За част от хората, които са близо до българския пазар на крафт бирата, не бяха тайна търканията между пивоварна „Бял щърк“ и „Пивоварна 359“, произвеждаща „Диво пиво“. Съвсем наскоро дни двете компании вече изчистиха противоречията си, което е отлична новина. Техните собственици – Александър Герджев („Пивоварна 359“) и Карел Рьоел („Бял щърк“), обаче говориха пред Bforbeer и за общото си възмущение от стила на работа на Рори Милър, който е бил пивовар и на двете места, а сега прави бири МЧ (Мурсалски чай) и „Ох“. Към Милър бяха отправени също така много тежки обвинения. Ето и самия разговор:

– Да започнем директно с наболялата за двама ви тема и по-скоро човек…
Александър: За никого не е тайна, че първият „Бял щърк“ бе направен от „Пивоварна 359“. Тогава Рори Милър беше част от компанията. Идеята за бирата не беше негова, а моя и на моя партньор. Когато мислехме името на бирата, искахме да е нещо българско, свързано с мястото, където правихме бирата. Доста хора знаят, че край село Мрамор има огромна популация на бели щъркели. Пред пивоварната има гнезда почти навсякъде. Та идеята ни бе бирата да бъде символично свързана с тази силна птица. И така първоначално стигнахме до „Бял щъркел“. Когато предложихме на Рори това име, той го одобри. Затова и идеята за името и самото име са на 100% заслуга на мен и моя партньор в пивоварната. Но не и на Рори.
Изненадващо, сякаш от нищото, на едно събитие, което организирахме в Банско, видях дизайнера на етикета – Мартин Перил. Той ми каза: „Ей, здрасти! Аз съм Мартин, ще правим заедно много пари!“ Изгледах го странно и го попитах: „Ние?“, а той ми отговори: „Да, аз имам 5% от компанията.“ На което му отвърнах: „Не, 100% от пивоварната са си мои.“ А той убедено ми обясни, че Рори му е предоставил 5%. А Милър имаше точно 0%!
Откъде започва всичко. Когато започнахме съвместна дейност, Рори ми заяви: „Поемам отговорност за маркетинга, за дизайна, за медийното отразяване и продажбите. Ще правя и бирата. Ти даваш парите като инвеститор.“ Обясних му, че нещата няма да се случат точно по този начин, но той може да се заеме с медийното отразяване и пивоварния процес. Бирата обаче ще я продаваме заедно.
След това той започна да разказва на всички как сам е организирал първото издание на фестивала rtm&beer през 2012 г. Това не е истина. Защото 4 дни преди събитието той ми се обади плачейки по телефона, че трябва да анулира всичко. Казах му да се успокои и, че ще направим нещо по въпроса. Чух се с моя бизнес партньор, а той се свърза с хора в общината, със собственици на ресторанти, уредихме нещата да се случат в парка „Заимов“. Всъщност Рори беше взел 5000 лева от американското посолство, които похарчи не по предназначение. А с тях трябваше да покрие разходи в размер на над 10 000 лв. на хората, които осигуриха тоалетните, озвучаването и т.н. И така имаше много гневни хора, които не бяха получили парите си. И те бяха препращани към мен. Освен това Рори направи едва 300 бири за този фест, които свършиха моментално. Посетителите бяха разочаровани, защото бира нямаше. А освен това част от бирите бяха с контаминация (заразени), защото Рори не беше дезинфекцирал и измил добре бутилките. Тези, които помагаха технически не бяха никак доволни, че са получили по-малко пари и идват при мен с думите, че повече няма да работят с мен. А аз ги виждам за първи път! И всичките договорки те са ги правили с Рори. В крайна сметка негагивите понесохме аз и моят партньор, които спешно извадихме парите, а овациите отидоха за Рори.
Много скоро осъзнах, че той върши много неща зад гърба ни. Говори на всички хора, че е мениджър, собственик на компанията, а ние сме богати и глупави инвеститори. Започнах да забелязвам и, че той почва да организира някои неща сам. Взеха да ни липсват суровини. Поръчвахме 5-6 вида малц, а използвахме само три.

Започнаха да изчезват пари.

Дори и от касичката, в която всички слагахме символично по един лев, когато си вземе от бирата, която правим. А ние му платихме визата, платихме на адвокати да уредят престоя му в България. Трябваше да пътува до Македония заради тази виза, уредихме и това, а хората там ми се обадиха после с думите: „Вземете си го обратно, не искаме да имаме повече нищо общо с него.“
Следващият rtm&beer бе през септември 2013 г. Тогава

Рори вече е бил регистрирал друга компания – „Бял щърк“,

и е планирал да присвои от нас каквото може. През декември вече бяхме почти пред разделяне с Милър, защото той вече не вършеше почти никаква работа и вареше бира по веднъж месечно. През цялото време той постоянно искаше пари с оправданието, че няма какво да яде. За да се стигне до един ден през въпросния декември – без да е свършил нищо през октомври и ноември, той ми се обади отново плачейки, защото е бил пред изгонване от апартамента си заради неплатен наем. Макар да бях болен, излязох от нас, за да му дам 300 лв., за да си покрие този дълг. И… два дни след това чувам, че в един столичен бар – „Habitat“, се случва представяне на бира… „Бял щърк“. Нашата марка, нашите бутилки, нашите суровини, а ние не знаехме нищо! Там ми обясниха, че бирата е сварена в Мрамор, което съвсем ме изкара от релси. Оказва се, че Рори е сварил бирата някъде нелегално, с нашите суровини, като е започнал да я продава от името на своята компания.

На вятъра отидоха всички наши усилия дотогава.

Какво излезе – че му плащаме виза, адвокати, заплати, а накрая той открадна марката и концепцията ни. Когато му се обадих и го попитах гневно за това представяне в бара, той ми заяви колко сме глупави с партньора ми, как ни е излъгал, как ни е взел всичко и се смееше… Това беше и последният ни разговор. Нашата единствена грешка бе, че не патентовахме марката „Бял щърк“. Бяхме платили също така 200 лв. на въпросния Мартин да направи етикета на „Бял щърк“ и имаше подписан договор, който беше откраднат от Рори от моя офис.

Карел: Как започна моят случай… На втория rtm&beer фестивал (2013 г.) се заинтригувах от „Бял щърк“. Тогава бирата беше сварена в Англия, но беше пълен провал – откъм рецепта и съставки, макар на външен вид бутилката да изглеждаше много добре. Влязох в контакт с Рори и му казах: „Харесвам този бранд, но продуктът е абсолютен боклук. Нека да направим нещо. Защо не ме свържеш със собственика на компанията, за да му представя плановете си.“ Тогава той действително ме свърза с истинския собственик на „Бял щърк“ и направихме заедно план. Огледахме къде може да сварим бирата в България. Дори имаше вариант с „Пивоварна 359“, но Рори ми каза: „Не, тези момчета са глупави, не при тях!“ Постепенно стигнахме до извода, че бирата, която държа да правим, може да бъде сварена само в чужбина. Изготвих списък с крафт пивоварни в Холандия, Белгия и Англия, който предадох на Рори. Спряхме се на Gulden Spoor, където екипът е млад и добър. Те ни станаха изключително сполучлив партньор. В края на октомври и началото на ноември 2013 г. вече всичко беше договорено и уведомих моите партньори, че концепцията работи. Направихме пробна варка. В крайна сметка платихме за целия процес и направихме официална варка, която беше представена на 27 декември в София с много голям успех.
Първият сигнал, че нещо не е наред с Рори бе, когато той дойде и ми каза, че има много дългове. Обясних му, че нямам нищо общо с това, но той ми се примоли и ми даде списък – беше общо за 19 430 лв., като половината бяха за rtm&beer (хостели, озвучаване на сцена, партньори на фестивала, охрана и т.н.). Другата половина бяха от кредитни карти. Отказах му, но

тогава ми светна сигнална лампичка, че нещо не е наред с толкова много задължения.
Вторият знак дойде, когато Рори настоя да наемем Мартин за дизайнер, защото е много талантлив, креативен и т.н. Съгласих се да му давам по 3000 лв. на месец, но работата с него беше много, много трудна. Не се спазваха срокове и т.н. Интересното беше също, че когато говорих със собственика, че Рори се представя в екип с Мартин като дизайнер, той (б.авт. – собственикът) ми заяви, че не иска да има нищо общо с Мартин.
Както и да е – продажбата на бирата вървеше с голям успех, поръчах още една варка, която бе продадена през февруари. През април Рори изчезна, но по слухове разбрах, че е в Холандия. След това научих, че той е обикалял клиенти и е взимал парите от продажбата на бирата. Когато най-накрая се появи, го попитах за тази сума (около 2000 лв.) и му казах, че няма да му платя, докато не възстанови парите. Междувременно с неговото изчезване нямахме произведена бира. Бизнесът трябваше да върви, а той не правеше нищо.
През въпросния период „Бял щърк“ имаше за собственост малка система за пивоварене „Браумайстер“. Попитах Рори къде е машината. Той ми отвърна, че е при хората от „Harmonica“, в някакво училище в Божурище. Тогава му я изисках.

Но той ми обясни, че е изчезнала… Това бе голяма мистерия!

В края на юни купихме малък „Браумайстер“, за да правим малки варки. Но това, което направи, не се получи. Казах му отново да се свържем с белгийската пивоварна и да сварим там следващата партида. Но там Рори вземаше решения по рецептите без да информира нас, останалите от компанията. А му плащахме, включително и за пътуванията. След завръщането му заявих на Рори, че не искам да работя повече с него, а на другия партньор в компанията обясних, че ситуацията не е добре, а този Мартин е неконтролируем. Че

има кражба на пари от компанията, че 30 кашона бира са изчезнали.

Стигна се до решение да се предложи оферта – Рори да не вари бирата, да няма достъп до финансите, да бъде един вид като посланик на марката „Бял щърк“ на събития. Както и да има 9%, при това без да плаща за тях. И Рори Милър прие това предложение, пазя мейл с потвърждението му. Но след това, зад гърба ми, разбрах, че се е свързал с другия съсобственик и се е опитвал да ме изхвърли от компанията. Реално е действал в същия стил, както и при „Пивоварна 359“. Реално всеки път се опитва да използва един и същ модел. През август също така нашите продажби спаднаха изведнъж с цели 70%, защото поръчките са се правили през Рори, а той не ни се е отчитал. Той знаеше, че не съм в страната и се възползва от това. Тогава вече реших да поема пълния контрол в мои ръце. След това, когато решихме да правим следваща варка в Белгия, се оказа, че Милър вече се е свързал с тях и работи по проекта за бирена работилница „Ах“. Което всъщност в оригинал е идея на „Пивоварна 359“ – да се прави бира с мурсалски чай.
Александър: По рецептата за бира с мурсалски чай работихме заедно, всъщност аз за първи път му показах на Рори какво е мурсалски чай и, че може да се сложи в бирата. Той реши да прибави също градинарски чай и напълно провали всичко. Тогава му казахме да спре с експериментите и да продължи да прави бирата, която бяхме решили.
Карел: Та есента Рори вече, без наше знание, се беше свързвал с наши клиенти, беше използвал наши връзки, за да търси финансиране на новия си проект. Знаех доста отдавна, че той всъщност търси съревнование с нас. Но тогава бях зает повече да спася бизнеса след този срив от 70%. И до момента се боря, но вече ситуацията е много по-обнадеждаваща.

Тоталната равносметка е, че от компанията бяха откраднати около 13 000 лв., което включва изчезналата техника, отклонен малц, взет от него кеш, който е на името на компанията. Все още си стоят невърнати и парите, които взе от нас през април.

И през цялото време не успявахме да влезем в контакт с него, защото той си сменяше адреси, беше неоткриваем. Сега, след като атаките станаха персонални срещу мен, реших да кажа истината, както е. А и „Пивоварна 359“ да каже истината за Рори и за това „Кой какво е откраднал“.

– Смятате ли да предприемете законови действия срещу Рори Милър?
Карел: Предпочитам да не коментирам това за момента.

– Да преминем към друга важна тема. Уредихте ли противоречията помежду си за бранда „Бял щърк“?
Александър: Заради факта, че „Бял щърк“ като марка, като име, бе създадена от нас, подадохме заявка до Българското патентно ведомство за правото да ползваме бранда. Но компанията „Бял щърк“ беше свършила много добра работа и вече беше запазила името. Проблемът в България е, че друга компания може да запази същото име и това съответно води до съдебни дела относно правото за ползване на името. Така че и ние получихме от патентното ведомство право върху „Бял щърк“. За да не се задълбочава конфликтът обаче реших да направя среща с Карел, тъй като видях в негово лице човек, с когото може да се комуникира нормално. Още повече, че бях разбрал, че също е пострадал от Рори. В разговор с Карел стигнахме до решение „Пивоварна 359“ официално да се откаже от претенциите за бранда „Бял щърк“ и той напълно да принадлежи на компанията „Бял щърк“. Подписахме двустранно споразумение за спиране на негативната кампания за това кой е откраднал името. Пуснахме и молба до патентното ведомство да анулира марката, която „Пивоварна 359“ регистрира. Нашето желание е да си стиснем ръцете. Разбира се, ние сме конкурентни компании, но наистина вярвам, че пазарът е голям и достатъчен за всички нас.
Карел: Клиентът винаги има право да опита някоя нова бира, да я хареса или не. Ако не му харесва, ако не е по неговия вкус, се насочва към друга марка. Причитата, поради която подписахме споразумението бе, че не ми харесва да чувам по мой адрес, че съм откраднал нещо, в случая бранд. Държа на честност, феърплей, етика в бизнеса. Твърде малко играчи сме на пазара все още, за да вършим непоправими неща помежду си.

– Нека поговорим малко и за бъдещето на двете компании…
Карел: Както споменах, август беше ужасен месец за „Бял щърк“. Като шамар в лицето. Направих си равносметка защо се е получило така, разбрах къде са изчезнали всички тези кашони с бира и къде са „кацнали“. От септември насам работим усилено по маркетинга, връщаме доверието към нас и към бранда след щетите, които ни бяха нанесени. Вече имаме избрано място, където да изградим наша пивоварна, направили сме постъпки пред съответните институции за издаването на нужните документи. Надяваме се да започне да функционира през 2015 г. Избрали сме подходящо оборудване, имаме готови рецепти за по-различна и интересна бира, която да заеме нова ниша на бирения пазар. Разбира се, ще продължим да правим и познатия „Бял щърк“, както и летния ейл, които са различни, но се допълват – като Ин и Ян. Затова и 2015 г. ще е изпълнена с надежди и много работа, със събития, които да обозначат ясно „Бял щърк“. Ще търсим пробив и в други градове на България, вече го сторихме в Банско. Ще има и доста други изненади от нас.
Александър: В нашата пивоварна пък вчера пристигнаха нови два ферментатора по 525 литра, които много ще улеснят работата ни. Имаме нови проекти, планираме няколко нови рецепти – за тъмна, червена и друга светла бира. Когато сме готови, всички ще разберат. Опитваме се да гоним качество. Често хора са ни казвали: „Искаме да си купуваме тази бира, която вие пиете“. Отвръщам им, че най-често пием по-лоша бира от тази, която излиза за магазините. Защото пускаме на пазара само това, което е най-доброто и би защитило марката ни. За нас остават обикновено негазираните или прекалено газирани бири, или пък с изтекъл срок на годност. Гледаме напред. Радвам се, че работим вече в колегиална атмосфера с Карел. Хората в България заслужават нормален сектор.

P.S. Принципът на този блог е да не заема ничия страна, освен тази на истината и на хубавата бира. Затова и е предоставена възможност на Рори Милър да изрази своята позиция тук, ако пожелае това.

Advertisements