Пълни с вкус 5% за 5 години на „Бял щърк“

Това, с което „Бял щърк“ винаги ме е печелил, са целенасоченият стремеж за асоцииране на всяка тяхна бира в последните години с някоя песен. Най-новата – O.D.A.A.L., носи името на дуото, основано от бившия вокалист на Rage Against The Machine. Името на бирата е всъщност абревиатура на групата – One Day As a Lion. А нейното мото е „По-добре да живееш един ден като лъв, отколкото 1000 години като овца“.
Това е поредната колаборация на „Бял щърк“, този път с полската пивоварна Browar Golem, но е сварена в друга полска пивна фабрика – Czarnkow. Ключовото число за бирата е 5. Тя е направена по случай петата годишнина на бирената компания. И е петата колаборация на „Щърка“ за 2018 г. По случая и алкохолното съдържание на този сесиен IPA е символично – 5%.
И в нея има иновации, типични за „Бял щърк“ в последно време. Този път е използвана специална мая Kveik – прочутият микс от дрожди, селектиран от началото на XIX век насам от поколения норвежки пивовари. Освен това използваните сортове хмел Centennial, Ekuanot и Mosaic са обработени по технологията BBC Pure Hop Pellet, която се използва за сухо охмеляване.
Резултатът е интересен. Като цяло бирата не е сърцеспираща – лек IPA, пивък, силно мътен, със средна пяна и тяло, което ми се стори дори малко по-леко като за обявената плътност от 12.5%. Характерното за O.D.A.A.L. обаче е, че тя е щедра на аромат и на вкус, но не и на горчивина. Именно това дава една различна възможност да се насладите на хмеловете – при това силно охмеляване, вместо да очаквате силна горчивина, я срещате съвсем лека. За сметка на това носът усеща наситеност на цитрусови плодове. Всеки от тези хмелове допринася – Centennial с усещането за грейпфрут, нашумелият Ekuanot – с пъпеш, лайм, портокал, ананас и комплексният Mosaic. Този цитрусов мирис се пренася с пълна сила и във вкуса, който е плодово-сладък микс (или взрив, както навежда етикетът) и съчетава букета от всичките споменати цитруси. Оценка 7.5/10.
Това е първата бира на „Бял щърк“, която е в бутилка от 0,5 l. Това е обяснимо, тъй като това е предпочитаният амбалаж в Полша. Без особени предисловия и премиери, O.D.A.A.L. от тази седмица постепенно навлиза по специализирани магазини и барове. Предвижда се да я има и наливна. „На места“, както казват синоптиците:)

 

Advertisements

„Трима и двама“ направо ще ви подпалят със „Smoking Hot“

Напоследък един от трендовете на крафт бирения пазар у нас явно се очертават бирите с люти чушки. Най-често в добавка с опушен малц.“Трима и двама“ се включиха във вълната със своята гледна точка. Тя си има и име – „Smoking Hot“, като започна поетапно да се настанява по рафтовете на специализираните магазини от тази седмица. И си е доста люта. За любителите на пикантното – направо идеална.
Стилизираната мустаката люта чушка на етикета олицетворява нагледно какво ни очаква, в добавка с дима, който се вие от оръжието след явно произведен изстрел. Пушката пукна – бутилката е отворена и бирата – налята в чашата.
Първото впечатление е, че прави доста добра и сравнително трайна пяна на равномерни балончета, която остава на тънък слой. В аромата ясно се долавя опушеният малц (все пак 18% от малцовия състав, според етикета), усещат се и леки карамелени нотки. Алкохолното съдържание е 5,6%, плътността е на ниво (13%), цветът е тъмно меден, със запазена бистрота, въпреки пренасянето на ръка на дълго разстояние няколко часа преди дегустацията. Утайката се е слегнала съвсем на дъното и се смесва с бирата чак накрая. Ако решите да я избегнете и не я сипете, ще се лишите само от минимално количество пиво.
И вече идва ред на лютото. Ах, това люто! 0,08% съдържание на люти чушлета, но пък какво присъствие за този процент! Явно тези „бонбончета“ са доста пламенни. Очакваш да усетиш люто на върха на езика при преглъщане, но получаваш доста повече. Направо се разгаря огън, който гори все по-силно с всяка следваща глътка – нещо, типично за лютите бири. Като джакпот с натрупване. Става все по-голям и притегателен. За който харесва люто, както стана въпрос. И не за слаби стомаси. Е, не е като хард образци като Habanero и Chipotle предложенията на Mikkeller.
Бих споделил мнение, че „Smoking Hot“ е задължителен със съпътстваща храна. Например сирена, прошуто, брускети. Иначе „на голо“, може така да насъберете огън в устата, че да си направите състезание по далекобойност със Смог от „Хобит“.
Това е може би най-нишовото предложение до момента от „Трима и двама“, но и едно от най-интересните. Заслужава оценка 7,5/10. Заедно с него се появи и тазгодишната „реколта“ от тиквения ейл на сливенската пивоварна. Който си е разкошен, вече по традиция.

 

Нек`ъв гот с „Хот Такова“

Позволявам си да вляза с жаргон в ревюто на колаборацията между пазарджишката пивоварна „Ромбус“ и бургаските агенти от Beer Bastards. Някак си естествено продължение на разговорното заглавие. Както и простичко обрисуване на състоянието на духа след дегустация на „Хот такова“.
Това всъщност е второ подобно сътрудничество между двете страни след чудесния (и светкавично разпродаден) експеримент със стаута с кестени „Дами канят“.
Сега цветът отново е в тъмния спектър, но стилът се мести към портър. За да не е просто поредният такъв, са добавени опушен малц от домашния смоукър на „Ромбус“ и люти чушки от флагманите в жанра у нас Chilli Hills. И се е получил един пушен и лют портър, според етикета. Даже илюстративно въглените (като източници на дима) преливат в огъня (като резултат от лютият блицкриг на сетивата от чушлетата).
Все така по етикета разбираме съдържанието на алкохол – 5,5%, наличието на добавен овес (за повече плътност и мекота на вкуса), както и лактоза. Последната се улавя при аромата, заедно с усещането за препечено зърно от тъмните малцове и нюанса от чушките. Лично аз намирам опушения мирис за доста по-слаб. На вкус той се долавя по-добре, но остава почти маргинален на фона на лютото. Замислени като допълващ вкус, чушките от Chilli Hills вземат на абордаж главната роля в „Хот такова“ и на тях се дължи доминиращият лют финал и траен послевкус, оставящ да „гори“ по гърлото. Бирата е със средна към ниска газировка и средно по плътност тяло, но това е напълно очаквано като за стила портър.
Като цяло „Хот такова“ не изоставя добрите практики на сътрудничество между „Ромбус“ и Beer bastards. Интересна бира. Бира с потенциал. Такъв тепърва би се развил. Стига да дадете шанс на този необичаен за България портър да поотлежи. Тогава мисля, че ще стане още по-гот с „Хот такова“. Бирата ще се пооглади, защото към момента, лично по моя вкус, лютото е с по-голямо присъствие, отколкото трябва. И все пак – една от най-интригуващите български бири до момента през годината. Оценка 7.5/10.

 

Бирените метъли от Metalhead нагазиха в ръжта

Кратката принудителна пауза в блога приключи по естествен начин – с влизане в магазин за бира. Бърз преглед на рафтовете с български бутилки спря погледа ми на най-новото предложение на Metalhead – джипси пивоварната от Бургас, която не спира да прави ярки препратки към метъл музиката със своите бири.
Въпросният ръжен IPA (или RIPA), наречен от създателите си Metal RIPA, също не бяга от предшествениците си. Също е силно охмелен, също е направен в холандската пивоварна Oproer, с която явно са изградени вече отлични отношения. И също пренасочва със заглавието си – Hop Suey, към някой хит. В случая към Chop Suey! – първият сингъл в славната кариера на едни от най-популярните арменци в света System of a Down. А и етикетът не прави рязък завой в тенденцията да има „грешни“ момичета на преден план.
Бърз преглед на основните данни показва, че бирата е с 6,5% алк и 14.7% плътност. Използван е и богат набор от хмелове – Amarillo, Cascade, Chinook, Mosaic, Tettnang.
При наливане това пиво прави средна пяна, която бързо спада. Ръженият малц се усеща в аромата, въпреки наличието на толкова хмелове. Те всъщност не се долавят толкова ясно, колкото може да се очаква. Все пак се усещат мандарина, манго, бор… Бирата е със бакърен цвят и е мътна, което е обяснимо от ръжта. Именно заради тази си ключова съставка обаче от Hop Suey се очаква повече мекота. Вместо това обаче имаме твърдо хмелово влизане, явно страст на хората в Metalhead. Дори мога да кажа, че тази горчивина е небалансирана. Оценка 6,5/10.
Бих изказал лично мнение (както е ставало въпрос – все пак това е блог), че Liberation на варненската Brothers Brew Team е по-удачен ръжен IPA. Но при тях добрият резултат е обясним, тъй като домашни пивовари те се бяха буквално специализирали в производство на бира в този стил.
А що се отнася до Metalhead – след по-слабата (за мен) тяхна Hop Suey (в сравнение с предишните им бири) чакаме следващия охмелен метъл хит от тях.

 

„Гларус“ и британската Orbit се обединиха за бира с мед и кайсии

Ненадейна, но престижна колаборация даде в резултат най-новата бира от пивоварна „Гларус“. Партньор за Fruity&Hazy е британската Orbit, която е позната от около 9 месеца на българския пазар. Като интересното е, че инициативата за сътрудничеството идва от Orbit, което е комплимент за варненската пивоварна.
Самата бира е интересен експеримент. Първият за пазара ни български кьолш, който освен всичко е с добавени мед и кайсии. Стилът, който е характерен в исторически план за германския град Кьолн и областта, се отличава като бира, която ферментира с дрожди за ейл, но отлежава като лагерна.
От етикета с изчерпателна информация стават ясни данните на Fruity&Hazy – 4,8% алк, 11.5% плътност, 18 IBU горчивина. Те се покриват или доближават до определените граници от наръчника за стилове BJCP (Beer Judge Certification Program). Там алкохолното съдържание е указано между 4.4 и 5.2%, но има леко по-ниско ниво на горчивина – 18 IBU, при зададени рамки от 20 до 30 IBU. Последното е обяснимо, предвид вложените допълнителни съставки, които дават специфична, но ненатрапчива сладост, като същевременно избутват назад хмеловата горчивина.
Кайсиите се усещат в аромата, като любопитното е, че според BJCP те са допустими като ефект от маята. Тук обаче ефектът е подсилен от използваните плодове. Леко се долавя и медът, който дава един заоблен, леко сладък вкус на бирата. При отпиване също се усещат леко кайсии, но цялостното впечатление не е за бира с насители плодови-медени аромати и вкусове, а пивък и леко сладък кьолш. С действително сух финал, но балансиран с леката сладост. Избегнати са силните аромати и вкусове, търсена е умереност. И се е получило. Тъмножълтата бира с цвят, съпоставим с мед и кехлибар, е пивка, а плодът и медът дават интересен вкус, без да пречат допълнително на сетивата. Етикетът, по-специално името, говорят за бира с характерна лека мътност. Но насреща всъщност имаме доста добре избистрена бира, без остатъчна утайка.
Fruity&Hazy не е бира, която да помниш с месеци. Заслужава си обаче оценка 7/10 на фона на предишни неуспешни експерименти на „Глларус“. В случая колаборацията работи! И дава надежди за следващите варки.

 

Две еклектики от „Бял щърк“

Две много интересни бири бяха пуснати от „Бял щърк“ само в рамките на няколко дни и смятам, че и двете заслужават своето внимание. Сварени в различни точки на Европа, общото между тях е, че определено не са еднозначни в това лято, доминирано от дъжда и всевъзможните вариации на IPA.
Хронологически първата, която имаше своята премиера е Borderless. Замислена наистина като бира без граници. Тя е произведена в Холандия, от пивоварна Nevel, която се отличава в Ниската земя с произведените си с диви дрожди бири. Нейният главен пивовар Матиас дори бе в България преди дни, за да представи съвместната разработка с „Бял щърк“.
Оттук нататък границите продължават да се преминават и да не значат нищо за Borderless, заради нейната същност. В този „див ейл“ (5.7% алк, 11.3% плътност) също са използвани диви дрожди, но също и цяла палитра от познати или по-екзотични съставки, начело с лимец със своята хилядолетна история и характерният за Мексико „тепаче“ (нискоалкохолно питие от ферментирал ананас, подправено с кафява захар и канела). В допълнение, при дегустирането на тази бира съзнанието трябва да се освободи допълнително, тъй като в него има още джинджифил и люти чушлета Хабанеро, които са ферментирали с квас. Чушлетата са мексикански по дух и български по произход. От „Чили хилс“, познахте. Действително – граници няма.
На подобни трансгранични мисли навява и етикетът на бутилката, която е в по-нестандартен обем от 0.375 l. Смятам, че Borderless ще допадне на любителите на кисели бири. Тя е богата на съставки, но след над 3-месечно отлежаване е постигнат баланс в цялото това разнообразие. От sour аромата, в който обаче ясно се долавя и ананас, до вкуса, където киселото се съчетава с на пръв поглед незабелижими нотки на джинджифил и люто. Люто, което при затопляне на бирата направо разпалва огън за сетивата. Хабанерото остава и като финална нотка, надвивайки киселото. Бих дал оценка 8.5/10 на тази бира, заради разкрепостеното мислене при експериментирането. Това, мисля, е и най-смелият продукт на „Бял щърк“ до момента.

 

Mutants пък е друга бира, както се казва. Блендираните бири не са много популярни у нас, но и преди е ставало въпрос, че те дават една широка възможност за комбинации между различни стилове бири или пък от различни варки от един и същи стил, примерно. В случая тази колаборация между „Щърк“-а и португалската Dois Corvos (порт. – два гарвана) е смес между подложения на двойно сухо охмеляване Intergalactic IPA от българска страна и имперския портър Finisterra от португалска. Сътрудничеството между двете пивоварни е илюстрирано иносказателно и на етикета, на който са маските на гарвана и щърка.
Какво обаче става, когато „маските паднат“? Резултатът е еклектичен. Първото, което се набива на очи е трайната пяна, която стои на пухкав слой дълго време след наливане. Тя носи първия белег от блендирането – от нея се носят съчетание от характерните черти на имперския портър (кафе, препечено зърно, млечен шоколад) и тропически аромати от IPA (с използвани по-непуполярни хмелове като Motueka, Galaxy и Ekuanot). Цветът е мътен светъл махагон. Смесените усещания за двата стила продължават и при отпиване. Рецепторите долавят добри черти и от наситения имперски портър, и от Индийския светъл ейл. Мощните данни на тази бира – 9% алк, 20% плътност някак не се набиват, алкохолът не се усеща. Интересното е, че във финала Mutants става с чувствително високо ниво на горчивина – и от препечените малцове от портъра, и от силно охмеленият IPA.
Накрая човек има избор да определи какво му е харесало – охмелеността или качествата на портъра, или пък и двете. Такъв избор е предоставен и относно името на бирата – всеки да си определи кое е предпочитаното от него вдъхновение – дали бразилската сайкъледик група от 60-те и 70-те Os Mutantes (порт. – мутантите) или емблематичната пънк рок и ню уейв банда от Сан Франциско The Mutants.
Цялостното впечатление от този бленд е за многопосочна бира, която оставя след себе си отворени врати как би изглеждала при евентуална следваща варка, ако се изберат различни пропорции от настоящите. Оценката ми от 7/10 е обусловена от окислението – със следи на гърлото на бутилката, а и леко на вкус.

 

За съжаление, „Бял щърк“ към момента не смята да пуска в продажба Intergalactic IPA. Той е бил направен специално заради колаборацията с Dois Corvos и последният останал кег бе отворен във вторник вечер в бар Vitamin B. Там има и други бири на интересната млада португалска пивоварна.

 

„Ромбус“… колаборация – работи!

Collaborations Don’t Work се казваше една от песните на супергрупата FFS, сформирана между членовете на прекрасната шотландска инди-рок банда „Франц Фердинанд“ и американците от „Спаркс“. В интерес на истината тяхната колаборация нещо не се получи както трябва.
Но не същото може да се каже за взаимодействието между „Ромбус“ и Bobo Pebox от Wardrobe Beer Manufactory (Словакия), което си работи, при това чудесно. Приятелството между пазарджишката пивоварна и Бобо намери своя материален израз с имперския млечен стаут Dirty, който от миналата седмица вече е в специализираните магазини за бири и баровете.
Това е и първият етикет от „Ромбус“, който е изцяло на английски, но това е оправдано, тъй като бирата ще се предлага и извън България. Какво намираме зад въпросния етикет, който е решен отново в любимите класически цветове на пивоварната – черно и бяло? Една бира, която напълно оправдава очакванията на имперски млечен стаут.
Вложената лактоза допринася за това още при наливане в аромата да има усещане за млечен шоколад. От краткотрайната кремава пяна се долавя и очакван мирис на препечен малц. Dirty е със сравнително нисък алкохолен процен за имперски стаут – 7,2%, но пък плътността е достатъчно висока и при отпиване дава наситено сладникав вкус, с лепкаво усещане за рецепторите. Лактозата се долавя ясно и при отпиване, а финалът е с преобладаващ вкус на кафе. Цветът на Dirty е тъмнокафяв към черен, газировката е ниска. А цялостното усещане е за добре балансиран имперски стаут, която дава и приятен сгряващ ефект, какъвто обикновено намираме при бири над 8% алк. Оценка – 8/10.
Така, „Ромбус“ доказаха, че колаборациите с чужбина работят. Освен да чакаме следващата… Специално при тях има варианти, изобщо не ги подценявайте!

 

Норвежката Nogne O влезе по-масирано в България

Nogne O на норвежки означава „Гол остров“. Така най-прочутият норвежки автор Хенрик Ибсен описва неплодородните, голи земи по южния бряг на страната, видими от морето. Именно така са решили да кръстят и своята пивоварна през 2002 г. нейните основатели Гунар Вилг и Киетил Йикюн. Те успяват да я превърнат за кратко не само в най-популярната норвежка компания за крафт пиво, но и най-разпознаваемата по света, когато стане въпрос за бира от тази скандинавска държава.
Преди няколко години бири на Nogne O се появиха в столичния бар KANAAL, а от декември м.г. техен официален вносител стана Beer Bastards – бургаската компания, на която се дължат барът Papa Beer, биреният магазин „Мокро куче“ и заведението Buddy.
Те стартираха през миналия месец ударно с близо 40-ина бири от норвежката пивоварна. Част от тях могат да се намерят не само в Бургас, но вече и в София, в Nosferatu Craft Beer Shop.
Изборът определено е богат, като има и доста ценителски предложения, има и по-леки – за щедра ежедневна консумация. На няколко от тях ще се спра, без замисъл за изчерпателност, но с идея да се проследят търсенията на една определено интересна пивоварна.
Сред сесийните им бири определено точките обра Global Pale Ale (оценка 90/100 в RateBeer). Зад наглед стандартните й „мерки“ – 4,5% алк, 12% плътност и горчивина 40 IBU се крие всъщност една хмелова „бомба“. В нея са използвани 13 вида хмел – и американски сортове, и новозеландски, и австралийски, както и благородни – чешки и немски. Това дава един щедър комплексен аромат на тропически плодове (манго, ананас, грейпфрут), а също борова гора, има и флорални нотки. При преглъщане естерите дават усещане буквално, че пиеш хмелово масло. Следва мощен финал грейпфрут плюс бор, след който ти се иска тази бира просто да не свършва. Лично за мен – един много добър избор за любителите на горчиви бири.

Не толкова горчива, колкото освежаваща е Asian Pale Ale (оценка 74/100), в която има вложени лимонена трева, бергамот, портокалови кори. Бирата носи приятна киселост, за която спомага и пшеничения малц. Тялото е слабо, за да подчертае ободряващия характер на този сесиен ейл.

 

Плодове, по-точно череши, надничат от Kriek of Telemark (оценка 90/100). С алкохолно съдържание, сравнително високо за стила – 6,5%, и отличаващ се с добра плътност, както и ниски нива на киселост, този крик е една идеална бира за съчетание с десерт, сирена или просто като аперитив.

Чудесни думи заслужава и портърът (оценка 98/100). Използваните препечен, карамелен и шоколадов малцове дават аромат на препечено зърно, кафе и черен шоколад. Със 7% алк. и 17% плътност този портър е за по-бавна дегустация и задължително да бъде на температура над 8-9 градуса, за да изпъкнат вкусовите му качества. Включително да се усетят и ароматите на хмеловете (Centennial and Northern Brewer), които и така са по-прикрити от горчивината на препечените малцове.

Още по-висока температура – 14-16 градуса, пък е препоръчителна за убийствения барли уайн #100 (оценка 99/100). Историята на това ечемичено вино е нестандартна – сварена като юбилейна стотна варка само за вътрешно ползване и удоволствие на хората от Nogne O, тя им е допаднала дотолкова, че те са решили да я споделят и с по-широк кръг почитатели на пивоварната. Благодарим, за което…
С чудесна плътност (23,5%) и не толкова силна (10% алк.), този барли уайн приятно съчетава вкусове на вино, карамел и горски плодове. Съпътствящият сгряващ ефект само спомага #100 да се нареди сред добрите примери в този стил. Но това, което му придава вече същинска класа е балансът с хмеловата горчивина, която не винаги е водеща за стила, но тук съчетанието на хмелове Columbus, Chinook и Centennial са улучили в десетката.

В допълненение на качествата на различните бири от Nogne O идва и тяхната лична референция, че за цялата им продукция е използвана вода от собствен водоизточник в Гримстад – 20-хилядното пристанищно градче, в което е базирана пивоварната.

Чаено парти с… NEIPA от „Ромбус“

Boston Tea Party от пивоварна „Ромбус“ препраща с името си към едно от събитията, определящи създаването на САЩ. На 16 декември 1773 г. колонистите от Бостън унищожават голямо количество британски чай на местното пристанището, като протест срещу икономическата политика на Великобритания (в случая отказ да бъдат върнати обратно на Албиона три кораба, натоварени с чай). Счита се, че „Бостънското чаено парти“ дава тласък на лавината, която води до Войната за независимост на САЩ.
Сега, 244 години по-късно, в края на декември 2017 г., пазарджишката пивоварна „Ромбус“ реши да нарече своята последна бира за годината именно на това историческо събитие. Като така да препрати към друг важен момент, вече отнасящ се само за любителите на бира – развитието на стила New England IPA, водещ корените си тъкмо от този район на Щатите. Неслучайно на етикета има и ивиците от американския флаг (макар не в червено и бяло), има и звездичките на щатите, има и корабче… Символичната препратка е налице.
Правенето на такава бира обаче си е предизвикателство, защото любителите на въпросния стил стават все повече у нас, а поради липса на достатъчно наши аналози (в България е правена само веднъж преди това подобна бира), те правят сравнение с образци от чужбина, най-често от екстра класа.
Но от „Ромбус“ са се справили много добре с тази висока летва, според мен. Boston Tea Party (6,2% алк) е внимателно правена, за да отговори на очакванията. С прибавени към ечемичения малц също овес и пшеничен малц, придаващи допълнителна плътност, каквато е нужна на този стил бира. С вложени значителни количества хмел за третичното, сухо охмеляване. Толкова много, че стоят на утайка на дъното на бутилката – нещо нетипично иначе за „Ромбус“.
Въпреки това ароматът не блъска в носа, а дава премерени нотки на цитруси (манго, маракуя), както и карамел, и градински овощни плодове, съчетани с усещане за малц. Който пък е в такава мярка, че да даде една сладост при отпиване, която да е „противооръжие“ на горчивината. При наливане може да се забележи как частичките хмел се настаняват в бирата като пелена, без да я правят твърде мътна. На вкус се е получил търсеният „бирен нектар“, какъвто се иска от една NEIPA – Boston Tea Party дори е вероятно да ви се стори вкусна, подобно на плодовите сокове. Финалът не може да мине без цитруси и грейпфрут на вкус, усеща се и приятна една тревиста жилка, като през цялото време горчивината продължава да не се натрапва. Оценка 8,5/10.

След този подобаващ завършек на бирената 2017-а за „Ромбус“ (с изумяващите над 20 нови предложения) лично аз вече съм в очакване какво ще ни поднесат те за 2018 г. А и всички останали наши пивоварни (и бъдещи такива, които са вече почти на старта). Очертава са интересна година!

„Гларус“ и „Ромбус“ се качиха на влака с коледните бири

Истински отдадените на бирата почитатели отдавна са загърбили архаичното клише, че тъмни бири се пият само през зимата и дегустират любимите си стилове целогодишно, независимо какви са те. Има обаче някои сезонни, за които с нетърпение очакваш да дойде моментът да излязат на пазара. Като т.нар. коледни бири, появяващи се в началото на декември и държащи ни чувството за празник чак докато привършат по рафтовете, някъде през януари. Най-често те са гарнирани с различни подправки, навяващи асоциация с коледните сладки, като всяка година извират нови и нови предложения.
В България преди няколко години бе направен опит за коледен „Туборг“ – тъмночервен лагер в специални сини бутилки. Но той просъществува кратко на нашия пазар. След това тази ниша дълго време стоеше празна. До изминалия декември, когато се появиха цели две коледни предложения от наши занаятчийски пивоварни. Като и за двете може да се каже, че наистина носят празниците в себе си. Интересни, специфични, овкусени – така, че и ние да кажем „имаме си български коледни бири, при това хубави“.
Идеята на „Гларус“ за подобно празнично предложение зрееше отдавна. И сега се превъплъти в бутилка от поредицата Glarus Signature, която представя различни стилове или експериментални варки, най-често еднократни. Изборът на главния пивовар на „Гларус“ Деян Иванов за празнична бира падна върху пикантен млечен стаут Holy Night (5% алк., 13% плътност). Втората част на заданието си е изпълнено с прецизност. Вложената лактоза дава усещане за мляко на аромат, а в голяма степен и във вкуса. Препечените малцове пък са причината във финала да се чувства вкусът на кафе. Тъмнокафяв към черен на цвят и с добро тяло – ето ви един добър млечен стаут. Сега и за първата част – импровизацията с подправки. Тук не са използвани никакви есенции и аромати, а само естествени продукти – канела, ванилия и бахар. От тях канелата, тази вековна кралска подправка, сякаш най-много изпъква, доминира над останалите. По този начин обаче се получава тъкмо празничният ефект, защото ванилията и бахара са повече ежедневни. Докато канелата не е толкова обичайна, с изключение на коледните празници, когато се слага под път и над път в сладки от всякакъв тип.
Holy Night съвсем заслужи името си, тъй като се появи буквално в последните дни преди Бъдни вечер. Интересно е как ще се възприеме от по-масовия потребител, който вече е запознат с другите бири на „Гларус“. Оценка 7/10.

 

 

Също дни преди Коледа, буквално с последния влак, се появи и коледният стаут на „Ромбус“ Christmas Fever (5,1% алк.). Той е още по-разнообразен откъм подправки. Дори смея да твърдя, че в България до момента не е правена бира с толкова подправки – 6 вида пипер, индийско орехче, джинджифил, канела. Първоначалното очакване след изчитането на етикета (в задължителната стилистика на „Ромбус“, но с елхичка и сняг – празник е, все пак) е за нещо като къри с бира, примерно. Нищо подобно, никакви ексцесии. Съставките са вложени в балансирани пропорции, така че да не се натрапват прекалено, а по-скоро да загатват, да гъделичкат сетивата.
Сигурен съм, че от „Ромбус“ са имали възможност да „натъртят“ повече с наличните подправки, да я направят тази бира още по-силна и пикантна. Но приемаме, че сетивата ни са отворени към подобни коледни вкусове най-вече в отрязъка от около две седмици преди Коледа и около Нова година. След това ни грабва отново ежедневието и вечер имаме повече нужда от по-пивка бира. Именно такава е Christmas Fever, която вероятно може да намерите още и в наливен вариант на място в пазарджишката пивоварна.
И тук канелата е тази, която се откроява в аромата и вкуса. Носът долавя още сушени тъмни плодове и шоколад, пиперите леко „подръпват“ езика към края, но приятно, а джинджифилът спомага за сгряващия ефект. Чудесен заместител на греяно вино, ако не ви се занимава да си приготвяте такова, ако нямате вино под ръка или просто, ако предпочитате повече бирата. Оценка 8/10, най-вече заради баланса.