Много хора имат своя малък или голям принос за изграждането на културата на пиене на крафт бира и нейното популяризиране. Но този развиващ се свят на независими микропивоварни има нужда от своята звезда и я има в лицето на Сам Каладжионе. При това той си извоюва този статут в ранната част от 30-те си години. А и сега е само на 46 години, но има цялото уважение на гилдията и бирените консуматори.
В България все още не е толкова известен, както и неговата пивоварна Dogfish Head, една от най-популярните и бързо развиващи се в САЩ. Затова и няколко думи за него, които нямат претенциите да обхванат цялата аура на Каладжионе, но поне да създадат една бегла представа за него.
Расте с мечтата да стане писател, постъпва дори в университета Кълъмбия. Тогава работи в мексикански ресторант и поради ограничения си бюджет пие най-евтините бири. „Но веднъж, в рамките на една седмица, опитах Sierra Nevada Celebration Ale и червен Chimay. Това беше най-хубавата бира, която бях пил досега през живота си“, разказва Сам.
След това работи в бар в Ню Йорк, където се продават крафт бири, което провокира още повече интереса му към тях. Писането на книги все повече остава на заден план и той започва да си вари домашна бира.
Колко е силна амбицията му? Каладжионе се мести в щата Делауеър, където живее тогавашната му приятелка, а сега негова съпруга Марая. Решава да основе своя пивоварна със събраните с доста усилия 220 000 долара (около 60 000 от родители и познати, плюс 50 000 от колежа и 110 000 кредит). Проблемът е, че в този щат тогава микропивоварството не е позволено от закона. Сам нахлува с цялата си воля в щатския сенат на Делауеър и убеждава местната власт да гласува това, което вече се прави масово в останалата част на Америка. Само един сенатор гласува против.
Така през 1995 г. се започва с малък брюпъб, където Каладжионе прави това, което е искал да покаже на света – иновативни технологии за охмеляване, възраждане на стари рецепти, както и екстравагантни експерименти (например в началото прави белгийски дюбел със захарно цвекло и стафиди, както и стаут с препечена цикория и мексиканско кафе). А през 1996 г. е факт и Dogfish Head.

Print
Сам Каладжионе в началото прави всичко сам, а в малкото си свободно време става като своеобразен проповедник на крафт бирата. Пътува, за да я популяризира – чрез беседи, музика или предлагайки я с вкусна храна.
Той все пак започва да пише и книги. Но не в областта на фантастиката, както е мечтал преди, а за пивоварството. Brewing Up a Business, Extreme Brewing, An Enthusiast’s Guide to Homebrew Beers и He Said Beer, She Said Wine са като настолни четива за тези, които искат да станат домашни пивовари, за минаващите в следващото ниво – на микропивоварството, на тези, които искат да бъдат успешни бизнесмени, както и на обикновените консуматори, които се опитват да навлязат в света на крафт бирата и търсят съвети как да я съчетаят с подходяща храна.
Сам бързо получава дълбоко уважение – и заради бири като 120 Minute IPA, 60 Minute IPA, 90 Minute Imperial IPA, ApriHop и др., но и заради енергията и умението да увлича околните с идеите си. Обявен е за „Бизнесмен на годината“ от Асоциацията на малкия бизнес в САЩ, става най-младият член на Борда на директорите на Асоциацията на пивоварите в САЩ, получава покани да пише статии за авторитетни издания като „Уолстрийт Джърнъл“, „Бизнесуик“, „Пийпъл“ и др.
Развива плановете си във всякакви насоки – отваря хотел Dogfish Inn в Люис, Делауеър, където посетителите могат да практикуват спускане с каяк в бързи води, маунтинбайк. Компанията му предлага още продукти като сапун и шампоан на основата на бира. А Dogfish Head произвежда вече около 30 млн. литра бира годишно.
Но идва и моментът на сблъсъка с големия бизнес в лицето на мултинационалната пивоварна корпорация AB InBev. Оттам следват своята наложена практика в последните години и отправят предложение за преговори за евентуалното закупуване на Dogfish Head. Това се случва тази пролет, а реакцията на Сам Каладжионе го прави още по-голям герой в лицето на любителите на крафт бирата и колегите му пивовари. Той дори отказва да проведе разговора с мотива, че няма никакво желание да промени семейния статус на бизнеса си и отвръща с покана към „големите“ просто да посетят пивоварната му.
„Определението на Асоциацията на пивоварите за независими крафт пивоварни е твърде важно за мен. Ние сме фамилна компания, имаме и други акционери. Искаме винаги да сме на чисто и усещам ангажимент да задържа Dogfish Head като семеен бизнес, което поставя като приоритет пред нас страстта към бирата за сметка на страстта за правене на пари“.
След това си изявление Каладжионе наистина се превръща в жива легенда на крафт пивоварството и е сочен като пример за отстояване на позиции.
Защо разказах за него? За да се види, че при крафт бирата печалбата не е най-важното, а удоволствието от правенето и споделянето на бира. И, че при микропивоварните бирата най-често се асоциира с отделни личности. Вижте на някое следващо събитие, на което български крафт пивовари предлагат своята бира. Загледайте се в тях и също може да видите онази страст към пивото и задоволството, че предлагат нещо, което им е струвало много нерви, усилия и средства, но е възнаградено в наличния пенлив резултат и интереса на публиката.

sam

 

Advertisements