Гризет не е особено известен бирен стил в България. Дори до момента се е предлагала само една бира от този тип – Fuck Art, на датската пивоварна To Ol.
Сега от „Бял щърк“ решават да популяризират гризет, като пускат през следващата седмица Grounded Stork, плод на нова чудесна колаборация с румънците от Ground Zero, които за мен попадат без условности сред най-добрите крафт пивоварни на Балканите.
Гризет е стил, близък с белгийския „сезон“, също така пивка, лятна, освежаваща. И интересното е, че тази бира се появява дни след дебюта на „Сезон“, направен от „Гларус“. По-хубаво от това – здраве му кажи! Два сходни стила, налични по едно време за почитателите на бирата. Които сега ще имат удоволствието да дегустират и сравняват.
Ако говорим за разлики в исторически план между двата стила, то „сезон“ е грубо казано фермерска бира от Белгия, по-точно от северните части на Валония. Правена за утоляване на жаждата на селскостопанските работници. Докато гризет е… индустриален „сезон“, образно казано. Защото е бил разпространен в провинция Хинот, в южна Валония. И е била любима ежедневна бира за работническата класа там – миньорите и трудещите се във фабриките.
Подобно на „сезон“ тя се отличава със сравнително нисък алкохолен процент, светложълт, до златист цвят, както и сух завършек. Разликата идва в по-големия процент използван пшеничен малц, който придава една много приятна тръпчивост. В някой съвременни версии, като в тази на To Ol, се използват бретаномицес, но доста умерено, колкото да подчертаят тръпчивостта и леката кисела жилка, характерна при използването на пшеницата.
При Grounded Stork алкохолният процент е малко по-висок от обичайното – 5,8%, но това не отнема от пивкостта на бирата. Тя образува стабилна и сравнително трайна пяна. В аромата ясно се усещат пшеница, лимон. Цветът е светложълт, леко мътен, напълно в стила. Използваният виенски малц пък води допълнителна плътност на тялото. Финалът дава тази въпросна тръпчивост, а комбинация между английски и словенски хмелове осигурява и една приятна, дълга, но не и натрапчива горчивина, също характерна за гризет. Прави впечатление и нестандартната бутилка от 0,375 l, типична за Белгия. За рецептата, изпълнението, а и новаторското решение да се наложи един слабо популярен стил у нас тази бира напълно заслужава оценка 8/10, по мое мнение.
Действително – след бума на светли ейлове и IPA на българските крафт пивоварни, настана време, в което да бъде показвано стиловото разнообразие. Което вече категорично би трябвало да промени насоките на разговори от „тази бира ми харесва, а тази – не“ към конкретика – с какви точно свои характеристики дадена бира, даден стил се различава от останалите. И тук ролята на независимите наши пивоварни е вече и просветителска – освен да запознават с предимствата на крафт бирата, да въвеждат все повече нови стилове и така заедно да нареждаме бирения пъзел, който в последните години, да си признаем, така бързо се попълва.WS-GZ

 

Advertisements