„На пейката“ също предложи своя тъмна версия

Още е трудно да се променят нагласите у повечето почитатели на бирата, че тъмните стилове се пият само през студените месеци. Един стаут, портър, шварцбира, дункелвайс, или каквото ви хареса, си е също така хубав и през останалото време на годината. Но приемаме, че този стереотип ще се запази още известно време и затова тези дни и седмици ставаме свидетели на нови и нови тъмни предложения.
Най-новото е от „На пейката“ – симпатичният българо-холандски проект, който стартира през септември. Спомняте ли си как двамата ентусиасти започнаха с идеята да предложат пивка охмелена бира, която да се консумира на воля от компанията – при събиране на открито или в заведение. Още тогава те бяха започнали работа по следващата си бира и ето я сега – овесен стаут. Той вече е направен за по-бавно пиене със своите 7,4% алк.
Етикетът е решен в тъмносиньо и камината, която е един от акцентите в него достатъчно красноречиво подсказва, че тази бира е замислена за зимните вечери. Като консумацията може и да е по двойки… От надписите става ясно също, че е използвана помощта на пивоварна Blek Pine, която има своя опит в овесените стаутове. Овесът придава една приятна плътност на тялото, която леко изтънява към края. Николай и Томас от „На пейката“ са избрали своя елемент на изненада под формата на индийско орехче, което е вложено в бирата. То се усеща приятно пощипващо към финала, без да доминира. Наситено черен на цвят, този стаут се отличава и с лек сгряващ ефект, което също е част от замисъла. Що се отнася до пяната – тя носи аромат на овеса, както и шоколад плюс препечено зърно. Но е добре да имате чаша под ръка за бързо наливане, тъй като е възможно пяната да потърси по-бързо своя път извън бутилката.
Този овесен стаут може да бъде поръчан през сайта на „Пивотека“, има го в магазина Beera, както и този на Farmhopping, като тази седмица ще започне постепенно да се появава и на други места. Скоро му предстои да потегли и за Холандия, тъй като е малко известен фактът, че „На пейката“ се разпространява и там, в родината на единия от създателите на този бирен проект.

 

Advertisements

Над 8000 души са посетили „Светът на „Загорка“ през 2017 г.

Това отчитат от пивоварна „Загорка“, като посочват, че сред посетителите на музея е имало любители на бирата от цялата страна и туристи. Но също така и организирани групи като Асоциацията Women for water, неправителствени организации и др. Имало е дори студенти, които са се интересували от добри бизнес практики, най вече по отношение на биотехнологиите и опазването на околната среда.
След направения ремонт „Светът на „Загорка“ обиколката с екскурзовод включва и помещенията от старото пивопроизводство. Там са представени и четирите етапа на развитие на „Загорка“ – като пивоварна „Бъдещност“ (1902-1911 г.) в началото, след това пивоварна „Тракия“ (1917-1927 г.), възстановяване на пивоварното производство и развитието му във фабрика „Загорка“ (1947-1993 г.) и присъединяването на пивоварна „Загорка“ към семейството на „Хайнекен“ (1994 г. – до днес). Обогатена е и експозицията, която включва лични вещи на създателя пивоварната в Стара Загора – д-р Константин Кожухаров, бирена бутилка от 1902 г., над 15 вида чаши, в които се е предлагало пивото, а и запазен кен с първата наша безалкохолна бира – „Загорка Вита“, която е била предназначена за износ в арабските държави. Повечето от експонатите са дарения от лични колекции или са били семейни реликви.
Разбира се, освен обиколката на завода, посетителите са привлечени най-силно от възможността да опитат жива бира „Загорка“, сварена същия или предния ден, която се предлага единствено в дегустационната зала на пивоварната. Резервации се правят на www.zagorkatours.bg

 

Тъмното „Витошко лале“ е интересна провокация към вас

Само за половин година бира „Витошко лале“ успя да се пребори за своята разпознаваемост. Срещна някои мърморещи критици, но и много приятели, които оцениха един свеж лагер, който няма големи претенции, освен да е освежаващ, с качествени съставки и сварен по класическа технология, без допълнителни подобрения по нея.
Въпросът бе накъде ще се насочат хората, които измислиха тази бира и съумяха с успех да я лансират. Е, от събота посоката вече е ясна. Тъмно „Витошко лале“. Но не просто така тъмно. Не би било толкова интересно. Затова бе създадено едно хибридно пиво, което не може да влезе в определени рамки и затова наистина си остава под общ знаменател „тъмно“.
Тази бира, отново сварена в „Ломско пиво“ е сварена с дрожди за горна ферментация, но след това лагерува с дрожди за долна. Първоначално може да създаде впечатление за тъмна пшенична (дункел вайцен), но в нея има само ечемичен малц и никаква пшеница. И освен това при всяко следващо дегустиране прибавя нови и нови нюанси към себе си.
Пяната носи аромат на сушени плодове и мая. Тук е мястото да се спомене, че дрождите носят качеството на института Weihenstephan и именно те дават насоката на тъмното „Лале“. Впрочем, и малцът е немски и от добра класа.
При отпиване се усеща приятно плътно тяло (бирата е с 5,5% алк и 12% плътност). Пие се с удоволствие и лекота, но същевременно е достатъчно наситена. Лагеруването пък е дало идеална бистрота на иначе тъмно махагоновия цвят. Вкусовете са една идея по-интензивни в бутилка, в сравнение с наливното, което бе представено на промоцията на бирата в събота вечер в бар Flip Flop. Финалът дава една също така особена горчивина, която донася усещане за кайсиеви ядки и пресни билки. Идеалната температура за консумация на това пиво е между 7 и 10 градуса, като при повишаване на температурата изпъкват нюанси, характерни за ейлови бири.
При всички случаи, както споменах, може да се направят сравнения на тази бира – да се пие по-хладна и малко по-затоплена. Да се пие един път вечер без никаква храна или пък друг ден в съчетание например с жълти или сини сирена. Ще има разлика, ще има нещо различно, което ще ви прави впечатление всеки път. Затова и отначало споменах провокацията. Оценка 8/10.
Тъмното „Витошко лале“ от тази седмица може да бъде намерено по местата, където сте взимали досега и светлото. Бирата успя да се появи на пазара преди коледните и новогодишните празници, но цената за спазения срок при някои бутилки се оказва недостатъчно добре залепен етикет. Ще е като урок за следващото „Витошко лале“ (ще има такова и ще е пак интересно). Но пък в крайна сметка етикетът е само част от естетичната страна на нещата, важно е съдържанието, нали?!

 

„Ромбус“ посреща зимата в черно и златисто

През следващата седмица настъпва астрономическата зима, но от пивоварна „Ромбус“ явно са се погрижили да попълнят сезонната си колекциа от бири с нови две предложения. И отново в интересни стилове.
Черният IPA е добре познат на доста от вас. Стил, съчетаващ черния цвят, вкусовете на препечено зърно, кафе и шоколад – всичките типични за стаута, с добре изразено охмеляване, включително и сухо – частта на IPA.
Всичко това присъства в бирата Black Widow, която от миналата седмица вече е в специализираните магазини и заведения. Дебютът й всъщност бе изненадващ – по време на конкурса „Black Rhombus 2017“ на 25 ноември в дегустационната на пазарджишката пивоварна. Тогава бирата бе представена само в наливен вид и получи веднага силно положителни отзиви. Впрочем, победителят в конкурса – Dark Steel, също е Black IPA, така че ще е любопитно сравнението между двете, когато и втората излезе на пазара. Миналата година от тази пивоварна също извадиха черен IPA, но тук вече името е различно и дава насока, че има промяна и в рецептата.
Black Widow в бутилиран вид е в традиционните вече за „Ромбус“ шишета от 0,33 l. Етикетът следва основната стилова линия на предишните бири от тази пивоварна. Разчупването идва от паяжината и паяка, който е изобразен около надписа. В природата той е силно отровен. Тук е символ на убийствената комбинация между различните малцове, най-вече препечения, с три вида американски хмелове, даващи усещане за мандарини, бор, грейпфрут. Тялото е добро за своите 5,8% и бирата е учудващо пивка. Финалът пък има своя баланс между горчивината от хмеловете и тази от препеченото зърно.

Втората бира, навлязла на пазара е „Arriba“, от екзотичната фамилия на светлите стаутове. Златистият цвят по никакъв начин не влияе на какаовите, ванилени и шоколадови аромати и вкусове. Усеща се и кафето, като то в случая е етиопско (какаото пък е от Еквадор). Кафето дава запомнящ се, траен ароматен профил. Той е по-агресивен от какаото и съответно са набива като първо впечатление. Следващото усещане е, че „Arriba“ е добре отлежала. Така, както и останалите бири от „златната“ серия на „Ромбус“. В допълнение идва сгряващия ефект и горчивината на кафе и натурален шоколад в завършека.

Плюс отново е, че и на двете бири е указано препоръчителните храни, с които може да се дегустират. Оценка и за двете – 8/10.

„Пивотека“ представя английската хипстърска пивоварна Orbit

Тя е създадена през 2014 г. в южен Лондон. Нейният основател Робърт Мидълтън (за когото няма данни за родствена връзка с херцогинята на Кеймбридж Кейт Мидълтън) е пообиколил солидно Шотландия със своя раздрънкан ван „Фолксваген“, за да почерпи вдъхновение на място от доста интересни пивоварни в Меката на уискито. Не по-малко авантюристичен е и дългобрадият главен пивовар Марио Канестрели, а в допълнение на хипстърския ореол на цялата компания идва и любовта към музиката, която е вплетена дори и в логото, под образа на винилова плоча.
От старта си насам обаче Orbit се обръща към пивоварните традиции на континента. Това се вижда и от техните бири, които могат да се намерят в България, благодарение на „Пивотека“.
Стилът кьолш, типичен за Кьолн, ми е сред фаворитите от години и затова бе приятна изненада да открия Nico, тъй като у нас доста рядко се вкарват кьолш бири, най-често през супермаркет Hit. Характерното за кьолша е, че при него се използват ейлови дрожди, но за сметка на това отлежава дълго и при по-ниски температури, подобно на лагерите. При Nico (4,8%), както при повечето кьолш бири се наблюдава изчистен ароматен профил с леко доловим мирис на малц. Следва добро малцово тяло на вкус, съчетано с богата палитра от флорални и медни нотки. И вече накрая идва характерният ултра сух и леко горчив финал, който винаги ме е печелил.

В Orbit явно си падат по бирите в Северен Рейн-Вестфалия, тъй като имат и алт бира – Neu (4.7% алк), коато подобно на кьолша е с ейлови дрожди, но отлежава като лагерно пиво. Разликата съвсем общо казано е в цвета (при алт бирата той е значително по-тъмен от конкурентния стил). Както и в характерната стипчивост, която нерядко е получавана и чрез използването на пшеничен малц. Такъв отсъства в съдържанието на етикета на Neu (в който има надписи на български). Но пък бирата има силно малцово тяло, наситен амбърен цвят, на вкус се долавят карамел, хляб и отличителната за стила горчива нотка във финала.

За разлика от тях пък Ivo e типичен американски светъл ейл (4,5% алк), лек за пиене и с не толкова засилена горчивина. С цитрусови, но не твърде изразени нотки в аромата (най-вече на ананас), с идентични усещания и на финала, като тук вече го има типичното усещане за грейпфрут, благодарение на хмела. Определено Ivo е доста подходяща за следобедна бирена сесия или предвечерна такава.

 

Бок за споделяне от Hills

Хубаво е, че в пивоварна Hills като всички нас обичат коледните изненади. Миналата година преди празниците се появи техният раух, който се получи доста добре, ще се съгласите. Вече дойде и краят на очакването какво ще излезе от перущенската крафт пивоварна този декември.
Става въпрос за бира отново в германски стил, както почти всичките им останали (без белгийския сезон). И по-точно това е бок. Дебютът му ще е утре (12 декември) в седем заведения в страната, където ще се предлага засега само наливно. В София това са KANAAL, Birabar, Tap 12 и Автентично. В Пловдив пък ще са „Котка и мишка“, „Beerstop“ и „1890“.
До броени дни Smooth Bock ще се появи и в бутилки не само в тези барове, но и по други места, включително и специализираните магазини, предлагащи Hills. Като стана въпрос за бутилките, те са и единият акцент около тази нова бира. Тя ще се предлага в големи разфасовки от 0,7l, като самото шише е видимо доста качествено, с дебело и непрозрачно стъкло. Това предполага, че ще се отрази и на цената, но пък подобна бира би могла да се купи от двама, че и трима души. Понеже този бок е замислен като бира за споделяне. Най-малкото, защото със своите 6,2% алк (16% плътност) той не е лъжица за всеки, който е решил сам да дегустира. Макар, че лично за мен една подобна бутилка е идеална мярка за моя вечерна доза бира. Но все пак – Smooth Bock идва по празниците, а тогава хората се събират. Около маса, около бутилка…
А какво се крие зад тези черни стъкла? Една доста добре отлежала бира, в която германският технолог на Hills се е опитал да предаде есенцията на стила бок. Пиво в лагерен стил, с почти неутрален аромат, с леки малцови нотки, силно тяло и бистър бакърен цвят. При отпиване се усеща плътен малцов вкус, нотки на мед и леко на препечена захар. Бирата отговаря на името си и е приятно мека. Изненада донякъде е по-силната горчивина, която не е толкова типична за бок бирите. Но същевременно тя оставя на върха на езика една лека пикантност, дори вкус на бадемова ядка, което е съвсем допустимо и нерядко срещано при бок бирите.
Информацията към момента е, че Smooth Bock се прави засега еднократно и не е изключено, при добър интерес, количествата да привършат към края на тези празници. Но пък така ще имаме поле за очакване дали следващата Коледа, живот и здраве, ще има ново издание на този бок, или пък друга изненада.

 

Така изглежда бутилката на Hills Smooth Bock, дни преди да бъде пусната официално

 

А това ще е и самият етикет

Brewforia ще празнува три дни първата си годишнина

Още един повод да ме споходи мисълта колко бързо се изниза една година – добрите приятели на блога в лицето на Brewforia ще празнуват своя първи рожден ден. При това в продължение на три вечери – от четвъртък до събота тази седмица.
Поглеждайки ретроспективно през това време не може да не се отчете, че компанията създаде свой верен кръг от клиенти и не спира със събития, в които се стреми да разшири този кръг. Трябва да се признае, че им се получава. Не само заради удачния подбор от бири, които да представят, но и заради коректното отношение към клиенти и партньори (поне аз досега не съм чувал лоша дума по адрес на Brewforia).
А прогресът в бири през това време може да се опише и така – на старта те бяха с една пивоварна, на която бяха представители (италианската Brewfist), а после се прибавиха австро/словенската Bevog, германската Crew republic, полската Kormoran… Развит бе и сайтът Brewforia.bg. Не бива да се подминават и посещенията, които организираха на някои от най-запалените бирени почитатели до пивоварна Bevog, например. Изобщо – година, наситена със спомени и много, при това хубава бира.
Също толкова интересни се очертават и вечерите, с които ще се отбележи поводът. Всяка от тях ще е с различна насоченост, за да има винаги нещо ново, което да бъде дегустирано. Началото е този четвъртък (7 декември) в Birabar. Акцентът ще е върху добре охмелените бири. Нещо, по което май почти всички от нас си падаме. Иначе казано светли ейлове в американски стил и IPA на корем. Ще бъде представен за първи път и един Double IPA, който ще е на Brewfist. Въпросният Pilot е толкова пресен, че още няма формирана оценка в RateBeer, но вече има достатъчно добри отзиви. Характерното за тази бира е, че при направата й е използвана новата Cryo Hop технология, която извлича още по-изразени аромат и вкус от хмеловете.

В петък (8.XII) пък забавата се пренася в KANAAL. Където Brewforia ще се покаже с петата нова пивоварна, на което ще е представител – британската The Wild Beer. За някои от вас вече позната. Дори и вероятно от това място – KANAAL. На партито ще има и две наливни бири, които може да опитате само там. Puritan (в стил New England IPA, за който стана дума само преди няколко дни в блога), както и стаутът Millionaire (с карамел, сол и какао). Ще има и бутилирани бири на The Wild Beer, които може да бъдат опитани и занапред. Като например издухващият главата Madness IPA (оценка 97/100 в RateBeer), която се предлага и в кен. Тя дава всичко, което един почитател на IPA може да иска – силно ароматно начало на окосена трева, гора, цитруси. Плътно тяло, което дава усещане, че хмелът се точи като масло. Същевременно бистър светложълт цвят до последната капка. И охмелен с шепите финал. Страхотна!

 

Много добри думи заслужава и Smoke ‘n’ Barrels, зимна версия (оценка 91/100). Тя показва как въображението на пивоваря може да преобрази един обичан, но някак твърде познат стил като белгийския дюбел. Както името подсказва, към обичайния дюбел е добавен пушен малц, а самата бира е отлежала в бъчви. По-конкретно – бъчви от калифорнийско червено вино. И двата „странични фактора“ си дават своя ефект върху Smoke ‘n’ Barrels, която едновременно носи пушени аромати и ароматите от бъчвата, включително и затоплящия ефект от алкохола (7,4%), но и запазва характерните за дюбела аромат на сушени тъмни плодове, богато малцово тяло. Плюс един акцент на череша във финала.


А пък последната вечер от тържествата на Brewforia ще е в събота, в Cush.BAR – там, където бе и началото. На място ще бъдат представени всички тези пет пивоварни, но ще има и малки „новинки“. Като например имперския стаут на Bevog с Naparbier (с кленов сироп и кокос). Или пък друга колаборация на Bevog – с холандската Oedipus. Въпросната бира с име Swing Lolita Swing е в стил гозе, с прибавени малини и маракуя. В нея е вложена и сол, за да даде приятния солен привкус, характерен за стила. Нехарактерно високият алкохолен процент (5,4%) не се усеща, не е наблегнато на друга типична черта за стила – киселият вкус. Тук киселото е на доста ниско ниво, напълно подходящ старт за хора, които тепърва нагазват в киселите бири. Същевременно Swing Lolita Swing е много пивка, освежаваща и наситена с плодови аромати и вкусове. Оценена е подобаващо и от RateBeer, ако взимате и това предвид – 86/100.


Наздраве, Brewforia – заслужавате си вашите нови и по-стари приятели три дни на пият и да се веселят с вас!

 

Dorst ви пробва с New England IPA

Наскоро бях обещал, че ще споделя малко повече за New England IPA (или NEIPA) и ето, че сега следват редове за този стил, който е се превърна в един от най-големите хитове сред ценителите на бира. Силният интерес на последните към NEIPA може да означава, че те или явно вече са се наситили на класическия IPA, или горчивината им идва малко.
Защото NEIPA в своята същност е IPA, но много по-сухо охмелена. До такава степен, че да стане мътна от това. Което придава една специфична „заоблаченост“ на бирата, тя дори може да бъде оприличена на нектар. Не само заради гъстотата, но и заради тропическия вкус от хмеловете. В същото време обаче тази кремовидна мекота на тялото спомага по-лесно да бъде приета горчивината.
Счита се, че първият NEIPA е Heady Topper от пивоварната The Alchemist в щата Върмонт, която излиза на пазара в началото на 2011 г. и е замислена като Double/Imperial IPA. Постепенно вниманието към този начин за правене на IPA надхвърля границите на щата, а същинският бум настъпва през 2015 г., когато стилът попада в новото издание на класификатора Beer Judge Certification Program (BJCP) в категория 21B – Specialty IPA.
Оттам нататък бирените търсачи започнаха да налитат все по-устремно към „хмеловите нектари“… И бе въпрос на време кой в България пръв ще експериментира в насока NEIPA. Сториха го момчетата от Dorst, използвайки отново партньорското рамо на горнобанците Blek Pine.
И така стана факт Hippy Shake, който мнозина от вас вече са успели да опитат. Може да се отбележи старанието в посока вплътняване и замъгляване на бирата. За първото е използван и овес, а за второто – щедро охмеляване. В тази бира са вложени типични американски сортове хмел – Columbus, Mosaic и Simcoe. Всъщност родствената връзка на хмела с марихуаната е дала половината име на бирата, „хипи“ частта. Втората трябва да препраща към шейковете. В тази бира (6,9% алк, 15.5% плътност) действително се усеща мощен аромат на тропически плодове, но и на билки и борова гора. Горчивината също е на значително ниво. Въпреки обилната начална пяна, газировката е по-ниска, за да се създаде още по-силно усещане за плътност на пивото.
Може обаче да се поработи в посока на по-изразен послевкус и в отнемане на вкуса на маята от цялостното възприемане на бирата. Но това може би ще го видим в следващата NEIPA от Dorst. Защото те вече работят усърдно за такава.

 

„Пивотека“ кани на 4-ия си рожден ден в сряда

Сряда – 29 ноември, 19 ч., столичен бар „Ателието“ (ул. „Цар Самуил“ 50). Това са денят и мястото на партито, на което „Пивотека“ кани, за да отпразнува 4-ия си рожден ден.
Погледнато назад във времето през ноември 2013 г. „Пивотека“ стартира като проект и бързо се превърна в един от първите проводници в страната на крафт бирата. Тогава началото бе с „Camba Bavaria“ и „Schneider Weisse“, а през годините „Пивотека“ внесе още десетки интересни предложения. Заедно с това Деян и Кристиян станаха и представители на повечето български малки независими пивоварни.
Това обаче няма да бъде просто поредния рожден ден на компанията. Разбира се, ще е един добър повод да се каже „Наздраве“, но заедно с това момчетата от „Пивотека“ ще представят своето ново лого, като е готов и обновеният им сайт. След дълги години, в които акцентът бе работа с магазини и заведения, сега „Пивотека“ се обръща и към всеки отделен любител на бира. Защото през сайта може да се правят поръчки. Изненадата е, че за София доставките ще бъдат безплатни. Засега ще се доставя само в рамките на столицата, за да се улеснят и клиенти от по-крайни квартали, които нямат чест достъп до специализирани магазини и заведения в центъра. Но вече се мисли за доставки и за страната. Разбира се, и сега може да се поръчат бирите извън София, като се ползват услугите на „Еконт“.
В „Ателието“ няма да се говори само за сайта (защото ще пресъхне устата), а ще се пие и бира. Включително и съвсем нова. Тогава „Пивотека“ ще направи премиера на румънската пивоварна Three Happy Brewers. Основана в Букурещ по-рано тази година, тя е поредното доказателство за бума на крафт пивоварни в северната ни съседка. Историята на Three Happy Brewers е простичка и истинска, каквато може да се случи навсякъде по света, каквато имаме и при две-три от нашите пивоварни. Трима приятели започват да варят домашно пиво през 2015 г., като постепенно ги обзема амбицията да споделят своите бири с повече хора. И успяват да лицензират пивоварна, да купят собствени мощности и да си намерят място в един от кварталите на Букурещ. Сега там има доста нетрадиционна дегустационна, а техните бири наистина започват да стигат до все повече хора. Сега и в България. Интересното е, че един от тях – Микеле, в момента пребивава в страната ни. А пък Дейвид е австралиец, живеещ в Румъния (което обяснява и наличието на Australian Pale Ale в портфолиото).
Въпросният австралийски светъл ейл (5,5% алк и 45 IBU) е приятна и удачна за ежедневно пиене бира. С аромат на карамел, манго, маракуя, мандарина, портокал и доста солидна горчивина за финал.

Изобщо повечето бири на Three Happy Brewers в момента са на този принцип – ежедневни, сравнително леки, повечето – добре охмелени, подходящи за консумация на месо, бургери. Явно от пивоварната са решили първо да стигнат до повече хора с познати стилове бира, след което да започнат с „тежката артилерия“, а не да обръщат пирамидата още от начало.
Разбира се, освен светъл ейл, те имат и „задължителен“ Индийски светъл ейл – West Coast IPA (5,6% алк, 60 IBU), с подчертан аромат на портокал и карамел, както и добро малцово тяло, с финални нотки на грейпфрут и борова гора.
Имат и English Amber (5,5% алк), който ще зарадва повече любителите на по-горчивите бири, отколкото на традиционните британски стилове. С налични бисквитени, флорални и цитрусови нотки на аромат и доста охмелен финал, преди който се прокрадват нотки на портокал.

А пък техният Czech Pilsner (5% алк, 35 IBU) идва тъкмо на място, за да припомни на почитателите на лагерните бири, какви всъщност трябва да бъдат те – само с ечемичен малц, вода, мая и хмел. Добре отлежали и в резултат – пивки и освежаващи. С приятен аромат на зърно и леки лимонови нотки, чист профил и приятен леко нагарчащ финал. Добър представител на стила си.

Съответно след партито в сряда бирите на Three Happy Brewers ще са налични и за поръчка.

Бирена поредица тръгна по Travel Channel с нов сезон

Със събитие в приятната обстановка на фамилна бирария „Прага 18“ в столицата бе направена премиера на новия сезон от поредица по Travel Channel, посветена на нашата любима напитка. „По следите на бирата“ е поверена от популярния британски водещ Оли Смит, известен винен експерт, който поема ново предизвикателство, воден от засилващата се роля на бирата в световен план.

Предстоят срещи с пивовари и редови любители на пивото, посещения на популярни бирени дестинации и същевременно въвеждане на зрителите в основни термини и тънкости при производството и консумацията на любимата ни напитка. И още много теми, които вярвам, че ще привлекат вниманието на почитателите на бирата. Или пък ще запалят други, по-невъвлечени, в космоса на биреното разнообразие.
Първите две серии на „Оли Смит – По следите на бирата“ се излъчиха снощи, като ще имат повторения по Travel Channel в събота от 12.00 ч. и в неделя от 20.00 ч. В тях Оли приготвя експериментална бира с ябълка, бъз и мед, след което проверява дали неговият вкус съвпада с този на жителите на Хюстън. След това той посещава Сан Диего – един от градовете с най-голям принос за големия интерес към крафт бирата. Там той обикаля пивоварните по 30-та улица, която е популярна и като „Булевард на бирата“. А там определено има какво интересно да се види…
Иначе следващите нови епизоди (по два на вечер) ще се излъчват всеки понеделник от 21 ч.