Разговорът ми с братя Матаке беше замислен като кратко представяне на тяхната крафт пивоварна Ground Zero – най-новата и може би най-качествената на румънския пазар. Но неусетно се разпростря върху бавния прогрес на занаятчийските бири в България и при тях, битката с наложените вкусови възприятия, икономическата ситуация в двете съседни държави и покера. Да, говорихме си и за покер. Защото Алин се оказа професионален играч на покер, при това доста добър. И това му умение помага да бъде осъществен един успешен бизнес – да се основе крафт пивоварна.
Досега не бях предполагал, че комарът може да служи като инвестиционен инструмент, но ето – Алин Матаке стои срещу мен усмихнат и с удивителна лекота разказва как натрупал необходимия първоначален капитал. „Разбира се, имаше и неуспехи, но това е част от играта“, обясни ми той, все така с широка усмивка.
Около 50 000 долара и приблизително година и половина са им били нужни, за да доведат до май т.г. своя замисъл до успешен край. Началото? То датира някъде преди около 4 години с първата опитана от тях крафт бира – стил Индийски пейл ейл (IPA). „Да ни бяхте видели тогава физиономиите като се спогледахме. С първите глътки произтече направо взрив в сетивата ни. Влязохме в нова вселена, въздействието беше огромно. Усетихме колко неща можеш да усетиш само с една чаша бира и я сравнихме с досега познатите ни“, казва Алин.

G03

Алин Матаке

Снимка: Facebook/Ground Zero
Някъде в началото на 2014 г. той и Разван започват да действат по проекта си. Не са минали по утъпкания път на домашното пивоварство, а Разван, който е пивоварят от двамата, заминава на обучение в Англия. При първите варки пък им помага опитен пивовар, също от Острова. Но постепенно всичко пада върху уменията на Матаке. Това личи от Amber Guerre – американският червен ейл с хмелове симко и каскейд, който е фон на разговорът ни. Разкошен вкус на карамел, цитруси, борова гора и идеален за стила цвят! Тази и още три техни бири – Gipsy (портър), Morning Glory (IPA) и Imperial Fuck (Imperial IPA – най-силната, произвеждана в Румъния, 9% алк.) вече се предлагат и в България, за начало в KANAAL, включително и наливно, като е много интересно да се направи съпоставка с бутилираната версия.

G0
България е и първият опит на Алин и Разван да пробият извън Румъния. Те са реално третата крафт пивоварна в страната си след Zaganu и Sikaru. Очакванията са скоро да се появи и още една нова компания. По думите им има още 3-4 регионални, но те предлагат лагерни бири. А и пивоварите им са от старата школа, което ги прави хм… леко невъзприемчиви на новите бирени тенденции.
Споменатите три крафт пивоварни си взаимодействат много добре и наскоро са се събрали да си говорят за общи планове – евентуални събития и основаване на асоциация. С последното те се надяват да им се чува по-ясно думата. Като едно цяло. Защото поотделно все още не са укрепнали.
Тук в разговора се включва Себастиан – техен приятел, който е автор на дизайна на етикетите, помага при презентациите, осъществява контакти с барове и т.н. Той разказва за една скорошна случка. Как голямата румънска пивоварна Bergenbier, част от Molson Coors, пуска на пазара през миналия месец Bergenbier Ale, за който гръмко рекламира, че е първият румънски ейл. При това във фейсбук-профила на тази бира се появяват множество гневни коментари как това изобщо не отговаря на истината. Приведени са и примери с Ground Zero, Zaganu и Sikaru. Резултатът е… че тези коментари просто са изтрити и рекламата си продължава все едно нищо не се е случило.
С подобно отношение от гигантите се опитват да се преборят сега братя Матаке, Себастиян и останалите крафт пивоварни. Както и с нагласата на мнозинството румънци да разчитат на евтиното, не на качественото пиво. За това „спомагат“ и невисоките доходи на населението, което трудно би си позволило бира за около 5 лв., при условие, че за 1 лв. има море от лагери по магазините. Дотук нищо непознато за нас в България, нали!

G04

От ляво на дясно: Разван, Алин и техният приятел Себастиан

Снимка: Facebook/Ground Zero
Каузата за популяризиране на занаятчийската бира в северната ни съседка напредва бавно – буквално се говори с всеки отделен човек, за да му бъде разяснено, да бъде заинтересуван, а след това и спечелен от различния вкус. Алин не крие, че им е доста трудно. Само един месец са били на нула, а през останалите са на загуба. Засега. В Букурещ има 3-4 крафт бара и само един специализиран магазин. Консуматорите са малко, все още, и се познават поименно. Някакви леки наченки на промяна има още в няколко други големи града. Трудност е, че също, че големите пивоварни монополизират пазара като сключват ограничаващи договори с баровете и ресторантите, които не допускат бири от други марки. Практика, позната и у нас. Но пък Алин разлива отново усмивка, когато разказва за физиономиите на хората, които за първи път опитват тяхна бира и крафт изобщо. Гримасите на изненада от горчивината, но и на възклицания: „Каква е тази бира?! Това е нещо съвсем различно!“
„В България и Румъния сме още в каменната ера на крафт бирата – и като брой пивоварни, и като нагласа сред хората. Толкова сме надолу от другите, че единственият ни път е само да се развиваме – ние да произвеждаме качествена бира, а все повече консуматори да се образоват и да я пият“, включва се Разван. Това е и една от причините компанията им да бъде кръстена Ground Zero. Като олицетворение как те двамата са започнали буквално от нулата, как в Румъния изобщо се започва от нулата в този бранш. Но пък целта им е да се качват към следващите нива – и за тях, и за биреното общество като цяло.
Разван вече е в процес на разработване на следващите две бири, като още не разкрива стиловете, но счита, че ще са готови през първата половина на следващата година. Тогава ще бъде пусната и отново тяхната Easy Rider, която е замислена като летен пейл ейл. Двамата братя, освен всичко, трябва да обясняват и защо бирите им са с английски имена. Те считат, че човек, който сам реши да пие нещо от Ground Zero вече е запознат какво и защо търси. За този клиент наименования като IPA, пейл ейл, портър не звучат екзотично. И съответно лесно влиза в тон с терминологията и с бирата им изобщо.
Не е никак трудно да се получи унисон между очакванията и предлаганото от Ground Zero. Бирите им грабват. И печелят бързо одобрение. Ако е нужно и щипка пунктуалност, то всичките им са в топ 10 на румънските бири, а Ratebeer определя Morning Glory като най-добрата в страната. Себастиан отново се включва в разговора с обяснение как ще търсят догодина пробив на най-големия им музикален фестивал Electric Castle.
Приказката продължава да върви много леко и приятно, а към нейния край си пожелахме на следващи срещи да се похвалим с по-значим, да го наречем „крафт бирен пробив“ – и при нас, и в Румъния. На тръгване Алин Матаке отново разлива усмивка и ми „поръчва“ при следващо пътуване до Букурещ непременно да се отбия в тяхната дегустационна към пивоварната. „Близо сме до летището, но вече идват доста хора там – да опитат бирата на място, да разгледат какво сме направили. Разчува се бързо“, казва той. Аз пък му пожелах успех с покера, защото планират нова инвестиция за разширяване на капацитета. И също „поръчах“ бързо качване на Ground Zero с асаньора към следващите нива.

 

Advertisements