За незапознатите американската бира е газирана гадост. Но по-осведомените пиячи на бира мислят другояче. А именно – че човек може да влезе в някой от хилядите барове за крафт (занаятчийска) бира или пък в многобройните заведения-пивоварни, които изникнаха в последните години в Щатите. След което да си избере от стегнатите дълги редици кранове нещо измежду охмелена IPA, изтънчен лагер в пилзенски стил или пък изобилния на алкохол империъл стаут. Или още какво ли не… Америка все още прави някои от най-лошите бири в света, но там също вече се варят някои от най-добрите, твърди „The Economist“.
Ето как авторитетният седмичник разказва за историята вкратце и причините за революцията на крафт-бирата, която се прехвърли и зад Океана.
През миналите три десетилетия много обикновени хора се хвърлиха в големия бизнес. Микропивоварните тръгнаха отникъде, за да прилапат 10% от пазара за над 100 милиарда долара годишно. Независимо, че там продължават да господстват две гигантски корпорации – Anheuser-Busch и MillerCoors. В своята книга „Революцията на крафт бирата“ Стив Хинди, съостовател и президент на една от най-успешните малки пивоварни – Brooklyn Brewery, разказва битката за „събарянето на Голиатите“.
Като много пионери в микропивоварството, Хинди е опитвал вкусовете на много различни бири, докато е бил в чужбина, след което е превърнал хобито си в бизнес. Така, от най-тегавия период на консолидация, при който в САЩ е имало под 50 пивоварни през 70-те години, се стига до днес, когато те са над 2500.
Първите микропивоварни през 80-те години са пришпорени от данъчно облекчение за малките пивоварни и вдигането на дългогодишната забрана за варене на бира в домашни условия. Но в началото е било по-лесно да се прави вкусна бира с любов, отколкото това да носи приходи. Флагманът на крафт-пивоварите – Фриц Мейтаг, правнук на магнат, занимавал се с производство на перални, купува през 1965 г. пивоварната Anchor в Сан Франциско и така я спасява от затваряне. Но дълги години има финансови трудности с нея. Друг пионер и вдъхновение за първата вълна микропивовари е New Albion Brewery, който излиза от бранша през 1982 г., само 6 години след първата си варка.
Здравата основа обаче е поставена именно през 80-те години. Тогава се надгражда бизнес основа върху идеализма и предаността на първата вълна микропивовари, които са били заети твърде много с по-маловажни проблеми в началото, като с доставки на хмел и малц. Помага и появата на консуматори, които търсят екологична продукция от фермерските пазари, както и бири от малки пивоварни. Тези нови клиенти са подготвени да платят по-висока цена. Новите технологи също си оказат влияние. По-бедните пивоварни не могат да си позволят грамадни бюджети за маркетинг, но специализираните сайтове в интернет им идват на помощ и описват най-новите независими бирени марки и различни вкусове. Социалните мрежи пък помагат на пивоварите да контактуват директно с консуматорите. Затова и Стив Хинди нарича интернет „най-големият съюзник“ на крафт-движението.
Според него, революцията тепърва ще се развива. Над 1500 пивоварни в момента са във фаза на планиране в Щатите. Но пък и гигантите се опитват да си върнат битката. Те инвестират в крафт пивоварни – ако не да получат печалба от това, поне да научат техните трикове. Някои бирени любители се опасяват, че големите компании могат евентуално да използват силата си да ударят микропивоварните в тяхната собствена игра. Но пък Хинди прогнозира, че така само любителите ще се обединят и ще консумират още по-екстремни, необичайни и експериментални крафт бири. Част от обаянието на крафт бирите идва именно от усещането за екслузивитет, както и от необичайните аромати и вкусове.
А модата се разпростира по цял свят. Британците, чийто ейлове вдъхновяват много американски занаятчийски пивовари, също стават свидетели на микропивоварски бум. Крафт бири дори вече могат да се пият в най-необичайни места като Азербайджан и Северна Корея. Защото, както казва Стив Хинди: „Веднъж опитал ли си крафт бира, няма връщане назад.“

Advertisements