Американските крафт пивоварни започнаха да се отварят към белгийските ейлове в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. И досега абатските, пшеничните (вит) и сладките плодови бири имат своята популярност зад Океана, макар пазарът там постепенно да се ориентира към местните вариации на IPA, в които се използват американски хмелове, даващи по-силна горчивина и дълбок аромат от английските IPA.
Що се отнася до белгийските, те никога преди не са се отличавали с някакъв подчертан превес на хмела. Макар, че доста бири са бивали щедро охмелени до началото на ХХ век. Но войните и икономическите фактори си казват своята дума. Кризите след двете световни войни почти лишават Белгия от охмелените бири. От една страна много пивоварни са били погълнати от още по-големи такива, а там вече са започнали да говорят интересите на акционерите, които са се стремели към по-големи печалби, не към експерименти. Друга основна причина за отдръпването от пазара в Белгия на тези по-горчиви бири е това, което популярният местен бирен експерт и дегустатор Карл Кинс нарича „Кока-колизация“. И така производителите са доволни, когато консуматорите се ориентират към по-сладките бири.
„Хмелът понякога е скъп и по-пестеливото му влагане в производството се отразява положително върху печалбите, а и от друга страна захарта може да бъде доставена по-евтино“, обяснява Кинс.
Но в последните години белгийските пивовари преоткриват хмеловите традиции, благодарение на международните тенденции или просто, за да бъдат актуални на американския пазар. И така, белгийците започнаха да забъркват отново силно охмелени бири, а и все по-често прибягват до метода „драй хопинг“, осигуряващ допълнителни усещания от хмела, освен горчивината.
Така в Щатите успяха да пробият бири като:
De Ranke Hop Harvest – варена веднъж годишно, със свеж хмел, който дава богат флорален вкус, категорична горчивина и изключителна сухота на завършека.
Houblon Chouffe Dobbelen IPA Triple – тази бира (9% алк) става факт, когато американските вносители са поискали „белгийски трипъл с много повече хмел“, обяснява Крис Бауверертс, основател на пивоварната d’ Achouffe.
Senne Crushable Saison – създадена в сътрудничество с пенсилванската пивоварна Tired Hands и отличаваща се с характерна горчивина и грейпфрутов аромат.

В Европа, а от тази година и в България (благодарение на „Канаал“) има и други интересни примери в тази насока.
Sainte Helene Simcoe Lager – само 3,5% алк, но ниското алкохолно съдържание по никакъв начин не пречи на този прекрасен сезонен лагер. Много пивка и освежаваща бира, ухаеща на праскови и лимони, благодарение на вложения хмел Simcoe. С тази бира от пивоварна Sainte Helene са търсили по два пътя да достигнат до сърцето и сетивата на щатските консуматори – и с атакуващата горчивина, и с характеристиките на предпочитания там американския премиум лагер. С което обаче не губят европейските любители на бира.
Verzet Super NoAH е друг, отскорошен гастрольор по рафтовете на „Канаал“. Абревиатурата NoAH означава No American Hops (без американски хмел) и показва целта на тази млада (едва на 5 години) пивоварна Verzet – да направят достоен конкурент на американските стилове бири, без при това да използват US хмелове. Също с невисоко алкохолно съдържание (4,9%), нефилтрирана, реферментирала в бутилка с цвят на мътен амбър. Има отличителен вкус на малц, мая, мента, лимон, грейпфрут, леки подправки. Горчивината е умерена, изпълваща устата от средата на глътката, без обаче да е прекалено натрапчива. Сполучливо доказателство, че белгийските пивовари могат да „намигнат“ на колегите си зад Океана само с „подръчни“ сортове хмел.

IMG_9007

Advertisements