Самото наименование на стила барли уайн (Barley wine), дава красноречиво напътствие що за бира е това – съчетание на ечемичения малц и винените характеристики. Един от най-изтънчените стилове бира, признавам си – един от любимите ми. Тези бири са едни от най-силните (най-често от 8 до 12% алкохолно съдържание), характерни с висока плътност, богата вкусова гама, затоплящ ефект, отлежали в бъчви. И, да – много подходящи за настъпващите студени месеци.
Съвсем накратко, без излишно фактологично разпростиране, бих искал да опиша историята на барли уайн. За ечемичено вино се говори още в Древна Гърция. Споменават го историците Ксенофонт и Полибий. То може да се сочи само като предшественик на барли уайн, тъй като в древността в него не се е влагал хмел.
За същинския барли уайн вече може да се говори от времето на войните между Англия и Франция в края на XVIII и началото на XIX век. Аристокрацията на Острова тогава е потърсила начин именно чрез силен отлежал ейл да отвърне на изтънчените френски вина. А вече първата марка, която е категоризирана като барли уайн, е „Barley wine Bass Ale № 1“ на английската пивоварна „Bass“, датираща някъде около 1870 г.
Частта за вино в името на стила се използва заради високото алкохолно съдържание, но фактът, че при направата се използва ечемик, е определящ, за да може да се говори за вид бира.
В съвременното пивоварство има две основни разновидности стила барли уайн. Американският вариант е характерен с по-осезаемо хмелово присъствие и амбърен до светлокафяв цвят на пивото. Английският дава повече вариативност на цвета – от тъмно злато до наситено черно. Има и бирени почитатели, които считат, че стил барли уайн няма, а това е всъщност част от стила стар ейл. Но се доверяваме на категоризацията на BJCP (Beer Judge Certification Program), който отчита три стила силен ейл – стар ейл, английски барли уайн и американски барли уайн.
В България не е лесно да се намери барли уайн, но не е и невъзможно. Единственото сигурно място, където почти винаги има на разположение, е столичният крафт-бар „Канаал“.
Отделно знам за домашни пивовари, които са се пробвали да правят барли уайн. Впрочем, стилът е един от тестовете, които могат да индикират доколко се е усъвършенствал в уменията си един домашен пивовар. Имал съм възможността да опитам единствено домашен барли уайн, дело на Темелко Пампов, председател на УС на Асоциацията на домашните пивовари в България. И мога с чиста съвест да кажа, че той е постигнал един наистина чудесен резултат, като тази бира може само да става още по-добра, колкото повече отлежава.
Именно в „Канаал“ опитах и един от най-добрите барли уайн примери, на които съм попадал. Old Foghorn на американската пивоварна Anchor. Тя се произвежда от 1976 г. и е характерно за нея, че се води като една дума – barleywine. Просто производителите се опасяват, че написано отделно вино, би отблъснало бирените любители зад Океана от идеята да си я закупят.
Old Foghorn (9,4% алк), се характеризира с тъмнорубинен цвят, съвсем кратка пяна, аромат на сушени тъмни плодове и сушено грозде, наситено малцово тяло, много мек и леко сладък вкус, а ценни нюанси дава и отлежаването в бъчва. Има го ликьорния и леко затоплящ тялото ефект, има го и характерния за американската разновидност лек хмелов завършек. Вълшебна бира! Която вярвам, че е оценена от част от вас. А тези, които тепърва искат да се докоснат до стила барли уайн – без колебание, дайте воля на сетивата и въображението си. Наздраве!

IMG_8996

 

Advertisements