В България бе спазена традицията пивоварните да пускат своите тъмни предложения с настъпването на октомври. Към момента изключение от правилото (колкото да бъде затвърдено то) е „Загорка“ със Stolichno Bock, което може да бъде намерено целогодишно. За щастие вносители и разпространители на вносна бира се опитват променят тази картина и настройките на консуматорите в последните години. Тук обаче борбата с настройките на почитателите на пивото ще е доста дълга, за да се достигнат нагласите в Централна и Западна Европа, където тъмни лагери, тъмни пшенични (дункелвайс), тъмни ейлове и др. се пият и през топлите месеци.
Ще се опитам в няколко поста да обхвана възможно най-широко палитрата от бирените артикули за този сезон. За четвърта поредна година от „Загорка“ пускат своята серия „Резерва“, като са си спазили обещанието всяка година да има разлика във вкуса и рецептата. Този път от старозагорската пивоварна са решили да поубият твърде сладкия вкус, който се натрапваше в „Резерва 2013“. Боровинките обаче продължават да се усещат – и в пяната, и при отпиване, като отново го има карамелът, макар и малко на по-заден план. Сега обаче е засилена повече горчивината, при това доста осезаемо. Интересен е нейният сблъсък с плодовия вкус, а резултатът е определено в полза на вариант 2014, в сравнение в предишните две издания. „Резерва 2011“ си остава ненадмината засега, но нека тази летва не се окаже твърде висока за следващите години.
Промоциите на Stolichno Bock в магазинната мрежа бяха направени с цел да се пласират изостаналите от лятото количества. Но все пак вече има от новата партида. Познатото ниво е запазено и отново претенциите на производителя са, че бирата в кенове е с качество на наливна. Личното ми мнение е, че Stolichno Bock остава едно от най-добрите предложения на масовия бирен пазар въобще.
Третият „есенно-зимен“ продукт от „Загорка“ е „Ариана тъмно“, като и там се е запазило нивото – в случая на масово тъмно лагерно пиво без технологични грешки, но и без специални претенции.
За момента (и вярвам за целия сезон) обаче най-приятната изненада е „Гларус Портър“, което в настоящия етап няма аналог на българския пивоварен пазар, но не лежи само на лаврите на своята уникалност, а дава на свой ред качество, удачно съчетание на суровините и вкусове и аромати, които могат да се усетят само от бирите с горна ферментация (ейлове). „Гларус Портър“ може вече да бъде пит в столичния TheEggbar, а в сряда ще е и официалното му представяне в бар „Амстердам“. В следващите седмици се очаква и в бутилки, което ще улесни разпространението му в магазинната мрежа и в страната.
Следващите (все още непълни) впечатления ще бъдат за тазгодишните есенно-зимни продуктите на „Каменица“ и „Карлсберг-България“, с надежда за подобрение на „Болярка тъмно“, а и за запазване на качеството на фаворита ми от края на 2013-а – „Алмус Тъмно“.
Очаквам с голям интерес и вашите мнения!

 

Advertisements