„Бял щърк“ – Viva la colaboracion!

Дискусиите около решението на „Бял щърк“ да работи с „Ломско пиво“ вече поутихнаха, хората свикнаха с трите бири, 
междувременно несгодите, свързани с covid-ситуацията понамаляха (без да изчезнат напълно). И така настана време „Щърк“-а 
отново да поеме по други ширини.
На пазара у нас вече се появиха две нови колаборации на българската бирена компания. Хронологично първата е Hazy Double 
IPA, която е направена съвместно с хърватите от The Garden Brewery. Изборът на партньор не е случаен. Именно от „Бял 
щърк“ промотираха загребската пивоварна, която се отличава с някои интересни бири на доста прилична цена. Специално тази 
е изпълнена според посочения стил. Използвани са хмелове Simcoe и Azacca, които придават един деликатен комплексен 
аромат на мандарина, грейпфрут, праскова и най-вече ананас. Бирата се отличава с голяма плътност (19%), а алкохолът 
(8.5%) не се усеща. Типичната за Double IPA сладост е налична, а финалът дава вкус на грейпфрут, ананас и лек горчив 
завършек.


Още по-прясна е Take Me Somewhere Twice – Imperial Sour IPA с маракуя. Тя е съвместна разработка с унгарската пивоварна 
Horizont (7,5% алк, 18% плътност). Тази бира ще ви изненада много приятно с мощен плодов аромат и силна нектарена текстура. Маракуята 
силно доминира на нос и на вкус. Долавят се и горски плодове, макар да не са вложени – ефект от хмеловете. Също като 
резултат от тях във вкуса се усещат още ананас, боровинки, манго. А кокосът, който пък наистина присъства като съставка, е 
далеч по-прикрит. Киселостта (по-скоро тръпчивост) идва във финала, за да оправдае стила на бирата, но и да й придаде 
допълнителна многопластовост. Много плътна, сочна и учудващо освежаваща за своя алкохолен процент. Вложената лактоза 
дава допълнително усещане за плътност и мекота.


С това обаче колаборациите на „Бял щърк“ за сезона изобщо не приключват. Очакват се още цели три, които ще имат своите 
премиери накуп след две седмици – на 26 септември. Тогава в пространството за събития и бира Koncept ще се състои второто издание на Plenary Council of Independent Breweries. Което си е всъщност един много приятен бирен 
фестивал от западен тип. Да, точно така. Истински бирен фестивал! Едно от малкото събития изобщо във всички сфери, които ще се състоят през тази 2020 г., объркала всички планове. Трябва да се отбележат усилията и упоритостта на Карел Роел – човекът зад „Бял щърк“, който реши, че този фест ще се състои. При това с доста солиден списък участници. До момента има потвърдени 12 пивоварни, от които 9 чуждестранни! Съответно представени от свои пивовари и ексклузивни бири. Има реална вероятност в следващите дни списъкът да се удължи. 
А условията са съвсем фестивални – цената на билета на предварителна продажба е 7 лв. през системата на epaygo.bg. Срещу 
него се получава фестивална чаша от 100 ml и 4 жетона (токена). На място това ще струва 10 лв. След изчерпването на 
жетоните, ще се продават допълнителни по 1 лев. Честна сделка – купуваш, колкото можеш да изпиеш. И всичко ще се случва 
на открито. Важното е друго – да се осъзнае, че друго подобно събитие с гостуващи чужди пивоварни тази година няма да има. И е 
хубаво да го оценим. Лично аз стискам палци ситуацията да не претърпи критична промяна дотогава и времето да е на бирена 
страна!

Неоксидирано гозе от Sofia Electric Brewing

Ровя се в спомените си да открия някоя българска крафт пивоварна, която не е имала никакви проблеми с продукцията си, особено при стартирането си. Сещам се най-много за една-две.
Проблемите са част от процеса. Случват се. Важното е да бъдат осъзнати и отстранени навреме.
Така и с оксидираната бира в кенове от Sofia Electric Brewing – иначе чудесният NEIPA Overflow – който го е дегустирал наливен, съм убеден, че ще потвърди.
Но тези грешки на растежа са полезни. Важното е, че от Sofia Electric Brewing веднага реагираха. Дори ме спечелиха с находчивата, самоиронична реакция и организираното изпиване на кеновете с оксидирана продукция. Освен това от пивоварната работят усилено по отстраняване на проблема и паралелно с това са намерили мощности, където да кенират своята действително хубава продукция.
А, че бирите на стартиралата официално преди около месец пивоварна са сполучливи, се доказва и от най-новата им – гозето Kisel (4% алк, 11% плътност).
В кръга на шегата – успях да я дегустирам съвсем прясна и не оставих никакъв шанс за оксидация. Но сега сериозно – такава няма да има!
Гозето се е получило много приятно и освежаващо. Ароматът е основно на лимон, който се усеща и на вкус. Бирата е леко солена, както се полага за стила. Вложеният Лактобацилус дава приятно кисел и тръпчив вкус, без да е излишно натрапчив. В устата остава и усещане за изненадващо плътно тяло, предвид горепосочените параметри.
Въобще – заслужава си. И Kisel, и това да се даде шанс на Sofia Electric Brewing. До дни се очаква най-сетне в кен и техният чудесен имперски стаут 6 Months Behind Schedule, който доста от вас сигурно вече са опитали в наливен вид.
И така – успех и пожелания големите неприятности да останат зад гърба. Без малките не може. Те помагат на растежа.

Предвид проблемите, с които се сблъскаха от Sofia Electric Brewing, не бива да придиряме за дребни подробности като недобре залепен етикет. Това наистана са второстепенни детайли в момента.

Metalhead също стигна до NEIPA

За една считаща се за модерна крафт пивоварна все в един момент се стига до решението да пусне New England IPA (или NEIPA). За някой още от самото начало, за други – когато назрее моментът.
Явно той е дошъл за бургаската пивоварна Metalhead, защото от две-три седмици се появи тяхното предложение във въпросния стил – Wrong Side of Heaven. А от дни – и в бутилка. По изпитана тяхна традиция, наименована на метъл парче – на петорката от Лас Вегас Five Finger Death Punch от 2013 г. Като към името има и „пояснение“ (righteous side of haze). Като една прелюдия към мътността.
Бирата е замислена с нисък алкохолен процен (5%) и сравнително леко тяло като за този стил (13%). Затова не бива да ви учудва, че ви идва лекичка. Но спирам да преекспонирам с лекото, все пак да не навлизаме в територията на този широко използван в Бургас жаргон – лек:)


За сметка на това тази NEIPA поднася един приятен аромат и вкус – букет от праскова, ананас, манго, боровинки. Очаквано се пие бързо. Може би бирата е малко по-газирана и финалът дава една по-силна горчивина, отколкото се полага на NEIPA. Но цялостното първо впечатление е положително. А и в Metalhead са маниаци на тема да си отстраняват грешките. Така че вече е сварена втора варка от Wrong Side of Heaven и очаквам с нетърпение появата му. Дори може да задържите една от сегашните бутилки, за да бъде сравнена със следващата варка.
Същевременно от Metalhead пуснаха и друга бира, в доста по-ограничено количество. Unsainted (5.5% алк.) е сезон с мента, мурсалски чай, лайка и липов мед. А песента е на Slipknot от миналата година. За мое голямо съжаление за втори път това лято се разминах с Unsainted. Но ако случайно ви попадне някъде останала на кран (тя се продава само наливна), не пропускайте да дегустирате.
За по-сигурно потърсете в дегустационната в квартал Ветрен. Там е чудесно като цяло. А в последните седмици няколко приятели потвърдиха и моите отлични впечатления от това място.

Еврика! Нов IPA от „Ромбус“

Това лято от „Ромбус“ решиха да заложат основно на наливни бири. И дадоха възможност на тези, които нямат път до пивоварната в Пазарджик, да ги дегустират по бирените барове. Или пък да си ги поръчат за вкъщи.
Така наливни минаха (и доста бързо се изчерпаха) лимитираните варки с два от по-новите сортове хмел – Bruce Single Hop IPA и Rakau Single Hop IPA. От няколко дни има ново попълнение в тази поредица – Eureka Single Hop IPA (6% алк).
Въпросният хмел – Еврика, е отгледан в България. Той е сходен като профил с познатите Simcoe и Summit и е с доста висок процент на алфа киселини – 18-19%. В съчетание на това, че хмелът е пресен, се генерира разбираем интерес към тази бира.
И тя не разочарова. Един приятен West Coast IPA. С доста добра бистрота, при наливане образува пухкава пяна на ситни балончета. Носи хубав комплексен аромат на мандарина, грейпфрут, ананас, бор. Тялото се характеризира с добра плътност. Вкусът оставя леко усещане за ананас и доста повече – на грейпфрут, смола и бор. Финалът е сух и се характеризира с интензивна горчивина. Чудесен IPA за лятото, а и се надявам, че ще има и следващи издания от него. Това е един добър пример, с който могат да бъдат защитени качествата на хмеловете, произвеждани в България. Оценка 7.5/10.
А междувременно за желаещите да опитат на място – от „Ромбус“ обновиха своето меню и разшириха своя екип за ресторанта, който предлага голяма градина. Аз лично мисля да се възползвам в най-скоро време, не само заради бирата, а най-малкото и заради великолепното месо, което излиза от техния смоукър.

„Бетон“-ът е навсякъде, но този поне се пие

И без да акцентирам, то се вижда от всички – пътища се строят навсякъде, но асфалтът не се яде. Бетон и кичозно презастрояване пък осакати по престъпен начин нашето красиво Черноморие. И той не се яде. Нито пък прави туризма ни по-привлекателен. Но поне се пие… От няколко дни насам. Или откакто Beer Bastards решиха да пуснат „Бетон“ – своя охмелен пилзнер и едновременно с това – вид протест срещу безнаказаните безобразия, загрозили Черноморието ни, с протекцията на корумпирани чиновници.
Добре, стига толкова с гражданската позиция. Всеки мислещ си има такава. Хубаво е и, че Beer Bastards дават своята. За което заслужават похвала.
Но трябва да им се признае, че предлагат и доста добра бира в този кен. При това в разфасовка от 0,5 l. Да има! Защото този пилзнер е такъв, че се „харчи“ скоростно. Аз лично го издегустирах набързо.
Без да имат идея да направят нещо по-специално и завъртяно, бургаските агенти решиха да се обърнат към класически стил, разбира се с малко повече хмел отгоре. Това пиво е отлежало според стандартите – поне 40 дни. Със сравнително ниско алкохолно съдържание (4,1%) и плътност 11%. Има лека мътност, нетипична за лагерите, но пък е изключително пивка, както споменах. Не за някакво особено оценяне, а за пиене, с подходящ сух завършек. Идеална за горещините. Класика, както споменах. Малко модернизирана.
Е, нека да има и доза критика. Информацията на етикета можеше да бъде разположена на друго място, за да бъде читаема. Но това е дребен кусур за този „Бетон“. В сравнение с онзи, другия бетон, който задушава природата…

„Lazy IPA“ от обяд

Да, ето едно много добро предложение, ако сте решили да пиете бира от обяд и да не ви се отрази на работата или шофирането, а само на повишаването на тонуса. Дава го ловешката микропивоварна „Мелтум“, която си заслужава, поне според мен, уважение и комплименти за развитието, което показва от началото на годината насам.
Тяхната „Lazy IPA“ е поредно потвърждение. Непретенциозна със своите параметри (3,6% алкохолно съдържание, 10% плътност), но същевременно съвсем не толкова проста за изпълнение. Това е Milkshake Session IPA, бих добавил и Hazy, заедно с Lazy.
С добре премерени пропорции пшеничен малц и малцуван овес, тялото се усеща по-плътно за своите 10%. Не е прекалено и с лактозата, сладостта е умерена към средна.
При наливане бирата прави добра, сравнително кратка пяна. Цветът е светложълт, очаквано мътен. Хмеловете (интересен избор – доста новият Lotus и класическият Galena), осигуряват аромат на ванилия (усещането за нея е силно в началото, а после постепенно отива на заден план), а също ананас, праскова, донякъде круша. После във финала се долавят още грейпфрут и леко лимон.
Освен своите аромати и вкусове, „Lazy IPA“ е и сочна, което допълнително спомага за бързото изпиване. Бих повторил – без никакъв проблем, дори съвсем неусетно. Тази бира е идеален партньор за обяд, за първи избор за деня. А също така, за втори, трети избор, особено, ако си някъде на почивка и в състояние на духа, описано в името й. Тропическите, но и плажни нюанси от етикета подчертават не само идеята на бирата, но и подходящото място за дегустация. Е, паркът или планината също са нелош избор… Оценка 7,5/10.
От „Мелтум“ са се справили с тази височина, която представлява въпросният стил. С няколко добри варки те вече окончателно загърбиха своите първи, (нормално) леко несигурни стъпки, и дават заявка за по-високи очаквания към тях.

Впечатляващият старт на Sofia Electric Brewing

Юли завърши с най-значимото събитие на българската сцена за крафт бира за месеца. А защо не и от началото на годината насам… Стартира официално съвсем нова пивоварна – Sofia Electric Brewing.
Това бе отбелязано със събитие в столичния бар KANAAL, като интересът бе много силен. Показателна бе виещата се дълга опашка пред крановете за наливна бира.
Присъстващите отбелязаха амбициозното начало на пивоварната – с няколко бири, тип „висока летва“. От кеговете се точеха Gravity (DDH Pale Ale), а също 6 Months Behind Schedule, който бе във варианти Imperial Stout и Nitro Imperial Stout. Първите две (без нитро) от днес потеглят със серия малки събития из няколко още столични специализирани магазини и бара.
Ще има представяне и в Бургас (в Papa Beer) идния петък (7 август). Бирите трябва да се появат през следващите дни още във Варна и Русе.
Нестандартни са и следващите предложения – силно охмеленият и плодов Overflow IPA, скоро се очаква Sour. Вече има и бъчва за отлежаване… И още, и още интересни неща… И на този фон някакъв своеобразен „остров на традицията“ с отлежаващ в момента класически пилзнер…
Най-учудващото в цялата история, че всичко това се прави само от двама души – Симеон Първанов (основният двигател) и Реми Чалонер, познат ни с добрите идеи и работа, вършена преди за „Бял щърк“.

Симеон Първанов (вдясно) и Реми Чалонер при официалното представяне на Sofia Electric Brewing

Те двамата отговарят за целия процес – от смилането на малца до кенирането… Да, кенирането. Sofia Electric Brewing е всъщност първата българска крафт пивоварна, която поднася продукцията си изцяло в кенове (освен наливния вариант). И така ще е занапред, никакви стъклени бутилки. Подобни решения взимат, впрочем, взимат все повече европейски пивоварни.
Само, който не се е занимавал с пивоварство, не е наясно колко работа има ежедневно, затова е и впечатляващ фактът, че Симеон и Реми успяват някак да се справят двамата с всичко.
Идеята за пивоварна възниква у Симеон преди около 4 години, когато той е още на ниво домашен пивовар. По-нататък следва познатата история с осигуряване на оборудване (едно от най-модерните в България), на пространство за пивоварна.

Симеон и Реми в действие в пивоварната

Всичко е сякаш сравнително лесно на фона на последващите процедури през държавните институции. А с администрацията в нашата страна става често бавно, често трудно, а най-често и двете. „Задавам си въпроса „Защо се захванах изобщо?“ във всеки един ден през тези 4 години“, признава Симеон Първанов. Но не се отказва. Похвално! Както винаги до момента съм хвалил и уважавал всеки, който реши да си вложи нерви, средства и усилия в осигуряването на лиценз за пивоварна в България.
Не липсват и грешки. Интересна е историята, че вероятно първата бира, която сте опитали от Sofia Electric Brewing – двойно сухо охмеленият пейл ейл Gravity (5% алк, 12% плътност) всъщност е бил замислен за IPA. Но новото оборудване още не е било разучено напълно при направата на тази бира и… плътността (или Gravity) става доста по-ниска от очакваната. Този неприятен срив променя малко плановете (тази бира се вари за първи и последен път). Но пък човек трябва да се възползва във всяка ситуация. И на помощ идва свежа идея – случилото се да бъде олицетворено със срутването на така и недостроената сграда на ИПК „Родина“ в края на април т.г. И именно снимка от този момент украсява етикета на Gravity DDH Pale Ale.

Както споменах, не може без грешки, действително. Но дано бъдат поправими като тази и все така да се проявява креативност при преодоляването им. Момчетата от Sofia Electric Brewing действително имат потенциал за това. Успех в осъществянатето на многото им следващи идеи!

От „Beer Bastards“ показват разлики с две бири

Преди около седмица споменах, че съвсем скоро се очакват нови неща от Beer Bastards. Това „скоро“ се оказа дори по-скоро от очакваното. И така – вече по баровете и магазините в България, които предлагат техни бири, има вече No Money No Funny и Wave Machine.
Дали не е прекалено две нови бири наведнъж? Дали не се разфокусира вниманието към тях? По мое мнение – не. Решението на Beer Bastards всъщност дава възможност на по-широк кръг хора, извън ценителския, да започнат да долавят разликите и тънкостите в бирените стилове. Защото и двете са под, да речем грубо, общия знаменател на IPA, но са различни по същество.
No Money No Funny е Double Dry Hopped (или DDH) Hazy IPA (5,6% алк), с хмелове Amarillo, Simcoe and Columbus. Сварен в пивоварна Troost (Нидерландия) по рецепта на Beer Bastards, тази бира е замислена като ароматна, свежа, леко мътна и лека за пиене. Действително, при наливане се усеща тропически коктейл – най-вече портокал, лимон, ананас. Тялото е сравнително леко, което предполага и по-бързото пиене на бирата. Финалът дава приятна, леко интензивна горчивина и вкус на грейпфрут. Към допиване ароматът не бе толкова отчетлив, но пък и аз може би твърде дълго задържах бирата. Едно бързо изпиване обаче определено ще даде един хубав тонус.


Wave Machine пък е DDH NEIPA (7,5% алк), и е определено по-различна. Доста по-мътна, но много сочна, тъкмо като за стила си, доста плътна, много наситена на аромати и вкусове, леко сладка към финала. Сварена е в една от европейските пивоварни, заслужаващи внимание – Blech Brut, в Германия, където вършат чудеса, за да правят интересни бири и едновременно да спазват Reinheitsgebot – Законът за чистота на пивото от 1516 г. Това значи, че в Wave Machine не е използвана лактоза, но това не пречи да се получи един запомнящ се NEIPA. Използван е богат набор от хмелове – Sabro, Waimea, Simcoe и Mosaic. Подчертано цитрусов профил (ананас, мандарина, манго) плюс леки борови нотки. С леко сгряващ ефект към финала. Тя вече е за по-бавно дегустиране и наслаждаване.

И докато преценяте коя от двете ви пасва повече на вкуса (а защо не и двете), от Beer Bastards бушуват от нетърпение кога ще е готова следващата им бира, на която да направят премиера. Малък жокер – става въпрос за добре охмелен пилзнер, т.е. още нещо пивко като за лятото.

Нова бира за бургери от „Скапто“

Който прави бургери е отлично запознат с това, че към тях по правило върви бира. Не каква да е, естествено. А в „Скапто“ от края на 2018 г. вече предлагат и собствен бранд крафт бира, за да допълни автентичността на бургерите им.

Така се появи Burghday Sex. След това пък пуснаха наливен пейл ейл, добре охмелен с пет вида хмел.
Сега, признавам си, изненадващо попаднах в магазина на 100beers на нова бутилирана бира, с логото на „Скапто“. Името й сочи, че тя не излиза с грандиозни претенции – просто е наречена Dry hopped Pale Ale. Семпло, но и нейният замисъл е честен и директен – добре направен ейл към хубав бургер. Всъщност не само, защото за мен си върви добре с печени меса, картофи под всякаква форма, пикантни храни… А размерът на бутилката – 0,5 l, дава податък за обилно поливане на храната.
Този пейл ейл (4,8% алк) е сварен в „Гларус“ и е съвсем пресен. Има лека замътненост, заради частичките хмел. Приятна за пиене, с лек горчив цитрусов финал. Според мен, освен за комбиниране с храна, е подходящ и за бързо утоляване на бирен недостиг. Съвсем нелошо предложение!

Да си дойдем на малините от „Кохонес“

Пивоварна „Кохонес“ повтори миналогодишния си вит с малини и това е една хубава новина, предвид интересното начало с Manberries. Сега бирата има ново име – Serial Chiller Fruit Beer и нов етикет. Но отново си е с малини и хибискус. Прави впечатление, че е по-избистрена от първообраза си. Ароматът не е толкова наситено плодов, а някак по-изчистен. Все пак ясно се усеща малина при поднасяне на нос. Хибискусът също, но той дава по-скоро своя акцент на вкус. Лека (5% алк.) и бърза за пиене, както си му е редът, тази плодова бира явно ще е лятното предложение на „Кохонес“. Може би една идея по-голяма плътност би се отразила добре.
А междувременно доста от по-находчивите бирени ценители намериха и странично приложение на Serial Chiller Fruit Beer. Те решиха да я блендират с несравнимата с нищо по лютост Helldrilller 10/10, също от „Кохонес“. Резултатът е любопитен и най-малкото практичен, защото по този начин ненавикналите на екстремно люто вече имат възможност да изпият по бутилка Helldrilller 10/10.