в. „Дейли Телеграф“ (със съкращения)

Това, което се случва в света на бирата в момента заслужава само възхвали. След десетилетия на консумация на едни и същи, втръснали бири от супермаркетите, посетителите в пъбовете вече имат реален избор, ароматите вече твърдо са застанали на преден план на британската бирена сцена, а хората осъзнаха, че няма нужда да се наливат с долнопробни бири, ако не искат.
Страхотно е, че пивоварните експериментират с нови съставки, правят иновации в технологиите, ароматите стават невероятно многопластови. Да, новите бири понякога могат да бъдат малко или много небалансирани и противоречиви. Но това са задължителни проблеми на растежа на новите играчи, които разтърсиха и започват да разрушават съществуващата хегемония при пивоварите. Сходна ситуация имаше при австралийските и американските винопроизводители преди 50-ина години, но само най-тесногръдите представители на старата школа винари могат да спорят, че появата на новата вълна вина не нещо добро.
Но, както трябва да се адмирира нахлулия разкош на новата световна бирена сцена, така и не бива да се забравят старите пивовари, които варят „крафт бира“ от векове. В крайна сметка – за да оценим удоволствието от сегашните бири, трябва да разберем разковничето на бирите от миналото.
Тук са представени 6 класически бири, които промениха световната сцена – гиганти, на чийто рамена се крепят съвременните крафт пивовари.

Pilsner Urquell (4.4% алк.)
Първият истински златен лагер, оригинален пилзнер, появил се в чешкия град Пилзен през 1842 г., благодарение на баварския особняк Йозеф Грол който използва местен хмел Сааз и влажен моравски малц. Все още се вари там и отлежава в хладните зимници на фабриката за над месец. Най-добре можеш да й се насладиш, когато е наточена, хладна и леко мътна от крана. Версията Квасницово е нефилтрирано, непастьоризирано с добавена закваска след ферментация. Този пилзнер има вкус, който е на милион мили пред имитациите, които претендират да са пилзове.

Orval (6.2% алк.)
Подобно на добра бутилка „Бордо“ е трудно да се открие автентичното великолепие на тази белгийска трапистка бира, докато не отлежи няколко години. Току що излязла от пивоварната тя пак е несравнима с останалите светли ейлове. Но оставете я за известно време (колкото повече, толкова по-добре), след което ще се насладите на вдъхновяващо всеобхватно преживяване, което преминава отвъд бирата. Направена от монаси в манастир, това е истински дар от Бог, който не спираме да получаваме.

Worthington White Shield (IPA) 5.6%
Далеч преди американците да го прегърнат, IPA бе много английски стил бира. И този остава един от най-автентичните примери. Рожба на Уилям Уортингтън, водещ майстор от XVII век, това пиво освежавало жадните в Индия, което лондонските пивовари не успявали дълго време да постигнат през XIX век. White Shield някак оцелява, когато експортът се срива, а пивоварната е погълната от конкурентът в Бъртън – Bass. В началото на 90-те години на ХХ век бирата е била считана като номадска, втора ръка и била подминавана като нежелан възрастен роднина на Коледа.
Но в последните години тя преживя удивителен ренесанс, благодарение на възраждането на интереса към IPA и пивото в бутилки. Продължава да се вари с легендарната вода от Бъртън и английски хмел (Challenger, Goldings и Fuggles), тя притежава фантастична, мелодична смесица от вкус на мармалад, петмез, карамел и пикантен пипер, лежащи на свежа, хлебна основа.

Sierra Nevada Pale Ale (5.6% алк)
През 1980-а американският пивоварен ландшафт представляваше безлюдна пустиня с около 40 големи компании, които вдървяваха небцето на нацията с безвкусни бистри продукти. Тогава в Чико, Калифорния, смелият Кен Гросман започва да вари тази нова бира. В обкръжението на лишените от блясък лагер бири, свежият цитрусов вкус от хмела Cascade отвява съзнанието на бирените пиячи и дава началото на революцията на крафт пивоварните в Щатите, заедно с Anchor Steam и Samuel Adams.

Schneider Weisse (5.2% алк)
Георг Шнайдер се счита за човека, който вдига вайс-бирата от смъртния одър през XIX век и е сочен за спасител на този баварски стил. Неговите наследници продължават да варят пиво по оригинална рецепта, запазена от 1872 г. Съчетава всички забележителни качества на стила, с плътен вкус на банани и други цитруси.

Paulaner Salvator Doppelbock (7.9% алк)
Накрая, ето ви нещо, което да пиете от сега до Великден. Тази бира датира от 1774 г., когато монасите от Ордена на Свети Франциск от Паола произвеждат това, което мнозина считат за първия допелбок в света. Това е бил като течен хляб, който поддържал духовниците по време на пости. Кръстена отначало Бирата на Светия отец, тя после изменя името си на Салватор (от спасител). А удовлетворените от сварената от тях бира, монасите я пращат във Ватикана за благословия от папата. Но тя така и не достига читава дотам заради жегата. А Светият отец обявава, че е грешно да се пие. Но когато направим нещо нередно и вината потече по вените ни, ние приемаме да пием тази величествена легенда, целуната от карамел и вкус на ядки.

Забележка: Най-хубавото е, че три от представените бири се предлагат в България – Schneider Weisse, Orval и Pilsner Urquell. Отделно има индикации, че в следващите месеци можем да очакваме Sierra Nevada Pale Ale, а Paulaner Salvator Doppelbock може да се намери примерно на около час път оттук – в по-големите сръбски супермаркети. Не е зле, нали?!

Advertisements