Днес се навършват 2 години, откакто на бул. „Мадрид“ №2 отвори врати „Канаал“. Пожеланията бих оставил за накрая, макар че те се усещат при всяко посещение там – не само мое, но и на всички останали, предполагам – свещичките да се множат, като всяка година около тях да се нареждат все повече любители на хубавата бира, на пълноценно оползотвореното свободно време или просто приятели. Иначе казано – това място да си съхранява все така духа и идеята.
Вместо пожелание по-скоро бих скицирал мястото, което „Канаал“ зае толкова бързо във всеки един отделен посетител. Тук свободата на общуване не е подтискана от силна, неприятна музика или дразнеща компания на съседната маса. Напротив – звукът е приятен и ненатрапващ се, а от другата маса можеш да получиш само усмивка. Защото членовете на тази своеобразна социална мрежа определено гледат на отношенията си със света по начина, по който го правят отвъд Калотина. И както трябва да бъде – позитивно и с уважение към човека срещу теб.
И още – това не е само бар, а и средище за редица културни събития (най-новото е тази събота, когато ще бъде представена стихосбирка на Албена Тодорова), на музикални (стилни диджей сесии в петък или събота вечер) или на интересни търгове или разпродажби.
Да си дойдем на думата – най-вече „Канаал“ неусетно стана събирателна на хора от различна възраст, професии, музикални и стилови предпочитания, които са обединени от любовта към качествената и различна бира. Вече не може да се обобщи само, че това е бар за белгийска бира. Защото тук има вече също така холандски, английски, шотландски, германски, българската „Бял щърк“. А скоро географията ще се прехвърли зад Океана. Подборът се прави по няколко дребни (но много важни) критерия – пивоварната да е крафт (малка, обикновено семейна, работеща с натурални съставки и внимание към всяка отделна бутилка), бирата да има своя отличителна черта и характер, да ти покаже нещо различно.
Не знам доколко и кой се замисля, но зад наредената лавица с грабващи окото бутилки и зад всяко представяне стоят доста дни усилия, преговори и упорита работа от страна на Любо и Антония Чонос, чийто усилия остават някак скрити. Но пък сами по себе си заслужават голямо уважение. Защото това е разковничето да има подобно разнообразие, което тепърва се обогатява. Отделно и те са „виновниците“ за това понеделниците вече да не са досадното начало на седмицата, ами дните, които завършват с някоя съвсем нова за България бира или пивоварна, която е звездата на поредния Beer Monday. Така, например, се случи и първата Вечер на трапистките бири, провеждана у нас. Последното подобно попадение пък е от преди няколко дни – семейната белгийска De Dochter van de Korenaar с няколко редки бири, които е по-лесно да се намерят някъде в Щатите, отколкото на Стария континент.
И лично мнение – цените не бива да се приемат като високи, защото тези бири действително струват доста повече в подобни заведения в чужбина. А отделно тук има възможност за отстъпка, ако си вземеш за вкъщи, все пак. Просто стандартът в България още не е на исканото от всички нас ниво. Но последното върви с някой прибавки като „Оставка“, „Кой?“ и т.н. Впрочем, другото с което също ме спечели „Канаал“ бе, че миналото лято отваряше малко по-късно. Чак когато хората и от двете страни на бара се връщаха след превалянето на ежедневния пик на протестите.
И за да не натежат прекалено много хубавите думи (макар да са от сърце), просто – „Наздраве“ и още много такива хубави години напред!

Advertisements