Когато ценители на бирата седнат на по чаша и започнат да дискутират разликите между ейлове и далеч по-масовите лагерни бири, то вечерта може да се окаже дълга. Темата действително е обширна и разсъжденията по въпроса са многобройни. Макар за милиони хора по света различните видове бира означават просто различни марки лагери, тъй като те не са се сблъсквали с други стилове. Или не ги възприемат.
За тях, а и за всички останали, от американската пивоварна Deschutes от щата Орегон, се опитват да разяснят различията между ейловете и лагерите в максимално сбит текст – с възможно най-едро щрихиране, без задълбаване в тематиката, но все пак достатъчно ясно. Ето го:
„Някога воините са пили древен вид ейл в старинни зали, както е записано преди над 1000 години в легендарната англо-саксонска поема Беоулф. В този епос са описани четири различни вида питиета, включително и ийлу (ealu), което е направено от зърно. Затова и се счита, че съвременният термин ейл води своите корени тъкмо от тази дума – ийлу.
През XVI и XVII век в британските ейлове започнали да слагат хмел за по-дълга трайност и стабилизиране на питието. По това време Уилям Шекспир описва в своята пиеса „Зимна приказка“, че „кварта (б.ред. – около 14 литра) ейл е гозба за крал“. Тези леко горчиви бири евоюлират до модерните ейлове, на които се наслаждаваме в наши дни. И които продължават да ни карат да се чувстваме като крале.
И докато корените на ейловете са на Британските острови, лагерите се съотнасят към днешна Бавария (б.ред – претенции за първоизточник имат и в Бохемия, днешна Чехия). Според легендите, лагерите са съхранявани в хладни пещери и зимници в местните варовикови хълмове в югоизточна Германия. Естествената обстановка най-вероятно е допринесла за изменението на бирената мая, която се използва от XVI век. Германските преселници в САЩ донесли именно това наследство за варене на лагерни бири.
Каква всъщност е разликата днес между ейлове и лагери? Най-вече, във всеки от тези стилове се използват различни бирени дрожди и протичат съвършенно различни ферментационни процеси. За ейловете, маята се слага на повърхността и ферментацията протича на температура, която е средна между стайна и избена – между 17 и 22 градуса, в зависимост от съответния стил. Това придава плодови и пикантни вкусове на бирите.
Лагерите (този стил бира, който се произвеждат и у нас от големите пивоварни) ферментират на по-ниски температури и за по-дълго време (б.ред. – макар компаниите вече да съкръщават чувствително процеса на ферментиране, за да пуснат по-бързо бирата на пазара). Причината е, че лагерните дрожди действат по-бавно в тази хладна среда. Лагерните дрожди се утаяват на дъното на бирения танк и обикновено ферментират при температури максимум до 10 градуса. Употребата на германски и чешки сортове хмел придават допълнителна идентичност на повечето лагери.
А знаете ли, че двата типа бира имат изобилие от стилове? Семейството на ейловете включва портъри, стаутове, светли ейлове, Индия пейл ейлове (IPA), битери. Докато Октоберфест бири, бок бири, пилзенери и т.н. са примери за лагери.
Лагерите и ейловете имат различен произход, но и двата типа бира са част от историята. Затова нека поддържаме традицията и техните истории живи, като се наслаждаваме на всички бири. Наздраве!“

aleslagers

 

Advertisements