Ако не бяха братя Прошекови, пивоварството в България нямаше да е същото. Нямаше да го има онзи романтизъм, който двамата чехи влагат при едно от своите много значими начинания, а именно – да построят първата бирена фабрика у нас. Тя е започва да работи през 1884 г., т.е. през 2014-а се навършват 130 години от откриването.
Както стана въпрос – за Иржи и Богдан Прошек, това не е единственото начинание. Те основават още печатница на ул. „Московска“, построяват пристанището във Варна, инициатори са за издигането на паметника на Васил Левски, изграждат Лъвов и Орлов мост… С думи и дела се показват като българи-патриоти и най-малкото, което заслужават за стореното от тях е да бъде кръстена на тяхно име улица в квартал Овча купел. А от 2007 г. Столичният общински съвет единодушно решава площадът до сградата на БНТ да носи името „Братя Прошек“. Защото именно там, на сегашния адрес ул. „Сан Стефано“ 22 се е издигала гордо тяхната бирена фабрика. Издигала, преди да бъде занемарена, да превие снага и да рухне. Само физически обаче. Защото, докато споменът за пивоварната е жив у хората, начинанието на двамата братя няма да бъде забравено.
Освен това има идея новостроящата се бизнес сграда на това място да пази, макар и символично, духа на Прошекови. Защото в отделна от комплекса триетажна сграда, издържана в архитектурен стил от края на XIX и началото на ХХ век, точно на ъгъла на „Сан Стефано“ и „Шейново“, където е била и фабриката, ще бъде сервирано „Прошеково пиво“. Ще има и музейна част. А в единия край на бъдещата бирария е запазен елемент от кула на несъществуващата вече пивоварна.
Интересното е, че по различни причини, най-вече финансови, изграждането на новата сграда се проточва близо 4 пъти по-дълго от времето, нужно на братя Прошекови да завършат своята фабрика. Те започват градежа през 1881 г., непосредствено до купената от тях изба „Дълбок зимник“. Целта на тази изба е била да съхранява на прохладно място произведеното пиво в тяхната пивоварна работилница в Княжево. Иржи и Богдан Прошек наемат помещението в Княжево и устройството за варене на бира, където преди това са правили първите стъпки на пивоварството в София френският инженер Дюкорп, а след това и г-н Джансъзов. За свой първи майстор-технолог взимат сънародника си Мартинек, който работил в другата съществуваща тогава пивоварна в града, основана от Стоян Цветков, някъде около днешното у-ще „Св. св. Кирил и Методий“.
Продукцията се е

пренасяла от Княжево до „Дълбок зимник“ с товарни каруци,

теглени от коне, известни като най-здравите и дългогривести в София по онова време. Процесията редовно преминавала бавно и тържествено през целия град, докато стигне избата. Там буретата с пивната мъст доферментирали, отлежавали и се съхранявали на хладно, за да бъдат в идеално състояние за продажба след това. Пивото се предлагало в прилежащия ресторант-градина (с 400 стола и 50 маси), както и в няколко други бирарии. Но цялата тази процедура била тромава, нерентабилна, а и капацитетът на работилницата в Княжево бързо бил надминат. Там липсвали и достатъчни условия за направата на качествена бира. Тогава братята решават да започнат строеж на фабрика, точно до избата. По инициатива на Иржи Прошек започва производство на тухли в село Долни Богров, които после отивали за строежа на сградата. Която през 1888 г. се превръща в първата електрифицирана сграда в България със собствен генератор. Дори през 1894 г. на традиционния Коледен бал в княжевския дворец в София грейват за първи път електрически лампи, с ток, прекаран от фаб­ри­ка­та.
Иновациите продължават с инсталирането на парна централа и модерна инсталация за варене на пиво. Според „Алманах на българските индустриалци 1878 – 1974“ на Евелина Станева, братя Прошек не само не са лежали на лаврите, че са най-големите пивовари по онова време, но са и помагали за развитието на доста по-малки предприятия в София и страната. Благодарение на Иржи Прошек чувствително се подобряват технологичните познания за производство на пиво у нас и се повишава качеството му.
Амбицията на основателите да правят хубава бира намира веднага покритие, въпреки традициите в България да се пие вино и ракия. Още през 1885 г.

фабриката станала придворен доставчик на пиво.

В книгата „История и развитие на пивоварната промишленост в България“ (1848 – 1993 г.) на Величко Петров, Йордан Платиканов и Стамат Минчев пък се отбелязва, че през 1891 г. на авторитетната изложба в белгийския град Анверс фабриката на братя Прошек получава почетен диплом и златен медал. Бирата е оценена високо и получава специална похвала и на изложението в Прага през 1892 г.
В следващите години братята продължават да доусъвършенстват предприятието си с нововъведения, които са непознати дотогава за пивоварството у нас. Те инсталират 4-цевна автоматична пълначка, която пълни до 80 хектолитра за час. През 1902 г. те се заемат с изкопаването на първия артезиански кладенец у нас на 100 метра дълбочина. Водата от него е с благоприятен химичен състав за пивоварния процес и додава чудесен вкус на произведената бира. Производството включва светло и тъмно пиво, пивоварен малц и из­куствен лед.
Братя Прошек продължават дейността си с обич за България, но енергичните им усилия пресекват през 1905 г. Иржи Прошек не може да понесе, че свлачища довеждат до срутване на почти завършеното пристанище във Варна, получава инфаркт и умира на 58-годишна възраст. Месец по-късно, от мъка почива и Богдан Прошек, само на 47 г.
Благодорната задача да поддържат и развиват фабриката се пада на преките им наследници. А през 1907 г. със отговорността се нагърбва по-старият зет на Богдан Прошек – Стефан П. Пипев, който показва забележителни ръководни умения. Той кани пивоваря Ламберт Коцек и синът му Руди. И това е продължение на отличните връзки, които братята приживе поддържат с колегите си пивовари в Чехия. Благодарение на това Прошекови уреждат при тях да идват утвърдени специалисти-технолози като Рудолф Глиман. Както е видно традицията продължава и след това.
Въпреки трудностите и различните премеждия, през второто десетилетие на ХХ век в пивоварната заработва нова инсталация за варене на пиво. Поставят се нови стоманени ферметационни каци, автоматични системи за наливане, миене и запечатване на буретата, осигуряват се хигиенни условия на труд. За първи път в България тук са поставени железобетонни ферментационни резервоари.

Пивоварната преживява две балкански войни,

както и Първата световна, макар да спира производство от 1918-а до пролетта на 1920 г. Фабриката оцелява и при тенденциозните решения за вдигане на акциза върху бирата, което се прави с цел да се стимулира винопроизводството. През 1923 г. пък на помощ на Пипев идва Богдан Прошек-младши, син на основателя.
През тези години между двете световни войни във фабриката са заети на работа между 100 и 150 души, в зависимост от нуждите. Пиковете са през 1927 г., когато годишното производство достига 26 000 хектолитра, през 1932 г. е вече почти 30 хектолитра, а в началото на 40-те години на миналия век надминава 75 000 хектолитра. Така чак до 1944-а, когато голяма част от фабриката е разрушена при бомбардировките. А през 1947 г. пивоварната и цялото имущество на наследниците, включая домовете им, са национализирани. Оттогава магията на Прошековото пиво сякаш отлита, старата фабрика се превръща през 1974 г. само в цех за бутилиране на бира, която е произведена от комбината в Горубляне. Годините на развет на Прошековата фабрика са живи само в спомените на по-възрастните софиянци. Но духът някак продължава да витае на това място, когато настъпи вечер и строителните работи, както и автомобилната шумотевица утихне. Ако минете покрай табелата на площад „Братя Прошек“ и включите в ход въображението си, е напълно възможно да уловите от онази магия от отминалите времена, когато са потегляли каруците, натоварени с прясна бира, за чието качество братята гарантират лично с името си.

Свилен Кириловски, в. „Сега“, 29.03.2014 г.

SEGA-74-page15-16

Advertisements