Фламандска – защото идва от този регион на кралство Белгия. Мечта – защото през 1999 г. Вили де Лобел открива рецепта за бира и без особени знания за пивоварството, се втурва да търси подходящите хора, които да му помогнат в начинанието, което му се струва страхотно. И то се получава наистина страхотно. Затова е и осъществена мечта – Вили де Лобел превръща през 2003 г. хобито си в бизнес, давайки старт на малката пивоварна Viven, вече правеща сериозно име и извън границите на кралството, особено в последните 3-4 години.

В понеделник вечер тя официално стъпи в България. И по-точно, в лесно за отгатване място за търсещите – бар „Канаал“ в София. Като прощъпулник на идеята на Любо и Тони за BEER MONDAYS – понеделници, в който ще бъдат представяни отделни бири или цялото фолио на малки и независими пивоварни. Чудесно начинание, защото така човек може първо може да разшири и своята бирена география, а и да открие нещо, което не е подозирал, че толкова може да му хареса.

Както ми се случи с Viven Porter (7% алк.), личната ми изненада. На която първоначално мислих да сложа оценка 8/10, но след четвърта-пета глътка безусловно вдигнах на 9/10. Всичко при нея започва още от пяната – гъста, кремообразна, с аромат и вкус на силно еспресо. По-нататък кафето доминира, но достойно място във вкуса заемат също какао, шоколад, да не пропуснем и опушеният малц. Дори се създава илюзия за тютюн. Бирата има черен цвят, плътно тяло и е малко повече карбонизирано, в сравнение с други портъри, но това не пречи. Никак дори. И да, в завършека си казва дума американският хмел, даващ горчивина, която дава завършен вид на собствения характер на тази бира.

Но нека да не е от главата за краката… Всеки има пълна свобода да се разхожда из петте бири на Viven, за да усети стила и търсенията на пивоварната. Сякаш обаче е добре да се започне с типично белгийската Blond (6,1% алк.), именувана преди Chapel of Viven, която е лека, с плодова палитра (банан, праскова, пъпеш), при която първото усещане е за сладост и силно присъствие на малц, но след това той бързо е изместен от хмела и леко горчив завършек.

След това може да се продължи с Ale  (5% алк), в който вече е използван английски хмел – Goldings и се характеризира с изобилна пяна, горчивина (грейпфрут), усет за бирена мая и сух, лек завършек. Приятна и издържана.

Може би преди Porter е добре да се усети и Brune (преди под името Monastry of Viven), с 6,1% алк. – лека, с изразено присъствие на карамел и шоколад и сладък завършек.

Но финалът определено трябва да бъде оставен за Imperial IPA (8% алк), която е „най-западната“ в каталога на Viven. Толкова западна, че чак прехвърля Океана и доближава американските стилове. Като се започне от видовете вложен хмел – Tomahawk и Simcoe. Нека изненадата от срещата с нея бъде запазена максимално. Само да бъде повдигната леко завесата – тази бира е станала моментално фаворит на опиталите я. И безразличните към нея (поне в големите бирени форуми) се броят на пръсти. Малко тържество за сетивата!

Комплименти за „Канаал“ за този опознавателен понеделник (дано да е първи от многото). И с удобно настанено приятно очакване за следващите.

IMG_8068

Advertisements