Наближаващият католически Великден в края на седмицата стана повод в западните бирени медии да се спомене за сестра Дорис Енгелхард. Тя е забележителна с това, че е последната жива монахиня, която се занимава с пивоварство. Вече е на 65 години, като е посветила 45 години от живота си на това богоугодно занятие.
Сестра Дорис е пивовар в абатството Малерсдорф, част от баварската община Малерсдорф-Пфафенберг. Там бенедиктински монаси са варили бира още от XII век, а традицията е възобновена през 1881 г. при францискански орден. Монахинята се отличава от нейните сестри, които преподават в местни училища или се грижат за болни и възрастни хора. Сестра Дорис счита, че варенето на бира е нейното призвание да служи на манастира и на Бог. В неделите тя става в 3 ч. сутринта, за да започне пивоварния процес, който е учила от други монахини в края на 60-те години на миналия век. И така произвежда по около 80 000 галона годишно. Самата тя пие по халба бира всеки ден и е убедена, че за мъжете и жените е добре да пият съответно по 1,5 л и 0,75 л. ежедневно. Сестра Дорис опровергава и мита, че в абатствата се вари бира по стари и традиционни рецепти. „Това е смешно! Всяка година малцът е различен и трябва да бъде третиран по съвсем друг начин, в сравнение с миналогодишния. Не мога да си представя, че някой може да пие бира, ако тя е направена по традиционните абатски рецепти, както се казва в рекламите“, е мнението й.

mona2
Тя сподели и няколко думи за нейното призвание пред Draftmag

– Известно е, че монасите варят бира от Средновековието, но не се е чувало много за монахините. Как станахте сестра и пивовар?
– Всъщност бях пивовар още преди да вляза в ордена. Дойдох в манастира като дете през 1961 г. и учех в училището, в което преподаваха монахини. Винаги съм знаела, че ще посветя живота си на религията, но баща ми не беше съгласен с това. Той държеше да уча земеделие, но това не беше възможно в училище. Затова една от сестрите ме насочи да работя в пивоварна. Завърших съответен курс и станах пивовар. След това реших да постъпя в манастир и да положа обет.
– Каква бира правите?
– Варя майбок, допелбок, тъмен цойгл (вид баварски амбърен лагер) и мерцен бира. Моят фаворит е тъмният цойгл. Но не съм голям познавач – пия основно това, което варя в абатството.
– Все пак пиете бира?
– Обичам да пия бира. Мисля, че това е възможно най-здравословното питие от всички алкохолни напитки. То е чисто – основните съставки са малц, вода, хмел и мая. Пия по една-две бутилки всяка вечер.
– Какво мислите за крафт-биреното движение?
– Не мога да си представя, че новата вълна крафт бири са истински крафт бири, след като се правят в пивоварни, които произвеждат милиони хектолитри. Малките пивоварни в Германия като нашата винаги са произвеждали крафт бири без да го изтъкват специално или да говорят за това толкова много.
– Къде хората могат да опитат вашата бира?
– Само в абатството. Бирата е свеж продукт. Тя не бива да бъде опакована и отправяна на дълги разстояния, и така да престоява. Трябва да й се насладиш веднага, на място. Тъкмо затова ние сервираме нашите бири само на място.
– Пивоварството ли е това, което поддържа вярата ви?
– Разбирам, че за мнозина това е странен занаят за която и да е жена, камо ли за монахиня. Но не мисля, че това е нещо особено. Всяка сестра тук си има занятие. Така ние служим на Господ. Както Свети Бенедикт е написал: „Господ може да бъде възхваляван по много начини и бирата е един от тях“.

mona1

 

Advertisements