Съвсем не искам да смесвам бирата с политиката (макар големият чешки писател Ярослав Хашек да го е сторил майсторски, сатирично обрисувайки Партията за умерен прогрес в рамките на закона, а и в България все още си има бирена партия). Тук ще стане въпрос за друго. Поне по мое мнение, хората, които се занимават с производство на бира – в промишлен и домашен мащаб, както и огромната маса от консуматори, са стигнали в много по-голям етап до Европа, отколкото обществото като цяло. Като започнеш от взаимното уважение и минеш през културата в отношенията и се стигне до желанието на преобладаващата част да се приравним с Европа и САЩ – по качество на бирата, която пием и дори начинът, по който се пие и произвежда.
С радост може да се види, че вносителите на по-редките, крафт бири (тези от домашни и микро пивоварни) се увеличават. Което обогатява асортимента и гамата от предлаганите марки. Но също така тези хора ясно съзнават тежкото икономическо положение, ниската покупателна способност и общата криза на пазара. И точно затова, вместо да си завиждат и хвърлят кал (колко познато в други сфери на обществото!), си сътрудничат добре помежду си, често си помагат със съвети. И това е лично наблюдение!
Със съвети си помагат взаимно и домашните пивовари. За рецепти, за технология, за оборудване. И не само със съвети, а и с практическа помощ. Защото съзнават или поне подсъзнателно усещат, че този сектор тепърва прохожда у нас и за всички ще е добре да тръгне напред, масовият потребител да погледне и към тях, да осъзнае философията на домашния пивовар. Замислете се – дали същата тази взаимопомощ я има и доколко в останалите сфери?! И дали тя не е сред разковничетата, които са нужни да тръгнем напред, а не всеки да дърпа към своя край на чергата.
Дори при големите пивоварни компании в България се наблюдава тази колегиалност. Духът на конкуренцията, разбира се, го има, това е пазарна икономика все пак. Но удари под кръста липсват, или почти няма. Дано се запази така и занапред. Ситуацията е опростена – когато някоя пивоварна направи успешен продукт, развие сполучлива маркетингова стратегия, то останалите се опитват да измислят нещо още по-удачно. Защото дори масовият български консуматор е станал поне малко претенциозен и трябва да му се отговори адекватно. Дори той вече не се подлъгва от ниската цена и избира между няколко продукта на сходни цени, този, който е с по-високи вкусови качества.
Микропивоварите… Макар и още малко на брой, те се борят за полагащото им се внимание. Такова, каквото получават техните колеги в Централна и Западна Европа, в Щатите, Канада… Някои тръгват сериозно, с размах, наемат технолог – дори и от чужбина, развиват помещение (заведение) и се опитват да покажат на клиентите, че това не е обикновена наливна бира. Като варненската „Галахър“, тревненската „Люкс“, пловдивската „Йегерхоф“, софийската HBH. Тук може да се добави и „Пети океан“. Или пък други, за които тепърва ще чуваме (засега има индикации от София, Русе, Варна, Велико Търново) и ще опитваме докъде се развиват с личните си бири. Те най-често опитват да пробият сами, с ограничени лични средства и усилия, което е: а) голямо изпитание и опит да се пробие дупка в стена, но те поемат това бреме; б) това от своя страна е достойно за голямо уважение; в) също е много полезно за бирения сектор, за да говорим скоро време с радост и уважение, че има български IPA, ред ейлове, дюбели, стаутове, бок бири, вайцени и прочие. Които желаещите могат да седнат, да опитат, да поговорят с майстора. И това ще стане, а моментът не е далеч. За разлика от повечето други аспекти от обществото.
Защото бирената общност има своите ясни правила, които спазва, краткосрочни цели, които следва, визия как да се случат нещата и воля да постигнат набелязаното. Е, отговорете си сами – не е ли това толкова просто и нужно, за да вървим напред като държава. Да, стига другите се вгледат и поучат от пивовари и останалите свободолюбци, пардон – биролюбци…

Advertisements