„Русчук“ като пример за портър

Затишието около бирената компания „Dunav Craft Brewery” след началото през юни м.г. се оказа измамно. Те едновременно работиха по подобряване на двете си стартови бири, а и по своята трета. И явно не бе търсено прибързване за видими резултати, а прецизност.
И в крайна сметка, ето я и нея – третата бира. Тя носи името „Русчук“, още едно име, което да покаже корените на основателите на „Dunav Craft Brewery“ и тяхното желание да демонстрират любовта си към Русе.
С този портър, защото това пиво е именно в този стил, те хвърлят исторически мост от зараждането на въпросния вид в Англия (кръстена на хамалите по пристанищата) към всички, които имат принос за създаването и развитието на русенския порт Русчук. Там със сигурност са пили бира, от градските пивоварни – „Света Петка“ или „Хаберман“. Е, не е имало портър тогава в България, но в случая е важна символиката. Каквато я виждаме и от рисунката на старото русенско пристанище.
Да се върнем на бирата. Не знам как ще я приеме всеки от вас… Едни така са навикнали на хипергорчиви бири, че дори един умерено горчив светъл ейл или IPA биха им се сторили като бири за пенсионерско матине. А пък изобилието на имперски стаутове, Barrel Aged, с ром, бърбън и т.н. прави всеки обикновен екземпляр от тъмните стилове да изглежда скучен.
Е, „Русчук“ е от последния тип – обикновен портър, но не и скучен. Той може да служи като пример за simple porter, тъй като има всички нужни качества.
Нека започнем с параметрите – алкохолно съдържание 5,8%, плътност 14,2%, IBU 20. При това положение трябва да очакваме портър, който не „залита“ в двете крайности – нито е с нисък алкохолен процент, нито е с висок. Не е твърде плътен, не е и с видимо слабо тяло.
При наливане образува кратка пяна. Ароматът, който се понася е на шоколад, стафиди и леко на карамел. Цветът е тъмнокафяв към черен. При отпиване се забелязва прилична плътност. Няма допълнителни съставки, като овес, които да допринесат за вплътняване. Бирата се пие доста бързо и леко, има мек вкус. Газировката е ниска, като това е препоръчително за стила. Финалът отново дава усещане за шоколад и по-леко на кафе. Цялостното усещане е за един портър, придържащ се към стандартите, доста приятен за пиене. С него може да запознаете някой неизкушен до момента в магията на тъмните стилове. Или такива, които под тъмна бира асоциират веднага с тъмните лагери, които сезонно се появяват в търговската ни мрежа. На всички тях може да се каже „Ето това е портър“ и да бъде човек спокоен, че е дал удачен пример. Оценка 7.5/10.

„Русчук“ е сварена в солунската пивоварна Standard. Но хората в русенската бирена компания работят методично върху това да отговарят пълноценно на цялото си наименование – „Dunav Craft Brewery“. Накратко – действа се упорито по изграждане на собствена пивоварна. Разбира се, предстои предизвикателството, наречено „получаване на разрешителни“ от всевъзможни държавни институции, т.е. една изморителна и вероятно сложна процедура. Но от „Dunav Craft Brewery“ са решили да я докарат до край, т.е. да имат собствени мощности на българска земя. Късмет, здрави нерви и успех в това им начинание!

 

Тъмното развитие на „Айляк“

Положителна тенденция в българското крафт пивоварство е, че в последните години всички се опитват да не поддържат просто нивото, а да се подобряват и да вадят все по-качествени и интересни, нерядко и експериментални бири. На някои им се получава, на други – почти, но посоката е важна.
Като потвърждение е и стъпката на „Айляк“ в това отношение. В магазини и барове от края на миналата седмица отново е Orgy Of The Dead, както и в предните три зимни сезона. Но в тази бира се е запазило само името. И черният цвят. Другото е различно, дори и етикетът, в който пурпурното е заменило златистото.
Бирата вече не е Export кафе stout, а Imperial десерт stout. Накратко – имаме насреща съвсем нов имперски стаут от „Айляк“. Алкохолното съдържание съответно е чувствително променено – от 6,9% на цели 11%, а плътността – от 18 на 25%.
По параметри – сериозна бира. По съдържание – многопластова. Като стана въпрос за съдържанието, на етикета то е доста по-увеличено. Като допълнителни съставки четем овес и кафе (отново от качествената селекция на Dabov), добавени са също тонка, ванилия, канела. А на етикета явно не се е намерило място и за кардамон, който също е вложен, както и за пояснението, че в един момент след сваряването се появява в цялата картинка и ром.
Но – всичко това се усеща ясно при дегустиране. Носът долавя кафе, ванилия, канела и дори леко кардамон. При затопляне излиза и ромът. Последният се усеща много ясно и на вкус, при 12-14 градуса на пивото. А, ако човек отпие бавно и задържи от този имперски стаут около половин минута в устата, рецепторите ще усетят всичките съставки – някои по-силно (кафе, ром, ванилия), друго по-слабо. Но всички. Което обуславя и неговата богата палитра.
Новата Orgy Of The Dead има и друг интересен нюанс – тя има леко сладък първоначален вкус (както стана ясно от етикета, се води и десертна), но същевременно има много интензивна горчивина и вкус на натурален шоколад и кафе във финала. Препеченият малц е в значителен процент и това определя високото ниво на горчивина – IBU 80, без това да е неприятно, в същото време. Газировката е ниска. Просто е задължително да се отдели бутилка за половин година и да се проследи еволюцията на вкуса, като се сравни със сегашния, първоначален. Оценка 8/10.

 

Черешката на тортата за Beer Bastards

С първия си пост за 2020 г. бих искал да ви пожелая „За много години!“, приятели. Бъдете най-вече здрави, дегустирайте възможно повече бири и експериментирайте смело!
Първата бира, която бих искал да ви представя всъщност е една от последните за 2019 г. И с нея Beer Bastards завършват една действително успешна година за тях.
New Garash Cake e символично техният десерт за 2019 г. Имперски стаут с какао, шам фъстък и орехи, чиято цел е да представи вкус на торта „Гараш“.
Това е колаборация с една голяма фигура в европейското крафт пивоварство – Кейтил Ийкюн, съосновател на норвежката Nogne, който започна самостоятелен проект на гръцкия остров Крит, кръстен също символично – Solo. Тази бира обаче не е сварена на Крит, а в чешката Axiom, с която Beer Bastards поддържат също чудесни отношения.
New Garash Cake (9% алк, 22% плътност) е действително запомнящ се последен удар за м.г. Тъй като този стил не подтиква към бързо консумиране след излизане от пивоварната, то я оставих да поотлежи 2-3 седмици, за да „слегнат“ вкусовете, да се успокои бирата. Сега вкусовият баланс е вече налице.
При наливане бирата не образува пяна, не е и задължително при този стил. От нея се носи аромат на шоколад, а се долавят и вложените ядки, но по-леко. Алкохолът не се усеща, препеченият малц не се набива също. Това, което прави най-вече впечатление, е плътността. Бирата влиза много меко почти с „мазен“ ефект и в същото време се създава усещане, че буквално пиеш десерт, по-точно шоколадова торта. В същото време тя не е натрапчиво сладка. При затопляне какаото се долавя още по-силно, има и лек затоплящ ефект. Газировката е на ниско ниво, което също е нормално за стила.
Не знам дали New Garash Cake ще се приеме като „реплика“ на торта „Гараш“, но цялостното ми впечатление за нея е, че е един доста добър имперски стаут, който може с еднакъв успех да съпровожда десерта на масата или просто да бъде последната ви бира за вечерта. Като черешка на тортата – още веднъж символика. И тъй като този стил издържа дълго, запазвайки (и подобрявайки) качествата си, то спокойно може да „забравите“ една бутилка за половин до една година (без притеснение – официалният срок на годност е до ноември 2022). Вкусовете ще се развият, убеден съм. Личната ми оценка е 8,5/10.
Бих пожелал още интересни и успешни колаборации на Beer Bastards. Знам, че вече работят по въпроса. Затова – наслука!

 

Черната муза на Metalhead

Не мина и половин месец след дебюта на King Nothing, когато изразих интерес коя ще е следващата песен, която ще увековечат от бургаската пивоварна Metalhead. Отговорът не закъсня. Supermassive Black IPA ползва за муза Supermassive Black Hole – един от най-големите хитове на (игра на думи) британското трио Muse. Хит, който звучеше масивно още с появата си през 2005 г. и, който хвърля във възторг многохилядната публика при всяко изпълнение на живо.
Не крия, че се изненадах от избора на Metalhead, тъй като Muse не е така хеви, в сравнение с останалите, които имаха честта да са със свои песни на етикетите – Metallica, Judas Priest, Guns`n`Roses, Tipe O Negative, Monster Magnet, Kiss и др. Също така, за разлика от всички изброени групи не е гостувала в България, съответно само ограничен кръг от български фенове са виждали епичните им концерти.
Но останалите, които са ги гледали, вероятно ще оценят избора на бургаските бирени агенти. Тази група и тази песен никак не са „леки“, ако влезем в жаргона на този морски град.
За самата бира… Стилът й е описан в самото име. Черен IPA със 7% алкохолно съдържание и 16% плътност. Не прави голяма пяна при наливане. Ароматът е подчертано на препечен малц, като това преборва дори хмеловия аромат – иначе доловим (трева, бор). На вкус хмелът се усеща доста повече във финала и оформя един подчертано горчив завършек, в който има още черен шоколад и кафе – но не вложени, а като усещане, породено от тъмните малцове. Бирата е с добра плътност и средна към ниска газировка. Цветът е плътно черен – явно с по-голямото количество тъмен малц се е търсил цвят, който наистина да напомня „черна дупка“.
Като общо впечатление това е бира, в която хмелът и препечените малцове се борят за превес. Обаче има и друг аспект – бирата е съвсем прясна и вкусовете още не са се изчистили напълно. Горещо бих препоръчал Supermassive Black IPA да се дегустира и след още малко време, примерно в началото на януари. Тъкмо да се пооглади още и добалансира. Ако пък имате воля да чакате, може да си купите и още бутилки и да ги оставите настрани за повече време. Без притеснения – по етикет най-добра е за консумация до 17 декември 2020 г. Има време…

 

А сега е моментът за наслаждаване на празниците и за нови предположения кого ще изберат от Metalhead за следваща муза.

Петелът на „Кохонес“ кукурига на тъмно

При стартирането си през пролетта, от „Кохонес“ поеха линия да не пускат твърде често много бири, а да започнат с малко портфолио, което да си усъвършенстват. Така си развиха в много добра посока First Fuck Pale Ale, пуснаха експериментално Manberries Wit. Но Коледа си е Коледа и в навечерието на празниците се излива рог на изобилието- в случая цели две нови бири наведнъж. Макар че St. Out и Holy St. Out всъщност имат общ корен.
Всичко тръгва от St. Out. Стаут (7% алк), който оставя отлични впечатления, лично за мен. Едновременно силен и плътен, но и мек, а финалът оставя горчивина (35 IBU), но не толкова типичната за стаутовете – на препечен малц, а от хмела (Columbus). Замислен като стаут в американски стил, той е изпълнен тъкмо като такъв. При наливане прави малка и кратка кремава пяна (в същото време обаче самата бира си има газировка на нужното ниво). Ароматът съчетава тъмни плодове (стафиди, сини сливи), с мирис на шоколад и лек смолист нюанс от хмела. Columbus се усеща повече във финала с по-остър вкус, но той се намира в достатъчно добър баланс с плътното тяло. Използваните дрожди – US-05, допълнително спомагат за изчистване на вкусовия профил на бирата. Разбира се, всичко опира до индивидуалните вкусове, но лично аз намерих St. Out като бира в тъмен стил, която с голямо удоволствие бих дегустирал доста често. Оценка 8/10.
На етикета й петелът, запазена марка на „Кохонес“, същият с топките, тук е с нимб на светец.

Докато, как да я определя – производната Holy St. Out, ни показва петела в друга светлина – червен, сърдит, носител на съвсем различни емоции. Като символ, че това е „друга бира“. Уж същият стаут, но не съвсем. Защото към него са добавени още три съставки, при това висококачествени – био бурбонска ванилия от Мадагаскар, перуанско какао Криоло (малка тайна – опечено лично от „Кохонес“), а също и панамски крафт ром Bumbu. Всяка от тези суровини е вложена в такава пропорция, че едновременно да се усеща ясно, но и да не пречи на останалите. Ванилията и какаото променят тази горчивина от оригиналния St. Out, омекотяват бирата и обогатяват вкуса. А ромът идва в края не толкова със затоплящ ефект, колкото да пусне разкошен карибски вкус.
Две чуденки остават след дегустирането на Holy St. Out – как би се „държал“ след известно отлежаване и какви впечатления би оставил, ако се засилят още повече и трите съставки – дали тази хармония би се нарушила или пък би се подобрила. Оценка 7.5/10.

Цялостното впечатление от двата финални акорда от „Кохонес“ за годината е, че пивоварната не само изпраща една добра 2019 г., но и се развива в обещаваща посока, с интересни бири. И трябва вече с още по-голямо внимание да очакваме следващите техни предложения. Да, това очакване вдига летвата, но си мисля, че в „Кохонес“ не се плашат от това. Нали имат топки…

 

Щрудел в бутилка от „Ромбус“

Е, трудно е да се напъха в бирено шише този чудесен, произхождащ от Австрия десерт. Но при добра рецепта и изпълнение може да се постигне сходен ефект.

Apfel Strudel бе избрана от „Ромбус“ да излезе преди Коледа и разбираемо – идеята е тя да се впише в празничното настроение и да е в унисон с коледната трапеза, на която щруделът често присъства (особено в Германия и Австрия). Неслучайно и името на този браун ейл с ябълки е изписано на немски на бутилката.

Подходящото темпериране е ключът към усещането за тази бира. Този път на изобилния с надписи етикет отсъства препоръка за препоръчителна температура за консумация. Моят опит при дегустирането на тази бира показа, че ако е поднесена от 8 до 10 градуса, то повече ще се усещат качествата на типичен браун ейл. Силен малцов характер, аромат на карамел, стафиди, дори мед. И чак при отпиване може да се долови вложената ябълка. На такава температура другата ключова съставка – канелата, още стои скрита. Но вече при 10 – 12, даже 14 градуса, носът усеща по-пълно разгръщане на ябълката и канелата. И тогава, заедно с последвалото отпиване, идва и усещането наистина за щрудел.

Бирата е с кафяв цвят, добра плътност, сравнително ниска газировка, 6% алкохолно съдържание и е подходяща, както за след десерта на обяд, така и привечер, като прелюдия към следваща бира или пък като партньор на едно добре подбрано сирене. Оценка 7/10.

Apfel Strudel от няколко дни е по специализираните магазини, както и в някои бирени барове в страната. И е най-новото доказателство, че и през 2019 г. „Ромбус“ бе най-често експериментиращата с вкусове и съставки българска пивоварна. Лично аз очаквам с интерес развитие на тяхната креативна линия и през 2020 г.

 

Браун ейл от „Карлсберг България“

Вече е забележима тенденцията при „Карлсберг България“ да предлагат вносни бири от портфолиото на компанията-майка, за да повишат разнообразието при себе си. Това нерядко осигурява на пазара интересни предложения, като аз лично съм очарован от възможността на толкова достъпна цена да има сравнително масово в магазинната мрежа Brooklyn lager, например.

Сега поредното предложение е браун ейлът Jacobsen (6% алк), поднесен в специална бутилка от 0,7 l. Която сякаш подканва – за споделяне от двама в зимна вечер. Бирата е вдъхновена от английските примери за кафяв ейл и има фино нюансиран плодов характер, без да е натрапчив. Тялото е средно, а на вкус се усещат леки карамелени и препечени нотки и нюанси на ядки. Цветът е кафяв, не много тъмен, с махагонови оттенъци. В описанието на бирата се твърди даже, че ароматът на Jacobsen може да се съотнесе към този на  Совиньон Блан. Признавам си, не съм запален по виното, затова не мога да потвърдя.

Но тази произведена в Дания бира като цяло е приятна за пиене, с малцов характер, а финалът е леко сладък и с намеци за шоколад. При всички случаи, отново бих повторил – добре е, когато се работи, под различни форми, за биреното разнообразие, включително и на стилове (English Brown Ale все пак не е много разпространен у нас).

 

Първият голям купон на софийските крафт пивовари!

Нали не си мислехте, че заканите на новосформираното сдружение Craft Brewers Sofia (CBS), че ще правят чести и ударни събитиs, бе само някакво дежурно помпане на мускули по случай учредяването на тази неформална организация?!
Малко повече от месец след новината за задругата на „Пивоварна 359“ (произвеждаща „Диво пиво“), „Блек пайн“, „Кохонес“ и „Казан Артизан“ дойде и първият обещан удар. Той ще се случи утре (20 декември), съвсем предколедно. Затова и събитието е озаглавено  Christmas Beer Party, а мястото му на провеждане е съвсем централно – Клуб за Естетическо Възпитание на Артиста – K.E.B.A. (ул. „Георги С. Раковски“ 114, между НАТФИЗ и площад „Славейков“). Там е достатъчно широко, има и пространство навън, включително и отоплено място за пушачи. И за ядене ще има – за това ще се грижат от Grindhouse Skateboard Club.
За най-жадните и нетърпеливите вратите отварят още от 14 ч. А всички останали трябва да имат едно наум, че събитието е до 22 ч. И да побързат. Не толкова заради крайния час, а да хванат бирите.
Защото Christmas Beer Party няма да е просто събиране за „наливане с бира“ или пък нещо си в подкрепа на малките независими пивоварни. Не, не, не! Това ще е специално събитие – не само, защото е първо за CBS. А и заради намерението им да извадят ексклузивни бири.
Няма да има повече държане в неизвестност, ето какво е приготвено за коледното бирено парти. Иначе казано – Вижте какво (в стилистиката на жълто-кафевите сайтове):
– „Кохонес“ ще извадят пейл ейл Family Jewels и най-новия си и много примамлив стаут  Holy St. Out (версията с био бурбонска ванилия от Мадагаскар, перуанско какао Криоло и панамски крафт ром Bumbu)
– от „Блек Пайн“ ще имат поне две бири, едната от тях – NEIPA с нова рецепта.
– „Пивоварна 359“ атакува с „Диво пиво“ session IPA и чудесния нов какаов портър
– „Казан Артизан“ ще има закачени на кранове IPA и зимния ейл със сливи Prune de Noel (колаборация с „Пелта“). Ако бъдете достатъчно жадни и изпиете поне един от тези два кега, е приготвен и трети – стаут. Той дебютира преди дни на фермерския пазар до храм-паметник „Св. Александър Невски“ и остави отлични впечатления.
Сами виждате, че няколко от тези бири са ексклузивни само за това събитие, което превръща в привилигерован всеки от присъстващите. Не само, защото е бил на първото събиране на четирите (засега) пивоварни от CBS. А, да – и входът е свободен, така че – „Елате повече“!

 

На място в K.E.B.A. ще ви посрещат и наливат бира ето тези хора. Повечето ги познават, а който още не – време е лично да се запознае с хората, които стоят зад четири софийски крафт пивоварни.

 

И бирените изненади за 2019 г. са…

Приятели, дойде време за петата поредна класация, в която хората, които пишат за бира да споделят кое най-много ги е впечатлило през изминалата година. Отново без първо, второ и трето място. Идеята е да отсеят пет новоизлезли бири през 2019-а – без ограничения за стил или дали бирата е сварена в България, или зад граница.

Ще видите, че участниците са повече, в сравнение с 2018 г. – все повече се разширява кръга на пишещите, четящите, интересуващите се и пиещите, за които това в чашата не е просто „биричка“.

Едно уточнение – в последните дни на годината продължават да излизат нови и нови бири. Те няма да бъдат пренебрегнати и ще участват в класацията за следващата година.

И напомняне – нека да няма сърдити. Всеки е гласувал по собствен вкус и виждане. Който не е вътре, догодина със сигурност ще попадне, ако направи впечатляваща бира, която да не бъде подмината.

Ето и мненията на всички:

 

Beer2beer.org:

A-Men. Kinky Afro. Manberries. Bikini Island. Пак A-Men.

 

Людмил Фотев – „Beer Language“

Добро до много добро представяне на произведените в България бири през 2019. Това е кратката ми оценка. Противно на очакванията ми, не се появи нещо изключително на крафт сцената. Една пивоварна доминираше в експерименталния сегмент и логично, това бе „Ромбус“. Почти всичко дегустирано бе интересно, в повечето случаи добре направено и заслужаващо уважение. Адмирации за разширяване на крафт културата в нови центрове, със сигурност авторският почерк тепърва ще се налага и в Ловеч и Русе, както и ще се доразвива в Сливен, Бургас и защо не, в и около Пловдив и София. Създаването на регионални сдружения е чудесно, както и развитието на фестивалната дейност.

Големи играчи изненадаха приятно с добро отношение качество-цена по отношение новия си асортимент, включително в новата микропивоварна на единия от тях, благодарение на майстора там.

Като добри дебюти бих откроил „Кохонес“ и „Метълхед“.

 

 

Филип Анастасиу – Beer snob

1. „Ace of Haze“ NEIPA („Kazan Artizan“) За 9 от 10 бири в този стил все ще се намери някой да каже, че това не е NEIPA. Най-вероятно и за тази е казвано. Надали някой ще обърне внимание обаче. „Ace of Haze“ е страхотна бира и е поредното бижу в портфолиото на пивоварната, която успя да си изгради завиден имидж за кратко време, въпреки малките си варки, които се предлагат само наливно. Най-добрата бира на 2019 г.!

 

2. „Caravanserai“ („Бял щърк“, колаборация с „Hop Hooligans“) Добре направените имперски стаутове, като и всички т.нар. „големи бири“, са запазена територия на опитните пивовари. Те се появяват сравнително рядко от български пивоварни и винаги правят впечатление. „Caravanserai“ е бира, зад която всеки пивовар би могъл да застане гордо.

 

3. „Густо майна“ („Beer Bastards“, колаборация с „Пелта“) Признавам, че гозе е слабото ми място и рядко проявявам придирчивост към бири в този стил. „Густо майна“ обаче не е в тази класация, заради симпатии. Много свежа и балансирана бира, която несъмнено ще накара повече хора да проявят интерес към стила.

 

4. „One In A Melon“ („Ромбус“) Лично за мен изненадата на годината. Това е една бира, която мина незабелязано заради изключително малката варка, която май така и не излезе извън ресторанта на „Ромбус“ в Пазарджик. Опитах този пшеничен ейл по абсолютна случайност и директно ми влезе в любимите за годината. Лично за мен кандидат №1 за влизане в по-редовните варки на „Ромбус“.

 

5. „Cryo DDH NEIPA“ (Айляк) Бира, която поляризира фенове на крафта в България, но не остана незабелязана. Новата рецепта от 2019 г. е много подобрена и това само ни кара да чакаме следващата изненада от „Айляк“. Като добавим към добрия вкус и факта, че Жоро направи всичко възможно тази бира да достигне до максимално голям брой хора в България и да популяризира един рядък за нашата бирена сцена стил, мястото й в топ 5 на 2019 е задължително.

 

 

Емил Иванов –  Hoppy Friday Brewing/Craftbeerjournal.bg

„Caravanserai“ – „White Stork“ / „Hop Hooligans“

„Ace Of Haze“ NEIPA – „Kazan Artizan“

NEIPA (нова рецепта) – „Ailyak“

„Brett IPA“ – „Rhombus“

„Porter“ – „Диво пиво“

 

 

Радослав Пенчев – In Hops We Trust

 

„Pearl by Rhombus“ (бутилка)

Каквото и да кажа за тази бира ще бъде малко, тя просто трябва да се опита. Казвам трябва защото е силно ограничена, плод на труд и търпение и, не на последно място, тя просто е страхотна! Още няколко бири на „Ромбус“ силно ме впечатлиха тази година, но никоя повече от Pearl.

 

‘Ко мини“ от „Трима и двама“ (наливна)

Този портър ме впечатли с изключителният си баланс и технически добра направа. Вкусът е балансиран като пушеното допълва, а не доминира.

 

„Kinky Afro Pilsner“ от „Бял Щърк“ (бутилка)

Tовa е бирата с която да зарибиш по „крафта“ твоя авер, свикнал да пие само лагери. 

 

„Faster Bastard“ от „Beer bastards“ (кен)

Цялостно страхотна крафт бира, в най-хмелените крафт традиции.

 

„Ad Hoc IPA“ от „Kazan Artizan“

Без съмнение най-добрата българска ИПА която съм опитал тази година!

 

P.S – Уговорката е, че това не е финално класиране. Още не съм опитал новият стаут на „Beer Bastards“, „Cohones“, новата на „Бял Щърк“ и още 2-3 нови.

 

 

 

Bulgarian Craft Beer Crew

 

„Густо майна“ – „Beer Bastards & Pelta Brewing“, гозе с добавени малини – Бирата спечелила второ място на международния конкурс за домашна бира в София, пресъздадена от Beer Bastards, по рецептата и съвместно с Атанас Божков. Най-свежото предложение с малини, тази година.

 

„Ace of Haze“ – „Kazan Artizan“ – най-добрата трактовка, сварена в България, на най-нашумелият стил в световен мащаб New England IPA.

 

Family jewels (FF) – „Cohones“ – и като цяло – пивоварната стартира тази година със своя пейл ейл, който за кратко време претърпя голямо преобразяване във възходяща посока. Изкараха също много приятна бира с малини, заложиха на много голям маркетинг, а скоро очакваме два интересни стаута.

 

„Take Me Somewhere Nice“ – колаборация „Бял щърк“ и „Horizont“ (Унгария) –  Sour IPA c маракуя. Обикновенно, когато става дума за кисел IPA – или е леко кисело едвам доловимо, или плодовото и хмелено не се усеща. Тук всичко е много балансирано и двата фактора са на лице. Свежестта от маракуята идва като черешката на тортата.

 

„Pearl“ – „Rhombus“ – Краят на годината се беляза с петото ни предложение, един страхотен подарък за празниците от „Ромбус“, а именно „Pearl“. Страхотна перла в короната на пазарджишката пивоварна, грейп ейл стабилно отлежал в дъбова бъчва. Почти 8-те процента са толкова приятно галещи сетивата, гарнирани със сладост, кисела хапливо, с аромат на сушени плодове и не най-накрая – характерната бъчва. Всичко това дава на тази бира характер на висок клас пиво, страхотен експеримент на съчетание грозде и малц.

 

 

 

„Бирена Религия“ (Николай Дочев и Иво Николов)

 

„Pearl Grape Ale Aged“ – „Rhombus“. Доколкото ни е известно това е първата бира произведена и в продажба в този стил в България, като естествено това не е единствената причина да я номинираме.

 

Tropikalia V2.0 – „Бял Щърк“. За нея накратко можем да отбележим, че е една от най-добрите български бири в стил IPA.

 

Като горди русенци третата ни номинация е за „Sans Changement IPL“ на съгражданите ни от „Dunav Craft Brewery“. Въпреки леките смущения при първата варка, те съумяха да коригират рецептата и при втората вече всичко беше идеално и достатъчно тази бира да присъства в нашата класация.

 

Четвъртата бира от петте ни избрани е на „Kazan Artizan“ – Ad Hoc IPA. Това е бира, която към момента може да се опита единствено в наливен вариант.

 

Петата бира е на „Beer Bastards“ в колаборация с поляците от „Browar Pinta“ и това е BIKINI NEIPA. Една разкошна бира идеално отговаряща на атестирания стил, която освен всичко е и в бутилка от 500 мл.

 

Искаме да отбележем, че за жалост не можахме да опитаме бири като например новия Айляк, колаборацията на „Бял Щърк“ с „Hop Hooligans“, „Гараш“-а на „Beer Bastards“ и още няколко, които излязоха в последният момент като предполагаме, че някои от тях биха променили номинацията ни като цяло.

 

Craft Beer Bulgaria

Rhombus Pearl – и през 2019 година те си остават най-смели в експериментите. Много интересна бира.

Ace of Hazy NEIPA – Kazan Artizan Супер бира. Надяваме се да си повишат капацитета и бирата да стига до повече хора.

Faster Bastard IPA Beer Bastards Свежа, добре охмелена и easy to drink

Густо Майна Beer Bastards/ Pelta Brewing Хубаво Гозе с много приятно усещане на малини

Metalhead Space Lord Една от най-добрите бири на Металите

Заб. Не успяхме да опитаме новите бири на Metalhead и Cohones

 

Свилен Кириловски – Bforbeer 

„Pearl Barrel Aged Grape Ale“ – „Ромбус“

„Ace Of Haze“ NEIPA – „Kazan Artizan“ (вместо ревю – великолепна!)

„Caravanserai“ – „White Stork“/“Hop Hooligans“

„Manberries“ (наливна) – „Cohones“

„Faster Bastard“ IPA – „Beer Bastard“

 

Тук отделно си позволявам да отбележа жеста на „Beer Bastard“ да направят реверанс към домашното пивоварство и да направят съвместно с „Пелта“ прекрасното гозе „Густо Майна“. И също специално внимание заслужава „Диво пиво“, които буквално се вдигнаха от пепелта и се надигнаха, а в края на годината на всичко отгоре изкараха един чудесен какао портър.

 

Свръхзвуков край на годината от „Бял щърк“

Не крия, че музикалните ми предпочитания често съвпадат с вкусовете на „Бял щърк“, поне що се отнася до трибютите им в последните години. Не направи изключение и най-новата им колаборация – отново с румънците от „Hop Hooligans“. Тя носи името „Super Sonic“ и е вдъхновена от дебютната песен на легендите на брит рока „Oasis“. Дори част от текста на песента е на етикета на този Coconut&Lime IPA. И не само Coconut&Lime, а също Milkshake. Описанието на допълнителните съставки, всъщност е дълго, извън традиционните вода, малц, мая (London ale III) и хмел (доста – Mosaic BBC и по-непопулярните Strata, и Azacca). В кена има още лактоза, ечемик, пшеница, лимец, кефир, кокос, листа и сок от лайм.
Всичко това събрано дава един всъщност чудесен резултат с параметри 5% алк и 13.6% плътност.
От снимката може да не личи, тъй като търсих подходящ кадър, но бирата при наливане прави добра, макар и твърде кратка пяна. Ароматът е комплексен, което не е изненада, предвид съдържанието. Усещат се тропически плодове – най-вече ананас – от хмела, съчетан с реалния сок от лайм. При затопляне кокосът пък се съчетава с лактозата и това съгражда асоциация за млечен шейк. Създава се много приятно усещане. Бирата е със светложълт, мътен цвят. Плътността е на добро ниво за процента, има съвсем фино киселеене от лайма и кефира. Финалът отново съчетава няколко вкуса – на кокоса, лайма, по-лека, но осезаема хмелова горчивина. И всичко това омекотено и допълнително овкусено от лактозата.
Лично според мен, това е много силен финал на годината от „Бял щърк“, с подкрепата на иновативните и рядко разочароващи „Hop Hooligans“. Оценка 8.5/10.
Пиейки от нея, ми се прислуша не само „Super Sonic“, но и целият първи албум на „Oasis“ – „Definitely Maybe“. Четвърт век назад във времето, а все още толкова зареждащ…
Кенът закупих от специализиран магазин за бира на цена 6,75 лв.