Нали няма две мнения, че всяко пътуване става още по-приятно, когато се съчетае с местна бира?! С надеждата да откриете нещо ново (или да сверите мнение, без претенции, че моето е крайна инстанция), предлагам свои щрихи за някои градове или заведения.

Започваме с нещо много близо до нас. Белград… Последните наблюдения потвърждават тенденцията, че големите местни пивоварни сверяват часовника си по западните компании, от което е следствие дефицитът на идентичност в предлаганите марки на пазара. Сякаш „Йелен пиво“ още държи някакво ниво, но надделява носталгията по предишния му вкус.

Затова и се обръщаме към търсенето на нещо различно. А в Белград то идва много удобно и не се налага дълго да го търсиш. Защото микропивоварната „The Black Turtle“ предлага своята продукция в няколко заведения, пръснати из центъра. Личните впечатления са от тези на улица Decanska 23 и Kosancicev Venac 30. С предпочитания към втория, от който можеш да седнеш отвън и да наблюдаваш река Сава с чаша в ръка. А и да разгледаш ефектния интериор, направен тъкмо като за ценители на пивото.

Първото впечатление, когато хванеш менюто е, че цените на „Черната костенурка“ са изненадващо ниски. Като 70 денара (около 1,20 лв.) за малка чаша – 0,2 l, след това 105 денара (около 1,80 лв.) за „нормална“ малка бира – 0,3 l, за да стигнем до 175 денара (приблизително 3 лв.) за халба от 0,5 l. Всичко това не превишава по никакъв начин цената на „Йелен“ и е по-ниска от всички останали.

Обхватна дегустация на асортимента изисква поне 2 дни. Защото трябва да се премине през светло (Pils), пшенично (Traditionell Weissbier), червен ейл, тъмно (Stout), както и плодовите – боровинка (Blueberry), ягода (Strawberry), лимон (Lemon). Имат и свой сайдер. Въпрос на късмет и време от годината е да попаднеш на зимната им бира – новогодишна (New Year`s Brew), белгийско манастирско (Belgian Amber Abbey), опушено (Marzen Rauchbier) и др. Ние улучихме опушеното, което ми бе и личният фаворит – 5% алк, траен и приятно натрапчив вкус, идващ от опушения малц и достатъчно сух завършек. Следва тъмното – 5,5% алк, 12,5% екстракт, плътно тяло, усещане за карамел, тъмен шоколад и най-вече кафе. Светлото е освежаващо – 4,6% алкохол, 12% сух.в-во. Вайсът е непретенциозен, но приятен – 5% алк, а от пивоварната уверяват, че пропорцията пшеница : ечемичен малц е 1:2.

Като недостатък може да се отчете, че халбите не са брандирани, а това би придало още по-голямо очарование на тази независима и заслужаваща си отделеното време малка пивоварна. След кратка консултация с Людмил Фотев се добавя и още един елемент от пъзела – пивото се вари извън Белград, в село Кукуйевци в западна посока, към границата с Хърватия. А получената цялостна картина е за бира,  която не гони висините с претенции, но пък качеството е подобаващо и тя не заслужава да бъде пропускана с лека ръка при посещение в Белград.

turtle

Advertisements