Пазарджишката крафт пивоварна „Ромбус“ излезе на пазара само преди месец, но за сметка на това настъпва с впечатляващи темпове. С последните си три попълнения, които са налични от няколко дни, компанията вече предлага 6 бутилирани бири (част от тях и наливни), както и три само наливни, засега (специално, светло и английски портър).
Въпросното разнообразие радва, както и фактът, че от „Ромбус“ лансираха и нови стилове, които досега нямаха български примери. Като имперски портър, имперски ейл (реално double IPA), пшеничен IPA. Най-новите три продължават тази тенденция – белгийски блонд, американски пшеничен ейл и черен IPA. Включително и с изчистената черно-бяла визия на етикетите.

1
Ако спазим логичната поредица за дегустиране, то първите думи трябва да са за белгийския блонд, който ни посреща с блондинка на бутилката. От него получаваме това, което очакваме – пивък светъл ейл с белгийска мая и плодови аромати, и вкусове. При наливане прави добра пяна, макар и не толкова обилна, както при стандартните белгийски варианти, но основната причина е, че при тях най-често се използва бутилкова доферментация, а тук – не. Предимството на настоящия вариант обаче е бистротата на пивото, което е с меден цвят. В аромата се усещат кайсия, банан, карамел и белгийска мая, като изразените феноли говорят за една по-висока температура на ферментация – около 23-24 градуса, което е желателно за този стил. Добре оформеното малцово тяло при отпиване пък е последвано от фина пикантност във финала и една изненадваща и приятна кисела жилка. Използваните тук хмелове са благородни и ненатрапчиви, затова и резонно не се открива някаква силна горчивина в завършека, а вместо нея идват плодови нотки. От пивоварната посочват за блонда „Пиво особено подходящо за есенните дни“. Аз бих добавил – не само за есенните. Оценка 7/10.

2
Следващата поред е американската пшенична бира. Тя има допирни точки с познатата вече „Ромбус Weizen IPA“, но и разлики. И в двата случая пшенична бира се съчетава с американски хмелове. При Weizen IPA обаче маята е типична за немски пшенични бири, пшеницата е в съотношение 60:40 спрямо светлия малц, а американските хмелове са Amarillo и Mosaic, като горчивината не е толкова изразена. При American Wheat се използва типична американска мая. Хмеловете са Amarillo, Chinook и Citra, като и трите се използват при сухото охмеляване, което дава още по-комплексни аромати на бирата. А съотношението на малцовете е 50:50. Американската пшенична е с 5% алк, т.е. малко по-нисък процент от Weizen IPA (5,8%). Ароматите са изцяло от щатските хмелове – основно манго и пъпеш, но се усеща и пшеницата. Горчивината е умерена към силна, с траен остатъчен ефект, а финалът комбинира усещане за грейпфрут, пъпеш, манго. Оценка 7,5/10.

3
На финала на тази тройна „дисекция“:) идва черният IPA. Стилът съчетава характеристиките на тъмните стилове бира (портър, стаут) с тези на IPA. Тук балансът се е получил по чудесен начин, по мое мнение. Като си позволявам да прибегна до жаргон, за да определя, че бирата е „таман“ за вкуса ми – без да е твърде силна (5,8% алк), без да е хипергорчива. Прави добра и нетрайна кремава пяна при наливане. Ароматът е на кафе, черен шоколад и карамел, а американските хмелове (отново Amarillo, Chinook и Citra) се усещат най-вече при отпиване. Те придават един богат цитрусов финал, в който надделява грейпфрут. След него обаче отново идват дължащите се на препечените малцове вкусове на кафе и натурален шоколад. Цветът на бирата е наситено черен, тя притежава добра плътност. Направена е така, че спокойно може да повлече след себе си още една от същата. Мога с чиста съвест да й сложа оценка 8,5/10.

4
И при тези три бири, както и на предишните от „Ромбус“, е указано на етикетите с какви храни е подходящо да се съчетаят, както и температура на поднасяне. Тази информация е ценен спътник за тези, които рядко са се сблъсквали със съответния стил или го правят за първи път.

Advertisements