Признавам си, бях приятно изненадан от вниманието, което ми оказаха Еркан Семерджи и Еркан Гюрсой от Beer Bira и тяхното желание да покажат развитието на бирения пазар в Турция. Изненадата бе още по-голяма, когато постепенно започнах да се запознавам с бирите и осъзнах, че под доминацията на Efes се развиват паралелно интересни малки пивоварни. Които не спират само с познатите ни и вече наложили се като стандартни стилове при крафт бирите, но си позволяват и експерименти. Някои от тях уникални в сравнение с останалите балкански пивоварни.
С едни гърди пред останалите определено е пивоварна Gara Guzu.

gara1

 

Като техният Blond Ale (5% алк.) е посочен от RateBeer като най-добрата турска бира. Тя е типичен представител на стила си – с ясно доловими цитруси и карамел в аромата, добър баланс във вкуса, в който осезаемо се усеща малца при отпиване, а по-нататък следва приятно и ненатрапчиво горчив, и отново цитрусов финал.
Подобен е и техният Amber Ale, който обаче е с по-засилени карамелени нотки, съответно и тъмномеден цвят от малцовете, с малко по-горчив финал.

gara2
Gara Guzu Weiss (4,7%) пък им е единствената в бутилка от 0,5 l. При наливане се долавят силни феноли, които са желани при пшеничните бири. А освен типичните аромати на банани и дъвка се долавя и праскова. Цветът е тъмножълт, мътен и като цяло това е една приятна пшенична бира.
Но точките определено ми обра Red Ale (7%), който е с червено цвекло (Браво за хрумването!) и това допринася за по-сладкия аромат и вкус. Чудесна пяна, червен цвят и плътен вкус!
За пивоварната Atak Alkollu, която прави Gara Guzu, успях да науча, че е основана от младо семейство, което няма шумни амбиции за бърз комерсиален успех, а като начало се опитва да запознае почитателите на бирата със стиловете, извън познатия на всички лагер. Те наскоро са пуснали на пазара и летен IPA, имат и приличен Black Malt Ale.
В сравнение с тях друга от крафт пивоварните в Турция – Pera, е осезаемо по-назад като качество. Най-вече с № 2 (амбър ейл) и №5 (пшенична). Но пък на другия полюс е пушената им бира (№3), която определено е на добро ниво. Отличителните за Pera бири са №6 (с канела) и №7 (с дъвка), като и при двете съответните аромати са много, много доминиращи. Тази компания прави и бира Zikkim, в стил IPA, но тя е леко посредствена.

pera1
Към картината трябва да се добави и пивоварна Bosphorus, която има доста сносни американски светъл ейл, IPA, стаут, допелбок, а и набор от лагерни стилове – хелес и премиум лагер, плюс пшенична – кристалвайцен.
За мен всичките тези примери от Турция са поредното доказателство, че бирата е едно от най-глобалните средства за комуникация. Което не се съобразява с моментни политически и икономически ситуации, а е начин да се почувстваш добре, да имаш своите приятни минути, където и да се намираш. Точно, както се чувства някой непознат бирен съмишленик на другия край на света. И в това отношение Турция вече е прекрачила в Европа, в модерния свят на крафт бирата. С успешни или недотам опити, но вече достатъчно разнообразни. Независимо дали политиците ще сторят същото, поне вече знаем, че в Турция има млади и прогресивно мислещи хора, които се опитват да сторят нещо, подобно на всички останали крафт пивоварни на Балканите, правещи с бързи темпове своите си бирени революции.
Реакцията на Efes? Нищо по-различно от обичайното – непастьоризирана бира, която обаче не впечатлява по никакъв начин.

efes

 

Няма и как да е, при наличието на ориз за поевтиняване на продукцията. Но всеки си избира пътя…

Advertisements