Тя предизвика у мен смесени чувства, но реших, че заслужава втори шанс (в следващата варка). Без скобите би звучало като откъс от сантиментален летен роман, който може да се прочете в рамките на около два отпускарски дни (зависи от броя на съпътстващите халби). Но в случая става въпрос за бира „Шипка“. С която някои от вас вече може и да са се запознали, а други сега чуват за първи път.
Произведена от „Ломско пиво“ за MyBartisan, тя е един доста приятен и умерено горчив лагер за българските стандарти, ако си я сипе човек, без да гледа етикета. Ако го погледне, ще си промени мнението. Не става въпрос за изображението на Паметника на свободата на Шипка, който съвсем естествено стои на етикета. А за обяснението, че това е майбок. Защото не съвпада съвсем с описанието на Beer Judge Certification Program (BJCP), който едно от препоръчителните четива за пивовари и дегустатори в определянето на стилове.
Там за стила майбок/хелесбок четем (само част от изискванията, останалото е споменато вече в блога в материала за Столично Pale Bock):
– алкохолно съдържание 6,3 – 7,4% алк
– тъмнозлатист към амбър цвят
– умерен до силен малцов аромат
– благодорни хмелове, които се усещат много леко или изобщо не
– обилна, кремообразна и трайна пяна
– вкусът е доминиращо малцов с допустими нюанси на препечен хляб
– възможна е лека пикантност
– умерено сух финал, в който се усещат едновременно малцовете и хмеловете

Да, действително в майбока хмеловете се усещат по-отчетливо, отколкото в останалите стилове бок, но в „Шипка“ останах с усещането, че те доминират изобщо в бирата. А при всички случаи, в този стил предимството е за малца. Освен това алкохолното съдържание е 5,5%, т.е. по-ниско от желаното. Плътността е 12%, при желани около 15%. Пяната е добра, но кратка. Иначе цветът отговаря за стила – тъмножълт, както и газировката – умерена, до умерено висока. Също е спазено изискването да се използват благородни хмелове – Saaz, Perle, Hallertau, но пък те се усещат повече от необходимото. Това се усеща особено във финала, където горчивината измества съвсем вкуса на малц (който и без това не е достатъчно наложен тук). Освен това на небцето остават и едни флорални нотки, които наистина са приятни, но не са за този стил, а в същото време липсва пикантният нюанс. Кафявата бутилка от 0,5 l (тип чешки) е един сантиментален плюс, защото останалите български пивоварни напрактика ги спряха от употреба. А бяха толкова близко до сърцето на всеки любител на пивото.
Не бих си позволил да отварям графа „Става/Не става“ и да слагам там бирите. Защото всяка си има своите нюанси. Специално „Шипка“ е добър лагер, съотносим към едновремешните специални пива. От „Ломско пиво“ продължават да се придържат към класическата технология на пивоварене и отново предоставят една добра лагерна бира с качествени материали. Вярвам, че при необходима допълнителна корекция, насреща ще имаме един наистина добър майбок, какъвто е и първоначалният замисъл.
Затова – пробвайте сега, преценете и изчакайте следващата „емисия“, ще е интересно как ще се развие тази бира. Сравняването е едно от големите удоволствия при дегустирането.
P.S. Отново заради проблем с фототехниката използвах снимка от 100beers – едно от местата, където може да се намери „Шипка“.

Shipka

 

Advertisements