Сан Диего е сочен за неофициалната столица на крафт бирите в САЩ със своите 25 пивоварни. А „Сан Диего Рийдър“ е най-големият местен независим вестник. Един от неговите автори – Доминик Карило, реши да направи обиколка в Източна Европа, за да разкаже за своите бирени впечатления оттам. В резултат преди дни се появи материалът „Източният фронт на крафт бирите“, в който се споменава подробно и за България. Ето го, с известни съкращения.

В бар KANAAL в София, България разговарям с един брадат пивовар, пиейки неговата освежаваща и вкусна бира, в стил Индия Пейл Ейл. Той се казва Бранимир, сърбин е и е един от няколкото крафт пивовари на Балканите (б.ред. – става въпрос за Бранимир Милентиевич, собственик на белградската Kabinet).

kabinet
Не, в този бар не мога да си купя IPA от Сан Диего (б.ред. от няколко седмици такива са налични), но и не искам. Точно както в САЩ, крафт бирите в Източна Европа се правят с местни, натурални съставки, пивото е с високо качество и собствена идентичност. И е добра алтернатива на масовите, безвкусни лагери, които отдавна доминират на пазара и във вкусовете на консуматорите. Задавам си въпрос: „Дали съм свидетел на крафт бирена революция на Източния фронт, вдъхновена от тази в Сан Диего?“ Краткият отговор е: „Да“
Фактът, че микропивоварни изникват в столиците на бившите комунистически страни – Варшава, Белград и София, е нова и очарователна стъпка напред. Очарователна, защото регионът, който относително бавно се адаптира към западните идеи, внася нашите по-малко комерсиални продукти. Очарователна, защото навиците за ядене и пиене се установяват с векове и за някои са извор на голяма културна гордост и традиции.
Най-широко разпространените европейски бири – Heineken и Amstel, започват да изглеждат стари, скучни и неестествени. Големите международни корпорации като Anheuser-Busch InBev и Miller-Coors налагат пазарна доминация в тази част на света, която е твърде добре запозната с чуждите доминации (например на СССР или Османската империя). Разбира се, всяка държава от Източна Европа си има своя любим масов, местен разводнен лагер. Сърбия има Lav, Полша има Zwyiec, България има „Загорка“ и „Каменица“, дори малка Македония има Skopsko. Проблемът е, че тези национални брандове са собственост на Heineken или друга голяма компания, което пък придава на тази пост-комунистическа крафт бирена мода някакъв революционен оттенък. Въпреки своя начален етап, малките пивоварни на Балканите и техните клиенти показват

един колективен среден пръст на големите пивоварни.

Миналата седмица получих покана за събитие, което би накарало повечето българи да повдигнат вежди учудено: крафт бирено парти в бар KANAAL.
Бил съм там два пъти преди това и веднъж съм говорил със собственика – Любомир, приятелски настроен бирен ентусиаст. Предишните случаи неговото заведение бе полупразно. Миналата година Любомир ми се оплака, че българите не са готови все още да платят няколко лева отгоре за хубава бира. Че те са твърде привикнали към техните безвкусни лагерни бири и ще трябва време, за да могат техните вкусове да се развият и тяхното усещане за качествени ейлове да намери добра почва. „Някои хора мислят, че тъмната „Каменица“ е добра алтернатива, без да разбират, че това е същият този лагер, който само е оцветен“, каза ми той тогава.
Това е една от причините, която го е вдъхновила да започне да внася белгийска бира в София преди 3 години, когато търсенето е било почти нулево. Месеци по-късно, когато отново посетих Любомир, надявайки се той да оцени, му донесох две бутилки от Сан Диего: Alesmith X и Arrogant Bastard Ale. Ако кажа, че реакцията му бе възторжена, ще е малко. След това с удоволствие ги раздели с мен. Това бе преди 15 месеца.
Сега на това парти на сръбската крафт бира Kabinet, обстановката в KANAAL беше много по-различна. Мястото бе пълно с усмихнати хора, които опитваха новопредставената охмелена IPA. Пробих през тълпата и видях Любомир, който бе широко усмихнат. Това бе моментът, който явно е чакал – може би повратната точка за крафт бирата в България.
Докато бях сред тези хора, висок рус мъж ме потупа по рамото. Така видях Карел, холандски винен предприемач, пренасочил се към бирата, който живее в София. През 2013 г. той става собственик на не много известната „Бял щърк“, първата местна крафт бира в София. Присъствието му тази вечер бе, защото той също така внася Kabinet.

stork
Завладян от този балкански пивоварен феномен, използвах възможността да питам Карел какво го е вдъхновило да инвестира в крафт-бира в София. „Нямаше качествена бира в България. Крафт пивоварството бе в разцвет в Западна Европа и видяхме възможност в това“, отвърна ми Карел Роел. Той даде да се разбере, че също не харесва популярните лагери, като ги описа като „захаросани, газирани алкохолни напитки с минимален вкус“.
Попитах го дали някоя от отстоящите на над 10 000 км калифорнийски пивоварни е грабнала вниманието му. „Разбира се. Няколко ми идват наум – Bruery и Bear Republic. А и всички знаят за Stone. Всички“, отвърна ми той. След което ме представи на собственика на Kabinet.
Бранимир изглеждаше точно като човек, когото знам от Саут Парк. Похвалих неговия пейл ейл, а той ми се усмихна учтиво и ме попита откъде съм. „Сан Диего, Калифорния“, отвърнах.
Ченето му сякаш увисна и неговото внимание директно се насочи към мен. Започна да ме разпитва за Stone Brewery, Alesmith, Ballast Point, Anchor Steam, Sierra Nevada, Lagunitas и за други, за които никога не бях чувал.
Разбира се, Бранимир иска Kabinet да бъде разпространяван по-масово и да процъфтява, но той подчерта най-вече своето желание независимите микропивоварни да се разпрострат на Балканите. Като съзнателен отговор на ГМО-продуктите и химикалите, които се съдържат в доста от масовите бири. Той не ми звучеше като бизнесмен. Неговите думи бяха по-скоро революционни. Нашият разговор завърши с покана да посетя неговата пивоварна край Белград. Благодарих и напуснах KANAAL с чувството, че съм взел участие в ъндърграунд бунтовна среща, насочена като предизвикателство към бирените корпорации и всички техни символи.

kanaal
Тази източноевропейска крафт бирена вълна не изглежда като модна тенденция да се пие силна, скъпа бира. Във всяка от бившите комунистически страни, където репресиите и еднообразието някога са били норми, подобни малки бунтовни действия могат да създадат особено чувство на свобода.

 

 

Advertisements