Изяществото на бирения стил барли уайн

Самото наименование на стила барли уайн (Barley wine), дава красноречиво напътствие що за бира е това – съчетание на ечемичения малц и винените характеристики. Един от най-изтънчените стилове бира, признавам си – един от любимите ми. Тези бири са едни от най-силните (най-често от 8 до 12% алкохолно съдържание), характерни с висока плътност, богата вкусова гама, затоплящ ефект, отлежали в бъчви. И, да – много подходящи за настъпващите студени месеци.
Съвсем накратко, без излишно фактологично разпростиране, бих искал да опиша историята на барли уайн. За ечемичено вино се говори още в Древна Гърция. Споменават го историците Ксенофонт и Полибий. То може да се сочи само като предшественик на барли уайн, тъй като в древността в него не се е влагал хмел.
За същинския барли уайн вече може да се говори от времето на войните между Англия и Франция в края на XVIII и началото на XIX век. Аристокрацията на Острова тогава е потърсила начин именно чрез силен отлежал ейл да отвърне на изтънчените френски вина. А вече първата марка, която е категоризирана като барли уайн, е „Barley wine Bass Ale № 1“ на английската пивоварна „Bass“, датираща някъде около 1870 г.
Частта за вино в името на стила се използва заради високото алкохолно съдържание, но фактът, че при направата се използва ечемик, е определящ, за да може да се говори за вид бира.
В съвременното пивоварство има две основни разновидности стила барли уайн. Американският вариант е характерен с по-осезаемо хмелово присъствие и амбърен до светлокафяв цвят на пивото. Английският дава повече вариативност на цвета – от тъмно злато до наситено черно. Има и бирени почитатели, които считат, че стил барли уайн няма, а това е всъщност част от стила стар ейл. Но се доверяваме на категоризацията на BJCP (Beer Judge Certification Program), който отчита три стила силен ейл – стар ейл, английски барли уайн и американски барли уайн.
В България не е лесно да се намери барли уайн, но не е и невъзможно. Единственото сигурно място, където почти винаги има на разположение, е столичният крафт-бар „Канаал“.
Отделно знам за домашни пивовари, които са се пробвали да правят барли уайн. Впрочем, стилът е един от тестовете, които могат да индикират доколко се е усъвършенствал в уменията си един домашен пивовар. Имал съм възможността да опитам единствено домашен барли уайн, дело на Темелко Пампов, председател на УС на Асоциацията на домашните пивовари в България. И мога с чиста съвест да кажа, че той е постигнал един наистина чудесен резултат, като тази бира може само да става още по-добра, колкото повече отлежава.
Именно в „Канаал“ опитах и един от най-добрите барли уайн примери, на които съм попадал. Old Foghorn на американската пивоварна Anchor. Тя се произвежда от 1976 г. и е характерно за нея, че се води като една дума – barleywine. Просто производителите се опасяват, че написано отделно вино, би отблъснало бирените любители зад Океана от идеята да си я закупят.
Old Foghorn (9,4% алк), се характеризира с тъмнорубинен цвят, съвсем кратка пяна, аромат на сушени тъмни плодове и сушено грозде, наситено малцово тяло, много мек и леко сладък вкус, а ценни нюанси дава и отлежаването в бъчва. Има го ликьорния и леко затоплящ тялото ефект, има го и характерния за американската разновидност лек хмелов завършек. Вълшебна бира! Която вярвам, че е оценена от част от вас. А тези, които тепърва искат да се докоснат до стила барли уайн – без колебание, дайте воля на сетивата и въображението си. Наздраве!

 

Реклами

Есенно-зимни бирени впечатления, част II

Продължавам разходката из сезонните български бири с още четири марки. За съжаление, повечето от тях предизвикаха смесени чувства. Тъмните лагерни пива на „Каменица“ – „Каменица Тъмно“ (6% алк) и „Астика Тъмно“ (5.6% алк), не отбелязват някаква съществена разлика от миналата година, за добро или лошо.
Голямото разочарование обаче дойде от новия продукт „Каменица Тъмно Cherry“ (2,2% алк). Таргетираната най-вече към дамската част на консуматорите бира е нещо средно между лек тъмен лагер и радлер. Цветът и подходящата газировка са сякаш най-големите предимства, в аромата се усеща череша, но сладостта във вкуса идва в повече, предвид слабото тяло на пивото. Нека критиката бъде приета като конструктивна, заедно с препоръката, че ако търсенията са били в насока на есенно-зимна плодова бира, то има един добър пример в лицето на Leffe Ruby. Още повече, че в България се предлагат Leffe Blonde и Leffe Brune, тъкмо от „Каменица“.
Другото, което ще ме принуди повече да не посегна към „Каменица Тъмно Cherry“ е описаното съдържание, което заема половината графа в етикета. Към стандарта от малц, хмел и мая са добавени концентрати на череша и бъз, подсладители, стабилизатори, глюкозо-фруктозен сироп и т.н. В етап на нарастващо консуматорско търсене, насочено към възможно по-екологични храни, това е един показен автогол. Тази бира може да се лиши от много от тези излишни опашки с Е-та от себе си и да повиши чувствително качеството си, вярно, заедно с цената си, но в един момент консуматорът решава кое е по-важно – бюджетът или това, което слага в чашата си.
В интерес на обективността, и в „Загорка Резерва“ има глюкозо-фруктозен сироп и нещо, описано като „естествен аромат“, но там резултатът е доста по-приемлив. Впрочем, след въвеждането през декември на единен регламент за етикетиране на храните в ЕС, всички пивоварни трябва подробно да опишат съдържанието си, включително и на съдържащите се алергени. Информацията само ще бъде от полза на клиентите.
За финал оставих и добрите впечатления. Те идват от „Шуменско Тъмно“ (5,5%, 13% плато), което е отбелязало чувствителен прогрес. При сипване в чашата, ще имате пред себе си тъмно лагерно пиво с прилична средна плътност и тъмномахагонов цвят. От пяната се долавя аромат на карамел, който присъства приятно и на вкус. Във финала се забелязва лека горчивина и сух завършек. Надеждата е единствено това ниво да бъде запазено до края на сезона и пускането на последните партиди.

Чакането за „Гларус“ в бутилка приключи

След като няколко месеца почитателите на бирата се наслаждаваха на „Гларус Спешъл Битър Ейл“ в наливен вид, а от броени дни и на „Гларус Портър“, настъпи дългоочакваният момент крафт-пивоварната да пусне своята продукция и в бутилки. През втората половина на тази седмица ще бъде налична за потребителите първата партида в стъкло на „Гларус Спешъл Битър Ейл“, а до края на следващата седмица на пазара излизат и бутилките с портър.
В блога ще можете да намерите своевременна информация къде могат да бъдат открити и купени бутилките, а също и тук https://www.facebook.com/glaruscraft Това ще се случи в редица столични заведения, включително и такива, в които досега не е предлаган наливен „Гларус“. Бутилки ще има и в няколко специализирани магазина в София. Идната седмица трябва да бъдат налични и в Пловдив, както и в старозагорската бирария Beer House. Работи се и по въпроса с приемане на поръчки от страната онлайн и това ще се случва на pivoteka.bg.
Всичко ще се развива в движение, което е и част от сладката магия на крафт-пивоварството, но фактът е неоспорим – „Гларус“ ще е достъпен за всеки, който иска да си я пие у дома.
А в духа на легендата, че добрите новини идват по Коледа – покрай празниците може да се очаква и третото отроче на пивоварната от варненското село Слънчево – „Гларус IPA“. В момента вървят последните доизкусурявания по рецептата, за да бъде дебютът в най-добра светлина. Нетърпението вече е налице, нали?!

 

Да ти е опушено на небцето с раух бира

Иска ми се да споделя няколко реда и за един от любимите ми стилове пиво – раухбирата, известна също като опушена. Подходяща особено за този сезон, със своя специфичен аромат на опушено дърво или дори на бекон. И същевременно още слабо позната в България. Любовта от пръв поглед беше спонтанна, но и едновременно с това добре „манипулирана“, тъй като първите съприкосновения бяха във виенската пивоварна 7stern с тяхната Rauchbier, а и отделно Schlenkerla Rauchbier Marzen. Прекрасни примери, дали ново усещане на сетивата, което създава привързаност към вкуса и аромата на опушеното, от което иначе страня!
След тях последва заравяне из историята на този интересен стил. При което стана ясно, че всички пътища водят към… Бамберг. Именно този германски град е свързван с раух бирата, като нейното производство продължава да е концентрирано там. Защото в Бамберг решават да съхранят и доразвият древната пивоварна традиция, при която малцът е бил изсушаван върху решетки над огън. Така се е правило на много места, но впоследствие тази технология бива изтласкана в миналото. Освен в Бамберг. А в последните години и в Щатите.
Дори съществува легенда, според която местен пивовар пострадал от пожар, при който малцът му оцелял, но бил напоен с миризмата от дима. Майсторът решил все пак да направи бира от суровината и тя се харесала на клиентите му. Такива истории са особено интересни за разказване на чаша раух бира вечер.
Но е факт, че опушеният малц дава особен чар на бирата. Така има прекрасни примери на опушен портър, опушен бок, опушен стаут, опушена шварц бира и др.
Класическата раух бира обаче е в стила на лагерното октоберфест/мерцен пиво, с налагащ се богат аромат на опушен бук. Той се дължи на използвания малц, който е опушен на букова жар. Тя не е силна бира (между 4 и 6% алк), за разлика от пушените портър или бок, например. Акцентът в това пиво е основно върху малца и по-малко върху хмеловата горчивина.
В България раухът не е много разпространен, но ако вече ви е интересно, има няколко начина да опитате. В 100beers.bg се предлага интересен вариант – опушен тъмен (дункел) вайцен (BraufactuM Roog Rauchweizen), достъпна с поръчка от цялата страна. При него опушеният вкус не е така доминиращ, тъй като е търсен баланс едновременно с пшеничения и карамелено-бисквитен аромати и вкусове, но се усеща ясно, особено при леко затопляне на пивото до около 10 градуса. Много добро изпълнение!

При домашните пивовари също има майстори на опушената бира – имал съм привилегията да опитвам сполучливите експерименти на Виктор Върбанов и Христо Цочев, например (Наздраве на тях и още много успешни варки!).
А от няколко седмици в „Канаал“ се предлага друг любопитен пример. При това от Италия! Оказва се, че пивоварят на Birrificio del Ducato и приятелката му са били големи почитатели на опушените бири от Бамберг, заради което той е решил да свари такава за сватбата си с жената на сърцето си. Заради повода ли, заради пристрастието му към рауха или заради майсторството му (а може би всичко взето заедно), но се е получила прекрасна бира. С 5,2% алк., средно тяло, светломахагонов цвят и много отчетлив аромат на опушена букова кора, на пушена сьомга дори. Те се съчетават във вкуса с карамела, а и нотки на ядки. Финалът е леко пикантен, с отлично премерена горчивина и сух, опушен завършек. Бирата е правена с любов, което бе една от причините да ме спечели. Другата, бе отличният избор на Birrificio del Ducato да отдели място на етикета на едно признание от „Колдплей“, потвърждение, че пивоварят си е отдал сърцето – на жена си и на бирата: Questions of science, science and progress, don`t speak as loud as my heart…

 

 

За пшеничната бира и разликите между вайс, вайцен и вит

Напливът и разнообразието на чуждестранни бири понякога карат несвикналия до този момент бирен консуматор да се обърква леко в опитите да запомни всичко, което е пил и да започне да прави разлики. Често съм чувал въпроси от типа: „Пшеничната бира е жива бира, нали?“ или „Има ли разлика между вайс и вайцен?“, „Ами вит какво е?“. Затова си позволявам кратко и, надявам се недосаждащо, лирично отклонение за историята и разновидностите на бирите, в които е вложена пшеница.
Всъщност пшеницата е използвана за пивоварене от няколко хиляди години. Дори се счита, че е доста по-отдавна отколкото ечемичния малц, който навлиза едва в последните няколко века. Дори в няколко периода в историята производството на бира с пшеница е било забранено, защото ощетявало запасите от зърно, предвидени за изхранване на населението в различни държави.
Еволюцията на този тип пиво постепенно е довело до развитието на два основни стила в Германия – баварската вайсбира, позната и като вайцен в други части на страната, и берлинският (кисел) вайс. Оттам нататък следва белгийският вит (или бяла бира), както и американският вит, който може да се отнесе донякъде до вайс/вайцен, изключвайки най-вече характеристиките на германската мая за пшенична бира.
Според германски исторически източници, пшеничната бира се е срещала през XV век в области от днешна Дания до Хамбург и Виена. С категоричност може да се каже, че пшенични бири са се варили от династията Дегенбергер през същия век. Първите пивоварни, специализирани в пшенично пиво са изградени в Мюнхен и производството е било строго контролирано от баварските принцове. До 1872 г., когато правата са били прехвърлени най-накрая в полза на пивовари от неблагороднически произход.
С какво се характеризира пивоварният процес при пшеничните бири? В пшеницата има по-слабо присъствие на определени ензими, затова минава допълнителен етап на озахаряване. Задължително също така пшеничният малц се съчетава с ечемичен малц, което е от значение и за по-лесното прецеждане. Най-често съотношението между двата вида малц е 50:50 или 60:40, до 70:30 в полза на пшеничния. Баварската пшенична бира се отличава с аромат и вкус на карамфил и банани, понякога ванилия, заради особеностите на маята. При берлинския вайс пък се използва и млечно-кисела бактерия, която дава леко тръпчив и кисел вкус. Американската пшенична бира има по-неутрални аромати заради употребата на дрожди, които са характерни и за US-ейловете. Белгийският вит (бланш, бяла бира) е наречен така заради своя цвят, който пък се дължи на определена протеинова пауза и поддържана температура при озахарителния процес. Характеризира се с аромати на кориандър, портокалови кори и т.н. Прави се от сурова, немалцувана пшеница, в повечето случаи се добавя и пшеничен малц. При производството на изброените (вайс/вайцен, вит, американски вит) се използва технологията на горна ферментация.
Сега поотделно, отново само щрихиране. За баварския вайс – характерен с много ниско ниво на горчививина (между 10 и 20 IBU), с полуплътно тяло и наситени естери, даващи ароматите на банан и карамфил, за които стана въпрос. Също така е силно газиран. Именно в Бавария се използва терминът вайс или вайсбира. Вайцен се нарича в провинция Баден-Вюртемберг и северните райони на Германия. Хефевайценът (от hefe – мая) е пшенична бира в оригинален вид – характерна с доферментиране в бутилка, като маята дава типичен мътен ефект. Кристал вайцен пък е филтрирана пшенична бира, при което е отнета маята и това й помага да се отличава с бистрота. Най-известните производители на вайс/вайцен на немска територия са Erdinger, Paulaner, Schneider-Weisse, Franziskaner, Weihenstephaner и др.
При берлинския вайс нивото на горчивина е още по-ниско (3-8 IBU), то е също така добре газирано, а обикновено съотношението пшеница-ечемик е поравно. Към настоящия момент най-известната произвеждана марка е Berliner Kindl Weisse. Въпреки, че е с достатъчно нисък алкохолен градус – 2-3% алк, често се поднася с лимонов или малинов сок. Може да се съотнесе донякъде с чудесния белгийски ламбик, който обаче се прави със спонтанна ферментация от диви дрожди.
Белгийският вит води корените си в средновековието от т.нар. gruit бири, в които не е използван хмел, а коктейл от подправки и други растения. В съвремието се използва хмел, но като цяло има само намек за горчивина. Вложени са също настърган кориандър, кори от кюрасао, портокал и др. Стилът вит е възроден, благодарение на легендарния белгийски бирен майстор Пиер Селис с Hoegaarden. Популярни са още Blanche de Namur, St. Bernardus Wit, La Trappe Witte и др.
При американския вит се избягват бананови и карамфилови аромати, газировката е умерена, а понякога се използват и американски хмелове, макар че хмеловата горчивина не е така характерна за хмела. Типични примери са Allagash White, Samuel Adams White Ale, Positive Contact на пивоварна Dogfish Head и др.
С подчертано използване на пшеница са още дункелвайс/дункелвайцен (тъмният вариант на вайс – с добри примери, предлагани и у нас – Hacker-Pschorr Munchner Dunkel и Weihenstephaner Dunkel), а също и вайс/вайценбок (например Aventinus, създаден като отговор на Schneider-Weisse на долноферментиращите бок-бири). Наздраве!

Есенно-зимни бирени впечатления, част I

В България бе спазена традицията пивоварните да пускат своите тъмни предложения с настъпването на октомври. Към момента изключение от правилото (колкото да бъде затвърдено то) е „Загорка“ със Stolichno Bock, което може да бъде намерено целогодишно. За щастие вносители и разпространители на вносна бира се опитват променят тази картина и настройките на консуматорите в последните години. Тук обаче борбата с настройките на почитателите на пивото ще е доста дълга, за да се достигнат нагласите в Централна и Западна Европа, където тъмни лагери, тъмни пшенични (дункелвайс), тъмни ейлове и др. се пият и през топлите месеци.
Ще се опитам в няколко поста да обхвана възможно най-широко палитрата от бирените артикули за този сезон. За четвърта поредна година от „Загорка“ пускат своята серия „Резерва“, като са си спазили обещанието всяка година да има разлика във вкуса и рецептата. Този път от старозагорската пивоварна са решили да поубият твърде сладкия вкус, който се натрапваше в „Резерва 2013“. Боровинките обаче продължават да се усещат – и в пяната, и при отпиване, като отново го има карамелът, макар и малко на по-заден план. Сега обаче е засилена повече горчивината, при това доста осезаемо. Интересен е нейният сблъсък с плодовия вкус, а резултатът е определено в полза на вариант 2014, в сравнение в предишните две издания. „Резерва 2011“ си остава ненадмината засега, но нека тази летва не се окаже твърде висока за следващите години.
Промоциите на Stolichno Bock в магазинната мрежа бяха направени с цел да се пласират изостаналите от лятото количества. Но все пак вече има от новата партида. Познатото ниво е запазено и отново претенциите на производителя са, че бирата в кенове е с качество на наливна. Личното ми мнение е, че Stolichno Bock остава едно от най-добрите предложения на масовия бирен пазар въобще.
Третият „есенно-зимен“ продукт от „Загорка“ е „Ариана тъмно“, като и там се е запазило нивото – в случая на масово тъмно лагерно пиво без технологични грешки, но и без специални претенции.
За момента (и вярвам за целия сезон) обаче най-приятната изненада е „Гларус Портър“, което в настоящия етап няма аналог на българския пивоварен пазар, но не лежи само на лаврите на своята уникалност, а дава на свой ред качество, удачно съчетание на суровините и вкусове и аромати, които могат да се усетят само от бирите с горна ферментация (ейлове). „Гларус Портър“ може вече да бъде пит в столичния TheEggbar, а в сряда ще е и официалното му представяне в бар „Амстердам“. В следващите седмици се очаква и в бутилки, което ще улесни разпространението му в магазинната мрежа и в страната.
Следващите (все още непълни) впечатления ще бъдат за тазгодишните есенно-зимни продуктите на „Каменица“ и „Карлсберг-България“, с надежда за подобрение на „Болярка тъмно“, а и за запазване на качеството на фаворита ми от края на 2013-а – „Алмус Тъмно“.
Очаквам с голям интерес и вашите мнения!

 

Премиерата на „Гларус Портър“ ще е идната сряда

На 22 октомври (сряда) ще се случи официалното представяне на новата продукция от крафт-пивоварната „Гларус“ – пиво в стил кафяв портър. Мястото на събитието е столичният бар „Амстердам“ (ул. „Христо Белчев“ 38), а началният час е 19.00.
Там може да бъде опитана дългоочакваната „Гларус Портър“. Запознати с уменията на майстора-пивовар Деян Иванов, който е моторът на пивоварната в село Слънчево, уверяват, че портърът е една от стихиите му и бирата е станала още по-сполучлива от известния ви битър ейл на „Гларус“.
Производителят ни настройва предварително какво може да очакваме – бира с 4,6% алк., сварена с шест вида малц и два вида хмел, с аромат на карамел и шоколад, както и нюанс на печени ядки. С наситено тяло, леко горчив вкус, като при преглъщане се усещат и сладки нотки.
Портърът е пиво, което претендира да развива своите букети от аромати на по-високи температури, затова и е добре да се изчака да се стопли в диапазона 7-12 градуса.
В описанието на бирата е упоменато, че тя е вдъхновена от емблематичния за английската столица „London Porter“, известен и в България от няколко години. Но ако се съгласите, че „Гларус специален ейл“ е достойна конкуренция на „London Pride“ и дори я надминава в частта, че се сервира броени дни, след като е излязла от пивоварната, то очакванията към „Гларус Портър“ също са големи. Всеки посетител на бар „Амстердам“ идната сряда не само ще има възможност да е привилигерован да бъде сред първите, вкусили новата бира, но и ще получи специален подарък.
В следващите седмици портърът ще се появи и в други заведения, а съвсем скоро, може би и до края на месеца, на пазара се очаква и „Гларус“ в бутилки, което би улеснило значително разпространението му за други градове из страната.

 

 

Amarillo е бира за запомняне

И бих добавил – Amarillо е също така едно от събитията за бирения сезон есен-зима 2014/15 в България. Както си е събитие самото представяне на холандската пивоварна De Molen, което се състоя в понеделник в „Канаал“. Там във всеки следващ ден може да намерите въпросната бира, както и още 6 (за момента) майсторски изпълнения от De Molen. А Любо и Тони, благодарение на които е факт появата на тези изкушения у нас, могат да разкажат лични впечатления и за Borefts Beer Festival, фестивалът за крафт бира, организиран от тази пивоварна.
Та, за Amarillо… Дори само фактът, че притежава завиден рейтинг 98 от 100 в RateBeer насочва вниманието към нея. Но не само. Тя е представител на неособено популярния (все още) в България стил Double IPA, силно актуален в Щатите. Той се характеризира с още по-интензивен хмелов аромат и вкус, както и по-високи стойности на горчивина (IBU) от обикновения IPA (Индиа Пейл Ейл). Съответно и с по-висок алкохолен процент (над 7,5%). Тоест – бирата е за бавно и ценителско пиене.
Специално при Amarillо алкохолът е 9,2% и завидна плътност – 19% плато. При наливане прави обилна и много трайна пяна, за което помага и сполучливото съотношение на светъл и карамелен малц. Изненадата идва от използвания хмел при варенето – чешките Сааз и Сладек, напук на очакванията, че ще се заложи на американски такъв. Той обаче е употребен щедро при сухото охмеляване, което вече дава допълнителната гама аромати на бирата. И е използван само амарило, откъдето идва и името на бирата. Началните аромати са на карамел, портокал, ананас, а при затопляне се усеща вече и алкохолът, което е почти неизбежно при такъв висок процент. Подобни са усещанията и във вкуса, където обаче се долавят и други по-меки цитруси – като манго, даващи една приятна сладост. А също така има и намек за дъбова кора, съчетана със смола. Горчивината е силно осезаема, както изисква стилът, но е съвсем поносима. Което е още един комплимент към пивоварната за успешния баланс на тази бира. Цветът е на светъл бакър, а бистротата е леко заоблачена.
Ако искате да усетите хмела амарило в по-различна и „лека“ форма, то налице в „Канаал“ от същата пивоварна е и Amerikaans (4,5% алк), а подобно успешна, но с разкритие на качествата на хмел цитра е Citra Pale Ale (4.8% алк). На рафтовете има и още заслужаващи вниманието бири от намиращата се в стара мелница от XIX век De Molen, като те са преобладаващо в задокеански стилове – Zwart & Wit (8.4% алк, черен IPA), Vuur & Vlam (6.2% алк., IPA), Brood & Spelen (7.1%, ръжен американски IPA). Понякога и една от тях може да ви е достатъчна за вечерта. Но бъдете сигурни – ще остави ярък спомен у вас.

 

Октоберфест. Домашна бира. Приятели.

Зачудих се откъде да започна няколкото думи за състоялия се в събота октомврийски празник на домашните пивовари в България. И реших да е с „приятели“. Вярвам, че много от тези, които присъстваха са си тръгнали от събитието с поне няколко познанства повече отколкото са имали на идване.

Защото Октоберфеста на домашните пивовари надхвърли замисъла си да събере на едно място съмишленици. Мнозина в началото не се познаваха лично, а се знаеха само от специализирания форум (http://forum.beer-bg.com/) Други пък бяха единствено чували за това „чудо“ домашната бира и бяха любопитни да я опитат. Трети (запознах се и с такива), просто наминаха, ей така – по път, без да са запознати въобще с „темата на деня“… и останаха.

Най-нетърпеливите започнаха да се събират още преди официално обявения начален час – 12 ч., стартира и съвсем спонтанно отваряне на бутилки и взаимно оценяване. За да започне постепенно събиране на хора. Домашните пивовари един по един представяха собствените си бири – другите разглеждаха етикетите, слушаха, дегустираха.

Настъпи моментът и за наливната бира. Последователно бяха представени битърите на Rhombus Home Brewery – RHB (на бирения „войвода“ Темелко Пампов) и този на „подвойводата“ Виктор Върбанов. RHB присъстваше още с Американска пшенична бира, с каквато мнозина за първи път се сблъскаха, а също с напълно актуалния за празника (и чудесен) Мерцен/Октоберфест, варен през март, както повеляват баварските традиции. Овации обра и Citra IPA на домашен пивовар Владислав Димитров, която насочи вниманието на мнозина „новопросветени” към качествата и цитрусовите аромати на този популярен американски хмел – Citra. Финалът при наливното бе за друга приятна изненада – Ръжената IPA отново от RHB.

Достатъчен атестат за интереса и положителната оценка бе фактът, че още на първата наливна бира, пред инсталацията се зареди опашка, която до края на деня в нито един момент не свърши. Допълнителен показател бе и това, че някой съвсем спонтанно се наредиха за втора и трета чаша от същия вид. С две думи – домашната бира изненада и се хареса. „Черешката“ бе и вестта, че пивото е безплатно, както повелява уставът на Асоциацията на домащните пивовари в България (АДПБ).

Разговори, веселие, размяна на рецепти, съвети към начинаещите и бъдещи домашни пивовари. Нищо не можеше да помрачи настроението. А за да бъде всичко „по вода“ – от персонала на бирария „Халбите“ на ул. „Три уши“ вложиха цялата си енергия да помогнат на организаторите и да се представят с добро обслужване. Всичко бе като на Октоберфест! Дори няколко от пивоварите се бяха отзовали на призива за тематично облекло, за което получиха специални награди.

Накрая мнозина сякаш не вярваха, че празникът е преминал така неусетно. На тръгване имаше реплики „Кога ще е следващият път?“ и „Кога пак ще се съберем?“. Отговорът – най-късно на 25 март 2015 г., когато ще е третият международен конкурс за домашно пиво в България. За него ще бъдат обявени допълнителни подробности, но отсега мераклиите могат да търсят рецепти и да почват с варките. Най-голямата оценка ще е за смелостта и желанието да участваш, а след това вече и за качеството на пивото.

На тези, за които се струва твърде далеч следващият досег с домашното пиво – може да има интересна среща и по-рано. Веднага ще бъде отразено и в блога. Или пък забъркайте го това пиво вкъщи и това ще бъде най-сигурната гаранция, че ще опитате домашна бира съвсем скоро. И ще е лично ваша!

 

„Загорка“ подари космическа звезда на Стара Загора

Пивоварна „Загорка“ осинови и патентова космическа звезда на името на Стара Загора, като подари сертификата на кмета на града Живко Тодоров. Жестът е по случай 20-годишнината от приватизацията на завода и закупуването му от „Хайнекен“. Тодоров получи удостоверението за звездата именно на церемонията по случай юбилея. Там стана ясно, че средствата от символичния акт ще се инвестират в изследване на звездите.
На церемонията се бяха събрали на едно място четиримата генерални мениджъри на „Загорка“ в последните две десетилетия – Димитър Алексиев, Ян Дерк ван Карнебеек, Рууд ван ден Ейнден и настоящият Николай Младенов. Всеки един от тях разказа своите най-ярки спомени от работата си в пивоварната.
Алексиев сподели как са били платени 21,7 млн. долара за 80% от акциите на „Загорка“ през 1994 г., като това е признато и за най-успешната сделка в българската бирена индустрия. Тогава от Агенцията за приватизация очаквали, че плащането ще бъде извършено в брой и останали много изненадани, когато видели как се случва по електронен път в реално време. Така, отначало с недоверие, била приета и инвестицията от 5 млн. лв. за нова бутилираща линия. Даже тогавашният президент на България д-р Жельо Желев лично идва на проверка в завода да види как върви инсталирането. Алексиев отчете по свое време още придобиването на пивоварна „Ариана“ през 1997, на лиценза да се произвежда „Амстел“ през 2001 г. и на „Хайнекен“ през 2005 г. Той успява да издигне „Загорка“ до лидерска позиция на българския пазар (по обем и стойност) през 2002 г., както и въвежда PET-бутилките на пазара – с „Ариана“ през 2003 г.
Ван Карнебеек на свой ред поема щафетата и превръща „Ариана“ в най-продаваната българска марка бира през 2009 г. Той регистрира и удвояване на печалбите – 6,5 млн. лв. за 2006, 11 млн. за 2006 и 22 млн. за 2008 г.
На Ван ден Ейнден пък се пада тежката задача да преведе пивоварната през тежката финансова криза. Той се справя и успява да върне към нивата на продажба от 2012 г. Също така въвежда на пазара марките „Загорка Фюжън“, „Загорка Резерва“ и „Ариана Радлер“. Благодарение на него е факт и музеят „Светът на Загорка“, който регистрира повече посетители от останалите старозагорски музеи взети заедно.
Николай Младенов пък поема мисията да търси максимална ефективност на пивоварната в условията на задълбочаващи се демографска и финансова кризи. При него съвсем скоро ще бъде дадено началото на изграждане на пречиствателна станция от ново поколение. Инвестицията е за 2 млн. евро, като с нея ще бъде направена поредната стъпка от страна на „Загорка“ за бъде „зелена компания“ и да пести вода, електроенергия и др.

 

На снимката: Тримата бивши генерални мениджъри на „Загорка“, вече издигнали се в йерархията на „Хайнекен“ – Димитър Алексиев, Ян Дерк ван Карнебеек и Рууд ван ден Ейнденq и настоящият – Николай Младенов (от ляво на дясно) позират пред паметната звезда за 20-годишнината. На нея пише: „Стремим се към звездите и продължаваме да пишем нашата история с бъдеще“.