Големият търговски успех на веригите супермаркети в последните години преобърна глобалната картина на бирения пазар у нас. От основните наши пивоварни отначало не искаха да признаят официално, но вече не крият, че са започнали да се съобразяват с политиката на хипермаркетите. Макар, че има и доста случаи, в които някои (като „Карлсберг-България“) категорично отказват да се поддават на неизгодните за тях условия и даже прекратиха отношенията си с една от най-големите вериги у нас.
Постепенно обаче големите супермаркети наложиха повсевместно у нас политиката си, в която голяма роля играят дискаунт продуктите – евтините стоки, носещи често логото на съответната верига или на търговска марка, която е развивана именно от тази верига. Сред тях, разбира се, има и бири. Лесно се познават – „бюджетно“ пиво, лагерен стил, с алкохолно съдържание между 3 и съвсем малко над 4%, воднисти на вкус, с бледи намеци за малц и хмел, някъде дори и без намек. Евтино изпълнение, наподобяващо бира. Примери – колкото щеш. Почти всяка верига си поддържа поне по една такава марка. Като Ambrosius, произвеждана за „Кауфланд“, Deep, Beer и Argus за „Лидл“, а също 365 – в „Пикадили“. Има и други. Знаете ги отлично. Понякога се предлагат и за по 50-60 стотинки за бутилка или кен 500 ml.
Маркетинговата цел е ясна – с ниска цена да се търси максимално привличане на вниманието на купувача. Тази цена се достига като се прескачат всичките познати участници по веригата, които оскъпяват стоката. Успехът на тези дискаунт-бири е дотолкова голям, че започнаха да диктуват вкусовете, уви. А и големите компании се принудиха да се равняват по тях. Някои пуснаха свои марки в ниския ценови сегмент – като „Балканско“ и „Диана“, излезли от търновската „Болярка“, а също „Шопско“, „Мизия“ и „Gredberg“ – на „Ломско пиво“, „Славена“ – на „Каменица“, а отскоро и „Варна“ – на „Леденика“. Други пък коригираха, за съжаление, откъм пестене на суровини и добавяне на царевичен грис вместо ечемичен малц и така успяха да си позволят да слизат под 1 лв. за стандартна опаковка от 500 ml (кен или стъкло) и съответно под 2 лева за 2 литра PET-бутилка. Което значи едно – настъплението на дискаунт-бирите е оказало своето въздействие върху почти всички останали в бранша, което в частта си с качеството е в негативен план.
За съжаление, диктатът на хипермаркетите се отрази негативно и върху продажбата на бира в стъклен амбалаж. Веригите не стимулират изкупуването на стъклени бутилки. Някои въвеждат ограничение, според което човек трябва да си купи поне толкова бирени шишета, колкото е върнал. Това е в разрез с еко-ориентираната политика в повечето други европейски държави, включително и в съседна Румъния. Там на входа на почти всички големи супермаркети има машини за изкупуване на стъклени и даже PET-бутилки, които издават на клиента бележка с реална сума, която той ползва за отстъпка от сметката си. Без никакви ограничения за броя върнат амбалаж. Което има впечатляващ ефект върху потреблението на бира в стъкло (която се съхранява най-качествено именно в такава опаковка). Има и отражение върху опазването на околната среда. Защото човек не би си позволил с лека ръка да изхвърли празна бутилка, когато знае, че от нея би получил пари. Това е в контраст с картината у нас, където нестимулираният от подобни магазинни мерки (а и недобросъвестен) консуматор нехайно хвърля бутилките в (и най-вече около) кошовете, ей така по улиците и парковете. Познатата на всички ни картинка.
Разбира се, не бива да се гледа еднозначно негативно на дискаунт-бирите. Защото някои от тях действително могат да се впишат в графа „приемливи“. Към тях спадат тези на Argus в „Лидл“, произвеждани в Полша (без идващата от Чехия Argus Maestic). Които помагат за добри практики да се учат клиентите да „свикват“ с нефилтрирана, непастьоризирана бира, пиво с малини и др. Последният положителен пример е от преди няколко дни с навлязлата в същата верига Perlenbacher Schwarzbier (4,9% алк, 11.4% плато), чрез която масовият потребител в България се запознава с този характерен за Германия стил – „черна бира“. Той се отличава по няколко характеристики от познатото през зимата у нас тъмно пиво, макар да е също лагерен тип – пяната носи лек карамелен дъх, самата бира е малко по-плътна, но без да достига плътността на изявените немски представители на стила – Kostritzer Schwarzbier, Einbecker Schwarzbier, Krombacher Dark и др. Цветът действително е черен и почти непрозрачен, а във вкуса на Perlenbacher се усещат също леко карамел и черен шоколад, завършекът е сух. Като цяло – поносима „шварц“ бира, без да изпъква особено, но и без да е в лошата крайност.
За съжаление, подобни примери при дискаунт-бирите са по-скоро изключение, което идва да подчертае общата тенденция. А вече от нас самите си зависи дали ще се оставим на това течение или ще водим битката за вкуса и качеството в собствената чаша с бира.

IMG_1759

 

Advertisements