Как един англичанин променя бирените вкусове в България

Филип Уолш не е магьосник. Той трудно сам би променил нагласите на българина към бирата. Много хора са се включили в тази кауза, за да разширят кръгозора на възможно повече хора и да ги запознаят с огромното разнообразие извън свикването от десетки години насам с лагерното пиво. Но Филип определено е един от пионерите.

От около 11 години е свързан със страната ни, а преди 5 години любовта му към Деси го подтиква да се премести от Англия в София. Не съжалява за това, дори напротив – харесва и заобичва страната ни. Твърди, че тук е едно чудесно място за живеене по отношение на природата, храна и болшинството хора, с които се познава. Минусите, които са ни до болка известни и на нас, не го смущават да прецени, че от първото си идване до момента България е претърпяла една чувствителна промяна към добро.
Но да се върнем към началото. При трайното си заселване тук, Филип установява, че в страната ни се предлагат почти само български бири плюс няколко германски и чешки. Макар да отчита, че нашите „Загорка“ и „Каменица“ са по-добри от британските комерсиални лагери, това му се струва недостатъчно. Дошъл с нагласата да работи в IT сектора, той преценя, че може да се опита да промени картината. Все пак крафт бирите по това време вече са огромен хит във Великобритания, САЩ, Скандинавия и т.н. Пише през 2011 г. мейл до Fuller`s и се изненадва приятно, когато оттам му отговарят. При това положително. Скоро е факт и първото внесено количество London Pride. Широко разпространената вече у нас флагманска бира на Fuller`s тогава е позната единствено на българите, които са посещавали Острова.
Затова на Филип и партньора му в Beers.bg Анди Соурей се налага да се нагърбят и със своебразна мисионерска задача – да разясняват що е това ейл, какви аромати и вкусове дава на консуматора пиво като London Pride, с какво то се отличава от до момента познатите у нас и т.н. В специално организирани дегустационни вечери двамата британци обикалят от маса в „Халбите“ заедно с Анди и разясняват търпеливо на клиентите.

„Халбите“…. Според Филип, именно там се заражда историята на крафт бирата в България, няколко месеца преди въпросните събития. В една дъждовна вечер англичанинът се оказва на една маса с един американец – Рори Милър. Филип отваря дума, че трябва да се обогати избора на бира в страната, а Рори говори за това, че иска да направи българска крафт бира. Кой по-нататък е „първи“, „най“ и т.н. – въпрос на интерпретации. Впрочем, голяма част от пионерите, въвлечени във вноса или производството на крафт бира в България, за които става дума постоянно и в блога, са приятели и никой помежду си не претендира да е повече от другия. Но онази дъждовна вечер в „Халбите“ си стои като кръстопътен камък.
Нататък събитията се развиват бързо. Филип решава да внесе и някаква друга интересна бира. Спира се на Hobgoblin – достатъчно популярна, но същевременно със запомнящ се етикет и приятно, игриво и леко пикантно съдържание. Контактът с Wychwood също е осъществен бързо. Следват първа органична бира – Duchy Originals Old Ruby Ale, първият портър – London Porter и т.н. Скоро идва и мигът, в който от Fuller`s се спират на Филип да бъде техен официален дистрибутор за България, което е голяма чест. По-късно това правят и шотландските бунтари от BrewDog. И техните изключителни бири идват у нас също, благодарение на Филип Уолш. Като дори оттам му признават, че специално са изчаквали да контактуват точно с него, за да навлязат на българския пазар.
Следващият мощен тласък, който доближава тези прекрасни бири до повече хора у нас, е контактът между Beers.bg и „Карфур“. В резултат по рафтовете на хипермаркета вече има и британски ейлове, които стават голям хит. Последвалите проблеми на търговската верига, свързани със задлъжнялост към доставчиците, са видни – рафтовете опустяват, съответно и биреният щанд е крайно постен. Филип обаче с радост съобщава новината, че съвсем скоро ще върне бирите си в „Карфур“, откъдето ще рестартират бизнеса си с нов съсобственик и обещание за коректност. Което би било от полза за всички.
Мечтата на Филип крафт бирата да стане разпознаваема и търсена в други градове, освен София, постепенно се случва. За начало в Банско, където английските туристи остават приятно изненадани да видят Fuller`s, редом до българските бири. Междувременно Beers.bg успяват да достигнат до още повече бирени почитатели, благодарение на „Фантастико“ и „Метро“. Голяма помощ за популяризирането по места оказват и специализираните барове – в началото столичният KANAAL, по-нататък крафт барът „Авери“ във Варна, старозагорският Beer House и т.н. Ценна помощ оказва и британското посолство у нас.
На въпрос кой друг момент е паметен за него, освен разговора с Рори Милър, Филип Уолш отвръща без замисляне: „Първото издание на фестивала rtm+beer през 2012 година“. Тогава в столичната Докторска градина той става свидетел на лавинообразен интерес към чуждите бири. „Почти не се задържах на щанда, а постоянно правих курсове да нося нови и нови кашони. В останалото време прескачах до „Макдоналдс“, за да развалям пари. Беше тотална лудница!“

 

Филип Уолш по време на тазгодишното издание на фестивала Rtm+beer

 
След този опит всичко се случва някак по-лесно и естествено. Идва и времето на независимите малки пивоварни. Тук Филип по-рядко използва термина „крафт“, защото неговото мнение е, че малките български бирени компании имат нужда от още повече смелост и опит, за да бъдат истински крафт. Той вижда добри наченки у всички малки пивоварни, възлага и големи надежди на стартиращата скоро Blek Pine.
Какво следва от самия него ли? Към момента той е успял да вкара почти всичко от асортимента на Fuller`s. Най-новото попълнение е Bengal Lancer в стил британски ИПА. Намеренията му са да представи у нас няколко други интересни пивоварни като Thornbridge и Magic Rock, например. Винаги може да се очаква нещо интересно и от доброто приятелство между Филип, Любомир Чонос (KANAAL) и Ростислав Бакалов (100beers.bg). Важни са добрите, позитивни очаквания, въпреки всички обстоятелства. А в това отношение Филип Уолш е оптимист, че в България нещата ще се развиват. Трудно, бавно, но ще се развиват напред.
„Виждаш ли тези млади хора?“, пита ме той, сочейки разнообразна компания, която си е поръчала различни крафт бири и с удоволствие ги гарнират към разговорите си. След което добавя: „Вярвам, че тъкмо такива млади хора ще преобладават след няколко години. Те ще излизат, ще се забавляват, ще пият крафт бира, ще увличат останалите след себе си.“ Хубави думи за финал.