Както вече е известно, през декември 2013 г. още две пивоварни получиха правото да сложат логото на ATP, удостоверяващо, че произвеждат автентична трапистка бира – Zundert от холандското абатство Maria Toevlucht и блонд ейлът Spencer от американското абатство „Сейнт Джоузеф“, щата Масачузетс.
Голямата изненада бе прескачането на шестоъгълния знак за първи път през Океана, тъй като опитът и познанията от столетия сочат, че трапистка бира се вари в основно в Белгия, плюс по едно абатство в Холандия и Австрия, като въпросното последно – Engelszell, получава знака едва през 2012 г.
Но положените предварителни усилия на братята от „Сейнт Джоузеф“ всъщност дават и причината да се разбере, защо даденото право да назоват Spencer трапистка бира не е неочаквано.
Най-важната предпоставка е, че амбициозната идея на 63-имата монаси от Масачузетс, които дотогава са задоволявали нуждите на ордена с продажба на буркани със сладко, е срещнала подкрепата на взискателните трапистки братя от Стария континент. Макар в началото очаквано да е имало учудване, примесено с недоверие.
Историята на Spencer започва през 2010 г., когато абатството праща двама монаси с опознавателна мисия на Белгийския бирен фест в Бостън. Там се срещат със своите европейски братя, които научават за идеята.
„Първоначалният скептицизъм беше, защото сме извън Европа, и по-точно – че сме американци. И ние се опасявахме, че сме отишли твърде далеч, при това твърде бързо“, разказва отец Айзък Кийли, бивш грънчар по професия, който е в „Сейнт Джоузеф“ от 35 години и сега отговаря за пивоварната.
Кийли и още един монах от американското абатство се отправят към Белгия през декември 2010 г., за да видят как техните европейски братя варят пиво и да ги убедят, че са в състояние да произвеждат американска трапистка бира. Европейските братя не са били единствените, които са имали нужда от убеждаване. В самия „Сейнт Джоузеф“ е имало разгорещен дебат, като неколцина монаси са били обезпокоени, че начинанието ще е твърде скъпо. Но пък всички са били съгласни, че поддръжката на сградите и изобщо на цялото абатство става все по-скъпа. Накрая над 85% от братята в „Сейнт Джоузеф“ гласуват за проекта.
„Ние гледахме на това като на проект от 50-100 години. Качихме се на раменете на тези, които са дошли преди нас, построили са тези сгради и са водили този начин на живот. Надяваме се бъдещите поколения да бъдат в състояние да се качат на нашите рамене, на това, което правим. Затова и виждаме пивоварната като част от целия процес“, обяснява отец Деймиън Кер, който оглавява абатството в Спенсър, Масачузетс.
В крайна сметка европейските монаси приветстват идеята за американска трапистка бира и започват да дават ценни съвети на своите задокеански братя. Дадени са три основни препоръки – за да се вари бира с качество на трапистка, трябва да се направи пивоварна от най-висок клас, трябва да се наеме висококвалифициран технолог и през първите 5 години да се вари само един вид бира. Така монасите в „Сейнт Джоузеф“ започват да строят своя пивоварна, на която да завидят почти всички микропивоварни по света. Те си осигуряват банков заем за сума, която и до момента не желаят да разкрият. Улеснява ги успехът на предишният им проект за трапистко сладко.
От своя страна европейските братя в желанието си да се получи бира, която да не навреди на имиджа на траписткия бранд, се съгласяват да подпомогнат щатското начинание с добра рецепта. Заедно с това за Щатите се отправят и братя от „Chimay“, за да надзирават и консултират процеса. След над 20 пробни варки монасите от Масачузетс се спират на рецепта, която ще даде бъдещия трапистки ейл „Spencer“ (6,5% алк.). Мътната златиста бира се прави изцяло с американски суровини, но спазва европейските традиции със сладки нотки, съчетани с нежния аромат на маята – нещо, което допада на почитателите на останалите трапистки бири.
С няколко бири в куфара, Айзък Кийли се отправя през есента на 2013-а за Белгия, за да търси благословията на местните братя. Той първо прави презентация на новата пиповарна, след което предлага „Spencer“ на присъстващите. „Те гласуваха единодушни и след това имаше аплодисменти“, разказва Кийли.
Така започва американското трапистко начинание. В началото продажбите ще се извършват само в Масачузетс, но плановете са за развитие в национален, а някой ден и за международен мащаб.
При посрещането на 2014 г. екипът от пивоварната отваря кег за цялото братство в „Сейнт Джоузеф“ и така доста от монасите за първи път опитват бирата, която вече става синоним на техния манастир. Припомняйки си за тази вечер Айзък Кийли се просълзява: „Бирата от кега беше наистина много добра, с прекрасна пяна. Монасите се връщаха отново за още една. И тогава ме разтърси усещането… Ние бяхме успели…“

http://www.spencerbrewery.com/beer/

spencer

Advertisements