Носталгичният елемент при срещата с Nisko Pivo идва най-вече от самия вид на стъклената бутилка. Тя е с доста поовехтял дизайн, но именно той връща към времената от соца, когато шишетата бяха доволно износени от търкането помежду си на поточните линии, когато на мода бяха пластмасовите кошнички за по 6 бутилки, когато рекламата на бира бе повече вербална – предаваше се от уста на уста, вместо да се лее от електронните медии.

Тези години вече отминаха в България, но не съвсем из околните балкански държави. Специално в Сърбия пивоварите вече се глобализират и приравняват към стандартите на мултинационалните корпорации, които са стъпили там – съответно InBev (Апатинска пивоварна, произвеждаща „Йелен“), Carlsberg (Челаревска пивоварна – „Лав“) и Heineken (пивоварни MB в Нови сад и Заечар). Но старите порядки (и технологии) все още могат да се срещнат тук-там, включително и в Ниш.

Трябва дебело да се подчертае, че Nisko pivo (4,7% алк) не изпъква с качества, то е просто регионално пиво. Макар, че не може да се открие веднага дори и в самия Ниш. Но  го има, ако не в първия, то във втори или максимум в третия срещнат супермаркет из центъра. Самата пивоварна – Niska pivara, има финансови трудности и през есента на м.г. се размина на косъм с банкрут. Поне засега.

Пивото не се отличава с трайна пяна или устойчив вкус. Плътността не е голяма, като има краткотрайно усещане за малцова сладост, царевица и хмелови нюанси.  Но на никого няма да навреди, ако я опита:) Поне да се върне, както отбелязах, към спомените за минали години, държейки бутилката, а и да види какво правят в този район. Макар, че за Ниш по-представителен от тази бира определено е летният джаз фестивал Нишвил.

Оценка 4/10

30042012845

Advertisements