През следващата седмица „Пивотека“ ще навърши 1 година от началото на дейността си. Проект, който не само цели разпространяването на различни и непознати досега бири за страната ни, не само дистрибутира българските крафт ейлове на „Гларус“, но и се опитва да обогати и развие бирената култура у консуматорите. Зад идеята „Пивотека“ стоят Деян Христакиев и Кристиан Радев – двама колеги, вече бивши състуденти по политология, но на първо място приятели и съмишленици. Дни преди скромния, но много важен празник за „Пивотека“ те говориха пред блога Bforbeer.
– Каква е вашата бърза равносметка на изминалата година?
– Кристиан: За една година глътнахме малко вода, потънахме, после пак изплувахме. В момента сме на повърхността, за щастие. Научихме доста, естествено. Най-важните уроци ги научихме от провалите си. Сега отново сме в подем, който се надявам да е по-константен след всичко научено досега.
Деян: Личната ми равносметка е, че преди една година изразът „крафт бира“ (занаятчийска бира) беше непознат за България. Думи като стаут, пейл ейл, индия пейл ейл, имперски стаут и т.н. също не бяха много популярни. От „Пивотека“, с познанията на Крис като пивовар, който може да оцени качествената бира, успяхме за тази година да внесем една сериозна колекция от крафт бири в България. Така, че смятам, че навлизането на думата „крафт“ и възможността всички да се докоснем до нови крафт пивоварни е до голяма степен заслуга на „Пивотека“. Смятам, че успяхме да дадем един импулс, който да задвижи ентусиазма на хората.
– Ще отбележите ли годишнината по някакъв специален начин?
– Кристиан: Имаме такива планове. Избрахме си 28 ноември, когато ще  направим едно малко събитие в „Бетахаус“ (www.betahaus.bg) с жива музика, наши приятели-музиканти, надявам се. Ще има палитрата от бири, с които ние работим, начело с нашия флагман – „Гларус“. Това ще бъде и премиера на тези бири, които сме внесли и ще продаваме чрез нашия сайт (www.pivoteka.bg). На събитието те ще се предлагат на промоционални цени.
– Като стана въпрос за „Гларус“ – вие реално участвахте в нейното израждане, т.е. преди няколко месеца започнахте да разпространявате един съвсем нов продукт, българска крафт бира. Как се приема тя?
– Деян: „Гларус“ тръгна реално на фестивала BeerRelation, който беше едно много добро събитие за бирената общност в София, а и в България. Ние там се запознахме с доста хора от Пловдив, Перник и други градове, с които сега развиваме нов вид взаимоотношения и очакваме съвсем скоро „Гларус“ да се появи и в Пловдив, точно благодарение на тези контакти. Както всяко начало, и при „Гларус“ имаше различни технологични проблеми, които вече решихме напълно, за щастие. В момента бирата се предлага в над 30 обекта в София, в много добро темпо. Което означава, че „Гларус“ се харесва. Разбира се, заслугата е най-вече на главния пивовар Деян Иванов. Ние като дистрибутори отговаряме за това бирата да стигне до хората.
– Как планирате да доближите още повече „Гларус“ до хората – не само в София, а и в страната?
– Деян: В момента планираме да направим максимална ниска цена за доставка през сайта на „Пивотека“. Във Варна започва да се развиват нещата, там вече „Гларус“ се раздвижи сериозно. В Стара Загора също имаме един обект в момента – Beer House, но буквално в дните след Нова година очакваме още две-три заведения да предлагат бирата. Както споменах, Пловдив е следващият град, който смятаме, че има достатъчно публика, която е склонна да експериментира с различни бири. Може да се намери вече и в русенската бирария „Тангра“. Всяко начало е трудно, но разширяването на мрежата и развиването на продажбите през интернет са двете основни направления, чрез които се опитваме „Гларус“ да стигне до потребителите.
– Трудно ли беше всъщност да научите хората що за животно е крафт бирата и каква е разликата между отделните стилове?
– Деян: Разчитахме най-вече на много дегустации. Десетки събития. Опитахме се да отворим пазара с ценова политика, т.е. бирите да са достъпни, опитахме се да пишем статии в нашия блог на „Пивотека“. Предлагахме на хората да сравнят едновременно три стила бира един след друг, например. Така всеки на място започва да откроява вкусовете, ароматите, цвета, пяната, газировката – всичките компоненти, които издават колко добра е една бира. И така постепенно започваха да се ориентират.
– Запазена марка на „Пивотека“ е по време на събитията си да правите демонстрации как се вари бира в домашни условия. Доколко това заинтересува хората?
– Кристиан: Основният ефект от тези демонстрации беше, че хората, които присъстваха и гледаха, събраха смелост и направиха свои собствени опити. С някои от тях продължаваме да се виждаме по събития, те споделят своя опит от първите си варки. Това беше и нашата цел – естествената публика на крафт бирената сцена по целия свят са домашните пивовари. Колкото по-добре познаваш пивоварния процес и продукта, който е резултат от този процес, толкова по-адекватно и компетентно можеш да оцениш резултата. За никого не е тайна, че всяка една крафт бира е в пъти по висока като себестойност от който и да е индустриален продукт. Но хората, които знаят какви усилия, какви суровини и с какво качество влизат в тази бира, са много по-добре информирани за какво дават парите си. Мисля, че основното нещо, което постигнахме с тези демонстрации е да разширим хоризонта на хората какво представлява истинския вкус на бирата и процеса на производството й.
– В тази връзка колко трудности имаше пред вас, за да убедите собственици на заведения и самите клиенти, че си заслужава да платят тези пари за крафт бира, вместо да си купят две масови лагерни, вместо това?
– Деян: Определено бе трудно. Голяма част от собствениците и мениджърите на заведения са ориентирани към една по-широка публика и трудно се стига до регулярна продажба на крафт бири. По-скоро успяваме да стигнем най-често дотам да направим специални вечери, седмици или месец, през които едно заведение поддържа селекция от определени крафт бири. За клиентите разчитаме до голяма степен на любопитството – когато хората видят някакъв нов продукт, те са склонни да отделят малко повече пари, за да го опитат. И вече, ако им хареса – повтарят, продължават да се интересуват, започват да търсят в интернет каква е тази бира, защо е толкова скъпа и т.н. Така пак стигаме до въпросните дегустации и демонстрации, на които се опитваме да обясним защо една бира струва примерно 4, 5 или 8 лева. Че тя е прекосила океана, както са щатските бири, които предлагаме. Че транспортните разходи са твърде високи. Но пък можеш да опиташ нещо, което е правено на другия край на света, при това да го направиш в приятна обстановка с приятели и да го сравниш с други крафт бири. И така си заслужава цената. Но трябва да си признаем, че подобно убеждаване става засега доста трудно на други места, извън София, защото тук стандартът е малко по-висок. Но точно затова планираме подобни събития в Стара Загора (около 20-22 декември в Beer House), след това обмисляме и други места. Ще споделим с персоналите там нашите виждания и ноу-хау какво представляват крафт бирите и те вече ще могат да го предават по-нататък към клиентите.
– Сега стартирахте предлагането на четири бири от мюнхенската крафт пивоварна Crew Republic. Кои ще са следващите бири, които да очакваме от „Пивотека“?
– Кристиан: Следващата подборка на пивотека е нещо, което и ние досега не сме внасяли и не сме виждали на пазара, с малки изключения. Внесохме отново малки количества от асортимента на Anchor Brewing, след като някои от бирите им вече се утвърдиха у нас. За мен дори лично интересната част е с друга американска крафт пивоварна – Rogue, която е една от по-старите подобни предприятия в Щатите и впечатлява не само с качеството и необичайния вкус на бирите си, но също и с дизайна и посланията си. Отвъд океана внасяме и овесен стаут на Anderson Valley, която също е една пивоварна от средата на 80-те години на миналия век, която носи флага на крафт бирената революция. Също така ще предложим няколко европейски бири – малко по-интересни, по-необичайни. С произход от Холандия, Дания…
– Какъв опит придобихте през тази изминала година?
– Кристиан: Срещнахме се с много хора, с други се разделихме. От двете полярности успяхме да извадим най-доброто – както за себе си, така и за това, което правим. С някои пък развихме и чисто приятелски взаимоотношения, освен тези между търговец и клиент (или потребител). Разширихме хоризонтите си, защото хората, които срещнахме са общи в едно – страстта към крафт бирата, но същевременно са толкова разнородни като типове, занимания, светоусещане. Това със сигурност обогати нашия мироглед, надявам се и техния.
Деян: За мен също най-ценното, което получих от „Пивотека“, това са новите приятели. Срещнах толкова отворени хора, които работят със заведения – отворени към новия вкус, към света. С една част от клиентите отначало общувахме дистанцирано, но после успяхме да се опознаем на събитията, формирахме една доста динамична бирена общност около „Пивотека“. Някои дори станаха наши партньори в проекта. Разбира се, имахме и много неприятни случки, които обаче на общия фон избледняха.
– Крис, на теб лично остава ли ти време да си правиш бира?
– Кристиан: За щастие или може би не, акцентът се измести от правенето на бира към пиенето на бира. Съответно имам достъп до по-широк асортимент в сравнение с периода преди да започна да се занимавам с това. За съжаление, от това страда домашното пивоварство в моя случай. Честно казано, ми липсва творческият процес, но смятам, че е необходима стъпка. Защото от това, че за известен момент съм загубен за домашното пивоварство, сме спечелили други хора, които се престрашиха да пробват да си варят своя бира.
– Надявам се с това не се е изпарило намерението домашното пивоварство в един момент при теб да прерасне на следващо ниво – микропивоварна…
– Кристиан: В никакъв случай. Макар в момента основна част от силите и времето ни са посветени на проекта „Пивотека“. Но това е необходима стъпка към това в един момент да прерасне в производство на нещо вече наистина максимално оптимизирано, интересно и съобразено с вкусовете на хората, с които общуваме.
– Какво да очакваме през следващата година от „Пивотека“?
Деян: През предстоящата година „Пивотека“ трябва ясно да утвърди профила си на старт-ъп, който предлага единствено крафт бира. Разбира се, очакванията към „Гларус“ и „Пивотека“ са много тясно свързани. Със сигурност след Нова година около „Гларус“ ще става все по-интересно. Очакваме поне три нови бири догодина. Което си е предизвикателство, защото по-широкият асортимент е по-труден за представяне, за обслужване. След това, разбира се, ще продължим да поддържаме една световна селекция. Ще пътуваме, ще продължаваме да търсим селекция от най-доброто. Не само да предлагаме нови марки. Стремим се да отберем най-доброто от добрите. Искаме селекцията на „Пивотека“ да говори сама за себе си. Остава да си пожелаем и през следващата година да предлагаме една от най-добрите селекции крафт бири в България, смея да кажа. Това ще стане запазената марка на „Пивотека“. Няма да бъркаме там, където не е крафт. Това е и нашият проект – малките и независими пивоварни да стигнат до България.

pivoteka

Сърцето и душата на „Пивотека“ – Деян Христакиев (вляво) и Кристиан  Радев

 

Advertisements