Преди няколко дни в този блог стана въпрос за масовите испански бири и остана една отворена скоба за тамошните крафт-пивоварни, които предлагат много по-интересни вкусове.
Сега няколко думи и за тях, най-вече за тяхното развитие в последните години. Както ще стане видно, началото е било сходно с настоящата ситуация на бирения пазар в България. Да видим какво ще е бъдещето…
Преди около 10-15 години в Испания е имало почти безалтернативно присъствие на масовите лагерни бири. Тогава на сцената излизат домашните пивовари, най-вече от Каталуния, в частност Барселона. Те започват да експериментират, произвеждайки бири с плодов вкус, с изразено присъствие на подправки, билки. Потръгва им – бавно, но сигурно. Следват заведения с казани, микропивоварни. Успехът им е впечатляващ, като започва износ на крафт-бири за други европейски държави, а и за САЩ. В Америка голяма популярност добива Art Flama (IPA от пивоварната Art Cervesers, 6.2% алк.)
„Когато хората започнаха да се интересуват от „различни“ бири в Испания, преди около 10-ина години, беше много трудно да се открие нещо различно от обикновените и утвърдени марки на големите пивоварни компании. Имаше няколко вносители, които се опитваха да представят белгийски класики. Имаше и асоциация на домашните пивовари, основно студенти по биология. Имаше дори и доктор по биология. Те започнаха да откриват магията на хмела и да опитват различни рецепти с него, това бе и най-интересното за тях. Така IPA стана новата „играчка“ за тези домашни пивовари и техните последователи. Моята първа бира, преди 15 години, беше трипъл, последван от IPA“, разказва Алберт Баракина Роберт, който сега е един от бирените авторитети в Испания и близък сподвижник на Art Cervesers.
Той си спомня и за англичанин, който живее в Барселона и си прави домашна бира. Британецът стига дотам, да си наеме заведение, в което да вари и предлага бира. Това се превръща и в първата кръчма със своя пивоварна в Испания.
„По-късно повечето крафт пивовари започват да варят битер и, разбира се, IPA, която става оръжие на техните изследвания, когато започват да боравят с екзотични видове хмел от САЩ, Австралия, Нова Зеландия и т.н. Няколко години по-късно бе направена стъпка напред и в нашето малко общество започна да се цени и империъл IPA. Имаше и нещо като съревнование да се произвеждат силни и плътни портъри.
Сега, повече от половината нови крафт пивоварни в Испания произвеждат IPA или бири, на които им викат така. Защото някои са доста далеч от оригиналния стил, но въпреки това са приемливи. Обикновено те представят на пиещия експлозия от безмилостна горчивина и е много трудно да се открие нещо друго зад тази желязна стена. Тези бири имат своята вярна публика, която развива голяма толерантност към горчивината.
Каталунската IPA е просто направена от каталунци с вносни материали, понякога съдържаща аромати и вкусове на розмарин, мащерка или на нещо по-загадъчно. Но все още няма истинска каталунска или изобщо испанска IPA, най-вече заради това, че материалите се внасят, а на второ място – защото няма уеднаквена рецепта или някакво постигнато съгласие между пивоварите за това как и с какво да се вари такава бира“, разказва още Алберт Баракина Роберт.
Читателите на американските специализирани сайтове намират тази история за доста позната и вече преживяна. Що се отнася за България – основата е идентична с тази в Испания. Бъдещето ще покаже дали развоят ще е сходен, но има индикации от няколко места, че доста по-скоро от въпросните 10-ина години този разказ може да бъде „пренаписан“, като имената да бъдат български…

Advertisements