В модерното общество, където стресът е повсевместен, също в такова изобилие ни заливат и предложения за антистрес процедури, почивки, забавления. Тук ще стане дума за едно такова занимание, което гарантирано ти осигурява едновременно поне четири неща – бягство от ежедневието, забавление, усъвършенстване на умения и… бира. Не, не става въпрос да си отделиш цял ден за подобряване на рекорд по изпита бира. А да си я направиш сам…
За „Бирен ден“ се заговорва първо в САЩ – държавата, дала началото на съвременната революция при домашното пивоварене, а оттам и на крафт-пивоварните. Революция, която в последните година-две става факт и у нас. Почти без изключение, всеки български домашен пивовар, който веднъж се е потопил в атмосферата на бирения ден, с нетърпение прави планове как ще си „открадне“ време за следващия. Подготовката, настройката и леката „предстартова треска“ могат да се сравнят с тези на въдичаря преди деня за риболов, на планинаря преди атака на хижа или връх, на меломана преди дългоочакван концерт. Общото е насладата и презареждането от удоволствието, което си доставил. И ако търсите да поставите сравнение между домашния пивовар и винарите или ракиджиите, то разликите не са никак малко. Защото при едните има зависимост от реколтата и качеството грозде, а „свещенодействието“ се извършва два-три пъти годишно на казана. Докато „Биреният ден“ може да се случва всяка седмица, дори по повече от веднъж. Като материалите са каквито и по колкото човек си пожелае.
Денят е този, който човек си избере. Познати домашни пивовари си бяха нарочили четвъртъка, повечето по правило си харесват събота или неделя, а някои предпочитат да варят пивото вечер, на спокойствие.
Подготовката започва всъщност поне два-три дни по-рано. С избиране на рецептата и набавяне на нужните материали, съобразени с нея. В самия ден – приготвяне и дезинфекция на оборудването, загряване на водата до нужното ниво, изсипване на малца и… „Биреният ден“ е в ход! Следене на температурата, задържането й на това ниво в препоръчаните минути, следващи паузи… За пивовар с повече от 3-4 варки, това става вече рутина, както шофьорите постепенно усвояват карането на кола.
През това време вече мислите ти са заети с бързо прехвърляне на по-нататъшните етапи от варката. Или… главата ти е просто свободна и на разположение на настоящия приятен момент. Последователните действия са ясни, в ход се вихри изобретателността – с колко плътна, колко силна, с какви аромати и вкусове бира ще направя този път. Сладко върви и разговорът с приятели, които са дошли да ти помагат или просто да споделят твоя (без)ценен ден.
Йодна проба… Финално загряване…Прецеждане и слагане на сладката пивна мъст да заври… Вече си премерил и записал кога и на какви части трябва да сложиш хмела… Значи можеш да отвориш и бира от предишния „Бирен ден“ и да се насладиш на врящата течност, от която вече се носят ароматите от хмела.
Не усещаш кога е дошло време да се свали съдът от котлона и да започне охлаждането. Слад като то приключва, прибавят се дрождите, активирани минути преди това в чаша вода и плодът на твоя труд отива във ферментора. Ако всички етапи са минали наред, отпиваш доволно от чашата. Или пък звъниш на някой домашен пивовар с повече опит да консултираш как да поправиш в движение някое евентуална грешка.
Няколко часа по-късно вече са факт и първите балончета, ферментацията е в ход и след около три до четири седмици твоята собствена бира ще те очаква да й се насладиш и да почерпиш близки и познати. А ти вече кроиш планове за следващата варка…
Наздраве! Твоят несравним „Бирен ден“ те очаква…