Около горнобанската пивоварна Blek Pine дълго време не се шумеше. Нямаше нови бири, нямаше събития… Симпатичните на всички ни Митко и Боби влязоха в дълъг процес на смяна на оборудване, преценяне на грешки и подготвяне на нови бири, в които да не се повтарят някои проблеми, които предизвикваха критики към тях.
Сега Blek Pine отново е тук, като завръщането бе ударно – с четири бири наведнъж. За да е символично новото начало, бе сменена и цялостната визия на етикетите.
За да се ознаменува поводът, бе организирано и специално събитие в бар Vitamin B, което мина в събота. За съжаление, нямах възможност да присъствам и затова не мога да коментирам бирите им в наливен вариант. Затова ще споделя само своите впечатления за бутилираните версии.
Да, действително част от старите проблеми вече са отметнати, но пък има други и те не бива да бъдат подминати. Би било лоша услуга за момчетата от Blek Pine, които си мисля, че не искат да слушат излишни хвалби, а обоснована критика, която да им помогне да подобрят пивото си. Защото в интерес на всички ни е всяка пивоварна да пуска продукт, с който да се повишава конкуренцията и разнообразието сред крафт бирите и да се търси достигане до нивата на любими европейски брандове.
Накратко, за да не отегчавам с дълги ревюта за всяка бира. Първата дегустирана бира бе India Pale Lager (4,5% алк, 11% плътност). Първото, което ми направи впечатление е, че пяната започна да излиза от бутилката преди наливане (гашинг), който трябва да се отрегулира. В бирата е вложено стабилно количество хмел и си горчи порядъчно. Но е доста мътна като за лагер, с утайка, която би било добре да липсва в следващите варки. Най-малкото от естетическа гледна точка за един лагер, а и да не пречи на пълноценното дегустиране.

IMG_2066
Sour Session IPA (заб. – трябва да се отбележи, че вече е загърбена традицията да се допускат умишлени грешки в имената на бирите) е с параметри 4,3% алк, 11% плътност. При нея трябва най-вече да се овладее процеса на ферментация с млечно-кисели бактерии. И тук има гашинг при отваряне на бутилката. Образува се и свръхголяма пяна. Ароматът е очаквано леко кисел, напомнящ кисело мляко (използван е лактобацилус). Но проблемът е, че и на вкус не се усеща друго, освен киселото. Камо ли хмеловете, които трябва да доловим при един IPA. Просто sour вкусът заглушава всичко друго и има нужда да се обуздае.

IMG_2070

 

Следващата поред бе IPA (6,7%, 15% плътност). Това е и флагманът на Blek Pine, който те са се научили да правят добре през изминалите 4 години. Сега може да се отбележи, че бирата е с минимална утайка, чудесна бистрота, хубава пяна, интензивна цитрусова горчивина, която остава дълго като послевкус. Тя ме спечели и най-много от четирите бири. Долових обаче леко окисление, вероятно получено при бутилирането.

IMG_2068

 
За финал оставих тяхната NEIPA (7% алк, 15.5% плътност). Със съжаление и тук трябва да се коментира бира, която не съвпада със стила. Липсва типичното нектарено тяло. Използван е много хмел, личи си. Но той придава силна горчивина, а ароматът не е така ярък. В началото изпъква карамел, а след това идва хипергорчивина, като няма и помен от сладостта и аромата на познатите ни примери в този стил. Липсата на баланс във вкуса и изпъкването на горчивината вярвам, че ще бъдат променени занапред.

IMG_2071
И изобщо – упоритостта и непрестанното търсене на верните пътища от страна на Митко и Боби би трябвало да ги изведе до успех в начинанието им да представят новото лице на Blek Pine. Към момента обаче то още не задоволява.
Бирите ги закупих на цена 4,80 лв., която е твърде висока, според мен. И близка до много добри бири на сходна цена. Пожелавам още със следващите варки, не само цените, но и качеството на горнобанската бира също да ги доближи. Успех!