Първият български TAP Takeover се случи миналия петък в столичния бар KANAAL. Който е присъствал, вярвам не е съжалил. Цели 12 крана за наливна бира, единствено и само за красоти от холандската пивоварна De Molen. Едва с 13-годишна история, а вече една от водещите в света. Според Ratebeer най-добрата пивоварна в Холандия и №6 в глобален мащаб за 2016 г.
В заведението нямаше и мисъл за друга бира, разбираемо. „Абордажът за една вечер“ бе осъществен успешно. Той бе предвождан лично от Джон Брус, съсобственик на De Molen. Голяма чест е личност от подобен мащаб в света на крафт пивоварството да присъства на подобно мероприятие, което вече напълно припокри очакванията, че това всъщност ще е и едно от големите бирени събития за 2017 г. в България. В пълен унисон бе и желязната организация в KANAAL, откъдето успяха да бъдат готови навреме с всички детайли, въпреки големия обем предлагани бири.

Самият Брус пък се оказа човек, широкоскроен. Готов да обърне внимание на всеки, който го заговори. Готов да сподели детайли от ежедневието на De Molen. Готов да пусне премерена шега в подходящ момент. И в същото време семпло облечен, с къси панталони и риза, брандирана с логото на пивоварната.
Хората, които бяха там преди официалното начало на вечерта, имаха възможност да чуят импровизирана лекция (по-скоро разказ) на Джон за De Molen. Накратко той обясни за началото, поставено в стара мелница в градчето Бодегравен, за имената на различните им бири, съставени обикновено от две холандски думи, за преместването в нова сграда. Също и за ключовото решение етикетът да бъде класически – бял с черни букви и да не съдържа нищо друго, освен описание на съдържанието. Защото за хората в De Molen е много по-важно да опишат от какво са направили една бира и нейните параметри, отколкото да представят пореден дизайнерски етикет. В резултат бутилките на De Molen много бързо се набиват на очи във всеки един магазин или бар за бира, независимо от останалото изобилие.
Джон Брус дори разкри, че ферменторите им в момента са кръстени не със скучни цифри, а са именовани на герои от „Междузвездни войни“ – принцеса Леа, Хан Соло, Люк Скауйокър, Дарт Вейдър, Джар Джар Бинкс, Джаба Хътянина, като може би най-любимият му е R2-D2.
Съсобственикът на De Molen разказа също как в самата пивоварна работят едва 19 души, но имат допълнителен екип от хора, грижещи се най-вече за разпространението в Холандия и по света. Сравнението бе с един от близките заводи на „Хайнекен“, в който работели 300 служители.
Брус каза и своите три съвета към всеки, който иска да стане успешен крафт пивовар:
№ 1. (и най-важно): Да имаш страст към бирата.
№ 2. Да имаш опит във варенето
№ 3. Да можеш да покриваш всички спектри в бизнеса – от това да умееш да направиш добра рецепта, през това да я реализираш успешно при производството й, до максимално адекватно пласиране на пазара и добра обща организация на целия процес.

Джон Брус (вляво) заедно със съсобственика на KANAAL Любомир Чонос. Те са застанали до няколко редки и отлежавали с години бутилки на De Molen, които Брус донесе специално за събитието.

Снимки: KANAAL

 

 

 

За блога Джот Брус отговори и на още няколко бързи въпроса:
– Кои са най-трудният и най-сладкият ви моменти от създаването на пивоварната до този момент?
– Помня със сигурност най-трудният – когато веднъж ни се получи инфекция на една от варките. Приех го тежко, дори не спах няколко вечери. Това, за щастие не се повтори никога повече, достатъчно внимание полагаме. Най-сладкият може би беше първата ни варка, когато всъщност реализирахме за първи път нашите мечти и усилия, и реално започнахме.
– Кой пазар е най-труден за De Molen – холандският, европейският или глобалният (с акцент на американския)?
– Определено холандският. Трудно ни е още да успеем достатъчно на своя земя, за да сме доволни. Имаме сериозна конкуренция, а и още не ни познават толкова, колкото ни се иска. Отделно пазарът за крафт бира още е малък, на общия фон на продажбите на пиво. В Европа някак ни е по-лесно, сякаш повече сме известни. От много държави получаваме ласкави отзиви за нас. Колкото до САЩ, не ме интересува толкова дали ще успеем там. Просто изнасяме и нещата някак се получават – малко или много.
– Колко бързо успявате да промените нагласите на хората, навикнали да пият с години стандартни лагерни бири?
– Нагласите се променят бавно и бързо. Вече много хора знаят стилове като IPA, стаут, имперски стаут, портър и т.н. В същото време има много специфичен момент – всичко зависи от момента, от отделния човек. Може той за първи път да опита крафт бира и да попадне на хипергорчива, която да го откаже завинаги да опита друга. Или пък да няма около него човек, който да му обясни и в резултат да се разочарова. Но като цяло на повечето консуматори им харесва, бързо свикват, развива се все по-голяма общност, която има интерес към крафт бирите.
– Напоследък доста пивоварни имат принципни различия с RateBeer, вие сред тях ли сте?
– Уважавам RateBeer. Оценките там се формират от хора, които харесват бира. Но едновременно това е един сравнително малък кръг от 100, 200, до 300 души, които са опитали нещо и са го оценили. Те обаче далеч не са всичките, които пият тази бира. За мен по-важен от рейтинга е личният контакт, да видя реакциите на хората, които са тук сега в KANAAL, например. Или на друго място, като на фестивала, който организираме. И все пак – благодарим на RateBeer, че ни поставиха на 6-о място в света. Сложили сме това удостоверение в рамка в пивоварната ни.
– Какво е бъдещето на крафт пивоварните? Някои от тях вече са купени от големите компании, но същевременно не спират да излизат нови….
– Това е част от играта. Големите ще продължат да купуват малки. Големите също така вече опитват и тепърва ще се впуснат да правят по-различни стилове, те имат достатъчно квалифицирани хора, за да го сторят. Но техният IPA, например, никога няма да им се получи като нашия. И много други стилове, като имперски стаут и т.н. Защото първо ние го правим с много страст, а те го правят най-вече като бизнес. След това слагаме много, много хмел. А техните пивовари не смеят да сложат толкова, защото имат насреща си натиск от маркетинговите и търговските им отдели – от една страна ще им се оскъпи производството, а от друга би се повишила цената на бирата, което няма да им е изгодно.
– И все пак как ще убедите хората, че високата цена на крафт бирата е обоснована?
– Човек трябва да плати цената, ако иска да опита нещо различно. Ние сме 20 души, които правят 10 000 литра бира и всеки е вложил много усилия. Както също споменах слагаме суровини, които не са евтини, в количества, които надвишават значително тези в стандартните бири. Не на последно място хората получават шанса, купувайки си крафт бира, да опитат нещо ново, да натрупат един ценен опит, който ще им остане завинаги.

Advertisements