като стана въпрос за бургаските „бастърди“, те са пуснали на пазара нова варка на „Баш майстора“. Има промяна в рецептата на този India Pale Lager. Цветът му е станал още по-светъл, благодарение на завишен процент светли малцове. Ароматът пък е още по-наситен, заради по-голямото количество хмел за сухо охмеляване. За горчив хмел сега е използван Cascade. Резултатът е една идея по-горчива и, както стана въпрос, още по-ароматна бира. Тя, заедно с „Густо Майна“, са си тъкмо навреме за последните топли дни, на които е направо задължително да се радваме с бира в ръка.

 

 

Реклами

Ловешката пивоварна „Мелтум“ пусна свой NEIPA

Дори го стори преди около месец, но количествата бързо бяха изпити в Ловеч и на Metalhead Beer Fest и едва сега се появиха в някои бирени магазини в София.
И така – ловешката пивоварна амбициозно реши втората бира, която пуска да е именно в нашумелия в последните няколко години стил New England IPA (или NEIPA). Поздравления за ентусиазма и куража да опитат сили в това доста сложно предизвикателство.
Но, отново с уважение към труда, който полагат от „Мелтум“, споделям лично мнение, че малко избързаха с „Г-н Хопс New England IPA“. Най-важното за толкова млада пивоварна е на първо време да усъвършенства рецептите си и технологията. Да, в следващата варка на техния стартов светъл ейл има очевидно подобрение в бистротата и поизчистване на ароматния и вкусов профил. Но има и какво още да се желае. Включително и при бутилирането. Реших да пробвам въпросната следваща варка и попаднах (може би малшанс) на окислена бира. Вярвам, че и това ще се подобри с времето, при това скоро.
Да си призная, очакването ми за следваща бира от „Мелтум“ бе за някой по-базисен стил – разновидност на пшенична бира, IPA… Нещо, което по-лесно ще спечели нова аудитория. А що се отнася до NEIPA – тази разновидност на IPA си има своята немалка фенска маса в България, но тя е доста критична и си е предизвикателство да й се представиш.
Да видим как от „Мелтум“ са се справили с въпросното предизвикателство… Опитът ми в този стил, който не твърдя, че е огромен, а база на дегустирани само около 35-40 различни бири в стил NEIPA, смея да твърдя, че в случая се е получил по-скоро мътен IPA от сесиен тип, също популярен напоследък. Липсват характерните за NEIPA обилна и трайна пяна, от която се носят на талази цитрусови аромати, а също нектарената текстура и относително сладкият, плодов завършек. Тук се долавя силен хмелов аромат – пъпеш, манго, грейпфрут. Но липсва споменатата типична за NEIPA текстура и леко сладникав вкус, а за сметка на това финалът е доста горчив. Също така се долавя и мая, какъвто вкус не би трябвало да присъства в NEIPA. Плътността би могла да е по-голяма от въпросните 11%, както и хмелът би било добре да е повечко. Един хубав NEIPA се прави с много и свеж хмел, без да се щадят количества и без да е водеща мисълта за крайната цена. Тук в случая я купих за 4,20 лв., което за бутилка от 0,5 l е добре, но по-скоро откъм цена, а не краен резултат. И все пак – още хмел, изпипване на рецептата, щипка допълнителна смелост… и ще се получи исканият NEIPA. Оценка 5,5/10.
Ревюто вероятно ще прозвучи критично, но пък това си е блог, в който се изказва лично мнение. И похвалните думи биха били подвеждащи. Още повече, че чувствително се е увеличил броят на бирените почитатели, които са си разширили вече кръгозора и културата на пиене – те трудно могат да бъдат подведени. Оставам с надежда за следващи добри включвания от „Мелтум“ и отново изказвам респект към смелостта им да започнат своето начинание в малък град и регион, който все още е чужд на крафт бирите. Но пък особено на такива места се помнят пионерите с дела, а не само ентусиасти с приказки, нали така?!

 

На гости на „Казан Артизан“

„Казан Артизан“ вече не е най-новата българска крафт пивоварна. Но със сигурност е най-малката. Тя напрактика е нанопивоварна, единствена по рода си в България. И в следващите редове ми се иска да разкажа за нея, при това с огромни симпатии.
Не само заради това, че всичко там лежи върху плещите на един човек. А и заради романтичната идея на тази пивоварна – да бъде нещо напъло различно с познатото, поне у нас. Да произвежда в малки количества, като пласира веднага продукцията си. И така да има гаранция, че в чашата си имаш бира с максимално свежи съставки. Неслучайно мотото на „Казан Артизан“ е „Прясно сварена бира от Бистрица“.

 

Именно там, в малко помещение в Бистрица, се помещава раят и сбъднатата мечта на Христо Цочев. За тези, които не знаят, той е един от първите в България изобщо, който решава с много четене и още повече ентусиазъм да свари домашна бира. Преди още да има електронни сайтове, когато базисни съставки като ечемичен малц, хмел и мая се намираха трудно, понякога и благодарение на находчиви хрумвания на хоби пивоварите. Той е и сред учредителите на Асоциацията на домашните пивовари в България през на 3 март 2013 г. и оттогава винаги е помагал за развитието на тази организация и привличането на още ентусиасти към идеята.
Зад „Казан Артизан“ стои от самото начало единствено Христо. Той си извоюва лиценз, с цената на огромни усилия и търпение – над 2 години му е струвала битката с всякакви институции, които у нас съвсем не са така отворени и съдействащи на малкия бизнес, ще ме прощават тези, които убеждават в обратното. След това идва и друг момент – без някакъв крупен капитал зад гърба си, той бавно, но методично си сглобява пивоварната, стяга и ремонтира помещението, за да получи необходимите одобрения.
Реалният старт на пивоварната – с бира, която достига до крайната си цел: любителите на пивото, е преди няколко месеца. Тя вече е позната от няколко събития, бирени фестове, а и барове в София. Появявала се е също емблематични бирени заведения в Бургас и Варна, но това е било епизодично – просто да бъде представена пивоварната пред местна публика. Но идеята на „Казан Артизан“ е да бъде локална, без претенции за национално покритие. Неслучайно и капацитетът е ограничен. Малка вметка – заради идеята да е винаги прясна, продукцията от „Казан Артизан“ е само в наливен вид, няма да я видите бутилирана и с етикет. Затова и няма смисъл да я търсите по бирените щандове. Тук не се търсят грандиозни печалби, а постепенно набиране на почитатели. Не, по-скоро на приятели. Защото личният контакт, така характерен при крафт пивоварните, тук важи с пълна сила – Христо Цочев освен, че вари бирата, я и налива собственоръчно на клиентите и им разказва за нея.

Христо, както винаги е лично зад щанда на „Казан Артизан“ (тук със съпругата си), готов да налива и разказва за бирата си.
Така може да се запознаете с него всяка събота – от 10 до 14 ч. на фермерския пазар на Римската стена, както и всяка последна неделя на месеца от 10 до 18 ч. на още по-големия пазар на площада около храм-паметника „Св. Александър Невски“. Освен в чаши, може да си вземете и наливна бира за вкъщи, в бутилки от 1 литър. Тя действително е съвсем скоро излязла от ферменторите и пази своите оптимални качества в продължение на две-три седмици, до месец.
Но кой ли би чакал, като има такава свежа и наситена с аромат и вкус бира. Също така и уникална – до момента Христо не е повтарял варка и във всяка следваща има промяна на рецептата. За да бъдат изненадани с нещо хората. Винаги се предлагат по два вида пиво – основно светъл ейл, IPA или пшенично през лятото. През зимата се очакват не само и „тъмните“ стилове, но и светъл лагер – запазената марка на Цочев.

„Искам да правя бира за пиене“, казва той. Като уточнява, че не го интересува толкова да му се оценя пяната, цвета и външния вид на бирата, а тя просто да се харесва и кеговете да се изпразват бързо. До момента му се получава с успех, а отзивите за „Казан Артизан“ са много добри. Не си мислете обаче, че под „бира за пиене“ насреща ще получите нещо компромисно. Христо е популярен и преди сред домашните пивовари като перфекционионист. Напротив – вътре се усещат щедри количества хмел, като насищането на съставките не е толкова скъпо именно благодарение на факта, че се вари в малки количества.

Разбира се, предстоят тепърва и събития в малката уютна дегустационна в Бистрица.

Барът на дегустационната на „Казан Артизан“

 

„Всеки, който иска ще си носи месо за скара, ще си го пече на място“, буди още повече симпатии с идеите си Христо Цочев. Грандиозни планове той няма, освен да свари следващата си бира. Няма и смисъл от такива – една локална пивоварна би загубила от чара си, ако промени концепцията си. Но пък понякога може да откриеш голямото (и хубавата бира) в най-малкото наглед.

Изглед към самата дегустационна, която е отделена само с една витрина от пивоварната.

„Пустиняк“, лансиран от „Ломско пиво“

Ако сте попадали скоро на снимки на бутилка с етикет „Пустиняк“ или направо на самата бира, то сигурно сте разбрали вече, че това е продукт на пивоварната в Лом. Там явно са решили да пуснат нова линия бира с няколко разновидности. А с името са търсили начин да отдадат дължимото на жителите от своя регион – Северозападна България. Даже по случая на една от бирите се чете на задния етикет и поговорка,  свързана с този местен жаргонен израз: „Див човек и силен ветар ниш`то немоо ги запре“.
Това по-точно пише на гърба на „Баш пустиняк“, която е и най-силната бира от линията – 7% алк. и 14% плътност. Тя обаче е и най-разочароващата. Не само заради определението Craft, което се мъдри по средата. Ако се подхожда пунктуално, то сигурно ще се намерят причини „Ломско пиво“ да се счита за крафт пивоварна – тя е независима, сравнително малка (по-скоро средна за мащабите на българското пивоварство), като немалка част от процеса на производство се извършва на ръка, а технологията е класическа, която се спазва от десетки години насам.
Но от друга страна много консуматори биха били подведени какво точно е крафт бира. Защото „Баш пустиняк“ не е най-добрият пример определено. На първо място почти никоя занаятчийска пивоварна не използва зелени бутилки, които биха компрометирали бирата вътре, ако тя се съхранява неправилно на склад или дори в магазинната мрежа е изложена на пряка слънчева светлина. Примери за това – бол. След това и самото пиво… Ясно е, че от „Ломско пиво“ са опитали да направят по-различна, силна бира. Но резултатът е спорен. При наливане бирата не дава категоричен, удовлетворяващ аромат, а леки и бързо отлитащи флорални и карамелени нюанси. Самият вкус кореспондира доста небалансирано спрямо аромата – бирата е твърде сладка и също с незавладяващ сладникав финал. Трудно бих определил кой точно чуждестранен пример е ползван за образец. Отново – жалко за използвания термин „Крафт“, просто е ненужен и не на място в случая. Оценка 4/10.

Интересното е, че доста по-удачна е бирата, към която има най-малко очаквания. „Пустиняк светло пиво“. Предвид нейните скромни параметри – 4% алк., 9% плътност. Веднага предположенията се насочват към някаква блудкава бира, но се оказва, че тя си е доста пивка. Дори много подходяща за лятото – лека, освежаваща. При нея е използван само ечемичен малц, не и немалцуван ечемик, което също оказва положително въздействие на вкуса. Все пак бирата не е нещо забележително, но достатъчно удовлетворяваща като за масова лагерна. А на етикета има и примерен анимиран образ на пустиняк-пивоопустошител. Впрочем, има нужда от изчистване на проблемите с лепенето на етикетите, тъй като лепилото остава върху бутилката (която също е зелена). Оценка 6/10.

Що се отнася до третата бира, която намерих – „Як пустиняк“, то тя може да се причисли към чешките 11-ки, т.е. с 11% плътност (в случая 11,5%). Образува завидна и сравнително трайна пяна, с аромат на малц (отново е използван само ечемичен малц) и леки нотки на цветя. Усещането за плътност отговаря на указаното на етикета и прави бирата доста приятна за пиене. Улових и леки диацетилни нотки, в рамките на нормалното. Както и леко окисление, което имаше отражение и под формата на незначителна ръжда от капачката, останала върху гърлото на бутилката. И тук за предпочитане би било шишето да е от кафяво стъкло. Все пак – това е един от добрите примери за пилз, излязъл от ломската пивоварна. Оценка 6/10. А на задния етикет има друга северозападна „сентенция“- „Ако ша`а само за една бира, по-добре да не почвам…“ В случая могат да се изпият повече от една от тази.

Бирите от линията „Пустиняк“ могат вече да се намерят и в София, примерно в магазини от веригата CBA и изобщо повечето търговски обекти, които зареждат от „Ломско пиво“. Цените са между 1.20 и 1.40 лв. на бутилка – приемливо за масова бира.

Плодовите пътувания на Beer Bastards

Две различни колаборации с участието на бургаските бирени агенти от Beer Bastards се появиха това лято на бирените рафтове и барове. И двете имат един общ знаменател – вложените в тях различни плодове. Много като количество и разнообразие.
Едното пътуване на Beer Bastard е до Германия, където пивоварна Freigeist Bierkultur изготвя Dirty Flamingo. Описана като „луда розова бира“, тя съдържа плодове и дори цветя в този или близък цветови диапазон. Цветове от роза, шипка, хибискус и семена от нар. Цялото това съчетание си е предизвикателство за една пивоварна.
Резултатът е интересен, но със сигурност се приема нееднозначно. Личното ми мнение е, че тази бира има нужда от още баланс на аромат и вкус. В момента надделява на мирис хибискус и донякъде нар. При вкуса хибискусът е още по-осезаем. Нарът също се усеща отчетливо, а шипката дава една стипчавост на финала. Разбира се, не може да се очаква мирис и вкус на розова вода, а и не бива. Но може би хибискусът не бива да е чак толкова доминиращ. При наливане бирата прави минимална пяна. Тя си е с бледорозов цвят, което е очаквано предвид съставките. Употребените вътре пшеничен малц и овес спомагат за по-плътно усещане на тялото на тази бира, сякаш повече от указаните 11% плътност. Алкохолното съдържание е 4,7%. Цялостното възприех Dirty Flamingo като интересен експеримент, който се нуждае от леки корекции, за да се превърне не само в експериментална, но и освежаваща бира. Намерих я на цена от около 4.80 лв. Оценка 6.5/10.

Beer Bastards са се разходили и до Полша. За да направят съвместно с местните майстори от Pinta (любими и у нас) мътен IPA, кръстен Bikini Island. Още при отваряне на бутилката се разнася аромат, който връща спомените за нектарите. При наливане даже се засилва усещането за тази любима напитка на деца и възрастни по време на соца. На фона на сдържаните 5% алк, плътността е внушителна – 14%. Спомагат също пшеничен малц и овес, но и пюрето от манго, както и добавени плодове гуава. Хмеловете – Simcoe, Citra и Cashmere, само надграждат тропическите впечатления. Освен очаквания аромат и вкус на манго се долавят още кайсии, пъпеш, портокал и лимон, благодарение на въпросните хмелове. Горчивина при отпиване не се усеща, но при преглъщане вече се появява като приятен гъдел. Същевременно бирата като цяло не е сладка. Образува дебела и пухкава пяна, цветът е наситеножълт и действително много мътен. Общото усещане за Bikini Island е за освежаваща и увличаща бира с категоричен плодов характер. Да му се не види – искам на този остров! Оценка 8,5/10. Намерих я на цена 5.60 лв., което е доста добро съчетание на качество и количество – бутилката е от 0,5 l.

На долната снимка си личи не само логото на Beer Bastards, но и българското знаме на етикета на Bikini Island.

 

Crafter порасна още по към центъра

Не, че досега бар Crafter беше много далеч. Той си е там – на ул. „Княз Борис I“ 65 и идеята е да си остане там още дълго – за всички верни клиенти. Но вече „има по-голямо братче“, както сами обявиха от бирената компания Brewforia.
Официалното откриване на новия бар Crafter бе снощи (13 август) и се запомни с интензивно присъствие на бирени ценители. Необичайно много като за средата на отпускарския август.
Те бяха заредени с любопитство какво ще представлява това ново място, намиращо се на още по-комуникативно място –  ул. „Христо Белчев“ 6. И смятам, че дошлите не останаха разочаровани. Входът може малко да заблуждава, но всъщност барът е доста просторен и разчупен като вътрешно пространство. И е за поне 40-ина седящи. И още поне толкова правостоящи. Има и приличен за толкова централно място вътрешен двор с няколко маси. Плюс външния бар на улицата. Наистина добре!

Част от вътрешния двор на новия бар Crafter.

 
Локацията и квадратурата обаче съвсем не са достатъчни. Трябва и качествена бира. За последното имат грижата 10-те крана за наливно пиво.

 

Таблото със списъка с наливни бири

 

На откриването имаше само един кран, отделен за българска пивоварна – пилзнер от „Ромбус“. Но ще има още доста наши бири, които ще бъдат представяни. От чуждите Crafter има грижата да представи Nortern Monk, Bevog, Lervig, Brewfist и още няколко пивоварни, с които поддържа работни отношения.
Прави впечатление още, че бирата тук се предлага в три варианта – чаши по 0.3, 0.4 и 0.5 l. Също интересна хрумка, защото при крафт бирите 0.3 понякога е твърде малко, а 0.5 прекалено много.

Част от интериора на бара. Между другото музиката бе подбрана с вкус и би допаднала на любителите на рока.

 

Приятна изненада идва от менюто, което е минималистично. Само три предложения за ядене – включително и бургер, който май вече е задължителен за заведение с претенции. А Crafter има подобни – най-малкото в стремежа да осигурява винаги пълна заетост на крановете и бирено разнообразие в идеалния център на столицата. Лист посочва синтезирано и наличните вина, уиски и джин, които също са надлежно подбрани.

Обещаващо начало. Успех!

Metalhead вече бутилира в България, а утре открива и свой фест

Аплаузи, при това много силни, заслужават отдадените на метъл музиката и бирата приятели, стоящи зад проекта Metalhead. Те започнаха през ранната пролет на 2018 г. с варки в Холандия. И амбицията това да е само временно и те да започнат да си правят бирата в България. И по-точно в любимия си Бургас.
Малко повече от година и мечтата им се сбъдна. Е, не точно в центъра на Бургас, по-скоро в покрайнините – квартал Ветрен. Там от доста време течаха усилени подготвителни дейности по довършване на пивоварната. Лицензът бе получен (Браво за усилията!) и започнаха варки, отначало само на наливно пиво от тяхното вече прилично портфолио.
А ето, че вече от пивоварната им излизат и бутилирани бири. Първата от тях е съвсем нова – Pleasure and pain (4,2% алк, 10% плътност). Това е пшеничен ейл с малини. Последното обяснява нетипично розовия за коравите метъли от Metalhead етикет.
Преди отварянето на бирата, прави впечатление, че капачката е брандирана – нещо, все още рядко срещано при българските крафт пивоварни и още една червена точка за Metalhead.
При наливане тази бира образува хубава, краткотрайна пяна. Ароматът на малини е осезаем, пшеничният малц също се усеща, макар и по-леко. Има и лек хмелов мирис – цитрусов, а при отпиване се оказва, че хмелът има още по-изразено присъствие на вкус, отколкото на аромат.
Така се получава една битка за сетивата между малината и горчивината от хмела. Сякаш, за да оправдае името – Pleasure and pain (анг. – Удоволствие и болка).
Лично според мен, би било добре хмелът да е малко по-дискретен, за да се даде простор на тези чудесни малини, но мнението ми е субективно, все пак. Иначе плодът освен с вкус, дава на бирата и бледорозов цвят. Прави впечатление усещането за прилична плътност, предвид тези 10%, но това е благодарение на пшеницата. Цялостното усещане е за освежаваща, лека бира с плодови нюанси, без видими дефекти. Оценка 7/10.
Излизането на Pleasure and Pain, при това в бутилка, не е единствената новина и активност от Metalhead тези дни.
Утре – 3 август, в парк Минерални бани, Ветрен се открива първото издание на Metalhead Beer Fest, в което освен домакините ще участват още „Трима и двама“, „Ромбус“, „Beer Bastards“, „Айляк“, „Бял щърк“, „Hills“, „Meltum“ и „Brothers brew team“. Бирената забава ще продължи и в неделя, като ще бъде гарнирана с много рок и метъл. Без никакви компромиси. Все още имате време за размисъл и спонтанно решение да отскочите до Бургас. Такива новини да се чуват!

 

20 крана с крафт бира чакат в Koncept

Развитието на пазара за крафт бира доведе до момента, в който се появи място с 20 крана за наливно пиво. При това по всички от тях тече бира, произведена само от малки до средни независими пивоварни – български или чужди.
Koncept имаше вече своя прощъпулник в средата на юли, когато имаше Tap Take Over с италиански бири. Най-нетърпеливите почитатели на любимата ни напитка, ловците на нови интересни места или просто любопитните вече са отскочили до бул. „Никола Вапцаров“ №6, където се намира Koncept.
До този момент не говоря за „бирен бар“, „заведение“ и т.н. Няма и да го сторя, защото цялостната идея на Koncept е да не е само място за бира. Тук има достатъчно пространство да се случват много събития – концерти, арт инициативи. И едновременно да е място за почивка (или пък работа, но с наливна бира под ръка). Въпрос на необходимост. И понеже е действително добре направено, ще си позволя да споделя няколко добри думи.
С влизането веднага се набива на очи солиден пулт за диджеи. Такива вече пускат там, а от септември нататък ще се случва всеки петък и събота вечер – единият ден ще е запазен за български, а другият – за чуждестранни гости зад пулта. Озвучаването, но и звукоизолацията са на много добро ниво, лично се уверих. Погледът среща по-нататък, в дъното приятен кът, в който се предлагат изделия на български творци – дрехи, ръчно изработени аксесоари и т.н.
Между тях обаче има едно специално място – White Stork Republic. Това е въпросната стена, от която се подават внушителните 20 крана.

Снимка: Фейсбук

 

 

От името се разбира, че пръст, дори цяла ръка, има вътре „Бял щърк“. И по-точно човекът, с който от около 5 години свързваме тази бирена компания – Карел Роел. Той има основен принос не само за биреното, но и за цялото пространство в Koncept. Идеята му е възникнала преди около 3 години, от около година са започнали изборът на подходящо място и придвижването на документите, а от около 6 месеца – същинската дейност по вдъхването на живот на това голямо (и доста разчупено) помещение. А защо биреният кът е Republic? За да се покаже, че там крафт бирата си има нещо като собствена територия, държава.
Когато посетих Koncept, от екраните над крановете стана ясно, че там се предлагат 5 бири на „Бял щърк“. Други български марки нямаше, но веднага получих уверение, че това е само временно, защото са свършили два или три български кега. Идеята е от около половината от крановете да се лее бира на родни производители. И въобще Koncept да помага за развиването на наши пивоварни, както и за крафт бирената култура като цяло. Във връзка с второто, се планират вече гостувания на представители на няколко популярни европейски крафт пивоварни, които да разкажат и представят своите бири.
Има и 5-6 вида бутилирани бири, но няма да се набляга толкова върху тях, щом човек има възможност да пие пиво от крана. Предвижда се и предлагане на бира за вкъщи.
До 1 септември повечето от идеите ще бъдат реализирани, входът (за по-лесно намиране – под нивото на земята) ще бъде брандиран (сега ориентирът е, че точно над Koncept се намира “Ранчеро стекхаус бай Бодега“). Но и сега е отворено за всеки, който е търси нова и интересна бира. Или просто хубава крафт-бира. Всеки ден от 17 ч. нататък до полунощ. След месец ще е достъпно и за широк набор други занимания. Към момента сигурното е, че и през целия август веднага ще се закача нов и различен кег, щом някои свърши. Има доста подготвени в „чакалнята“.
Koncept не е близо до центъра, но трудно може да се намери по-централно подобно голямо място. До там може да се стигне по няколко начина – метрото до спирка „Джеймс Баучер“ и след това около 5 минути пеш, наблизо спира трамвай 10, а още по-близо – автобуси 88 и 120. Спирката на въпросните рейсове са на метри от Koncept.
Има и още идеи, които ще се осъществяват там, но дори само погледът, спрян отново върху 20-те крана е достатъчен, за да се зарадва човек, че има все по-богат набор от места, където да се дегустира крафт бира. А тук специално изборът е направо сложен с цялото разнообразие. Впрочем – предлага се възможност и за опитване на повече видове бира, с чаши по 100 ml – т.нар. beer flights.

 

Холандска пивоварна „за всеки ден“ навлезе в България

Разнообразието на вносни крафт бири в България става все по-голямо. Пазарът е достатъчно заситен. И въпреки това, се появява някоя следваща пивоварна, която да „отнесе главите“. Да обере рейтингите и да сме доволни, че вече пием нейни бири и у нас, че ги имаме подръка.
Следващата пивоварна не е от въпросните. Холандската Kompaan е вече на пазара ни от началото на юни. Тя няма претенции да ни накара на онемеем от нейните бири. Но пък е доста подходяща за тези, които търсят баланса между разумна цена и качество.
Специално бирите на Kompaan, които ми попаднаха, ги възприех като идеални за следобяд/привечер, с интензитет „ежедневна употреба“.
Spring Break (4,5% алк.) например е светъл ейл в английски стил. Без да е с изразена горчивина, той предлага добър и траен аромат на цитруси, разцъфтели цветя и карамел. Бирата се пие лесно, за това помага и умерено горчивият финал, който те накара да разпиваш до следваща и следваща глътка.

Още по-лека е Orange is the New Blonde Ale (3% алк.), която е направена в стил белгийски блонд, но с обилно количество вложен портокалов и грейпфрутов дзест. С кратка пяна, тази бира е много освежаваща и лека, и създава усещане дори, че си сипал портокалов сок. Можеш да изпиеш с размах три-четири от нея, без да се замаеш. И все пак си е бира, макар и плод на интересен експеримент.

Badgast (5,7% алк.) пък е в стил американска пшенична бира. С дрожди за US ейл и повече хмел от обичайното за пшеничните бири. В аромата се усеща доста повече карамел от обичайното за американска пшенична, но и плодове – мандарина, лайм, ябълки. Очаквано се долавя и кориандър. Не е мътна, което е също лека изненада, като има приятен тъмнобакърен цвят.

Последната от дегустираните бири е Levensgenieter, сесиен NEIPA (4,5% алк). При нея не се забелязва на външен вид характерната за този стил нектарена текстура. Но на вкус се усеща, макар и не толкова изразено. Както и доброто охмеляване, което допринася за приятния комплексен аромат на пъпеш, праскова, манго. Levensgenieter, подобно на повечето NEIPA не е толкова горчива, колкото ароматна. Има добро за процента си тяло, което се дължи и на употребените при направата пшеница и овес. Определено си заслужава вниманието.

В Холандия Kompaan се възприема все по-масово и положително, не само в Хага, където е базирана пивоварната. Затова и плановете са за допълнително разширяване на капацитета, което да поеме увеличаващия се интерес. И след като е добре приемана там, в Холандия, вярвам, че тези бири ще намерят своята ниша и у нас.

След бира с мента, сега и с лавандула от „Ромбус“

Признавам си, че липсата на ревюта за нови бири в блога се дължи основно на два фактора – принудителните ми „бирени пости“ за над половин месец и липсата на смислени нови предложения на пазара. Първото не пожелавам и на враговете си, честно – в разгара на лятото да се лишиш от живително биропреливане си е мъка. Голяма! Второто пък се дължи на комплексни причини – опразването на големите градове през отпуските (а именно там е най-голямото потребление на крафт бира в България), игра на сигурно – залагане на изпитаните до момента марки през лятото, недобре развита дистрибуционна мрежа по Черноморието и т.н.
Та така – това лято новите бири са кът, но все пак излизат тук-там. От „Ромбус“, които са най-плодотворни откъм нови предложения и експерименти, естествено не пропуснаха да се разпишат и през „скучните“ месеци. От няколко дни при тях в Пазарджик, а и в специализираните магазини и барове е техният Lavender Night Porter (4,2% алк.). Аз лично го намерих на цена 4 лв.
Името на тази бира показва три неща – че този портър от английски тип е с вложена лавандула (тя е и нарисувана на етикета), че е продължение на „Night“ – серията от 2018-а, която тогава стартира със стаут с мента Mint Nights, а също така, че с този нисък алкохолен процент цели да не натоварва излишно сетивата през летните горещини.
Може би не случих на бутилка, но обещаната от етикета плътна кафява пяна при мен бе минимална и много краткотрайна, газировката бе на много ниско ниво. Лавандулата по описанието на етикета не би трябвало да присъства прекалено натрапчиво, а фино, като нюанс. Но усещането за лавандула в чашата след наливане бе действително мимолетно – съвсем бегло в началото и почти нулево по-нататък. Надделява ароматът на шоколад и по-леко на сушени тъмни плодове, включително и на вкус, във финала. Евентуално малко по-голяма доза от лавандулата би показала действително първоначално искания ефект.
Личното ми мнение е, че Mint Nights бе по-удачно изпълнение, но отново повтарям – възможно е и просто в част от бутилките на Lavender Night Porter ароматът и вкусът да не са на желаните нива (което пък говори за някакъв проблем). Но от друга страна си стоят комплиментите към „Ромбус“ за непрестанния им стремеж към експерименти, включително и с типични за България маслодайни растения – роза, лавандула… Оценка 5.5/10.