Остават броени дни до излизането на пазара на „Загорка Ретро“ в началото на март. Дали е избран точният момент или пък се е забавило пускането на подобна бира на пазара е много дискутируем въпрос. Факт е, че в България има позитивна вълна на обръщане към добрите традиции от миналото, включително и към пресните, био храни. Затова и едно непастьоризирано пиво се вписва отлично в тази тенденция на връщане на лентата. Това, заедно със самата бутилка, издържана осемдесетарската стилистика, целят явно да дръпнат по тънката носталгична струна на тези, които си спомнят старата „Загорка“. Както и да заинтригува незапознатите.
Признавам си, идеята постига своята цел, дори от емоционална гледна точка. Защото при вида на зелената бутилка (в случая без етикет, а иначе с етикет на кирилица и лого, стилизирано към едновремешното) нахлуха спомени – да, за „Загорка“-та от преди 30-40 години. Онази и тази бира обаче са различни. Включително и трайността (6 дни тогава, 8 седмици сега).
„Загорка Ретро“ е по-скоро свързващото звено между познатият на всички лагер Zagorka Special и т.нар. „жива бира“ – нефилтрирана и непастьоризирана, която се предлага в музея „Светът на „Загорка“ и всяка глътка от нея носи голямо удоволствие.
„Ретро“ е с 4,5% алк. (срещу 5% алк. на Special) и в своята същност е един приятен, лек и освежаващ светъл лагер, който след филтриране не е претърпял допълнителна термична обработка. При наливане прави добра пяна, която след това остава на траен тънък слой. Ароматът е определено по-отчетлив от познатата в последните години Zagorka Special, с ясно изразени флорални нотки. Бирата е много добре балансирана за стила си – при отпиване се усеща приятно малцово начало, за да се премине към хмела, който дава един приятен и свеж завършек.
Връщам се към момента, че „Ретро“ не е като „онази“ „Загорка“. Но е една добра стъпка от пивоварната – вместо втурване към поредната иновация, която да е с едни гърди пред конкуренцията – било за PET опаковки, било за някой бирен микс, тип радлер, тук се връщаме към традиционното стъкло – най-добрата опаковка за бира, която от години бележи спад на продажби в България, която може сега да преживее своя ренесанс. И в това стъкло има бира не с изненадващо дълга трайност, а един много по-нормален за възприятията на консуматора срок, който така по-лесно може да приеме, че наистина пие непастьоризирана бира.
Да, в световен мащаб има сериозна борба между големите корпорации и настъпващите крафт (занаятчийските, микро) пивоварните. Част от гигантите в бранша дори придобиват малки пивоварни компании. Или пък правят фалшиви „крафт“ бири – които са подобни на вкус като крафт пивото, но не могат да се приемат като такива, предвид факта, че излизат именно от поточните линии на гигантите. За щастие, „Загорка Ретро“ към момента няма претенции да е крафт. И дано да няма. Но пък и малките пивоварни и любителите на крафт пивото не бива да я посрещат с насмешка и подценяване. Защото сега, покрай „Ретро“-то, тепърва ще се заговори по-мащабно за качествата на непастьоризираната бира. А, в крайна сметка, и крафт бирите са непастьоризирани, извън това, че са почти винаги и нефилтрирани. С което дори крафт пивоварните могат да спечелят, колкото и да звучи странно на пръв поглед. Тъй като занапред, представяйки своите продукти пред новите и незапознати клиенти, последните вече ще са наясно що за чудо е това непастьоризираното пиво и ще има една психологическа преграда по-малко за преодоляване.
И в крайна сметка, извън всичко това, концентрирайки се само и единствено върху вкуса – „Загорка Ретро“ е достатъчно пивка лагерна бира, за да постигне своя широк успех в предстоящите топли дни.

IMG_2244

 

 

Advertisements