Стартът на сливенската пивоварна „Трима и двама“ бе през март, но оттогава бирите им можеха да бъдат намерени само на място в Сливен или в бургаският Papa Beer. Съответно се генерираха силни очаквания в останалите градове. София не направи изключение, а чаканата новина дойде към края на миналата седмица – вече има бири на „Трима и двама“. В магазина на 100beers. В ограничено количество.
Което се оказа наистина ограничено, защото светлият ейл „Чисто и просто“ привърши за по-малко от 24 часа. Не се задържа много по рафтовете и червеният ейл „Bloody Muddy“, както и експерименталната „Чай малко“ с мед и лайка. В момента има налични само стаутът „Black Head“ и джинджифиловият ейл Ginger Sucker, които са и онлайн – съответно могат да се поръчат. Но и те не са в изобилие, така че е добре да побързате, ако искате да ги опитате сега. Иначе трябва да се отбивате до Сливен на път за или от морето (в което няма нищо лошо, защото всъщност ще дегустирате бирите от извора).
Сега съответно започват да се появяват и първите впечатления от „Трима и двама“. Накратко и моите, както винаги – без претенции за крайна инстанция, само лично мнение.
„Чисто и просто“ има чудесни параметри за светъл ейл (5% алк), но е бирата, по която трябва най-много да се работи, защото й липсва достатъчно изразен характер и основните параметри като аромат, тяло завършек имат нужда от подобряване. Но, познавайки перфекционизма на главния пивовар Йордан Ченков, вярвам че още следващата варка ще ни даде осезаема разлика.
Bloody Muddy е един приятен ред ейл (5% алк, 12% плътност), в който американските хмелове (долавям Amarillo) се съчетават добре с малцовете, от които се усеща достатъчно ясно карамеленият. Бирата създава настроение и с името си, многозначно в няколко насоки, за което – отново адмирации. Също така палец горе и за етикетите. Интересни, наситени, свежарски. В допълнение – дело на сливенски автори. Не от прочутите майстори от сливенския еснаф, а млади творци. Част от онази вълна млади хора, които са си харесали града, подобно на нашите приятели от „Трима и двама“, и не го заменят за нищо на света.

Сред етикетите лично на мен най-много ми допадна този на „Чай малко“, чийто съставки – мед и лайка, са олицетворени с кучето-космонавт Лайка, недоволно гледащо представител на малцинствата, който й е откраднал медна тел. „Чай малко“ вече е хит сред почитателите, а е и може би най-интересната на пивоварната до момента.
Макар фаворит всъщност да ми е Ginger Sucker. Най-силната от всички (7% алк, 15.5% плътност). С много добре изразен аромат и вкус на джинджифил, който е и добре премерен. Така че да привлича, а не да отблъсква тези, които не са опитвали до момента бири с тази подправка. Медът се усеща леко на аромат, а на вкуса дава една нотка сладост на иначе охмеления финал.
„Black Head“ пък е „греховно вкусна, с дъх на кафе и шоколад“, според описанието на самите приятели от „Трима и двама“.

 

Там пише още: „Извираща от най-мрачните дълбини, черна като душата на главния пивовар“. Внимавайте много – това е заблуждаваща реклама! Душата на въпросния пивовар е далеч от греховете или поне ги опрощава ежедневно с варки, доставящи радост на стотици биролюбци. Стаутът е от ежедневен тип, който можеш да си позволиш, без да мислиш дали ще те боли глава на сутринта. Също с 5% алк. и 12% плътност и наситено черен цвят. С аромат на препечен малц (най-вече) и на шоколад, а кафето е повече във вкуса, макар че може би има нужда от една идея по-сух, кафеен завършек. Него обаче се надяваме да го получим, при това в много по-големи измерения от имперския стаут, евентуално в края на годината. Ако г-н главният технолог реши да направи такъв, какъвто майстореше за чудо и приказ като домашен пивовар. Приемете шегата, моля! И дерзайте напред със следващи бири. Че никак не се задържат!

 

Advertisements