През юни 2012 г. германският тв канал ZDF излъчи репортаж, посветен на бирения пазар в страната, който бе озаглавен „Хмелът и малцът загубиха“. В него само веднъж бе споменато за Американски IPA, а вместо това фокусът бе за най-германският стил – пилзенът. Беше зададен и въпросът „Къде е най-добрата бира в света?“, след което последва кадър от World Beer Cup 2012, където германските пивовари остават без златни медали, дори и в знакови за тях категории като марцен, вайцен, кьолш, алт и най-вече – пилзнер. Ясният знак бе, че германските бири изостават, като причините за това са няколко, според Beergraphs:
– Пивоварните не се пригаждат към променящите се вкусове и не правят вече вълнуващи бири, използвайки нови видове хмел или други съставки
– Вместо това германските пивовари са се насочили към нискобюджетните бири, но не успяват да направят да направят тънката разлика между „да си направиш сметката“ и „евтино“
– Има разминаване между вкуса и желанието за увеличаването на приходите и финансовите печалби
– Германските пивоварни са доволни от репутацията, която имат, но тяхното самодоволство им играе лоша шега
– Обединенията и ценовите войни принуждават доста от малките пивоварни или да излязат от бизнеса, или да бъдат купени
– Докато броят на американските пивоварни експлоадира до над 2000, в Германия те намаляха в последните 20 години от 600 на 400.
– Германските бири залагат основно на познатите и вече скучни мейнстрийм вкусове, с много малки различия
– Законът за чистотата на бирата в крайна сметка е като барикада за иновациите, макар в същото време да има по-малко влияние върху качеството на бирите, отколкото може да се очаква.

Неприятната история за състоянието на бранша в Германия контрастира с вметката за калифорнийската Sierra Nevada, която печели златен медал през 2010-а за германския стил пилзнер. В репортажа се задава въпрос как страна като САЩ, в която няма Закон за чистота на бирата, а пивоварните традиции са на малко повече от век, може да стане лидер в тази немска категория.
Основателят на Sierra Nevada Кен Гросман обяснява, че германците, независимо от своето богато наследство, не гледат към новите тенденции в индустрията и просто варят това, което винаги са варили, като същевременно не се тревожат какви са новите пивоварни техники или видове хмел.
След това репортерът спира пред входа на Anheuser-Busch InBev, за да обяви, че това не е само домът на Budweiser, но и на собственика на немски компании като Diebels, Spaten, Franziskaner, Lowenbrau и Beck’s.
Следва тест на пет от най-популярните бири в Германия – Oettinger, Bitburger, Beck’s, Warsteiner и Krombacher. Резултатът е, че те почти не могат да бъдат различени. Лабораторен анализ показва, че и петте имат плато между 11,3 и 11,6%, а нивото на горчивината (IBU) е сходно – 26 до 32. В същото време пилзенът на Sierra Nevada получава първото място с 12,2% плато и IBU 42. Идва ред и на германския бирен сомелиер Себастиан Прилер, който описва как сетивата му са впечатлени от американския продукт.
Репортажът се връща към World Beer Cup в Сан Диего, но вече през 2012-а, когато германците отново остават игнорирани при награждаването, а победителят при пилзнерите е исландската Brio. Още една индикация, че германските пивовари трябва да се събудят или ще бъдат избутани още назад. Нов кадър: през 2014-а при пилзените вече печелят германци – Schonramer Pils, следвани от сънародници – Alpirsbacher Pils.
Дали това е резултат от репортажа от 2012-а, който предизвика широк дебат в Германия? Големите пивоварни продължават да държат пазара, както корпорациите в Щатите. Но има увеличаващи се сведения за малки пивоварни, които опитват да променят пазара в Германия. Има вече и индикации, че гордостта на местните пивоварни е накърнена и те започват да взимат мерки. Това трябва да доведе до изненади за бирените консуматори в Германия и цяла Европа през следващите години.

Advertisements