В края на миналата седмица крафт пивоварна „Гларус“ от варненското село Слънчево пусна на пазара първата партида за сезона от своя портър. Тези, които вече успяха да го опитат откриха някои разлики в сравнение с първоначалния вариант от есента на 2014 г. Първата е в етикета – бирата вече не е „Лондон Портър“, а само „Портър“. Промяната в името е първата заявка, че има корекции. Както и преди е ставало дума, това е част от магията на крафт пивоварството – свободата да регулираш рецептата по всяко време и свое предпочитание, без съобразяване с каквито и да е корпоративни изисквания.
В случая се забелязва малко по-силно алкохололно съдържание (вече 5%), съответно и платото е леко по-високо. Това създава усещане за малко по-плътна бира от преди, ароматите и вкусът са по-наситени. А те са на малц, кафе, черен шоколад. Цветът пък е леко по-светъл, тип „тъмен махагон“. Завършекът на портър „есен/зима 2015“ дава на сетивата и приятна лека горчивина, която преминава след това в послевкус, оставящ на небцето нотки на шоколад и кафе. Има какво да се усети от този портър, а при всички случаи той няма аналог на българския пазар към този момент. Макар, че има очаквания от две настоящи и една бъдеща малки пивоварни да пуснат до края на октомври или началото на ноември своите тъмни ейлове, които обаче ще бъдат стаутове.
Може би тук е моментът да си поговорим съвсем накратко за разликите между портър и стаут. Те не са еднозначни и всеки следващ пивовар, когото попитате може да даде различен отговор от този на предходния.
Родината на тези два стила е Англия, като в исторически план първи е портърът. Тъмен на цвят ейл, със средно тяло и малцово наситен, с леко хмелово пощипване в края. Постепенно майсторите на пивото на Албиона започват да експериментират с портърите, засилват някои съставки, а и алкохолното съдържание и… така се ражда стаутът. Технически погледнато стаутът е по-силна версия на портър. Това личи и от името (stout – здрав, силен). Дори оригиналното му наименование е било „стаут портър“.
Но къде тогава да търсим разликите, щом и портърите започват да гонят по алкохолно съдържание стаутовете? Въображаемата граница между двата стила е деликатна. Основната отлика, за която мнозинството от пивоварите биха се съгласили, е от видовете малц, нужни при направата на единия и другия стил. При стаутовете се залага основно на препечен ечемик, който отсъства при портъра. Именно на него стаутът дължи по-силния вкус на кафе и по-тъмния цвят. Всъщност портърите основно са тъмнокафеникави на цвят, а стаутовете – черни. Също може да се каже, че всички стаутове са вид портъри, но не всички портъри са стаутове. Само силните.
Всъщност, това е базисно нахвърляне на разликите. В интернет има доста истории за развитието на портър и стаут през годините. И сякаш в тези дъждовни вечери в момента идват тъкмо, за да се разрови човек и да си чете. А може да си намери своите моменти и с небирено четиво. Но с „Гларус Портър“ и в двата случая е много подходящ спътник.

glarus-porter

 

Advertisements