Вярвам, че присъствалите снощи в „Канаал“ са се усетили като участници на едно много специално събитие. Първата по рода си в България вечер на трапистките бири приюти под един покрив общо 18 различни бири, привилегировани да носят специалния шестоъгълен знак, отличаващ продуктите, произведени от братята от траписткия орден.

И тук не говорим само за стъпилите в последните години на родна територия трипъл и дюбел на „Вестмале“, за трите „Шиме“, за „шестицата“, „осмицата“ и „десетката“ на „Рошфор“, както и „Орвал“, блонд и брюн на „Ахел“, както и пълния набор „Ла Трап“. Дори фактът, че те са събрани на едно място, дава основания въпросното място да бъде оценено по достойнство – за предлаганото качество и разнообразие. Но на таблото стояха още три предложения – двата продукта на австрийската „Енгелсцел“ – приятно обхванатата от меда „Бено“ и завоалираната с няколко вкусови нива „Грегориус“. А и, разбира се, „Вестфлетерен 12“, към която комерсиалният интерес скочи неимоверно, след като беше неколкократно обявявана от RateBeer.com за най-добра бира в света от 2005-а насам.

Тук вече няма как да не се отдаде заслуженото на Любо и Тони – хората, заради които „Канаал“ съществува и се превърна в оазис за търсещите и предпочитащите качествените и редки бири. Защото зад въпросното дълго и подробно табло, изреждащо наличните трапистки пива, стои безусловно няколкомесечни труд и логистични усилия. Тези бири не могат просто така да се вземат от рафта на първия голям белгийски супермаркет, а си трябват сериозни преговори за тях. Да не говорим, че в Европа са рядкост заведенията (без да броим брюкселския „Делириум кафе“), предлагащи всичко това под един покрив.

Трапистките вечери продължават до сряда, което е едната добра новина за тези, които не успяха в понеделник. Другата е, свързана с приятно очакване, тъй като има надежди, че тази пролет в „Канаал“ може да „акостира“ още една шестоъгълна  знаменитост – „Зюндерт“, от едноименното трапистко абатство в Холандия.

Advertisements