Има някои специфични термини, които са във всекидневна употреба от ценителите на бирата. Но за другите, които тепърва се ориентират във вселената на крафт пивото, тези думи звучат малко непонятно и още се чувстват неловко с употребата им. Вестник „Лос Анджелис Таймс“ е извел 6 подобни термина, за които е счел, че са най-важни за приятната на всички ни пивна материя.

Пивна мъст – сладката течност, която се получава, след като пивоварният малц се изсипе в гореща вода и премине през няколко температурни паузи. След това тя се прецежда и се вари с хмел. Всичко това става бира, когато се охлади и му се сложи мая, след което започне ферментация.

Плато – мярка за плътност на бирата, която указва колко е разтворената захар в неферментиралата мъст (начално плато) и във вече ферментиралата бира (финално плато). Бирите с висока начална плътност (high gravity beer), обикновено след края на ферментацията са с висок алкохолен градус, и обратно. Това е, защото пивните дрожди имат повече разтворена захар, с която да се хранят и в резултат произвеждат повече алкохол. Съответно – по-малкото захари водят до по-нисък процент алкохолно съдържание.

Сесийни бири – Нискоалкохолни бири, които обаче притежават достатъчно богат аромат и вкус, за да задържат интереса на консуматора и след няколко изпити чаши. Първоначално като такива са се считали британските стилове като майлд и битер. Постепенно се налага виждане, че сесийни бири са всички с под 5% алкохолно съдържание. Напоследък е модерно крафт пивоварните да варят например сесийни IPA, които са с много наситени аромати, но достатъчно леки, за да си позволиш повече от една-две на сядане.

Бутилкова доферментация (или Bottle Conditioned) – Доста от крафт бирите, както и бирите на домашните пивовари образуват газировка (карбонизация) по естествен път след наливане в бутилка и нейното затваряне. За целта в бирата се поставя определена доза захар, чрез която дрождите произвеждат въглероден двуокис. Така активираните наново дрожди спомагат също да бъде „изчистена“ бирата от нежелани аромати и излишния кислород. Обикновено бутилките се оставят за доферментация в специални топли помещения (около 20-22 градуса), тъй като умерено високата температура спомага за процеса. В резултат бирата се характеризира с хубава, естествена пяна и тънък слой утайка на дъното на шишето. Тази утайка може да се пие без притеснения, макар че леко може да повлияе на вкуса при някои от бирените стилове и доста от консуматорите предпочитат да налеят внимателно бирата, без финалната течност от дъното.

Благородни хмелове – при наличието на толкова много видове хмел само няколко имат правото да бъдат наричани „благородни“. В тази графа се включват четири хмела от континентална Европа, заради сходните флорални и землисти аромати и ниското ниво на алфа-киселини. Това са германските Тетнангер, Халертау Миттелфрю и Шпалтер, както и чешкия Жатец.

Диви дрожди – при все по-увеличаващата се популярност на киселите бири идва въпрос какво ги прави толкова интересни, но пък и стипчави. Отговорът се крие в многобройните бактерии и диви дрожди, които иначе са враг на пивоварите и винарите. Бактериите бретаномицес, лактобациликус и педиококи се използват не само при производство на кисело мляко, кисело зеле и други ферментиращи храни, но и в пивоварството. Те се храят със захари, които обичайните бирени дрожди „избягват“. Така те отделят като бипродукт млечна киселина, който има своята съпричастност за киселостта на „киселите бири“. Отделят и специфичния аромат, известен като „мокро седло“. Много тачени от белгийските пивовари при производство на стилове като Фландърски червен или кафяв ейл, ламбик, гьоз, както и от германските – за берлинер вайсе.

Advertisements