Днес се навършват 3 години от официалното откриване на KANAAL. Време, през което заведението в началото на столичния булевард „Мадрид“, се превърна от интересно място с няколко различни белгийски бири, в бар, където почти всички от предлаганите бутилки не могат да бъдат намерени другаде. Не само това – благодарение на Антония и Любомир Чонос, тук хора с различни интереси се обединяват от усещането, че се чувстват добре, че могат да срещнат приятни събеседници, да попаднат на интересно събитие или изложба, но и паралелно с това могат да си изкарат приятно време необезпокоявани. С голямо уважение за всичко, което са постигнали „от нулата“, реших да отбележим повода им с разговор за тези 3 години и следващите стъпки.

kanaal
– С каква идея тръгнахте в началото – да направите бирен бар или социално средище за хора, на които това им липсва?
Любомир: По-скоро като социално средище. Що се отнася до бирите – те бяха първият повод за бара. Да има бири, които хората не бяха опитвали, освен при посещенията си в чужбина. Във времето вече се разви дотолкова профилирано. Това се случи, защото идваха нови и нови бири, това ме вдъхновяваше. Позволяваше ми да се развия в бирено отношение и бе естествено да се развием в тази посока. Не си го представях в началото така, наистина.
Антония: Не можехме да тръгнем с повече бири, защото от една страна ние не бяхме достатъчно подготвени, а и потенциалните консуматори на такава бира бяха много малко.
Любомир: Както ние се развихме с времето, така и пазарът. Беше взаимно. Всяка нова бира, която докарвахме, събуждаше любопитство у този малък кръг от хора, което пък ни провокираше да търсим нещо ново. Когато започнахме с 8-те бири, моето лично ниво беше „ниво 8 бири“.
– Спомняш ли си ги кои бяха те?
Любомир: О, да. Беше мислено кои да са точно те. Бях направил мое си проучване, след това се запознах в интернет с един агент в Брюксел, който е бивш експорт-мениджър на Chimay. При едно посещение в белгийската столица, още преди да измислим името KANAAL, се видяхме там с него и той ни даде начален тласък на познание по темата. Опитвахме разни неща, той ни разказваше за тях. Тръгнахме с Duvel – за нея си мислихме стратегически сигурно 5 години преди да отворим бара. Бях решил, че това ще бъде нашият флагман. Vedett ни беше другата основна. След това Westmalle, двете Chimay, Deus и Triple Carmelite.
– И как се развиха познанията на този малък начален кръг хора, как се разшири самият кръг?
Любомир: Главоломно. Погледът ми е както върху най-близкия, приятелски кръг, където нямаха особени интереси в бирата. Те опитваха всички неща, които сме предлагали. Те се радваха в началото на едни бири, сега вече не ги пият, защото не са им интересни, просто са развили вкуса си. В началото аудиторията ни бе ограничена, досегът ни с бирени ентусиасти беше по-малък. Сега е съвсем по-различно. Това, което откровено и смело мога да твърдя е, че усилията, които полагахме в последните 3 години, да популяризираме интересните бири и обясним защо бирата всъщност е интересно питие, дават своя резултат. В началото все едно ни се смееха: „Какви са тези бири? Пет лева за бира… Я стига, моля.“ Сега сами търсят нещо ново в заведението. Вярвам също, че сме провокирали пазара, появиха се и други бизнеси, свързани с бирата. Създавахме условия хората да се вдъхновят от това нещо.
– Доколко лесно се обяснява защо една хубава бира струва повече от едно уиски?
Любомир: За начало човек трябва да опита едно нещо, за да си даде сметка колко е по-различно от всичко друго, което е опитвал. Нашето старание е препоръката ни да бъде много точна. Да възприемем вкуса на конкретния човек насреща, да разберем какво най-много би му подхождало, какво би му доставило най-голямо удоволствие. Това е начинът. Разговор след разговор, бира след бира, ежедневни усилия. Веднъж, когато някой прескочи първоначалната си фрустрация, че би могъл да си поръча бира, която наистина струва колкото едно уиски и нагоре, ако в него наистина се запали тази искрица, оттам нататък той започва сам да се интересува.
– Как през вашите очи евоюилира KANAAL, този малък оазис – не само за бира, но и за свободомислещи хора?
Любомир: Трудно беше. В началото стартирахме с нашето най-близко обкръжение. Събираха се само приятели. А и не се рекламирахме по никакъв начин, освен през хората, които водиха други хора. Имаше вечери, когато имаше много малко посетители. Стараехме се да си общуваме с тях, обяснявахме им защо сме стартирали. Имаше и такива, които бяха попаднали случайно, а вече са постоянни клиенти. Ежедневни са усилията, във всеки един аспект. Най-важен е контактът с хората и те го усещат. Филтрирането става по няколко начина – селекцията с напитки, другото е средата и дизайнът, третото е музиката. Всичко това, събрано накуп, определя аудиторията, в насоката, която търсим. Това е едно от постигнатите неща, с които се гордея. Че така се получи тази аудитория.
– Доколко трудно се организират подобни изложби, пърформанси, базари, които редовно се случват при вас?
Антония: Лесно е, когато има проактивност от другата страна. Много често ние сме нямали време да организираме това съдържание, но са идвали сами хората, които казват: „Харесва ми мястото, искате ли да правим нещо заедно?“ Повечето автори търсят по-неформална среда, за да покажат нещата си. Да е по-непосредствено, динамично цялото представяне. По-близко до хората, да не е галерийно и институционално. Всяка една изложба е някаква различна история, ново съдържание, разнообразие. Идеята и концепцията на самия бар KANAAL е нещата да текат през него, постоянно нещо различно да се случва. Коритото си остава едно и също, носителят остава един и същ, но постоянно нещо вътре се променя. Това важи и за бирата, и за останалото съдържание. Винаги трябва да се представят неща, които не са масови, които не може да ги намериш на друго място. Винаги трябва да има нещо ново – в портфолиото напитки, в интериора. Хората, които не са идвали 3-4 месеца, често се учудват на сторените промени.

Барът е нон стоп under construction. Това му е готиното,

защото винаги изненадва. Винаги знаеш, че тук е ОК, няма да срещнеш неприятни хора, някой да те фрустрира. Това му е консистентното. Различното е, че гледаме да развиваме бара, да не тъпчем на едно място. Това се налага дори чисто финансово – не сме имали половин милион да изсипем с един самосвал, с които да тръгнем. Всичко се случва лека-полека и продължава да се случва. Сега например трябва да си оправим градината. Ето днес сложихме нов саунд. На третата година…
Любомир: Когато стартирахме, действахме много импулсивно, нямахме нито един почивен ден в продължение на около месец. Вярвахме, че едва ли не ще стане райски бизнес. Но не стана точно така. Ето сега, 3 години по-късно, тепърва

предстои да започнем да работим в неделя постоянно.

Това ще се случи до 2-3 седмици, това е една от новините при нас.
– С какви хора се запознахте покрай бирите, които вкарахте?
Любомир: И тук стана някакво развитие, което не съм очаквал. С някои пивовари поддържаме онлайн комуникация, а от година насам започнахме с част от тях да се виждаме на бирени фестивали. Изключително вълнуващо е било да срещна някой, който дистанционно те е докоснал с това, че прави нещо, което на теб ти харесва изключително много. С някои срещите са били по-формални, но с други – по-топли. Например пивоварът на de Dochter van de Korenaar, с него имаше много силно усещане. Някои от тях се оказват много близки като манталитет и мислене. Пример за това са хората от брюкселската Brasserie de la Senne – много мислене има във всяка едно нещо, което правят.
– Доколко, през вашия поглед, се случва това, което ни се иска да определим като Бирена революция в България?
Любомир: Случва се все повече и повече. Дотолкова, че някои вериги супермаркети са променили виждането си и вкарват интересна селекция бири. В много заведения вече се появява различна бира. Не на последно място е развитието на домашното пивоварство. Толкова много хора започнаха да си варят домашна бира и това ще доведе до създаването на още микропивоварни в България. И това ще е абсолютно доказателство как се развива тази сцена. Сега сме на етапа, който се случи в Щатите преди около 20 години.
– Няколко думи и за следващите бири в KANAAL…
Любомир: С времето ми станаха амбиция американските бири. Вече една огромна селекция от щатски пивоварни е тук. Също и

новаторите от Evil Twin са вече тук и скоро ще бъдат представени техни бири.

Следва още една нова и много интересна пивоварна от Дания – Rocket Brewing. Очакваме от Испания Naparbier, жестоки бири имат. Живот и здраве, една-две английски бири също. А и швейцарската Bad Attitude. Друга амбиция ми е да докарам и японски крафт бири.
– Какво си пожелавате занапред за KANAAL?
Любомир: Ще се радвам на развитието на вкуса на хората. Това ни доставя удоволствие наистина. Ако предния път са опитвали едно, сега стъпват на това нещо и имат желание за друго. Пожелавам си все повече хора, които се вдъхновяват от разнообразието, което имаме, а не да се фрустрират, че няма от познатите им неща. Пожелавам си и най-сетне да направим клуба KANAAL в подземието, където да се случват диджей партита и още други интересни събития.

chonos1

Антония и Любомир Чонос                Фотограф: Велко Ангелов/Капитал

 

Advertisements