Разходката из сезонните за България бири завършва с три примера, които предизвикаха разнопосочни усещания – от задоволство, през отбелязване „за статистиката“, до крайно разочарование.
Плюсът (и тази година) идва от пивоварна „Ломско пиво“, където са се постарали добре за своя „Алмус Тъмно“. В качеството си основно на регионална бирена фабрика, там си спазват принципа да пазят качество, за да не разочароват верните си клиенти. Трайна пяна, отчетлив аромат на карамел и натурален шоколад, който се усеща особено в завършека – това са първоначалните усещания. Въпреки стандартните данни – 5,5% алк, 12% плато, бирата има свой характер и се запомня, като тази година е малко повече карбонизирана от миналогодишната си версия. Добрата вест е, че вече е достъпна не само в Северозападна България за всеки, които се е заинтригувал от нея. Както стана въпрос и в блога преди няколко дни, „Алмус Тъмно“ вече се намира в София в магазините на СБА, а из цялата страна – в хипермаркети „Пени“.

IMG_1908
Бирата „за статистиката“ пък е „Болярка Тъмно“, която тази година малко по-трудно се намира в търговската мрежа. Там след много слабо представяне през сезон 2013/14, са внесли някои леки подобрения. Но леки. Пивото е в средния клас на тъмните лагери и не може да изпъкне сред останалите си конкуренти. Което навява още по-силна носталгия към прекрасната „Болярка Тъмно“ от края на 90-те години, тогава все още продукт на горна ферментация.
Разочарованието? То дойде при опитването на HBH в бирарията на площад „Славейков“. Там тъмната версия е с много кратка пяна, от която се носи кисел аромат и едва се долавя карамелът. Никакви следи по стените чашата при отпиване (т.нар. лейсинг) – друг лош белег. Бирата е като разгазирана и има явни признаци на проблем с ферментацията и лошо съхранение. Завършекът е воднист, без някакъв отчетлив послевкус. Извън черния цвят на пивото, няма други белези, които да приближават до характеристиките на тъмния лагер. Което, при свободата, каквато се предполага, че имат пивоварите в подобни брюпъбове, е странно, меко казано. Защото би могло да произлезе една чудесна шварцбира. Поне. За сведение, сходна е картината и при живата бира HBH – светъл нефилтриран лагер, около 4.2% алк, с неясно къде „загубен по пътя“ хмел. Което генерира един основна тревожна тенденция при заведенията-пивоварни в България. В началото те бяха лъчи надежда за промяна на нагласите на хората към бирата, но постепенно, стъпвайки на факта, че конкуренцията в бранша не е толкова силна, отслабиха контрола на качеството или започнаха да правят компромиси със суровините, от което пострада продукцията. Надявам се, че критиката няма да се приеме като обида, а като стимул за фокусиране към качеството. Нужно е да се отбележи също, че в тази тенденция изключение прави тревненската Luc`s, където собствениците продължават да търсят начини за развитие на продукта си и това, вярвам, все повече ще се оценя извън границите на чудесния планински град.
След като този кратък обзор в три части на тъмните български бири (някой със светла душа, но не поетично, а просто твърде доближаващи се до чертите на светлите лагери) ще си позволя да направя и свой личен Топ 3 на настоящия есенно-зимен сезон. Той не е с претенции за крайна инстанция, но пък е с гаранция за безпристрастност при определянето му – базиран е само на преценките при лична дегустация:
1. „Гларус Портър“
2. „Алмус Тъмно“
3. „Столично Бок“

porter1

 

Advertisements