Иска ми се да споделя няколко реда и за един от любимите ми стилове пиво – раухбирата, известна също като опушена. Подходяща особено за този сезон, със своя специфичен аромат на опушено дърво или дори на бекон. И същевременно още слабо позната в България. Любовта от пръв поглед беше спонтанна, но и едновременно с това добре „манипулирана“, тъй като първите съприкосновения бяха във виенската пивоварна 7stern с тяхната Rauchbier, а и отделно Schlenkerla Rauchbier Marzen. Прекрасни примери, дали ново усещане на сетивата, което създава привързаност към вкуса и аромата на опушеното, от което иначе страня!
След тях последва заравяне из историята на този интересен стил. При което стана ясно, че всички пътища водят към… Бамберг. Именно този германски град е свързван с раух бирата, като нейното производство продължава да е концентрирано там. Защото в Бамберг решават да съхранят и доразвият древната пивоварна традиция, при която малцът е бил изсушаван върху решетки над огън. Така се е правило на много места, но впоследствие тази технология бива изтласкана в миналото. Освен в Бамберг. А в последните години и в Щатите.
Дори съществува легенда, според която местен пивовар пострадал от пожар, при който малцът му оцелял, но бил напоен с миризмата от дима. Майсторът решил все пак да направи бира от суровината и тя се харесала на клиентите му. Такива истории са особено интересни за разказване на чаша раух бира вечер.
Но е факт, че опушеният малц дава особен чар на бирата. Така има прекрасни примери на опушен портър, опушен бок, опушен стаут, опушена шварц бира и др.
Класическата раух бира обаче е в стила на лагерното октоберфест/мерцен пиво, с налагащ се богат аромат на опушен бук. Той се дължи на използвания малц, който е опушен на букова жар. Тя не е силна бира (между 4 и 6% алк), за разлика от пушените портър или бок, например. Акцентът в това пиво е основно върху малца и по-малко върху хмеловата горчивина.
В България раухът не е много разпространен, но ако вече ви е интересно, има няколко начина да опитате. В 100beers.bg се предлага интересен вариант – опушен тъмен (дункел) вайцен (BraufactuM Roog Rauchweizen), достъпна с поръчка от цялата страна. При него опушеният вкус не е така доминиращ, тъй като е търсен баланс едновременно с пшеничения и карамелено-бисквитен аромати и вкусове, но се усеща ясно, особено при леко затопляне на пивото до около 10 градуса. Много добро изпълнение!

IMG_1697
При домашните пивовари също има майстори на опушената бира – имал съм привилегията да опитвам сполучливите експерименти на Виктор Върбанов и Христо Цочев, например (Наздраве на тях и още много успешни варки!).
А от няколко седмици в „Канаал“ се предлага друг любопитен пример. При това от Италия! Оказва се, че пивоварят на Birrificio del Ducato и приятелката му са били големи почитатели на опушените бири от Бамберг, заради което той е решил да свари такава за сватбата си с жената на сърцето си. Заради повода ли, заради пристрастието му към рауха или заради майсторството му (а може би всичко взето заедно), но се е получила прекрасна бира. С 5,2% алк., средно тяло, светломахагонов цвят и много отчетлив аромат на опушена букова кора, на пушена сьомга дори. Те се съчетават във вкуса с карамела, а и нотки на ядки. Финалът е леко пикантен, с отлично премерена горчивина и сух, опушен завършек. Бирата е правена с любов, което бе една от причините да ме спечели. Другата, бе отличният избор на Birrificio del Ducato да отдели място на етикета на едно признание от „Колдплей“, потвърждение, че пивоварят си е отдал сърцето – на жена си и на бирата: Questions of science, science and progress, don`t speak as loud as my heart…

IMG_1786

 

 

Advertisements