„До преди 2-3 години при нас бяха познати само масовите бири – Union и Lasko. Хората тук не знаеха нищо друго освен лагерното пиво. Картината беше скучна.“ Това ми сподели Аленка Голар, управител на пивотеката Za Popen`t – магазинчето в Любляна, което прави опит да разчупи статуквото. Оттам нататък, както ще видите, разказът й съдържа (не)изненадващо много допирни точки със ситуацията на бирения пазар и нагласите към новите и различни бири в България.
В началото Аленка и партньорите й в начинанието започват внос на по-популярните чужди бири, включително и крафт – от Белгия, Германия, Англия. Не тръгва гладко – цените са по-високи от тези по супермаркетите, което първоначално смущава хората. Но познавачите, макар и малко в началото, са радостни. Създава се редовна клиентела, която постепенно започва да се увеличава. Те увличат след себе си свои познати и хората постепенно започват да отчитат разликите. Включително и по-специфичните – защо и с какво Lasko Psenicno, например, отстъпва по качества на пшеничните бири от Германия (вайцен) и от Белгия (вит).
В Любляна няма да откриете много заведения, които варят бира на място. Всъщност има само един такъв брюпъб. Така както е в София, Пловдив, Варна, Трявна. По един и не повече, за съжаление. В Kratochwill не варят пиво от световна класа, но все пак се стараят да имат някаква продукция на прилично ниво. Най-важното – нефилтрирано и непастьоризирано, съхранило основните си полезни качества. Тяхното Svetlo е с жълт наситен цвят, хмелов аромат, лек малцов вкус в началото и осезаем приятно горчив завършек. Освежаващо за горещините и с много по-интересно развитие след бутилкова доферментация, тъй като се предлага и за вкъщи. Temno е с 6,6% алк., аромат на препечен малц и доловим на обоняние алкохол. При него във вкуса се усещат карамел, сини сливи, ошав. Най-доброто от продукцията на пивоварната. А пък Mesano е интересен експеримент, от смесването между първите две бири. Отличава с тъмнорубинен цвят, полуплътно тяло, аромат на хмел и леко на карамел, силно доловимо присъствие на препечена захар като вкус, както и лека винена жилка, с горчив финал.
Присъствието на Kratochwill обаче се оказва недостатъчно в един момент за търсачите на различни, наситени с аромати и вкусове бири. Така възникват и идеи за микропивоварни. Най-настойчив е братът на Аленка, който решава да основе Bevog. Но среща един камион препятствия по пътя на реализирането на начинанието. В един момент се оказва, че трябва да разполага със собствен водоизточник с определен висок дебит, като задължително условие за издаване на разрешително за пивоварна. Това го отказва, но само от намерението да предприема каквото и да е на словенска територия. Мести се в съседна Австрия, където почти на границата, в градчето Бад Радкерсбург (с около 1000 души население) слага началото на Bevog. Безпроблемно и бързо, тъй като изискванията на австрийските власти са много по-либерални. И двете страни са в шенгенската зона, което улеснява значително превоза на бирата до Словения и не го оскъпява.
Днес Bevog се гордее с чудесен светъл ейл Tak (с четири вида хмел, включително и отглеждания в Словения Aurora), интригуващ пушен портър Ond, разкошен IPA – Kramah, както и с овесения стаут Baja. Бирите впечатляват, както с вкус, така и с дизайн на етикетите.

На снимката: Продукцията на Bevog

IMG_1684
Техният пример е последван и от други крафт-пивоварни – Pelicon и Vizir, най-вече. Те вече се произвеждат в Словения, защото междувременно административната спънка за собствен кладенец отпада. Започват и все по-често да се срещат по заведения, където хората не се спират от факта, че са малко по-скъпи от Union и Lasko и избират вкуса на крафта. Като могат да ти кажат и защо са го предпочели.
Сега в  Za Popen`t е радост за окото – препълнени рафтове, бири вече и от САЩ, Италия, Дания, Ирландия, Испания… Но и цял рафт със словенска продукция, която може да се конкурира като качества с вносните.
„Развиваме се, но не сме чак толкова напред пред вас. Виждам, че на Балканите като цяло тепърва ще има бум на крафт пивоварните, както и предстои по-осезаемо разчупване на стереотипите за бирата. Ето, ние сега ще организираме в Любляна за първи път фестивал на крафт-бирата, на който всички местни микропивоварни ще се представят. И хората ще имат възможност да ги опитат, сравнят. А незапознатите – и да разберат какви още словенски бири има, освен познатите до болка“, казва още Аленка Голар.
Всъщност България вече си има „Бял щърк“, „Диво пиво“, „Гларус“ (по хронологичен ред на излизане на пазара). Основите са положени. Очаква се развитието, разбутването на нагласите на любителите на бирата. И може да сме радостни, че сме съпричастни на целия този процес, били сме в неговото начало и сме с надежда, че ще видим и възхода на културата на крафт-бири у нас.

На снимката: В Kratochwill не залагат толкова на детайли като брандирани чаши за бира, но поне имат симпатични подложкиIMG_1685

 

Advertisements