Бирената картина в Хърватия е в общи линии пълна трагедия в частта си с масовите бири. Нивото в последните години е дотолкова паднало, че и местните вече избягват най-големите местни брандове Ozujsko и Karlovacko, за сметка на популярните световни лагерни марки. Малка надежда идва от Tomislav, производство на Zagrebacka pivovara. Със своето плътно тяло и черен цвят, а и 7,3% алк. може да бъде асоциирано със Stolichno Bock. Друг светъл лъч идва от прохождащата и вече популярна сред младите San Servolo, продукт на основаната през 2013 г. Bujska pivovara в Буже. Те залагат на нефилтрирани и непастьоризирани светъл (пейл) и червен ейл с бутилкова доферментация. За съжаление San Servolo се предлага само в единични заведения в Загреб и е по-разпространена в областа Истрия, където се произвежда.
Престоят в хърватската столица все пак може да бъде приятен за бирения пътешественик. Търсеното име е Medvedgrad (кръстено на едно от предишните имена на Загреб). Микропивоварната, която от 20 години налага култура на пиене на свежа, нефилтрирана и непастьоризирана бира. В центъра на града има две заведения Medvedgrad, а на излизане от града, по пътя към Самобор е и брюпъбът, където се произвежда пивото.

IMG_1093
Търсачите на нещо много по-различно от лагерен тип пиво ще бъдат леко разочаровани, защото три от петте предлагани вида са именно различни видове лагери. Но пък са в добро изпълнение. Златният лагер Zlatni medved (4,4% алк, 12% плато) е най-консумираната бира в заведението. Има добра пяна с малцов аромат и леки нотки на хмел, малцът доминира и във вкуса, давайки му известна сладост, но се усеща и известна горчивина при завършека. Отличава се с бистър цвят и освежаващо действие.
Тази бира се влага и в Mrki Medvjed (4,5% алк, 12,5% плато), която е в характерния за Балканите стил „мешано пиво“, смес на светъл и тъмен лагер (в случая тъмен ейл, което е малко необичайно и известна в някои части на света като „Мики Маус“). То се отличава с добър баланс и полуплътно тяло. С аромат на къпини и карамел, който се усеща и при отпиване, благодарение на карамеления малц. С лек пикантен финал и нежен хмелов послевкус.
Въпросното тъмно пиво, което е вложено в полутъмното, пък самостоятелно носи името Crna Kraljica и е ейлов тип (горноферментирала бира), както стана дума, с характеристики 4,8% алк. и 13% плато. Ароматът е съответно значително по-богат на карамел и препечен малц, цветът е тъмнорубинен, а вкусът е средноплътен, с изведени на преден план карамел и сушени тъмни плодове. Хмелът във финала е със сравнително мимолетно присъствие.
Друга бира, с която се гордеят в Medvedgrad е Gricka Vjestica, в стил бок (7,5% алк, 15% плато). От богатата й пяна почти не се долавя аромат, като не се усеща и алкохолът, включително и после във вкуса. За сметка на добре балансираните карамел, мед, сини сливи и лек пикатнен завършек, които приятно лягат на небцето.
Личният ми фаворит обаче се оказа тяхното пшенично пиво – Dva Klasa (4,6% алк, 11% плато). Носещо характерния за стила аромат на дъвка и приятно осезаемо присъствие на пшеничен малц във вкуса. Завършекът е богат – кайсия, банан и умерена хмелова горчивина. Вайценът може да се причисли като лично постижение на технолога на Medvedgrad, който като цяло се е справил на прилично ниво и с останалите бири.

IMG_0757
В заведението се предлагат и сезонни бири, като при посещението ми се точеше приятно вишнево пиво. За да акцентират върху дейността си, а и да въведат традиции в консумацията на тяхното пиво, от микропивоварната организират ежегодно в началото на март представяне на бирите за годината, с възможност за разговор със собственика и технолозите. Издава се и сезонен бирен вестник, който можеш да прочетеш на някоя от масите, отпивайки от бирата си. Като плюс идва предлагането на бира за вкъщи, при това бутилирана. Минусите са ограниченият асортимент (продават се само бутилки Dva Klasa и Crna Kraljica), както и лимитът от минимум 6 бутилки в стек, при това във всяко кашонче има само от единия вид.
За да бъде пълна картината с брюпъбовете в Загреб, може да се посети и пивница „Zlatni Medo“. Тя обаче носи леко разочарование, въпреки доброто си пивоварно оборудване. Тук технологът, който в момента се грижи за производството, страда едновременно от липса на въображение, на начетеност и на смелост при експериментите. Светлият лагер (Zlatno pivo, около 4,5% алк. по интуиция, защото не е описано в менюто) носи неприятен аромат на грешка при варилния процес. Тъмножълта на цвят и мътна, тъй като е нефилтрирана, тази твърде газирана бира е подчинена повече на малца и има съвсем лека горчивина в края. Тъмният лагер носи името Ban (около 5% алк), с кисел аромат, от който все пак се прокрадва карамел. Като цяло това пиво е също прекалено газирано, воднисто и безлично. И е просто за статистиката. Малка компенсация е добрата кухня в това иначе доста голямо заведение.

IMG_0984

 

Advertisements