След няколко дни, на 16 декември, онлайн магазинът за бира 100beers ще навърши своята първа годишнина. От няколко месеца той е и офлайн – като предлага разнообразие от нови и различни бири на ул. „Златовръх“ в столичния квартал „Лозенец“. За изминалата година, за бъдещите планове и най-скорошните изненади пред Bforbeer говори Ростислав Бакалов. Той е съосновател на 100beers, заедно с Вестимир Марков, а и е главният „виновник“ за това на българския пазар да се появат някои толкова ценни и приятни находки за бирените почитатели.

100beers
– Каква е твоята ретроспекция за преди предстоящия първи рожден ден?
– Най-кратката равносметка е, че вече предлагаме много над 100 бири. А стартирахме с около 90 вида. Това като чиста фактология. Иначе, по мое мнение, доста се развиха нещата. Включително с нагласите на хората към цените. В началото, например, най-скъпата ни бира беше Hardcore IPA на BrewDog – около 6 лв., и бяхме леко скептични към нея. Но вече хората са наясно, че има бири с много по-висока стойност, дори в чужбина са още по-скъпи отколкото тук. Това се промени, видимо се развива и бирената култура на хората, благодарение на всички намесени – вносители, дистрибутори, микропивовари, които започнаха да бутилират, домашни пивовари. Та, общо взето, в рамките на една година нещата претърпяха много бързо развитие.
– Бяха ли такива смели очакванията ви в началото?
– Не. Ние стартирахме като онлайн проект и ни беше един вид като странично занимание на мен и Вестимир. Беше нашега и от фенщина, тъй като ми се искаше да имам, а и хората да имат, по-лесен достъп до доста видове бири. Но самият факт, че по-късно отворихме и реален магазин означава, че наистина в началото не сме очаквали да се развият така нещата.
– Имаш ли спомен каква ти бе първата поръчка?
– Честно казано – не, но беше със сигурност за София и то още в първия ни ден, което бе много хубаво и означаваше, че много бързо се е разчуло за нашия проект. В началото поръчките бяха малки и гледахме всичко да разкарваме с колело, да не товарим хората с куриери. В един момент обаче нарасна обемът и нямаше как да продължим само така.
– Но ти все пак продължаваш почти всеки ден да разнасяш с колелото…
– Винаги, когато мога, когато ми е на път – в квартала или в центъра, гледам да облекча финансовата част за клиента и от друга страна да подходим екологично. Дори сега разкарахме всичките пластмасови торбички от магазина.
– Да останем още малко на темата с поръчките. Кои са най-странните места, откъдето си получавал заявка за бира и докъде се разпростира географията на 100beers?
– Има изключително малки и странни населени места, откъдето не съм и предполагал, че мога да получа поръчка. Дори човек може да се изненада, ако оттам бъде поръчано нещо изобщо онлайн, да не говорим за скъпоструваща бира, на фона на масовите неща на пазара. Иначе винаги са ми били странни поръчки за 2 лв., при условие, че куриерските услуги са 5 лв. извън София. Но си водя записки и си отбелязвам, като скоро мога да пусна една карта откъде сме получавали заявки. Имах няколко поръчки и от чужбина, като често хората са съчетавали пътуването си до София, за да си ги вземат, но съм пращал и директно до Румъния, макар тук, за разлика от чужбина, тези международни услуги не са разработени и цените за чужбина са доста високи. Има обаче ентусиасти, някои са готови на всичко и загърбват финансови предубеждения и гледат да се докопат до бирата, която са си харесали.
– Виждам, че добре си усвоил тънкостите на куриерските услуги. Какво още научи за тази година?
– Ами вече 7-8 години в бранша с онлайн услугите, но научих много нови неща за бирата, които не съм знаел. Предвид, че доста време преди да стартираме съм се интересувал като фен на бирата. Запознах се с много готини хора и постоянно усъвършенствам материята около самата бира – стилове, подстилове, експерименти, нови сортове хмелове и малцове. Научих и да съм майстор по строителните ремонти…
– Споменавайки последното, може би е вече време да разкриеш каква е изненадата, която готвиш за първия рожден ден на 100beers?
– Изненадата е, че най-после се разширяваме и се местим в нов магазин от 18 декември, два дни след навършването на първата ни годишнина. Ще има и официално откриване. Става въпрос за по-голямо помещение в центъра на София, на ул. „Юри Венелин“ 26. Идеята ни е магазинът на ул. „Златовръх“ да работи паралелно до края на годината. За откриването ще вкараме много нови и интересни бири – поне десетина вида, на Mikkeler също – имам афинитет към тях и са ми фаворити. Ще има и други любопитни подробности, но в следващите дни ще ги обявим, както и часът на откриването, по всичките ни канали – „Фейсбук“, „Туитър“ и т.н. В началото ще има и някои много лимитирани неща, които е възможно да привършат още в деня на откриването, като знам как се случват нещата. Тях няма да имаме възможност да пазим или да предлагаме за онлайн продажба.
– Как си го представяш този нов магазин?
– Засега си го представям доста по-добре от това, което изглежда в момента (б.авт. – при разговора помещението още е в груб вид, на замазка и с току що лакирани европалети, които ще са част от интериора). Но ще бъде в доста по-завършен вид от предния, който беше така или иначе компромисен вариант и бе в помещението, в което бе складът на онлайн магазина. Все пак решихме да започнем там, в склада, да видим дали има смисъл или хората ще си поръчват онлайн. Оказа се, че има смисъл. И много хора, покрай магазина се запалиха по различните бири. Някои дори минаваха случайно, питаха, пробваха. След това започнаха да четат литература, по форумите и станаха постепенно експерти.
Освен като по-просторно помещение, новия магазин си го представям и като място, където ще има и образователен кът. Там ще има 3-4 места за сядане, където човек може да изпие някоя бира и същевременно да си обогати културата. Ще има описания на различни сортове хмел, ферментации, основни стилове, подходящи чаши за всеки стил… Основните неща, които е добре всеки да знае поне базисно, без да влизаме в стабилна конкретика. Ще сложим на видно място различни видове малц, хмел, за да видят хората какво има в истинската бира, как изглеждат суровините преди пивоварния процес. Т.е. да не е само „пиеш и бягаш“, а да видиш, че зад бутилката има сериозна материя и история. Имаме и идея да вкараме една наливна инсталация, на която да се предлага бира, по възможност българска.
– Това ще е поредна стъпка към повишаването на бирената култура на хората в България… А с какви трудности си се сблъсквал по отношение с досегашните стереотипи към бирата у нас?
– В България много голям проблем е ценовата бариера. Особено за хората, които се сблъскват случайно с тези бири, а са свикнали с пивото, което се потребява масово. За повечето, честно казано, е трудно да се престрашат. Каквото и да им се обяснява, те имат предвид някои лагерни бири от нисък ценови клас и не усещат смисъла на цялото това нещо. Има и други – които преминават тази финансова бариера, след което започват да се чудят какви са тези вкусове, има ли нещо добавено вътре, няма ли някакви консерванти предвид срока на годност от 2 години, примерно. Но пък, който стигне дотам да опита, осъзнава, че до момента въобще не са пили истинска бира.
– Колко бързо обръгват на стилове като IPA и ламбик, да речем, хората, които досега са свикнали в ежедневието с лагерната бира?
– Винаги е персонално. Има хора, които буквално спират да пият лагерни бири за седмица-две. Има и други, които казват „Да, това е хубаво, но „Пиринско“ ми харесва повече“. При ламбик е още по-специфично, тъй като те се приемат от най-запалените. На останалите още им е трудно да се адаптират към киселите (sour) бири. Все още са малко, които ги пият редовно и са им фенове.

100beers1

На снимката: Ростислав (вляво) и Вестимир говорят за бирената култура пред зрителите на БНТ и Мира Добрева, водеща на предаването „Отблизо с Мира“
– Да уточним, все пак. Колко над 100 са вече бирите в 100beers?
– 130 някъде. Гледаме толкова да ги държим. Но бройката ще се покачва с времето. Няма как да достигнем някаква грандиозна бройка от 1000 и нагоре, както някои магазини в чужбина. Още ни е малък пазарът. Много хора питат дали няма да има някоя конкретна лагер бира, която са пили някъде в чужбина. За съжаление, нама как да вкарваме чак такова разнообразие, особено при лагерните бири. Но гледаме да се разширяваме най-вече стилово.
– Ти успя да запознаеш хората с крафт пивоварни като Mikkeler и BrewDog. Имаш ли идеи да развиеш още интереса към тях или към други?
– Mikkeler и BrewDog са наистина много иновативни. Едни от основните оръжия в т.нар. крафт бирена революция. Нямаше как да минем без тях. BrewDog си има дори подсайт в 100beers.bg – http://www.brewdog.100beers.bg/, с по-сериозно запознаване с пивоварната, всяка една от бирите, видеопредставяне. Те са флагманите на бирите, които искам да развия. Оттам нататък всякакви качествени бири са добре дошли. Имам много идеи за финландски бири със специфичните им стилове. Мисля си от доста време за гръцки крафт бири, които имат високи оценки в RateBeer. Естонски също съм обмислял.
– Доколко срещаш колегиалност в работата ти?
– Почти на 100%. Много добре се сработихме с Любо от „Канаал“ и с Филип от Beers.bg. Никога не ми е било проблем в магазина и другаде да ги споменавам, да им правя реклама. Помагаме си взаимно. И с другите колеги сме в добри отношения. Може би с изключение на т.нар. Делян Пеевски на бирата, не искам да го споменавам, но мнозина се досещат за едни навлизащи бирени магазини. Той играе контра на всички и прави мръсни номера на повечето колеги. Но повечето хора в този бизнес са запалени като фенове на бирата. Събираме се, дегустираме бири, обменяме опит. Дори не ги приемам като конкуренти, а като колеги и група приятели, с които си пием бирата и сме развили нещо в тази посока.
– Това е страхотно! Другото, което бих отбелязал е, че при вашия старт в сайта нямаше нито една българска бира, а сега са вече пет, при това на крафт пивоварни…
– Когато тръгнах, нямах толкова преки наблюдения за крафт производството в България и въобще не съм очаквал да се стигне до настоящата бройка. Познавах се само с един-двама домашни пивовари. И много ме изненада как в рамките на 3-4 месеца се появиха няколко марки – „Диво пиво“, „Гларус“, които се развиха. А най-хубавото е, че на хората им е любопитно, купуват си български бири. При мен те са бестселъри, примерно „Диво пиво“ е №1. Интересно им е да пробват, повтарят, потретват. Има такива, които си взимат по цели кашони за вкъщи. Специално за производството на крафт бира в България нещата ще се развиват тепърва много добре, според мен, както се случва и навсякъде по света. С нетърпение чакам и някои доста добре развити домашни пивовари като Боби и Митко от Горна Баня или Даката от Сливен, например, да започнат и те да затварят продукцията си. Те вече експериментират с по-интересни стилове, съставки. И понякога се получава качествен резултат, на нивото на големите крафт пивоварни от Европа и Щатите.
– Колко голям щанд за български бири прогнозираш за втория рожден ден на 100beers?
– Пожелавам си по-скоро щанд с възможно по-разнообразни стилове. Хубаво е, че в момента има пейл ейл, английски битър, портър, а и експериментът с мурсалски чай и мента на Рори Милър и т.н. Но бих си помечтал да има също IPA, пушена (раух) бира, стаут, силни бири. Да е разнообразно откъм стилове, вкусове и най-вече откъм експерименти. В крафт бирите са най-важни експериментите и свободата да можеш ги покажеш.
– Какво си поставяш като цел за следващата година?
– Би било страхотно да се промени цялостното мислене и хората, като говорят за бира, да знаят, че има и нещо по-различно от пластмасовите бутилки. Ще е невероятно и броят на хората, които консумират различна, крафт бира, да се качи петорно, да речем. Хората да знаят, да си варят, да се чете, не само да се пие. Знам, че не зависи всичко от мен, но това ни е целта на всички, които сме замесени.

100beers

Ростислав във вихъра на другата си страст, освен бирата – организирането на хардкор концерти, чрез Hardcore Spirit

Advertisements