Тиквените бири имат своята много дълга история в САЩ и все още съвсем кратка тук, в България. Зад Океана те са познати още от XVI век, дори има сведения, че местните жители са правили напитки от тиква още преди Христофор Колумб да е стъпил на континента. Всъщност преди пътуването на експедицията на Колумб тиквата не е била позната в Европа. Но в Америка тя е била култивирана и се е ползвала с отлична репутация на питателна и полезна храна. Дори първите варианти на тези бири са се правили само с тиква, която е била далеч по-достъпна от зърното. И вече към средата на XIX век тиквата е започнала да служи само за вкусова добавка към бирата, а не основна суровина, с което реално се заражда Pumpkin ale. Той позволява да се пусне на воля фантазията на пивоварите и поема различни подправки, които и в кулинарията се съчетават с печената тиква – джинджифил, индийско орехче, карамфил, канела, дори бахар.
Популярността й става огромна. Неслучайно с настъпването на есента, най-вече в Щатите зевзеците започват да пускат всевъзможни шеги на тема тиквени бири. Но в същото време домашните пивовари започват трескаво да се оглеждат откъде да си набавят хубави и сладки тикви, за да си направят собствен Pumpkin ale. Крафт пивоварните, разбира се, следват желанията на консуматорите и в днешни дни в САЩ наесен излизат над 400 вида тиквени бири.
Тази кратка ретроспекция идва, за да докаже, че в България тази ниша е била празна досега, но бързите темпове, с които се развиват крафт пивоварните у нас, вече запълват въпросния пропуск. Няколко домашни пивовари рискуваха, получи им се и дори тиквена бира ще бъде един от флагманите на стартиращата до седмици сливенска компания „Трима и двама“.
Но първият тиквен ейл на пазара всъщност идва от горнобанската Blek Pine и се нарича Ръмр king ale. Той е от вчера на пазара и стартът му е подбран внимателно, за да съвпадне с католическия Ден на Вси светии, популярен като Хелоуин. Въпросният празник е символично изобразен и на етикета под формата на светещи очи, вън от съмнение е, че там присъства и тиквата, макар и не като основен елемент.
Ето и за самата бира – при наливане тя образува сравнително добра пяна, която пада бързо. Ароматът издава вложените вътре карамфил и канела (но тя се усеща в по-малка степен). Тиквата се усеща най-вече на вкус, но не натрапчиво. Тя по-скоро придава един мек вкус на това пиво, заедно с меда, който също е част от съставките. Карамфилът обаче е твърде доминантен в сравнение с останалите подправки и трябва внимателно да се преценя дозата му. Тук в Ръмр king ale той дава един подчертано пикантен финал и така измества останалите по-нежни вкусове като канела, мед и тиква на заден план. Горчивина се усеща леко, но тя е и нежелана в този стил. Бирата е със 7,3% алк и 15,5% плътност, но съставките помагат алкохолът да не се усеща. Цветът е амбърен и леко мътен, като е препоръчително да не наливате утаилите се на дъното дрожди, за да не отнемат от вкусовите качества на бирата. Личната ми оценка за Ръмр king ale е 6,5/10, като съм убеден, че Blek Pine ще имат следваща версия от същата през есента на 2017 г. Все пак българските тикви не отстъпват на американските, нали?!

img_6563

 

Advertisements